Решение по дело №2631/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1082
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Атанас Кеманов
Дело: 20211000502631
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1082
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502631 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260857 от 28.10.2020г., постановено по гр.д.№6807/2019г., СГС е
осъдил Н. Г. К., ЕГН********** да заплати на Л. Д. Г., ЕГН**********, на основание чл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, сумата от 24 000евро, платена по развален договор от 24.11.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.05.2019г. до окончателното плащане, ведно с
направените по делото разноски в размер на 4 386.8лв.
Срещу решението е постъпила жалба от ответника Н.К., в която се правят оплаквания
за неговата неправилност.Не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск не
само поради това, че ищцата не е обективирала изявление за разваляне на договора, но и
поради факта, че не е налице обективна невъзможност на задължението на продавача да
прехвърли правото на собственост върху вещите, които са предмет на сключения между
страните предварителен договор за покупко-продажба. Първоинстанционният съд е
формирал правилен извод, че изпратената от насрещната страна нотариална покана с рег.
№8339/16.11.2018г. на нотариус В.К. не му е връчена редовно, но е приел, че това е
осъществено с връчване на препис от исковата молба, което е в противоречие на
установената съдебна практика.По делото са представени доказателства, че ответникът е бил
обявен за купувач на ПИ с идентификатор №68134.1007.103 по изп.д.№20189210401766 на
ЧСИ С. П., но поради независещи от него причини и към настоящия момент все още не е
1
издадено възлагателно постановление.Изпълнителното производство е било спряно поради
това, че срещу длъжника по изпълнението „Симеоново сити“ЕООД е открито производство
по несъстоятелност.Неправилни са изводите на съда, че уговореният в договора срок, в
който ответникът е следвало да придобие имотите на публична продан и да ги прехвърли на
продавача е изтекъл.Същият се е позовал на клаузата на чл.2.1 от договора, която е неясна и
напълно неразбираема, което води до нейната недействителност.Това не засяга валидността
на договора в останалата част, а води до отпадане на клаузата задължението да бъде
изпълнено в определен срок.От горното следва, че продавачът не е могъл да развали
договора безусловно, а следвало да даде срок, в който задължението да бъде
изпълнено.Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Ищцата е депозирала отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за
нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение, което следва да се
потвърди.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания, които касаят неговата правилност.Не е спорно по делото, а се
установява от представените по делото доказателства, че между страните е сключен
предварителен договор за покупко-продажба, с който ответника Н.К. се е задължил да
прехвърли на Н. Л.Г. правото на собственост върху два недвижими имота, които следва да
придобие като участва в публична продан, на която същите ще бъдат изнесени, срещу
заплащане на продажна цена от общо 240 000евро -120 000евро за всеки един от имотите.Не
се спори, че купувачът е заплатил на продавача капаро от общо 24 000евро – по 12 000евро
за всеки един от имотите, както и относно това, че до приключване на съдебното дирене
пред първоинстанционния съд ответникът не е придобил собствеността върху имотите.
В т.2.1 от договора страните са предвидили, че продавачът се задължава да прехвърли
на купувача имотите в 5 –месечен срок от неговото подписване, като е предвидено, че този
срок се прекъсва, ако публичната продан бъде обжалвана от трето лице извън кръга на
кредитора/взискател/ и длъжника до приключване на производството по обжалване с влязъл
в сила съдебен акт.С допълнително споразумение от 22.06.2016г. страните са продължили
крайният срок за сключване на окончателен договор до 15.08.2016г.
Представени са доказателства, че срещу процесните два имота, които са собственост
на „Симеоново Сити“ЕООД-в несъстоятелност, е насочено принудителнно изпълнение за
удовлетворяване на вземанията на взискателите Н.К., Г. В. и С. А., проведена е публична
продан, на която ответника е бил обявен за купувач на имот пл.№1422.Тъй като по
отношение на длъжника по изпълнението „Симеоново Сити“ЕООД е било открито
2
производство по несъстоятелност, изпълнителното производство е било спряно и съдебния
изпълнител не е издал постановление за възлагане/стр.68/.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест продавачът
следва да установи, че е изправна по договора страна – придобил е имотите, които са
предмет на предварителния договор, и е изявил готовност да сключи окончателен договор за
покупко-продажба.Крайният срок за изпълнение на това задължение е бил 22.11.2016г.,
който е бил присъствен ден.Не се установява, че са настъпили фактите, които водят до
прекъсване на този срок по смисъла на чл.2.1 от договора, тъй като принудителното
изпълнение не е приключило с издаването на възлагателни постановления за двата
имота.Неоснователни са оплакванията, които свързани с нищожността на тази
клауза.Същата е ясна и от съдържанието й може да се формира извод, че срокът се прекъсва
ако трети лица – всяко лице извън страните по изпълнителния процес/взискател и длъжник
по изпълнението/ подаде жалба срещу издадените постановления за възлагане.
Страните не се предвидили, че това неизпълнение има безусловен прекратителен
ефект, което означава, че се прилагат общите правила, т.е. изправната страна следва да
отправи едностранно изявление за разваляне на договора, като определи подходящ срок за
изпълнение.По делото е представена н.покана от 16.11.2018г., в която е било обективирано
изявлението на купувача за разваляне на договора, ако продавачът не изпълни задължението
си в 10-дн. срок.Следва да се приеме, че този срок е подходящ, тъй като поканата е била
отправена 2г. след изтичане на срока, в който задължението на продавача е следвало да се
изпълни.Процедурата по връчването на поканата по реда на чл.47 от ГПК е била опорочена,
тъй като уведомлението не е било залепено на постоянния или настоящия адрес на адресата,
който е различен от отразения в договора адрес за кореспонденция.Същата е била получена
надлежно на 11.11.2019г., когато на ответника е бил връчен препис от исковата молба и
доказателствата.Не само в дадения от насрещната страна срок, но и до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция купувачът не е придобил собствеността
върху имотите и е изявил готовност да ги прехвърли, поради което следва да се приеме, че
сключеният между страните договор е бил развален едностранно от купувача в хода на
процеса.Действието на развалянето е обратно и всяка от страните следва да върне на другата
това, което е получила от нея, на основание чл.34 от ЗЗД.

Предявеният иск за връщане на платената цена по сключения между страните
предварителен договор за покупко-продажба е частично основателен и следва да бъде
уважен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
На ищцата следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски,
които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Основателно е възражението на
насрещната страна за неговата прекомерност, тъй като производството по настоящата
3
инстанция не съставлява правна или фактическа сложност.Не са били извършване нови
процесуални действия.На въззиваемата следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение, които да са съобразени с Наредба №1 за МРАВ – в размер на 1 938.20лв.
Предвид горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260857 от 28.10.2020г., постановено по гр.д.№6807/2019г. на
СГС, с което Н. Г. К., ЕГН********** е осъден да заплати на Л. Д. Г., ЕГН**********, на
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, сумата от 24 000евро, платена по развалендоговор от
24.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН********** да заплати на Л. Д. Г., ЕГН********** сумата от
1 938.2/хиляда деветстотин тридесет и осем цяло и двадесет/лв., представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4