Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Варна, 21.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети декември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2355/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. Х от
АПК .
Образувано е по жалба на И.А.А., ЕГН: **********,***,
чрез адвокат А.Х. срещу Акт за прихващане или възстановяване №
П-03000318043863-004-001/03.04.2018г., потвърден с Решение №121/22.06.2018г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна,
при ЦУ на НАП.
В жалбата се изразяват доводи в насока, че оспореният
акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при
несъобразяване с действителната фактическа обстановка. Направено е искане за
отмяна на акта ведно с потвърждаващото го решение, както и да бъде задължен
органа по приходите да извърши възстановяване на неоснователно преведените от
ЧСИ Л. С. на
06.10.2017г. суми за погасяване на задължения към ТД на НАП гр. Варна. С
жалбата се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител адвокат А , поддържа жалбата на основанията
посочени в нея.
Ответникът по делото чрез процесуален
представител с представена молба с.д. № 21839/18.12.2018г., оспорва жалбата.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя, претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Варна, след като
прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед заявените
с жалбата основания и в изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в
тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството по издаване на оспорения акт за
прихващане и възстановяване е образувано с резолюция за извършване на проверка
№ П-03000318043863-0РП-001/12.03.2018г. Проверката е извършена във връзка с
Решение № 8/06.03.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна, при ЦУ на НАП, с което е отменен АПВ
№ П-03000317206963-004-001/12.12.2017г., издаден по подадена жалба вх. №
49985/24.10.2017г. С посоченият АПВ е отказано възстановяване на суми в общ
размер на 927.40 лева, в т.ч. ДОО – главница 236.41 лева, лихва 247.44 лева,
УПФ – главница 91.00 лева, лихва 95.16 лева и ЗО – главница 145.60 лева, лихва
111.59 лева. В хода на проверката на основание чл.37, ал.5 от ДОПК с Искане за
представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №
П-03000318043863-041-001/22.03.2018г., от ЧСИ Л. С. са изискани документи
относно постъпилите суми в ТД на НАП по изпълнително дело № 20178950401710 с
длъжник И.А., приети с протокол вх. № 18381-1/02.04.2018г. Установено е, че на
основание чл.458 от ГПК и чл.191, ал.4 от ДОПК, ЧСИ С. с Рег. № 895 е присъединил към задълженията по
образуваното пред него изпълнително дело срещу А. и задълженията към НАП, въз
основа на Удостоверение на наличие или липса на задължения и обезпечителни
мерки изх. № 030371701538088/27.09.2017г., съдържащо информация за размера на
публичните задължения на длъжника към държавата. На 29.09.2017г. на А. е
връчено съобщение за образувано изпълнително дело, с което му е било съобщено,
че към изпълнителното дело са присъединени публични вземания в размер на 927.40
лева с взискател ТД на НАП гр. Варна. Със запорно съобщение изх. №
13138/26.09.2017г. до ЦКБ АД е наложен запор върху банковите сметки на длъжника
в ЦКБ. На 09.10.2017г. ЧСИ С. превежда по
сметка на ТД на НАП гр. Варна сумата от 927.40 лева, с което са погасени
декларираните от А. задължения. Не са представени данни сумата да е била
преведа от А.. Установено е, че към 01.01.2017г. са налични невнесени
задължения на А., за които не е образувано изпълнително дело от органите на
НАП. С оглед данните, от жалбоподателя не е подавано възражение за погасяване
по давност на публични задължения, независимо, че е изтекъл 5-годишния
давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК.
При така установената фактическо обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният акт е издаден от материално компетентен
орган на приходната администрация, постановен в предписаната от закона форма.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Акт
за прихващане или възстановяване № П-03000318043863-004-001/03.04.2018г.,
издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Процесните
задължения са по подадени от жалбоподателя годишни декларации обр.6, както
следва: за 2008г. с вх. № 03002081952040/09.04.2009г. със срок за плащане до
30.04.2009г. и за 2009г. с вх. № 030020915686330/16.04.2010г. със срок за
плащане до 30.04.2010г. С оглед на това давностният срок за погасяване на
задълженията по декларация вх. № 03002081952040/09.04.2009г. е изтекъл към
01.01.2015г., а за декларация вх. № 030020915686330/16.04.2010г. е изтекъл към
01.01.2016г. Не се установяват основания за спиране или прекъсване на давността
по чл.172, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Не е установено и образувано изпълнително дело относно задълженията на
жалбоподателя в ТД на НАП гр. Варна, Дирекция „Събиране“.
Спорът в настоящото производство се свежда до това
налице ли са основания за възстановяване на претендираните от жалбоподателя
суми, събрани служебно по изпълнително дело от ЧСИ, след изтичане на
давностните срокове за погасяването им, но при липса на направено възражение от
длъжника. Съгласно чл.178, ал.1 от ДОПК, публичните задължения се изпълняват
доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка, като
публичните задължения, установявани или събирани от Националната агенция за
приходите, с изключение на задълженията по ЗМДТ се плащат безкасово. В
настоящия случай въпросните задължение са заплатени не от длъжника, а от трето
лице – ЧСИ, събрани в образувано пред него изпълнително дело и преведени по
сметка на НАП. Т.е. осъществения начин за погасяване на задълженията не е
доброволен, напротив платени са по давност публични задължения, но по принудителен
ред. Съдът намира, че разпоредбата на чл.174 от ДОПК е неприложима в настоящия
случай. С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл.128 от ДОПК, сумата
постъпила по сметка на НАП чрез ЧСИ Л. С. по образувано изпълнително дело е
подлежала на възстановяване на А.. Предвид това, оспореният Акт за прихващане
или възстановяване следва да бъде отменен. Поради това, че естеството му не
позволява да бъде решен спора по същество, преписката следва да бъде изпратена
на органа за ново произнасяне, при което да бъдат съобразени всички факти от
значение за неговото издаване.
Предвид изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да му
бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 10 /десет/ лева.
Водим от гореизложеното, и на основание
чл.160, ал.1, във връзка с чл.129, ал.7 от ДОПК, Административен съд –Варна,
пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за прихващане или
възстановяване № П-03000318043863-004-001/03.04.2018г., издаден от В. Р. – Главен
инспектор по приходите, потвърден с Решение №121/22.06.2018г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна, при ЦУ на НАП.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна, при ЦУ на НАП за ново произнасяне
по подадена жалба вх. № 49985/24.10.2017г., с характер на искане по реда на
чл.129 от ДОПК, подадена от И.А.А., ЕГН: **********,*** и издаване на нов акт
за прихващане или възстановяване, при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП гр. Варна да
заплати на И.А.А., ЕГН: **********,*** сумата
от 10 /десет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: