№ 77
гр. Плевен , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело №
20214400500126 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260630 от 29.12.2020година., постановено по гр.д. №
3322/2020г. Плевенският районен съд е прекратил производството по делото,
в частта, в която се иска да бъде прието за установено в отношенията между
страните на основание чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, че В. Н. Т. от гр. Плевен
дължи на „Дженерали Застраховане” АД, гр. София, ЕИК *********, сумата
60лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница,
начислена за периода от 05.04.2019г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като недопустимо.С решението е
отхвърлен иска на „Дженерали Застраховане” АД, с правно основание чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.410 КЗ за признаване на установено в
отношенията между страните, че В. Н. Т. дължи на „Дженерали Застраховане”
АД, сума в размер общо на 539.17лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.Присъдил е и разноски
1
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответницата в размер на 300лв.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен
иска, е подадена въззивна жалба от “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
чрез пълномощника юрисконсулт В.Я.. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията
за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени
решението на Плевенски РС в обжалваната му част и да постанови друго по
съществото на спора, с което да бъде уважен предявения срещу В.Т.
установителен иск за сумата 539.17лв.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв.П. А. от ПлАК, е
взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в
писмения отговор на жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция писмени доказателства, съобрази изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на В. Н. Т., че дължи на „Дженерали Застраховане” АД, сумата 539.17лв.,
представляваща платено застрахователно обезщетение и направени
ликвидационни разноски, както и сумата 60лв., представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница, начислена за периода от 05.04.2019г.
до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски направени в заповедното производство за идадената Заповед
за изпълнение № 984 от 22.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 1766/2020г. на ПлРС.
Предмет на въззивно обжалване е само произнасянето на съда
относно сумата 539.17лв. За да отхвърли иска в тази му част, районният съд е
приел, че не са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 410,
ал.1, т.1 от КЗ за пораждане на задължение за ответницата да заплати
исковата сума. Установил е наличието на сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца като застраховател, претендиращ регреса и
2
застрахования, който е претърпял щетите и че е настъпило застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска – между ищеца и „В. Т.“ ЕООД
е налице валиден застрахователен договор, по силата на който в тежест на
ищеца е възникнало задължение да поправи вреди на процесното МПС, които
страните не спорят, че са му били причинени. Безспорно е и изплащането на
застрахования на застрахователно обезщетение в претендирания със
заявлението по чл.410 ГПК размер отговарящ на действително претърпените
вреди.Не е установил обаче наличието на най-важната предпоставка за
уважаване на регресната претенция – вредите да се причинени именно от
ответницата като трето лице, което да отговаря по правилата на деликтната
отговорност, т.е при наличие на виновно и противоправно поведение,
вследствие на което и в причинна връзка, с което да са настъпили вредите на
МПС. Приел е, че събраните по делото доказателства безспорно установяват
силно влошените отношенията между бившите съпрузи - ответницата и
свидетеля В. Д., който е управлявал процесното МПС. Поради това не е
кредитирал с доверие показанията на единствения очевидец – св.Д.. Другият
присъствал на събитието – бащата на ответницата, чиито показания съдът е
преценил също по реда на чл.172 ГПК, не е бил пряк очевидец и не е видял
дъщеря си да удря автомобила. Съдът се е позовал се е на показанията на
полицаят В. Ц., който е бил дежурен по време на събитието и който
установява спора за родителските права по отношение на детето на страните,
но не е наличието на инцидент във връзка с автомобила.Позовал се е също и
на показанията на свидетеля К. Т., който като незаинтересована страна по
спора установява, че щетите по автомобила са били налични месеци преди В.
Д. да съобщи за станалото застрахователно събитие, които кореспондират и
със заключението по допуснатата САТЕ и обясненията на ВЛ, дадени в о.с.з.
Въззивният съд намира тези изводи за правилни и обосновани на
събраните по делото доказателства обсъдени и анализирани от районния съд.
Споделя изожените правни и фактически доводи и препраща към тях.
Свидетелят В. П. Д., бивш съпруг на ответницата, е дал показание,
че е спрял автомобила си пред Първо РУ и при отваряне на вратата
ответницата реагирала нервно, като потрошила вътрешната кора на
автомобила и че нанесла вреди и на външната страна на вратата, по която
личали вдлъбнати от ритници. Твърди, че освен тях двамата никой друг не е
3
присъствал на инцидента и че родителите на ответницата по това време били
в полицията. Не помни с какви обувки е била бившата му съпруга – с равни
или на токчета. Твърди, че след инцидента е подал жалба в полицията.
От приложената в делото Пр.преписка №В6678/2016г. по описа на
РП Плевен, образувана по повод жалба на В. П. Д. се установява, че с
Постановление от 06.01.2016 г. е отказано да се образува ДП, поради факта,
че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Видно е
от прокурорската преписка, дадените от В. Д. и от В.Н. Д.а обяснения за
инцидент станал пред полицейското управление на 20.11.2016г. касаят спора
им относно предаване на детето им. В дадените в докладните записки
сведения от Р. И. И. - полицай ВПА при Първо РУ и Е. Й. П. - ОД при Първо
РУ, се сочи, че И. се е отзовал на станалия пред Първо РУ скандал между
бившите съпрузи В. П. Д. и В.Н. Д.а. Той не е бил очевидец на скандала, но
след като е излязъл пред управлението е видял, че по колата на Д. има
охлузване по предна и дясна лява врата в областта над дръжките, както и
счупена декоративна кора на предна лява врата, а по вратите се виждали
части на подметка от обувка. Р. И. не е бил призован като свидетел и не е
потвърдил пред съда изложеното в съставената докладна записка.
Същевременно такива щети не са описани в докладната записка на другия
полицай-Е. П. и разпитан като свидетел от ПРС, той не е установил
нанасянето на щети по автомобила. Другият разпитани пред РС свидетел В.
П. Ц., заемащ длъжност „полицейски инспектор“ в ОД на МВР Плевен, Първо
РУ е установил, че познава ответницата, тъй като тя имала конфликти с
бившия си съпруг по повод на детето им и че е имало образувана преписка, по
повод на жалба относно увреждания на автомобил. Дал е показание, че е
работил по образуваната преписка, но не е присъствал на инцидента и не е
потвърдил под страх от наказателна отговорност, данни от писмените
обяснения, които е дал и събрал по преписката, които да сочат щети по
автомобила, още по-малко пък – нанесени от ответницата.
Свидетелят Н. Х. Т., баща на ответницата твърди, че е останал на
20 метра от колата на В.Д.. Сочи, че колата е била паркирана близо до стената
на сградата на полицията и че е видял, че се карат, след което той се прибрал
и не е присъствал на инцидент с колата на бившия му зет. Дава показание, че
дъщеря му ходи обикновено със спортни обувки, както и тогава, а не с
4
обувки с токчета.
От показанията на свидетелят К. Ю. Т., се установява, че познава
ответницата, тъй като са живели в съседство в ж.к. „Д.“, докато тя е била
женена за В. Д., който е продължил да му бъде съсед. Дава показание, че още
през 2016г. му е направило впечатление, че по автомобила на В., който той
паркирал пред входа на жилищната им сградата, има увреждания между
предна лява и задна лява врата - побитости, вдлъбнатини, като натискана с
някакъв твърд, метален предмет, които са същите които се виждат на
снимките приложени по делото. Твърди, че В. Д. имал навика да кара коли с
компрометирана визия, одрани и с очуквания.
От заключението на СТЕ се установява, че наличните пластични
деформации по левите врати на процесния автомобил се дължат на ударни
въздействия с малка допирна повърхност с посока на движение за външните
стени на левите врати отвън навътре, а върху панел на облицовка предна лява
врата отвътре навън. ВЛ е установило, че повредите се дължат на субективно
въздействие и че стойността на щетите към датата на застрахователното
събитие при възстановяване в специализиран сервиз с оригинални част е
509.13 лева.От обясненията на инж.И. в съдебно заседание, се вижда че
ударите върху МПС-то вероятно са били с крак, поради факт, че допирната
повърхност е съотносима с геометричните размери на подметка или обувка -
уврежданията по външната страна по-скоро са от ток на женска обувка, а от
вътрешната е от обувка, която е равна, тъй като е с по – голяма квадратура.
Преценявайки данните от свидетелските показания, ВЛ е посочило, че ако
щетите по автомобила са от женска обувка, с оглед малко разстояние между
автомобила и стената на сградата, те биха се реализирали под ъгъл, тъй като
няма място за такава деформация перпендикулярна на стената и няма как от
такова разстояние да се деформира перпендикулярно автомобила. Пояснява,
че уврежданията по външната страна на вратата може да са причинени и от
други предмети с подобна повърхност, а не само от ток на обувка.Обяснява,
че от разстоянието, на което сочи Д., че е била ответницата, не може с вдигане
на крак да се причинят вредите по автомобила.
Поради изложеното и при съвкупната преценка на
доказателствата относно наличието на деликт извършен от ответницата,
съдът намира, че не е проведено пълно и главно доказване на този факт,
5
поради което дори при наличието на другите предпоставки за това, не може
да се уважи регресната претенция на ищеца. Не е доказано както, че вредите
са нанесени именно на сочения в образуваната преписка ден, нито че са
нанесени от ответницата. Показанията на незаинтересованите свидетели –
съсед на застрахования и полицейските служители разколебават твърденията,
че вредите са нанесени на 20.11.2016г., тъй като св.К. Т. установява, че те са
съществували и преди това, което е индиция за недобросъвестност на
застрахования.
Индиция за това е и установеното с представеното по делото
Искане за оценка на вреди по щета № *********/21.11.2016г., с което В.Д. е
поискал да се оценят вредите на управлявано от него МПС, като с протокола
за оглед на процесното МПС са констатирани и увреждания по автомобила, за
които не се твърди да са нанесени от ответницата: „ калник заден десен – боя;
лайсна дясна, броня задна-боя; праг десен – боя; лайсна под заден
регистрационен номер“.Видно е от представения по дело калкулация за
ремонт № *********/31.01.2017 г., че ремонтът на процесния лек автомобил
възлиза на 524,17 лева с ДДС и е извършен от „Весати 63“ ООД, за което е
издадена и фактура на стойност 524,17 лева, включвайки всички описани
щети, дори и тези за които ищецът не твърди да са нанесени от ответницата.
Ищцовото дружество е издало Ликвидационен акт №495849/01.02.2017г. като
е признало всички разходи за извършения ремонт и е разпоредило да се
извърши плащане в размер на 524,17 лева на „Весати 63“ ООД, след което е
изпратило и регресна покана на ответницата за заплащане на сумата 524,17
лева по щета № *********/21.11.2016г. за извършеният ремонт и сума от
15,00 лева – ликвидационни разноски.
При така изложеното следва да се приеме, че установителния иск
е недоказан и поради това - неоснователен и не следва да бъде уважен.Като е
стигнал до същите правни изводи Плевенски районен съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което на основание чл.271 ал.1 ГПК
следва да бъде потвърдено.Следва да бъдат присъдени разноски в полза на
въззиваемата в размер на 150лв. за адв. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260630 на Плевенския районен съд,
постановено на 29.12.2020г. по гр.д. № 3322/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.273 от ГПК
„Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Княз Дондуков“ №68 да заплати на В. Н. Т.,
ЕГН *****, с постоянен адрес в гр. П., ул.“У.Г." №**, ет.*. ап.*, сумата 150
лева – разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7