РЕШЕНИЕ

№  137

гр. Самоков,  07.09.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Евелина Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 113 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Л.К.Д. *** е предявил срещу Община Самоков и Е.К.Т. *** иск за установяване по отношение на ответниците, че официален удостоверителен документ, а именно скица № 686/20.04.1995 г., издадена от Община Самоков за УПИ V-2574 в кв. 165 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г. е с невярно съдържание за удостоверените в него факти относно регулацията на посочения недвижим имот, които не съответстват на фактическото положение към датата на издаване на документа.

Ищецът твърди в исковата молба, че с ответницата Е.Т. са собственици на самостоятелни обекти в двуетажна жилищна сграда – етажна собственост, с идентификатор 65231.911.342.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Самоков, построена в поземлен имот с идентификатор 65231.911.342, представляващ УПИ V-2574 в кв. 165 по регулационния план на града от 1978 г., както и са съсобственици в идеални части на самостоятелни обекти – гаражи с идентификатори 65231.911.342.3 и 65231.911.342.4, находящи се в сутерена на жилищната сграда и в дворното място. Гаражите били разположени върху място с площ 114 кв. м. – публична общинска собственост, тъй като по регулационния план на гр. Самоков попадали в улица с о. т. 681 и били изградени от родителите на ищеца и на ответницата Т. и от нея самата незаконно – без одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж. Ответницата Т. използвала официален документ – скица № 686/20.04.1995 г., издадена от длъжностно лице при отдел „ТСУ” на Община Самоков, въз основа на който на 21.04.1995 г. й била издадена виза за изготвяне на проект за узаконяване на двата горепосочени гаража. Скицата била с невярно съдържание, тъй като не съответствала на регулационния план на града за УПИ V-2574 в кв. 165 и не отразявала частта – публична общинска собственост за улица с о. т. 681, като въвеждала в заблуждение длъжностните лица, че тази част, върху която са разположени гаражите, попада в границите на посочения УПИ. Въз основа на издадената виза за изготвяне на проект за узаконяване ответницата Т. узаконила на свое име процесните два обекта с акт за узаконяване № 05/15.04.1998 г. на Община Самоков. Правния си интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с обстоятелството, че гаражите били изградени от неговите и на ответницата Т. родители, както и от самата нея, поради което със смъртта на наследодателя му К.Д. Попов, той придобил по наследство от него дял от правото на собственост върху тези обекти.

В уточнителна молба от 04.04.2017 г. ищецът сочи, че процесната скица № 686/20.04.1995 г., издадена от Община Самоков, има пряко значение относно правото му на собственост върху идеални части от двата гаража по акта за узаконяване, тъй като въз основа на нея е издадена виза за проектиране, а по-късно и акта за узаконяване, единствено и само на името на ответницата Т. като нейна лична собственост и по този начин са нарушени субективните му права върху тези обекти по силата на наследствено правоприемство. Твърди, че прогласяването на неистинността на процесния документ, на базата на който е издаден актът за узаконяване, е основание да се иска отмяната на същия относно носителите на правото на собственост върху гаражите, което е от значение за съществуването и упражняването на правото му на собственост върху идеални части от тях. Посочва, че скицата отразява невярно източната външна регулационна линия на УПИ V-2574 в кв. 165 по регулационния план на гр. Самоков откъм улица с о. т. 681 и че върху нея не е отразено цифрово и графично, че част от имота с площ 114 кв. м. попада в улица с о. т. 681 – публична общинска собственост, като това са факти, за които скицата има материална доказателствена сила и тяхното невярно удостоверяване на скицата е въвело в заблуждение длъжностните лица, че процесните два гаража са изградени върху земя – частна собственост, попадаща изцяло в УПИ V-2574 в кв. 165. Твърди, че между него и ответницата Т. е налице правен спор относно правото на собственост върху обекти с идентификатори 65231.911.342.3 и 65231.911.342.4, който спор не е предявен съдебно, документът не е оспорен в такова съдебно производство и няма приключено такова производство с влязло в сила съдебно решение.

В сроковете по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговори на исковата молба.

В подадения от ответницата Е.Т. отговор на исковата молба същата оспорва допустимостта на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца за предявяване на иска и в тази връзка оспорва твърденията му, че е съсобственик на поземления имот и на построените в него сгради, включително и на гаражите в източната част на имота. Поради това изтъква, че негови права върху гаражите не могат да бъдат в зависимост от съдържанието на скицата. Наред с това твърди, че към момента на издаване на скицата части от имота, засегнати от твърдяното от ищеца нейно несъответствие с регулационния план, не са могли да представляват публична общинска собственост, тъй като Законът за общинската собственост, въвеждащ разграничението между публична и частна общинска собственост, е влязъл в сила след издаването на процесния документ. По съществото на иска ответницата Т. заявява становище за неговата неоснователност.

В подадения от ответника Община Самоков отговор на исковата молба е изразено становище за недопустимост и неоснователност на иска. Срещу допустимостта на иска е изложен довод за липса на правен интерес у ищеца от предявяването му по съображения, че процесната скица не засяга право на собственост и интереси на ищеца и че липсва възникнал правен спор, по повод на който да предстои да бъде предявен иск пред съд или да е налице висящ иск пред съд, чийто изход да зависи от истинността на документа, а тя да не е била оспорена в срок по делото по такъв иск. В условията на евентуалност ответникът Община Самоков заявява становище за неоснователност на иска.

 Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. Ив. Стефанова, която заявява, че поддържа иска.

Ответниците Община Самоков и Е.Т. се представляват от пълномощниците си - съответно юрк. П. Лукайчев и адв. Е. Вададжийска, които заявяват, че поддържат становищата по иска, заявени с подадените отговори на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК – за установяване на неистинност на официален удостоверителен документ – скица № 686/20.04.1995 г., издадена от Община Самоков, изразяваща се в невярност на съдържащото се в скицата удостоверяване на източната външна регулационна линия на УПИ V-2574 в кв. 165 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г. към улица с о. т. 681 и в липса на цифрово и графично отразяване на скицата, че част от имота с площ 114 кв. м. попада в улица с о. т. 681 – публична общинска собственост.

Искът е допустим.

Процесната скица е официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, чиято вярност е оспорена от ищеца. Затова верността на удостоверяването на тези обстоятелства е елемент от неговата истинност, а установяването на неистинността му е допустим предмет на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК.

Допустимостта на иска се извежда и от твърденията на ищеца, че той притежава дял от съсобствеността върху обекти с идентификатори 65231.911.342.3 и 65231.911.342.4 по КККР на гр. Самоков /гаражи/; че между него и ответницата Е.Т. съществува непредявен пред съд правен спор относно принадлежността на правото на собственост върху гаражите и че ответницата Т. е използвала процесната скица, за да узакони гаражите на свое име, поради което невярността на съдържанието на този документ е от значение за разрешаване на спора относно съществуването и упражняването на неговото право на собственост върху тези обекти.

С оглед твърденията на ищеца за обстоятелствата относно построяването на гаражите – от родителите му и от ответницата Е.Т. без строителни книжа, както и за основанието, на което е придобил дял от съсобствеността върху тях – по наследство от баща му К.Д. Попов /починал на 18.11.2004 г., видно от удостоверение за наследници изх. № 852/20.04.2007 г., издадено от Община Самоков/ наличието на такъв спор не може да се изключи от извършваните разпоредителни сделки, за които са ангажирани писмени доказателства по делото. Разрешаването на такъв спор не е предмет на настоящото производство, но в подкрепа на неговото наличие следва да се посочи, че ищецът твърди гаражите да са построени при горните обстоятелства извън УПИ V-2574 в кв. 165 по регулационния план на гр. Самоков, като в тази връзка е и твърдението му по т. 3 на стр. 2 от представения отговор на искова молба, подаден от него по гр. д. № 697/2017 г. по описа на РС – Самоков, макар и това твърдение да е изложено по искове, които нямат за предмет право на собственост върху гаражите. От своя страна ответницата Т. се легитимира като собственик на този поземлен имот, на първия етаж от жилищната сграда в имота и на 1/2 идеална част от двата гаража, както следва: с нотариален акт № 95, т. І, д. № 241/1986 г. на Самоковския районен съдия от 03.04.1986 г. (за 1/2 идеална част от поземления имот и за целия първи етаж от съществувалата тогава жилищна сграда, ведно с мазе); с нотариален акт № 71, т. І, д. № 191/1986 г. на Самоковския районен съдия от 20.03.1986 г. (част от приобщената преписка за узаконяване на Община Самоков с вх. № АБ-120/10.04.1998 г., по която е издаден акт за узаконяване № 05/15.04.1998 г. – за отстъпено й право на пристрояване на първия етаж на жилищната сграда с пристройка до 60 кв. м. и от южната страна под пристройката – с гараж до 24 кв. м.) и с нотариален акт № 125, т. Іа, рег. № 645, д. № 105/2001 г. на нотариус Б. Механджийски (за останалата 1/2 идеална част от поземления имот, както и за 1/2 идеална част от гаражите). В материалите по цитираната преписка за узаконяване на Община Самоков е налице декларация от К.Д. Попов с нотариална заверка на подписа му от 10.12.1997 г., с която той е дал съгласието си ответницата Т. да узакони на свое име двата гаража, построени в съсобствения им парцел V-2574 в кв. 165, които тя е построила със свои средства и за своя сметка, с обща застроена площ 60 кв. м., разположени в източната част на парцела до уличната регулационна линия. Казано иначе, тези разпоредителни сделки и декларацията на К. Попов, съпоставени с твърденията на ищеца относно обстоятелствата по построяването на гаражите, не изключват твърдяното от него наличие на правен спор с ответницата относно идеални части от правото на собственост върху тези обекти.

 Твърдението на ищеца, че този спор с ответницата Е.Т. не е заявен пред съд, респ. че процесната скица не е представяна като доказателство в такова съдебно производство, също обосновава допустимостта на предявения в настоящото производство иск с оглед т. 1 и т. 3 от ТР № 5/2012 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Целта на този иск е, преди да се стигне до съдебен процес, в който документът може да бъде използван, да се разреши спорът дали този документ е истински или неистински. Действителното значение на документа за правото на ищеца на дял от съсобствеността върху обекти с идентификатори 65231.911.342.3 и 65231.911.342.4 и за изхода от спора с ответницата Т. с предмет – принадлежността на правото на собственост върху тези обекти, не е процесуална предпоставка за допустимост на иска, а не следва да се разглежда и по същество в настоящото производство, тъй като съдът не е сезиран с такъв правен спор.

Обстоятелството, че Е.Т. и Емил Тричков са се разпоредили със спорните обекти /гаражи/ преди предявяване на иска като на 23.12.2016 г. са ги дарили на дъщеря им Емилия Т. (н. а. № 84, т. 3, рег. № 5823, д. № 447/2016 г. на нотариус М. Хаджиангелова, с район на действие района на РС – Самоков) не обосновава липса на пасивна процесуална легитимация на ответницата Е.Т. по предявения иск. Както вече се посочи, искът по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК има за цел предварително да разреши в самостоятелно производство спор относно истинността на документ, който е от значение за гражданско-правен спор – в случая за спор за право на собственост. Щом като е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорното право преди предявяване на иска /т. 3б от ТР 4/2014 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС/, то на още по-силно основание – ако самият иск за собственост все още не е предявен – е допустимо установителният иск за неистинността на документ да бъде насочен срещу лице, което преди предявяване на този иск се е разпоредило със спорното право, още повече при наличие на твърдения, че именно с това лице е възникнал неразрешен по съдебен ред правен спор.

От друга страна, предявяването на иска и срещу Община Самоков, чието длъжностно лице е издало процесната скица, също не е недопустимо.

По всички изложени съображения искът е допустим, но по същество е неоснователен.

Процесната скица № 686/20.04.1995 г. е издадена от Община Самоков – Техническа служба, за урегулиран поземлен имот V, отреден за имот пл. № 2574, в кв. 165 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г. и е представена по делото в заверен препис, представляващ черно-бяло копие.

В текстовата част на тази скица относно регулацията на парцела е посочено, че имот с пл. № 2574 е с площ 453 кв. м.; не е посочено да е предвидено от него да се придават части към съседни парцели, а към парцел V, за който този имот е отреден по регулационния план, се придават 12 кв. м. от общински имот и 10 кв. м. от имот пл. № 2572, като така урегулираният парцел V за пл. № 2574 в кв. 165 е с площ 475 кв. м.

В частта от скицата, представляваща графично изображение на урегулирания поземлен имот – парцел V-2574 в кв. 165 по регулационния план на гр. Самоков, е налице начертана права отсечка в източния край на парцела между северната и южната му граници, преминаваща полудиагонално и през обекти, означени на скицата с инициали „МГ” на север и „МС” на юг. Местоположението на тази отсечка съвпада с линията, която според приетото заключение на вещото лице Й.П. по назначената съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ представлява действителната улична регулационна линия в участъка по лицето на УПИ V-2574, обозначена като линия по букви А-Б на скицата към заключението, изготвена върху извадка от регулационния план на гр. Самоков от 1978 г. Тази отсечка на процесната скица съвпада по местоположението си и с червената линия, обозначаваща уличната регулационна граница на УПИ V-2574 в кв. 165 на представената цветна комбинирана скица по чл. 16, ал. 3 от ЗКИР с № С-55/23.01.2017 г. на Община Самоков за идентичност между поземлен имот с идентификатор 65231.911.342 по кадастралната карта на гр. Самоков и УПИ V в кв. 165 по действащия регулационен план на гр. Самоков /л. 90 от делото/.

Ето защо съдът намира, че действителната външна регулационна граница на УПИ V-2754 в кв. 165 на изток към улицата е нанесена на процесната скица. Съвсем отделни са въпросите, че на скицата липсва т. нар. „легенда” за значението на използваните цветове на изобразените линии и че тази липса е представлявала обичайна практика при издаване на скици от техническите служби на общините към 1995 г., както и че скицата е представена по делото единствено в черно-бяло копие, на което няма как да проличи общоприето използваният червен цвят за изобразяване на улично-регулационните линии. Тези обстоятелства обаче категорично не са равнозначни на липса на отразяване в процесната скица на източната улично-регулационна линия на УПИ – парцел V-2574 в кв. 165, поради което обратният извод на вещото лице в заключението е обективно необоснован.

Нещо повече, в заключението си вещото лице е посочило, че „вместо” проектната улично-регулационна линия, на процесната скица била нанесена несъществуваща улична регулация между о. т. 681 и о. т. 682 /очевидно вещото лице има предвид линията по протежение от юг на север по лицевите части на обектите, обозначени на процесната скица от 1995 г. с инициали „МС” и „МГ” до югозападния ъгъл на УПИ ІV-2573, означен с буква „В” на скицата към заключението. Вещото лице изобщо не е обосновало нито в заключението си, нито в разясненията си пред съда в с. з. на 06.11.2017 г. при защитата на заключението, защо приема, че това изображение на процесната скица представлява именно улична регулационна линия /макар и мнима според него/, а не лицеви части от сгради, огради и прочие, които също представляват кадастрални обекти и подлежат на изобразяване на скицата, дори и да са в отклонение от предвижданията на регулацията. Затова разсъжденията на вещото лице, че лицето, изготвило процесната скица е нанесло на нея източната улично-регулационна линия на УПИ V-2574 на място, различно от действителното, най-вероятно за да бъде създадено законно разположение на незаконно изградените гаражи спрямо регулационните и строителните линии въпреки изричната забрана за това, установена в чл. 32, ал. 3 от тогава действащия ЗТСУ, са произволни и не се възприемат от съда като експертен извод. Изводите в заключението относно недопустимостта на узаконяването на гаражите при тези обстоятелства пък представляват правни съображения на вещото лице, които освен всичко друго не са и относими към предмета на делото.

Наред с това, остава напълно неясно основанието за извод на вещото лице, че невярно нанесената според него на процесната скица улична регулация водела до трансформация не само на очертанията на УПИ V-2574 /този извод е естествена последица на основния некредитиран от съда извод по-горе/, а и на проектната квадратура на УПИ V-2574. Тук следва да се обърне внимание, че на процесната скица е посочено, че този парцел е с урегулирана площ 475 кв. м., която и вещото лице е приело в обстоятелствената част на заключението си като площ „съгласно легитимното право на собственост”, т. е. според документите за право на собственост. Следователно ако „невярно нанесената” според вещото лице улична регулация на процесната скица бе имала за последица трансформиране на проектната квадратура на УПИ V-2574 в кв. 165 по плана на гр. Самоков, то площта на парцела би била 565 кв. м., каквато площ изобщо не е отбелязана на скицата. Обстоятелствата, че гаражите фактически заемат част от улицата и че кадастралната граница на поземлен имот с идентификатор 65231.911.342 от изток е различна от регулационната граница на УПИ V-2574 в кв. 165, поради което по графични данни този поземлен имот е понастоящем с площ 567 кв. м. по кадастрална карта, нямат никакво отношение към верността на обстоятелствата, удостоверени в процесната скица от 1995 г.

Не на последно място, на никоя част от процесната скица не е отбелязано, че частта, идентична с площта по букви А-Б-В-Г-А на скицата към заключението на вещото лице, е нанесена като собственост на физически лица /наследници на К. Попов – още повече, че към 1995 г. той е бил жив/, а не като публична общинска собственост. В издаваните въз основа на регулационните планове скици към 1995 г., а и понастоящем, не се посочва кой е собственик на съседните имоти на парцела, за който скицата се отнася. Освен това, по делото няма никакви доказателства, включително не се установява и от заключението на вещото лице, уличната регулационна линия по букви А-Б на скицата към заключението, да е прокарана навътре към УПИ V в кв. 165 спрямо основния профил на улицата в резултат на проведено отчуждително производство за части от имот пл. № 2574. Поради това не може да се приеме, че площта по букви А-Б-В-Г-А на скицата към заключението е била част „от този имот” /както твърди ищецът в уточняваща молба от 04.04.2017 г./, за която на процесната скица да не е било отразено, че съгласно предвижданията на регулационния план попада в улица с о. т. 681 – публична общинска собственост.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че констатираната от вещото лице техническа грешка в графичната част на скицата, изразяваща се в неправилно обозначаване на номера на парцела – „V-2547” вместо правилния негов номер V-2574, е в действителност допусната, но тя няма никакво значение за изхода на делото, а и не представлява въведено от ищеца основание на иска.

Ето защо съдът приема, че от заключението по СТЕ не се установява твърдяната неистинност на скица № 686/20.04.1995 г., издадена от Община Самоков – Техническа служба, изразяваща се в невярно отразяване на източната външна регулационна линия на УПИ V-2574 в кв. 165 по регулационния план на гр. Самоков към улица с о. т. 681 и в липса на цифрово и графично отразяване, че част от имота с площ 114 кв. м. попада в улица с о. т. 681 – публична общинска собственост. От останалите събрани по делото доказателства също не може да се направи извод, че процесната скицата е с невярно съдържание за посочените обстоятелства.

По тези съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските.  

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на ответника Община Самоков искане за присъждане на разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на Община Самоков сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Искането за присъждане на разноски на ответницата Е.Т. за платено адвокатско възнаграждение в размер, посочен в представения списък по чл. 80 от ГПК е неоснователно. В представения договор за правна защита и съдействие не е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение е действително платено от ответницата – в брой, в какъвто случай договорът би имал значението и на разписка – или по банков път, в какъвто случай би следвало да бъдат, а по делото не са, ангажирани доказателства за плащането му. Поради това съдът няма основание да приеме, че ответницата е извършила разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер и такива разноски не следва да й се присъждат.

Воден от горното съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Община Самоков, с адрес гр. Самоков, ул. „Македония” № 34 и Е.К.Т., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК за установяване на неистинност на официален удостоверителен документ – скица № 686/20.04.1995 г., издадена от Община Самоков – Техническа служба, изразяваща се в невярно отразяване на тази скица на източната външна регулационна линия на УПИ V-2574 в кв. 165 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г. към улица с о. т. 681 и в липса на цифрово и графично отразяване на скицата, че част от имота с площ 114 кв. м., попада в улица с о. т. 681 – публична общинска собственост.

ОСЪЖДА Л.К.Д. *** да заплати на Община Самоков сумата 100 лв. за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

    

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: