М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 44/2009 год.на КРС.
Районна прокуратура–Карлово
е повдигнала обвинение против подсъдимия С.В.К. за това, че : На 25.10.2001г. в гр.Баня, обл.Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение до м.Февруари 2002 г. у П.И.П., ЕГН: ********** -
изпълняваща по това време длъжността - Председател на Управителния съвет на ЗК
„Надежда" с.Баня, и с това е причинил имотна вреда на ЗК „Надежда"- гр.Баня, в големи размери - 24 575,76 лв. - престъпление по чл.
210, ал.1, т.5, във вр..с чл. 209, ал.1,
във вр.с чл. 26, ал.1 от НК.
Съдебното производство протече по
реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимия и предлага
за извършеното престъпление да бъде наложено наказание при условията на чл. 55
от НК , а именно лишаване от свобода в размер на 11
месеца ,чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години считано от
влизане на присъдата в сила.
В
съдебното заседание бе предявени и
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от ощетеното
юридическо ЗК”Надежда”- гр. Баня,чрез процесуалният им представител – адвокат Д.
в размер на 24575,76 лв. , претендирани като обезщетение за причинени имуществени
вреди от престъплението предмет на обвинението. Повереника адв.Д. моли да бъде
уважен гражданският иск в пълен размер и
претендира разноски.
Подсъдимият К. се признава за виновен , съжалява за
извършеното и прави самопризнания , като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло
признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и лично
и чрез защитника си адвокат М. моли
за наказание лишаване от свобода , определено при условията на чл. 55 от НК , чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66 ал.1
от НК. По отношение на гражданският иск се застъпва становище , че следва да се
уважи до сумата от 16500 лв., представляваща действителният размер на
причинената на кооперацията вреда.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
С.В.К. е роден на 11.01.1969г. в гр. Пловдив,
жител и живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование,
безработен, женен, не осъждан, ЕГН-**********.
По фирмено дело № 3455/1993 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд, като Председател
на управителния съвет на ЗК „Надежда" и представляващ кооперацията е била вписана П.И.П., ЕГН - ********** ***.По фирмено
дело № 380/1998 г., том. 5, стр.22, парт.№ 11 по описа на Пловдивски Окръжен съд, С.В.К. ***, ЕГН - ********** е бил вписан
като Едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К."***. Между подсъдимия К. и председателката
на ЗК „Надежда" - свидетелката П. били
създадени бизнес отношения, в резултат на които тя познавала подсъдимия лично, и в резултат на тези
отношения му се доверявала. По предложение на подсъдимия С.К. договора трябвало да
бъде бартерен и тъй като П. нямала представа за
неговата същност и последици той я уверил,
че ще е изгоден и за двете страни, особено за кооперацията. Той чрез неговата фирма щял да им предостави цялото необходимо количество тор , а те ще си
реализират наличното зърно. За този разговор с подсъдимия
П. уведомила управителния съвет на кооперацията, че фирмата на С.К., с който е работила до сега и предлага договор
за бартер. Ръководството на кооперацията одобрило това предложение за сделка. На 25.10.2001 г., в с. Баня, обл.Пловдивска ,сега гр. Баня,
бил сключен бартерен договор между ЕТ „С.К."***,
представляван от собственика – подсъдимия С.К. ***, представлявана от П.И.П. - председател на земеделската кооперация. Предмет
на договора бил бартер : а именно - ЗК „Надежда" - с.Баня да предостави
на ЕТ „С.К."***, 116 тона пшеница, а
едноличния търговец вместо да заплати пшеницата, да предостави на
кооперацията 80 тона амониева селитра, като краен срок, съгласно договора от 25.10.2001 г. за изпълнение на задълженията от
двете страни, е бил определен 15.01.2002
г. От свидетелските показания на П.П. и от приложените по дознанието
кантарни и експедиционни бележки се установява , че ЗК „Надежда" с.Баня е изпълнила така
сключения договор от 25.10.2001 г., като е предоставила на ЕТ „С.К."*** 116 тона
пшеница и дори е продала и допълнително количество пшеница на същия
търговец, на стойност 8075,76 лв., за което на 13.12.2001 г. в гр.Баня била
съставена и фактура № 146 удостоверяваща, че
ЕТ „С.К." е получил от ЗК
„Надежда" гр.Баня 35 420 кг. пшеница, за което дължи 8075,76 лева с
ДДС. Фактурата била подписана от обвиняемия К., без да уточни никакви други
факти и обстоятелства относно правния статут на търговското предприятие, което
той посочил, като получател на житото, за което била и
съставена фактурата. Оказало се обаче, е на
22.11.2001 г. т.е. месец преди съставянето на фактурата К. прехвърлил търговското си предприятие, като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения заедно с фирмата, под която е
осъществявал дейността си, на Р.К.А., ЕГН-**********
***, с Договор за продажба на търговско предприятие от 22.11.2001г. Към договора е приложен и приемо-предавателен
протокол от 22.11.2001г., в който Р.К.А. е декларирал, че му е
известно финансовото състояние на ЕТ"С.К."
към дата 22.11.2001г., както и че знае за всички претенции на трети лица
към търговеца и поема задълженията. От свидетелските показания на Р.А. се установило, че подсъдимият К. не му е съобщил за задълженията
на ЕТ „С.К."*** и дори го е заблудил, като му казал, че задълженията към
трети лица не трябвало да го притесняват, тъй като нямал никаква собственост и
не могат да му вземат нищо. В хода на
разследването е било установено, че свидетелят А.
не е развивал никаква търговска дейност с
така закупената фирма, както и че , подсъдимият К. му е дал 1000 лева
само и само да отчужди фирмата си и натрупаните задължения към трети лица. Действията на подсъдимия К. по
прехвърляне на фирмата си, са имали за цел да се прехвърлят натрупаните пасиви и задължения към трети лица.
Той съзнавал, че у свидетелката П. в качеството
и на Председател на управителния съвет на ЗК „Надежда" с.Баня е налице представа създадена от него чрез
сключения договор и издадената по - късно
фактура, че той е представител на търговски субект - ЕТ „С.К.", който той обаче след прехвърлянето на
предприятието на 22.11.2001 г. не представлява и за чиито пасиви
няма основания да носи отговорност. Свидетелката
П. е категорична в свидетелските си показания, че ако е знаела за намеренията на К. да прехвърли фирмата си , която е страна
по договора е нямало нито да сключи такъв договор, нито
да му продаде допълнително количество пшеница , както
е сторено по - късно. Това обстоятелство се потвърждава също и от свидетелските показания на свидетелката М.К. - касиер на кооперацията по онова време , че подсъдимия С.К. е действал
като „фирма", т.е. като ЕТ „С.К.". За
това обстоятелство се убеждавала лично, като от документите, които К. е подписал - договора и фактурата, така и
от разговорите, които е имала по повод сключения
договор с председателката на кооперацията. Подсъдимия К. е поддържал заблуждението
в свидетелката П., като и през месец февруари
2002 г. е предоставил 30 тона амониева селитра и не е издължил останалото
количество от 50 тона тор, както и не е издължил и паричната сума по фактура № 146/13.12.2001 г., защото независимо, че това
зърно документално е било оформено, че е
за друг търговски субект, който той не представлява, той не е уведомил
ръководството на ЗК „Надежда",
че следва де си търси дължимото от ЕТ „С.К." от друго лице - новия
преобритател на фирмата - свидетеля Р.А..
От заключението
на на изготвената по
делото стоково-оценъчната експертиза се установява ,че размера на вредите, причинени на
ЗК „Надежда"-с.Баня е 24 575,76 лева и е равна на 245,75 минимални работни
заплати, установени за България към 25.10.2001г. ,
както следва:
-
дължима сума по
фактура № 146/13.12.2001 г. - 8075,76 лева
-
амониева
селитра - 50 тона на
стойност 16500 лева.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия
по чл.371 т.2 от НПК , което беше
прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК , както
и на доказателствата събрани в досъдебната фаза ,които ги подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва , а това са именно показанията на
свидетелите П.П. , М.К. и Р.А. еоргиевд , Румен Салчев ,Розалин Салчев , а също и от
приложените по делото писмени
доказателства и от заключението на
изготвената СОЕ-за. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, и съответстващи
на събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи със
самопризнанието на подсъдимия.
При така установената по несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият С.В.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т.5,
във вр..с чл. 209, ал.1, във вр.с чл. 26,
ал.1 от НК . По отношение на причинените на
кооперацията вреди изхождайки от доказателствата съдът намира ,че същите са в
размер на 16500 лв. , представляващи стойността на непредадените в изпълнение
на договора от подсъдимия К. 50
тона тор – амониева селитра. Именно това
е сумата , с която е увредено имуществото на ощетеното юридичедско лице в
резултат на измаливите ндействия на подсъдимия и възбуденото от него
заблуждение у свидетелката П. – изпълняваща длъжността председател на
кооперацията. Посочената в обвинителния акт и включена в диспозитива на
обвинението допълнителна сума от 8075,76 лв., представляваща дължима сума от
подсъдимия К. по фактура № 146/13.12.2001 г.
, касае неизпълнение на последващи договорни отношения между страните и
няма връзка с изпълнителното деяние, като не е в причинна връзка с измамливите
действя на подсъдимия, поради което и съдът призна подсъдимия К. за невинен по отношение на обстоятелството ,че
е причинил на ЗК „Надежда” - гр.
Баня, имотна вреда за разликата над 16500 лева до сумата от 24 575,76 лева и го оправда по
отношение на това обстоятелство за горницата от 8075,76 лева по първоначално повдигнатото
му обвинение.
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено, с целени и настъпили общественоопасни последици.
При индивидуализиране на наказанието Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания, които в значителна
степен спомогнаха за изясняване на
обективната истина по делото и изразеното съжаление за извършеното, както и
липсата към момента на извършване на деянието на предишни осъждания. При определяне на размера на
наказанието съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на деянието с оглед негативните
обществени настроения против този вид престъпления в региона поради значителният им интензитет и степента в която
те засягат този вид правно защитени обществени отношения, както и в предвид
значителната стойност на причинената от престъплението вреда, която въпреки
по-тежката квалификация , на базата на признака ,че причинената вреда е в
големи размери , сама по себе си е висока в абсолютен размер и многократно
надхвърля критерият от 70 минимални работни заплати към момента на извършване
на деянието , определящ и по тежката квалификация. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намери ,че е налице
паритет на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства . Независимо от това съдът се съобрази с императивния характер на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съгласно която, при направено признание на
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия ,
което е прието по надлежния ред от съда,
при постановяване на осъдителна присъда наказанието следва да се определи при
условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства , какъвто е конкретния случай. Съобразявайки се с тази постановка
на закона съдът наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от
НК, под предвиденият специален минимум в
нормата от особената част, който е една година лишаване от свобода , като
оразмери наказанието на единадесет месеца лишаване от свобода. Тъй според
преценката на съда за поправянето и превъзпитаването
на подсъдимия не е необходимо същият да изтърпи реално наложеното му наказание
, както и поради факта , че са налице останалите кумулативни предпоставки
предвидени в нормата на чл. 66 ал.1 от НК , съдът отложи изпълнението на така
наложеното наказание за срок от три години считано от влизане на присъдата в
сила.
Според преценката на Съда именно
това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца
и най –добре би изпълнило целите на наказанието посочени в разпоредбата
на чл. 36 от НК.
По отношение на предявеният граждански иск
съдът намери ,че гражданският иск предявен от гражданския ищец ЗК „Надежда ” –
гр.Баня за сумата от 24575,76 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди , причинени от престъплението
по чл. 210, ал.1, т.5, във вр..с чл. 209, ал.1, във вр.с чл. 26, ал.1 от НК, е
частично основателен, тъй като претендираните имуществените щети са пряка и
непосредствена последица от деянието . Но предвид обстоятелството ,че
действително причинените на кооперацията вреди в резултата на престъплението са
в размер на 16 500 лв., то исковата претенция за горницата над тази сума
се явява
неоснователна, поради което и съдът уважи иска до размера на
действително причинените имуществени щети, а именно 16 500 лв., причинени от престъплението по чл. 210, ал.1, т.5, във вр..с чл. 209, ал.1, във вр.с чл. 26, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на извършване на престъплението, а именно
25.10.2001 г. до окончателното й
изплащане, като за горницата над тази
сума , до пълния претендиран размер от
24 575,76 лв. отхвърли гражданския иск
като неоснователен.
С оглед уваженият размер на гражданският
иск подсъдимият бе осъден да заплати и държавна такса в размер на 660
лв,както и да заплати на гражданския ищец ЗК “Надежда “- гр.Баня направените от
същия разноски по делото в размер на 100
лв.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия съдът възложи и направените по делото разноски в размер на на 170 лв.
Причините за извършване
на престъплението са незачитане от страна на подсъдимия на установения и утвърден в страната правов
ред и в частност незачитане на установените правила и норми охраняващи
правото на собственост, както и желание
за лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1