№ 1408
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Р. Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000501355 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 145 от 11.01.2023 г. по гр.д. 8860/2021 г. по описа на СГС, I-20 състав,
„ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: *********, гр. София е осъден да заплати на Л. С. М., ЕГН:
**********, Р. К. М., ЕГН: ********** и С. К. Б., ЕГН: **********, и трите с адрес: с. ***,
ул. „***” 13, сумите от по 110 500 (сто и десет хиляди и петстотин) лв. обезщетения за
неимуществени вреди и по 811.46 лв. (осемстотин и единадесет лева и четиридесет и шест
стотинки) обезщетения за имуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, претърпени от
смъртта на К. Р. М., настъпила вследствие на ПТП на 29.01.2021 г. ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 13.07.2021 г. до окончателното им изплащане. Исковете са
отхвърлени за разликите над 110 500 лв. до 200 000 лв. (относно неимуществените вреди) и
над 811.46 лв. до 954.66 лв. (относно имуществените вреди) за всяка една от ищците. Прието
е, че е налице съпричиняване от пострадалия във вредоносния резултат от 15 %. Съдът се е
разпоредил и с разноските по правилата на чл. 78 ГПК, а на процесуалния представител на
ищците – адв. Й. от САК е присъдил възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата
(ЗА) за безплатно процесуално представителство.
Първоинстанционното решение е обжалвано от „ОЗК-Застраховане” АД, както и от
трите ищци с насрещна въззивна жалба.
Оплакванията в жалбата на застрахователя са, че неправилно СГС е приел нисък
процент на съпричиняване, който според процесуалния представител на застрахователя
1
следва да е поне петдесет процента. Не се изразява оплакване относно възприетите преди
прилагане на съпричинителната квота размери на обезщетенията за неимуществени вреди.
Счита се, че както обезщетенията за имуществени вреди, така и обезщетенията за
неимуществени вреди следва да се намалят с по-висок процент съпричиняване от приетото
от градския съд. В този смисъл искането към САС е формулирано по посока намаляване на
обезщетенията с поне петдесет процента съпричиняване и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
В насрещната въззивна жалба се оспорва преценката на СГС относно
справедлИ.стта на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като се счита, че е
нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, включително, че суми от по 130 000 лв. не отговарят
на законовия критерий за справедлИ.ст, а трябвало да е по-висок. Счита се също така, че
неправилно е преценено, че е налице съпричиняване от петнадесет процента, като
становището на процесуалния представител на ищците е, че съпричиняване изобщо не е
налице. Поради това се иска частична отмяна на първоинстанционното решение, като се
увеличат обезщетенията за неимуществени вреди за разликата над сумата от 110 500 лв. до
150 000 лв. за всяка от трите жени. Претендират се разноски.
От правото да се подаде писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК се е възползвал
само „ОЗК-Застраховане” АД относно насрещната въззивна жалба на физическите лица, в
който тя се счита за неоснователна. Пред апелативния съд не са искани и не са събирани
нови доказателства поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
От материалите по делото настоящият съдебен състав установи следното:
Ищците Л. С. М., Р. К. М. и С. К. Б., твърдят, че на 29.01.2021 г., около 16.40 часа, на път І-
6, км. 141+400 м., Е. Г. Г., при управление на лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. №
********, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с предприемащия маневра „завиване на ляво“ лек
автомобил „Пежо 206“, с рег. № ********, управляван от К. Р. М..
В резултат на произшествието, К. Р. М. получил тежки травми, несъвместими с живота,
които са довели до неговата смърт, настъпила на 25.02.2021 г., а по случая било образувано
досъдебно производство (ДП) № 14/2021 г. по описа на РУ на МВР – Елин Пелин.
В исковата молба се твърди, че ищците са съответно съпруга и деца на починалия
К. М.. Те били изключително близки с починалия, отношенията им се крепели на задружие,
разбирателство, обич и уважение, взаимопощ, поради което и ищците приели настъпилата
трагедия изключително тежко. Ищците и техния наследодател живеели в едно домакинство,
били сплотено семейство. Разчитали на неговите грижи, помощ и подкрепа. Загубата на
любимия човек предизвикала депресия в ищците, те не спирали да плачат, споделяли, че са
загубили смисъла на живота. Продължавали да изпитват тревожност и уплаха.
В исковата молба се твърди, че ищците са претърпели и имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за закупуване на медицински изделия, и за организиране на погребение, в общ
размер на 2 864 лева.
2
Предвид изложеното, претендират да се осъди по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ дружеството,
обезпечаващо гражданската отговорност на виновния водач – К. М. – „ОЗК – Застраховане”
АД за следните суми: а) по 200 000 лева за всяка от тях – обезщетения за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на К. М., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021
г. до окончателното плащане; б) по 954,66 лева – обезщетения за претърпените
имуществени вреди от смъртта на К. М., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на исковата молба до окончателното плащане.
В законоустановения срок, ответникът ЗАД „ОЗК - Зазстраховане” е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на
водача на лек автомобил ,,БМВ 320 Д”, с рег. № ******** – Е. Г. Г. , както и че ищците са
съответно съпруга и деца на починалия К. Р. М..
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално –
неоснователни. Сочи, че по делото не са представени доказателства за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като заявява, че не отговаря на
действително развилия се. Излага съображения, че не става ясно при какви условия е
настъпило процесното ПТП, както и какви са причините, довели до възникването му.
Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на застрахования при ответника
водач. Излага съображения, че твърдените неимуществени вреди, са недоказани. Ответникът
релевира възражение за съпричиняване на вредоностния резултат.
С молба от 25.02.2022 г. (на л. 66 от първоинстанционното дело), ответникът уточнява
възражението си, като твърди, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй
като в нарушение на чл. 137а ЗДвП, е управлявал лекия автомобил без поставен предпазен
колан. Твърди, че нараняванията на пострадалия са резултат от свободното движение на
тялото на пострадалия в автомобила и вследствие на ударите в предметите и частите на
автомобила, като това е основната причина за телесните наранявания на пострадалия. В
случай, че последният е използвал предпазен колан, уврежданията му е нямало да настъпят.
Ответникът твърди и че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е
предприел неразрешена и с несъобразена скорост, маневра на забранено за извършване
място, без да подаде светлинен сигнал и управлявайки автомобил с неработещи светлини.
Ответникът твърди, че с поведението си К. Р. М. в значителна степен е допринесъл за
настъпване на вреденосния резултат.
Събраните от първостепенния съд доказателства са писмени, гласни и заключения
на вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК
по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан
3
от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
САС намира, че съобразно събраните в първоинстанционното производство
доказателства и оплакванията във въззивните жалбе, както и предвид частичното обжалване
на пъвоинстанционното решение, не се спори по следното: а) че отговорността на
делинквента е застрахована със застраховка „ГО на автомобилистите” при ответното
дружество, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б)
трите ищци са претърпели неимуществени и имуществени вреди от посоченото ПТП; в) не е
заплащано извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените вреди; г) отговорността
на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори, че са налице
всички елементи от фактическия състав на прекия иск по този законов текст, а се спори само
относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Като се има предвид, че обжалваното решение е валидно и допустимо, по
отношение на неговата правилност, САС в настоящия си състав намира следното:
По спорния въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както
и казуалната практика на ВКС - напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС,
II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и други, е категорична, че
„справедлИ.стта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и
смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само
когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти
и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените
увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за
неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
отправна точка за присъждане на справедлИ. обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
29.01.2021 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ; обстоятелството, че се касае за смъртен случай на съпруг и баща,
който макар и на 66 г. към датата на ПТП, е бил активен във всяко отношение, помагайки на
двете си дъщери и на съпругата си във всяко едно отношение
4
По делото в СГС е прието заключение по съдебно-психологическа експертиза (СПЕ).
Тя установява, че и трите ищци преживяват смъртта на своя близък като загуба поради
тяхната близка емоционална връзка. Между тях е съществувала близка емоционална
привързаност. Реакцията на неговата смърт е била типична реакция на загуба (траурна
реакция). Р. М. и Л. М. преминават през този процес с известно усложнение. Тревожно-
депресивното състояние на Л. М. е продължително във времето (надскача обичайния срок за
възстановяване), с отчетлива загуба на тегло (симптом, който може да се мисли като
усложнена реакция на травматичното събитие) и трайна промяна в съня и настроението
Траурната реакция на Р. М. е по-удължена от обичайната, но е с добра прогноза за
възстановяване и отшумяване, въпреки наличието на усложнена реакция (свързана с активно
сънуване, което често нарушавало ежедневното функциониране за продължителен период от
време - около 1 г.). При Л. М. реакцията е тревожно-депресивна, с психосоматични
симптоми (загуба на тегло), с удължено време (и към настоящия момент няма
възстановяване), с налични симптоми на промяна в настроението, храненето и съня. При Р.
М. реакцията е депресивна, с удължен период на протичане, с нарушение на
функционирането и настроението за продължителен период от време (около 1 г.), но с добра
прогноза. При С. Б. реакцията е тревожно-депресивна, с нарушения на съня, храненето,
настроението, но в обичайни срокове (за около половин година) се постига възстановяване и
нИ. на функциониране, характерно за периода преди загубата. Описаните реакции и
състояния могат да се свържат пряко с процесното събитие.
Относно възстановяването на ищците, ВЛ е посочило, че при С. Б. по-скоро е налице
възстановяване от травматичното събитие на загуба на близък (освен преживяването на
липса, което може да продължи да съпътства човека, но без да нарушава трайно
функционирането му). При Р. М. прогнозата за възстановяване е добра, въпреки че към
момента все още е налице известно депресивно настроение. При Л. М. и към момента е
налице тревожно-депресивно състояние, като прогнозата е за подобряване на състоянието,
но възрастта й може да бъде негативен фактор относно прогнозата за пълно възстановяване.
Следва да се отчетат и гласните доказателства – показанията на св. С. В., разпитана пред
СГС за огромния шок, преживян от трите жени при вестта за смъртта на К. М..
Обсъдените факти и обстоятелства дават основание на настоящия състав на САС да
приеме, че обезщетението за неимуществени вреди е определено от първостепения съд в
занижен размер. Не е отдадено значение, както на психологическите травми при ищците,
които са продължителни (установено чрез СПЕ), така и на годината на реализиране на
застрахователното събитие – 2021 г., предполагащо присъждане на по-високи като размер
обезщетения за неимуществени вреди за сходни случаи, но настъпили в предишни години.
Прегледът на съдебната практика сочи, че суми от порядъка на 100 000 лв
обезщетение за смъртен случай на родител при ПТП (преди прилагане на съпричинителна
квота) са се определяли от съдилищата преди 2021 г., а още при действието на отменения
КЗ (в сила до 01.01.2016 г.) – такова обезщетение е определено напр. в Решение
51/29.06.2020 г. по т.д. 613/2019 г. на 2 т.о. на ВКС за застрахователно събитие от 2010 г. и
5
при лимити на отговорност на застрахователите, определени в параграф 27 от ПЗР на КЗ
(отм.), много по-ниски от сега действащия Кодекс за застраховането. В друг акт на ВКС -
Решение 27/15.04.2015 г. по т.д. 457/2014 г. на 2 т.о.-преди прилагане на съпричинителна
квота, е прието за справедлИ. обезщетение от 120 000 лв. за голям син, живеещ в отделно
домакинство, загубил майка си при ПТП, настъпило през 2011 г.
Върховният касационен съд е имал възможност да посочи в практиката си, че
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат
на което е причинена смъртта на бащата и съпруг на ищците/ следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290
ГПК – решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о, решение №
1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/04.07.2012г. по т. д.
№ 634/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други
съдебни актове.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер 130 000
лв. е занижено. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен
еквивалент, то справедлИ. по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищците се явява обезщетение в
размер от по 150 000 лв. за всяка от тях.
По отношение приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Оплакванията и на двете страни по този въпрос са неоснователни поради следното:
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г.
по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о.,
решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по
т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
6
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Или от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на
чл. 290 ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Видно от КМАТЕ, приета в първата инстанция втората причина за настъпване на ПТП е в
действията на водача на л.а. „Пежо“, който е имал възможност да види в лявото и
вътрешното си огледало застигащият го л.а. БМВ и да се спре пред кръстовището за да
пропусне л.а. БМВ. В заключението е посочено още, че първи в лентата за насрещното
движение е навлязъл л.а. БМВ и водачът на л.а. Пежо 206, е имал възможност в лявото
външно огледало да види изпреварващия с ляв пътепоказател колоната от движещи се след
него автомобили л.а. БМВ, също от достатъчно разстояние и е имал възможност да прецени
ситуацията, скоростта на застигащия го БМВ и да спре автомобила си пред кръстовището,
като пропусне л.а. БМВ.
По този начин, водачът на л.а. „Пежо“ е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал.
1 ЗДвП, предвиждащи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например - да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Както беше посочено, видно от писмото на АПИ, на мястото на ПТП е имало пътен знак
А28 „път без предимство отляво“. Съгласно чл. 90 ППЗДвП, освен в случаите на изрична
забрана изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош е забранено: 1. при ограничена
или намалена видимост; 2. на кръстовище на равнозначни пътища; 3. на железопътен прелез
без бариери; 4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента; 5. на
пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към
пешеходната пътека.
7
В случая, не е налице нито една от предвидените хипотези, вкл. и не се касае за „кръстовище
на равнозначни пътища“. Нямало е и изрична забрана за изпреварване на автомобили. Видно
от КСМАТЕ, имало е само надлъжна пътната маркировка, единична прекъсната средна
разделителна линия и в края на платното вляво и дясно бели ограничителни прекъснати
линии. Следователно, изпреварването в този пътен участък е било разрешено (видно и от
схемата на л. 175 от делото на СГС).
Съгласно чл. 79 ППЗДвП, подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя
предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки
за безопасност, преди да започне нейното изпълнение.
В случая, водачът на л.а. „Пежо“ не е предприел всички необходими мерки за безопасност,
тъй като когато е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, л.а. „БМВ“ вече се е
намирал в нея – бил е на 16 метра от л.а. „Пежо“, водачът на л.а. „Пежо“ е имал възможност
да го види и да прецени ситуацията.
При така установеното, САС също, както и СГС приема, че водачът на л.а. „Пежо“ е
допуснал нарушение на цитираните разпоредби. Само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие,
доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Чл. 51, ал. 2 ЗЗД не изисква увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на
вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или
бездействие и вредоносния резултат. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Другият спорен въпрос е степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага
съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът
и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които
всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния
принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС).
Водачът на л.а. „БМВ“ е предприел изпреварване на колона от автомобили, не е предвидил
опасността (а е бил длъжен, тъй като е имало предупредителен знак А28-„Кръстовище с път
без предимство отляво“), създал е опасност за превозните средства и се движел със скорост,
която не му е давала възможност да се върне в своята лента за движение. И двамата водачи
8
са имали пряка видимост един към друг, но водачът на л.а. „Пежо“ е трябвало да наблюдава
и пътя пред себе си, тъй като е трябвало да пропусне движещите се в насрещната лента
автомобили. От друга страна, ако водачът на застрахованият лек автомобил беше изпълнил
задълженията си, предвидени в цитираните по-горе разпоредби от ЗДвП, пътно-
транспортното произшествие със сигурност е щяло да бъде предотвратено.
Поради това, САС приема, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат е значително по-малък от приноса на водача на другия автомобил и правилно е
определен на 15 % /каквато е преценката и на СГС/, с колкото и на основание чл.51, ал.2
ЗЗД следва да бъдат намалени определените застрахователни обезщетения.
Поради изложеното, исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са
основателни и доказани за сумата от по 127 500 лева (150 000 лева минус 15 %), а за
разликата до пълните предявени размери, исковете следва да се отхвърлят.
Исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са основателни и доказани за
сумата от по 811.46 лева (2864 лева минус 15 % = 2434.40 лв. делено на 3), до каквито
правилни изводи е стигнал и Софийски градски съд.
По изложените съображения въззивната жалба на застрахователя е неоснователна, а
тази на трите ищци – частично основателна. Решението на СГС следва да се отмени в
частите, в които исковете са отхвърлени за сумите от по 17 000 лв. за търпените болки и
страдания заедно със законната лихва, считано от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане.
В останалите обжалвани части, първоинстанционният съдебен акт е правилен и следва да се
потвърди.
При настоящия изход в производството, разноските по инстанции възлизат, както
следва:
За първата инстанция - „ОЗК – Застраховане” АД имат право на 6263.95 лв. или с
1406.18 лв. по-малко от присъденото от градския съд, докато адв. Й. (процесуален
представител на трите ищци) следва да получи 20 047.38 лв. възнаграждение по чл. 38 ЗА
(или 12574.38 лв. повече от прецененото от СГС).
За втората инстанция на „ОЗК – Застраховане” АД се следват 7418.16 лв.
/направеното възражение за прекомерност относно заплатения адвокатски хонорар от
процесуалния представител на ищците е неоснователно/, а адв. Й. – 4730 лв. възнаграждение
по чл. 38 ЗА. Върху уважената част от обжалваемия материален интерес по жалбата
дружеството следва да заплати 1020 лв. държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 145 от 11.01.2023 г. по гр.д. 8860/2021 г. по описа на СГС, I-20 състав в
частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от Л. С. М., ЕГН:
9
**********, Р. К. М., ЕГН: ********** и С. К. Б., ЕГН: ********** против „ОЗК-
Застраховане” АД, ЕИК: ********* за заплащане на сумите от по 17 000 /седемнадесет
хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди за всяка от тях, причинени им във връзка с
ПТП от 29.01.2021 г., при което е починал К. Р. М. ведно с мораторната лихва за забава
върху главниците, считано от 23.06.2021 г., както и в частта, в която физическите лица са
осъдени да заплатят на дружеството разноски в размер на 1406.18 лв. (разликата между
7670.13 лв. и действително дължимите 6263.95 лв) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* да заплати на Л. С. М., ЕГН:
**********, Р. К. М., ЕГН: ********** и С. К. Б., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.
1 КЗ сумите от по още 17 000 /седемнадесет хиляди/ лв. обезщетения за неимуществени
вреди на всяка от тях, причинени им във връзка с ПТП от 29.01.2021 г., при което е починал
К. Р. М. ведно с мораторната лихва за забава върху главниците, считано от 23.06.2021 г.,
ПОТВЪРЖДАВА Решение 145 от 11.01.2023 г. по гр.д. 8860/2021 г. по описа на
СГС, I-20 състав в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* да заплати на адв. Г. Й. от САК
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 17 304,38 лв. възнаграждение за процесуално
представителство (сбор от допълнително дължима сума за първата инстанция и дължима за
втората инстанция), а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на Софийски апелативен
съд сумата от 1020 лв. държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Л. С. М., ЕГН: **********, Р. К. М., ЕГН: ********** и С. К. Б., ЕГН:
********** да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК:
********* сумата от 7418.16 лв. съдебно-деловодни разноски във втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10