Р Е Ш
Е Н И Е
Г.Т., 21.10.2013г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено на седми октомври
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И....
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00180 по описа
за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Ц.К.С.”
със седалище и адрес на управление: град С., р-н О.,ул.”Г.С.Р.” №***, ЕИК ***,
представлявано от П.И.С., срещу Р.П.К. Н.” град Г.Т., със седалище и адрес на
управление: град Г.Т., ул.”Тул.”Т.М.” №**, ЕИК ***, представлявано от Г.П.Г.,
за установяване по отношение на ответника, че ищецът има срещу него вземане в
размер на общо 20 035,19 лева, от които: 19 932,69 лева главница, представляваща просрочено и
изискуемо вземане по прекратено споразумение от 31.01.2012г. по договори за
заем от 25.10.2010г. и 08.11.2010г.; 102,50 лева, представляващи договорна
лихва за периода от 20.12.2012г. до 23.01.2013г., както и законната лихва върху
дължимите суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 05.02.2013г., до окончателното изплащане.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата
молба. Счита се, че искът е неоснователен.
Не се отрича подписване на процесното споразумение от 31.01.2012г. и
постигнатите в същото договорки. Оспорва се възможността за развалянето му по
реда на чл.87, ал.1 и 2 ЗЗД, тъй като правата и задълженията били уредени в
двата договора за заем, а със споразумението се уреждали допълнителни
договорености между страните, т.е. не може да се прилагат разпоредбите за
разваляне на договор спрямо споразумение, тъй като между тях има разлика. В
тази връзка се оспорва наличие на ликвидност и изискуемост на целия дълг,
поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със
заповед № 44 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.02.2013г.
по ч.гр.дело № 00061/2013г. по описа на ГТРС длъжникът РПК ”Н.” със седалище и адрес на
управление: град Г.Т., ул.”Тул.”Т.М.” №**, ЕИК ***, представляван от Г.П.Г., е
осъден да заплати следните суми: 19 932,69
/деветнадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща предоставени в заем средства по договори за заем №
24-38 от 25.10.2010г. и № 24-39 от 08.11.2010г., ведно със законната лихва от
05.02.2013г. до изплащане на вземането;
102,50 лева /сто и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.12.2012г. до 23.01.2013г.; 400,70
лева /четиристотин лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноските по ч.гр.дело
№ 00061/2013г. по описа на ГТРС – държавна такса за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
С
възражение вх.№ вх.№ 673 от 22.02.2013г. длъжникът
е оспорил вземането. С искова молба с вх.№ 1182 от 08.04.2013г. „Ц.К.С.” със седалище и адрес на
управление: град С., р-н О.,ул.”Г.С.Р.” №***, ЕИК ***, представлявано от П.И.С.,
е предявил иск за съществуване на вземането си срещу РПК ”Н.” със седалище и
адрес на управление: град Г.Т., ул.”Тул.”Т.М.” №**, ЕИК ***, представлявана от Г.П.Г.,
за следните суми: 19 932,69 лева, представляваща
предоставени в заем средства по договори за заем № 24-38 от 25.10.2010г. и №
24-39 от 08.11.2010г., ведно със законната лихва от 05.02.2013г. до изплащане
на вземането; 102,50 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.12.2012г. до 23.01.2013г.
С Договор № 24-38 от 25.10.2010г.
ЦКС в качеството на заемодател предоставя на РПК”Н.” Г.Т. в качеството на
заемател парични средства в размер на
15 000 лева за реконструкция и модернизация на търговски обект в
кв.”Пастир” на Г.Т.. Уговорен е погасителен план и краен срок на погасяване,
санкции.
С Договор № 24-39 от 08.11.2010г.
ЦКС в качеството на заемодател предоставя на РПК”Н.” Г.Т. в качеството на
заемател парични средства в размер на
10 000 лева за реконструкция и модернизация на търговски обект в
кв.”Пастир” на Г.Т. – ІІ транш. Уговорен е погасителен план и краен срок на
погасяване, санкции.
Видно от Споразумение от
31.01.2012г. двете страни по двата посочени по-горе договори се договарят за
следното: дължимата сума по договорите е в размер на 23 685,04 лева, която
следва да се възстанови на заемодателя на 24 месечни вноски – първата е дължима
до 31.01.2012г. в размер на 1 000 лева, всяка от следващите 22 месечни
вноски са също по 1 000 лева, дължими до 30-о число на всеки месец от
01.02.2012г. до 30.11.2013г. и последна вноска – дължима до 31.12.2013г. в
размер на 685,04 лева. Уговорени са лихви за просрочие. Споразумението се
прекратява по взаимно съгласие или с връщане на заемната сума. При неплащане на
две последователни вноски, заемодателят има право да развали едностранно без
предизвестие споразумението.
С Покана изх.№ 39-Г-4 от
13.03.2012г., Покана изх.№ 39-Г-9 от 06.04.2012г. и Покана изх.№ 39-Г-11 от
11.05.2012г. ЦКС известява РПК”Н.” Г.Т. за дължимите към съответната дата суми
по споразумението /л.23-л.25 от делото/.
С Покана изх.№ 39-Г-19 от
09.07.2012г. с известие за доставка, доставено на 13.07.2012г., ЦКС уведомява
РПК”Н.” Г.Т., че към 30.06.2012г. задължението на кооперацията е в размер на
4 011,38 лева, както и договорна лихва в размер на 11,93 лева. Отправя се
покана в 14-дневен срок да се погаси просроченото задължение, като при
неизпълнение споразумението от 31.01.2012г. ще се счита за прекратено.
С Писмо изх.№ 19 от 20.07.2012г.
/вх.№ 39-Г-19/1 от 24.07.2012г./ председателят на РПК”Н.” Г.Т. иска отсрочка на
задълженията, неизплатени към 30.07.2012г., с уверение, че същите ще се погасят
до 30.09.2012г.
С Писмо изх.№ 39-Г-19/2/1 от
06.08.2012г. с известие за доставка, доставено на 10.08.2012г., ЦКС уведомява
РПК”Н.” Г.Т., че към 31.07.2012г., след направена вноска на 30.07.2012г., просроченото
задължение е в размер на 4 040,29 лева. Предвид поетия ангажимент, че до
30.09.2012г. ще се изплатят просрочените вноски и ще започне редовно изпълнение
по останалите, се дава предупреждение, че при неизпълнение на обещаното, ще се
предприемат действия по принудително събиране по съдебен ред.
С Покана изх.№ 39-Г-1913 от
26.11.2012г. с известие за доставка, доставено на 29.11.2012г., ЦКС уведомява
РПК”Н.” Г.Т., че към 16.11.2012г. просроченото задължение на кооперацията е в
размер на 7 130,19 лева – 7 040,29 лева главница и договорна лихва в
размер на 89,90 лева. Отправя се покана в 14-дневен срок от датата на
получаване да се погаси задължението, а при неизпълнение – на основание чл.7 от
споразумението ще се счита същото за прекратено.
По
делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и кредитира
от съда като професионално извършена и безпристрастна. Според заключението на
вещото лице към 20.12.2012г. непогасената от ответника сума по споразумение от
31.01.2012г. е в размер на 19 932,69 лева, а начислената съобразно чл.4,
ал.2 от същото споразумение лихва за забава за периода 20.12.2012г. –
23.01.2013г. е в размер на 131,65 лева. От представените счетоводни документи и
справки вещото лице счита, че
счетоводните книги на страните по делото
са водени редовно съобразно изискванията на ТЗ, ЗСч /ЗК/ и ГПК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетото, в случая претендирана сума в размер на 19 932,69 лева главница и 102,50 лева мораторна лихва.
Съществените елементи следователно са заетата сума, безвъзмездността /или
лихвата, ако е уговорена съобразно чл.240, ал.2 ЗЗД/, възможности за срокове и
други модалитети. Следователно договорът за заем е реален – сключва се с предаването на вещта на заемателя, безвъзмезден /но може да се уговори
възнаградителна лихва, като в този случай клаузата трябва да е писмено
уговорена/, едностранен –
задълженията са само за заемателя в смисъл, че е длъжен да върне заетото, като
заемодателят има право само да иска връщането /може да се превърне в
несъвършено двустранен, ако след сключването му възникнат задължения и за
другата страна от нововъзникнали ЮФ/, каузален
– произтича от житейско икономическо отношение с поемане на права и
задължения, неформален – формата не
е задължителна, не е условие за неговата валидност и е важна във връзка с
неговото доказване. Задълженията на страните следват от характеристиките на
договора за заем - заемателят е длъжен да върне като количество и качество
еднакво със заетото на уговорения срок, а ако такъв не е уговорен – в течение
на 1 месец от поканата на заемодателя /чл.240, ал.4 ЗЗД/, а върху заемодателя
не тежи никакво задължение, освен в случаите на чл.240, ал.3 ЗЗД при заместими
вещи.
Съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Предвид
гореказаното доказателствената тежест е върху ищеца по отношение доказване
наличие на сключени договори за паричен заем, клаузите по него и предаване на
договорената парична сума с оглед, сключване на споразумение по смисъла на
чл.9, ал.1 ЗЗД и че са били предпоставките за развалянето му по смисъла на
чл.87, ал.1 ЗЗД и предявяване/претендиране на последиците от развалянето във
връзка с нормата на чл.154 ГПК. Ответникът, при доказване от страна на ищеца,
че е сключен договор за заем и споразумение, което е било законосъобразно
развалено, следва да докаже, че е върнал заетото, респективно, че същото не се
дължи поради това, че не е било изискуемо към момента на предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК и образуване на ч.гр.дело № 00061/2013г. по описа на
ГТРС. С оглед представените писмени
актове – договори за заем и споразумение, доказването се извършва само чрез
писмени доказателства, освен ако не е налице съгласие по чл.164, ал.2 ГПК и
допускане на свидетели.
С оглед представените по делото
доказателства и становищата на страните съдът намира, че е безспорно сключване
между тях на договори за заем , предаване на договорената парична сума в размер
на общо 25 000 лева от заемодателя на заемателя, както и сключване на
споразумение относно тези договори с характер на отсрочване и разсрочване по
тези договори за заем от 25.10.2010г. и 08.11.2010г.
Спорно между страните е наличие
на плащане от страна на ответника на претендираната сума, с оглед твърдението
на ответника, че същата не била изискуема към момента на предявяване на
заявлението, по което е образувано ч.гр.дело № 00061/2013г. по описа на ГТРС,
тъй като правата и задълженията на страните били уредени в двата договора за
заем, със споразумението се уреждали допълнителни условия и договорености, а
като цяло липсвали предпоставките за разваляне на договора по реда на чл.87 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че
всички възражения на ответната кооперация по отношение правната същност на
договорите за заем и споразумението са неоснователни. В доктрината е прието, че
договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или
унищожи една правна връзка между тях. От римското право са известни пактове и
договори, т.нар „джентълменски” споразумения, изпълнението при които е
доброволно и които не могат да бъдат недействителни /както и нищожният договор,
който също е споразумение/, а за споразумение се говори и в СК /вж. чл.51, ал.1
– при развод по взаимно съгласие, чл.127, ал.1, изр.второ – споразумение между
родителите относно детето/. В настоящия случай с т.нар. споразумение от
31.01.2012г. е налице едно отсрочване и разсрочване на дълга на ответната
кооперация по договорите за заем от 25.10.2010г. и 08.11.2010г. и се запазва
същото облигационно отношение, като се променят единствено и само размерът на
вноските и крайната дата на погасяване на задължението. В подкрепа на този
извод е и Писмо изх.№ 19 от 20.07.2012г. /вх.№ 39-Г-19/1 от 24.07.2012г./, с
което председателят на РПК”Н.” Г.Т. иска отсрочка на задълженията, неизплатени
към 30.07.2012г., с уверение, че същите ще се погасят до 30.09.2012г., т.е. и
двете страни са смятали, че именно от договорите за заем произтича задължението
на кооперацията, което е и отсрочвано преди това на няколко пъти, а с
процесното споразумение - разсрочено. Настоящият състав уточнява, че с оглед
разпоредбата на чл.20 ЗЗД това е действителната обща воля на страните.
Съдът намира, че са налице и предпоставките
за разваляне/прекратяване по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД. Това е така, тъй като на
няколко пъти заемодателят е предупреждавал заемателя, че е налице забава /лошо
изпълнение/ при изплащане на месечните погасителни вноски /била е налице
изискуемост на съответната вноска/, извършвани са и покани в изискуемата от
закона писмена форма, като поканите са били доставяни на длъжника по надлежния
ред и са съдържали израз на желанието на кредитора да получи изпълнение след
даване на подходящ и достатъчен срок за изпълнение, въпреки наличието на
хипотезата на чл.84,ал.1, изр.първо ЗЗД, въплъщаваща правилото, че длъжникът
изпада в забава със самото изтичане на деня на изпълнение, щом този ден е
определен. По делото не се посочиха доказателства за невъзможност за изпълнение
поради причини, които не могат да се вменят във вина на длъжника. Нещо повече.
Самият длъжник заявява в Писмо изх.№ 19 от 20.07.2012г. /вх.№ 39-Г-19/1 от
24.07.2012г./, че иска отсрочка на задълженията, неизплатени към 30.07.2012г.,
с уверение, че същите ще се погасят до 30.09.2012г.
С оглед
горното доказването или недоказването на факта на плащане на дължимата сума по
договора за заем от страна на ответната кооперация предопределя правните изводи
на съда. От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ се установява, че
към 20.12.2012г. непогасената от ответника сума по споразумение от 31.01.2012г.
е в размер на 19 932,69 лева, а начислената съобразно чл.4, ал.2 от същото
споразумение лихва за забава за периода 20.12.2012г. – 23.01.2013г. е в размер
на 131,65 лева. От представените счетоводни документи и справки вещото лице счита, че счетоводните книги на страните по делото са водени редовно
съобразно изискванията на ТЗ, ЗСч /ЗК/ и ГПК.
От
нормата на чл.154 ГПК произтича, че всяка страна носи доказателствена тежест
относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които
именно затова претендира като настъпили. Това е така, тъй като плащането на
дължимата сума по договора за заем от страна на ответната кооперация е отрицателен факт, а
отрицателните факти, поради своята същност, не подлежат на доказване. Те се
въвеждат в процеса чрез твърдението на едната страна, а страната, която твърди
обратното, носи доказателствената тежест да установи по положителен начин тези
обстоятелства, които доказват нейното твърдение и изключват твърдението на
насрещната. В контекста на настоящия спор, страната, която твърди, че не се
дължи процесната сума в размер на 19 932,69
лева, следва да докаже, че е изпълнила задължението си. В случая
тежестта да докаже стоящия в центъра на правния спор между страните факт за
плащане стои пред ответната кооперация, като същата не е представила никакви
доказателства в тази насока за извършено плащане /пълно или частично/
Съобразявайки
изложеното, съдът намира предявения
установителен иск за дължимост на вземането в размер от 19 932,69 лева за доказан и основателен,
поради което следва да се уважи.
С оглед
заключението на ССчЕ, че лихвата за забава за периода 20.12.2012г. –
23.01.2013г. е в размер на 131,65 лева, съдът намира, че искът на ищеца следва
да се уважи до размера на 102,50 лева, тъй като същият не е извършил искане за
изменение размера му във връзка с нормата на чл.214, ал.1 ГПК.
С оглед
горното следва да се уважи и акцесорния иск за следващата се законова лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.дело № 00473/2012г. по описа на ГТРС – 05.02.2013г., до
окончателното й изплащане /арг. чл.422, ал.1 ГПК/.
С оглед
изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи сторените от
ищеца разноски по делото в размер на 1 787,11 лева съгласно представения
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „Ц.К.С.” със седалище и адрес на
управление: град С., р-н О.,ул.”Г.С.Р.” №***, ЕИК ***, представлявано от П.И.С.,
срещу РПК „Н.” със седалище и адрес на управление: град Г.Т., ул.”Тул.”Т.М.”
№**, ЕИК ***, представлявана от председателя Г.П.Г., в размер на сумите: 19 932,69 лева /деветнадесет
хиляди деветстотин тридесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща просрочено и изискуемо вземане по прекратено споразумение от
31.01.2012г. по договори за заем от 25.10.2010г. и 08.11.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 00061/2013г. по описа на ГТРС – 05.02.2013г., до окончателното плащане;
102,50 лева /сто и два лева и
петдесет стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 20.12.2012г.
до 23.01.2013г..
ОСЪЖДА РПК ”Н.” със седалище и адрес на управление: град Г.Т.,
ул.”Тул.”Т.М.” №**, ЕИК ***, представлявана от Г.П.Г., да заплати на „Ц.К.С.”
със седалище и адрес на управление: град С., р-н О.,ул.”Г.С.Р.” №***, ЕИК ***,
представлявано от П.И.С., сумата от 1 787,11
лева /хиляда седемстотин осемдесет и седем лева и единадесет стотинки/,
представляваща разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :