ПРОТОКОЛ
№ 105
гр. Пловдив, 15.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария П. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20235000500186 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:51 часа се явиха:
Жалбоподателите-ищци Г. Ц. Л., М. И. Л., Н. И. В. и М. И. Л. , редовно
призовани, не се явяват и не се представляват.
За жалбоподателя-ответник П. М. К., редовно призован, се явява адв.
К. А., с пълномощно, приложено по делото.
Адв. А.: Представям пълномощно от 04.03.2023 г. с договор за правна
защита и съдействие и платежно нареждане от 05.03.2023 г.
Не възразявам по хода на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4137/07.02.2023г. от П. М. К. чрез
пълномощника адв. К. А. против Решение № 92 от 26.01.2023 г., постановено
по гр.д. № 1511/2022 г. по описа на Окръжен съд -Пловдив, в частта му, с
1
която е осъден да заплати на М. И. Л. обезщетение за неимуществени вреди в
размер над 30 000 лв. до присъдения от 70 000 лв. Изложени са доводи за
неправилност на решението в обжалваната му част, касаещи определянето на
справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението, съобразно
конкретните обстоятелства, според които през последните три години между
бащата и сина е било настъпило отчуждение, поради което присъденото
обезщетение е прекомерно завишено, с оглед действително претърпените
болки и страдания. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната част
и отхвърляне на иска за разликата над 30 000 лв. до присъдените 70 000лв.,
както и за присъждане на направените по делото разноски във въззивната
инстанция.
Подадена е и въззивна жалба вх. № 5718 от 20.02.2023 г. от Г. Ц. Л., М.
И. Л., Н. И. В. и М. И. Л. чрез пълномощника им адв. С. К.. С нея се атакуват
отхвърлителните части на решението. Изложени са конкретни доводи за
неговата неправилност относно тях, касаещи отношенията между бившите
съпрузи, тежкото преживяване от страна на сина на смъртта на неговия баща
и привързаността, взаимопомощта и постоянно поддържаните близки и топли
отношения между починалия и неговите брат и сестра.
Отговори по жалбите не са подадени.
С жалбите не са заявени доказателствени искания.
Адв. А.: Поддържам подадената от мен жалба и оспорвам въззивната
жалба на ищците.
Няма да соча доказателства. Представям само списък на разноските.
Моля да дадете ход на делото по същество.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА днес представените от адв. А. договор за правна защита и
съдействие от 04.03.2023 г. с платежно нареждане от 05.03.2023 г.
ПРИЛАГА днес представения списък на разноските.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля ви от името на доверителя
ми да уважите подадената въззивна жалба против първоинстанционното
2
решение и да оставите без уважение тази,, подадена от ищците, като
присъдите направените разноски на доверителя ми за тази инстанция.
Жалбата ми е мотивирана. Изложил съм съображения защо смятам, че за
сумата над 30 000 лв. до присъдения размер от 70 000 лв. решението е
неправилно.
От събраните по делото доказателства категорично е установено, че от
2014 г. до смъртта на бащата през 2017 г. с майката са били във фактическа
раздяла, а синът, който през 2014 г. е бил на 24 г., се е изнесъл с майка си на
квартира и до 2017 г. не е виждал баща си. В тази насока са приложени
показания на сина и на съпругата, които са дали като свидетели, разпитани на
досъдебното производство. Практиката на Върховния съд е категорична, че
тези показания, дадени на досъдебно производство, представляват
извънсъдебно признание. Подробни съображения ще развия в писмена
защита, в която ще посоча конкретните решения, но всъщност самите
жалбоподатели признават, че от 2014 г. те нямат никакви отношения с
пострадалия. Майката е във фактическа раздяла, даже нейните думи са, че не
са били в развод, но не са се виждали, че 2-3 пъти са се виждали за тези 3
години, но не са си говорили. Синът пък изобщо не се е виждал с баща си.
Относно това дали сестрата и брата имат право на обезщетение - налице
е ТР № 1/2016 г., което говори, че извън кръга на близките, които са посочени
в ППВС № 4/1971 г. и ППВС № 5/1969 г., обезщетение се присъжда по
изключение. В случая не е налице такова изключение. Оплакването на сина
М. е, че е налице явна несправедливост при определяне на размера на
дължимото обезщетение. Явната справедливост по същество не е основание
за отмяна. Аз смятам, че редуциране на обезщетението от 70 000 лв. на 30 000
лв. е достатъчно, с оглед липсата на каквато и да е емоционална връзка от
2014 г. до 2017 г. Не е без значение, че се дължи и лихва за 6 години, а в
крайна сметка, въпреки влошените отношения, въпреки пълната
дезаинтересованост на съпругата и на сина, по стечение на обстоятелствата те
дори са му наследници.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Предоставя на жалбоподателя-ответник едноседмичен срок от днес за
3
представяне на писмена защита.
Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от
днес, т.е. до 15.06.2023 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4