№ 254
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000459 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260102 от 05.03.2021 г., постановено по търг.д. № 147 по
описа за 2020 г., Пловдивския окръжен съд е:
- Осъдил ЗАД "О**-З." АД, ЕИК *********, да заплати на КР. ХР.
ГЮР., ЕГН **********, следните суми, представляващи обезщетения за
вреди, претърпени от Г., вследствие на пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 12.08.2019 год. на земен /полски/ път № ****** с
географски координати ** градуса, ** минути и *** секунди северна ширина
и ** градуса, ** минути и *** секунди източна дължина, в землището на с. К.,
местност „А. к.“, причинено от С. С. С. при управление на л.а. „С. В.“ с рег.
№ ********, без да има необходимата правоспособност, действайки като
непълнолетен, по отношение на който автомобил е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност” към деня на събитието, сключена с
ответното застрахователно дружество:
- сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от К.Г., изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
причинените му телесни увреждания: закрито счупване на долния край на
дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник и счупване на костите на дясната предмишница, довело
1
до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, ведно със
законната лихва, считано от 06.02.2020 год. до окончателното плащане;
- сумата 1590 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи по фактури и фискални бонове, издадени на
13.08.2019 год., за закупуване на метални импланти, ведно със законната
лихва, считано от 06.02.2020 год. до окончателното плащане;
- Отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над присъдената
сума от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв. предвид
съпричиняване на вредоносния резултат;
- Отхвърлил иска за имуществени вреди за разликата над присъдената
сума от 1590 лв. до пълния претендиран размер от 3180 лв., предвид
съпричиняване на вредоносния резултат.
- Осъдил ЗАД "О**-З." АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд - Пловдив сумата 1263,60 лева държавна такса, определена
върху уважената част от исковете и сумата 50 лева разноски по делото за
съдебна експертиза, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на
уважената част от исковете.
- Осъдил К. Х. Г., ЕГН **********, да заплати на ЗАД "О**-З." АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 700 лева разноски по
делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
- Осъдил ЗАД "О**-З." АД, ЕИК *********, да заплати на „Адвокатско
дружество В. и Б.“, ЕИК *********, представлявано от Ц. С. В. и К. К. Б., на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 1455,24 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца КР.
ХР. ГЮР. безплатна правна помощ, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 и
пар. 2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, пропорционално на уважената част от исковете.
Решението е обжалвано и от двете страни по спора.
Ищецът КР. ХР. ГЮР. обжалва решението в частта му, с която са
отхвърлени предявените от него против ЗАД "О**-З." АД, обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми,
представляващи обезщетения за вреди, претърпени от Г., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 12.08.2019 год. на земен
/полски/ път № ******, в землището на с. К., местност „А. к.“, причинено от
С. С. С. при управление на л.а. „С. В.“ с рег. № ********, по отношение на
който автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към деня на събитието, сключена с ответното застрахователно
дружество:
- сумата от 30 000 лева за разликата над присъдените 30 000 лева до
пълния предявен размер от 60 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от К.Г., изразяващи се в болки и
2
страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания: закрито
счупване на долния край на дясната раменна кост, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник и счупване на костите
на дясната предмишница, довело до трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2020 год.
до окончателното плащане;
- сумата от 1590 лева, за разликата над присъдените 1590 лева до
пълния предявен размер от 3180 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи по фактури и фискални бонове,
издадени на 13.08.2019 год., за закупуване на метални импланти, ведно със
законната лихва, считано от 06.02.2020 год. до окончателното плащане.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че в обжалваната от
ищеца част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Искането е в обжалваната част решенето да се отмени и да се постанови
друго, с което предявените искове се уважат изцяло, като се присъдят и
направените пред инстанциите деловодни разноски.
Ответникът по исковете ЗАД "О**-З." АД обжалва решението в частта,
с която е уважен предявения срещу дружеството иск за обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над сумата 10 000 лева до присъдената
сума от 30 000 лв. В подкрепа на жалбата са изложени доводи, че в тази част
решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и с процесуалния закон, и е необосновано. Искането е да се
отмени решението в обжалваната от застрахователя част, както и да му се
присъдят направените деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивните
жалби, с които всяка от страните оспорва жалбата на другата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е било образувано по
предявени от КР. ХР. ГЮР. против ЗАД „О** - З.“ АД обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 12.08.2019 год. на земен /полски/
път № ****** в землището на с. К., местност „А. к.“, причинено от С. С. С.
при управление на л.а. „С. В.“ с рег. № ********, както следва: обезщетение
от 60 0000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на получени телесни повреди -
закрито счупване на долния край на дясната раменна кост, както и счупване
на костите на дясната предмишница, довели до трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник; обезщетение от 3180 лева за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи по фактури и фискални бонове,
3
издадени на 13.08.2019 год., за закупуване на метални импланти, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на увреждането до окончателното
им изплащане, както и направените по делото разноски.
Исковете се основават на следните установени по делото и поначало
безспорни факти:
На 12.08.2019 год. на земен /полски/ път № ****** с географски
координати ** градуса, ** минути и *** секунди северна ширина и **
градуса, ** минути и *** секунди източна дължина, в землището на с. К.,
местност „А. к.“, при управление на л.а. „С. В.“ с рег. № ********,
неправоспособният водач С. С. С. е загубил контрол над автомобила,
отклонил се вляво, напуснал пътя, по който се движел и се преобърнал по
таван, вследствие от което на пътуващия в автомобила ищец К.Г. са били
причинени травматични увреждания.
С протоколно определение от 19.05.2020 г. по н.о.х.д. № 219/ 2020 г. по
описа на Районен съд – Карлово е одобрено споразумение, с което С. С. С. е
признат за виновен в това, че на 12.08.2019 год. на земен /полски/ път №
****** с посочени географски координати, в землището на с. К., местност „А.
к.“, при управление на л.а. „С. В.“ с рег. № ********, без да има
необходимата правоспособност, действайки като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи
постъпките си, е нарушил конкретно посочени правила за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на
КР. ХР. ГЮР., поради което на С. е наложено съответното наказание.
Одобреното от наказателния съд споразумение има последици на
влязлата в сила присъда и в този смисъл е задължително за гражданския съд
по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието, съгласно с разпоредбите на чл. 383, ал. 1 НПК и чл. 300 ГПК.
Установено, е че в резултат от произшествието, на Г. е било причинено
закрито счупване на долния край на дясната раменна кост и счупване на
костите на дясната предмишница, довели до трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник. Установено е също, че е проведено
лечение, като ищецът е претърпял три операции, проведени са ЛФК и
физиотерапия, както и че му предстои още една операция за премахване на
металните тела в костта и последващо периодично провеждане на ЛФК и
физиотерапия. Освен това, вследствие на травмата, след проведеното лечение,
са настъпили усложнения, изразяващи се в остатъчна флексионна
контрактура и деформация на дясната лакътна става; ограничено разгъване на
палеца на дясната ръка; намалена сила на захвата на дясната ръка; остатъчна
хипотрофия на мускулатурата на същата ръка и наличието на груби
цикатрикси в областта на десния лакът и предмишница.
От събраните по делото доказателства, категорично се установява
наличието на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди,
4
изразяващи се във физически болки и страдания, свързани с продължителен
физически и психически дискомфорт, както поради болките от претърпените
травми и операциите, така и поради обстоятелството, че пострадалият не бил
в състояние продължително време да се обслужва сам, както е правил преди
травмата и да удовлетворява елементарните си ежедневни потребности.
Освен описаните неимуществени вреди, безспорно е, че ищецът е претърпял и
имуществени, изразяващи се в извършени разходи за лечение - медикаменти,
медицински принадлежности, консумативи и такси.
Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на описаното ПТП, се покрива от ответното дружество, при
наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № **/***, с
начална дата на покритие – 10.06.2019 г. и крайна дата на покритие –
09.06.2020 г., сключена между собственика на автомобила и ответното
застрахователно дружество.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал. 1 и чл.
493, ал. 1 във връзка с чл. 380, ал.1 КЗ т.е. да се приеме, че предявените
искове са доказани по основание.
Основният спор е относно размера на дължимите обезщетения за
причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди.
В тази насока ищецът поддържа възражения, че първоинстанционният
съд е занижил размера на застрахователните обезщетения, определяйки много
висок процент на приноса му за настъпване на вредите.
От друга страна, ответникът изразява становище, че общият размер на
обезщетението за неимуществени вреди и твърде висок и не съответствал на
действително претърпените от ищеца вреди, както и че не отговарял на
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни
съдържащите се във въззивните жалби на страните оплаквания относно
несъответствието между определените обезщетения и действителния размер
на причинените в резултат на деликта вреди, поради следното:
Обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и
установени по делото, с оглед конкретните твърдения на ищеца,
неимуществени и имуществени вреди, които са пряка последица от
процесното ПТП.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на
уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки;
физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и
5
сложността на лечението; продължителността на оздравителния и
възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на
пострадалия и пр.
В случая е безспорно установено, че физическите болки и страдания от
претърпяната травма, последвалите медицински процедури – трикратно
оперативно лечение, проведени ЛФК и физиотерапия; дългият
възстановителен процес, който продължава и понастоящем, са засегнали в
значителна степен трудоспособността на ищеца, ограничили физическата му
активност, способността му да се обслужва пълноценно и са повлияли
неблагоприятно на психическото му състояние. Следва да се отчетат също и
неблагоприятните последици вследствие настъпилите усложнения - остатъчна
флексионна контрактура и деформация на дясната лакътна става; ограничено
разгъване на палеца на дясната ръка; намалена сила на захвата на дясната
ръка; остатъчна хипотрофия на мускулатурата на същата ръка и наличието на
груби цикатрикси в областта на десния лакът и предмишница и свързания с
тези усложнения дискомфорт.
Освен с описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки, физически,
психически, битов, социален дискомфорт; продължителност и сложност на
лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период,
прогноза на възстановяване и пр., промените в икономическите условия също
следва да се отчетат доколкото, макар и в недостатъчна степен, съставляват
известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при
определяне размера на обезщетението.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищеца Г. неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав преценява, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в първоначален общ размер от 60 000 лева съответства на вида,
характера и степента на установените вследствие на застрахователното
събитие вреди.
При определяне на окончателния размер на застрахователното
обезщетение, Пловдивският окръжен съд всестранно и задълбочено е
анализирал обстоятелствата относно конкретния принос на ищеца за
настъпване на вредите. В тази насока първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция, като с
оглед поддържаните от страните доводи във въззивната жалба във връзка с
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се налагат следните
допълнителни съображения:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на вредите,
създавайки условия или улеснявайки с виновното си поведение тяхното
настъпване, независимо дали това поведение се изразява в действие или
бездействие. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на
6
ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, по този въпрос е отбелязано, че „приносът на
увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.“ Релевантни за приноса на пострадалия са само
онези конкретно установени негови действия или бездействие, без които,
наред с неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало
увреждането.
В тази връзка, според Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на
ВКС, се разграничават две основни проявления на т. нар. „съпричиняване“:
- допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно-
транспортно произшествие, като правно значим факт, обуславящ прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД;
- приноса на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него,
който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Във втората хипотеза, макар пострадалият да не е допринесъл за
настъпване на събитието, с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, съответно - за увеличаване размера на вредата.
В конкретния случай, като пълнолетно и правоспособно да управлява
МПС лице, пострадалият К.Г. е бил запознат или поне е бил длъжен да е
наясно с изискванията на чл. 150, чл. 150а и чл.151 ЗДП, съответно - да
направи самостоятелна преценка относно неправоспособността на водача на
лекия автомобил С. С. да управлява автомобила и произтичащите от
пътуването в същия автомобил възможни неблагоприятни последици.
Приемайки по свое желание да пътува за пореден път в автомобил,
управляван от неправоспособно лице, ищецът съзнателно и съвсем
неоправдано е игнорирал реалната опасност от настъпване на ПТП заради
липсата на умения и опит на водача С. в управлението на МПС. С това си
рисково поведение, ищецът обективно е допринесъл заедно с
неправоспособния водач за настъпване на вредоносния резултат.
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователно изразеното
във възивната жалба на ищеца искане за определяне по-нисък процент на
съпричиняване на вредите. Описаните по-горе действия на пострадалия, както
и установеното от свидетелските показания негово поведение в автомобила -
пътуване без предпазен колан и с извадена извън купето на автомобила ръка,
са показателни за изключително незряло, неразумно и безотговорно
отношение към собствената му безопасност.
Неоснователни са и доводите на ответника за наличието на по-голям
принос на пострадалия за настъпване на вредите, предвид безспорния факт, че
вината на неправоспособния водач на автомобила С. за настъпването на
процесното ПТП е доказана категорично с влязла в сила присъда, както и
предвид обстоятелството, че същият и преди произшествието редовно е
7
управлявал автомобила, без да е правоспособен.
Определяйки степента на принос на ищеца към настъпване на
вредоносния резултат, Пловдивският окръжен съд е отчел всички правно
значими факти, обуславящи приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което
крайните изводи относно процента на съпричиняване и съответстващите на
този принос застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, са обосновани и правилни.
В заключение въззивният съд намира, че при постановяване на
решението си Пловдивският окръжен съд е съобразил всички относими към
спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
За разноските:
И двете страни са направили искане за разноски във въззивното
производство.
Тъй като ищецът е представляван от „Адвокатско дружество В. и Б.“
безплатно във въззивното производство, като договорът за правна защита и
съдействие е сключен при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата, съгласно с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., разноските за
адвокатско възнаграждение на адвокатското дружество, изчислени
съразмерно с уважената част от исковете следва да се възложат в тежест на
ответното дружество. Определено съразмерно с уважената част от исковете,
съгласно с разпоредбите на чл. 7, ал. 2 т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото възнаграждение възлиза на 1103.14 лева с
включен ДДС.
Направените във въззивното производство разноски на ответника
възлизат общо на 2231.80 лева. Следователно дължимите в полза на
ответника и в тежест на ищеца разноски за това производство, изчислени
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, възлизат на 1366.68
лева с включен ДДС.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260102 от 05.03.2021 г., постановено по
търг. д. № 147 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с
която:
- ЗАД "О**-З." АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на КР. ХР.
ГЮР., ЕГН **********, следните суми, представляващи обезщетения за
8
вреди, претърпени от Г., вследствие на пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 12.08.2019 год. на земен /полски/ път № ****** с
географски координати ** градуса, ** минути и *** секунди северна ширина
и ** градуса, ** минути и *** секунди източна дължина, в землището на с. К.,
местност „А. к.“, причинено от С. С. С. при управление на л.а. „С. В.“ с рег.
№ ********, без да има необходимата правоспособност, действайки като
непълнолетен, по отношение на който автомобил е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност” към деня на събитието, сключена с
ответното застрахователно дружество:
- сумата 20 000 лева за разликата над 10 000 лева до присъдените 30 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
К.Г., изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинените му
телесни увреждания: закрито счупване на долния край на дясната раменна
кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник
и счупване на костите на дясната предмишница, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник, ведно със законната
лихва, считано от 06.02.2020 год. до окончателното плащане;
- сумата 1 590 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи по фактури и фискални бонове, издадени на
13.08.2019 год., за закупуване на метални импланти, ведно със законната
лихва, считано от 06.02.2020 год. до окончателното плащане,
- е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, за разликата над присъдената сума от 30000 лв. до пълния претендиран
размер от 60 000 лева, предвид съпричиняване на вредоносния резултат;
- е отхвърлен е иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
за разликата над присъдената сума от 1590 лв. до пълния претендиран размер
от 3180 лева, предвид съпричиняване на вредоносния резултат.
ОСЪЖДА ЗАД "О**-З." АД, ЕИК *********, да заплати на
„Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ц. С. В. и К. К. Б. сумата 1103.14 лева с
включен ДДС, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
съразмерно с уважената част от предявените искове, в производството по
в.т.д. № 459 по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА КР. ХР. ГЮР., ЕГН ********** да заплати на ЗАД "О**-З."
АД, ЕИК *********, сумата 1366.68 лева с включен ДДС - разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове в производството по в.т.д. № 459 по описа на Пловдивския апелативен
съд.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
9
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10