Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 4

гр. Видин, 11.02.2019г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Видинският   окръжен съд              наказателно отделение         в публичното заседание на седемнадесети януари

през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

              

                                        Председател : Л.Л.

                                                 Членове: ВЛ.С.

                                                                  Р.Д.

                                                                      

при секретаря        Н.К.      и в присъствието на

прокурора  ВЛ.В. като разгледа докладваното от              СЪДИЯТА Л.         ВНАХД  №  311  по описа

за 2018г.,   и за да се произнесе , съобрази следното:  

          Делото е образувано по жалба с правно основание чл.378, ал.5 от НПК, подадена от Е.А.Б. с ЕГН **********, чрез адвоката му Б.В., против решение № 498/20.11.2018г. по АНД № 1343/2018г., по описа на Районен съд-Ви., с което обвиняемият Е.А.Б. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че на 27.04.2018г. около 17,40 в град В. от кръстовището с ул."**** по ул. „****“ към бул. „****“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*****“, модел „****“ без регистрационни табели, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I -45 от 24.03. 2000г. за регистриране, отчет пускане в движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирани ППС- престъпление по чл. 345, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, обвиняемият Б. е освободен от  наказателна отговорност като му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

            В жалбата се развиват съображения, че решението е неправилно, тъй като административното наказание е завишено и незаконосъобразно.                                                                                                                  

            Жалбоподателя моли да бъде отменено решението на ВРС и да бъде постановено друго, с което да оправдан.

            Представителят на Окръжна прокуратура – гр.В* даде заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

            От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Окръжния съд намира, че същата е неоснователна.

                ВРС е преценил правилно доказателствата по делото, и фактическите му изводи се базират на тях. ВОС възприема фактическата обстановка визирана в атакуваното решение и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото изложение. Правилни са юридическите изводи на ВРС относно квалификицията на деянието по чл. 345, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.

            ВОС ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение по делото, съобразно неговия предмет.

            Безспорно е установено, че на на 27.04.2018г. около 17,40 в град В* от кръстовището с ул."******** по ул. „******“ към бул. „******“, обвиняемият Е.А.Б. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*******“, модел „******“ без регистрационни табели, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I -45 от 24.03. 2000г. за регистриране, отчет пускане в движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирани ППС.

            Горните обстоятелства се установяват от: показанията на Б. Б., К. А.; справка за собственост от КАТ-В. протокол за оглед на местопроизшествие от 27.04.2018г., ведно с фотоалбум; удостоверение № ***********.

            Няма противоречие между горните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от ВРС.

            Показанията на свидетеля Е. Г. и документите за автомобила л.44-58 от ДП, не променят установената фактическа обстановка.

            Тя не се оспорва и от обвиняемият, видно от обясненията му.

            Предвид установените факти ВРС правилно е приложил правото и е направил верен извод за съставомерност на процесното поведение на обвиняемия по 345, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.

            Правилно ВРС е приложил чл.78а от НК, тъй като са налице предпоставките на тази норма.

            Наложеното административно наказание „глоба” е в минимален размер и ВОС няма основание до го коригира.

            Неоснователно е оплакването в жалбата, че случаят е маловажен на случая и са налице условията за приложение на чл.9, ал.2 от НК.

            Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, макар и да е приложима за всички престъпления по НК, защото е обща, изисква необходимо условие - деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно, или че без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде определено извършеното като престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключена дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва да се извърши през призмата на конкретиката на деянието, неговата значимост на съответния етап на развитие на обществото и личността на дееца.

            ВОС намира, че в случая, с оглед неговата конкретика, не може да се направи извод, че макар деянието на обвиняемия да осъществява формално признаците на престъпния състав чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, то не е престъпно, с оглед чл.9, ал.2 от НК.

            Единственото смекчаващо обстоятелство  е, че обвиняемия е с чисто съдебно минало /реабилитиран/. Други смекчаващи обстоятелства няма. От друга страна, видно от справката за нарушител/водач /л.12-14 от ДП/, на Е.А.Б., от 1999г. до 2018г. са наложени множество наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, като почти всяка година през посочени период е наказван нееднократно. Това го характеризира отрицателно, респ. като лице което има пренебрежително отношение към регламента за движение по пътищата и като недисциплиниран водач на МПС. Това освен, че е отегчаващо обстоятелство, разкрива и завишената обществена опасност на дееца, насочена, най-вече, към обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата. Видно е, че административните наказания за нарушения на правилата за движение не са осъществили целите на индивидуалната превенция спрямо обвиняемия.

            Що се касае до степента на обществена опасност на деянието, то следва да се има предвид, че обвиняемия е управлявал процесното МПС без наличие на каквито и да било регистрационни табели, но и без никакви документи за МПС, и е реализирал това поведение до момент в който е бил спрян от контролните органи за проверка. Видно е, че деянието е преустановено не по волята на обвиняемия, а пряко нея, респ. от контролните органи. Това разкрива обществена опасност на деянието, която е завишена в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Конкретиката на стореното, го разкрива  с обществена опасност, чувствително по-висока от „явно незначителна“.

            Посочените в обясненията на обвиняемия обстоятелства, че МПС е свалено от платформа за да бъде изпробвано, е в подкрепа на горните изводи, тъй като е недопустимо да се ползват улиците в града като полигон за изпитание. Посоченото, че МПС е управлявано за кратко време и на малко разстояние, е ирелевантно.

            Деянието по чл.345, ал.2 от НК е на формално извършване и негативното въздействие върху обществените отношения се изразява в тяхното застрашаване, а не увреждане. Макар че законодателя е направил разграничение, като е уредил аналогичен фактически състав и като нарушение – чл.175, ал.3 във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДП, приложим в случаи при които не се засяга обекта /обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като предмет на защита/ в степен достатъчно висока, за да са престъпление, то настоящия казус не е такъв, по съображенията визирани по-горе за степента на обществена опасност на деянието и дееца.

            С оглед на горните съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

            Решението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното, Видинският окръжния съд

 

            Р     Е     Ш     И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 498/20.11.2018г. по АНД № 1343/2018г., по описа на Районен съд-Видин.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: