Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 17.07.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.06. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: СТОЙКА СТОИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1162 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 232/19.02.2019г.,
постановено по гр. дело № 2750/2018г., по описа на Районен съд – гр. Стара
Загора в частта, с която съдът е признал по отношение В.Д.Г., съществуването на вземанията на „А.С.В.”
ЕАД за сумата от 931,26 лв., представляваща незаплатена главница по договор за
паричен заем № 2615951 от 08.08.2016г.; сумата от 78,49 лв., представляваща
договорна лихва съгласно горепосочения договор, сумата от 117,75 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.09.2016г. до
06.02.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.02.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 400/07.02.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 701/2018 г.
по описа на Районен съд - Стара Загора и е осъдил В.Д.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на „А.С.В.” ЕАД сумата от 354, 50 лв. – разноски по настоящото дело
и сумата от 72, 49 лв. - разноски по ч.гр.д. № 701/2018 г. по описа на PC –
Стара Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Въззивникът
счита решението за незаконосъобразно, като излага съображения в тази връзка. Моли
да бъде постановено решение, с което да се обезсили като недопустимо
обжалваното решение и да се отхвърли като недопустим предявеният от „А.С.В.“
ЕАД иск, като излага подробни съображения. Алтернативно моли да се постанови
решение, с което да се отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд,
като се отхвърли предявеният от ищеца иск като неоснователен и преждевременно
предявен, преди ответницата В.Г. да е била уведомена за извършената цесия. Моли да се отмени решението на РС в частта и
за разноските, като всички съдебни и
деловодни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца „А.С.В.“ ЕАД. Претендира
за присъждане на възнаграждение за особен представител за извършено
представителство на ответницата пред въззивната инстанция.
По
делото е постъпил писмен отговор от „А.С.В.“ ЕАД гр. С., в който въззиваемият заявява,
че оспорва подадената въззивна жалба на В.Г. и счита постановеното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано. Моли да бъде оставена без уважение
подадената въззивна жалба като неоснователна
и необоснована и се постанови съдебен акт, с който да бъде потвърдено
изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд
са предявени
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно
основание чл.422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД във
вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното ч. гр. д. № 701/2018 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, се установява, че заповедният съд е издал в полза на „А.С.В.“
ЕАД срещу В.Д.Г.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 955,94 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 2615951
от 08.08.2016г.; сумата от 79,06
лв., представляваща договорна лихва от 25.08.2016 г. до 05.01.2017
г.; сумата от 45,00 лв.,
представляваща такса разходи; сумата
от 495,55 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 25.08.2016 г. до 05.01.2017 г.; сумата от 117,75 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.08.2016 г. до
06.02.2018г. и законна лихва от 06.02.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 108,87 лева –
разноски по делото.
Длъжникът, видно от данните по
горепосоченото дело, не е открит на известните му адреси, поради което съобщението
до него е приложено по делото на основание чл.47, ал.5 и ал.6 ГПК и съгласно
чл.415, ал.1, т.2 ГПК заявителят е предявил настоящите искове за установяване
на вземанията по заповедта.
От представения в производството пред РС договор за паричен заем № 2615951, сключен на 08.08.2016г.между „И.А.М.” АД, в качеството на
заемодател и ответника В.Д.Г., в качеството на заемател, заемодателят е
предоставил на ищцата сумата от 1000 лева, а последната се е задължила да я върне, при подробно описаните в договора
условия.
В чл. 16, ал.2 от договора
страните са посочили, че заемателят е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите
на заемодателя.
По делото е представен и Рамков
договор от 16.11.2010 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „И.А.М.”
АД и „А.С.В.” ООД /понастоящем „А.С.В.” ЕАД/. Видно от Приложение 1 към договора, вземането на „И.А.М.”
АД, произтичащо от договор за паричен заем №2615951/08.08.2016г. със заемател
- ответницата по делото, е било
прехвърлено на ищцовото дружество. Видно от представеното по делото пълномощно
от 09.09. 2015г./л.18 от делото/, „И.А.М.” АД е упълномощило „А.С.В. АД, в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. да уведоми от името на „И.А.М.” АД всички длъжници по всички вземания за
извършената цесия. До ответницата е изпратено уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2615951 от 02.03.2017 г. за извършената цесия от страна на „И.А.М.”
АД чрез „А.С.В.” ЕАД, чрез Български пощи, като видно от известие за доставяне,
писмото не е било доставено и е отбелязано: „преместен“/на л.20 от делото/. До
ответницата е било изпратено второ уведомително писмо чрез куриера „Лео
експрес“ , което, видно от обратна разписка към товарителница (л.22) също не е
достигнало адресата, като е отбелязано, че няма връзка с получателя.
В исковата молба ищецът посочва,
че по горепосочения договор за заем ответницата е изплатил общо сумата 77 лева. Последната
погасителна вноска, съгласно договора за заем е била на 05.01.2017г.
Горната фактическа обстановка е
изяснена правилно от РС.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/,
законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за
прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че
е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о. и др.
В случая цедентът е
упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. Цесионерът е изпратил
съобщение за извършената цесия. Писмото се върнало в цялост, като в обратната разписка било отбелязано,
че получателят се е преместил на друг адрес. До
ответника е изпратено второ писмо за извършената цесия от страна на „И.А.М.”
АД чрез „А.С.В.” ЕАД, с изх. №УПЦ-С-ИАМ/2615951 от 10.05.2018 г., изпратено
чрез куриер на постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за паричен
заем. Писмото отново се е върнало в цялост, като видно от обратната разписка
към товарителница №67810825, получателят не бил намерен на посочения адрес.
Въззивният
съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез
връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен
представител на ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР №/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява
/ т. см. т. 7 от ТР6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от
което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен
представител и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая
ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е
уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД за сключения договор за прехвърляне на вземания. От друга страна, след като особеният представител не е
осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради изложеното,
въззивният съд намира, че извършеното с договор от 16.11.2010 г. прехвърляне на вземания няма действие по
отношение на ответницата, тъй като за извършеното прехвърляне не й е съобщено
по предвидения от закона ред т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
– цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Ето защо „А.С.В." ЕАД няма качеството на кредитор на ответницата В.Д.Г..
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в
обжалваната част и в частта за разноските и вместо него постановено друго,
с което да бъдат отхвърлени предявените искове от „А.С.В.” ЕАД против В.Д.Г. за признаване на установено по отношение на В.Д.Г., съществуването
на вземанията на „А.С.В.” ЕАД, за следните суми: сумата от 931,26 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за паричен заем № 2615951 от 08.08.2016г.;
сумата от 78, 49 лева, представляваща договорна лихва, съгласно горепосочения
договор, сумата от 117,75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 02.09.2016г. до 06.02.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
06.02.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед № 400/07.02.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 701/2018 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора „А.С.В.”
ЕАД следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 25 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 232/19.02.2019г., постановено по гр. дело №2750
от 2018г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора в обжалваната част, с която съдът е признал за
установено по отношение на В.Д.Г., ЕГН ********** съществуването на вземанията на
„А.С.В.” ЕАД, ЕИК *** за следните суми: сумата от 931,26 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за паричен заем № 2615951 от 08.08.2016г.;
сумата от 78,49 лева, представляваща договорна лихва съгласно горепосочения
договор, сумата от 117,75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 02.09.2016г. до 06.02.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
06.02.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед №400/07.02.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 701/2018 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, както и ОТМЕНЯ решение
№232/19.02.2019г., постановено по гр. дело №2750 от 2018г. по описа на Районен
съд – гр. Стара Загора в частта за разноските, а именно в частта, с
която РС е осъдил В.Д.Г., ЕГН **********, да заплати на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 354,50 лева – разноски по гр.д.№2750/18г.
по описа на Старозагорския РС и сумата
от 72,49 лева - разноски по ч.гр.д. № 701/2018 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с
уважената част от исковете, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.С.В.” ЕАД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** против В.Д.Г. с ЕГН **********,*** искове за признаване на установено по отношение на В.Д.Г., съществуването на вземанията на „А.С.В.” ЕАД за следните
суми: сумата от 931,26 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
паричен заем № 2615951 от 08.08.2016г.; сумата от 78,49 лева, представляваща
договорна лихва съгласно горепосочения договор, сумата от 117,75 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.09.2016г. до
06.02.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед № 400/07.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 701/2018 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА “А.С.В.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ***да заплати по сметка на Окръжен съд
– Стара Загора държавна такса в размер на 25лв.
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: