№ 427
гр. Перник, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720106036 по описа за 2021 година
Образувано е по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от Б. Г. КР. в лично качество с искане за
издаване на заповед за защита против съпругата му и майка на децата му СТ. Т. В.,
поради осъществен от нея акт на домашно насилие на 02.12.2021 г.
В молбата се посочва, че на посочената дата около 20,00 часа ответницата
отправила заплахи за живота и здравето на молителя, като му заявила, че ще запали
общата им къща и автомобилите им. През нощта молителят останал да спи при сина му
– ******, живеещ в същата къща, но в друг вход, тъй като се страхувал да се прибере,
за да не изпълни ответницата своите закани за здравето и живота му. Посочва се, че
освен отправянето на заплахи за живота му, С.В. счупила дистанционното на
телевизора и прибрала мобилния му телефон. Заканите, че ще запали молителя, били
отправени в присъствието на пълнолетния им син Марио, съпругата му и малолетните
им внуци. Поддържа се, че психическият тормоз е системен, като напоследък
ответницата била изключително агресивна и нерядко се държи неадекватно.
С определение на съда от 03.12.2021 г. молбата за налагане на мерки за
незабавна защита е уважена.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата по вече изложените
съображения.
Ответникът оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита от
домашното насилие като моли съда да я остави без уважение. Представя своята гледна
точка за раздора в отношенията между страните като отрича осъществяване на
психическо и физическо насилие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
1
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт насилие спрямо пострадалия,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената
последна дата на осъществяването им 02.12.2021 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
По делото не е спорно, че молителят е съпруг на ответника, следователно между
страните съществува сочената в молбата връзка, представляваща първото основание за
разглеждане на искането за защита, отправено от молителя.
Спорно е процесните събития да са се осъществили на 02.12.2021 г.
(включително се отрича посегателство изобщо да е осъществявано) като в застъпените
от страните тези, излагат диаметрални твърдения относно събитията и фактическа
обстановка.
В подкрепа на тезата на молителя е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
По делото са събрани и устни доказателства от св. ******** – снаха на страните.
В декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с
изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията.
Св. ****** е заявила, че е очевидец на конкретните събития. Същата пресъздава
в детайли развоя на разпрата възникнала на 02.12.2021 г. между страните, причината за
нея и конкретните обстоятелства, съвпадащи с изложеното в молбата.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
факти, идентични с изложеното в молбата, като описва развоя на събитията,
осъществени на 02.12.2021 г. Тези данни се подкрепят от показанията на разпитания по
делото свидетел, който макар и да е сред лицата по чл. 172 ГПК, неговите показания се
характеризират с изчерпателност и същите пряко кореспондират в представената по
делото декларация. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел и
независимо от близката родствена връзка (и с двете страни), като приема, че
единствената заинтересованост, ако тя съществува, предвид конкретния предмет на
спора, за свидетелят би била запазване здравето (физическо и психическо) на своя
свекър.
Защитната теза на ответника се изразява в оспорване на фактическите твърдения
на молителя като се концентрира в причините за спора, но доказателства в тази насока
страната не е ангажирала.
По тези съображения съдът приема, че подадената молба за защита от домашно
2
насилие е основателна и следва да се уважи. Доказването на осъществен акт на
домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по
см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на
пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че
определената вече привременна мярка за незабавна защита в най – пълна степен би
защитила здравето на молителя от последващи посегателства, доколкото от данните по
делото се установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън
предмета на това производство същите не са коментирани.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
се за психическо насилие, характера и начина на осъществяването им, съдът намира, че
на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
– да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, по т. 2
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен
от съда и по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището му и местата му за
социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с
фактическите отношения между страните, доказателствата за физическото,
психическото и емоционалното състояние на молителя, липсата на данни по делото за
продължаващо такова поведение от ответника, краткият срок през който тази забрана е
действала от постановяването с издадената по делото заповед за незабавна защита,
както и че ответникът претендира права на съсобственост в имота, поради което не
следва да бъде ограничавани и правото му на собственост неоправдано дълго, намира
че тази мярка следва да бъде определена за срок от шест месеца, считано от
постановяване на съдебното решение и издаване на заповедта за защита, през които за
ответника ще съществува процесната забрана и който би му оказал необходимото
превантивно въздействие.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда
при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер от 200 лв., платима в полза на държавата. За горния
си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – ясно
изразена агресия, непровокирана от пострадалото лице, но кореняща се в наличието на
лични спорове, свързани с другия им син.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН, заради
осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал. 2
ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
3
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Страните не са претендирали разноски и съдът не дължи произнасяне.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА на Б. Г. КР., ЕГН **********,
гр. Перник, кв. ****** срещу СТ. Т. В., ******, с адрес гр. Перник, кв. ******, за
осъществен на 02.12.2021 г. по отношение на молителя Б. Г. КР. акт на домашно
насилие като:
ЗАДЪЛЖАВА СТ. Т. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Б. Г. КР.;
ЗАБРАНЯВА на СТ. Т. В. да приближава Б. Г. КР., жилището находящо се гр.
Перник, кв. ******, както и местата му за социални контакти и отдих, на разстояние
по-малко от 100 /сто/ метра за срок от шест месеца, считано от постановяване на
решението и издаване на заповедта за защита..
УКАЗВА на СТ. Т. В., че при неизпълнение на Заповедта, полицейският орган,
констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите на
Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА СТ. Т. В. на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на
държавата глоба в размер на сумата от 200,00 лева и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса, дължима по делото.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник
в седемдневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4