НОХД № 1678/2013г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимите П. Д. П. ***, Г.М.Б. и А.Я.А.
*** е за престъпление по чл.195 ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.26
ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от края
на м. декември 2012г. до 08.01.2013г. в с.Сарая, обл.Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление, след като се сговорили предварително и чрез използването на моторно
превозно средство – л.а. „Фолксваген Пасат" с peг. № ***, собственост на обв.П. Д. П., са
отнели чужди движими вещи - алуминиев проводник с приблизителна обща дължина 1 800 метра и тегло
около 450 кг.,
на обща стойност 810 лв., от владението на „В." ЕООД, гр.Пазарджик, представлявано от управителя В.И.Т. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е
немаловажен, а именно:
- в края на м. декември, 2012г. в с.Сарая,
обл.Пазарджик, след като се сговорили предварително и чрез използването на
моторно превозно средство – ла.а. „Фолксваген Пасат" с peг. № ***, собственост на обв.П. Д. П., са
отнели чужди движими вещи - алуминиев проводник с приблизителна обща дължина 800 метра и тегло около 200 кг., на стойност 360 лв.;
- на 07/08.01.2013г. в с.Сарая, обл.Пазарджик, след като
се сговорили предварително и чрез използването на моторно превозно средство – ла.а. „Фолксваген Пасат" с peг. № ***, собственост на обв.П. Д. П., са
отнели чужди движими вещи - алуминиев проводник с приблизителна обща дължина 1000 метра и тегло около
250 кг.,
на стойност 450 лв.
В
съдебно заседание представителя на Районна прокуратура гр. Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови
доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните
прения. Пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание
лишаване от свобода.
Подсъдимите
се явяват лично в съдебно заседание и със защитници. Подсъдимите Г.Б. и А.А. се
признават за виновни по предявеното обвинение и дават подробни обяснения. Подс.П.П.
не се признава за виновен по обвинението и също дава обяснения, с които отрича
участието си в извършеното престъпление.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
Тримата подсъдими П.П., Г.Б. и А.А. се познавали отпреди и били в приятелски отношения.
Една вечер, в края на месец
декември 2012г., подс. П.П. *** пристигнал със собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с peг. № *** в с.Гелеменово, обл.Пазарджишка. Там се срещнал с
подс.Г.Б. и му казал, че знае едно място в бившия селскостопански двор на с.Сарая, обл.Пазарджик, в което имало жици и кабели,
като му предложил да извършат кражба. Подс.Б. се съгласил, след което двамата
отишли до дома на подс.А.А., на когото подс.П. обяснил същото. Последният също
се съгласил да участва в кражбата.
В изпълнение на взетото решение
тримата се качили в автомобила на подс.П. и късно през нощта тръгнали към мястото, което всъщност било складова база на фирма „В.” ЕООД с управител В.Т.. Спрели колата в началото на с.Сарая, т.е. недалеч от
горепосочената база и тръгнали пеш към
нея. Тримата прескочили оградата и влезли в двора. Там на открито видели навити
на рула алуминиеви проводници, които започнали да вземат и прехвърлят
през оградата. Изнесли общо 800
метра с тегло 200 кг. След това подсъдимите излезли отвън, като П.П. докарал автомобила си, в
който натоварили проводниците. Качили се в колата и си тръгнали. Подс.П. откарал другите двама в
с.Гелеменово, а той се прибрал в дома си в с.Драгор. Откраднатите вещи останали
в автомобила на П.. В следващите дни тримата заедно, отново с автомобила на
подс.П. откарали вещите в с.Говедаре, обл.Пазарджишка, където в пункт за
изкупуване на отпадъци ги предали за
скрап. От получените
пари подс.П. взел 30 лева за това, че с неговия автомобил се извършвал превоза
и 20 лева за гориво. Останалата сума тримата разделили по равно.
През нощта на 7 срещу 8 януари 2013г. тримата подсъдими
отново се срещнали в с.Гелеменово и по инициатива на подс.П. решили да извършат
повторно кражба на алуминий от склада на фирма „В.” ЕООД. Пак с лекия автомобил
на подс.П.П. отишли в с.Сарая. Отново спрели в началото на селото, т.е. недалеч
от склада и отишли до него пеш. Прескочили металната ограда и влезли в двора. Този
път тримата прехвърлили навън 1000 метра, с тегло 250 кг. от навитите на рула
алуминиеви проводници. Подс.П. докарал колата си, в която тримата натоварили
проводниците и си тръгнали. На следващия ден подс.А. заминал за Франция. В един
от следващите дни подсъдимите Б. и П. предали откраднатите вещи в друг пункт за
изкупуване на отпадъци в с.Говедаре. Получените пари поделили помежду си, а на
майката на подс.А. предали сумата от 20 лева.
Управителят на фирма „В.” ЕООД В.Т. *** по повод
извършените кражби.
Били проведени издирвателни
мероприятия от полицейски служители при РУП-Пазарджик, сред които бил и св.Д.Ф..
Пред него подсъдимите Б. и П. направили предпроцесни самопризнания. В резултата
на това било отпочнато настоящото наказателно производство.
В хода на разследването било
извършено претърсване в л.а. на подс.П. м.
„Фолксваген Пасат” с peг. № *** и изземване на същия, както и
на принадлежностите към него - СРМПС,
част I, с № ********** и СРМПС, част II, с №*********, ключ и дистанционно
управление за алармена система на МПС, като веществени доказателства.
Видно от заключението на изслушаната
съдебно-оценителна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно,
стойността на вещите предмета на посегателство, по пазарни цени към датата на
извършване на деянието възлиза на сумата
от общо 810 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на обясненията на подсъдимите
Б. и А., показанията на свидетелите Ф., Д. и Я., заключението на оценъчната
експертиза, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото.
Съдът
изцяло дава вяра на събраните гласни доказателства посредством гореизброените
гласни доказателствени средства, тъй като същите са хронологично точни, взаимно
допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал, като по
безспорен начин очертават посочената по-горе фактическа обстановка.
Съдът не дава
вяра на обясненията
на подс.П., с които отрича да е участвал в
извършването на инкриминираното престъпление, т.к. те са израз на защитна
позиция, а не източник за фактите от обективната действителност. Тези негови
обяснения се опровергават категорично от обясненията на другите двама
подсъдими, които недвусмислено сочат, че подс.П. е участвал наравно с тях в
изпълнителното деяние на извършеното престъпление. Съдът кредитира изцяло
обясненията на подс.Б. и А., т.к. те са обективни, достоверни, хронологично
точни и взаимно допълващи се. Установи се, че те двамата са в приятелски
отношения с подс.П., с оглед на което според настоящия съдебен състав нямат никакъв личен мотив да уличават горния,
като му приписват поведение или деяние, което обективно той да не е извършил.
Двамата добросъвестно поясниха пред съда, че подс.П., след започването на
наказателното производство, е настоявал пред тях да го прикрият като
извършител, т.е. да твърдят, че той не е участвал в кражбата, като мотивът му
за това е бил фактът, че по този начин ще запази собствеността си върху МПС,
което е било иззето като веществено доказателство по делото и което по принцип
подлежи на отнемане при условията на чл.53 от НК.
Безспорно е, че обвинението и присъдата не
могат да се основават само на самопризнанията на подсъдим нито само на „оговор” за участието на останали съподсъдими в
инкриминираното деяние. Обясненията на подсъдимия са важен доказателствен източник, подчинен
освен на общите правила за събиране, проверка и оценка на гласните
доказателствени средства и на ограниченията, които се съдържат в разпоредбата
на чл. 116 от НПК.
Настоящият съдебен състав като съобрази двойствения
характер на обясненията на подсъдимите Б. и А., като доказателствен източник и
израз на правото на защита, и като анализира детайлно същите констатира, че те
са изключително, последователни, безпротиворечиви и достоверни.
Тук е мястото да се посочи, че уличаващите за
П.П. данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимите Б. и А., намират своята
подкрепа в останалата доказателствена съвкупност и основно в показанията на св.Ф..
Съдът кредитира изцяло неговите показания, т.к. той, независимо, че е
полицейски служител, е абсолютно незаинтересован от изхода на делото и няма
никакъв личен мотив да уличават П., като
му приписват поведение или деяние, което
не е извършил. Св.Ф. е категоричен, че след като е започнал полицейската
проверка по жалбата на управителя на фирмата, последният му предоставил запис
от охранителните камери в обекта. Записът не бил с много добро качество, но на
него категорично било видно, че в обекта на фирмата, през нощта, влизат
последователно три лица, които както се изразява свидетелят „тършуват”.
Видно от жалбата на В.Т. *** /лист 21 от
досъдебното производство/ тя е подадена след извършената кражба на 08.01.2013г.
и несъмнено записът от камерите, който е преглеждал св.Ф. касае именно тази
дата. Това напълно подкрепя заявеното от Б. и А., че в кражбата заедно с тях е
участвал и подс.П..
Отделно от това, пред св.Ф. подс.П., заедно с
подс.Б. са направили извънпроцесни самопризнания, като двамата подробно са
описали как са извършили две отделни кражби на алуминиеви проводници от
горепосочения обект. Този факт не се отрича от подс.П., който обаче заявява, че
бил признал пред св.Ф. от страх, т.к. бил бит преди това, в негово присъствие,
от негов колега полицай. Тези твърдения на подс.П. останаха голословни, поради
което съдът ги намира за недостоверни. На първо място те бяха категорично
опровергани от св.Ф., а на второ - ако заявеното от П. е вярно, то е било
житейски логично същият да подаде жалба срещу поведението на полицейския
служител и то пред неговите началници. На следващо място, но не по значение,
ако подс.П. не е участвал в двете деяния с другите двама, а е направил
самопризнания пред св.Ф. от страх, то е неясно как е могъл с пълни подробности
да му разкаже как точно са извършени кражбите, т.е. да разкрие обстоятелства,
които са били известни само на извършителите
Вярно е, че изводимите от показанията на св.Ф.
доказателства за самопризнанието на подс.П. са производни, но използването им
не забранено. Тези косвени доказателства могат да служат за проверка на
първични доказателства, както и да заместят първични доказателства, ако последните
се окажат недостъпни. „Недостъпни” в случая са именно първичните доказателства,
които могат да бъдат събрани от обясненията на подс.П., но т.к. той отрича
участие в престъплението то неговите самопризнания, косвено се възпроизведоха
от св.Ф.. Казаното от него пък за пореден път се подкрепя от обясненията на
другите двама подсъдими.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна субективна и
страна подсъдимите са осъществили престъпния състав на чл.195 ал.1, т.4 и т.5
във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.26 ал.1 от НК като в периода от края на м.
декември 2012г. до 08.01.2013г. в с.Сарая, обл.Пазарджишка, при условията на
продължавано престъпление, след като се сговорили предварително и чрез използването
на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат” с peг. № ***, са отнели чужди движими вещи - алуминиев
проводник с обща дължина 1
800 метра и тегло 450 кг., на обща стойност 810 лв., от
владението на „В.” ЕООД-гр.Пазарджик, представлявано от В.И.Т. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен.
Авторството
се доказа по несъмнен начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства. Доказани безспорно са и останалите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимите са имали
представа за всички елементи от обективна страна на осъществения престъпен състав,
включително и квалифициращите признаци. Съзнавали са, че действат в условията
на предварителен сговор, като на два пъти тримата заедно са взели предварително
решението за извършване на кражба в относително спокойна обстановка, при
обсъждане на въпросите „За” и „Против”, т.е. при борба на мотиви. Съзнавали са, че за извършването на
кражбата използват МПС, подробно посочено по-горе, без което извършването на
престъплението – отнемането на владението над чуждите движими вещи, би било
невъзможно или значително затруднено, с оглед естеството на откраднатото –
размери, маса и т.н. Деянието е осъществено от тях при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК. Двете отделни
единични деяния са извършени през
непродължителен период от време, осъществяват поотделно един и същ състав на
един и същи вид престъпление - кражба. Деянията са извършени при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние от обективна и
субективна страна се явява продължение на предходното.
Подсъдимите
са съзнавали общественоопасния характер на деянието, което вършат, предвиждали
са сигурното настъпване на общественоопасните последици от извършеното и са целели настъпването точно на
този резултат, т.е. действали са в
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с разпоредбите на
чл. 36 от НК – относно целите и на чл. 54 и следващите от НК – за неговата
индивидуализация.
За да
определи наказанието бе отчетена високата степен на обществена опасност на
деянието – кражбата е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; конкретно извършеното деяние също е с висока степен на обществена опасност,
като се има предвид времето, начина и мястото на извършването му – с чувство на
безнаказаност и при условията на продължавано престъпление, което заслужава
по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимите
са личности със завишена степен на
обществена опасност. Не са осъждани, но са криминално проявени и негативно
охарактеризирани по местоживеене.
Подбудите
за извършването на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и право на собственост, както и в желанието им да си
набавят средства по бърз и неправомерен начин. Ниският им социален статус, липсата
на трудова заетост и ниската правна култура също са конкретни причини за
извършване на престъплението.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за тримата подсъдими следва
да се отчете чистото им съдебно минало и тежкото материално положение и имотно
състояние, а за подсъдимите Б. и А. напраВ.е пълни и подробни самопризнания, оказаното
съдействие на разследващите органи, изразеното критично отношение и разкаяние
за стореното. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат за тримата негативните
характеристични данни по местоживеене.
С оглед
на гореизложеното и след като бяха отчетени смекчаващите и отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест, подсъдимите
Г.Б. и А.А. бяха осъдени на по една година лишаване от свобода, а подс.П. бе
осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на
извършеното от всеки от тях.
Предвид
данните за личността на подсъдимите и преди всичко чистото им съдебно минало
съдът намери, че преди всичко за тяхното поправяне и превъзпитаване не е
наложително ефективното изтърпяване на така наложените наказия лишаване от
свобода, с оглед на което приложи института на условното осъждане по смисъла на
чл. 66 от НК и отложи изтърпяването на наказанията лишаване от свобода за
подсъдимите Б. и А. за изпитателен срок от по три години, а за подс.П. –
изпитателен срок от четири години и шест месеца. При определяне продължителността на
изпитателния срок за всеки от подсъдимите съдът отново изходи от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Възпитателната
работа с условно осъдените бе възложена на наблюдателната комисия при Община
Пазарджик.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че за извършване на
престъпното посегателство подсъдимите са си послужили с МПС, а именно лекият
автомобил, собственост на на подс.П.П.
„Фолксваген Пасат” с peг. № *** /виж справка за собственост на лист 14 от досъдебното
производство/. Без него извършването на престъплението – отнемането на
владението над чуждите движими вещи, би било невъзможно или значително
затруднено, с оглед естеството на откраднатото – размери, маса и т.н. С оглед
на това МПС се явява вещ, принадлежаща на виновния П.П. и е послужила за
извършване на умишленото престъпление. При това положение съдът на основание
чл.53, ал.1, б.”а” от НК постанови вещестВ.е доказателства: лек автомобил марка
„Фолксваген голф” с рег.№ *** /на съхранение в Тилова база на МВР – Пазарджик/,
СРМПС, част I, с № ********** и СРМПС, част II, с №********* /приложени по
делото/, ключ и дистанционно управление за алармена система на МПС /приложени
по делото/ да се отнемат в полза на държавата.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите П.П., Г.Б. и А.А. да заплатят в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на по 17 лв. за всеки един, а по
сметка на Пазарджишки районен съд съдебно разноски в размер на по 5 лв. , за
всеки един.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: