№ 950
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110200499 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „МИХ 13“ ООД, с ЕИК: *********, подадена
чрез адв. М. против наказателно постановление № 03-2100227/ 01.12.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството -
жалбоподател е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр.
с чл. 414, ал.1 КТ за допуснато нарушение на чл. 152 КТ.
В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че нарушението е извършено, но АНО не е преценил правилно
обстоятелството, че същото е било инцидентно, респ. незаконосъобразно и немотивирано е
отказал приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на НП,
алтернативно за приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. М., която поддържа изцяло жалбата и допълва единствено, че в случая полагането на
труд от страна на лицето А.Я. не е доказано безспорно, доколкото по преписката отсъстват
дневните финансови отчети от функциониращата фискална система, които да докажат
присъствието й и работата в обекта.Пледира за отмяна на издаденото НП и присъждане на
строените по делото разноски, съобразно представен в съдебно заседание списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че
положеният труд се доказва от представените графици за работа, присъствени форми, както
и от писмените обяснения на управителя, съдържащи неизгодни за дружеството факти.
Посочва, че доколкото при проверката са установени нарушения по отношение на няколко
1
лица, за които са били издадени предписания, то правилно е била наложена санкция на
дружеството в процесния размер. Пледира за потвърждаване на издаденото НП и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Нa 02.11.2021г. служители на ДИТ, и по-специално св. С.И. извършили проверка в
обект магазин за хранителни стоки „Каваците", находящ се в град Варна, ул. „Злетово" №2 и
стопанисвано от дружеството „Мих 13" ООД.
По време на проверката в обекта е оставена призовка за предоставяне на документи в
Дирекция Инспекция по труда - Варна.
Документацията на дружеството, която била изискана при тази призовка била
представена от управителя на дружеството Хр.М. Ив. на посочена в призовката дата,
включително работен график за месец април, присъствена форма за месец април, както и
присъствена форма за месец април, отчитаща явяването и неявяването на работа на
работници на дружеството.
При извършване на документалната проверка се установило, че лицето А. Г. Я. е
допусната да полага труд на длъжност „продавач-консултант“ в обект магазин хранителни
стоки „Каваците", находящ се в град Варна, ул. „Злетово" №2 в работна смяна на 05.04.2021
от 13:00 до 21:00 часа, а на следващия ден е започнала да извършва трудовите си задължения
от 07:00 часа на 06.04., т.е. на лицето е била нарушена междудневната почивка в размер не
по-малък от 12:00 часа, за което е бил съставен АУАН, който е връчен на 23.11. на
управителя на дружеството Хр.М. Ив..
В АУАН няма вписани възражения от страна на управителя на дружеството.
За същото лице е допуснато нарушение за друга дата в посочения месец на 19 срещу
20, като на 19 лицето е било на смяна от 13:00 часа до 21:00 часа, а на 20 е започнал да
изпълнява трудовите си задължения от 07:00 часа. Нарушение от този вид е било допуснато
и за още едно лице Кр.Й.Й. през месец април, на 4-ти срещу 5-ти април и на 25-ти срещу 26-
ти април.
На дружеството били издадени предписания за отстраняване на нарушенията със
срок за изпълнение до 09.12.2021г., като с уведомление от 06.12.2021г. управителят на
дружеството е представил доказателства за отстраняване на нарушението чрез нарочна
заповед, изменение на правилника за трудовия ред и прилагане на график за месец декември
2021г. с отчитане на законоустановените норми на почивка.
При все това на и въз основа на издадения АУАН на 01.12.2021г. било издадено
обжалваното НП.
В проведеното въззивно съдебно производство беше разпитана свидетелката С.И. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като пълни и добросъвестно дадени
предвид факта, че същите се подкрепят напълно от останалите налични по преписката
писмени материали, а именно: графици, присъствени форма, протокол от проверката и др.
2
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Процесното наказателно постановление 03-2100227/ 01.12.2021г. е издадено от
компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно
заповед от 12.01.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в
шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на
административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение
на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от
закона процесуалноправни изисквания.
Що се отнася до съставомерността на нарушението от материалноправна гледна
точка, съдът намери следното:
НП е издадено за нарушение по чл. 152 от КТ, който законов текст императивно
определя, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка,
която не може да бъде по-малко от 12 часа.
В случая се установява, че лицето А.Я. се намира в трудово-правни отношения с
„МИХ 13“ ООД, като мястото й на работа е в процесния магазин за хранителни стоки.
Съгласно графика за работа за месец април 2021г., отчетната форма за явяване/
неявяване на работа през същия месец се установява, че за дните 05.04. и 06.04. не е спазен
периода за междудневна почивка, който не може да бъде по-кратък от 12 часа. Установено е,
че Я. е била на работа на 05.04.2021 г. до 21.00 часа, а на 06.04.2021 г. е постъпила на работа
в 07.00 часа.
Тези факти не се оспорват от жалбоподателя, като при тези условия е очевидно, че
междудневната почивка на лицето е десет часа при минимално допустима дванадесет часа.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че дружеството -
жалбоподател в качеството си на работодател е извършило процесното нарушение, за което
му е съставен акт и съответно наказателното постановление, предмет на обжалване в
настоящото производство.
По наказанието:
Тъй като субектът на административно-наказателната отговорност не е физическо
лице не следва да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се
касае до налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съгласно чл. 83 от
ЗАНН.Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна
/"безвиновна"/ отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на
юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
3
държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в
случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на
дружеството или на виновно длъжностно лице.
С НП на „МИХ 13“ ООД е наложената имуществена санкция е в размер на 1700 лв.,
която е съобразена с разпоредбите на чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ, но предвид
отсъствието за данни за други извършени нарушения съдът намира, че същия следва да се
намали до законоустановения минимум от 1500 лева.
Съдът намира за неоснователни твърденията, че е налице маловажен случай по чл. 28
от ЗАНН, тъй като видно от представената по делото присъствена форма и в унисон със
заявеното от св. И. и друг път се е случвало на същата, а и на други лица, да не бъде
осигурявано в пълнота правото на междудневна 12-часова почивка, което обстоятелство
независимо дали е ставало с нейното съгласие или не е достатъчно сериозно по характер за
да изключи възможността за приложението на чл. 28 ЗАНН.
По отношение на възможността за приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ, съдът
намира, че същата не следва да се прилага доколкото действително от дружеството са били
взети мерки за отстраняване на подобни нарушения за в бъдеще, но това се е случило след
приключване на проверката и дори след издаване на процесното НП, като посоченото
обстоятелство на свой ред бе отчетено от съда при намаляване на размера на приложимата
санкция до законоустановения минимум.
По отношение на исканията за присъждане на разноски и предвид изхода на
производството съдът намира, че следва да присъди разноски за страните съобразно с
уважената част за всяка, както следва – при принципно дължимо адвокатско възнаграждение
от 400 лева, съдът намери че следва да присъди на жалбоподателя разноски в размер на
47,05 лева. Съответно за АНО с оглед характера и спецификата на производството при
принципно дължими разноски от 80 лева се следват такива съобразно уважената част в
размер на сумата от 70,59 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2100227/ 01.12.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „МИХ 13“ ООД е било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1700 /хиляда и
седемстотин/ лева, като НАМАЛЯВА същата на 1500 /хиляда и петстотин лева/ за
допуснато нарушение по чл. 152 КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на „МИХ 13“ ООД
сумата от 47,05 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МИХ 13“ ООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна
сумата от 70,59 лева, сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5