РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Бургас, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Търговско дело №
20232100900419 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Национална агенция за приходите,
против „Тотем-1“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Свети Влас, ул. „Чайка“ № 37, Г. К. Н. от *** /погрешно посочен като Г. К.
Н./ и Веселин Луканов Банков – синдик на Тотем-1 ООД за приемане за установено, че
кредиторът Г. К. Н. не следва да се ползва от привилегията на обезпечен кредитор по
смисъла на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по отношение на вземания от общо 13094.94 лева, включени
в списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелното дружество,
изготвен по чл.688, ал.1, т.1 ТЗ, одобрен с определение от 25.09.2023г. на БОС по т.д. №
159/2016г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 26.09.2023г., предвид липсата на учредено в полза на
кредитора обезпечение от категорията на договорна ипотека и залог.
Твърди се, че спрямо “Тотем-1“ ООД е открито производство по несъстоятелност по
т.д. № 159/2016г. на БОС. Синдикът е изготвил списък на приетите вземания по чл.688, ал.1,
т.1 ТЗ, в който са включени вземанията на кредитора Г. Н.. Тези вземания са приети като
обезпечени и с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. НАП е подала в срок
възражение за оспорване поредността на удовлетворяване на вземанията на Н., но съдът по
несъстоятелността не е уважил възражението и е приел, че вземането на кредитора е
възникнало в резултат на принудително изпълнение по ГПК за удовлетворяване на вземания
на обезпечен кредитор и лицето, срещу което е било насочено принудителното изпълнение,
трябва да се ползва от реда на удовлетворяване на този кредитор. Според ищеца, няма
доказателства, че претендираната от Н. сума е постъпила в резултат на осребряване на
1
имота, с който той е обезпечил вземанията на ипотекарния кредитор, нито от какъвто и да е
друг актив от масата на несъстоятелността, поради което тези вземания не трябва да са с
поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, а трябва да са с поредност по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ.
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от Търговския закон
/ТЗ/.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Г. Н. представя писмен отговор, в който
излага съображения за недопустимост на иска като просрочен, а по същество го намира за
неоснователен. Заявява, че в качеството му на длъжник по изп.дело № 240/2016г. по описа
на ЧСИ Т. Димитров от него е била събрана сумата от 13094.94 лева, която била
разпределена в полза на ипотекарния кредитор “Инвестбанк“ АД. Ето защо ответникът се е
суброгирал в правата на банката и трябва да се ползва от нейния ред на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. В полза на банката е била учредена ипотека върху имот, част от масата
на несъстоятелността. След удовлетворяване на част от вземането на ипотекарния кредитор,
за ответника възниква правото да се ползва от правата му като такъв, включително и реда на
удовлетворяване по чл.722 ТЗ. Вземането на ответника срещу “Тотем-1“ ООД е възникнало
в резултат на принудително изпълнение по реда на ГПК, при условията на чл.638, ал.2 ТЗ –
предприето изпълнение в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението,
като е допуснато производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане
интересите на кредитора. След като ипотекарният кредитор се е удовлетворил частично не
от реализация на обезпечението, а от парични средства от личната Б.а сметка на ответника,
за него възниква правото да претендира тези средства от несъстоятелния длъжник,
ползвайки се от реда и привилегията на носителя на обезпеченото вземане. Моли се искът да
бъде отхвърлен.
Писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 от ГПК представя и синдикът Веселин
Луканов Банков, който участва в производството по делото на основание чл.694, ал.4, изр.1
от ТЗ. Синдикът оспорва иска, като твърди, че “Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала кредит на
несъстоятелния длъжник от 1349787 лева. Същият е рефинансиран със сумата от 722000
лева, като за целта е сключен договор за учредяване на ипотека с ипотекарен длъжник Г. Н..
Дружеството не е изпълнило задълженията си по кредита, като банката е пристъпила към
принудително изпълнение спрямо юридическото лице и ипотекарния длъжник. По
образуваното изпълнително дело е била събрана сумата от 13094.94 лева от банковата
сметка на Н.. Така Н. се е суброгирал в правата на банката до платения размер. Налице е
хипотезата на чл.74 ЗЗД, понеже ипотекарният длъжник е изпълнил чуждото задължение и
така встъпва в правата на кредитор в производството по несъстоятелност на мястото на
банката. С тези мотиви се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът “Тотем-1“ ООД не е подал отговор на исковата молба.
В преклузивния срок по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не представя допълнителна
искова молба.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Книжата по
делото са редовно разменени между страните.
2
Искът е допустим, тъй като с определение на съда по несъстоятелността е оставено
без уважение възражението на НАП срещу допълнителния списък на приети вземания
относно реда на удовлетворяване на кредитора Г. Н. по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Определението
на съда е обявено в ТР на 26.09.2023г. Исковата молба е подадена по пощата с дата на
пощенското клеймо 10.10.2023г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.694, ал.6
от ТЗ.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е неоснователен.
С решение от 30.04.2018г. по т.д. № 159/2016г. на БОС е било открито производство
по несъстоятелност по отношение на длъжника “Тотем-1“ ООД, прекратена е дейността му,
дружеството е обявено в несъстоятелност и е спряно производството по делото. В
последствие производството е възобновено, назначен е временен синдик.
Във фазата на предявяване на вземанията, ответникът Г. Н. е предявил вземането си
против несъстоятелния длъжник за сумата от 13094.94 лева, което е било прието от синдика
и включено в допълнителен списък на приетите вземания. Основанието на вземането е
принудително събрана сума по изп. дело № 240/2016г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров.
Синдикът е записал, че вземането е обезпечено, а поредността му е по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ,
след пълното удовлетворяване на основния обезпечен кредитор Инвестбанк АД.
Против поредността на удовлетворяването на това вземане, записана в списъка, е
подадено възражение от НАП в смисъл, че поредността не трябва да е по чл.722, ал.1, т.1
ТЗ, а трябва да е по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ.
С определение по реда на чл.692 ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил
възражението без уважение. Това е наложило предявяването на настоящия иск по чл.694 ТЗ.
Данните сочат, че Н. е подал до съда по несъстоятелността молба за предявяване на
вземането си. Твърдял е, че по силата на договор за кредит от 09.12.2004г. ДСК Банка ЕАД е
отпуснала на “Тотем-1“ ООД кредит от 1349787 лева. Същият е рефинансиран с 722000
лева, като за целта е сключен договор за ипотека, по който ответникът е ипотекарен
длъжник. Тотем-1 ООД е просрочило задълженията си, поради което банката пристъпила
към принудително изпълнение спрямо дружеството и спрямо Н., в качеството му на
ипотекарен длъжник, обезпечил чужд дълг. По образуваното изпълнително дело била
принудително събрана от Н. сумата от 13094.94 лева. Погасявайки чуждото задължение, а
именно това на несъстоятелния длъжник, ответникът се суброгира в правата на кредитора до
размера на платената от него сума, както и в привилегиите му. Вземането е възникнало след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и е предявимо в
сроковете по чл.688, ал.3 ТЗ.
Твърденията на Н. в молбата му се доказват от данните по делото.
С нотариален акт № 186/12.08.2009г., том XII, рег. № 9974, дело № 2955/2008г. са
учредени договорни ипотеки. Записано е, че “Банка ДСК“ ЕАД отпуска на “Тотем 1“ ООД
3
стандартен инвестиционен кредит от 722000 лева с цел рефинансиране на стандартен
инвестиционен кредит по договор за кредит от 09.12.2004г. За обезпечаване на кредита,
ипотекарният длъжник “Тотем 1“ ООД учредява в полза на банката първа по ред договорна
ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ УПИ X, в кв.27, по плана на
ТК Слънчев бряг-изток, целия с площ от 1292.50 кв.м., който имот е с идентификатор
51500.505.143, ведно с построения в същия парцел хотелски комплекс “Централ“. Записано е
също, че за обезпечение на кредита, ипотекарните длъжници Г. Н. и Т. Н. учредяват в полза
на банката първа по ред договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, а именно
УПИ XXI-187, в кв.24 по плана на гр. Свети Влас, целия с площ от 422 кв.м., който имот е с
идентификатор 11538.501.298, ведно с изградената в него жилищна сграда.
Длъжникът “Тотем -1“ ООД не е обслужвал кредита, поради което банката се е
снабдила с изпълнителен лист против него и против солидарните длъжници Т. К. Т. и Г. К.
Н. /записани в изпълнителния лист като поръчители/ за дължимите суми.
До ответника Н. е била пратена покана за доброволно изпълнение, в качеството му
на длъжник. В резултат на поканата, ответникът е превел по сметка на ЧСИ сумата от
13094.94 лева, за погасяване на част от дълга.
На 07.01.2022г. съдебният изпълнител с протокол е извършил разпределение на
сумата от 13094.94 лева, от които 379.85 лева са послужили за погасяване на такси и
разноски, а 12715.09 лева са предадени на взискателя Инвестбанк АД /явно придобил
вземането с цесия/.
При това положение искът е неоснователен.
Според чл.155, ал.1 ЗЗД ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана
вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той
встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и
срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други
вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение. Съгласно чл.155, ал.2 ЗЗД същите
права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение.
Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в
който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител.
В случая Н. освен поръчител /с изпълнителния лист е осъден като солидарен
длъжник в качеството му на поръчител/ е и ипотекарен длъжник спрямо банката, понеже е
ипотекирал свой имот за обезпечение на договора за кредит. Той е ипотекирал имота си за
чуждо задължение. Банката се е снабдила с изпълнителен лист и е насочила изпълнението
към имота на ответника, върху който има ипотека в нейна полза /съдебният изпълнител е
наложил възбрана върху имота/. За да избегне изпълнението върху имота, ответникът е
платил част от дълга. Така според чл.155 ЗЗД той е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор срещу длъжника за платените суми. Впрочем, в качеството си на поръчител,
платил дълга, Н. също е встъпил в правата, които кредиторът има срещу длъжника – чл.146,
ал.1 ЗЗД. Длъжникът “Тотем-1“ ООД също е учредил в полза на банката ипотека върху свой
4
имот. След като Н. встъпва в правата на частично удовлетворения кредитор, той може да се
ползва и от привилегията на ипотеката, учредена от длъжника “Тотем-1“ ООД в полза на
кредитора. Тази ипотека е върху имот на несъстоятелния длъжник, т.е. имотът е част от
масата на несъстоятелността. Ето защо вземането на Н. е с ред на привилегията по чл.722,
ал.1, т.1 ТЗ.
Неоснователно е възражението, че не следва привилегията да е по чл.722, ал.1, т.1
ТЗ, понеже не са налице данни, че претендираната сума е постъпила в резултат на
осребряване на имота. Всъщност няма спор по делото, че сумата е събрана от анковата
сметка на Н., а не е извършена продажба на ипотекирания имот. Според чл.155 ЗЗД обаче
ипотекарният длъжник се суброгира в правата на кредитора и в двата случая – ако плати или
претърпи принудително изпълнение. В конкретната хипотеза той е платил и така се
суброгира в правата на кредитора, но след пълното удовлетворяване на основния кредитор.
Наистина ипотекираният имот на ответника не е в масата на несъстоятелността, но
след като той се суброгира в правата на банката-кредитор /след пълното й удовлетворяване/,
той се ползва и от ипотеката, която “Тотем 1“ ООД е учредил в полза на банката.
Следователно, понеже има учредена ипотека от несъстоятелния длъжник, вземането на
ответника е с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. То правилно е записано с такава поредност в
списъка, изготвен от синдика.
По изложените съображения искът на НАП се явява неоснователен и трябва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.694, ал.7 ТЗ, доколкото искът е отхвърлен, ищецът трябва да се
осъди да заплати на БОС такса от 80 лева като за неоценяем иск, тъй като предмет на иска е
само привилегията на вземането.
Искането на синдика да му се присъдят разноските по делото е неоснователно.
Ответник по иска по чл.694 ТЗ е самият несъстоятелен длъжник, а не синдикът. Синдикът
участва в делото по силата на чл.694, ал.4 ТЗ, според която разпоредба той е длъжен да
участва в производството. В случая синдикът е отделна страна, а несъстоятелният длъжник
не се представлява от него, а от своите органи на управление. Синдикът е длъжен да участва
в делото, но не е страна в материалното правоотношение. Синдикът се явява трета страна, с
особено процесуално качество по делото. Ето защо разноските, при решаване на спора по
същество с решението на съда се разпределят между ищеца и ответника, които участват в
материалното правоотношение, съобразно изхода на делото. Синдикът като отделна страна в
случая няма право на разноски, тъй като не участва в материалното правоотношение. По
тези съображения в полза на синдика не трябва да се присъждат разноски.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Национална агенция за приходите, с адрес гр.София, бул.“Княз
5
Дондуков“ 52 против „Тотем-1“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Свети Влас, ул. „Чайка“ № 37, Г. К. Н., ЕГН ********** от *** и
Веселин Луканов Банков – синдик на “Тотем-1“ ООД за приемане за установено, че
кредиторът Г. К. Н. не следва да се ползва от привилегията на обезпечен кредитор по
смисъла на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по отношение на вземания от общо 13094.94 лева, включени
в списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелното дружество,
изготвен по чл.688, ал.1, т.1 ТЗ, одобрен с определение от 25.09.2023г. на БОС по т.д. №
159/2016г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 26.09.2023г., предвид липсата на учредено в полза на
кредитора обезпечение от категорията на договорна ипотека и залог.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с адрес гр.София, бул.“Княз
Дондуков“ 52 да заплати в полза на държавата по сметка на БОС държавна такса в размер на
80 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на синдика Веселин Луканов Банков за
присъждане на разноски по делото.
Решението е постановено при участието на синдика на „Тотем-1“ ООД – в
несъстоятелност, ЕИК ********* – Веселин Луканов Банков, на основание чл.694, ал.4 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6