Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 09.09.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на девети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.
Хасъмска гр. дело № 7265 по
описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.1 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от М.И.И.
срещу Постановление от 09.02.2016 г., постановено по изпълнително дело №
20151110400671 по описа на ДСИ при СРС – В.Т., с което на основание чл.528,
ал.3 ГПК на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100 лв., затова, че
като длъжник по посоченото изпълнително дело не изпълнява определения режим на
лични контакти между бащата Л.Д.Д.и детето В.Л.Д..
Жалбоподателката излага оплаквания за неправилност
на обжалваното постановление. Поддържа, че с влязло в сила решение № 323 от
11.09.2015 г. по гр.д. № 18533/2015 г. по описа на СРС, 117 състав, съдът й е
дал разрешение лично и без съгласието на Л.Д.Д.да снабди с необходимите
документи детето си В.Л.Д. и да го изведе извън пределите на страната - в
Германия, за периода от 15.10.2015 г. до 15.01.2016 г., извън периодите,
определени за лични контакти на детето с баща му, определени с решение по гр.д.
№ 7351/2011 г. на СРС. Сочи, че преди да изтече периода, за който е дадено
заместващото съгласие, е подала искова молба, въз основа на която е образувано
гр.д. № 2580/2016 г. за промяна местоживеенето на детето, а именно в гр.
Берлин, тъй като самата тя трайно се била установила да живее и работи в там, а
детето посещавало детска градина. Със същата е направила и искане за промяна на
личните контакти между бащата и детето, установени с решение по гр.д. №
7351/2011 г. на СРС, както и да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението, на основание чл.127а, ал.4 СК. Предвид изложеното, моли съда да отмени
наложената й глоба и да постанови спиране на изпълнението по изп. дело №
20151110400671 по описа на ДСИ при СРС – В.Т. до постановяване предварителното
изпълнение на решението, на основание чл.127а, ал.4 СК.
Ответната страна по жалбата - взискателят Л.Д.Д., счита
същата за неоснователна, като излага подробни доводи в тази насока. Искането му
към съда е да потвърди обжалваното постановление, като правилно и
законосъобразно.
В писмените си мотиви, съдебният изпълнител изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че независимо от обстоятелството,
че жалбоподателката е завела дело за промяна местоживеенето на детето и режима на
личните контакти между него и бащата, същата следва да спазва постановените
съдебни решения по гр. дело № 7351/2011 г. на СГС и по гр. дело № 18533/2015 г.
на СРС относно режима на лични отношения между Л.Д.Д.и В.Л.Д.. Нейно задължение
е да осигури възможност за срещи на бащата с детето. Заявява, че на 05.12.2015 г.
и 19.12.2015 г. майката и детето не са били на адреса си. Налице е системно
нарушаване на определения режим и възпрепятстване на личните контакти на детето
с баща му.
Представено е копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.1 от ГПК и като
такава следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна,
предвид следното:
Изпълнително дело № 20151110400671 по описа на държавен съдебен
изпълнител при СРС – В.Т. е образувано по молба вх.№ 12736/06.10.2015 г.,
подадена от Л.Д.Д.. С молбата е представен изпълнителен лист от 09.12.2013 г.,
издаден по гражданско дело № 7351/2011 г. на СРС, с който на взискателя е
определен режим на лични отношения с детето В.М.Д., с ЕГН **********, всяка
първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, в присъствието на
майката М.И.И..
До длъжника е изпратена покана за доброволно
предаване на детето, съгласно режима по изпълнителния лист, редовно връчена на 05.11.2015
г. чрез пълномощника на длъжника - К.С.. В поканата, на основание чл.528, ал.1 ГПК , е посочено, че в тридневен срок от връчването, длъжникът следва да съобщи
на съдебния изпълнител готов ли е да предаде
детето в определеното място и време, какви пречки за своевременното
изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е готов да предаде
детето. Предупреден е, че при неизпълнение на тези задължения ще му бъде
наложена глоба по чл.527, ал.3 ГПК в размер до 400 лв. и при необходимост ще
бъде постановено принудителното му довеждане.
С молба вх. № 14169 от 10.11.2015 г. до ДСИ, длъжникът
оспорил удостовереното в издадения изпълнителния лист от 09.12.2019 г.
изпълняемо право, като е посочил, че имената на детето са погрешни, тъй като с решение от 04.04.2012 г. на СГС по гр.д. №
7351/2011 г. името на детето е променено от В.М.И.на В.Л.Д.. Поддържа, че
личните отношения между взискателя и детето никога не са били ограничавани, за
да се претендира изпълнение на задължението за предаване на детето по
предвидения в ГПК принудителен ред. Сочи, че с решение от 11.09.2015 г. по
гр.д. № 18533/2015 г. по описа на СРС, 117 състав му е разрешено да изведе
детето извън страната – в Германия, за периода от 15.10.2015 г. до 15.01.2015
г. Излага, че не отказва да изпълнява определения режим на лични контакти на бащата
с детето, но тъй като детето се е намирало на адрес в гр. Берлин, Щеглиц –
Целендорф, ул. „Либеленщрасе“ 8, ет.1, то при желание на взискателя да се
срещне с него, следва да го посети на посочения адрес в определените със
съдебно решение дни и часове.
С молба вх.№15247/01.12.2015 г. взискателят е
депозирал Решение № III-117-323 от 11.09.2015 г. на СРС, 117 състав по гр. дело
№ 18533/2015 г. съгласно което е разрешено на майката лично и без съгласието на
Л.Д.Д.да се снабди с необходимия брой документи /паспорти, визи/ за детето В.Л.Д.,
както и да го извежда извън страната -в Германия от 15.10.2015 г. до 15.01.2016
г.- извън периодите /дните/, определени за лични контакти на детето с баща му
по съдебно Решение от 04.04.2012 г. на СГС, 1 бр. състав по гр. дело № 7351/11 г.
Допуснато е предварително изпълнение на Решението-чл. 127а/4 СК.
Приложени са 2 броя протоколи, съгласно които
взискателя в присъствието на свидетели и патрул на 03 РУ на МВР е посетил постоянния
и настоящ адрес на майката на детето, а именно в гр. София, ул. „686-та“, № 18
и в ж.к. „*******в дните, определени му за лични контакти на 05.12.2015 г. и
19.12.2015 г., но никой не му е отворил. По сведение на домоуправителя на бл.22,
в ж.к. „Разсадника“, който е познавал майката и
детето, същите ги нямало от доста време, а в апартамента живеела възрастна
жена.
Видно от писмо вх. № 14169/10.11.2015 г. и удостоверение рег. № RB 3509/14.04.2016 г.,
длъжникът М.И.И. е заминала в Германия на 19.10.2015 г., като към настоящи
момент няма данни за завръщане на майката и детето в Република България.
С обжалваното постановление ДСИ е наложил глоба на длъжника в размер на 100
лв. за възпрепятстване на личните контакти на бащата с детето му, в нарушение
на Решение от 04.04.2012 г. на СГС, 1 бр. състав по гр. дело
№ 7351/11 г. и Решение № III-117-323 от 11.09.2015г. на СРС, 117 състав по гр.
дело № 18533/2015 г.
При изпълнение на притезания за незаместими
действия, законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само ако
длъжникът бъде принуден лично за извърши дължимото действие. Затова
разпоредбата на чл. 527, ал. 1 ГПК предвижда, че съдебният изпълнител има право
да принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоби до 200 лв.
Разпоредбата на чл. 527, ал. 3 ГПК урежда изпълнението на решения, задължаващи
длъжника да бездейства, т.е. принудителното изпълнение се налага, когато
длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или
да търпи. Това са задължения винаги за незаместимо лично поведение, като за
всяко нарушаване на задължението за бездействие, т.е. при всяко действие или
съпротива на длъжника, нарушаващи задължението му, съдебният изпълнител по
искане на взискателя му налага глоба до 400 лв. Следователно, глобата в тези
две хипотези не е административно наказание, а способ за принудително
изпълнение.
За разлика от нормативната уредба по отменения ГПК
от 1952 г. (чл. 423а ГПК (отм.), който по отношение на изпълнението на
съдебното решение относно родителските права и мерките относно личните
отношения между родители и деца пряко препращаше към процесуалните правила,
уреждащи принудителното изпълнение на задължения за лични незаместими
престации), в действащия ГПК детайлно са уредени правилата за принудително
изпълнение на съдебното решението относно родителските права и мерките относно
личните отношения между родители и деца - в чл. 528 ГПК. Задължението за
предаване на дете от единия на другия родител съобразно определения със
съдебното решение режим на лични отношения представлява по своето правно
естество лична незаместима престация, но законодателят е предвидил различен
изпълнителен способ за изпълнение на това лично незаместимо задължение -
отнемане на детето от съдебния изпълнител принудително и предаването му на
взискателя, чрез съдействието на полицейските органи и кмета на общината,
района или кметството (арг. чл. 528, ал. 5 ГПК).
Уредената в чл. 528, ал. 3 ГПК правна възможност за
налагане на глоба не представлява принудителен изпълнителен способ, а санкция
за неизпълнение на задължението на единия родител за неоказване на съдействие
на съдебния изпълнител чрез предоставяне на информация за обстоятелствата,
описани в чл. 528, ал. 2 ГПК - 1. готов ли е да предаде детето в определеното
място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението
съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето. Единствено за
неизпълнение на това задължение за предоставяне на поисканите сведения за тези
обстоятелства в 3-дневен срок от връчването на поканата за доброволно
изпълнение, може да се наложи уредената в чл. 528, ал. 3 във вр. с чл. 527, ал.
3 ГПК глоба в размер до 400 лв. При неизпълнение на задължението за доброволно
предаване на детето от единия родител на другия съобразно опредените от съда
мерки на лични отношения законодателят е уредил в чл. 528, ал. 5 ГПК конкретен
изпълнителен способ, който е следвало да бъде приложен от съдебния изпълнител.
Същевременно във връзка със спецификата на принудителното изпълнение на
съдебното решение относно родителските права и личните отношения между родители
и деца, в чл. 528, ал. 4 ГПК са предвидени и две правомощия на съдебния
изпълнител - да поиска съдействие от Дирекция „Социално подпомагане” за
отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на задължението и за
разясняване на предимствата от доброволното изпълнение, както и да предприеме подходящи
мерки по чл. 23 ЗЗДт, а при необходимост - от полицейските органи - вземане на
мерки по чл. 56 ЗМВР.
С оглед изложеното, уреденият в чл. 528, ал. 5 ГПК
специален способ за принудително изпълнение изключва възможността да бъдат
налагани глоби на длъжника като принудителна изпълнителна мярка извън
хипотезата на чл. 528, ал. 3 ГПК.
Анализът на цитираните правни норми обосновава
извод, че санкцията на длъжника в производството по чл. 528 от ГПК се налага в
случаите, в които същият не изпълни някое от задълженията си, разписани в чл.
528, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай се установява, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл.
528, ал. 2 ГПК, тъй като видно от приложените в кориците на изпълнителното дело
материали поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника и настоящ жалбоподател на 05.11.2015 г. чрез
пълномощника й – К.С., а молбата по чл.528, ал.2 ГПК е подадена на 10.11.2015
г., т.е. след изтичане на установения 3-дневен срок. При това положение,
длъжникът действително не е изпълнил в срок задължението си по чл. 528, ал. 2 от ГПК, но глобата не е наложена заради това, а затова, че не е спазил режима на
лични отношения на детето с баща му. Описаното в постановлението неизпълнение
на длъжника осъществява фактическия състав на чл. 527, ал. 3 от ГПК, а не на
чл. 528, ал. 3 от ГПК. Поради това и санкцията е следвало да се наложи по реда
на чл. 527, ал. 3 от ГПК. Като е допуснал несъответствие между фактическото
описание на неизпълнението и приложимата правна норма, съдебният изпълнител е
постановил незаконосъобразно постановление, което трябва да се отмени.
Задължението за предаване на дете от единия на
другия родител при режим на лични отношения, установен със съдебното решение,
представлява лична незаместима престация, за чието изпълнение законодателят е
предвидил съдействие и санкция. Съдействието е разписано в нормата на чл. 528,
ал. 5 от ГПК и се дължи на съдебния изпълнител от органите на полицията и кмета
на общината, района или кметството. Санкцията е регламентирана в чл. 528, ал.
3, вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК и се налага в случаите, в които длъжникът не
окаже съдействие на съдебния изпълнител и не посочи обстоятелствата, описани в,
ал. 2, т. 1 - т. 3 в 3-дневен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
В конкретния казус фактически доводи за неизпълнение на чл. 528, ал. 2 от ГПК в
обстоятелствата част на постановлението липсват. Поради това, обжалвано постановление
от 09.02.2016 г. се явява незаконосъобразно и трябва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 428 от ГПК подаването
на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови
спиране. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от
определението за спиране. Целта на производството по чл. 438 от ГПК е да се
преустановят изпълнителните действия до произнасянето на съда по
законосъобразността на обжалваното постановление или изпълнително действие. В
конкретния случай, поради своевременното произнасяне на съда по жалбата и
стабилизирането на решението в деня на постановяването му, спирането става
безпредметно. Поради това, искането на жалбоподателя е правно основание чл. 438
от ГПК трябва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 09.02.2016 г., постановено по
изпълнително дело № 20151110400671 по описа на ДСИ при СРС – В.Т., с което на
основание чл. 528, ал. 3 от ГПК на М.И.И. е наложена глоба в размер на 100
лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.И.И. за спиране
на изпълнително дело № 20151110400671 по описа на ДСИ при СРС – В.Т..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.