О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2023 г.
гр*****ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: Д.СЛ.
като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1966 по описа за 2017 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 263655/28.06.2023 г. от Ш.А.Н. и С.Х.М., чрез адв. Т.Ч. и адв. С.К. с искане за
изменение в частта за разноските на Решение № 260009/19.06.2023 г., постановено
по гр. дело № 1966/2017 г. по описа на ВОС.
В молбата се излагат доводи за необоснованост изводите на съда, че
претендираните от молителите разноски за адвокатски възнаграждения не са
доказани. Твърди се, че по делото са представени договори, от които било видно
основанието и размера на уговорените възнаграждения, а от приложените към
молбата разпечатки за преводни нареждания се доказвали плащанията им. Моли се
съда да присъди в полза на Н. сумата от 2000 лева, а на М. – 3000 лева,
представляващи разноски за адвокатски възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в
който се изразява становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на
молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в
законовия срок, изхожда от надлежна страна, както и преди края на съдебното
дирене молителите, чрез адв. К. са депозирали списъци по чл. 80 от ГПК (листи
446 и 447), поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по искове на КПКОНПИ, с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, срещу Ш.А.Н.,С.Х.М. и Е.С.Х., за отнемане на имущество в полза на държавата на обща стойност 487993,82 лева.
С решение № 260009/19.06.2023 г. ВОС е отхвърлил исковете и е осъдил
КПКОНПИ да заплати в полза на държавата държавна такса в размер на 19519,75
лева.
В мотивите на
съдебното решение ВОС е обсъдил претенциите на молителите за разноски, като е
приел същите за недоказани.
В ТР № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за разноски съставлява искане, свързано
със спорния предмет. Ето защо заявяването на това искане, представянето на
списък по чл. 80 ГПК, на доказателства за размера на разноските и за
извършването им следва да са осъществят до приключване на последното по делото
съдебно заседание. След това страните вече не могат валидно да осъществяват
процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са
приключили – не могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират и нови
доказателства, включително и във връзка със своевременно направени искания. В съобразителната част на решението е прието още, че в зависимост от
уговорения в договора за правна помощ и съдейстевие начин на плащане - в брой
или по банков път, заплащането на адвокатско възнаграждение се доказва или чрез
вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка
или с представянето на доказателства за извършен банков превод. При плащане на
адвокатското възнаграждение в брой е допустимо удостоверяването на плащането да
бъде извършено и с разписка, издадена след сключване на договора, ако плащането
е извършено след възникване на правоотношението по договора за процесуално
представителство и правна помощ.
По делото, до
приключване на съдебното дирене, двамата ответници, чрез процесуалния си
представител, за доказване на претенциите за разноски, съставляващи адвокатски
възнаграждения, съгласно списъци с вх. № 263083/19.05.2023 г., са представили
договори за правна защита и съдействие, както и пълномощни (листи 134, 157,
188, 198 и 226). Платежни документи за извършени банкови преводи за заплащане
на дължими суми по договорите не са депозирани преди молбата по чл. 248, ал. 1
от ГПК. Към момента на релевираното искане за изменение на решението в частта
за разноските действието по доказване извършването на разноски е преклудирано и
приложенията към молба с вх. № 263655/28.06.2023 г. не следва да бъдат взети предвид.
Представените по делото договори, от друга страна, не съдържат информация, че
уговорените в тях възнаграждения са платени, поради което и не биха могли да
служат за разписка между страните. Приложените на лист 134 и лист 157 по делото
не съдържат уговорка относно възнаграждението, съответно не може да се направи
какъвто и да било извод за плащането му. Договорът от 02.02.2022 г., сключен
между С.М. и адв. К., както и този от 06.03.2023 г., сключен между Ш.Н. и адв. Ч.
съдържат идентични по съдържание клаузи, касаещи адвокатското възнаграждение. В
тях страните са уговорили, че цената ще бъде платена по банков път или чрез
превод от чужбина, като за разписка ще служи платежен документ. Поради
непредставянето в
изискуемия срок на разписки, от които да е видно, че страните са реализирали
съответните разходи, разноските се явяват недоказани и претенцията
неоснователна.
Поради правилността на
изводите на решаващия съд относно разноските на двамата ответници – молители в
настоящото производство, не се намира основание за изменение на решението в тази
му част, а молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 263655/28.06.2023 г. от Ш.А.Н. и С.Х.М., чрез адв. Т.Ч. и адв. С.К. с искане за
изменение в частта за разноските на Решение № 260009/19.06.2023 г., постановено
по гр. дело № 1966/2017 г. по описа на ВОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: