РЕШЕНИЕ
№1047/15.01.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети декември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова ………………...……….........................… ..в присъствието на
прокурор Николай Гугушев............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя КАНД №539 по описа
за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Х.Б. от Р. Турция с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник срещу Решение №72/02.05.2018г., постановено по АНД №122
по описа на Свиленградски районен съд за 2018 година, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 1858/2017
от 29.01.2018г., издадено от Заместник - началник на Митница Бургас.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се подробни съображения за неправилност на направените от съда изводи досежно поведението на касатора и спътника му на процесната дата. Съдът въобще не обсъждал факта, че съставения срещу Х.Б. АУАН, предмет на настоящото производство, бил втори по ред. Само на това основание издаденото наказателно постановление се явявало незаконосъобразно. Касаело се за две отделни административни преписки, само едната от които била приета по делото, като въпреки това, по втората преписка били представени обясненията на Х.Б. и пътуващото с него лице, давани на няколко пъти по настояване на административно-наказващия орган пред служители на митницата. Съдът не коментирал тези обяснения, нито факта, че същите били еднопосочни и непротиворечиви. Съдът дори си позволявал да прецизира, че деянието било извършено въпреки наличните на пункта указателни табели, съдържащи информация за подлежащите на деклариране стоки, валута и валутни ценности. Нямало твърдения в жалбата в тази насока, нито пък имало твърдения, че Х.Б. и пътуващото с него лице за пръв път пресичат държавната ни граница и не са били наясно с митническия режим. Напротив – и двамата пътували почти ежеседмично до Р. Турция и били наясно относно факта какъв е размера на валутата, подлежаща на деклариране. Именно това обстоятелство оправдавало отделно поведението им – бездействието им и непредприемането на действия по разпределяне на находящата се в автомобила валута. Тези обстоятелства обосновавали извода за неправилно ангажирана административно-наказателна отговорност спрямо Х.Б.. Първоинстанционният съд счел, че след като валутата се намирала на едно място и дори ориентировъчно се знаело и то само от единия от пътуващите в автомобила какъв е общият й размер, то всеки от тях трябвало да заяви каква сума пренася, т.е. да декларира, независимо от факта, че същата била под 10 000 евро, след като общо двете суми надвишавали допустимия праг. Тези изводи на съда били нелогични, изхождащи от неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът, ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. В случай, че съдът се съобрази с определението по дело С-652/2018 на СЕС и приеме, че предвидената санкция „отнемане в поза на държавата“ на недекларираната сума е несъразмерна и надхвърляща необходимото с оглед преследване целите на Регламент (ЕО) 1889/2005 на ЕС, моли за изрично произнасяне дали тази сума подлежи на връщане на лицето.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за отмяна на първоинстанционното решение, както и на наказателното постановление в частта, относно отнемането в полза на държавата на недекларираната парична сума при съобразяване, че нормата на чл.20 от ВЗ не е в синхрон с правото на ЕС и за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно в останалата му част.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.
С оспореното решение Свиленградският районен съд е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, с което на основание
чл.20, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) от Hakan Birsoy (Х.Б.) са отнети в полза на Държавата 17 425.00
евро и на основание чл.18, ал.1, във вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, на същия е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
За да постанови този
резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен
начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение,
поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност. Изложил е и съображения, че в конкретния случай не може да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наред с горното съдът е посочил, че
размерът на санкцията за описаното нарушение е правилно определен.
Настоящата
инстанция споделя изводите на съда, че при провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а процесното нарушение е безспорно установено и доказано.
Неоснователно е
оплакването, че НП е незаконосъобразно, поради
това, че е издадено въз основа на съставен втори по ред АУАН на
касатора. При положение, че производството по първоначално съставен АУАН е прекратено на основание чл. 54 от ЗАНН, което
обстоятелство в случая не е спорно, няма пречка в срока
по чл. 34 от ЗАНН да се състави нов акт за установяване на административно
нарушение.
Неоснователно е и
оплакването, че решението е постановено при неправилна преценка на събраните по
делото доказателства. Районният съд, при спазване на
процесуалните правила е установил и подробно описал фактическата обстановка. След пълното изясняване на релевантните по
делото факти и обстоятелства, и въз основа на събраните по делото доказателства съдът е достигнал
до правилния извод, че вмененото на касатора административно
нарушение е осъществено от обективна и субективна страна. Изложените в тази връзка съображения на районния съд изцяло се споделят от
настоящата инстанция без да е необходимо да се преповтарят. Следва единствено
да се посочи,че правилно съдът не е споделил изложената от касатора теза, поддържана
и пред касационната инстанция, че пренасяната валута не следвало да се
декларира, доколкото същата била обща – на
него и на спътника му, като притежаваната от всеки от тях сума не
надвишавала допустимия за пренасяне без деклариране праг от 10 000 евро. Потвърждава
се от показанията на разпитаните по делото митнически служители, че тази теза е
въведена едва след като е започнало съставянето на акта като към момента на откриването
на валутата никой от двамата пътуващи не е заявил тя да е обща. Според
настоящата инстанция се касае за изцяло защитна версия, поднесена с цел
избягване на следващата се за нарушението административнонаказателна
отговорност. Ето защо районният съд правилно е приел, че вмененото на касатора
противоправно деяние е безспорно установено и доказано.
Независимо от
гореизложеното, касационната инстанция счита, че НП в частта му относно
постановеното отнемане в полза на държавата на недекларираната валута, респ.
решението, потвърждаващо НП в тази му част, следва да се отменят. В тази връзка
касационният състав съобрази Определение
от 03.10.2019г. на СЕС по дело С-652/2018г. във връзка с отправено по
настоящото дело преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.9
пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността (Регламент (ЕО) №1889/2005г.)
и чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Според приетото в това определение, член 9,
параграф 1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета
от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за
неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране,
освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума
в полза на държавата.
Възприетото от националния законодател разрешение
да се понася административнонаказателна отговорност при неизпълнение
на задължението по чл.11а ал.1 от ВЗ, е в съответствие с чл.9 пар.1 изр.1 от
Регламент (ЕО) №1889/2005г., според който всяка държава-членка въвежда санкции,
които се налагат при неспазване на задължението за деклариране, предвидено
в чл.3 от същия регламент. Разписаното в
чл.9 пар.1 изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. право да се въвеждат санкции,
които според изр.2 от същата разпоредба
на регламента трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, държавите –
членки следва да упражняват в съответствие с правото на Съюза и на неговите
общи принципи, вкл. принципа за пропорционалност, заложен в чл.49 пар.3 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, приложим и при
административното наказване.
Воден от съображенията, посочени в цитираното по -
горе определение по дело С-652/18г. на СЕС, настоящият състав счита, че предвиденото
от българският законодател в
разпоредбата на чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане на предмета на нарушението по
чл.11а от ВЗ, наред с налагане на глоба/имуществена санкция, е в противоречие с
коментираната в решението на СЕС разпоредба на чл.9, пар.1 от Регламент (ЕО)
№1889/2005г., а постановеното в случая отнемане в полза на държавата на
процесната валута не е съобразено с принципа за пропорционалност по чл. чл.49
пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
По аргумент от посоченото в т.32 и т.33 от акта на
СЕС следва, че сама по себе си правната уредба, предвиждаща кумулативно прилагане
и на глоба, и на отнемане в полза на държавата, се възприема от СЕС като надхвърляща
границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за
деклариране.
Предвид гореизложеното и с оглед тълкуването на
чл.9 §1 от Регламент № 1889/2005, дадено
в Определението на СЕС по дело С-652/18г., настоящият състав приема, че
постановеното в случая на основание чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане в полза на
държавата на предмета на нарушението по чл.11а ал.1 от ВЗ, едновременно с налагане на глоба, е в
противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото
на Съюза принцип, а именно този на
пропорционалността. Ето защо в
частта му по пункт първи, в която от жалбоподателя се отнема в полза на държавата сумата от 17
425.00 евро, НП № 1858/2017 от 29.01.2018г. се явява несъответстващо на материалния закон.
По изложените съображения
оспореното решение в частта му, потвърждаваща НП 1858/2017 от 29.01.2018г. относно отнемането в
полза на държавата на предмета на нарушението, следва да се отмени и вместо
него да се постови друго, отменящо НП тази му част. В останалата му част,
обжалваното решението следва да се остави в сила.
По искането
на касационният ответник съдът да се произнесе дали недекларираната сума
подлежи на връщане на лицето, следва да се има предвид, че не е в правомощията
на касационната инстанция да дава отговор на този въпрос, а освен това подобно
произнасяне е извън обхвата на преценката, дължима в настоящото производство.
Водим от
горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК и чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №72/02.05.2018г., постановено по АНД №122
по описа на Свиленградски районен съд за 2018 година, в частта му, в която
Наказателно постановление № 1858/2017 от 29.01.2018г., издадено от Заместник -
началника на Митница Бургас е потвърдено относно отнемането в полза на
държавата на предмета на нарушението и вместо него:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1858/2017 от
29.01.2018г., издадено от Заместник - началника на Митница Бургас в частта му,
с която на основание чл.20 ал.1 от ВЗ от Х.Б. се отнемат в полза на държавата 17
425.00 евро.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №72/02.05.2018г., постановено по АНД №122 по описа на Свиленградски районен съд за 2018 година в
останалата му част.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.