№ 34
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000316 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от М Д. С. с ЕГН **********
от гр.Добрич против решение № 260001/21.01.2022г. на Добричкия окръжен
съд, постановено по т.д. № 96/2020г., с което е осъден да заплати на
„ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление –гр.Варна, район „Вл.Варненчик“, Западна промишлена зона,
ул.“Уста Кольо Фичето“ №25, с управител и представляващ В Г П сумата
150 566,54 лв, представляваща дължима част от цената на СМР по Договор за
строителство, сключен на 19.06.2019г. и Анекс №1 към договора, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 27.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1 360 лв. - разноски в
обезпечителното производство по ч.т.д.№185/2020г. на ВОС и 11 858,67 лв. -
разноски в исковото производство. Въззивникът счита обжалваното решение
за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът не е обсъдил и взел
предвид всички направени от него като ответник възражения, както и всички
1
приети по делото доказателства. Уважен е иск, който е останал недоказан, а се
явява и преждевременно предявен поради неиздаване от страна на строителя
на необходимата фактура. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и
законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 и
сл.ЗЗД.
Ищецът „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление –гр.Варна, район „Вл.Варненчик“, Западна
промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето №25, с управител и представляващ
В Г Н претендира, в качеството му на изпълнител по Договор за строителство
от 19.06.2019г. и Анекс към него от 30.08.2019г., за осъждане на ответника
М Д. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ж.к. „Дружба“ бл.19, вх.В, ет.4,
ап.10, в качеството му на възложител, заплащане на сумата от 150 566,54 лв.,
представляваща дължима част от цената на извършени по договора СМР,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.02.2020г.до
окончателното изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за
строителство от 19.06.2019г., по силата на който ищецът, в качеството му на
изпълнител поел задължението да извърши срещу възнаграждение СМР на
обект “Жилищна сграда ПИ 904.558 по ПУП ПРЗ на Община Добрич“,
находящ се в гр.Добрич, местност „Гаази Баба“ по одобрен проект за обекта
до степен на завършеност в груб строеж, съгласно ЗУТ. С Приложение №1
към договора страните определили първоначалните видове СМР по
количество, единична цена и стойност, а с Анекс от 30.08.2019г. -
извършването на допълнителни СМР в същия обект, посочени в Приложение
2
№ 2 към Анекса. Възложителят се задължил да заплати на изпълнителя
сумата от 148 874,95 лв.с ДДС за видовете СМР по Приложение №1 към
договора, както и сумата от 13 027,71 лв.с ДДС по Приложение № 2 към
Анекса.
За извършената работа изпълнителят издал пет протокола обр.19,
неподписани от възложителя, както следва : Протокол №1 за установяване на
завършването и заплащането на натурални видове СМР към 05.08.2019г. на
стойност 47 740,62лв с ДДС; Протокол №2 за установяване на завършването
и заплащането на натурални видове СМР към 19.08.2019г. на стойност 40
216,01лв с ДДС; Протокол №3 за установяване на завършването и
заплащането на натурални видове СМР към 10.09.2019г. на стойност 27
391,97лв с ДДС; Протокол №3а за установяване на завършването и
заплащането на натурални видове СМР към 10.09.2019г. на стойност 13
027,71лв с ДДС и Протокол №4 за установяване на завършването и
заплащането на натурални видове СМР към 23.10.2019г. на стойност 47
924,58лв с ДДС, на обща стойност 176 300,89 лв.с ДДС.
От така дължимата според изпълнителя сума възложителят заплатил
общо 25 734,35 лв. с ДДС по издадени фактури.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно икономическата
експертиза сумата по фактура № **********/25.10.2019г. за покривна
конструкция не е заплатена. Издадените от изпълнителя фактури са намерили
отражение в дневниците за продажби и справките декларации по ЗДДС за
съответните месеци, като ДДС е внесен в бюджета, съгласно представените
справки декларации за месец юни, август, септември и октомври на 2019г.
Възложената работа е приета с протокол обр.14- Акт за приемане на
конструкцията от 18.12.2019г., в т.1 на който е отразено, че конструктивните
елементи на строежа, етапа или на частта от него са изпълнени в съответствие
с одобрените проекти и промените, предписани от проектанта в заповедната
книга. Недостатъци и пропуски при изпълнението не са посочени.
Исковата сума възложителят отказва да заплати поради релевираното от
него възражение за неизпълнен договор, неточно и некачествено изпълнение
на договорените СМР.
В отговора на исковата молба ответникът твърди следните недостатъци
на изпълнените СМР : неспазена конструкция на сградата, разминаване на
3
основите с 25 см, избягала земетръсна шайба, което наложило рязане на
арматури на носещи колони и довело до силно напукване плочата на
фундамента - на пода, не добре напълнени и извибрирани колони, виждат се
арматурите, започнало подмазването им с цимент и пясък, вложеният в
конструкцията бетон не отговаря на необходимия и договорен клас, като
качеството на вложения такъв и цената му са по-ниски, което довело до
напукването му, при паднал дъжд през времетраене на строителството и
преди полагане на покрива, плочата на втория етаж започнала да пропуска
вода на първия етаж, подравняващите тухли на зидарията останали с
отворени отвори, което нарушило топло- и звукоизолацията, плочата на
тавана веднага след изливането й се напукала, а и била с неотговарящи
размери на носещи трегери, които в последствие били частично разрушени
заради покривната конструкция, неизрязани, необработени срещу ръжда и
гниене, със стърчащи арматури от колоните, покривната изолация не била
направена в договорените размери, покривът не отговарял на конструкцията и
архитектурата, некачествено изпълнен, със съмнителен и несъответстващ
сертификат.
В отговора на допълнителната искова молба се твърди влошаване
състоянието на сградата, изразяващо се във все повече напукване и слягане на
бетоновата настилка и плочата на втория етаж, цялата сграда започва да сляга
и на места е невъзможно отварянето на някои от вратопрозорците, от покрива
започнал теч в следствие на конденз, керемидите на покрива започнали да се
свличат или разместват, част от вложените в покрива греди започнали да се
нацепват, като всяка напречна греда е удължавана и снаждана с по едно
пиронче с допълнително парче дървен материал, за постигане на нужната
дължина.
За установяване на тезите си страните са ангажирали обилен
доказателствен материал – многобройни писмени доказателства, няколко
СТЕ, ССчЕ, свидетелски показания, приобщени са и протоколи от проведени
съдебни заседания по гр.д. № 735/2020г. на РС Добрич, първи състав, както и
заключението на СТЕ, производството по което дело е по реда на чл.207 ГПК
за обезпечаване на доказателства на бъдещ иск с правно основание „Разваляне
на договор за СМР“, а в условията на евентуалност – иск за вреди срещу
„Тракия Строй Инвест“ ЕООД в размер на 45 000лв.
4
От заключението на СТЕ с в.лице инж.С Ц се установява, че позициите,
количествата и стойността на изпълнените СМР, отразени в протоколи
обр.19, са налични на обекта. Само видовете СМР, които са скрити видове
работи не са били проверени, поради невъзможността за това. Строителният
надзор на обекта е потвърдил, че приемането на армировките на греди,
колони, плочи и др. е извършено от проектанта-конструктор на обекта. Но
тези приемания, по - скоро заповеди не могат да бъдат проверени в
Заповедната книга, тъй като тя не е открита. Тази експертиза, както и
Комплексната СТЕ по гр.д. № 735/2020г. на РС Добрич установяват
еднозначно, че сградата е изпълнена с съответствие с договора – груб строеж
до покрив, без дограма. Строителството е започнало въз основа на одобрен
инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж, договор с фирма за
строителен надзор, заверена заповедна книга, дадена строителна линия и
определено ниво на строежа – изцяло в съответствие с изискванията на ЗУТ.
По време на строителството са извършени промени в одобрения архитектурен
проект – премахване и преместване на стени, премахване на прозорци и
врати, преместване на комин, промяна на наклона на покрива в
несъответствие с одобрения проект. Тези промени съставляват несъществени
отклонения съгласно чл.154 ал.3 от ЗУТ и са допустими съгласно чл.154 ал.4
с.з. Те не своевременно отразени върху копие от проекта в нарушение на ЗУТ
и чл.8 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството. В с.з. в.лице Г пояснява, че с промяната на покрива
се засяга промяна на конструкцията на сградата – л.150. А съгласно чл.154
ал.2 т.5 от ЗУТ отклоненията от одобрения инвестиционен проект, които
променят строителната конструкция са съществени отклонения които, след
издаване на разрешението за строеж, се допускат по искане на възложителя,
придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по
чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото
разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване
на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. В
случая не се твърди такова искане да е направено от възложителя, респ.
неспазването на предписания от закона ред за извършване на това изменение
не може да се вмени във вина на строителя. В.лице Ц декларира в
заключението си – л.132, че на практика по сключения договор няма
неизвършени СМР.
5
Повторната СТЕ с в.лице В Д, която е извършила оглед на място,
потвърждава наличието на посочените СМР, както и това, че сградата е
построена в съответствие с проектите до кота 3,17м., като се изключат някои
изменения. Извършената съществена конструктивна промяна в таванското
покритие, изразяваща се в замяна на дървените стрехи с бетонови, също е
отразена от това в.лице. Изпълнените конзоли са станали причина да се
преизчислят размерите на гредите по периферията на сградата, като правите
греди с височина 40 см станали обратни с височина 65 см. Това е довело до
увеличаване на наклона на покрива над 30 %, с последващо увеличаване
височината на всички била. Покривната покривка е изпълнена с керамични
керемиди върху дъсчена обшивка по системата „Брамак“. Липсата на
екзекутив за това изменение на покривната конструкция според в.лице
В.Димитрова не може да е своеволие, конструкторът на обекта и надзорът би
следвало да са направили необходимите изчисления и да са дали компетентни
указания за изпълнението. Констатирано е и снаждане на греди, които са с
достатъчна дължина и крепежни елементи, освен това конструкцията е
укрепена и хоризонтално. На места има неточно подрязване на гредите, което
не е от съществено значение за здравината на конструкцията. Има и падане на
греди, най – вече в първите редове на покривната конструкция, което според
експерта може да се дължи и на човешка дейност.
Според допълнителното заключение на повторната СТЕ при договорена
стойност на СМР по Приложение № 1 към договора от 148 874,95лв с ДДС,
стойността на извършените СМР по актове обр.19 възлиза на 163 273,176лв, а
по допълнително извършените СМР на покрива – 15 409,836лв. В.лице отново
е потвърдило както изпълнението, така и наличността на описаните по
протоколите бр.19 СМР на обекта, както и това, че не може да бъде съставен
и подписан Протокол обр.14 без тяхното изпълнение, доколкото те касаят
грубия строеж на сградата.
Свидетелят Т Н Т, строителен инженер, проектант по част
„Конструктивна“, осъществявал авторски надзор върху процесното
строителство, потвърждава, че изменението в конструкцията на покривната
плоча е осъществено по задание на възложителя. Въз основа на него той е
изработил конструктивните чертежи, върху които строителят е изпълнявал.
Приел е конструкцията – Акт образец 14, без надлежна документация за
изменението на покрива, защото същата отговаря на действащите правила и
6
норми в страната. Според него въпросът за изменението на покривната
конструкция като съществено или несъществено е спорен. По отношение на
земетръсната шайба уточнява, че във вида, в който е изградена не може да
работи като шайба, а само и единствено за вертикален товар, но той е
предприел действия като е добавил друг тип елементи на други места в
сградата, за да я осигури в сеизмично отношение, т.е. – завишил е здравината
на друго адекватно място. По този начин сградата е останала осигурена на
осма степен на сеизмичност, характерна за района и определена в
първоначалния проект. Относно вида бетон, който се полага върху таванната
плоча преди покривната част свидетелят уточнява, че той не е водоплътна
смес и е нормално плочата на тече, освен ако има добавка за плътност,
каквато в случая няма. За стопиране на този процес се изпълнява
хидроизолация.
Свидетелката М Д, строителен техник в ищцовото дружество, пояснява,
че промяната на стрехата от дървена на стоманобетонна е наложило поправка
при изпълнението на покрива- обратните греди вече били 100 см на 80 см и
това наложило повдигане на покрива. Възложителят не бил съгласен с по-
голямата височина на покрива, но поради височината на обратните греди не
можел да бъде изпълнен по-нисък.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, преценен в
своята съвкупност, съдът прави извода, че възраженията на ответника,
поддържани във въззивната жалба за
некачествено извършени СМР, за изпълнение на строежа в отклонение от
изготвените проекти и за приравняване изпълнението на покривната
конструкция на пълно неизпълнение са неоснователни. Приема за доказано
твърдението на ищеца за изпълнени СМР по вид, обем и цена, така както са
описани в приложените към исковата молба пет протокола актове обр.19, а
оспорването на тяхното съдържание от ответника – за неуспешно проведено.
Некачественото изпълнение настоящият състав разглежда единствено в
контекста на направеното възражение за неизпълнен договор, доколкото
други искания във връзка с това не се поддържат във въззивната жалба.
Неоснователно се явява поддържаното във въззивната жалба твърдение,
че възложителят е отправил навреме и в пълен обем възраженията си към
строителя, което да обоснове извод за неприемане на работата. Във връзка с
7
това свидетелката Веселина Г. твърди съставянето на писмен документ за
отправени възражения до строителя, но такъв не е представен нито с отговора
на ИМ, нито с отговора на ДИМ, нито на по-късен етап от процеса. Липсват
каквито и да е твърдения и доказателства, че ако такива възражения бяха
отправени до изпълнителя, те са стигнали до него. Освен това въпреки
твърденията за неизпълнен договор, некачествено изпълнение и неприемане
на работата, ответникът твърди, че е заплатил изцяло извършените СМР,
поради което не дължи тяхната стойност. Самото заплащане на изработеното
презюмира приемане на работата от възложителя. В този смисъл твърдението
за отсъствието на хипотеза на чл.264 ал.3 ЗЗД се преценява като
неоснователно.
Оплакването във въззивната жалба, че исковата претенция е
преждевременно заведена, преди да е издадена фактура за извършените СМР,
е напрравено за първи път пред настоящата инстанция. То не е релевирано в
отговора на исковата молба, поради което се явява преклудирано. По него
съдът не дължи произнасяне.
Твърдението на въззивника, че е заплатил изцяло СМР, предмет на
процесния договор за строителство, е частично основателно. От
представените в тази връзка 5 броя разходни касови ордери е видно, че
сумите по два от тях са заплащани на самия ответник, а не от него. По
останалите три броя касови ордери обаче сумите са броени на лицето В Г П,
който е управляващ и представляващ ищцовото дружество. Като основание за
извършеното плащане и по трите ордера са посочени различни етапи от
изграждането на процесната сграда. В допълнителната искова молба
строителят оспорва, че тези РКО доказват плащане изобщо. Изхождайки от
наименованието на документа, същият счита, че те доказват излизане на пари
от касата на дружеството, а не постъпването им в нея. В условията на
евентуалност твърди, че последните три броя РКО отразяват
вътрешнофирмени разчети, възникнали с получени суми от В П от
представляваното от него дружество „Тракия Строй Инвест“ ЕООД.
Във връзка с това съдът намира, че наименованието на бланката на
документа не е основополагащо за определяне на правната му същност. На
ордерите липсва печат на дружеството, сумите по тях не са заприходени в
касата. Последните три броя РКО отразяват получаването на суми по
8
договора за строителство от 19.06.2019г. от управителя на дружеството
изпълнител. Всичко това налага извода, че последните три РКО представляват
разписки за получени от възложителя суми по договора. Строителят не доказа
твърдението си за вътрешнофирмени разчети. Ако ордерите отразяваха такива
разчети, неясен остава въпросът защо се намират в държане на възложителя,
който ги и представя по делото. Ето защо съдът намира за доказано
твърдението на ответника, че със сумите по последните три РКО е заплатил
част от претендираните суми. Следователно исковата претенция следва да
бъде отхвърлена за сумата от 45 492,60лв, представляваща сбор от
заплатените с три броя РКО суми и уважена за сумата от 105 073,94лв /
150 566,54лв – 45 492,60лв/, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на задължението.
Цената на процесните СМР се дължи с присъдено ДДС.
Съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се
облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Облагаема
доставка според разпоредбата на чл.12, ал.1 ЗДДС е всяка доставка на стока
или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено
лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.
Въз основа на тези разпоредби може да се приеме, че облагаема доставка по
смисъла на ДДС е прехвърляне на право на собственост или други вещни
права върху стоката или всяко извършване на услуга срещу насрещна
престация, като доставката следва да е извършена от данъчно задължено по
закона лице – лице, което е регистрирано по реда на ЗДДС. Съгласно чл.82,
ал.1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице –
доставчик по облагаема доставка. В чл.86, ал.1 ЗДДС е предвидено, че
регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го
начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен
ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния
данъчен период и посочи издадения данъчен документ в дневника за
продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем. Извършването на СМР от данъчно регистрирано лице представлява
доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.2, т.3 ЗДДС. Тази доставка е
9
възмездна, тъй като дори и без да е налице сключен договор между
доставчика и получателя на услугата, по силата на закона на доставчика се
дължи стойността на извършените СМР поради недопустимостта на
неоснователното обогатяване. В този случай съгласно чл.26, ал.2 ЗДДС
данъчната основа се определя от стойността на извършените СМР, която се
дължи от получателя на услугата като насрещна престация по доставката. С
оглед на това доставчикът е длъжен да начисли данъка и да го внесе, като при
изпълнение на това задължение би извършил разходи не само в размер на
стойността на извършените от него СМР, но и на дължимото ДДС, а
ответникът като получател на услугата би спестил разходи в същия размер.
Ето защо съдът намира, че извършването на СМР от регистрирано по
ЗДДС лице представлява облагаема доставка по смисъла чл.9, ал.2 ЗДДС. В
този случай в сумата, дължима на изпълнителя от получателя на доставката,
следва да бъде включен ДДС.
Следва да бъде казано и това, че цената на договорените СМР е с
включен ДДС, заплащането на част от дължимата сума в размер на
25 734,35лв е също с включен ДДС.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
дължат разноски както следва :
Ищецът е направил разноски за двете инстанции в общ размер на
18 666,67лв / 11 858,67лв по т.д. № 96/20г. на ДОС; 1 360лв по ч.т.д. №
185/20г. на ВОС и 5 448лв по в.т.д. № 316/22г. на ВнАпС/. Съобразно
уважената част на иска му се дължат 13 026,67лв. Ответникът е направил
разноски за двете инстанции в общ размер на 9 826,33лв / 6 815лв по т.д. №
96/20г. на ДОС и 3 011,33лв по в.т.д. № 316/22г. на ВнАпС/. Съобразно
отхвърлената част на иска му се дължат 2 968,96лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/21.01.2022г. на Добричкия
окръжен съд, постановено по т.д. № 96/2020г. в частта, в която М Д. С. с ЕГН
********** от гр.Добрич е осъден да заплати на „ТРАКИЯ СТРОЙ
ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
10
гр.Варна, район „Вл.Варненчик“, Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо
Фичето“ №25, с управител и представляващ В Г П сумата от 105 073,94лв.,
представляваща дължима част от цената на СМР по Договор за строителство,
сключен на 19.06.2019г. и Анекс №1 към договора, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 27.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 949,09лв. - разноски в обезпечителното
производство по ч.т.д.№185/2020г. на ВОС и 8 275,66лв. - разноски по т.д. №
96/2020г. на ДОС.
ОТМЕНЯ решението в останалата му част и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление –гр.Варна, район
„Вл.Варненчик“, Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ №25, с
управител и представляващ В Г П срещу М Д. С. с ЕГН ********** от
гр.Добрич за заплащане на дължима част от цената на СМР по Договор за
строителство, сключен на 19.06.2019г. и Анекс №1 към договора за горницата
над 105 073,94лв до претендираните 150 566,54лв, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 27.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен, погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА М Д. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич е осъден да заплати
на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление –гр.Варна, район „Вл.Варненчик“, Западна промишлена зона,
ул.“Уста Кольо Фичето“ №25, с управител и представляващ В Г П сумата от
3 801,93лв разноски за водене на делото във въззивното производство
съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление –гр.Варна, район „Вл.Варненчик“, Западна
промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ №25, с управител и
представляващ В Г П да заплати на М Д. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич
сумата от 2 968,96лв разноски за водене на делото във въззивната инстанция
съобразно отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12