№ 6340
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509931 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение №6231 от 10.06.2022 год., постановено по гр.д. №33431/2021 год. по описа
на СРС, II ГО, 72 С-В, по иск с правно основание чл.411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86, ал.1
ЗЗД Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******
да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз *******, сумата от 1058,75 лева, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило
на 03.05.2017 год. по вина на водача на МПС „Мерцедес“, марка „Гле“ с рег. №*******,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху сумата от 11.06.2021 год. до изплащането й, както и да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 680 лева разноски по делото.
Недоволен от решението е останал ответникът Д.З.“ АД, който в законоустановения
срок по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба. В същата се твърди, че
първоинстанционният съд е основал решението си при липса на пълно и главно доказване
осъществяването на фактическия състав за ангажиране на отговорността му. Оспорва
доказателствената сила на двустранния протокол от ПТП, предвид обстоятелството, че
разпитаната по делото като свидетел Й.И. не разпознава подписа си върху протокола. Въз
основа на това оспорва и механизма на ПТП. Поддържа твърденията, изложени в исковата
молба за допуснати от другия водач нарушения на правилата за движение и за
съпричиняване на ПТП от негова страна. Оспорва и размера на претендираното
обезщетение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново, с което отхвърли претенциите на
ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“ АД е
подала отговор на въззивната жалба. Твърди, че елементите от фактическия състав на чл.45
ЗЗД са установени по делото, от които вината се предполага до доказване на противното,
1
което оборване е в тежест на ответника, като същия не е успял да обори презумпцията.
Оспорва възражението за съпричиняване от страна на водача на застрахования при
дружеството автомобил. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като
неоснователна и недоказана, а съдебното решение да потвърди изцяло, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Ищецът ЗАД "А.Б." АД твърди, че по договор за застраховка имущество "Каско на
МПС" заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1058. 75 лв. за щети на
застрахования при него товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. №., резултат от ПТП,
настъпило на 03.05.2017 г. по вина на водача на МПС Мерцедес ГЛЕ с рег. №., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество "Дженерали
Застраховане" АД. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за платената сума,
която ответникът отказал да заплати. Ищецът моли да се осъди ответникът да плати
дължимото регресно вземане в размер на 1058.75 лв., заедно със законната лихва от
подаването на исковата молба и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва вината на застрахования при него
водач, а в условията на евентуалност твърди съпричиняване от водача на увредения
автомобил поради нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, тъй като се движел с несъобразена
скорост и не е осигурил необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между събитието и настъпилите
вреди. Твърди, че претенцията е в завишен размер. Моли за отхвърляне на иска.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за уважаването на иска с правно
основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД е необходимо доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки. Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на
застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото
лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия
застраховател, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да
встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да
бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия
състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния
2
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че към 03.05.2017 г. МПС „Мерцедес“
Спринтер с рег. №.******* е застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца, а гражданската
отговорност на водача на МПС „Мерцедес“, марка „ГЛЕ“ с рег. №******* е застрахована
при ответното дружество. За доказването на това обстоятелство по делото е представена
застрахователна полица № 16-0300/399/5000066 със срок на валидност от 21.06.2016 год. до
20.06.2017 год.
След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал пред
първоинстанционния съд е установено и плащането на застрахователното обезщетение от
страна на застрахователя на увредения автомобил. За доказването на същото са представени
уведомлението за заведена щета №0300/17/727/502685 от 03.05.2017 год., въз основа на
което е съставен и доклад за щета №0300-17-********* от 03.05.2017 год. и впоследствие
заплатена сумата, посочена в исковата молба, в размер на 1058,75 лева, за която е
представено и платежно нареждане от 11.05.2017 год. от „Райфайзен Банк“ АД.
От събраните по делото доказателства се установява – съставен двустранен констативен
протокол за ПТП и приета и неоспорена по делот САТЕ – се установява и механизма на
настъпилото ПТП, видно от който причина за настъпването му са изцяло действия и
маневри, предприети при шофирането от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес“,
марка „Гле“ с рег. №*******.
Неоснователно е възражението относно характера и доказателствената сила на
двустранния констативен протокол, въведен от жалбоподателя във въззивната жалба. Като
безспорно в съдебната практика е прието, че съставеният от участниците в произшествието
двустранен констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила, която по
начало е присъща само на официалните документи. Същият представлява частен
свидетелстващ документ, които се ползва единствено с формална доказателствена сила по
отношение на авторството на подписалите го лица – агр. чл. 180 ГПК. Доводите на
жалбоподателя в тази насока са правилни. Доказателствена стойност на процесният
протокол, обаче, се преценява по вътрешно убеждение на решаващия състав и при
съобразяване на останалия събран и проверен по делото доказателствен материал.
Неуспешен се оказва опита на ответника със свидетелски показания да обори
доказателствената сила на двустранния констативен протокол, а от там и механизма на
настъпване на процесното ПТП. Твърденията на свидетеля Й.И., че припознава почерка
върху протокола като свой, но не разпознава подписа да е нейния, не се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал и предвид, че не са направени
последващи доказателствени искания или представени доказателства, които да ги подкрепят,
не може да се приеме, че е оборена автентичността на протокола.
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че двустранният констативен
протокол за ПТП от 03.05.2017 г. е годно доказателство за установяване по отношение на
ответника - застраховател на застрахователното събитие чия е вината за настъпването му. С
оглед на обстоятелството, че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и
други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция досежно нарушение на
правилата за движение от страна на застрахования при ответното дружество лек автомобил.
Потвърждава извода, че несъобразявайки се със задълженията си, установени в
3
разпоредбата на чл.24 ЗДвП, съответно на чл.25, ал.1 ЗДвП и несъобразявайки се с пътната
маркировка, същият е осъществил виновно и противоправно поведение, чиято последица е
настъпилото ПТП.
Предвид гореизложеното, фактическият състав, който трябва да е реализиран за
ангажиране отговорността на ответното дружество, следва да се приеме за доказан, поради
което подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемата страна има право на направените от нея
разноски в размер на 360 лв. съобразно правилата на Наредбата за заплащане на правната
помощ и чл. 78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №6231 от 10.06.2022 год., постановено по гр.д.
№33431/2021 год. по описа на СРС, II ГО, 72 С-В, с което на основание чл.411 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз *******, сумата от 1058,75 лева, представляваща
регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на МПС
в резултат на ПТП, настъпило на 03.05.2017 год. по вина на водача на МПС „Мерцедес“,
марка „Гле“ с рег. №*******, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 11.06.2021 год. до окончателно й
изплащане.
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„******* да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Княз ******* сумата от 360 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4