Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                                    гр. София, 14.01.2021г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на четиринадесети януари  две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                                                                

 

                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                         Членове:  Анна Ненова

                            Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 355 по описа за 2021г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда  чл. 435  от ГПК.

           

Образувано е по жалба вх. рег. № 6457/27.11.2020г. на „Българска агенция по безопасност на храните“ срещу Постановление  от 28.10.2020г. по изпълнително дело № 20127880400517 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с което производството по делото, по което жалбоподателят е взискател, е било  прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, настъпило на 07.06.2014г.

 

Жалбоподателят намира постановлението незаконосъобразно и иска отмяната му.  Основното оплакване по жалбата е, че с нарочни негови молби от 16.12.2016г., 31.01.2018г. и 27.01.2020г.  е било поискано извършването на изпълнителни действия от страна на частния съдебен изпълнител, на които не било отговаряно, че е налице основание за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, настъпило на 07.06.2014г. Напротив, със съобщение до взискателя вх. № 10607/02.07.2020г. от частния съдебен изпълнител е било поискано заплащането на авансови такси от 234 лева, което е било направено.

 

Х.Н.С., длъжник в производството, не е дала становище по жалбата.

 

В приложени мотиви частният съдебен изпълнител оспорва жалбата като неоснователна. Взискателят не е подавал молби за извършване на изпълнителни действия, а  прекратяването на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е било въз основа на молба на длъжника. 

 

Съдът,  като разгледа подадената жалба въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, възприе следното:   

Изпълнителното производство е било  образувано по молба вх. № 3768/06.06.2012г. на жалбоподателя,  въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1385/2005г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 12 състав, срещу Х.Н.С. за заплащане на парични суми по реда на чл. 203, ал. 2, пр. 1 и 2 от КТ, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, вр. чл. 211, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С молбата  от 06.06.2012г.,  освен  образуване на изпълнително дело, е било поискано още предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането, при възлагане, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи. Определен е бил начин на изпълнение по чл. 426 от ГПК – налагане на възбрана върху откритите недвижими имоти, собственост на длъжника, запор върху движими вещи и вземания и запор върху банковите сметки  на длъжника. Посочена е била банкова сметка ***, както е било поискано и присъждане на  направените от взискателя разноски.

    До 06.06.2014г., включително, по делото не са били предприемани  изпълнителни действия, а единствено са били искани и получавани справки - от Служба по вписванията, от Национална база данни “Население“,  от Национален осигурителен институт, от Национална агенция за приходите, както и са били изпратени две покани за доброволно изпълнение до длъжника, включително за публичните задължения при качеството на държавата присъединен взискател, получени на 18.10.2012г. и 12.07.2013г. лично.  

С молба от 28.09.2020г. длъжникът е поискал прекратяване на производството, тъй като повече от две години не е било искано извършването на изпълнителни действия.

Въз основа на молбата, на 28.10.2020г., е било постановено и оспореното постановление – за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 , т. 8 от ГПК, настъпило на 07.06.2014г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Жалбата по делото  е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването, в срок от получаването на оспорения акт,  срещу подлежащо на обжалване действие от взискател, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК  – прекратяване на  принудителното изпълнение.

 

По същество жалбата е неоснователна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

По тълкуването по т. 10 от Тълкувателно решение  2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,  извършването на изпълнително действие има при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също съгласно тълкувателното решение, не са изпълнителни действия образуваното на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаване на експертиза за установяване на размера на остатъка от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

В случая в рамките на две години от образуването на изпълнителното производство от взискателя не е било искано извършването на изпълнително действие по отношение на длъжника, нито такова действие е предприето от частния съдебен изпълнител по възлагане. Съгласно възприетото от фактическа страна, по делото от частния съдебен изпълнител са били изисквани единствено справки и изпратени покани за доброволно изпълнение.  

Така е налице настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство – поне на  07.06.2014г., две годи след образуването му, което е било прогласено и от частния съдебен изпълнител с постановление – осъществени са били правнорелевантните факти на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

По същество с подадената по делото жалба не се излагат  други обстоятелства, различни от установените от съда, а оплакването е за късно издаване на постановлението от частния съдебен изпълнител и междувременно събиране на авансови такси, но тези обстоятелства нямат отношение към законосъобразността на обжалваното по делото изпълнително действие. 

При изложеното подадената по делото жалба следва да бъде отхвърлена.

 

Воден от горното съдът    

 

 

                                             Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалба вх. рег. № 6457/27.11.2020г. на „Б. а. по б. на х.“, с ЕИК ******* и с адрес гр. София, бул.“****, срещу Постановление  от 28.10.2020г. по изпълнително дело № 20127880400517 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с което производството по делото е било  прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

                                                                                    Членове:1.

                                                            

                                                                                                               2.