О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………..
Гр.Ловеч,….….2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
при секретаря…………. като разгледа докладваното от съдия
М.Вълчева ч.гр.д. № 621 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.407 ал.1 от ГПК.
С разпореждане №
2683/21.12.2016 год. по гр.д. № 853/2014 год., районният съдия при РС - Троян е
разпоредил да се издаде изпълнителен лист на В.М.С. и А.К.С., двамата с адрес: ***
по влязло в сила съдебно решение № 277/25.11.2016 г. по в.гр.д. № 414/2016 г.
на ЛОС, с което са обезсилени решение № 77/22.03.2016 г. и решение №
207/08.07.2016 г. по гр.д. № 853/2014 г. с длъжници М. Д. Г., Д.Х.Ш. и С.К.В.
за присъдена сума в размер на 886.20 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Срещу това
разпореждане е подадена частна жалба от Х.М.Г. като наследник на М. Д. Г., Д.Х.Ш.
и С.К.В.. Считат, че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Молят същото да бъде отменено
със законните последици и обезсилен издадения изпълнителен лист. Излагат, че
същото е издадено в момент, в който въззивното решение е обжалвано, не е било
влязло в законна сила, а впоследствие отменено от ВКС. Твърдят, че е липсвал
надлежен акт, подлежащ на принудително изпълнение. Следователно разпореждането
е издадено в противоречие с нормата на чл.404, ал.1 от ГПК. Към молбата е приложена
покана за доброволно изпълнение и издадения изпълнителен лист.
В подадения отговор ответниците
по частната жалба изразяват становище, че частната жалба е недопустима, защото
е просрочена по отношение на тримата жалбоподатели. На следващо място считат,
че в ГПК не е предвидена възможност за обезсилване на изпълнителния лист, тъй
като не е издаден по реда на заповедното производство. На следващо място
изтъкват, че частната жалба е неоснователна, защото в диспозитива на решението
на ЛОС е посочено, че е окончателно и не подлежи на обжалване. Твърдят, че при
издаване на изпълнителния лист са били налице предпоставките на чл.407 от ГПК,
тъй като окончателното решение за разноските е предвидено от закона като
изпълнително основание. /чл.404, ал.1 от ГПК/. Факта, че две години по-късно е отменено решението на ЛОС по в.гр.д. №
414/2016 г. не рефлектира на правилността на обжалваното разпореждане. В
решението си ВКС също не се е произнесъл по отношение на разноските.
От изисканата по
делото покана за доброволно изпълнение се установява, че частната жалбата е
подадена в срока чл.407, ал.1 от ГПК от
надлежни страни при наличието на правен интерес, поради което се явява
процесуално допустима.
Настоящата инстанция
като взе предвид доводите, изложени в частната жалба и извърши проверка на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Производството по
издаване на изпълнителен лист е инициирано по молба на В.М.С. и А.К.С. от
05.12.2016 год.
При разглеждане на
молбата районният съд е извършил
проверка по чл.406, ал.1 от ГПК и с обжалваното разпореждане от
21.12.2016 год. е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на В.М.С. и А.К.С. за сумата 886.20 лв. разноски
по делото, платими от частните жалбоподатели.
От приложеното гр.д. № 853/14 год. по описа на Районен
съд-Троян се установява, че с решение № 77/22.03.2016 год. ТРС е уважил
предявения от М. Д. Г., Д.Х.Ш. и С.К.В. против В.М.С. и А.К.С. отрицателен
установителен иск и отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК н.а. за
собственост върху недвижими имот № 143, т.ІІ, рег. № 2867, н.д. № 308/2008 г.
на Нотариус Борис Кожухаров. Това решение е обжалвано и с решение №
277/25.11.2016 г. по в.гр.д. № 414/2016 г., ОС - Ловеч е обезсилил като
недопустимо решение № 77/22.03.2016 г. и решение № 207/08.07.2016 г. по гр.д. №
853/2014 г. на ТРС, върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд. Със същото решение ЛОС е осъдил М. Д. Г., Д.Х.Ш. и С.К.В. да заплатят на В.М.С.
и А.К.С. разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 886.20 лв.
Постановеният от ОС
Ловеч съдебен акт е обжалван с касационна жалба и с решение № 94/13.07.2018 г.
по гр.д. № 3120/2017 г. ВКС е отменил решение № 277/25.11.2016 г. по в.гр.д. №
414/2016 г. на ОС – Ловеч и върнал делото за разглеждане от друг въззивен
състав.
При новото разглеждане
на делото с решение № 287/20.12.2018 год. по в.гр.д. № 303/18 год., Окръжен съд
– Ловеч е потвърдил решение № 77/22.03.2016 г. и решение № 207/08.07.2016 г. по
гр.д. № 853/2014 г. на ТРС. С определение № 357/04.07.2019 г. по гр.д. №
1251/2019 г. на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на решение №
287/20.12.2018 год. по в.гр.д. № 303/18 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
Съгласно чл.
405, ал. 1 от ГПК изпълнителен лист се издава въз основа на някой от
посочените в чл.
404 от ГПК актове. Според разпоредбата на т. 1 от цитираната разпоредба
подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определенията на
съдилищата и осъдителните решения на въззивните съдилища. В случая от
доказателствата по делото се установява, че решение № 277/25.11.2016 г. по в.гр.д. № 414/2016 г.
на ОС – Ловеч, с което на молителители са присъдени разноски по делото в размер
на сумата 886.20 лв. и издаден изпълнител, не е влязло в законна сила, тъй като
е подлежало на касационен контрол. Впоследствие същото е отменено с решение на
ВКС и делото е върнато на ОС - Ловеч за
ново разглеждане от друг въззивен състав. Следователно липсва съдебен акт по
смисъла на чл.
404, т. 1 от ГПК, представляващ изпълнително основание, което да подлежи на
принудително изпълнение. Изложеното обуславя извода, че не са били налице
предпоставките, визирани в чл.
405, ал. 1 от ГПК, поради което районният съд не е следвало да уважава искането
на В.М.С. и А.К.С. за издаване на изпълнителен
лист за сумата 886.20 лв. разноски по в.гр.д. № 414/2016 г. по описа на ОС –
Ловеч.
На следващо място следва да се отбележи, че отговорността на страните
за разноски в исковия граждански процес има обективен характер и е обусловена
от изхода на правния спор, предмет на конкретното дело. Разпределянето
на отговорността за разноски по правилата на чл.78 ГПК се извършва тогава, когато
разглеждането на делото пред съответната инстанция приключва окончателно, без
възможност за последващата му висящност пред същата или пред предходна съдебна
инстанция по повод на същия правен спор. Когато по-горната инстанция след
осъществен инстанционен контрол отменя или обезсилва обжалвания пред нея
съдебен акт и връща делото за ново разглеждане на по-долната съдебна инстанция,
разноските следва да се разпределят при
новото разглеждане на делото с акта, с който ще се сложи край на спора.
С оглед на изложените мотиви разпореждане № 2683/21.12.2016 г. по гр.д.
№ 853/14 год. на районния съдия при РС - Троян за издаване на изпълнителен лист
следва да бъде отменено, а издадения въз основа на него изпълнителен лист – обезсилен.
Водим от гореизложеното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ разпореждане №
2683/21.12.2016 г. по гр.д. № 853/14 год. на районния съдия при РС - Троян за
издаване на изпълнителен лист за
издаване на изпълнителен лист за сумата в размер на 886.20 лв., представляваща
направени от В.М.С. и А.К.С. разноски по в.гр.д. № 414/2016 г. по описа на ОС –
Ловеч и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на В.М.С.
и А.К.С., двамата с адрес: *** за издаване на изп.лист на основание чл.404, т.1
от ГПК срещу М. Д. Г., Д.Х.Ш. и С.К.В. за сумата 886.20 лв., представляваща
направени разноски по в.гр.д. № 414/2016 г. по описа на ОС - Ловеч.
ОБЕЗСИЛВА издадения
изпълнителен лист за сумата от 886.20 лв., представляваща направени от В.М.С. и
А.К.С. разноски по в.гр.д. № 414/2016 г. по описа на ОС – Ловеч.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.