Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                гр.  София  1.11.2018 г.

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                      РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

                       

при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 4209 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД, подадена срещу решението на СРС, ІІ Г.О., 78 състав, постановено на 16.11.2017 г. по гр. дело № 64784/2016 г., в частта, в която съдът е отхвърлил исковете по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и с въззивна жалба на Р.П.Я. срещу същото решение в частта, в която предявените срещу нея искове са уважени.

„Т.С.“ ЕАД заявява, че СРС не е съобразил разпоредбата на чл.31, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в град София (ОУ) и изготвените изравнителни сметки, вземанията по които са станали изискуеми именно в процесния период.

Р.Я. оспорва изводите на СРС, че между страните е налице облигационна връзка, като сочи, че нито едно от доказателствата по делото не установява правото на собственост на нея и на другия ответник по исковата молба по отношение на процесния имот за процесния период от време. Твърди, че за процесния период не е доставяна топлинна енергия в изискуемото се от закона качество, както и че по делото не става ясно какъв е санитарният минимум  по отношение температурата в имота и битовата гореща вода. Позовава се на разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗЕ. Заявява, че по делото липсва температурен график, който да се е спазвал от ищеца. Излага изводи, че за да възникне валидно вземане в полза на ищеца, трябва да е доказана доставката на определено количество топлинна енергия с посочените в ЗЕ и ОУ на ищеца качествени характеристики, като размерът на това вземане се определя като произведение между количеството доставена енергия с определени качествени показатели и цената на енергията. Жалбоподателката твърди и че качеството „потребител на топлинна енергия“ не се придобива автоматично с притежаването на правото на собственост или вещното право на ползване, а следва да е налице и съгласие на собственика/ползвателя за встъпване в договорни отношения с топлофикационното дружество.

„Т.С.“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба на Р.Я..

Р.Я. оспорва въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД.

Д.Г.Я. и третото лице помагач на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД, не вземат становище пред СГС.

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.

След преценка доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран от „Т.С.“ ЕАД  с искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу Р.П.Я. и Д.Г.Я., за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца за топлоснабден имот - апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, следните суми: 2 232.71 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. юли 2013 г. - м. април 2015 г.; 411.99 лв. – обезщетение за забава за периода 31.08.2013 г. – 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2016 г. до изплащането.

В исковата молба се твърди, че ответниците се явяват собственици на посочения по-горе топлоснабден имот и като такива са потребители на топлинна енергия за битови нужди при действието на общи условия, като следвало да заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който те се отнасят, месечните дължими суми  за топлинна енергия. На основание чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период били начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата – „Т.с.“ ЕООД. Тъй като ответниците не изпълнявали задълженията си за плащане, ищцовото дружество подало заявление за присъждане на визираните по-горе суми, като СРС издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу което ответниците подали възражения.

С отговора на исковата молба Р.Я. оспорва исковете с твърдения за нередовност на исковата молба, както и поради липсата на доказателства за наличието на облигационни отношения между нея и ищеца, като в частност сочи, че не се установява да е собственик или носител на вещно право на ползване за имота. Твърди и че липсват доказателства, че двамата ответници са сключили граждански брак и че ползват имота за семейни нужди, само в който случай може да бъде ангажирана солидарната им отговорност.

Д.  Я. оспорва исковете.

Третото лице помагач на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД, не оспорва исковете.

СРС е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците се явяват собственници на процесния имот при условията на съпружеска имуществена общност, поради което по силата на закона (ЗЕ) се намират в облигационна връзка с „Т.С.“ ЕАД и отговарят солидарно за задълженията към дружеството във връзка с доставената им топлинна енергия. Съдът е уважил исковете в размери, съответно, от 1 852.53 лв. и 341.83 лв., като се е позовал на заключението от назначената от него съдебно-техническа експертиза, установяващо стойността на доставената за процесния период топлинна енергия.

Въззивният съд счита, че решението в частта, в която исковете са уважени срещу Д.Я., е недопустимо.

Съгласно чл.415, ал.1 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство срещу Д.Я. е подаването на възражение от него по чл.414 от ГПК в законоустановения срок.

Видно от делото по заповедното производство, предшестващо исковото – гр. дело № 48302/2016 г., Д.Я. не е подал възражение по чл.414 от ГПК. При това положение следва да се приеме, че заповедта за изпълнение, издадена на 29.08.2016 г., е влязла в законна сила по отношение на Д.Я. на основание чл.416  от ГПК, като образуваното срещу въпросното физическо лице исково производство се явява недопустимо. В тази връзка съдът съобразява, че в случая съпрузите нямат качеството на необходими другари (в този смисъл са напр. решение № 103/29.04.2013 г. по гр. дело № 1663/2013 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и определение № 307/4.11.2013 г. по гр. дело № 4989/2013 г. на ВКС, ІІІ Г.О.), като взема предвид и постановките на т.5в от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Изложеното обуславя необходимостта от обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото в частта, отнасяща се до Д.Г.Я..

В останалата част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като на основание чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във въззивните жалби въпроси. В тази връзка съдът следва да отбележи, че наведените във въззивната жалба на Р.Я. доводи относно качествените характеристики на доставената топлинна енергия са преклудирани, тъй като не са заявени с отговора на исковата молба. Ето защо същите  не подлежат на разглеждане от въззивния съд.

На първо място, въззивният съд изцяло споделя изводите на СРС, че между „Т.С.“ ЕАД и  Р.Я. са налице облигационни отношения във връзка с доставянето на топлинна енергия за визирания по-горе недвижим имот.

  По становище на съда, по делото са налице достатъчно доказателства, от които въззивният съд може да направи обоснован извод, че Р.Я., заедно със съпруга си Д.Я., се явява собственик на апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к. „*********: искания за вписване на възбрана, писмо на СО-район „Искър“ рег.№ РИС16-ТД26-531/1/12.07.2016 г., списък на собствениците към протокол от 18.03.2001 г. на етажната собственост. Като собственици, двамата по силата на закона - чл.153, ал.1 от ЗЕ, без да е необходимо подаването на заявление-декларация и сключването на нарочен писмен договор, се явяват клиенти и се намират в облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, като са длъжни да заплащат цената за доставената им топлинна енергия. Липсата на подадена от потребителите молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като последните се презумират от закона.

       Същевременно от страна на Я. не са представени доказателства, че същата е отчуждила (прехвърлила) имота преди исковия период.

На второ място, въззивният съд споделя изводите на СРС, че исковете по отношение на Р.Я. се явяват основателни и доказани в размерите, съответно, от 1 852.53 лв. и 341.83 лв. Размерът на главницата в размер на 1 852.53 лв. е установен по несъмнен начин от съдебно-техническата експертиза по делото, като същата представлява цената на доставената именно за процесния период топлинна енергия, включително след изготвяне на изравнителните сметки. Правно ирелевантни се явяват суми от изравнителни сметки за отоплителни периоди извън исковия, тъй като не попадат в предмета на делото, заявен с исковата молба.

Изложеното обуславя потвърждаване на решението, така както е постановено, спрямо Р.Я..

С оглед изхода на спора пред него, въззивният съд не следва да присъжда разноски на страните за производството пред втората съдебна инстанция.

Водим от горното, съдът

 

 

 

                                                                  Р  Е  Ш  И: 

 

ОБЕЗСИЛВА решението на СРС, ІІ Г.О., 78 състав, постановено на 16.11.2017 г. по гр. дело № 64784 по описа за 2016 г., в частта, в която исковете са разгледани – частично уважени и частично отхвърлени, срещу Д.Г.Я., както и в частта  на разноските, присъдени срещу и в полза на Д.Г.Я., като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по исковете с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Г.Я., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, при условията на солидарна отговорност заедно с Р.П.Я., за топлоснабден имот – апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, следните суми: 2 232.71 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. юли 2013 г. - м. април 2015 г.; 411.99 лв. – обезщетение за забава за периода 31.08.2013 г. – 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2016 г. до изплащането.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                

           

                 2.