Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260924
гр.Бургас, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря В.Т., като разгледа НАХД № 380
по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба от Н.З.В. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 20-0769-004158/05.11.2020г. на Началник Група към ОДМВР Бургас,
сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С
жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че била нарушена процедурата по
съставяне на АУАН, били представени документи относно липсата на наркотични и
упойващи вещества, които не били взети предвид
от АНО. Моли за отмяна на НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. К., който поддържа
жалбата, моли за отмяна на НП, като намира, че НП следва да се отмени, защото
водачът бил спрян за проверка в 22,30 часа, а проверка за алкохол била
извършена час по-късно и му било „писнало“. Отделно 4 дни след събитието имало
протоколи, които сочили за липса на наркотични вещества в организма. Намира, че
нарушението не е и доказано. Претендира разноски.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител. Депозирано
е писмено становище, с което жалбата се намира за недопустима, а в случай, че е
допустима - за неоснователна, претендира се заплащане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По
фактите: св. К.К. и В.М. са служители в
05 РУ на ОД МВР Бургас като на 11.09.2020 г. около 22:30 в гр. Бургас от Пети
километър по посока ул. Транспортна до магазин Кауфланд спрели за проверка Н.З.В.
като водач на лек автомобил Фолксваген Лупо 1.4 с рег. № *****. Поискали
съдействие от сектор „ПП“ за проверка на водача на МПС за употреба на алкохол и
наркотични вещества. По сигнала на място бил изпратен св. Г.Д. – командир на
Отделение в Сектор ПП към ОД на МВР Бургас. Св. Д. извършил проба за употреба
на алкохол на водача В., която била
отрицателна, но отказал да даде проба за употреба на наркотични вещества.
В
00:15 часа бил съставен протокол, че лицето отказва да даде проба за употребата
на наркотични вещества. В 00:15 часа на водача на автомобила бил издаден талон
за медицинско изследване № 0065794 като свидетелят Д. обяснил на В., че ще го
изчака в ЦСМП на УМБАЛ Бургас, за да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества, при желание от негова страна. Лицето трябвало да се яви в ЦСМП до 45
мин. от връчването на талона, но не се явило.
На
Н.В. бил съставен АУАН на 11.09.2020г. за това, че като водач на МПС отказва да
бъде изпробван за употребата на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабр. № ARLB-0021 като е посочен и
номера на талона, който му е издаден – 0065794.
Констатирано е нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
АУАН
бил връчен на място лично на нарушителя като В. не възразил.
На
21.09.2020г. постъпило възражение от жалбоподателя като представил протоколи за
резултати от проби на урина за наличието на наркотични вещества в орагнизма,
които били отрицателни.
Възражението
е било разгледано и е изготвена Докладна, че действията по съставяне на АУАН се
правилни и законосъобразни и не са налице основания за прекратяване на
производството.
АНО
е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че жалбоподателят
е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът не намира за основателно възражението
на защитника на жалбоподателя, че не е доказано нарушението, тъй като свидетелите не
си спомняли. Следва да се отчете изминалия период от време, задълженията на
лицата по установяване на нарушенията и множеството проверки, които извършат
ежедневно. Именно за тази цел са съставили докладни записки и не може да се
пренебрегне тяхната доказателствена стойност като в съдебно заседание св. М. потвърждава това, което е установил в
изготвената от него докладна. Макар св. М. и св. К. да нямат спомени за
конкретната проверка, то следва да се вземе предвид, че изготвената от св. М.
докладна е в пълно съответствие с показанията на св. Д.. Последният последователно
разказа как е бил изпратен на проверка, как е разяснил на водача действията, които
следва да се извършат и какви са последиците ако не даде проба за употреба на
наркотични вещества. Действително се констатира разминаване от часовете, които
свидетелят посочи и тези, които са вписани в издадения талон и протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, но това
обстоятелство се дължи именно на изминалия период от време. С представените
писмени доказателства лесно могат да се установят съответните часове, времето
на извършване на проверката, времето на отказ, времето, в което е трябвало да
се яви лицето в ЦСМП.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира,
че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП
е издадено от компетентен орган съгласно
Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално спазване
на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът
не възприема, че са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и
ангажиране на отговорността на В.. Не се събраха доказателства, които да оборят
фактите в АУАН, че В. е отказал извършване на тест за употреба на наркотични
вещества. Напротив, от показанията на св. Д., които съдът счита за
последователни и обективни и кредитира се установи, че техническото средство е било
осигурено, нарушителят е бил поканен да даде проба, но той е отказал, съставен
е протокол за това, както и му е бил издаден талон за медицинско изследване.
Съдът
намира, че от събраните доказателства не е оборена доказателствената сила на
акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, чрез представяне на съответни доказателства
пред административнонаказващия орган или съда, при което следва да се приеме,
че фактите са такива, каквито са описани в акта за установяване на
административно нарушение.
Съгласно
чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
В
случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
си санкцията за неизпълнение на задължението. В
настоящата хипотеза не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството
на водач на процесното МПС. Административното нарушение е описано ясно и точно
и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за
установяване употреба на наркотично вещество, както с техническо средство, така
и посредством медицинско изследване.
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав
на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на изпълнително
деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на
административнонаказателната отговорност да бъде извършен тест – неподчинение
на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а втората форма – с
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен
вид в медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава
медицинското здравно заведение). Независимо обаче чрез кое от предвидените в
закона изпълнителни деяния - отказ да бъде тестван или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение -
това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът
намира, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния -
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване (осъществени едновременно в конкретната хипотеза),
се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г.
по к. адм. н. д. № 870 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас
; Решение № 346 от 04.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд - Бургас) и затова правилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя.
Начинът
на установяване на употреба на наркотични вещества от водачите на МПС е регламентиран в Наредба
№ 1/19.07.2017г. като е предвидено, че се установява с тест или с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
В
конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с тест и му е издаден талон за медицинско изследване. Деянието остава
съставомерно, защото се касае за отказ за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества и техни аналози и фактът, че впоследствие, след проверката,
дни след това, е извършвано медицинско изследване и пробите били отрицателни не
променя фактът, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван на 11.09.2020г.
Предвид
изложеното правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана по
чл.174, ал.3 , пр.2 от ЗДвП.
Законодателят
не отчита причините, поради които водачът е отказал да бъде извършен тест за
употреба на наркотични вещества като следва да се отчита значимостта на
обществените отношения, които се защитават и не може да се приеме, че се касае
за хипотезата на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Обстоятелството, че се е
наложило жалбоподателят да изчака пристигането на екип на сектор „ПП”, за да
бъде тестван на място както за употреба на алкохол, така и за употреба на
наркотици, се потвърждава от
свидетелските показания, както и от издадения талон и протокол, но това , че е
трябвало да изчака не представлява съществено процесуално нарушение и не е
довело до ограничаване на правото му на защита в административнонаказателния
процес.
Този
състав намира, че не може да се приеме, че се касае за хипотезата на маловажен
случай и поради това, че били представени впоследствие протоколи за извършени
проби в съответна лаборатория. Водачът е получил талон, в който му е указано,
че трябва до 45 мин. да се яви в ЦСМП УМБАЛ Бургас, той не се е явил и това, че
е извършвал няколко дни след проверката медицинско изследване не може по
никакъв начин да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство.
В
случая липсва възможност за преценка за предвиденото наказание като законът
определя, че на нарушителя се налага наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв., в който размер е и наложеното на жалбоподателя наказание,
поради което като правилно и законосъобразно в тази част НП следва да се
потвърди.
По
тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода на спора
право на разноски има само АНО, който не претендира заплащане на разноски и
съдът не се произнася.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-0769-004158/05.11.2020г. на Началник Група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Н.З.В. ЕГН ********** за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О.Ж.М.