Разпореждане по дело №101/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Постъпила е молба от Й. и Б. А. за произнасяне по направеното искане за присъждане на разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.

Сочи се в молбата, че във вр. с частна жалба са депозирали становище, за което са платили адвокатско възнаграждение, присъждането на което са поискали, но съдът въпреки, че е потвърдил първоинстанционния акт не им е присъдил.

Насрещната страна изразява становище за недопустимост на молбата, тъй като е подадена извън срока и за неоснователността й, тъй като производството е гледано в закрито заседание и няма устно искане, нито представен списък.

Съдът намира молбата за допустима и основателна предвид следното:

С определение № 1695/20.7.2011 г. Окръжният съд по въззивно ч.гр.д., образувано по частна жалба на Л. С. е потвърдил атакувания от нея първоинстанционен акт.Определението е връчено на Б. А. и Й. А. на 18.8. респ. 19.8., 2011 г. и в едноседмичния срок за обжалването му, изтичащ на 25 респ. 26 август, в съответствие с чл. 248, ал. 1 от ГПК, са депозирали на 22.8.2011 г. молба за допълването му по отношение на направеното от тях искане за разноските. Възражението на С. за просрочие на молбата е неоснователно, тъй като срокът за обжалване на определението, в който съгл. чл. 248, ал. 1 ГПК се подава и молбата за допълване на съдебния акт, се счита не от постановяването му, а от неговото връчване.

Молбата е основателна. Видно е, че по частната жалба на Л. С. насрещната страна е изразила становище, в което е поискала и присъждане на направените от тях разноски за адвокат, за което са представили и адвокатско пълномощно. В него е отразено, че възнаграждението от 1400 лв. е платено в брой. С оглед тези обстоятелства и изхода на въззивното частно производство, жалбоподателката следва да се осъди да плати на Атанасови, направените от тях установени разноски от 1 400 лв.Несъстоятелно се поддържа, че искането е неоснователно с аргумента, че производството се разглежда в закрито заседание и то следва да се направи устно. Такива разграничения относно направени разноски в открито или закрито с.з. респ. начина по който да се направи- устно или писмено, ГПК не прави. А непредставянето на списък съгл. чл. 80 ГПК има за последица невъзможността да се иска изменение на решението, ако съдът се е произнесъл по размера на разноските.

Водим от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

О п р е д е л и:

Осъжда Л. В. С. да заплати на Б. К. А., ЕГН * от Б., и Й. М. А., ЕГН * от Б., направените от тях разноски по делото в размер на 1 400 лв.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: