Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 7825
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
Мариана Шотева –
Председател на Административен съд – Пловдив, като разгледа докладваното ч. адм.
дело № 2809/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 306 във връзка с чл. 304 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
молба на С.Х.Г., ЕГН ********** с посочен адрес за призоваване ***, чрез
пълномощник адв. Е.Х., с която се търси ангажиране административнонаказателна
отговорност на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 1268/30.06.2022 г., постановено
по адм. дело № 2770/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХV
състав, оставено в сила с Решение № 2864/20.03.2023 г., постановено по адм.
дело № 7403/2022 г. по описа на ВАС, Пето отделение.
Твърди се, че с
посоченото съдебно решение, съдът е отменил Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. № 02-160-6500/15551 от
05.08.2021 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с
която е отказано подпомагане за кампания 2019 г. по СЕПП в размер на
76 436,86 лева (100 % отказано подпомагане) и е наложена допълнителна
санкция по СЕПП на основание чл. 19а от Регламент 640/2014 г. в размер на
24 248,56 лева и е постановено връщане на преписката на заместник
изпълнителен директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото заявление в
частта по СЕПП при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението, като
е определен на основание чл. 174 от АПК едномесечен срок за издаване на
административния акт, считано от влизане в сила на решението. Към момента на депозиране
на сезиращата молба се посочва, че не са предприети никакви действия от страна
на административния орган, въпреки, че решението е влязло в законна сила на
20.03.2023 г. На следващо място се посочва, че на 09.08.2023 г. е подадено
искане до ДФЗ за произнасяне в съответствие с диспозитива на решението, но
действие от страна на административния орган не е предприето, в т.ч. на
жалбоподателя не са изплатени и присъдените разноски по делото. В тази връзка се
търси налагане на наказание на заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Претендират се сторените разноски.
В съответствие с
изискването на разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от АПК с Разпореждане № 7169/20.11.2023
г. на ***в качеството й на заместник изпълнителен директор на ДФЗ е предоставена
възможност в 14-дневен срок да даде писмени обяснения и да посочи доказателства
по молбата на Г., вкл. да посочи как е изпълнено към момента съдебно решение № 1268/30.06.2022
г., постановено по адм. дело № 2770/2021 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, ХV състав, оставено в сила с Решение № 2864/20.03.2023
г., постановено по адм. дело № 7403/2022 г. по описа на ВАС, Пето отделение, като
за целта е изпратен препис от сезиращата молба.
В указания срок от
***- заместник изпълнителен директор на ДФЗ са постъпили писмени обяснения, в
които се сочи, че от страна на ДФЗ са предприети всички необходими действия по
отношение на влязло в сила Решение № 1268/30.06.2022 г., постановено по адм.
дело № 2770/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с
Решение № 2864/20.03.2023 г., постановено по адм. дело № 7403/2022 г. по описа
на ВАС, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019 г., като оперативната дирекция е издала нов акт при
съобразяване с мотивите на съдебните решения. Моли да се вземе предвид, че при
издаване на повторни административни актове, е необходимо техническо време,
поради голямата натовареност и големия брой кандидати и съдебни производства, тъй
като материята, обхващаща уведомителните писма за оторизация, е твърде обемна,
сложна и многообразна и се налага индивидуално ръчно изготвяне на въпросните административни
актове и ни най-малко не се цели да се накърняват правата на кандидатите. В
тази връзка се моли да не бъде уважавана молбата на С.Г. и да се прекрати
производството.
Към преписката са
приложени: копия на Решение № 1268/30.06.2022 г., постановено по адм. дело №
2770/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Решение №
2864/20.03.2023 г., постановено по адм. дело № 7403/2022 г. по описа на ВАС и
Изпълнителен лист от 23.03.2023 г., представени със сезиращата молба; Уведомително
писмо с изх. № 02-160-6500/15551#9 от 07.12.2023
г., адресирано до С.Х.Г., приложено към писменото обяснение на ***; адм. дело №
2770/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХV състав, ведно с приложеното към него адм. дело № 7403/2022
г. по описа на ВАС, Пето отделение, изискани служебно.
След преглед на приложеното
адм. дело № 2770/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХV състав, се установява, че същото е било образувано
по жалба на С.Х.Г., ЕГН **********, с УРН 413942, чрез адв. ***, с адрес за
призоваване: гр. ***срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019 (УП) с изх. № 02-160-6500/15551 от 05.08.2021 г., на
заместник изпълнителен директор на ДФЗ, като с молба от 20.01.2022 г. и с молба
от 21.02.2022 г., жалбоподателят е уточнил, че обжалва УП само в частта, с
която е отказано подпомагане за кампания 2019 г. по СЕПП (100 % отказано
подпомагане), както и в частта на допълнителната санкция, наложена на основание
чл. 19а от Регламент 640/2014 г. по СЕПП.
С Решение № 1268/30.06.2022
г. съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019 с изх. № 02-160-6500/15551 от 05.08.2021 г., на заместник
изпълнителен директор на ДФЗ в частта, с която е отказано подпомагане за
кампания 2019 г. по СЕПП в размер на 76 436,86 лева (100 % отказано
подпомагане) и е наложена допълнителната санкция по СЕПП на основание чл. 19а
от Регламент 640/2014г. в размер на 24 248,56 лева, върнал е преписката на
заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото
заявление в частта по СЕПП при спазване на указанията, дадени в мотивите на
решението и е определил на основание чл. 174 от АПК едномесечен срок за
издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението. Със
същото решение е осъден Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на С.Х.Г., ЕГН **********,
с УРН 413942 сумата в размер 3 710 лева (три хиляди седемстотин и десет)
разноски по делото.
По жалба на
заместник изпълнителен директор на ДФЗ е било образувано адм. дело № 7403/2023
г. по описа на ВАС, Пето отделение, приключило с окончателно Решение № 2864/20.03.2023
г., с което е оставено в сила решение № 1268 от 30.06.2022 г., постановено по адм.
дело № 2770/2021 г. от Административен съд – Пловдив и е осъден ДФЗ да заплати
на С.Х.Г. сумата в размер на 1 600 лева, представляваща разноски по делото.
Или, Решение №
1268/30.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2770/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХV състав, е
влязло в законна сила на 20.03.2023 г.
Делото е върнато
в Административен съд – Пловдив на 22.03.2023 г. и с писмо изх. № 1166/23.03.2023 г. заверен препис от влязлото в сила решение е
изпратен на заместник изпълнителен директор на ДФЗ за
сведение и изпълнение, като няма данни кога писмото е стигнало до своя адресат.
Независимо от гореизложеното, от твърденията на молителя, които не са оспорени,
се установява, че на 09.08.2023 г. органът е бил уведомен за влязлото в сила съдебно
решение и произтичащите от него задължения.
При така
установеното от фактическа страна се формират следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от АПК, длъжностно лице, което не изпълни
задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял
пети, се наказва с глоба от 200 до 2 000 лева. За да се приложи обаче
цитираната по-горе разпоредба, следва да е налице задължение за административен
орган, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, което да не е изпълнено.
Разпоредбата вменява реализиране на административнонаказателна отговорност
спрямо длъжностно лице за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в
сила съдебен акт. Следователно, необходимо е неизпълнението да е в резултат на
виновно поведение на длъжностното лице и да е налице влязъл в сила съдебен акт.
За да бъде сторено това, следва да са налице трите кумулативни предпоставки на
чл. 304, ал. 1 от АПК, а именно: 1) влязъл в сила съдебен акт, който предписва
определено поведение за административния орган; 2) изпращане на препис от
влезлия в сила съдебен акт и/или преписка на задължения административен орган,
с оглед узнаване на задължението, което следва да изпълни и 3) неизпълнение на
този съдебен акт от страна на административния орган – адресат на дължимото
поведение.
В случая са
налице кумулативните предпоставки на цитирания текст от АПК спрямо длъжностното
лице – ***- заместник изпълнителен директор на ДФЗ, поради следното.
С постановеното съдебно
решение № 1268/30.06.2022 г., по адм. дело № 2770/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХV състав, оставено в сила с Решение №
2864/20.03.2023 г., постановено по адм. дело № 7403/2022 г. по описа на ВАС,
Пето отделение, е възникнало пряко задължение за ***в качеството й на заместник
изпълнителен директор на ДФЗ да се произнесе по заявлението в частта по СЕПП,
подадено от Г., съобразно указанията по прилагане на закона, дадени със
съдебното решение в определения едномесечен срок.
Както вече се
посочи и по-горе, съдебното решение е влязло в законна сила на 20.03.2023 г.,
съответно заверен препис от същото е изпратен с писмо от 23.03.2023 г. и най-сетне, на 09.08.2023 г. заместник
изпълнителен директор на ДФЗ е бил сезиран с нарочно искане от Г. за
произнасяне, съобразно влязлото в сила съдебно решение, т.е. бил е наясно със
задълженията, произтичащи от влязлото в сила съдебно решение, а именно да се
произнесе по подаденото от С.Х.Г. заявление за кампания 2019. В определения му
от съда едномесечен срок, считано от датата на влизане на съдебното решение,
няма данни да са били предприети каквито и да било действия по изпълнението на
съдебното решение. Такива не са предприети и след изпращането на заверен препис
от влязлото в сила решение за сведение и изпълнение с писмо от 23.03.2023 г., а
така също и след нарочно отправеното искане в тази насока на 09.08.2023 г.
Впрочем, няма и произнасяне до получаване на препис от молбата с искане за ангажиране
на отговорност по чл. 304 от АПК – 28.11.2023 г. Действително,
административният орган е изпълнил решението на съда, но това е станало едва на
07.12.2023 г., след като е бил сезиран от съда за образуваното производство по
чл. 304 от АПК.
Неоснователно е
възражението, изложено в писмените обяснения на ***- заместник изпълнителен
директор на ДФЗ, че при издаване на повторни административни актове, е
необходимо техническо време, поради голямата натовареност и големия брой
кандидати и съдебни производства, както и че материята, обхващаща уведомителни
писма за оторизация, е твърде обемна, сложна и многообразна и се налага
индивидуално ръчно изготвяне на въпросните административни актове, доколкото от
една страна в случая се касае за определен от съда срок, който е включен и в
диспозитива на съдебното решение, поради което и е задължителен за изпълнение,
а от друга - в случаи като твърдяните (когато поради една или друга причина се
налага удължаване на срока за произнасяне), административният орган в
съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 8 от АПК незабавно уведомява
заявителя за удължаването на срока. По делото обаче нито се твърди, нито се
представят доказателства административният орган да е извършвал каквито и да
било проверки, в т.ч. да е възникнала нужда от удължаване на срока за
произнасяне, същият да е бил удължен, а още по-малко заявителят да е бил
уведомен за това. Друг е въпросът, че очевидно определеният от съда едномесечен
срок е бил напълно достатъчен за произнасяне по подаденото заявление, щом като,
считано от 28.11.2023 г. (когато органът е бил сезиран за образуваното
производство по чл. 304 от АПК) до 07.12.2023 г. (когато е бил издаден новият
административен акт), са му били необходими седем работни дни за издаване на
нов акт.
От всичко,
изложено до тук, се следва извод, че в определения с влязлото в сила съдебно решение
№ 1268/30.06.2022 г., по адм. дело № 2770/2021 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, ХV състав, едномесечен срок, заместник изпълнителният директор
на ДФЗ не е изпълнил съдебния акт, задължаващ го да се произнесе по подаденото
от Г. заявление за подпомагане за кампания 2019.
За пълнота на
изложеното е необходимо да посочи, че действията на заместник изпълнителния
директор на ДФЗ и постановените последващи негови актове, представляват отделна
административна дейност, която на самостоятелно основание подлежи на съдебен
контрол, а не се явява вече последица от изпълнението или неизпълнението на
съдебното решение на съда, за да се преценява неговото поведение за
евентуалното му неизпълнение. Или иначе казано, дали така издаденото Уведомително
писмо с изх. № 02-160-6500/15551#9 от 07.12.2023
г., адресирано до С.Х.Г., от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, е
съобразено с мотивите на съдебното решение, може и следва да се разреши при
проверката на неговата законосъобразност по установения за това ред, т.е. с
обжалването му пред съда, ако Г. е недоволен и има правен интерес да го оспори.
Към настоящия момент обаче, няма данни това да е било сторено. В настоящото (административнонаказателно
по характер) производство, няма как да се преценява дали така издаденият
административен акт съответства, т.е. изпълнява точно влязлото в сила съдебно
решение.
Предвид всичко
изложено, намирам, че са налице съставомерните елементи на нарушението по чл. 304,
ал. 1 от АПК, а именно: налице е влязъл в сила съдебен акт, който предписва
определено поведение за административен орган - ново произнасяне по подаденото
от С.Г. заявление за подпомагане за кампания 2019; изпратен е заверен препис от
влезлия в сила съдебен акт и в определения в съдебното решение едномесечен срок,
не са предприети от органа действия, с оглед изпълнение указанията на съда.
Ето защо,
искането се явява основателно и на основание чл. 304, ал. 1 от АПК следва да се
наложи на ***- заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ глоба
в минималния предвиден от нормата размер - 200 лева, с оглед липсата на
отегчаващи обстоятелства и наличието на произнасяне с акт на органа от 07.12.2023
г.
В това
производство не е уредена възможност за присъждане на разноски, поради което
искането за присъждане на такива, е неоснователно.
Ето защо и на
основание чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 304, ал. 1 от АПК,
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
НАЛАГАМ на
***- заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ глоба в размер
на 200 (двеста) лева за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение №
1268/30.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2770/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХV състав.
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Х.Г.
за присъждане на извършените разноски.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи
на С.Х.Г. и на ***- заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 7
– дневен срок от връчването му на наказаното лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: