№ 1216
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. М. С.
при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Н. Д. М. С. Гражданско дело №
20211110132224 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Д. – О. з.“ ЕАД срещу
„Застрахователно акционерно дружество О. - З.“ АД, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че на 11.11.2020 г., около 7:47 часа в гр. Шумен, на
кръстовището на зала „Младост“ е настъпило събитие – ПТП между застрахования при
него по застраховка „Каско” л.а. „Мерцедес GLE“, рег. № Н **** ВР, управляван от Ст.
П. Г., и застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек
автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег. № Н **** ВН, управляван от Н. Исм. Еюб.,
по вина на последния. Сочи, че ПТП е осъществено в срока на застрахователно
покритие по двата договора за застраховка. Твърди, че в причинна връзка с това ПТП
са нанесени вреди на застрахования при него автомобил, които били отстранени в
доверен сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение
19 392,65 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Поради това
сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в
размер на 19 407,65 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати
процесната сума, като същият отказал изплащането с писмо. Предвид гореизложеното
иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 19 407,65 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за
вреди, причинени от ПТП настъпило на 11.11.2020 г., с включени ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното изплащане. Претендира разноски.
1
Ответникът – „Застрахователно акционерно дружество О. - З.“ АД, в
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, оспорва
механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена
връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Излага
съображения за изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил,
евентуално твърди съпричиняване от негова страна, като твърди, че същият е навлязъл
в кръстовището на червен сигнал на светофара. Оспорва и размера на вредите, като
счита същия за прекомерно завишен. Поради това счита, че искът следва да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на
автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег. № Н **** ВН; настъпването на ПТП на
11.11.2020 г. в гр. Шумен със сочените в исковата молба участници; изплащане от
страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната
застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер.
За установяване на спорните въпроси относно изясняване на механизма на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по
увредения автомобил е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ). Според същото всички вреди по автомобил л.а. „Мерцедес GLE“, рег. № Н
**** ВР (увреждане на задна дяска врата и предна дясна врата), са в причинна връзка с
процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на същия, изчислена на
база средни пазарни цени към дата на ПТП е 15 892,16 лв., като увредените детайли не
се предлагат от алтернативни доставчици. По отношение на изследване на механизма
на настъпване на събитието, вещото лице е работило въз основа на данни в
двустранния констативен протокол. Въз основа на данните в същия е приело, че ПТП е
реализирано при преминаване на л.а. „Мерцедес GLE“, рег. № Н **** ВР по ул. „Свети
Климент Охридски“ в посока от спортна зала „Младост“, при пресичане на
кръстовището с бул. „Симеон Велики“, движещият се по него с посока от пл.
„Оборище“ автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег. № Н **** ВН, не изчаква
напускане на кръстовището от л.а. „Мерцедес GLE“, рег. № Н **** ВР, навлиза в
кръстовище и реализира удар. Според вещото лице ударът е бил предотвратим, ако
водачът на автомобил „Фолксваген Транспортер“, рег. № Н **** ВН е изчакал
напускане на кръстовището от л.а. „Мерцедес GLE“, рег. № Н **** ВР. Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи,
2
тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило
в пълнота на поставените задачи.
Към писмените доказателства по делото е приобщена схема, издадена от
Община Шумен, която отразява вертикалната и хоризонталната пътна маркировка и
лентите за движение в участъка на кръстовището на ул. „Климент Охридски“ и бел.
„Симеон Велики“, където е настъпило събитието. Същото служи и за проверка на
показанията на изслушания свидетел, анализирани по-долу.
За установяване на механизма на деянието са събрани и гласни доказателствени
средства. От разпита на единия участник в процесното ПТП – водачът на л.а.
„Мерцедес GLE“, рег. № Н **** ВР С.Г., се установява, че същият е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал, като се е движел направо. Преди напускането на
кръстовището е бил блъснат странично от дясно („не от към шофьора“, както сочи
свидетелят), като при удара са нанесени щети по двете десни врати на автомобила.
Свидетелят сочи, че булевардът, който пресича улицата, по който той се е движел, в
мястото на кръстовището, на което е настъпило ПТП, е с три ленти за движение, като
бусът „Фолксваген Транспортер“, рег. № Н **** ВН се намирал в крайната дясна
лента. Ударът настъпил, поради това, че водачът на буса навлязъл в кръстовището на
червено. Свидетелят С.Г. е възприел също обстоятелството, че на кръстовището, на
което е настъпил ударът, имало още около 50 спрели на светофара автомобила. Сочи
още, че след него през кръстовището е преминавал още един автомобил, който, след
реализиране на удара между двете ППС, продължил и се изнесъл от кръстовището.
Твърди, че водачът на „Фолксваген Транспортер“, рег. № Н **** ВН се движел в най-
дясна лента, която била за завиване надясно, но в нарушение на това, навлязъл в
кръстовището с посока направо.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като отличаващи се с правдивост,
логичност и последователност, възпроизвеждащи правнорелеванти обстоятелства и
отразяващи преките впечатления на свидетеля, който е бил непосредствен участник в
процесното събитие. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля в частта, в която
сочи, че е навлязъл на кръстовището на зелен сигнал, доколкото същото твърдение
подкрепя и с това, че на кръстовището, където се е намирал бусът, е имало спрели
много автомобили, както и че след него по улицата е продължил движението си друг
преминаващ зад него автомобил. Въз основа на тези показания, съдът приема, че
ударът между процесните ППС е настъпил поради поведението на водача на
„Фолксваген Транспортер“, рег. № Н **** ВН, който е навлязъл в кръстовището без да
изчака освобождаването му от преминаващите през него и навлезли в същото на зелен
сигнал автомобили. Констатираното вътрешно противоречие в показанията на
свидетеля Г., а именно – веднъж сочи, че лентата, в която се е движел водачът на
„Фолксваген Транспортер“, рег. № Н **** ВН, е била задължително за надясно, а
после сочи, че лентите са били три – две за наляво и една за направо, което от друга
страна противоречи и на представеното писмено доказателства – схема на пътните
ленти и маркировка на кръстовището, не се отразяват на цялостната достоверност на
показанията, доколкото свидетелят добросъвестно възпроизвежда фактите, които е
3
възприел, а и разрешената посока на движение в лентата, в която се е намирал
увреждащият автомобил, в случая не е от решаващо значение за изясняване механизма
на деянието. Това обстоятелство би могло да има причасност евентуално и за второ
допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, но спазването на
разрешената посока не изключва несъобразяването с друго правило. Ето защо съдът
ползва показанията на св. Г. като достоверна основа за изграждане на фактическите
изводи. Същите, като кореспондиращи и със заключението на вещото лице, преценени
в съвкупност, служат на съда като правдиви данни за установяване на
правнорелевантните обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното, както и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и доказване на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, спорните въпроси се свеждат
до установяване на механизма, причинно-следствената връзка и оборване на вината на
делинквента, респективно доказване на изключителната вина на увреденото лице или
съпричиняване. За установяване на същите са събрани доказателства, въз основа на
които съдът възприема, че процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението на
водача на „Фолксваген Транспортер“, рег. № Н **** ВН. Противоправността на
неговото поведение се изразява в несъобразяване с правилото на чл. 50а ЗДвП,
съгласно който е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал
на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Безпротиворечиво се
4
извежда от събраните доказателства, че водачът на увредения автомобил е преминавал
през кръстовището, поради което водачът на „Фолксваген Транспортер“, рег. № Н
**** ВН е следвало да изчака изнасянето му преди да навлезе в пътното кръстовище.
Действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с
процесното ПТП, се установява от заключението на съдебно автотехническата
експертиза.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
В случая според заключението на вещото лице стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил л.а. „Мерцедес GLE“, рег. № Н **** ВР възлиза на
сумата от 15 892,16 лв. Тази стойност е изчислена въз основа средни пазарни цени, т.е.
при съобразяване всички икономически субекти в този сегмент на пазара, поради което
същата отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите. До този размер искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер
от 19 407,65 лв., като неоснователен, искът подлежи на отхвърляне.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 08.06.2021 г.
до окончателното плащане.
По възражението за съпричиняване:
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване остана недоказано в
рамките на процеса. От събраните гласни доказателства безпротиворечиво се извежда,
че водачът на застрахования при ответника автомобил не е съобразил с пътната
обстановка, вследствие на което е реализирано ПТП. От друга страна, недоказано
остана твърдението, че водачът на л.а. „Мерцедес GLE“, рег. № Н **** ВР се е движел
на червено, като от показанията на същия се установи, че е навлязъл в кръстовище на
5
зелен сигнал на светофарната уредба. С оглед горното съдът намира за неоснователно
релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване. Ето защо дължимото
от ответника регресно задължение не следва да бъде намалено и искът следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 2265,97 лв. (776,31 лв. държавна
такса, 125 лв. депозит за САТЕ, 30 лв. депозит за свидетел и 1334,66 лв. с ДДС платено
адвокатско възнаграждение). Релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно,
доколкото същото е определено по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1855,51 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
Ответникът е претендирал разноски в общ размер от 235 лв. (10 лв. за съдебни
удостоверения, 125 лв. депозит за САТЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение (по
отношение на депозита за допуснатия свидетел, е постановено възстановяване на
сумата, поради което тази стойност не следва да се взема предвид при изчисляване на
разноските на ответника). Ето защо предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 42,57 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество О. - З.“ АД, ЕИК *********
да заплати на „Д. – О. з.“ ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ
сумата от 15 892,16 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за
вреди, причинени от ПТП настъпило на 11.11.2020 г., с включени ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 15 892,16 лв. до пълния предявен размер от 19 407,65 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно акционерно
дружество О. - З.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Д. – О. з.“ ЕАД, ЕИК ********
сумата от сумата от 1855,51 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д. – О. з.“ ЕАД, ЕИК ******** да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „О. - З.“ АД, ЕИК *********
сумата от 42,57 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
6
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7