Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……………2018 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори
юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Марияна Иванова
като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева
въззивно гражданско дело № 760 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на И.П.Д. срещу решение № 214 от 19.01.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 6715 по описа за 2017 г. Районен съд – Варна, двадесет и
шести състав, в частите, с които на основание член 59, алинея 2 от Семейния
кодекс /СК/ е определен режим на лични отношения на бащата И.П.Д. с детето И. И.
Д., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до
18 часа в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, всяка четна година на коледните празници, всяка нечетна година
на новогодишните празници и два дни по великденските празници; както и е осъден
И.П.Д. да заплаща в полза на непълнолетното си дете И. И. Д. чрез неговата
майка и законен представител С. К. Д. месечна издръжка в размер на 210 лева, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, считано от 19.07.2017 г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Жалбата
е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваните части, като противоречащо на действителното фактическо и правно
положение. Постановените мерки относно режима на лични отношения не са в
интерес на детето, доколкото емоционалната връзка между бащата и детето е
силна. Определеният от ВРС режим на лични отношения на следващо място е
неадекватен на нуждите и интересите на детето. Изводите на ВРС за по-изявена
привързаност на детето с майката не кореспондират с доказателствата по делото.
Определеният размер на издръжката не е съобразен с доказателствата по делото за
възможностите на въззивника да заплаща същата. Размерът от 150 лева е справедлив
и обоснован, с оглед нуждите на детето и възможностите на родителя да дава
издръжка. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваните части и
вместо него се постанови ново, с което се определят мерки за лични отношения.
В
срока и по реда на член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от С.Д., с който оспорва доводите в жалбата. Поддържа други, с които
обосновава правилност на решението в обжалваните части и моли същото да се
потвърди.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
С. К.
Д. и И.П.Д. са сключили граждански брак на 18.04.2015 г., за което е съставен
акт за граждански брак № 232 от същата дата от длъжностното лице по гражданско
състояние в град Варна. На основание член 325 от ГПК постановеното по първоинстанционното
дело решение, с което бракът между страните е прекратен, е влязло в сила.
Предмет
на въззивното обжалване са единствено частите на съдебния акт, съдържащи
произнасяне по отношение на определения режим на лични отношения на И. с
неговия баща и размера на присъдената издръжка в полза на детето.
По отношение на режима на лични отношения
Семейният
кодекс не разписва правила по отношение на това на кого от двамата родители да
бъдат предоставени за упражняване родителските права или какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните
обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката. Под "интереси на децата", както е
разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при
действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка
за адаптирането му в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК е примерно, а не
изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на
ЗЗДт.
Поддържането
на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за тях с оглед
създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното им развитие,
спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото
тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният
живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между
детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по
правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето
черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот.
Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани
да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на
контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи
еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са
интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде
разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само,
ако ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се
отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права възникват
допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да не
настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му.
Режимът
на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във
всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е
най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за
бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на
закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по
конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с
нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на
детето. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на
всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.
От
представения при въззивното разглеждане на делото социален доклад се
установява, че към настоящия момент детето се отглежда от своята майка на адрес
в град Варна – ул. „Тихомир“ бл.42 вх.А ет.6 ап.17 при много добри
социално-битови условия, дневният му режим е съобразен с възрастта и потребностите
му, то не посещава детско заведение. Между майката и сина има стабилна емоционална
връзка, детето постоянно търси близост с нея и се чувства сигурно и спокойно в
присъствието й. детето все още не е развило говорните си умения в достатъчна
степан, поради което и майката е насочена за работа с логопед. Помощ й оказват
хората от близкия роднински кръг, както и лицето, с което съжителства. Налице е
остър конфликт между страните по делото, който те не са успели към настоящия
момент да преодолеят.
Именно
изхождайки от „най-добрия интерес на детето“ и вземайки предвид спецификите на
настоящия случай, съдът счита, че режимът на лични отношения между двамата
следва да бъде определен по начин, който способства да бъде запазена
установената в социалния доклад пред първата инстанция връзка между баща и син.
Този режим следва да бъде пропорционален на възможността на майката пълноценно да
осъществява родителските си права спрямо детето. Следва да бъде постигнат
баланс между определения режим на лични отношения на детето с бащата и
упражняваните от майката родителски права, който да способства запазването на
близките отношения и с двамата родители, което е осъзната от тях необходимост
за гарантиране на интересите на детето, включващи създаване и поддържане на
чувства на обич, привързаност и доверие и към двамата родители, което ще
съдейства за правилното му възпитание, развитие, спокойствие и самочувствие.
Към настоящия момент детето е на ниска възраст /три
години/, проявява капризи по отношение на храната, не е развило достатъчно
говорните си способности, за да изрази нуждите и желанията си. От друга страна
– несъмнена е връзката му с бащата, поради което и предвид изложените
цели и критерии следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения
между детето и неговия баща, като въззивният съд счита, че така определеният от
първоинстанционния съд отговаря на изброените условия.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението в обжалваната част досежно режима на лични отношения на детето с
бащата следва да бъде потвърдено.
По отношение на дължимата издръжка
Според
постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г.,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените
условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги
конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за
даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и
конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото
лице. Неговото обществено положение и размерът на доходите му не следва да
водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към неполезен начин
на живот, към лукс или за получаване на средства за цели извън издръжката. Но
за да бъдат приложени правилно тези разяснения следва да се имат пред вид
условията, при които са живели децата в семейство със значителни материални
възможности на задължените лица и на които по-пълно са задоволявани
потребностите, не само за биологично, но и за духовно израстване и хармонично
развитие. В тези случаи се определя по-висока по размер издръжка. Този по-висок
размер не би насочил използването й за цели, неприсъщи на предназначението й,
ако с издръжката се осигуряват условия на издържаното дете, каквито би имало,
ако родителите живееха заедно. Издръжката в тези случаи не следва да е в нисък
размер и да пречи за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на
издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се
разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и
при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията,
които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той
дължи.
Видно
от приложените писмени доказателства майката С.Д. получава месечно
възнаграждение в размер на 550 лева по данни от актуалния социален доклад, като
е отбелязано, че понастоящем е в продължителен отпуск поради временна
нетрудоспособност.
Бащата
е представил доказателства пред настоящата инстанция, че е получавал
обезщетение за безработица в размер на 7,20 лева дневно от 27.11.2017 г. до
26.03.2018 г., а от 20.05.2018 г. е започнал работа с месечно възнаграждение в
размер на минималната за страната работна заплата от 510 лева.
Издръжката,
която родител дължи на непълнолетно дете, е предвидена да задоволи
непосредствените му нужди и да се дава чрез родителя, който упражнява
родителските права /а не на родителя/, за да може той да удовлетвори разходите,
които се правят за детето - за комунални услуги, храна, дрехи и всички останали
продукти, представляващи екзистенц минимум.
Поради изложените съображения месечната издръжка на
детето И. съдът определя на 220 лева, от която бащата следва да осигурява
сумата от 150 лева, а останалата част да се поеме от майката, която непосредствено
се грижи за детето.
В обжалваната част, касаеща определения
размер на задължението за издръжка, първоинстанционното решение с оглед
направените изводи следва да бъде отменено за разликата над 150 лева до 210
лева.
По отношение на разноските
С
оглед изхода на спора - жалбата е частично уважена и в същото време отхвърлена
в другата и́ част -, поради което на страните не се следва присъждане на
разноски, а извършените от тях съдебно-деловодни разходи в производството
следва да останат така, както са направени.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214 от
19.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 6715 по описа за 2017 г. Районен съд –
Варна, двадесет и шести състав, в частта, с която на основание член 59, алинея
2 от Семейния кодекс е определен режим на лични отношения на бащата И.П.Д. с
детето И. И. Д., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа
в петък до 18 часа в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск, всяка четна година на коледните празници, всяка
нечетна година на новогодишните празници и два дни по великденските празници.
ОТМЕНЯ решение № 214 от 19.01.2018 г., постановено
по гр.д.№ 6715 по описа за 2017 г. Районен съд – Варна, двадесет и шести
състав, в частта, с която е осъден И.П.Д. да заплаща в полза на непълнолетното
си дете И. И. Д. чрез неговата майка и законен представител С. К. Д. месечна
издръжка в размер на 210 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 19.07.2017
г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. К. Д. ЕГН ********** *** против И.П.Д.
ЕГН ********** *** за заплащане в полза на непълнолетното си дете И. И. Д. ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител С. К. Д. месечна издръжка за
разликата над 150 /сто и петдесет/ лева до претендирания размер от 210 /двеста
и десет/ лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 19.07.2017 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Решението в частта му досежно издръжката не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна
пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.