РЕШЕНИЕ № 131
гр.
Кюстендил, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря г. Кирилова, като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. гр. д. №242/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №6518/13.03.2020г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, чрез юрисконсулт Петко
Палазов, против решение №130 от 12.02.2020г., постановено по гр.д. №797/2019г.
по описа на КРС.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е
оставил без уважение претенцията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК:*********, против Л.А.К., ЕГН: **********, с адрес: *** по иск по
чл.422 от ГПК, за установяване на вземане
на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 по ч.гр.д. 2414/2018г. по договор за кредит на стоки или
услуги сключен на 21.01.2016г., както са отхвърлени и исковете по чл.79, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
и чл.86 от ЗЗД против Л.А.К., ЕГН: **********, по договор за кредит на стоки
или услуги, сключен на 21.01.2016г.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно. Неправилен бил изводът на КРС, че ищецът не бил доказал наличието
на облигационна връзка по договор за кредит. Твърди се, че ищецът направил
доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за това
дали е усвоен процесния кредит. Заключението на вещото лице било, че на
02.08.2016г. по сметка в „БАНКА ДСК“ АД ***, BIC: ***, с титуляр ответникът била преведена
сумата от 1000 лв. по договор CARD -11624951, който бил процесният, и затова
изводът на съда бил погрешен. Доколкото съдът не бил длъжен да възприеме
заключението на вещото лице и можел сам да формира различен краен извод, то
същият следвало да изложи начинът по който е достигнал до тези резултати по
разбираем начин. Това не било сторено от районният съд. На тази база се иска
отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на друг от въззивната
инстанция, с който да бъде уважена претенцията на въззивника срещу Л.К.. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по делото на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП,
вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на
100 лв.
Съобщение с препис от въззивната
жалба е изпратена на особения представител на ответника – С.К.. Същата е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба. С отговора изцяло се оспорва
въззивната жалба срещу решението. Сочи се липса на твърдените в жалбата пороци
на първоинстанционното решение. Правилно
бил приложен материалния и процесуалния закон, обсъдени били събраните по
делото доказателства. Твърди се, че в жалбата липсвало посочване кои изводи на
КРС се смятат за немотивирани. Мотивите на съда водели на категоричния извод за
липса на валиден договор за кредит. От
доказателствата по делото било видно, че
ответницата в първоинстанционното производство не била получавала кредитна
карта, ведно с приложение към договора
за потребителски кредит, поради което и не била ползвала кредитния ресурс по
същата. Представеното с ИМ приложение не носело подписа на ответницата, поради
което договорът от 09.09.2015г. нямал съдържанието по чл.10 от ЗПК по отношение
на твърдения от ищеца револвиращ кредит – липсвало постигнато съгласие за
предоставяне на кредитен лимит от 2000 лв.. освен това, твърди се не били
посочени какви такси и комисионни ще бъдат заплащани, както и какъв е размерът
на договорната лихва. Договорът от 09.09.2015г., в частта относно отпускане на
револвиращ кредит и издаване на кредитна карта не съдържал конкретно посочване
на съществени елементи за този вид договори. В нарушение на чл. 12, ал. 1, т.
7-11 от ЗПК не било посочено конкретно общия размер на отпуснатия кредит,
лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на
минимална месечна вноска и др. прави се извод, че с подписването на договора от
09.09.2015г. страните не били постигнали съгласие по съществени елементи от
съдържанието на договора за револвиращ кредит. Те били посочени и детайлизирани
в приложението по чл.21 от договора, но същото било подписано само от
кредитора. Липсвал подпис на кредитополучателя и съответно не е изразил воля за
приемането им. Неподписването на приложението към чл.21 водело до неспазване на изискването на
чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК и предизвиквало липса на съвпадащи между страните
волеизявления на страните по съществени елементи от съдържанието на договора за
револвиращ кредит. Това водело до липса
на облигационна връзка между страните и ищецът не можел да претендира
изпълнение. Сочи се поддържане на въведеното с отговора на исковата молба
възражение за недействителност на договора, поради неспазване на изискването за
размер на шрифта, на който следва да е написан. В случая не било изпълнено
изискването по чл.5, ал.4 и чл.10, ал.1 от ЗПК за минимален размер на шрифта –
12. Това било относимо и за представеното от ищцовото дружество приложение.
Сертификатът и общите условия, прижени към исковата молба също не отговаряли на
това условие. Подчертава се, че изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за сключване
на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
се отнасял до всички елементи на договора.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се особеният
представител адв. К.. Депозирана е молба от въззивника, че поддържа жалбата си
и иска постановяване на съдебен акт, с който да бъдат удовлетворени исканията
на дружеството и присъждане на разноските. В хода на устните състезания адв. К.
сочи доводите си от отговора на въззивната жалба, както и твърди, че е налице
неспазване на изискването на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит
относно размера на шрифта на документите, на които се основава ищцовата
претенция, поради което се позовава на недействителност на договора и в тази му
част.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и отговора на въззивната жалба след
проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата и отговорът по нея са подадени в срок,
от надлежни страни, процесуално допустими са, заплатена е дължимата държавна
такса, поради което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Предявени
са искове при условията на евентуалност – за установяване по отношение на Л.А.К.,
че същата дължи на „БНП Париба Пърсънъл файненс” 715,97
лв. главница по револвиращ кредит, 124, 62 лв. възнаградителна лихва за периода
01.01.2018г. до 17.05.2018г., 35, 54 лв.
– обезщетение за забава за
периода 17.05.2018г. до 11.11.2018г., или общо 876,13 лв., ведно със законна
лихва върху главница от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, или К. да бъде
осъдена да плати цитираните суми на въззивника.
На 09.09.2015г. между страните по спора
бил сключен договор за потребителски кредит. В същия се съдържа раздел
Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта, обективиран в разпоредби на чл.12-21. Към договора е приложен сертификат
№ ***, който
представлява застрахователен договор, с който е застрахован кредитополучателят К.,
приложени са общи условия към застрахователния договор. Налице е и приложение
към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 09.09.2015г. Съгласно т.1 от него кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 2000 лв. т.12 сочи, че кредиторът издава месечно
извлечение за осъществени трансакции до
15-о число на месеца. ГПР 44, 90%. Не се сочи срок на договора, но фигурират в
приложението условия, при които да се блокира действието на картата, чрез която
се осъществяват паричните трансакции. Приложено е още месечно извлечение и
покана до К. от дружеството.
По реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение за процесните суми, която е изпратена до длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, съответно на заявителя, съгласно чл.415 от ГПК са дадени указания
на заявителя за възможността да предяви иск срещу длъжника.
От правна страна
съдът установи следното:
Допустимостта на установителния иск следва от наличието на издадена заповед за
изпълнение за процесните суми и процедура на връчване на длъжника по реда на
чл.47, ал. 5 от ГПК.
Доколкото вземанията си
срещу въззиваемата жалбоподателят основава на твърдения за предоставен кредит, като
няма спор за това, че въззивникът в производството е правен субект, който предоставя
кредит в рамките на своята търговска дейност, то правоотношенията между страните следва да бъдат разгледани при
съобразяване императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит. В
тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размерът и изискуемостта на исковите суми.
Освен общите предпоставки
за валидност на договор за заем – съгласие за получаване в собственост на пари
и предаването им, в същия закон, като условие за валидност на
договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за предоставяне на
заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като са налице изисквания
относно конкретното съдържание на договора – чл. 10, чл. 11 респ. 12 от закона.
Въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения: Договорът за револвиращ кредит, наименован Приложение към
Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от 09.09.2015г. е
потребителски кредит по своята характеристика, поради което се ползва със защитата,
регламентирана в Закона за потребителския кредит. Револвиращият кредит е самостоятелен
такъв и за да породи действие, той следва да отговоря на всички реквизити,
предвидени в нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Видно от конкретния
договор – същият е издаден едностранно и липсва подпис на кредитополучателя,
т.е. не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК. Това води до неговата
недействителност – липсва съгласие за сключването му и той не може да породи
действие. В случая няма надлежно
възникнало правоотношение между страните по договор за потребителски кредит. Същевременно претенцията на
въззиваемото дружество почива именно на този договор. Сключването на договора
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CARD *** няма за последица сключването на
револвиращия кредит /л.20-21/, ако за последния не са изпълнени
всички законови изисквания, така че той да породи наличие на облигационна
връзка между страните.
На следващо място основателен е доводът, посочен както
в отговора на исковата молба, така и в отговора на въззивната жалба / т.е. не е
нововъведено оплакване, което да се явява преклудирано/, че текстът на
револвиращия договор не отговаря на изискването на чл. 5, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит, за това че едрината на шрифта на текста не може да е
по-малък от 12. При извършено обикновено сравнение между текста в револвиращия
договор и произволно напечатан текст на шрифт 12 е очевидно, че шрифтът в
договора е по-малък от размер 12. Ето защо и на това основание следва процесният
договор за се счита за недействителен.
Доколкото изобщо липсва валидно сключен
револвиращ договор, то е неоснователна претенцията за договорно неизпълнение и
редът за събиране на вземането следва да се търси чрез претенция за настъпило
неоснователно обогатяване, т.е. извъндоговорно.
Що се касае до оплакването във
въззивната жалба, че съгласно назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че банката е превела суми по банкова сметка *** К. и
те са усвоени от последната, то същото установява действително разместване на
блага от патримониума на банката в този на въззиваемата, но макар договорът за
заем да е реален / т.е. да е сключен с факта на предаване на вещта/сумата/,
съгласно ЗПК за доказване на сключването му е въведено изискване за форма –
писмена, както и наличие на подписи на страните по договора. Т.е. предването на
сумите не доказва наличието на възникнала валидна облигационна връзка. А
доколкото такава не е възникнала неоснователна е претенция за изпълнение по
нея.
На тази
база правилно Районен съд – Кюстендил е оставил без уважение както
установителния иск, така и предявения при условията на евентуалност осъдителен
иск, на „БНП Париба Пърсънъл файненс”
срещу К..
Ето
защо, настоящият съдебен състав ще потвърди решение №130 от 12.02.2020г., постановено по гр.д.
№797/2019г. по описа на КРС, като правилно.
По разноските:
С
оглед изхода на спора разноски не се дължат. Дружеството жалбоподател е внесло
депозит за особения представител, за което е представен писмен документ по
делото.
По
обжалваемостта:
С
оглед общия размер на претенцията – 876,13 лв., то същата не надвишава 5000 лв.,
поради което попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК,
поради което решението е необжалваемо.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №130 от 12.02.2020г.,
постановено по гр.д. №797/2019г. по описа на КРС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.