Определение по дело №985/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС.

Образувано е по искане на Д.. П. Н. от [населено място] за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед № РД-01-3673/22.11.2024 г., издадена от зам.-кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на нейното домакинство – малолетната ѝ дъщеря П. Й. М. и непълнолетните ѝ синове А. Й. М. и Д. Й. М., както и с пълнолетната ѝ дъщеря П. Й. М., която е майка на малолетната Д. П. Й..

Искането е обосновано с обстоятелството, че самата жалбоподателка страда от шизофрения и неинсулинозависим захарен диабет тип 2 с неврологични усложнения, а имотът се обитава и от трите ѝ непълнолетни деца, както и от малолетната ѝ внучка, родена на [дата]. Жалбоподателката твърди, че никой от членовете на нейното домакинство не разполага със собствено жилище и средства да заплаща свободен наем и предварителното изпълнение на оспорената заповед би довела до положението да останат на улицата през зимата.

Съдът намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, при образувано съдебно производство по оспорването му и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно.

Разпоредбата на чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС предвижда, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Специалният закон не сочи критериите за спиране, поради което приложима е общата разпоредба на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващата право да ползва имота заедно с членовете на своето домакинство, което право се засяга от оспорения административен акт, до решаване на въпроса за неговата законосъобразност.

Съдът намира, че в случая посочените предпоставки са налице. Видно от представената епикриза от „Център за психично здраве“ ЕООД, Женско остро отделение, жалбоподателката от години страна от параноидна шизофрения, обострянето на което психично заболяване е станало причина за нейната хоспитализация за периода от 13.10.2022 г. до 24.10.2022 г. Макар с жалбата да няма представено експертно решение на ТЕЛК за определяне степента на трайно намалена работоспособност на жалбоподателката, видно от раздел Раздел ІІІ „Дълготраещи психози, с най-малко 6-месечна продължителност, психози от кръга на шизофренните или афективни (ендогенни) психози“, част втора „Психични болести“ от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, минималният процент на ТНР, който може да бъде определен за подобно заболяване, е 60 %, т.е. страдащият от такова заболяване е лице с трайни увреждания по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗХУ, спрямо което за общините съществува задължението по чл.78 от ЗХУ за предоставяне на жилищно настаняване при условията и реда на ЗОС. Предварителното изпълнение на оспорения административен акт би оставило жалбоподателката и живеещите с нея непълнолетни деца, за чийто най-добър интерес по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт и съдът и административният орган са длъжни да следят служебно, без подслон през зимата, което би представлявало нарушение освен на чл.8, § 1, но и на чл.3 от ЕКПЧ.

При тези обстоятелства съдът намира доказан личният интерес на жалбоподателката и на членовете от нейното домакинство, противопоставим на обществения такъв, презумиран с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Правото на неприкосновеност на жилището и забраната за нечовешко отношение чрез лишаването на лице, страдащо от психическо заболяване, и на живеещите с него три непълнолетни деца от подслон през зимата, е от такава значимост за тях, че потенциалното му нарушаване в точно този период безспорно покрива [жк], ал.2 от АПК. В случая, предвид временната закрила, която спирането дава, не е налице и такъв важен обществен интерес, който да следва да бъде защитен с предварителното изпълнение на акта. Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на суспензивното действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за законосъобразността на нейната законосъобразност с окончателното съдебно решение.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД-01-3673/22.11.2024 г. на зам. - кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с Д. П. Н., А. Й. М., Д. Й. М., П. Й. М. и П. Й. М., за общински жилищен имот с административен адрес [населено място], [жк], [улица], [адрес], състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с акт за общинска собственост № 2289/23.10.1998 г.

Определението е окончателно.