Разпореждане по дело №25/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1621
Дата: 14 април 2014 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20141200800025
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 10 април 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

13.12.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

12.13

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Илияна Стоилова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Илияна Стоилова

дело

номер

20101200200609

по описа за

2010

година

Производството пред съда е с правно основание чл.243 ал. 3-5 НПК и е образувано въз основа на жалба от адв. Д. в качеството му на повереник на пострадалите лица З. Г. П., лично и като законен представител на Й. Т. П. и Е. Т. П .

Предмет на жалбата е постановление от 08.11.2010 г. на Окръжна прокуратура Б., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.1 НПК се прекратява наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 1162/2008г. по описа на РУ МВР гр. Б..

Недоволството на процесуалния представител на наследниците на жертвата на пътнотранспортното произшествие / виж удостоверени за наследници на ср. 116 от досъдебно производство/ , срещу прекратяването на наказателното производство е аргументирано със следните пороци на прокурорският акт:

Той е незаконосъобразен , тъй като неправилни са изводите на прокурора, че водачът на автобуса не е нарушил чл. 37 ал.2 , чл. 25 ал.1 и чл. 20.ал.2 изр.2 от ЗДП, защото ако той бе изпълнил императивното правило за осигуряване на предимството на мотоциклетиста , както и да спре при възникналата опасност, мотоциклетиста е щял да премине през кръстовището без да настъпи ПТП;

Той е необоснован, защото прокурорът е игнорирал при разсъжденията си мястото на удара / което се намира в лентата за движение на жертвата/ и предимството на преминаване на мотоциклетиста, за което без значение са били светлините на светофара, тъй като към момента на удара светлината му е била една и съща и за двете превозни средства. Освен това, обстоятелството, че водачът на автобуса е започнал маневрата на зелена светлина не го освобождава от отговорност, защото според експертизата правомерно движещият се мотоциклетист е бил видим за водача на автобуса в момента , когато автобусът е пресичал стоп-линията , поради което и изобщо не е следвало да навлиза в кръстовището , за да го освобождава на жълт светофар;

Той е постановен при непълнота на доказателствата, защото е отказано използването на методиката на проф. К. за изясняване поведението на участниците в произшествието на база на мястото на удара и местоположението на превозните средства и защото не е представена тахо шайбата.

Окръжният съд при проверката на обжалваното постановление, за да се произнесе се съобрази със следното:

Производството по делото е започнало срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на затова че на 25.06.2008г. около 07.00 часа, в района на кръстовището между бул. В.Л. и бул. Д. С. в гр.Б., при управление на МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал ПТП между автобус марка „Сетра С 212Х" с ДКН Е 06 69 АМ, управляван от Б.С. И. и мотоциклет марка BMW 650 с ДКН Е 3797 В, собственост и управляван от Т. К. П. от гр.Б. и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. К.П..

С постановление на Окръжна прокуратура гр.Б. от 19.02009г. наблюдаващият прокурор е прекратил производството поради липса на престъпление, като е приел, че жертвата Т.П. единствено има вина за произшествието. Това постановление е било отменено при осъществен съдебен контрол, като е прието че прокурорът се е поразнесъл при непълнота на доказателствата. Указанията в отменителното решение на Апелативен съд гр. София са били изпълнени, но не са дали основание на прокурора за промяна на извода му , поради което с обжалваното постановление той отново е постановил прекратяване на наказателното производство, по същите съображения.

Съобразявайки, че съображенията на прокурора касаят правна преценка на фактическите данни , преди тях с приоритет се налага да се обсъдят повдигнатите въпроси в жалбата за пълнотата на доказателствения материал , събран при разследването .

При проверката въззивната инстанция намира , че в конкретния случай фактологията на деянието не е изяснена във възможната й степен, макар че са изпълнени указанията за събиране на доказателства, дадени по реда на съдебния контрол на предишното прекратяване на наказателно производство от прокурора с Определение № 272 от 09.11.2009 год. по описа на АС – София и макар, че исканията в жалбата са неоснователни.

При анализа на мотивировката на постановлението не може да се приеме, че в конкретния случай органите на досъдебното производство по някакъв начин са игнорирали задължението си за пълноценно разкриване на обективната истина само защото не са уважили исканията на повереника , едно от което е това за назначаване на автохническа експертиза , изпълнима от проф. К., която да разработи варианти чрез използваното на компютърни програми. Както е посочил и прокурорът в отказа си, заключението на повторната тройна експертиза е изпълнена от експерти , които имат необходимите знания в съответната научна област. Дори и от повереника не е изразено съмнение в компетентността и обосноваността на експертизата. Ето защо възражението му с жалбата би следва да се разглежда само като такава за назначавана на допълнителна експертиза за ползването на методиката за експертно изследване на пътно-транспортно произшествие , когато един от участниците отнема предимството на другия. Настоящият състав не е във възможност да прецени доколко въпросната методика е ” най-прецизната”, както се твърди в жалбата , но не му се и налага да прави въпросната преценка с ползването на специалните знания на вещи лица, защото въпросът е дали изпълнената вече повторна тройна експертиза два отговор на отделните елементи от фактическата обстановка от съществено значение за правилното решаване на делото. Въпросната методика за изследване на ПТП с отнемане на предимство след определяне по известни признаци на мястото на удара, извършва анализ на произшествието с цел изясняване на техническата възможност на водача на автомобила с предимство за предотвратяване на ПТП, а именно тези въпроси са били обсъждани от трите вещи лице. Ето защо непълнота на доказателства в сочената от повереника насока не е налице. Не е налице такива и поради неизследването на тахо шайбата поради причината, че не възможно представеното и за нуждите на разследването / която се установява от разпита на св. Б. И./, а прокурорът и въобще разследващите органи имат задължение да събират само възможни доказателства.

Правилността на извода на прокурора, че причина за катастрофата е единствено неправомерното поведение на пострадалия не може да бъде потвърден , тъй като се налага допълнителното изследване на наличието на причинно следствена връзка между поведеното му и настъпилия вредоносен резултат. В същност главният спорен въпрос, който предопределя това становище е дали изобщо такава съществува или пък поведението на другия участник в ПТП е причината за сблъсъка. Ето защо се налага да бъде изтъкната следното:

Б. И. като управляващ автобуса е имал задължение да даде предимство на движещите се на право и на дясно две неустановени превозни средства, чието преминаване е изчакал. Безспорно и мотоциклетистът след тях е имал предимство , защото се е движел направо. Също така не може да бъде спорно , че И. е имал обективната възможност да го възприеме преди навлизането му в кръстовището. Въпросът е обаче имал ли е задължение да изчака преминаваното му през него или е имал съвсем друго задължение да напусне кръстовището, като извърши завой на ляво, маневра която е започнал да извърша с оглед констатацията на вещите лица , че е изминал определено разстояние от стоп линията, и при условие , че е започнал маневрата при зелен сигнал на светофара, след което е светнала жълта светлина / означаваща съгласно чл. 31 ал.7 т. 4 от ППЗДП "Внимание, спри!"/ . Щом като е бил подаден именно този сигнал и автобусът е бил вече навлязъл в кръстовището е имал задължение да го освободи. В същото време обаче и мотоциклетистът Т. П. принципно не е имал задължение за спиране , защото е установено от експертите, че към момента на подаване на този жълт сигнал /и то след зелен/ , той е бил на разстояние до линията на светофара от 31,80 м / съответно до началото на стоп-линията 28,70 м/ , поради което и не е съществувала техническа възможност да спре преди стоп-линията и линията на светофара / за разлика от прокурора съдът приеме за значимо именно това обстоятелство, а не и възможността да спре до мястото на удара, защото според чл. 31 ал. 7 т. 4 от правилника значима е близостта до светофара/. Експертите са установили тази възможност, съдържаща се в извода им , че при светване на жълт сигнал на светофара, скорост на мотоциклета от 54 км/ ч и своевременно задействане на двете спирачки, за водача Т. П. не е съществувала техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди началото на стоп линията и преди линията на светофара. Въпросът е обаче дали такава възможност той също не е имал , ако се е движил с разрешената скорост . Той е особено съществен и за този за предимството му, защото задължението на шофьора на автобуса важи единствено за правомерно движещите се насреща му и то на зелен или жълт сигнал превозни средства. Ето защо решаващи са очертават обстоятелствата, които не са установени - каква е била разрешената скорост за движение мотоциклетиста с оглед наличието към този момент на ограничения с пътни знаци, каква е била съобразената скорост, с оглед интензивността на движеното в района на кръстовището и всички други критерии, и ако той се бе движел с нея имал ли е възможност да спре преди стоп линията и линията на светофара в момента , в който е светнала жълтата светлина. Значимост има и още неизследвано обстоятелство , дали със скоростта , с която се е движел П. - 54 км/ ч е имал възможност в рамките на светене на жълтата светлина да премине през кръстовището, като измине разстоянието от където се е намирал , когато тя е светнала до продълженото на насрещния тротоар, респ. за времето от 3 секунди / продължителността жълтата светлина на светофара/ какво разстояние е щял да измине , защото ако не е имал такава , то част от движеното му е щяло да продължи на червената светлина на светофара. С оглед на всичко това решаващият съд приеме, че в конкретния случай действието на прокурора по чл. 243 НПК след завършване на разследването не е било надлежно упражнено от гледна точка на пълнотата на доказателствения материал, поради което и постановеното прекратяване следва да бъде отменено , за да се установят посочените обстоятелства, с помощта на специалните знания на вещите лица, поради окото и

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯВА Постановление от 08.11.2010 г. на Окръжна прокуратура Б., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.1 НПК се прекратява наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 1162/2008г. по описа на РУ МВР гр. Б..

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура Б. за по-нататъшно разследване , при което да се изпълнят указаната, дадени в мотивите на настоящето определение.

Определението подлежи на обжалване, респ. протестиране, пред Софийски Апелативен съд в 7-мо дневен срок от съобщаваното му на Окръжна прокуратура Б., пострадалите лица и техния повереник.

Председател: