Р Е Ш Е Н И Е
№
93
град
Горна Оряховица, 25.03.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ………………………………
………………………………
при секретаря
Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………., като разгледа
докладваното от съдията Николова гр. дело № 1394 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание
чл.108 от ЗС /ревандикационен иск/ и по чл.537,ал.2 от ГПК.
Ищецът З.Х.В. с
ЕГН **********, с адрес ***, телефон : *****, твърди в исковата си молба, че е
собственик, по силата на влязло в сила Постановление за възлагане от
10.08.2018г. по изпълнително дело № 20167260400130 по описа на ЧСИ Д.Б., рег. №
726 и район на действие ВТОС, на застроен недвижим имот, отреден за жилищно
застрояване, представляващ ПИ 809, за който е отреден УПИ IV-809, кв.110 по
плана на гр. Л., целият с площ 1033 кв.м. Твърди, че в имота освен основното
застрояване - жилищна сграда, са изградени второстепенна стопанска постройка и
алеи, както и са засадени трайни насаждения. Заявява, че след като придобил
имота, длъжниците по изп. дело М.М. и Х.М. освободили единствено жилищната
ограда, като отказали да освободят второстепенната стопанска сграда,
уведомявайки го, че те са ползватели на същата по силата на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 1104, т.VI, рег. № 4813,
дело № 837/19.09.2018г. на нотариус И. М., рег. № 284 в НК, по силата на който
са прехвърлили тази сграда на тяхната дъщеря. Във връзка с това твърдение,
ищецът извършил проверка и установил, че първите двама ответници, след като на
17.03.2015г. са ипотекирали застроен недвижим имот, отреден за жилищно
застрояване, представляващ ПИ 809, за който е отреден УПИ IV-809, кв. 110 по
плана на гр.Л., целият с площ 1033 кв.м., както и изградената в него жилищна
сграда, съгласно нот.акт за договорна ипотека № 282, т.II, рег. № 2836, д. 258/2015г., на
19.09.2018г., след възлагане в полза на ищеца на имота, са се снабдили с
констативен нотариален акт за второстепенната постройка – нотариален акт за
собственост № 1103, т. VI, рег. 4812, д. 836/2018 г. на нотариус И. М. с
рег.№ 284 в НК, и незабавно след тава са го прехвърлили на тяхната дъщеря.
Твърди, че той е собственик на процесната
второстепенна сграда по силата на влязлото в сила Постановление за възлагане от
10.08.2018 г. на ЧСИ Д. Б., рег.№ 726. Счита за ирелевантно обстоятелството, че
тази постройка не фигурира изрично в Постановлението за възлагане, с оглед
даденото с ТР № 5 от 18.05.2017г. на ВКС по т.д. 5/15г., ОСГК, решение.
Заявява, че с оглед горното решение безспорно е придобил, като купувач при
публична продан, всички права на длъжниците /първите двама ответници/, които са
имали върху имота, предмет на публичната продан. Твърди, че процесната
второстепенна постройка в дъното на имот, отреден за жилищно застрояване, не е
самостоятелен обект на собственост, и по правилото на чл.92 от ЗС, същата е
придобита от него с придобиването на земята, върху която е изградена. Посочва,
че освен обслужващата функция по отношение на основното застрояване, която има
второстепенната постройка по смисъла на р. VII от ЗУТ, тази постройка е разположена на
регулационната граница към дъното на имота, което препятства самостоятелното й
функциониране и я прави негодна да се възприеме като самостоятелен обект на
собствеността. Заявява, че процесната постройка не е захранена с ток и вода.
Пояснява, че тази второстепенна постройка е изградена и съществува в имота към
2015г., когато последният е ипотекиран.
Твърди, че е собственик на изградените в
имота жилищната сграда и второстепенна стопанска постройка, по силата на публичната
продан и приращение. Посочва, че въпреки това, на 19.09.2018г. първите двама
ответници са се снабдили с констативен нот.акт за собственост на второстепенна
стопанска постройка, разположена в имота, и на същия ден са я прехвърлили на
тяхната дъщеря - третият ответник. Заявява, че с този нотариален акт се засягат
правата му на собственик, което обоснована правния му интерес от неговата
отмяна.
Твърди, че понастоящем, въпреки че е
обявен за купувач на имота, не е в състояние да ползва тази второстепенна
стопанска постройка, т.к. ответниците са засегнали правата му и понастоящем я
владеят /държат ключа/. Посочва, че към настоящия момент ответниците, първите
двама като ползватели, а третата като собственик, владеят процесната
второстепенна постройка, без да имат основание за това, и отказват да му
предоставят достъп до същата.
Моли съда да приеме, че ищецът е
собственик и на процесната второстепенна постройка в имота, придобит от него на
основание публична продан от ЧСИ, по силата на приращение, т.к. за същата, от
една страна липсват доказателства да е ,,установено друго” по см. на
презумпцията на чл.92 от ЗС, а от друга и с оглед изрично установеното в
чл.496,ал.2 от ГПК, той придобива всички права, върху имота, които е имал
длъжникът. Моли съда да постанови решение, с което след като приеме, че той е
собственик на процесната второстепенна постройка в имота, придобит от него на
основание публична продан от ЧСИ и по силата на приращение, да осъди
ответниците да му предадат владението и ползването й.
Моли съда да отмени нотариален акт за
собственост № 1103, т. VI, рег. 4812, д. 836/2018г. на нотариус И. М. с
рег.№ 284 в НК.
Моли съда да му присъди разноските,
направени във връзка с процеса.
В съдебно заседание, ищецът З.В., чрез пълномощника си – адв. Н.М.
от ВТАК, поддържа предявени иск. Излага съображения в писмена защита. Моли
съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото
разноски.
Ответниците М.М.М.
с ЕГН **********, Х.П.М. с ЕГН ********** и М-С Х.М. с ЕГН **********, тримата
с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Т.С.П. от ВТАК, депозират писмен
отговор на исковата молба. Считат, че предявените искове са процесуално
допустими, но са изцяло неоснователни, поради което оспорват същите.
Твърдят, че въз основа на нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 38, том III, нот. дело № ***г., нотариален акт за
собственост върху жилище, строено от групов строеж № 179, том 1, нот. дело №
***., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 136, том II, нот. дело № ***. и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 12, том Х, нот. дело № 4450/1997г., Х.П.М.
и М.М.М. са придобили собствеността върху поземлен имот № 809, за който е
отреден УПИ IV-809 в квартал 110 по ПУП на гр. Л., целият с площ от 1033 кв.м., заедно с
построената в този имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ 112 кв.м.,
в който са включени гараж № 1 със застроена площ 16.62 кв.м. и гараж № 2 със
застроена площ 17.72 кв.м., избено помещение № 2 със застроена площ 10.88
кв.м., избено помещение № 3 със застроена площ 9.58 кв.м., скривалище със
застроена площ 16.00 кв.м. и таванско помещение. Заявяват, че като собственици
на дворното място, същите са построили и второстепенна постройка със застроена
площ от 66 кв.м., построена в собствения им поземлен имот, описан по-горе, за
което са издадени разрешение за строеж № 29/16.07.1996 г. на Община Л.,
протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж № 13/16.07.1996г.,
Акт образец 14 за приемане на конструкция от 10.03.2001г.Посочват, че въз
основа на тези документи е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим
имот 1103, том VI, рег. № 4812, дело № 836/19.09.2018г., с който на основание чл.587,ал.1 от ГПК е призната собствеността върху процесната постройка на Х.П.М. и М.М.М..
Признават фактите, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане № 1104, том VI, рег. № 4813, дело № 837/19.09.2018г., М. и Х. М.
прехвърлят правото на собственост върху процесната постройка на своята дъщеря
М-С Х.М., като продават същата срещу задължение за гледане и издръжка.
Сочат, че с постановление за възлагане,
влязло в сила на 09.04.2019г., издадено от ЧСИ Д.Б. по ИД № 20167260400130, е
възложено на ищеца ПИ 809, за който е отреден УПИ № 809 в квартал 110 по ПУП на
гр. Л., целият с площ от 1033 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 112 кв.м., в който са включени гараж № 1 със
застроена площ 16.62 кв.м. и гараж № 2 със застроена площ 17.72 кв.м., избено
помещение 2 със застроена площ 10.88 кв.м., избено помещение 3 със застроена
площ 9.58 кв.м., скривалище със застроена площ 16.00 кв.м. и таванско
помещение. Твърдят, че в постановлението за възлагане не фигурира процесната
постройката; върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез
налагане на възбрана, не е описана, оценена от съдебния изпълнител, нито
обявена на публичната продан, и не е била предмет на същата. Твърдят, че
процесната второстепенна постройка представлява самостоятелен обект на правото
на собственост, тъй като същата има самостоятелно фактическо функционално
предназначение, а не обслужващо недвижим имот, предмет на публичната продан. Посочват,
че процесната постройка не е конструктивно свързана с жилищната сграда; същата
е свободно застроена, като по никакъв начин не е в зависимост от жилищната
сграда, няма долепени до фасадата на жилищната сграда стени, нито общи стени с
нея, разполага със самостоятелен вход. Заявяват, че в сградата има 4 помещения,
прокарана е канализация, свързана към уличната канализация, без същата да е
обща с жилищната сграда. Сочат, че сградата е на етап груб строеж, поради което
към момента е изградена електрическа мрежа в сградата, която все още не е
свързана към електрозахранването. Твърдят, че процесната сграда може да се
използва самостоятелно от собственика си, без той да има жилище в дворното
място или да е собственик на самото дворно място. Поради това и на основание
Тълкувателно решение № 5/2015 от 18.05.2017г., постановено по тълкувателно дело
№ 5/2015г. на ВКС, считат, че правилото на чл.92 от ЗС не намира приложение, и
не може да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита
собствеността и върху процесната сграда.
Моли съда да има предвид, че
постановлението за възлагане е влязло в сила на 09.04.2019г. и на основание
чл.496,ал.2,изр.1 от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане, купувачът по публичната продан придобива правата на собственост,
които длъжникът е имал върху имота, т.е. публичната продан се характеризира
като деривативен придобивен способ. Твърдят, че към този момент Х.М. и М.М.
вече не са притежавали правото на собственост върху постройката, тъй като с
разпоредителна сделка от 19.09.2018г., предхождаща влизането в сила на
постановлението за възлагане, са прехвърлили собствеността на трето лице – М-
С. М.. Считат, че предявените претенции се явяват изцяло неоснователни, поради
което молят съда да отхвърли предявените искове. Молят съда да им бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание, ответниците, чрез пълномощниците си – адвокат И.Н. и адв.
Т.П., двамата от ВТАК, поддържат отговора на исковата
молба. Излагат съображения в писмена защита. Молят съда да отхвърли предявените
искове и да им присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното :
Безспорни по делото са фактите, че считано
към датата 10.08.2018г., ответниците Х.П.М. и М.М.М. са притежавали право на
собственост върху поземлен имот № 809, за който е отреден УПИ IV-809 в квартал
110 по ПУП на гр. Л., целият с площ от 1033 кв.м., заедно с построената в този
имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ 112 кв.м., в който са включени
гараж № 1 със застроена площ 16.62 кв.м. и гараж № 2 със застроена площ 17.72
кв.м., избено помещение № 2 със застроена площ 10.88 кв.м., избено помещение №
3 със застроена площ 9.58 кв.м., скривалище със застроена площ 16.00 кв.м. и
таванско помещение, както и с построената в същия поземлен имот второстепенна
постройка със застроена площ от 66 кв.м.
Безспорни са и фактите, че с нотариален
акт за собственост върху недвижим имот 1103, том VI, рег. № 4812, дело № 836/19.09.2018г.,
съставен на 19.09.2018г. от нотариус И. М. с рег. № 284 в НК, с район на
действие ГОРС, на основание чл.587,ал.1 от ГПК, Х.П.М. и М.М.М. са признати за
собственици на следния недвижим имот, намиращ се в гр. Л., ул. ***, а именно :
второстепенна постройка със застроена площ от 66 кв.м., построена в собствено
дворно място, съставляващо поземлен имот № 809, за който е отреден УПИ IV-809 в квартал
110 по ПУП на гр. Л., целият с площ от 1033 кв.м., подробно описан в цитирания
нот. акт.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че
на 19.09.2019г., Х.П.М. и М.М.М. са прехвърлили на дъщеря си М. – С.Х.М. гореописаната
второстепенна постройка, за срещу задължението за издръжка и гледане на
прехвърлителите, обективирано в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 1104, том VI, peг. № 4513, дело № 837/19.09.2018г. на
нотариус И. М..
Безспорни са и фактите, че ищецът е
придобил право на собственост, на основание постановление за възлагане от
10.08.2018г., влязло в сила на 09.04.2019г., издадено от ЧСИ Д.Б. по изп.дело №
20167260400130, недвижим имот, представляващ ПИ 809, за който е отреден УПИ №
809 в квартал 110 по ПУП на гр. Л., целият с площ от 1033 кв.м., заедно с
построената в този имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ 112 кв.м.,
в който са включени гараж № 1 със застроена площ 16.62 кв.м. и гараж № 2 със
застроена площ 17.72 кв.м., избено помещение 2 със застроена площ 10.88 кв.м.,
избено помещение 3 със застроена площ 9.58 кв.м., скривалище със застроена площ
16.00 кв.м. и таванско помещение.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че
процесният недвижим имот : второстепенна постройка със застроена площ от 66
кв.м., построена в поземлен имот № 809, за който е отреден УПИ IV-809 в квартал
110 по ПУП на гр. Л., целият с площ от 1033 кв.м., се намира във владение на
ответницата М. – С.Х.М., като тримата ответниците продължават заедно да ползват
този имот.
По делото е приета като писмено
доказателство виза за проектиране от 09.02.1996г. на главния архитект на Община
Л. върху скица № 1068/11.12.1995г. – извадка от регулационния план, одобрен със
Заповед № 346/09.06.1993г. за строеж на второстепенна постройка /склад/ в
парцел IV-809 в кв.110 по плана на гр. Л., изд. на основание § 47 от ПМС №
247/21.12.1995г. за ИД ноа ППЗТСУ.
Видно от писмените материали по изпълнително дело № 20167260400130
по описа на ЧСИ Д.Б. с рег. № 726, с район на действие ВТОС, с взискател „ПИБ”
АД гр. София и длъжници Х.П.М. и М.М.М., след проведено принудително изпълнение
- публична продан на недвижим имот, с Постановление за възлагане от
10.08.2018г., влязло в законна сила на 09.04.2019г., на З.Х.В. е възложен
недвижим имот, находящ се в гр.- Л., ул. ***, предишна собственост на М.М. и
Х.М., а именно : ПИ 809, за
който е отреден УПИ № IV - 809 в квартал 110 по ПУП на гр. Л., целият с площ
от 1033 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 112 кв.м., включваща първи етаж, състоящ се от две спални,
столова, кухня, баня, тоалетна, коридор и три тераси, втори етаж, състоящ се от
две спални, столова, кухня, баня, тоалетна, коридор и три тераси, партерен
етаж, в който са включени гараж № 1 със застроена площ 16.62 кв.м. и гараж № 2
със застроена площ 17.72 кв.м., избено помещение 2 със застроена площ 10.88
кв.м., избено помещение 3 със застроена площ 9.58 кв.м., скривалище със
застроена площ 16.00 кв.м. и таванско помещение, при граници на целия имот : на
север – Д. С., на изток – улица, на юг – М.К., С.С., на запад – Д.Д., Н.Д..
Видно от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза,
процесната пристройка е изградена като складово-обслужващи помещения; в момента
тя функционира като склад; има изпълнена вътрешна и външна мазилка, а по
таваните има положена кабелизация на осветителна мрежа. От заключението на СТЕ
се установява, че процесната постройка е отразена в кадастралната основа на
действащия ПУП-ПР като строеж – с пунктурна сигнатура; тъй като в зоната няма
действащ план за застрояване, не може да се направи документален извод
предвидена ли е тя в такъв план. Видно от СТЕ, няма данни дали за постройката е
давана строителна линия; изпълненото на място строителство се различава по
размери от посоченото във визата за проектиране от 09.02.1996г. От приетата СТЕ
е видно, че технически процесната постройка е в добро строително състояние;
конструкцията е масивна, със стоманобетонов скелет и покривна плоча; над нея е
изпълнен примитивен скатен покрив, който е в грубо отклонение от ограниченията
за височина на допълващо застрояване. Заключението установява, че технически
може да бъде променено предназначението на постройката за жилищни нужди с
умерени по обем строително-инсталационни и довършителни работи, но това по
същество представлява промяна на предназначението, което следва да се извърши
по общия ред с учредяване на съответните права, деклариране на съгласие от
съседите по границите и спазване на всички други нормативни изисквания.
Видно от заключението на приетата допълнителна СТЕ, при повторна
проверка в Община Л. вещото лице установява наличието на следните документи
относно процесната постройка : разрешение за строеж № 29/16.07.1996г., протокол
за определяне на строителна линия и ниво от 16.07.1996г., КЗСП – основен
чертеж, без печати и заверки за одобряване, без посочен автор и
правоспособност; Към преписката има данни за обявяване на плана на
08.11.1996г., но няма протокол за установяване наличието или липсата на жалби и
възражения, който е съществен елемент от процедурата по одобряването. От
допълнителната СТЕ се установява цялостно окабеляване на процесната постройка с
осветителна и контактна инсталация; не се установява връзка към външна
ел.мрежа; не се установява връзка с водопровод, нито изведени външни
водопроводни инсталации. Видно от допълнителното заключение, постройката
практически отговаря напълно на размерите, посочени във визата за проектиране
от 09.02.1996г.; отклоненията от визата са в рамките на строителната грешка и
до голяма степен се дължат на острия ъгъл на парцела, в който е ситуирана
постройката, като това довежда до неправоъгълност и разминаване в размерите. От
допълнителната СТЕ е видно също, че външният канал PVC фи
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява допустим, а разгледан
по същество – същият е основателен, по изложените по-долу съображения.
Няма спор в правната теория и съдебната
практика, че фактическият състав за уважаване на иска по чл.108 от ЗС предвижда
кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) ищецът да е
собственик на вещта, предмет на иска, 2) ответникът да владее тази вещ, и 3)
това владение да е без правно основание. Така в Решение № 551/13.09.2010г. по
гр.д. № 669/2009г. на I г.о. на ВКС, се приема, че „В предявеният иск за
ревандикация ищецът следва да установи трите юридически факта, включени в
състава на петиторния иск, които касаят материалната му активна легитимация на
собственик, осъществяваната фактическа власт от ответника върху спорната вещ и
липсата на правно основание за това.“, както и в Решение № 9/23.01.2012г. по
гр.д. № 251/2011г. на I г.о. на ВКС е постановено, че „Съгласно чл.108 ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основание за това.” От тази разпоредба следва, че при иск с правно
основание чл.108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта,
предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че
ответникът владее или държи вещта без основание.“.
Въз основа на събраните в хода на
производството многобройни писмени доказателства и заключенията на приетите СТЕ
и ДСТЕ, съдът приема за установено по делото, че ищецът
З.В. е собственик на процесния недвижим имот – второстепенна постройка,
построена в недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул. ***, представляващ поземлен
имот 809, за който е отреден
УПИ № IV - 809 в квартал 110 по ПУП на гр. Л., целият с площ от 1033 кв.м. От приетите писмени доказателства - изпълнително дело №
20167260400130 по описа на ЧСИ Д.Б. с рег. № 726, с район на действие ВТОС,
скица № 333/01.07.2019г., изд. от Община Л., удостоверение за данъчна оценка, се установява,
че ищецът Зл. В. е придобил право на
собственост, на основание деривативен придобивен способ – публична продан,
върху недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул. ***, а именно : ПИ 809, за който е отреден УПИ № IV - 809 в квартал
110 по ПУП на гр. Л., целият с площ от 1033 кв.м., заедно с построената в този
имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ 112 кв.м., включваща първи
етаж, състоящ се от две спални, столова, кухня, баня, тоалетна, коридор и три
тераси, втори етаж, състоящ се от две спални, столова, кухня, баня, тоалетна,
коридор и три тераси, партерен етаж, в който са включени гараж № 1 със
застроена площ 16.62 кв.м. и гараж № 2 със застроена площ 17.72 кв.м., избено
помещение 2 със застроена площ 10.88 кв.м., избено помещение 3 със застроена
площ 9.58 кв.м., скривалище със застроена площ 16.00 кв.м. и таванско
помещение, при граници на целия имот : на север – Д. С., на изток – улица, на
юг – М.К., С.С., на запад – Д.Д., Н.Д., който имот е възложен на ищеца с
едностранен властнически акт - Постановление за
възлагане, издадено на 10.08.2018г. от ЧСИ Д.Б. с рег. № 726, с район на
действие ВТОС, по изпълнително дело № 20167260400130, влязло в законна сила на
09.04.2019г. В случая не е спорно и от приложените по изпълнителното дело
Решение № 477/11.12.2018г. по в. гр. дело № 830/2018г. по описа на ВТОС и
Определение № 82/09.04.2019г. по в.ч.гр.дело № 97/2019г. по описа на ВТАС,
двете влезли в сила на 09.04.2019г., се установява, че цитираното Постановление
от 10.08.2019г. е издадено след надлежното осъществяване на фактическия състав
на публичната продан като способ за принудително изпълнение, като след
заплащане на цената и влизане на постановлението в сила е настъпило неговото
вещноправно прехвърлително действие и купувачът В. е придобил право на
собственост върху продадения имот. Въз основа на приложените по делото
многобройни писмени доказателства, безспорно се налага извод, че праводателите
на ищеца – ответниците Х.М. и М.М. са били собственици на процесния недвижим
имот, ипотекиран от тях в полза на „ПИБ” АД с договорна ипотека, обективирана в
нот.акт № 282, том 2, рег. № 2836, дело 258/2015г. по описа на нотариус Кр. Б.,
с рег. № 296, с район на действие ГОРС /приложен по изп.дело/, поради което и с
оглед разпоредбата на чл.496,ал.2,изр.1 от ГПК, купувачът В. е придобил всички
права, които длъжниците Хр.М. и М.М. са имали върху продадения имот.
Спорни в настоящото производство са
фактите придобил ли е ищецът В. право на собственост върху изградената в
гореописания недвижим имот второстопенна постройка на основание сочените от
него способи – публична продан и приращение по смисъла на чл.92 от ЗС, респ.
представлява ли същата самостоятелен обект на собственост отделно от
собствеността върху поземления имот. Разпоредбата на чл.92 от ЗС въвежда
правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и
насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Процесуалноправната
същност на публичната продан, произтичаща от
регламентираната в ГПК поредица от процесуални действия, насочени към
индивидуализация на имота, предмет на принудително изпълнение, определя и
специфичното приложение на материалноправната разпоредба на чл.92 от ЗС. Това
правило е неприложимо по отношение на построената в имота сграда, ако същата
представлява самостоятелен обект на собственост, отделно от собствеността на
мястото и не е била предмет на публичната продан. Разделна собственост
съществува и в хипотезата, в която собственикът на мястото и сградата е едно и
също лице, което е прехвърлило отделно от земята собствеността върху вече
съществуваща постройка – чл.63,ал.2 от ЗС. В тези случаи е налице договаряне
между страните като елемент от фактическия състав на придобивния способ, което
е изключено при принудителното изпълнение върху недвижим имот поради
спецификата на фактическия му състав, включващ едностранно властническо
изявление на съдебния изпълнител и гражданскоправното волеизявление на
купувача. Поради това при публичната продан на имота /, описан, възбранен,
оценен, обявен и възложен по предвидения в ГПК ред от съдебния изпълнител без
сградата/ не може да се приеме, че е придобита собствеността върху тази сграда,
ако тя представлява самостоятелен обект на правото на собственост и като такъв
може да бъде предмет на самостоятелно разпореждане, но не е била предмет на
проданта. Тогава купувачът на публичната продан придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота, предмет на публичната продан, но не и тези
самостоятелни негови вещни права, които не са били предмет на изрично уреденото
в закона производство на принудително изпълнение върху недвижим имот. Това е
така, защото тяхната обособеност като самостоятелни права изключва приложението
на разпоредбата на чл.92 от ЗС по отношение на тях при проведена публична
продан на имота.
В случая страните по делото не спорят и от
писмените материали, съдържащи се в изпълнително дело № 20167260400130 по описа
на ЧСИ Д.Б., се установява, че процесната второстепенна постройка не е била
описана, възбранена, оценена, обявена и възложена в процедурата на публичната
продан на възложения в собственост с Постановлението за възлагане от
10.08.2018г. на ищеца недвижим имот, находящ се в гр.
Л., ул. ***, а именно : ПИ
809, за който е отреден УПИ № IV - 809 в квартал 110 по ПУП на гр. Л., целият с площ
от 1033 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 112 кв.м., подробно описан по-горе. Безспорни по настоящото дело
са и фактите, че в хода на производството по принудително изпълнение по
изп.дело № 20167260400130, след издаване на Постановлението за възлагане от
10.08.2018г., но преди влизането му в сила на 09.04.2019г., с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот 1103, том VI, рег. № 4812, дело № 836/19.09.2018г.,
съставен на 19.09.2018г. от нотариус И. М. с рег. № 284 в НК, с район на
действие ГОРС, на основание чл.587,ал.1 от ГПК, Х.М. и М.М. са признати за
собственици на следния недвижим имот, намиращ се в гр. Л., ул. ***, а именно :
второстепенна постройка със застроена площ от 66 кв.м., построена в собствено
дворно място, съставляващо поземлен имот № 809, за който е отреден УПИ IV-809 в квартал
110 по ПУП на гр. Л., целият с площ от 1033 кв.м., подробно описан в цитирания
нот. акт. Страните не спорят и досежно фактите, че непосредствено след това, на
19.09.2019г., Х.М. и М.М. са се разпоредили с процесния недвижим имот, като са
прехвърлили на дъщеря си М. – С.Х.М. гореописаната второстепенна постройка, за
срещу задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите, обективирано в
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 1104,
том VI, peг. № 4513, дело № 837/19.09.2018г. на нотариус И. М..
Съдът намира обаче за неоснователни
възраженията на ответниците по делото, че процесната второстепенна постройка
представлява самостоятелен обект на правото на собственост и като такъв може да
бъде предмет на самостоятелното разпореждане, осъществено от тях на 19.09.2018г.
с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
1104, том VI, peг. № 4513, дело № 837/19.09.2018г. на нотариус И. М., поради което и след
като не е била предмет на публичната продан, ищецът не е придобил право на
собственост върху тази сграда. Според Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017г.
по тълк.дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, сгради, представляващи допълващо
застрояване – спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки,
навеси, бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са
построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия имот, предмет на
публичната продан, трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния
обект – земя или сграда, на общо основание следват собствеността на земята,
респ. сградата, към която са прикрепени, респ. са предназначени да обслужват, и
за тях е приложима разпоредбата на чл.92 от ЗС и при публичната продан на
имота. В този случай, ако построената в имота сграда представлява
несамостоятелен обект на собственост, какъвто според настоящия съдебен състав
се явява и процесната второстепенна постройка, правилото на чл.92 от ЗС се
прилага на общо основание. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 44 от
18.05.1971г. на ОСГК на ВС, според което по отношение на тези спомагателни
постройки важи чл.92 от ЗС и те следват собствеността на мястото или сградата,
които са предназначени да обслужват. Имат се предвид строежи като летни кухни,
навеси, бараки и други подобни.
Въз основа на приетото писмено доказателство
- виза за проектиране от 09.02.1996г. на главния архитект на Община Л. върху
скица № 1068/11.12.1995г. – извадка от регулационния план, одобрен със Заповед
№ 346/09.06.1993г. за строеж на второстепенна постройка /склад/ в парцел IV-809 в кв.110 по
плана на гр. Л., изд. на основание § 47 от ПМС № 247/21.12.1995г. за ИД на
ППЗТСУ, се установява, че на 09.01.1996г. е допуснато проектиране на
второстепенна постройка - склад в посочения парцел, с размери 9/6 м., съгласно
частичната квартално-застроителна разработка, а на 09.02.1996г. гл. архитект на
Община Л. е разпоредил, на основание § 47 от Постановление № 247/24.12.1995г.,
да се издаде стр. разрешение за строеж на второстепенна постройка /склад/ с
размери по визата и Н – до
Предмет на придобиване на вещни права са
само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Съгласно чл.98 от ЗС,
освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към една вещ не
е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва
собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно
може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен
/инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и
норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др.подобни/. В
този смисъл са разпоредбите на чл.62,ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл.202 от сега
действащия ЗУТ, предвиждаща изключение за обектите по чл.147,ал.1,т.1 от ЗУТ
/стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от
допълващото застрояване по чл.44 и чл.46,ал.1 от ЗС/.
Второстепенната постройка няма
самостоятелно значение, а обслужващо значение по отношение на сградата на
основното застрояване или дворното място. Поради това по отношение на тази
постройка важи правилото на чл.92 от ЗС и тя следва собствеността на мястото
или сградата, която е предназначена да обслужва, тъй като не представлява
самостоятелен обект, и собственик на пристройката става собственикът на
сградата на основното застрояване или дворното място, т.е. в този случай
второстепенната постройка представлява приращение към главната вещ и следва
собствеността на главната вещ. В настоящия случай, от заключението на приетата
СТЕ и допълнителната СТЕ се установява, че процесната постройка е изградена на
основание издадената на 09.02.1996г. виза за проектиране, съгласно която е
допуснато проектиране на второстепенна постройка - склад в парцел IV-809 в кн.110 по плана на гр. Л., с размери 9/6 м., съгласно частичната
квартално-застроителна разработка, и разпореждане за издаване на строително
разрешение за строеж на второстепенна постройка /склад/ с размери по визата и Н
– до
Поради това, съдът приема за основателни и
доказани изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е придобил право на
собственост върху процесната второстепенна постройка на основание публична
продан по изп. дело № 20167260400130 по описа на на ЧСИ Д.Б. и чрез приращение
- на основание чл.92 от ЗС, тъй като същата не е самостоятелен обект на
собственост и придобивайки собствеността на земята и на сградата на основното
жилищно застрояване, ищецът В. е станал собственик и на второстепенната
постройка и насажденията върху земята.
Владение
или държане от страна на ответника. Безспорни по
делото са фактите, че ответниците Х.М., М.М. и М-С М. владеят процесния имот – второстепенна постройка, построена
в УПИ IV-809 в кв. 110 по плана на гр. Л.. В тази
връзка, ответниците признават неизгодните за тях факти, подкрепящи се и от
многобройните писмени доказателства, че към настоящия момент упражняват
фактическата си власт върху процесния имот, като твърдят, че първите двама от
тях са ползватели, а третата – собственик на този имот.
Предвид изложените по-горе съображения,
съдът приема, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.108 от ЗС.
Поради това, съдът счита, че предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени. С оглед на това, следва да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот второстепенна
постройка, построена в УПИ IV-809 в кв. 110 по плана на
гр. Л., подробно описан по-горе, като заедно с това тримата ответници бъдат осъдени да отстъпят
собствеността и да предадат владението на ищеца на този
имот, който владеят без основание.
По искането с правно основание чл.537,ал.2
от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 11/2012г.
от 21.03.2013г. по тълкувателно дело № 11/2012г. по описа на ОСГК на ВКС,
нотариалният акт, с който се признава право на на собственост върху недвижим
имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл.179,ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост,
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл.193 от ГПК.
Издаването на констативен нотариален акт
за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота,
каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за
сделка. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи
/чл.587,ал.1 от ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит
на трима свидетели /чл.587,ал.2 от ГПК/. След преценка на тези доказателства
нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост, като издава мотивирано
постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава
нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила рещение.
Съгласно чл.537,ал.2,пр.3 от ГПК,
нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу
титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не
разрешава правен спор, нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван
от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило
или е било прехвърлено другиму след
издаването на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на
акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик.
Предвид изложените по-горе мотиви по
ревандикационния иск, съдът намира за основателни доводите на ищцовата страна,
че конкретният нотариален акт за собственост върху недвижим имот 1103, том VI, рег. № 4812,
дело № 836/19.09.2018г., съставен на 19.09.2018г. от нотариус И. М. с рег. №
284 в НК, с район на действие ГОРС, установява неверни данни относно
принадлежността на правото на собственост върху процесната второстепенна
постройка като самостоятелен обект на правото на собственост. Същият не е годен
да легитимира ответниците Х.М. и М.М. като собственици на процесната
второстепенна постройка, тъй като същата не може да бъде самостоятелен обект на
правото на собственост и предмет на самостоятелно разпореждане, обуславящо
невъзможност собствеността върху тази сграда на допълващо застрояване да бъде
придобивана отделно от собствеността върху дворното място и сградата на основното
застрояване, които към момента на съставяне на констативния нотариален акт
/19.09.2018г./ са били предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
20167260400130 по описа на на ЧСИ Д.Б. /описани, възбранени, оценени, продадени
на публична продан и възложени в собственост на ищеца В. с Постановление за
възлагане от 10.08.2018г., невлязло в законна сила към датата 19.09.2018г./.
Предвид изложеното и на основание чл.537,ал.2
от ГПК, съдът следва да отмени горепосочения нотариален акт за собственост върху недвижим имот 1103, том VI, рег. № 4812,
дело № 836/19.09.2018г., съставен на 19.09.2018г. от нотариус И. М. с рег. №
284 в НК, с район на действие ГОРС.
При този изход на делото, направеното от
ищцовата страна искане по чл.78,ал.1 от ГПК се явява основателно и следва да бъде
уважено, като ответниците бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца направените от същия разноски в
настоящото производство за платени държавни такси /85 лв./, за възнаграждение
на вещо лице /200 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /750 лв./, общо в размер на 1035 лв., съразмерно
на уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.М. с ЕГН
**********, с адрес ***, Х.П.М. с
ЕГН **********, с адрес ***, и М-С
Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът З.Х.В. с ЕГН **********, с адрес ***, е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, намиращ се в град Л., ул. ***,
а именно : ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА,
построена в Поземлен имот 809 /осемстотин и девет/, за който е
отреден УПИ № IV – 809
/римско четири за осемстотин и девет арабско/ в квартал 110 /сто и десет/ по
ПУП на гр. Л., целият с площ от 1033 кв.м., заедно с построената в този имот
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 112 кв.м., включваща първи етаж,
състоящ се от две спални, столова, кухня, баня, тоалетна, коридор и три тераси,
втори етаж, състоящ се от две спални, столова, кухня, баня, тоалетна, коридор и
три тераси, партерен етаж, в който са включени гараж № 1 със застроена площ
16.62 кв.м. и гараж № 2 със застроена площ 17.72 кв.м., избено помещение 2 със
застроена площ 10.88 кв.м., избено помещение 3 със застроена площ 9.58 кв.м.,
скривалище със застроена площ 16.00 кв.м. и таванско помещение, при граници на
целия имот : на север – Димитър Сарафов, на изток – улица, на юг – М.К., С.С.,
на запад – Д.Д., Н.Д..
ОСЪЖДА
М.М.М. с ЕГН **********, с адрес ***, Х.П.М. с ЕГН **********, с адрес ***, и
М-С Х.М. с ЕГН **********, с адрес
***, ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на
З.Х.В. с ЕГН
**********, с адрес ***, върху процесния недвижим имот, а именно : ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА, построена
в Поземлен имот 809 /осемстотин и девет/, за който е отреден УПИ № IV
– 809 /римско четири за осемстотин и
девет арабско/ в квартал 110 /сто и десет/ по ПУП на гр. Л., целият с площ от
1033 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 112 кв.м., включваща първи етаж, състоящ се от две спални,
столова, кухня, баня, тоалетна, коридор и три тераси, втори етаж, състоящ се от
две спални, столова, кухня, баня, тоалетна, коридор и три тераси, партерен
етаж, в който са включени гараж № 1 със застроена площ 16.62 кв.м. и гараж № 2
със застроена площ 17.72 кв.м., избено помещение 2 със застроена площ 10.88
кв.м., избено помещение 3 със застроена площ 9.58 кв.м., скривалище със
застроена площ 16.00 кв.м. и таванско помещение, при граници на целия имот : на
север – Д. С., на изток – улица, на юг – М.К., С.С., на запад – Д.Д., Н.Д..
ОТМЕНЯ, на основание чл.537,ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот 1103, том VI, рег. № 4812, дело № 836/19.09.2018г.,
съставен на 19.09.2018г. от нотариус И. М. с рег. № 284 в НК, с район на
действие ГОРС.
ОСЪЖДА М.М.М. с
ЕГН **********, с адрес: ***, Х.П.М.
с ЕГН **********, с адрес ***, и М-С
Х.М. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на З.Х.В. с ЕГН
**********, с адрес ***, СУМАТА
от 1035 лв. /хиляда тридесет и пет лева/, представляваща направените по
делото разноски за платени държавни такси /общо 85 лв./, за възнаграждение на
вещо лице /200 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /750 лв./,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред
Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………………