№ 1586
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110203794 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "МИЛЕЙДИ ООД" с ЕИК ********* срещу електронен фиш
Серия К № 7508653 от 22.05.2023 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на юридическото лице МИЛЕЙДИ ООД" с ЕИК ********* е
наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се развиват подробни съображения за отмяна на атакувания
електронен фиш.
С уточняваща молба от 04.04.2025г. изрично е посочено, че жалбата изхожда от
юридическото лице „МИЛЕЙДИ ООД" с ЕИК *********, а не от законният представител на
дружеството – управителят С.З.С..
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В писмени бележки
излага подробни съображения за законосъобразност на ЕФ. Претендира разноски за
юрисконсулт.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че макар и жалбата да е депозирана от юридическото лице, посочено като
собственик на заснетото МПС, същата е допустима, независимо, че не изхожда от
управителя на дружеството в лично качество. Това е така, доколкото чл.59, ал.2 от ЗАНН
предвижда, че Нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е
извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да
обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да
подаде протест в 14-дневен срок от издаването им. Легитимирано да обжалва ЕФ е лицето,
посочено в ЕФ като нарушител. Видно от представения екземпляр на ЕФ, връчен на
санкционираното юридическо лице (лист 7 от делото), като лице, на което е наложена глоба
1
като вид административно наказание е вписано именно юридическото лице МИЛЕЙДИ
ООД" с ЕИК *********, а не негов законен представител, поради което жалбата е допустима
като подадена именно от вписаното в ЕФ лице, на което е наложена глоба.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е основателна, поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На дата 22.05.2023 г. в 15:35 часа в гр. София, по бул. Цариградско шосе до № 147 с
посока от бул. Копенхаген към бул. Брюксел се движело МПС СИТРОЕН ДЖЪМПЕР вид
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ регистрационен номер РА****ВС със скорост на движение от 112
км/ч при ограничение от 80 км/ч въведено с пътен знак В-26, което представлявало
превишение от 32 км/ч.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е „МИЛЕЙДИ ООД"
с ЕИК *********
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението, противно на изложеното в жалбата. Същото е преминало успешно и
последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение
се санкционира. Посочено е наименованието на пътя, където е извършено нарушението,
къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение,
датата и часът на нарушението. Аргументите в обратния смисъл съдът намира за
неоснователни.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 116 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената
съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена
във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид,
че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента
или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е
намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 4 км/ч в
полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта над 100 км/ч
съобразно посоченото в протокола за проверка. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че не е приспаднат толерансът за възможна грешка при измерването.
Възможното отклонение между измерената и действителната скорост е приспаднато в полза
на водача, противно на посоченото в жалбата.
Ясно е посочено, че се касае за ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен
знак В-26 – 80 км/ч, което се доказва и от представената схема за организацията на
движението. Посочено е и че знакът се намира в посочения в ЕФ участък, видно от
2
протокола за използване на АТСС. Не се буди никакво съмнение, че жалбоподателят е
наказан за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото ограничението е въведено с
пътен знак В-26 и е по-високо от въведеното по принцип за този път по-ниско ограничение.
В посочения участък е действало именно ограничението от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-
26. Правилно е словесното и цифрово описание на нарушението в атакувания електронен
фиш, съответно правната квалификация е дадена правилно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол.
Въпреки че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали подлежи на обжалване,
пред кой орган и в какъв срок, то на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във връзка с 189, ал. 8
от ЗДвП е законосъобразно образувано съдебно производство, а правото на защита на
административнонаказаното лице не е ограничена. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
специална норма, дерогираща приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което
издаването на ЕФ въз основа на приложения по преписката снимков и писмен материал /чл.
189, ал. 15 от ЗДвП/ е законосъобразно и съответстващо на действително осъществилата се
фактическа обстановка при спазване на изискването за съответствие между словесното
описание на твърдяното за извършено нарушение и неговата правна квалификация /с цифри
и словесно/, ведно с релевантната санкционна разпоредба. Липсата на съществено
процесуално нарушение при непосочване на срока на обжалване и пред кой орган се
подкрепя и от практиката на АССГ - Решение № 6041 от 14.10.2015 г. на АдмС - София по
адм. д. № 7673/2015 г., Решение № 2465 от 8.04.2015 г. на АдмС - София по адм. д. №
11571/2014 г. и други.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 80 км/ч, с пътен знак В-26 50 км/ч., чието наличие се
установи от представената схема за организация на движението (чл.21, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
3
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.). Същата е била превишена от
водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Видно от приложената справка, в
участъка, където е заснет да управлява жалбоподателят, има въведено ограничение с пътен
знак, позволяващо движение със скорост не по-висока от 80 км/ч. Съответно е следвало да се
спазва именно това ограничение.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било поставено на посоченото
в ЕФ местоположение в населено място, но при наличие на пътни знаци, указващи
движение със скорост, от 50 км/ч. Съответно е следвало да спазва тази скорост на движение,
съгласно правилото за поведение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и да избира скорост на
движение в максималните граници посочената с пътен знак.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в
ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето през 2020 година и към тази дата задължение на контролните органи
не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС
MD1192, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
4
това качество. Системата, с която е заснето нарушението, е преминала периодична проверка,
годна е да извършва дейността си, противно на посоченото в жалбата и съобразно чл.30, ал.5
от Закона за измерванията е одобрен тип средство за измерване.
Освен снимка на управлявания автомобил към моментна на нарушението, е налична и
снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към материалите, изпратени от
административнонаказващия орган. Видно от снимката на нарушителя, същият е сам на
пътното платно, липсват други автомобили в обсега на системата, поради което не се
подкрепя от доказателствата възражението, че техническото средство е записало скоростта
на друг автомобил. Възраженията за липса на снимков материал и неговата достоверност и
порочност са неоснователни.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр, ал.1 от ЗДвП когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. Както бе посочено, такъв е бил наличен и е предвиждал движение на МПС в
участъка със скорост не по-висока от 80 км/ч. Движейки се с 112 км/ч, водачът е нарушил
това правило за поведение, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП. По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на същата е
правилно определен от административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен
размер съдът не би могъл да я измени. Правилно е посочена в ЕФ нарушената законова
разпоредба.
Съобразно чл.6, ал.2 от Наредбата местата за контрол с АТСС се определят въз основа
на анализ съобразно посочените в нормата показатели, съответно тази разпоредба касае
вътрешната организация на службите за контрол и предполага извършен от тях анализ и
преценка. Съответно разполагането на АТСС в определен участък не влияе на
законосъобразността на административнонаказателното производство и липсата на изричен
акт, който да определя процесното място на нарушението като такова по чл.6, ал.2 от
Наредбата не влияе на процедурата по издаване на ЕФ и санкционирането на
жалбоподателя. Наредбата не изисква и нарочен акт, в който да е включено това място за
контрол.
Въпреки обаче, че нарушението е извършено, съдът намира, че са налице
основания за отмяна на атакувания ЕФ поради допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му.
В случая съдът констатира съществено разминаване между връчения на жалбоподателя
електронен фиш (наличен на лист 7 от делото) и представеният по
административнонаказателната преписка. При сравняване на двата ЕФ е видно, че в
представения на съда от СДВР екземпляр като наказано лице фигурира изрично С.З.С.-
законен представител на фирма "МИЛЕЙДИ ООД", като е посочено неговото ЕГН, както и
ЕИК на дружеското, което представлява.
В представения ЕФ на лист 7 от делото обаче, който видно от разписката за връчване в
края на документа е получило дружеството, за санкционирано лице е посочено
юридическото лице "МИЛЕЙДИ ООД" с посочване на неговото ЕИК112623006. В този
екземпляр въобще не фигурира законният представител на дружеството и каквито и да било
негови индивидуализиращи данни. Налице е съществено разминаване в екземплярите на
електронния фиш, което е недопустимо при положение, че ЕФ е един и не може да има
колизия между отделните екземпляри по отношение на това кой е субектът на
административнонаказателна отговорност. При положение, че с екземпляра, връчен на
жалбоподателя-юридическо лице, е санкционирано именно то и то с наказание „глоба“, е
5
налице съществено процесуално нарушение. В случая съдът приема, че са нарушени
разпоредбите на чл.189, ал.5 изр. 1вр. чл.188, ал.2 от ЗДвП. Съгласно посочените текстове
Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините
по чл. 186а. чл.188, ал.2 предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Законодателят изрично е
предвидил с ЕФ наказание „глоба“ да се налага на законният представител на юридическото
лице собственик на МПС или на неговия ползвател, но не и на ЮЛ. В случая е налице
нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ, доколкото санкцията е наложена
на лице, което не може да носи отговорност за това нарушение.
Второ, съобразно чл.83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. В случая с ЕФ е наложена глоба на юридическо лице (видно от връчения
на жалбоподателя екземпляр), което ЗАНН не допуска, а това представлява самостоятелно
съществено процесуално нарушение.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде отменен.
Право на разноски има въззивникът, който претендира сумата от 600 лева –
възнаграждение за адвокат. Същата не е прекомерна и следва да бъде присъдена в тежест на
СДВР.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 7508653 от 22.05.2023 г., издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на юридическото лице
МИЛЕЙДИ ООД" с ЕИК ********* е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на МИЛЕЙДИ ООД"
с ЕИК ********* сумата от 600 лева – разноски за адвокат
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6