№ 18277
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110163707 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д.
В. Й. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: сумата от 304,24 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл. 142, вх. Г, ет. 2, ап. 77, аб. № 312089, ведно със
законната лихва от 31.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 42,76 лева,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 19.07.2023г.; 28,98 лева, цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 31.07.2023г. до окончателно изплащане на вземането и 6,03 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
15.08.2020г. до 19.07.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2023г. по ч.гр.д. 43059/2023г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
1
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва количеството на доставената ТЕ, а основанието за дължимостта й. Прави изрично
искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи. Оспорва да е потребител на ТЕ,
както и да е собственик на имота. Оспорва дължимостта на претенциите за мораторна лихва
и развива съображения в насока, че не е изпаднал в забава. Оспорва и претенцията за дялово
разпределение и сочи, че трето лице е извършило услугата. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
С възражението по чл. 414 ГПК е оспорена дължимостта на вземането, както и е
релевирано възражение за изтекла давност.
С молба от 27.09.2024г. третото лице –помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и
имот е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
2
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 161 от 22.07.1985г. се установява, че Васил Лазаров
Стойков и Пенка Петрова Стойкова са закупили новопостроено жилище № 77, находящо се в
гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 142, вх. Г, ет. 2, От приетия Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 119, том LLXXXI, дело № 26400/1994г. от 29.11.1994г. се
установява, че Васил Лазаров Стойков е дарил собствените си 3/4 ид.ч. от посочения
апартамент на ответницата Д. В. Й., като е запазил пожизнено правото си на ползване върху
имота. От приетото удостоверение за наследници на Пенка Петрова Стойкова се установява,
че същата е починала на 09.05.1991г. и е оставила за свои наследници Васил Лазаров
Стойков и ответницата Д. В. Й.. От удостоверението за наследници на Васил Лазаров
Стойков се установява, че същият е починал на 13.03.2001г. /преди началото на процесния
период по делото/ и е оставил ответницата за свой единствен наследник. С неговата смърт се
е погасило пожизненото право на ползване върху имота. От приетата молба-декларация от
09.07.2001г. се установява, че ответницата е поискала от ищцовото дружество да бъде
открита партида на нейно име за процесния имот. При това положение и при липса на
твърдения и доказателства за извършени други разпоредителни сделки с процесния имот
следва изводът, че за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г. ответницата Д. В. Й. е била
страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с
ищцовото дружество за процесния имот.
На следващо място страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия до имота в
претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност. Освен безспорния
им характер, тези обстоятелства се установяват от приетия протокол от общо събрание на
етажните собственици в сградата за избор на фирма за дялово разпределение, договор с
избраната фирма за дялово разпределение, както и от изготвените от третото лице – помагач
индивидуални справки за дялово разпределение, от които е видно, че стойността на
потребената топлинна енергия за отоплителен сезон 2020/2021г. е 109,75 лева без ДДС, а за
отоплителен сезон 2021/2022г. – в размер на 143,78 лева без ДДС или общо 253,53 лева без
ДДС, т.е. 304,24 лева с включен ДДС, колкото се претендира.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем
Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице-помагач документи,
услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи
условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази
услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в
сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Следователно за процесния период от
3
м.06.2020г. до м.04.2022г. ответницата дължи на ищеца цена на услугата дялово
разпределение в размер на 28,98 лева, каквато е фактурираната й стойност.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответницата е изпаднала в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради
което дължи мораторна лихва за процесния период от 15.09.2021г. до 19.07.2023г. в размер
на 42,76 лева, която е изчислена математически правилно.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 6,03 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2020г. до 19.07.2023г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от ответницата възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
4
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /31.07.2023г../ няма погасени по давност вземания за цена
на топлинна енергия. Най-старото процесно вземане е за месец 10.2020г. и е станало
изискуемо на 15.12.2020г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане, като давността за него
изтича на 15.12.2023г. – след датата на заявлението. Давността за мораторната лихва върху
тази главница за периода от 15.09.2021г. до 19.07.2023г. също не е изтекла. Единственото
погасено по давност процесно вземане е за цена на услугата дялово разпределение,
предоставена през м.06.2020г. Както беше посочено, уреденият в общите условия 45-дневен
срок за плащане не се отнася за цената на тази услуга, поради което и на основание чл. 114,
ал. 2 ЗЗД, тригодишният давностен срок за нея започва да тече от датата на възникване на
вземането. Вземането за м.06.2020г. е възникнало на 01.07.2020г. с изтичане на месеца, за
който се дължи, поради което погасителната давност за него е изтекла на 01.07.2023г. –
преди датата на заявлението /31.07.2023г./. Нормата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП не намира
приложение в случая, тъй като давностният срок е започнал да тече след края на
извънредното положение в страната. Видно от представената с исковата молба справка по
фактури, дължимата цена на услугата дялово разпределение за м.06.2020г. е 1,26 лева,
поради което за непогасения по давност период от м.07.2020г. до м.04.2022г. се дължи сумата
от 27,72 лева /28,98 – 1,26/.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 75 лева, като с оглед уважената част от исковете следва да
му бъде присъдена сумата от 73,57 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски
за държавна такса в размер на 75 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определи на 100 лева или общо 175 лева. С оглед уважената част от исковете
следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 171,66 лева.
Ответницата не е сторила разноски, но е била защитавана в исковото производство
безплатно от адв. И. А. Н., чието възнаграждение съдът определи на 400 лева с оглед
материалния интерес и извършените процесуални действия. Съобразно отхвърлената част от
исковете, в полза на адв. Н. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 7,63 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. В. Й., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 142, вх. Г, ет. 2, ап. 77, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 304,24 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.
5
София, ж.к. Хаджи Димитър, бл. 142, вх. Г, ет. 2, ап. 77, аб. № 312089, ведно със законната
лихва считано от 31.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 42,76
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 19.07.2023г. и сумата от
27,72 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г.
до м.04.2022г., ведно със законната лихва считано от 31.07.2023г. до окончателно изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 27.08.2023г. по ч.гр.д. 43059/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над 27,72 лева до пълния претендиран размер от 28,98 лева и за периода
м.06.2020г., както и предявения установителен иск за сумата от 6,03 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
15.08.2020г. до 19.07.2023г.
ОСЪЖДА Д. В. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.
142, вх. Г, ет. 2, ап. 77, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 73,57
лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 171,66 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес: гр. Ботевград, ул.
„Свобода“ № 3В, ет. 1 офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 7,63 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на Д. В. Й..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6