Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1988 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от В.А.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Б.Б. от ВАК срещу Д.Б.С., ЕГН ********** с адрес *** положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на 5180 лева, представляващо подлежаща на връщане като дадена на отпаднало
основание сума получена по банков път от длъжника на 08.11.2013г. по развален неформален договор за изработка от 07.11.2013г. с предмет извършване
на ремонт в обект- пицария, находяща
се на адрес ***,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда -
06.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата
молба: по силата на сключения между страните на 07.11.2013г. договор за
извършване на строително – ремонтни дейности, ответникът, като изпълнител е
поел задължение да извърши ремонт в обект
- пицария, находяща се на
адрес ***, изразяващ се в препокриване и
изолация на покрив от 300 кв.м., шпакловане и боядисване на заведението - 500
кв.м. и външно измазване на сградата от 100 кв.м. срещу задължението на ищеца –
възложител да плати възнаграждение за извършената работа в размер 5180 лева.
Сумата била платена авансово на 08.11.2013 по банкова сметка ***. Уговореният
срок за изпълнение бил до Нова година. Въпреки
изправността на ищеца и изтеклия срок за изпълнение на уговорените видове СМР
на обекта, ответникът не е изпълнил възложената му работа. Счита договора за
развален поради забава на изпълнителя, с отправено изявление през 03.2014г..
Ето защо платеното по договора авансово възнаграждение се явява получено от
ответника на отпаднало основание. Предвид неизпълнение на задълженията от
страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно
производство по ч.гр.д. № 16828/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така
издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение
в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведените съдебни заседания, ищецът
поддържа исковата молба. Ответникът в о.с.з. не оспорва получаване на сумата,
но оспорва, че е неизправна страна по договора.
СЪДЪТ, преценявайки събраните по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 8531/15.11.2018 по ч.гр.д.№
16828/2018г. по описа на ВРС, 7 състав за сумата 5180 лева, представляваща подлежаща на връщане като дадена на отпаднало
основание сума получена по банков път от длъжника на 08.11.2013г. по развален неформален договор за изработка от 07.11.2013г. с предмет извършване
на ремонт в обект- пицария, находяща
се на адрес ***,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда-
06.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 603.60 лева
представляваща сторени съдебно деловодни разноски в производството за платена
държавна такса от 103.60 лева и 500 лева адв.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от Д.Б.С., за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Видно е от платежно нареждане от 08.11.2013г.,
че ищецът е превел на ответника общо 5180 лева, с посочено основание за плащане
– относно имот в село Кранево.
В полза на ищеца са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. Я. С. /син на ищеца и първи братовчед
на ответника/ и свГ.П./без родство/ за
установяване постигнатите между страните уговорки;
за какво е била предадена сумата; налице ли е изпълнение от страна на ответника;
моментът на разваляне на договора и отправената покана за връщане на сумата.
Св. С. заявява, че ищецът има имот в с. К.– къща с пицария.
Към момента на придобиване на имота през 2013г., същият имал нужда от сериозен
ремонт, тъй като бил в много лошо състояние. Баща му и братовчед му постигнали
уговорка, последният да извърши ремонта срещу заплащане. Следвало да направи
изолация на покрива към 300 кв., вътрешна шпакловка, боядисване към 500 кв. и
външна изолация с боядисване към 100 кв. Баща му превел авансово договореното
възнаграждение. Ответникът не извършил ремонта и баща му се отказал от тази уговорка, като си
поискал парите. Тъй като сезонът наближавал, ремонтът бил необходим, за да може
да се ползва обектът.
В показанията си св. П. установява, че познава страните по делото. Знае,
че ищецът има имот в с. К.на центъра, пицария с къща. Присъствал преди повече
от 7 год. през м. септември на разговор между страните. Уговаряли се за
извършване на цялостен ремонт на заведението.
На следващата година през м. март помагал за извършване на СМР на същия
обект, тъй като ответникът не извършил ремонта. Ищецът ангажирал други майстори
за извършване на СМР. Към настоящия момент ремонтът е извършен от трети за
спора лица.
Въпреки предоставената
му възможност, ответникът не е ангажирал допуснатите в негова полза гласни
доказателства.
От така установената
фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
От
събраните по делото доказателства се установи, че между страните по делото е
бил сключен договор за извършване на строително ремонтни работи в имот,
собственост на ищеца – обект пицария, находяща се на адрес ***, който по своята
правна същност е договор за изработка, по който ищецът е възложител, а ответникът
изпълнител. Договорът за изработка е консенсуален,
двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото
страните по него са обвързани щом постигнат съгласие, двустранен, защото
създава задължение за едната страна да изработи нещо, а за другата да го приеме
и заплати, и възмезден, защото срещу това което изпълнителят ще изработи,
другата страна дължи възнаграждение. Съгласно чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД
поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата от него работа.
Приемане на извършената работа има само когато реалното получаване на
изработеното се придружава и от изявленията на поръчващия, че счита работата
съобразена с договора. По делото не се установи, че ответникът като изпълнител
е извършил своите задължения по него.
За
да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо
ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно
упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението
за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице
законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а
именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е
изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да
е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за
реализиране на дължимата престация. Преобразуващото
право да се развали договорът в хипотезите на чл.
87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на
неизпълнение от страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза
възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната
страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение,
че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В
разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са
предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без
отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно
изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или
когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Когато се касае за безполезност на
изпълнението, за каквото твърди ищецът, то трябва да е настъпило в резултат на
виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на
договора кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на
интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.
Кредиторът не може обаче да упражни правото да развали договора в случай, че
длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата забава. В случаите, при които кредиторът не
окаже съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като
последният е предложил изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата
е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД длъжникът
се освобождава от последиците на собствената си забава.
С
оглед на изложеното, следва да се приеме, че в разглеждания казус са настъпили
последиците от разваляне на договора и искането на ищеца за реституция на
даденото по договора е основателно.
Между
страните не е спорно наличието на валидно възникналата между тях облигационна
връзка по договор за извършване на СМР от 07.11.2013г.. Няма спор, че по така
сключения договор ищецът е изплатил на ответника авансово възнаграждение в
размер на 5180 лева. Безспорно по делото се установи, че ответникът не е
изпълнил поетите от него задължения по договора.
От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че СМР са изпълнени, но не от
ответника, а от трети за спора лица.
Не се оспорва от страна на ответника,
оказване на необходимото съдействие от страна на ищеца, за да може ответникът
да изпълни поетите от него задължения, а именно да предостави обекта в такъв
вид, който да позволява на изпълнителя да изпълни своите задължения.
Без значение в случая е дали волеизявлението
за разваляне на договора е направено преди подаване на исковата молба в съда в
отделна покана или е заявено в исковата молба. С получаване на препис от
исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на
договора. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита,
че при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да
бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника /Решение
№178/12.11.2010г. по т.д. № 60/2010г. на ВКС, II ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК; Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 116/2011 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т.В./. Когато се касае
за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на
виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на
договора кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на
интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.
Ищецът е навел твърдение за отпаднал
интерес от изпълнение на договора /безполезност на престацията/ предвид наличието на значителна забава
по вина на ответника, в който период ищецът е възложил на трети лица
договорените с ответника СМР и последните са извършени към датата на исковата
молба.
Съдът намира,
че е налице забава на изпълнителя, която се дължи на негова вина и доколкото
същата е продължила до завеждане на иска, и изпълнение на договорните
задължения на ответника реално няма /не е започнало изпълнение/, то забавата е
толкова значителна, че е направила безполезно изпълнението на договора за
ищеца. При липса на изпълнение от страна на ответника до този момент и
извършените от трети за спора лица СМР по възлагане на ищеца, напълно
безполезно за ищеца е запазването на Договора от 07.11.2013г..
При така установеното, съдът намира, че
претенцията с правно основание чл.55, ал.1, предл. III
ЗЗД е основателна в предявения размер от 5180 лв..
Относно
разноските:
Имайки
предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то
следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12, които възлизат на 603.60 лева.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора
и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на
устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства,
обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно 105 лева
за държавна такса и 500 лева за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат. Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди
сумата 605 лева.
По така изложените съображения Варненският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД в отношенията между ищеца В.А.С., ЕГН ********** с адрес ***, от една
страна, и ответника Д.Б.С., ЕГН **********
с адрес *** от друга, че В
ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на 5180 лева, представляващо подлежаща на връщане като дадена на отпаднало
основание сума получена по банков път от длъжника на 08.11.2013г. по развален неформален договор за изработка от 07.11.2013г. с предмет извършване
на ремонт в обект- пицария, находяща
се на адрес ***,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда -
06.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №8531/15.11.2018г. по ч.гр.
дело № 16828/2018г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА Д.Б.С., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.А.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от
603.60 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.16828/2018г. на ВРС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Б.С., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.А.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 605 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на
заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: