Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 09.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на 21.06.2021
г. /Двадесет и първи юни, две хиляди и двадесет и първа година / в състав:
Районен съдия: Галя Петрешкова-Ставарова
при секретаря Стела Бочева като разгледа докладваното от съдията Галя
Петрешкова-Ставарова гражданско дело № 404 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на В.Ц.П., ЕГН: **********
*** е предявил срещу „В.и К.” ООД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл. 439, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 15 157.84лв. /петнадесет хиляди сто петдесет и седем лева и
осемдесет и четири стотинки/ - главница и лихва, представляваща стойността на
консумирана питейна вода за всички задължения по фактури с настъпил падеж в
периода от 01.01.2007г. до 05.04.2018г., тъй като вземането е погасено по
давност.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са
връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК, като в срока е получен писмен
отговор на исковата молба, с който са оспорени предявените искове като
недопустими и неоснователни.
По делото са приложени и приети като писмени доказателства: Служебна
бележка изх. № К05/18.01.2021г. на В.и к.” ООД;Удостоверение за настоящ адрес
на ищеца; справка за задълженията на В.Ц.П. ***, за периода от 01.01.2007г. -
18.01.2021 г., която да включва подробна разбивка на задължението по фактури с
посочена дата на издаване и дата на плащане.
Козлодуйският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439,
вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен
лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор
за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти,
в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона
погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е
да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на
предвидения в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е
надлежен кредитор по задължението, наличието на облигационно отношение между
ищеца и цедента и прехвърлянето на вземането с договор за цесия.
От приложеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца и от
приложените удостоверения за адресна регистрация е видно, че ищеца е с
постоянен и настоящ адрес ***. Имота за който е осъден, че не е заплатил
дължимите суми за питейна вода също се намира в гр.Козлодуй.
Ищецът е собственик на недвижим имот в гр.Козлодуй, ж.к.”3”, бл.15,
вх.Б, ет.3, ап.25 и като такъв е абонат на ВиК услуги с партидни номера 1870,
76, 77, 78 и 79.
Същия в продължение на няколко години не е заплащал дължимите суми за
питейна вода и канал за имота, поради изпадането му в затруднено финансово
положение.
Ищецът е правил опити да заплати задължението по текущата си фактура на
каса на ответното дружество, но от там са отказали да приемат плащане на
текущото задължение, тъй като настоявали да бъдат погасени най - старите задължения.
Това условие като начин на плащане не е позволило на ищеца да заплати
задълженията си към „ВиК” ООД и в офисите на „Изипей” АД и „Български пощи”
ЕАД.
По този начин ищецът е натрупал задължения за питейна вода към
ответното дружество в размер на 15157лв. /главница и лихва/ за периода
01.01.2007г. - 18.01.2021г. През този период ответното дружество на няколко
пъти се е снабдявало със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за част от
вземането, след което е образувало изпълнителни дела в съдебно изпълнителна
служба при КРС. Всички изпълнителни дела са прекратени към настоящия момент, но
при ответното дружество тези задължения стоят като задължения по партидата на
абоната В.Ц.П..
Съгласно съдебната практика вземанията за тези ВиК услуги са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката,
тригодишна погасителна давност по чл.111, б „в” от ЗЗД.
Начален момент на давностния срок е подаването на исковата молба, а
именно 05.04.2021г. От доказателствата по делото не се установиха действия,
които да прекъсват давността. Безспорно е, че през този период длъжникът не е
правил вноски срещу задължението си.
В настоящия случай кратката погасителна давност е изтекла за вземанията
по всички фактури с настъпил падеж в периода 01.04.2007г. - 05.04.2018г. Общия размер на задълженията за периода, който
е погасен по давност възлиза на 12 887.45лв. /дванадесет хиляди осемстотин
осемдесет и седем лева и четиридесет и пет лева/.
С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните
задължения за лихви по силата на чл. 119 от ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да
бъде уважен. Ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 12 887.45лв.
/дванадесет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и пет лева/,
за ВиК услуги за периода от 01.04.2007г. - 05.04.2018г., поради изтекла
погасителна давност по отношение на вземането за главница и лихви.
По отговорността за разноски:
Ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат М.С. е поискал
присъждане на разноски, и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на
спора му се дължат съобразно уважената част на иска.
Възнаграждението, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
общ материален интерес от 12 887.45лв. /дванадесет хиляди осемстотин осемдесет
и седем лева и четиридесет и пет лева/, при интерес от 10000 до 100 000 лв. - 830 лв. + 3 % за горницата над 10000
лв./, възлиза на 916.62лева и следва да бъде присъдена на адвокат М.С. в
качеството на процесуален представител на ищеца.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на
РС-Козлодуй, държавната такса, от чието заплащане съдът е освободил ищеца при
образуване на делото в размер на 606.31лева.
На ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част на иска на
основание чл. 78, ал.3 ГПК в размер на14.95лева.
Водим от
изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд, четвърти състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ц.П., ЕГН********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на „В.и к."
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Ангел Цветков Престойски - Управител, сумата от 12 887.45лв. /дванадесет хиляди
осемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и пет лева/, за ВиК услуги, за
периода от 01.04.2007г. - 05.04.2018г., поради изтекла погасителна давност
по отношение на вземането за главница и
лихви.
В останалата част до 15 157.84лева, отхвърля предявения иск като
неоснователен и недоказан.
ОПРЕДЕЛЯ адвокатско възнаграждение по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 916.62лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 Закон
за адвокатурата, „В.И К." ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.С. ***,
възнаграждение в размер на 916.62лева.
ОСЪЖДА на „В.И К." ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.П., ЕГН********** ***, сумата от 18.00лева направени
разноски, представляващи такса за издаване на служебна бележка от ВиК.
ОСЪЖДА на „В.И К." ООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на РС, Козлодуй, държавната такса, от чието заплащане съдът е
освободил ищеца при образуване на делото в размер на 606.31лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК В.Ц.П., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на
„В.И К." ООД, ЕИК *********, сумата от 14.95лева направени разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: