№ 206
гр. Пазарджик, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200464 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХЕБЪРБУС“ АД - Пазарджик, ЕИК *********,предст. от М.
Я. Ф. против НП ДАИ 0000070/12.12.22г. на гл. секретар на ИААА, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП с.з. е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на НП, поради което се иска и
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, писмено и в
устните състезания, поддържа жалбата си и настоява да се отмени НП с подборни
възражения . Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, настоява да се потвърди НП като
правилно и законосъобразно.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
Със заповед №РД-01-442/24.10.2022г. на зам. изпълнителния директор на
ИААА е разпоредено извършване на комплексна проверка на дружеството-
жалбоподател, като същата е възложена за периода 25-28.10.22г. на
командированите в Пазарджик служители на РДАА София – Б. Д. и И. Т..
1
След приключване на проверката бил съставен на 04.11.22г. КП ( л. 15 и
сл.), в който било отразено установеното в хода й.
На 04.11.22г. св. Д. съставил процесния акт против дружеството, за това,
че като превозвачът не представя за проверка поисканата с известие №11-54-
4374/1/12.07,2022г. информация от дигиталната карта на водача А. Ц. Л. с
ЕГН:****** с данни за пътуванията в проверявания период 01.08,2021 г. до
В0.06.2022г., доколкото е видно от ПЪТЕН ЛИСТ №0-3226 ( Л. 21), че
същият е извършил случаен превоз на 26,06.2022г. - нарушение на чл. 91в,т.2
ЗАвП.
Актът е съставен в присъствието на законовия представител, комуто е
надлежно предявен и е връчен препис .
Въз основа на акта е издадено НП, с което за описаното и квалифицирано
с акта нарушение и на основание чл. 104 , ал.7 ЗАвп е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв.
То се атакува с редица доводи относно неговата материално-правна и
процесуално-правната незаконосъобразност.
На първо място се оспорва териториалната компетентност на
актосъставителя, липсата на която се поддържа като съществено процесуално
нарушение. Теорията ( „Процесът по ЗАНН“, стр. 208 ) и практиката дават
отговор на това възражение в един и същи смисъл – когато изискването за
териториална компетентност произтича от специален административен закон ,
подзаконов нормативен акт по прилагането му или друг акт, който урежда
статута и правомощията на длъжностното лице , тогава липсата на
териториална компетентност е съществено неотстранимо процесуално
нарушение.
В процесния случай факт е, че длъжностните лица, извършили
комплексната проверка на дружеството-жалбоподател - Т. и Д., служители на
РДАА София , са били командировани в Пазарджик именно за тази проверка
със заповедта на л. 7-8 и за времето от 25 до 28.10.22г. На 04.11.22г. авторът й
издал нова заповед- виж на л. 50, с която „изменя“ предходната по отношение
на срока и установява нова крайна дата 07.11.22г. Това обаче е станало след
изтичане на срока по първата заповед, тъй като втората е издадена на
04.11.22г., а срокът на действие на първата е 25-28.10.22г. и изменението му е
било възможно със заповед най-късно от 28.10.22г . Така, че издадената на
04.11.22г. заповед е нова ( а не изменяща) и срокът на делегиране на права в
друга административно-териториална област не може да продължи изтеклия на
2
28.10.22 ( и преди новата заповед). Заповедта от 04.11.22г. установява един нов
срок за командироване и той е от датата на издаване на заповедта 04.11.22г. до
посочения в самата заповед краен срок на действието й 07.11.22г.
Следователно към 04.11.22г. – дата на издаване на заповедта за командироване
на актосъставителя той е бил компетентен да извърши проверка на
дружеството.
Без значение за този извод е дали командированите служители са
изпълнили задълженията си по КТ и ЗДържСл във връзка със самото
командироване и задълженията по самата заповед ( съставяне на доклад, отчет,
предаване и т.н.). Тези отношения засягат изпълнение на задължения от
държавния служител по служебното му правоотношение и не влияят върху
делегираната му компетентност за изпълнение на задължения по ЗАвП в друга
административна област.
Що се отнася до мотивирането на заповедите, посочените в тях основания
са съответни на разпорежданията с диспозитивната част и възражението в тази
посока е неоснователно.
Въпросът е, след като контролният орган е бил компетентен да
извърши в Пазарджик към 04.11.22г. процесната комплексна проверка на
дружеството, дали е бил компетентен да състави на същата дата 04.11.22г. акта
за установено при тази проверка нарушение? Заповедта на л. 7-8 и тази на л. 50
делегира правото на извършване на проверка в област към друга РД от тази, към
която принадлежат посочените в заповедта служители. Правото да съставяне на
акта е нормативно разрешен въпрос. С чл. 91, ал.1,2 и 3 на ЗАвП е предвидено
,че контролът по този закон се осъществява чрез длъжностните лица на ИААА,
които за тази цел имат правата по 13-те точки на ал.3 , чл. 91.
Статутът на тези органи е уреден в Устройствения правилник ( виж и
посочения Коментар на ЗАНН, стр. л. 208-209). Въз основа на чл. 17. (1) от
Правилника „специализираната администрация на ИААА е организирана в
четири дирекция " и осем регионални дирекции "Автомобилна администрация",
като с точки 5-та и 7-ма са създадени РДАА Пловдив ( с териториална
компетентност и за област Пазарджик ) и РДАА – София. С чл. 20а, т.1 от
Правилника е уредна териториалната компетентност на служителите в
регионалните дирекции - те осъществяват контролните функции на
Агенцията на територията на областите, включени в състава на дирекцията
Следователно, изискването за териториална компетентност е постановено с
Устройствения правилник, който е приет с постановление на Министерския
съвет ( ПМС № 272 от 29.11.2013 г) и има статут на нормативен акт по смисъла на
чл. 7, ал.1 от Закона за нормативните актове.
Доколкото със заповедта от 04.11.22г. - л. 50 е възложено , както се
прие горе, комплексна проверка на дружеството –жалбоподател за периода 04-
07.11.22 г. от посочените двама служители от РДАА София , командировани в
3
Пазарджик, за този период те са имали делегирани права по чл. 91, ал.3, т.1 -13
да установяват нарушения, извършени в област Пазарджик. И след като според
чл. 92, ал.1 Закона „в изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните
лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения“, то
двете надлежно командировани длъжностни лица, едното от които съставителя
на акта, са имали правото да съставят актове за установени административни
нарушения, извършени в област Пазарджик.
Обсъждането горе обуслови неоснователност на претенцията за
съществено процесуално нарушение, допуснато вследствие съставяне на акта от
териториално некомпетентен административен орган.
Що се отнася до компетентността на административно-наказващия
орган, тя произтича от упълномощителната заповед на л. 29-30.
Описанието на нарушението е с ясни и достатъчно по своя обем обстоятелства
, които от една страна гарантират правото на защита, а от друга – позволяват
да се осъществи съдебния контрол за законосъобразност. Изрично се сочи
кога и по какъв начин е била изискана непредоставената от превозвача
информация и за кой период е следвало да се отнася. Правилна е и правната
квалификацията на нарушението по чл. 91в,т.2 ЗАвП. Нормата установява две
самостоятелни изисквания към превозвачите 1.да съхраняват информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача най-малко една година
след нейното приключване и 2 . да я предоставят за проверка от контролните органи. С
неизпълнението на което и да е от тези две изисквания се допуска нарушение
на цитираната норма. Вмененото, предвид описателната част, нарушение е
извършено при втората форма на изпълнителното деяние – непредоставяне за
проверка на посочената информация, относима за посочения период. Затова
и претенциите на защитата в обратния смисъл (на л. 65) остават несподелени.
Все в тази връзка – правилна е и посочената санкционна норма, въз
основа на която с НП е реализирана оспорената административно-наказателна
отговорност. Посоченият чл. 104, ал.7, пр. последно ЗАвП , макар и
административно-наказателна разпоредба, съдържа състава на две нарушения,
едното от които ( тъкмо по посоченото предложение последно) кореспондира
с описаното и квалифицирано нарушение – отказ да се предоставят за
проверка от контролните органи данните от дигиталната карта на посочения
водач. Вярно е, че при описанието не се сочи, че се касае до „извлечена „
информация , но пък ясно е отразено, че се касае до информация, съдържима
в дигиталната карта на посочения водач, така че несъмнено става ясно, че тя
трябва да се извлече по някакъв начин. При това, вмененото нарушение
съвсем не се изразява в неизвличането на данни , каквато неправилна
4
интерпретация прави защитата- виж на л. 65 ), а в непредоставянето,
респективно отказът да се предостави тази информация. Тя е била изискана
още с посоченото в акта и н НП писмо от 12.07.22г. ( налично на л. 9-10, по
делото ) и за конкретно посочен период и до приключване на проверката не е
предоставена, за което не се спори от страна на дружеството- жалбоподател.
Няма спор , че след съставяне на акта извлечена от картата на водача
информация е била предоставена ( виж на л. 11-14) , но не е спорно също така,
че тя не се отнася до периода, заявен с искането за предоставяне: 01.08.21-
30.06.22г. ( а е за периода септември, октомври и ноември 2022г. ).
Предоставянето на такава информация обаче сочи, че дружеството има
налична и съхранява информация от дигиталната карта на водача, но не за
периода, за който е изискана. От друга страна, дружеството не само, че нито
в хода на проверката, нито в съдебната фаза се позовава на несъхранение ( з
защитата само се настоява, че не било ясно обвивението дали било за
съхранение – л. 66), но дори депозира ( макар и след акта такава
информация). При това положение несъмнено установен може да бъде само
факта на непредоставяне / отказ да се предостави изисканата информация.
Този факт , освен че не е спорен относно информацията за периода, за
който е изискана, е несъмнен, предвид ясните и детайлни показания на
актосъставителя, известието на л. 9 и данните на л.11-14 ( относно период
извън проверявания). Впрочем, последните за обсъдени съвсем коректно от
административно-наказващият орган, правилно заключил в санкционния акт,
че те не касаят процесния период, за който са изискани и не влияят на
съставомерността на нарушението, възприето с акта.
Наложената имуществена санкция на правилното правно основание чл.
104, ал.7 ЗАвП е в минималния размер от 2000 лева и не подлежи на корекция
в полза на жалбоподателя.
Правилно е било и решението на наказващия орган, че не са налице
основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Не се установи , както
претендира чрез въпросите си ( виж на л. 41 , гърба) защитата, да е била
загубена картата на водача Л. и въобще да е било давано такова обяснение в
хода на проверката. Единствената реакция на дружеството по искането на л. 9
-10 е предоставената и то след съставяне на акта на данните от картата на този
водач, но за друг период, след посочения в искането на л. 9-10. Наред с това ,
5
искането за предоставяне на данни е от 12.07.22г. и е било връчено лично на
законовия представител ( виж на л. 10) , а проверката е приключила едва с КП
на 04.11.22г., който също е бил предявен и връчен на законовия представител
( виж на л. 19). Тоест, дружеството е разполагало с цели четири месеца, за да
предостави информацията, в които единственото което е сторило е
бездействие по отношение на задължението за предоставяне на исканата
информация за посочения период. Информацията е от значение ( виж на л. 11-
14) за проверка на времевите периоди на работа- път и почивка, които са от
значение за осигуряване на такова психо-физическо състояние на водача, при
което е изключена преумора от прекоремно пътуване или липса на почивка,
които фактори са сред основните за пътно-транспортни инциденти.
Горното обуславя решението за правилно и законосъобразност на
НП, което прави неоснователна претенцията за присъждане на разноски за
адвокат в полза на дружеството, но пък основателна тази за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение – на основание чл. 63д, ал.3 вр.ал 1 ЗАНН
вр. чл. 144 вр. чл. 143 АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр- ал.1 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е
НЗПП и в полза на ИААА и в тежест на дружеството. Същото следва да се
определи в размер на 100 лева, като се има предвид броя на съдебните
заседания и събрания в тях относим доказателствен мателиал, както и
фактическата и правна сложност на делото .
Възраженията в писмената защита ( л.66, т.4) относно некоректно
изписване наименованието на посочения подзаконов нормативен акт не са
относими и по тази причина не са обсъдени в настоящото изложение.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП ДАИ 0000070/12.12.22г. на гл. секретар на ИААА,
с което на „ХЕБЪРБУС“ АД - Пазарджик, ЕИК *********,предст. от М. Я. Ф.
на основание чл. 104, ал.7,ПР. последно от ЗАвП с.з. е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА ХЕБЪРБУС“ АД - Пазарджик, ЕИК ********* да заплати
ИААА сума в размер на 100 лева.
6
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7