№ 75
гр. Плевен, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Търговско дело №
20254400900005 по описа за 2025 година
Депозирана е искова молба от ищеца С. В. Л., чрез пълномощник,
против ответника ЗК“Лев Инс“АД със седалище гр.София.Позовава се на
застрахователна полица Каско № 93002310055299/16.11.2023 г., сключена
между страните, с обект на застраховане л.а. марка „***“, модел *** Д Х
Драйв, рег.№***, със срок на действие от 16.11.2023 г. до 15.11.2024 г., при
уговорено покритие „Клауза 1“ на всички покрити рискове, съгласно „Общи
условия“ на предлаганата застраховка.На 31.01.2024 г. автомобилът е бил
опожарен.В резултат на това събитие и подадено уведомление за щета по
застраховка „Каско“ при ответника е заведена преписка по щета № 5014-1001-
24-450116/2024 г.Основанието за ангажиране на договорната отговорност на
ответното дружество е настъпилото застрахователно събитие.Ответното
дружество е извършило оглед на опожарения л.а. марка „***“, модел *** Д
***, с рег.№ ***, както и опис и калкулация на щетите на същия.С писмо изх.
№ 1811/22.02.2024 г. ответникът е отложил произнасянето по претенцията
след представяне на краен акт по образуваното по случая досъдебно
производство.На 08.11.2024 г., заедно с молба за изплащане на
застрахователно обезщетение, ищецът е представил пред застрахователя и
крайния акт по образуваното досъдебно производство - постановление за
спиране на наказателното производство.До настоящия момент ответникът не е
изплатил дължимото застрахователно обезщетение.Прави се искане да се
1
постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в качеството
му на собственик на л.а. марка „***“, модел *** Д ***, с рег.№ ***, в размер
на 77 040 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2024 г. (15
работни дни след представяне на всички относими документи, съгласно чл.405
КЗ) до окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебно-
деловодни разноски.
За ответника Застрахователна компания „Лев Инс“АД със седалище
гр.София, чрез пълномощник, в хода на производството се изразява становище
да се постанови решение съобразно събраните доказателства по делото.Счита,
че предявеният иск е неоснователен, поради което се прави искане да се
отхвърли в предявения му размер.В случай, че се присъди обезщетение, то се
прави искане да се отчете стойността на запазените части, които ВЛ е
определило 8 560 лв. и тази сума да бъде приспадната от дължимото
обезщетение.
Съдът намира за установено следното.
Ищецът С. В. Л., чрез пълномощник, е предявил срещу ответника
осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ във вр. с чл.386 от КЗ
във вр. с чл.409 КЗ във вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди в качеството му на собственик
на л.а. марка „***“, модел *** Д ***, с рег.№ ***, в размер на 77 040 лв. ведно
със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2024 г. (15 работни дни след
представяне на всички относими документи, съгласно чл.405 КЗ) до
окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск е процесуално допустим и доказан по основание и
размер.
Ответникът не оспорва, че към 31.01.2024 г. е налице валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по застраховка
„Каско“ по отношение на процесния л.а. марка „***“, модел *** Д ***, с рег.
№ ***; настъпването на застрахователно събитие на 31.01.2024 г. в периода на
осигуреното застрахователно покритие; търсената договорна отговорност
произтича от предвидено в договора застрахователно събитие – пожар,
настъпил на 31.01.2024 г.
Приложена е застрахователна полица № 93002310055299/16.11.2023 г.
2
относно застраховка „Каско“ на процесното МПС.
Не може да се приеме, че застрахователната сума, за която е сключена
полицата, е в размер на 90 000 лв.
В горепосочената полица е посочена действителна стойност на процесното
МПС 85 000 лв. и застрахователна сума в същия размер.
На 31.01.2024 г. е възникнал пожар с преки материални загуби в процесния
лек автомобил, като вследствие на пожара автомобилът е изгорял напълно,
видно от приложеното удостоверение за възникнало произшествие и
уведомително писмо до ищеца.
При ответника е била образувана преписка по щета № 5014-1001-24-
450116/2024 г., като е изготвено и опис-заключение по щета.
Приложено е и постановление за спиране на наказателното производство
от 01.10.2024 г.
Във връзка с образуваната щета ответникът е изпратил две писма до ищеца
- на 22.02.2024 г. и на 22.08.2024 г.
От приложения договор за покупко-продажба на МПС от 02.01.2025 г. е
видно, че ищецът е продал на посоченото търговско дружество процесният
лек автомобил, в състоянието, в което се намира в момента на продажбата
ведно с всичките му принадлежности за сумата от 600 лв.
Ответникът счита, че този договор е недействителен и нищожен, тъй като
не е в предвидената от закона форма - същият е без нотариална заверка на
подписите.
Дори и да се допусне, че процесният договор е недействителен, поради
неспазване на формата за действителност, с оглед на чл.144 от ЗДвП - писмена
с нотариална заверка на подписите, а не писмена, това в процесния случай е
правноирелевантно, тъй като процесното МПС е продадено от ищеца за
сумата от 600 лв., която е по-малката стойност от тази на запазените части - 8
560 лв.
От приложения договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.2025 г. е
видно, че Яница Николова е продала на ищеца С. Л. ½ ид.ч. от процесния лек
автомобил в състоянието, в което се намира в момента на продажбата, което е
с прекратена регистрация на 30.01.2025 г. на осн./частен имот/.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства е допусната съдебна
3
автооценителна експертиза.
От заключението на ВЛ Н. П., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че действителната
стойност на автомобила към датата на събитието - 31.01.2024 г. е определена
на 85 600 лв.
Според чл.390, ал.2 КЗ тотална щета на МПС е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от
действителната му стойност.
В процесния случай е налице тотална щета на процесния автомобил
вследствие на възникнал пожар.
Размерът на запазените части е 8 560 лв., а разликата от действителната
стойност е размера на вредата - 77 040 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна следва да се посочи
и следното.
В процесния случай между страните е сключен действителен
застрахователен договор.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Според чл.386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието в рамките на уговорената застрахователна сума.
Застрахователната сума, както се посочи по-горе, е 85 000 лв., а размерът на
вредата е 77 040 лв. към деня на настъпване на събитието - 31.01.2024 г.
От доказателствата по делото е видно, че щетата на л.а. „*** *** Д ***“,
която е нанесена при пожара на 31.01.2024 г. е тотална по смисъла на чл.390,
ал.2 от КЗ, тъй като е налице увреждане на процесния лек автомобил,
собственост на ищеца, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на стой от действителната му стойност.
Дефинитивната норма на чл.390 от КЗ не съдържа посочени правила за
определяне на обезщетението при тотална щета, отклоняваща се от общата
4
норма на чл.386 КЗ, тъй като се касае за имуществена застраховка.
Както се посочи, според чл.386, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност),
освен когато това е предвидено в този кодекс.
В процесния случай дължимото застрахователно обезщетение в размер на
77 040 лв. не надхвърля застрахователната сума от 85 000 лв.
Поради основателност на главния иск за сумата от 77 040 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение от ответника на
ищеца, следва основателност и на акцесорната претенция за заплащане на
законната лихва върху същата, считано от 15.03.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Задължението за заплащане на законна лихва произтича от чл.409 КЗ,
според който застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 освен
в случаите на чл.380, ал.3.
С писмо изх.№ 1811/22.02.2024 г. ответникът е уведомил ищеца, че ще се
произнесе окончателно по претенцията след приключване на образуваното
досъдебно производство и влязло в сила последно съдебно решение.
Ответникът е направил възражение, че в случая се касае за лек автомобил,
който е с прекратена регистрация поради съхранение в частен имот,
недерегистриран на основание тотална щета.
Според чл.390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Чл.390, ал.1 от КЗ е относим когато застрахователят е взел решение по
чл.108, ал.1, т.1 от КЗ за изплащане на обезщетение в определен размер и то е
платимо при условията на тотална щета.
В тази насока са и разпоредбите на чл.18а, ал.7 и ал.8 от Наредба № I-
45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
5
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Дори и да се приеме, че изискването на чл.390, ал.1 КЗ има отношение към
срока за изпълнение на задължението на застрахователя по чл.405, ал.1 КЗ, то
настъпването на забава може да се предотврати само ако по реда на чл.106,
ал.4 от КЗ са били дадени указания на застрахования да представи
доказателства за прекратяване на регистрацията.
При липса на такива указания, 15-дневният срок се брои от датата на
последно представените и поискани от застрахователя документи - от
22.02.2024 г.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че предявеният иск е доказан
по основание и размер и следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 77 040 лв. - главница, представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователен договор за имуществена застраховка съгласно
застрахователно полица Каско № 93002310055299/16.11.2023 г., за настъпило
застрахователно събитие на 31.01.2024 г. – пожар с преки материални загуби в
лек автомобил марка „***“, модел *** Д ***, с рег.№***, собственост на
ищеца С. Л., ведно със законната лихва върху главницата от 77 040 лв.,
считано от 15.03.2024 г. до окончателното й плащане.
При този изход на процесда са дължими в полза на ищеца разноски по
делото.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца възнаграждение за адвокат по чл.78, ал.5 от ГПК, но то е
неоснователно, с оглед начина му на определяне, посочен в чл.7, ал.2, т.4 във
вр. с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа и основателност на исковата претенция.
Следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 10 781.60
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 от КЗ във вр. с чл.386 от КЗ във вр. чл.409
КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД ответника „Застрахователна компания Лев Инс“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“№ 67А, да заплати на ищеца С. В. Л., ЕГН **********, с адрес:
гр.Плевен, ул.***, сумата от 77 040 лв. - главница, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователен договор за имуществена
застраховка Каско на МПС, обективиран в застрахователна полица полица
Каско № 93002310055299/16.11.2023 г., за настъпило застрахователно събитие
на 31.01.2024 г. – пожар с преки материални загуби в лек автомобил марка
„***“, модел *** Д ***, с рег.№***, собственост на ищеца С. В. Л., ведно със
законната лихва върху главницата от 77 040 лв., считано от 15.03.2024 г. до
окончателното й плащане.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищеца С.
В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.Плевен, ул.***, могат да бъдат заплатени от
ответника „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№ 67А, по посочената
банкова сметка: IBAN: BG73STSA93000030116209.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника „Застрахователна
компания Лев Инс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№ 67А да заплати на ищеца С. В. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр.Плевен, ул.***, разноски по делото в общ размер на 10
781.60 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
7