Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 22.05.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Богдан
Русев
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева гр. дело №
6387 по описа за 2016 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 364/ 2012 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 60 състав, е допусната съдебна
делба между съделителите Р.В.П. /ЕГН
**********/ и К.В.Д. /ЕГН **********/ на съсобствените им недвижими имоти, останали в наследство от М.Б.Б., починала на
22.05.2001 г., представляващи: 1/ АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се
в гр. *******етаж в жилищната
сграда- блок № 208, вх.Е, състоящ се от стая, дневна, столова с кухненски бокс
и обслужващи сервизни помещения, със застроена площ от 79.61 кв.м, с
прилежащите му таванско помещение № 32 с полезна площ от 9.06 кв.м, идеални
части от общите части на сградата и 2.188 % идеални части от правото на строеж
върху мястото, и 2/ ГАРАЖ № 9 с административен адрес: гр. ******“, с площ от 25.50 кв.м, с идентификатор
10447.514.372.7.9 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-86/ 19.09.2008 г. на Изп.
Директор на АГКК, при съседи: на същото ниво- имоти с идентификатори
10447.514.372.7.8 и 10447.514.372.7.10, и отгоре- имот с идентификатор
10447.514.372.7.20, при равни квоти-
по 1/2 идеална част за всеки от тях. Със същото решение е допусната съдебна делба между съделителите Р.В.П. /ЕГН **********/,
К.В.Д. /ЕГН
**********/ и С.К.П./ЕГН **********/ на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1525 кв.м, съставляващо УПИ XIV- 613а в
кв.76 по плана на гр. ******, с уредени регулационни отношения, ведно с
построените в него КЪЩА, ГАРАЖ, ДВА
НАВЕСА и ВТОРОСТЕПЕННИ ПОСТРОЙКИ, при граници на имота: улица, УПИ І- 613,
УПИ VIII, УПИ XII- 805, УПИ V и УПИ II- 614, с административен адрес на имота:
гр. *******, общ. Павликени, обл. Велико Търново, при следните квоти: 1/2 идеална част- за С.К.П., 1/4 идеална част-
за Р.В.П., и 1/4 идеална част- за К.В.Д..
Постъпила е въззивна
жалба от съделителката Р.В.П., в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която е
допусната делба на находящите се върху дворното място в гр. ****** къща, гараж и второстепенни постройки, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
допускане делба на тези делбени обекти само между нея и съделителя К.Д., без
участието на съделителката С.П..
Подадена е въззивна
жалба срещу цитираното първоинстанционно решение и от съделителя К.В.Д., който моли да бъде
постановена отмяна на същото в частта му, в която е допусната
делба на находящите се върху дворното място в гр. ******, къща и гараж, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за допускане делба на
тези делбени обекти само между него и съделителката Р.П., без участието на
съделителката С.П..
Съделителката
Р.В.П.
изразява становище за основателност на подадената от К.В.Д. въззивна жалба.
Съделителят
К.В.Д.
изразява становище за основателност на подадената от Р.В.П. въззивна жалба в частта й относно процесните
къща и гараж в гр. Бяла черква.
Ответникът по жалбите- В.И.П., конституиран при условията на чл.227 ГПК като законен
наследник на съделителката С.К.П.,
починала на 8.10.2015 г. /след приключване на устните състезания в
първоинстанционното производство/, не изразява становище по повод подадените от
съделителите Р.П. и К.Д.
въззивни жалби.
Производството
е делбено във фаза по допускане на делбата.
Софийски
градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани
по същество са неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на настоящото въззивно производство е само
искът за съдебна делба на находящи се върху дворното място в гр. Бяла черква,
община Павликени, постройки: къща, гараж
и второстепенни постройки, предявен по присъединеното гр.д.№ 2083/ 2014 г.
на РС- Велико Търново. Относно делбата на останалите недвижими имоти-
апартамент в гр. София и гараж в гр. Велико Търново, както и на дворното място
в гр. Бяла черква първофазното делбено решение на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо- в обжалваната част.
Постановеното от СРС решение като краен резултат е
и правилно в обжалваната от съделителите Р.П. и К.Д. част- относно допуснатата
с участието на съделителката С.П.съдебна делба на построените върху дворното
място в гр. Бяла черква къща, гараж и
второстепенни постройки, и следва да бъде потвърдено.
Според приетите в обжалваното решение изводи
относно притежанието на процесното дворно място в гр. Бяла черква, същото е
принадлежало на общия наследодател на страните К.Д.Л., който починал на
13.12.1951 г. /Удостоверение за наследници от 21.02.2005 г., изд. от Община
Павликени/, оставяйки за законни наследници съпруга Кръстина Маринова
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 6387/ 2016
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Личева /починала 1966 г./, син В. К.Д. /починал 1975 г./ и дъщеря С.К.П./починала
през 2015 г., след приключване на устните състезания в първоинстанционното
производство/. След смъртта си синът В. К.Д., починал на 11.06.1975 г., оставил
за законни наследници съпруга М.Б.Б. /починала 2001 г./, син К.В.Д. и дъщеря Р.В.П.,
последните двама- съделители в настоящото съдебно производство.
Следователно след смъртта на К.Л./1951 г./ и на
съпругата му К.Л./1966 г./ права върху процесното дворно място по наследяване
са придобили низходящите им наследници В.Д. /син/ и С.П./дъщеря/, а след
смъртта и на сина В.Д. /1975 г./ права върху дворното място по наследяване са
придобили освен С.П., и неговите /на В.Д./ наследници: син К.Д., дъщеря Р.П. и
преживяла съпруга М.Б.. След смъртта на последната /2001 г./ като притежатели
на дворното място при условията на наследствена имуществена общност са се
легитимирали С.П., К.Д. и Р.П., притежаващи определените с първоинстационното
решение делбени квоти.
Относно строителството на съществуващите към
настоящия момент върху процесното дворно място в гр. Бяла черква обекти: къща, гараж, два навеса и второстепенни
постройки, доказателства по делото не са представени /нито за времето на
построяването им, нито за авторството на това строителство/, но видно от
съдържащата се в гр.д.№ 2083/ 2014 г. на РС- В. Търново скица, издадена през
1991 г., същите са заснети в кадастралната основа, което налага извод, че са
съществували към посочената дата и са били законно построени.
По делото не са представени доказателства от
страна на собствениците на дворното място да е била учредена суперфиция за
построяване на къщата и гаража /обозначени като масивно строителство/ както в
полза на В.Д. и съпругата му М.Б., така и в полза на някой от останалите
сънаследници, което налага приемането на извод, че тези постройки, както и
двата навеса и второстепенните постройки, имат положението на приращения по
смисъла на чл.92 ЗС, и принадлежат на собствениците на дворното място съобразно
притежаваните от тях права. В случай, че са били построени приживе на
наследодателя К.Л./такива данни има само за построяването около 1943 г. на
„плевня, обор и навес“/, са станали негова собственост и след смъртта му са
придобити по наследяване от законните му наследници. В случай, че са построени
след настъпилата през 1951 г. смърт на К.Л., каквито твърдения са въведени в
процеса от съделителката Р.П., то права върху тях съгласно чл.92 ЗС са
придобили законните наследници на К.Л.- преживяла съпруга и две деца: син В.Д.
и дъщеря С.П., придобили по наследяване притежаваното от наследодателя им дворно
място.
Съделителите Р.П. и К.Д. оспорват правата на сънаследницата
С.П.върху построените върху дворното място в гр. Бяла черква КЪЩА и ГАРАЖ, като
твърдят, че били построени през периода 1960- 1970 г. и били придобити по
давност от родителите им В.Д. /починал 1975 г./ и М.Б. /починала 2001 г./. В
молбата на Р.П. от 8.08.2014 г. за конституирането на С.П.като страна-
съделител в производството по гр.д.№ 2083/ 2014 г. на РС- В. Търново /л.38 от
делото на ВТРС/ не се съдържат твърдения за липса на права върху процесните
къща и гараж за С.П.. След „присъединяване“ на производството по гр.д. № 2083/
2014 г. на ВТРС към производството по гр.д.№ 364/ 2012 г. на СРС както от страна
на съделителката Р.П., така и от съделителя К.Д. не е заявено оспорване правата
на С.П.върху посочените сгради /о.с.з. 3.04.2015 г./. Липсват такива твърдения
и оспорвания в депозираните в производството пред СРС молби и становища по
исковете за делба, следващи присъединяването на делото на ВТРС към това на СРС.
Такова оспорване, основано на твърдения за
построяване на процесните къща и гараж в гр. Бяла черква от наследодателя В.Д.
и съпругата му М.Б., евентуално- за придобиване на тези постройки от същите по
давност, изключващо правата на участвалата в първоинстанционното производство
съделителка С.П., е въведено за първи път в делбения процес едва с подадените
от Р.П. и К.Д. въззивни жалби, поради което и като преклудирано не подлежи на
разглеждане по същество. Според даденото в Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. по тълк. дело № 4/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК- т.4, тълкувателно
разрешение по силата на концентрационното начало в процеса страната не може да
поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си
небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне
противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея
за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и
възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.
Така, независимо, че искането за конституиране на съделителката С.П.в делбения
процес е станало в изпълнение на дадени от ВТРС указания, основани на
приложението на чл.75, ал.2 ГПК /избягване на възможността да бъде допусната и
извършена нищожна съдебна делба, поради неучастието на съсобственик в делбения
процес/, след конституиране на същата съделителите Р.П. и К.Д., оспорващи
правата й върху процесните къща и гараж, а първата- и върху второстепенните
постройки, е следвало да наведат съответни доводи в този смисъл и да ангажират
съответни доказателства, каквото процесуално поведение от тяхна страна не е
реализирано.
При това положение и с оглед цитираното по- горе
тълкувателно разрешение доводите, респ. възраженията за принадлежащо на наследодателите
В.Д. и М.Б. авторство на посоченото строителство, евентуално- за изтекла в
тяхна полза придобивна давност, релевирани за първи път с въззивните жалби-
като преклудирани, не подлежат на разглеждане от въззивния съд. Независимо от
това, следва да се отбележи, че при липсата на твърдения и подкрепящи ги
доказателства за учредена в полза на В.Д. суперфиция върху дворното място, дори
да бъде установено авторството му върху извършеното върху имота строителство,
то и в този случай приложима би била разпоредбата на чл.92 ЗС, обосноваваща
извод за налична върху имота наследствена имуществена общност с участието на
съделителката С.П..
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 6387/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Не рефлектира върху изводите на въззивния съд за
принадлежност на делбените обекти към имуществото на законните наследници на К.Л.и
В.Д. и отказът от наследство, извършен през 1978 г. от съделителя К.Д. и касаещ
останалото от баща му В.Д. /починал 1975 г./ наследство, тъй като според
приложените доказателства това наследство е открито в гр. Бяла Черква, община
Павликени, област В. Търново, а отказът е вписан в специалния регистър по чл.49,
ал.1 ЗН при Районен съд- Велико Търново. Съгласно нормата на чл.1 ЗН наследството се
открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия, а според чл.52 ЗН
отказът от наследство става по реда, указан в чл.49, ал.1, т.е. с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, и се
вписва по същия ред- в особената за това книга, съхранявана при този районен
съд. В случая според вписаните в
издаденото на 23.07.2014 г. удостоверение за наследници обстоятелства
последното местожителство на наследодателя В. К.Д. е било в гр. Бяла черква,
община Павликени, поради което и отказът от наследство е следвало да бъде
вписан в РС- Павликени, а не в РС- Велико Търново. Неспазването на правилото за
местнокомпетентния съд /“районният съдия, в района на който е открито
наследството“/, пред който следва да бъде направено изявлението за отказ от
наследство и който следва да го впише в специалния регистър по чл.52 вр. чл.49,
ал.1 ЗН, имащо императивен характер, обосновава извод за липса на правни
последици, водещи до изгубване на наследствени права за отказалия се и
съответно- за уголемяване дяловете на останалите сънаследници от същото
наследство.
Предвид горните съображения, при установената по
делото фактическа и правна обстановка се налага извод, че към настоящия момент находящите
се върху процесното дворно място на ул.“******в гр. Бяла черква обекти: къща, гараж, два навеса и второстепенни
постройки, представляват общо притежание на съделителите Р.В.П., К.В.Д. и В.И.П.
/законен наследник на С.К.П./, притежаващи при условията на наследствена
имуществена общност следните неравни дялове: Р.П. и К.Д.- по 1/4 идеална част,
и В.П.- останалите 2/4 идеални части. Делбата на посочените обекти е допустима
и правилно е била допусната от първоинстанционния съд при посочените по- горе
делбени квоти.
При тези съображения и поради съвпадане крайните
изводи на двете съдебни инстанции постановеното от СРС първофазно делбено
решение като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Водим от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 364/ 2012 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 60 състав, в
обжалваната част, в която е допусната съдебна
делба между съделителите Р.В.П. /ЕГН **********/, К.В.Д. /ЕГН **********/ и С.К.П./ЕГН **********/-
с конституиран при условията на чл.227 ГПК след приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство законен наследник В.И.П. /ЕГН **********/,
на построените върху дворно място с площ от 1 525 кв.м,
съставляващо УПИ XIV- 613а в кв.76 по плана на гр. ******, с адм.
адрес: гр. *******, обекти: КЪЩА, ГАРАЖ,
ДВА НАВЕСА и ВТОРОСТЕПЕННИ ПОСТРОЙКИ, при делбени квоти: 1/4 идеална част-
за Р.В.П., 1/4 идеална част- за К.В.Д., и 2/4 идеални части- за С.К.П.-
починала на 8.10.2015 г., със законен наследник В.И.П..
Решението от 23.11.2015 г. по гр.д.№ 364/ 2012 г. на СРС, 60 състав,
е влязло в сила като необжалвано от
страните в останалата част, в която:
- е допусната съдебна делба между съделителите
Р.В.П. /ЕГН **********/ и К.В.Д. /ЕГН **********/ на сънаследствени недвижими имоти, представляващи: 1/ АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се в гр. *******етаж в жилищната сграда- блок № 208, вх.Е, състоящ
се от стая, дневна, столова с кухненски бокс и обслужващи сервизни помещения,
със застроена площ от 79.61 кв.м, ведно с принадлежащите му таванско помещение
№ 32 с полезна площ от 9.06 кв.м, идеални части от общите части на сградата и 2.188
% идеални части от правото на строеж върху мястото, и 2/ ГАРАЖ № 9 с административен адрес: гр. ******“, с площ от 25.50 кв.м, с идентификатор
10447.514.372.7.9 по КККР, при равни
квоти- по 1/2 идеална част за всеки от двамата съделители; и
- е допусната съдебна
делба между съделителите Р.В.П. /ЕГН **********/, К.В.Д. /ЕГН **********/ и С.К.П./ЕГН **********/-
починала на 8.10.2015 г., със законен наследник В.И.П. /ЕГН **********/, на недвижим
имот, представляващ ДВОРНО
МЯСТО с площ от 1 525 кв.м, съставляващо УПИ XIV- 613а в
кв.76 по плана на гр. ******, с уредени регулационни отношения, при граници на
имота: улица, УПИ І- 613, УПИ VIII, УПИ XII- 805, УПИ V и УПИ II- 614, с
административен адрес: гр. *******, общ. Павликени, обл. Велико Търново, при делбени квоти: 1/4 идеална част- за
Р.В.П., 1/4 идеална част- за К.В.Д., и 2/4 идеални части- за С.К.П.- починала
на 8.10.2015 г., със законен наследник В.И.П..
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.