Р Е Ш
Е Н И Е №355
гр. Русе, 17.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 24 септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Иванка Венкова, като разгледа
докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА в. гр. дело № 422 описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Л.А.Ю. е
обжалвал решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5023/2018г.
в частта, с която предявените от него искове за имуществени и неимуществени
вреди с правно основание чл.200 от КТ са отхвърлени и моли исковете да бъдат
уважени в пълния им размер, като навежда доводи за липсата на съпричиняване от
негова страна. Претендира деловодни разноски.
Жалба срещу същото решение е подадена от ответната
страна по спора - „Р. С.“ ООД в частта за неимуществени вреди над 12 000 лева
до присъдения размер 18 000 лева, а в частта за имуществени вреди – изцяло.
Развива оплаквания за неправилност на решението, поради прекомерност на
определения от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди, недоказаност
на размера на обезщетението за имуществени вреди и наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия в размер на 80 % за настъпване на вредоносния резултат.
Моли за отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска над този размер.
Претендира деловодни разноски.
Всяка от страните счита жалбата на противната
страна за неоснователна.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни по спора, в
законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество,
жалбата на „Р. С.“ ООД е неоснователна, а тази на ищеца в първоинстанционното
производство Л.Ю. – частично основателна.
Предмет на делото са искове с правно основание
чл.200 от КТ.
Районният съд е уважил частично претенцията на Л.Ю.
и е осъдил ответника да му заплати сума в размер на 18 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
08.02.2018 г., и сума в размер на 1 200 лв. – обезщетение за имуществени
вреди от същата злополука, ведно със законната лихва, и отхвърлил исковете в
останалата има част – за горниците до 55 000 лв., съответно 2 000 лв.
От събраните в първоинстанционното производство
доказателства безспорно е установено, че Л.Ю., като работник при ответника
„РУ.С.“ ООД е претърпял трудова злополука при изпълнение на трудовите си
задължения. С влязло в сила разпореждане № 20/14.02.2018 г. на длъжностно лице
при НОИ – ТП гр. Русе декларираната злополука е приета за трудова по чл.55 ал.1
от КСО.
По делото не е спорно, че към момента на трудовата
злополука е съществувало трудово правоотношение между пострадалия работник и
ответното дружество, по силата на което той изпълнявал длъжността „арматурист“,
с място на работа гр. Р.***. Не е спорно, а и видно от представената медицинска
документация и приетите съдебно-медицинска експертиза и комплексна
съдебно-медицинска и техническа експертиза, вследствие на злополуката ищецът е
получил тежка черепно-мозъчна травма: счупване на черепа в дясно слепоочно и
теменно; пневмоцефалия, контузия на мозъка в ляво
слепоочно-теменно, довела до оформяне на голяма посттравматична киста; субарахноидален кръвоизлив; счупване на дясна зигоматична кост. Ищецът е бил 360 дни в отпуск поради
временна неработоспособност, от които 15 дни – болнично лечение и 345 дни
домашно-амбулаторно лечение.
Правопораждащият юридически факт за имуществената
отговорност на работодателя, съгласно чл.200 ал.1 КТ, е трудова злополука,
причинила нетрудоспособност или смърт на работника. Злополуката, от която са
последвали уврежданията на работника е трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО,
тъй като е станала по време на работа, извършвана в интерес на предприятието и
за него е възникнало правото на обезщетение от работодателя за претърпените неимуществени вреди.
Спорен момент по делото е присъденото с обжалваното
решение обезщетение за неимуществени вреди, като работодателят го счита за
прекомерно, а работникът моли за уважаване на иска в пълен размер. Въззивната инстанция счита, че определеното от районния съд
обезщетение за неимуществени вреди не само, че не е прекомерно, но и следва
претенцията на ищеца за този вид вреди изцяло да се уважи. За определяне на
справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД съдът взе предвид
всички установени обстоятелства, които са от значение за размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно приетата по делото и неоспорена
от страните съдебно-медицинска експертиза, установените увреждания са
квалифицирани като „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и „постоянно
разстройство на здравето, не опасно за живота“. При извършен съдебномедицински
преглед е установено увреждане на двуглавия мускул на дясна предмишница, което
можело да бъде получено при процесния инцидент. Изводът на вещото лице относно
другите заболявания (хипертонична болест, бъбречно-каменна болест и киста на
десен бъбрек, хронична бъбречна недостатъчност първа степен, стеатозен хепатит, остеохондроза
и спондилоартроза на тораклани
прешлени, с увреждане на нервните коренчета на гръдната част на гръбначния
стълб), от които страда ищецът, е че установената черепно-мозъчна травма е
възможно да окаже негативен ефект върху съществуващите заболявания, а също и
медикаментозното лечение да е довело до преходно нарушение на чернодробната
функция. При такива увреждания на главата болките зависят от това дали
пострадалият е останал в съзнание към момента на инцидента, като същите са със
значителен интензитет до обезболяването им или привеждане в медикаментозна
кома, а след това главоболие с различна сила и характер може да се усеща за
дълъг период– месеци и години. Заключението на експерта е, че по отношение на
счупването на черепа не може да се постигне възстановяване и то ще остане
видимо за цял живот, а установената контузия на мозъка е довела до умиране на
мозъчна тъкан и оформяне на голяма посттравматична киста, тъй като увреждането
е на голяма площ. Функционално възстановяване на увреждане на мозъка принципно
е възможно, но обикновено остава известен функционален дефицит, особено като се
има предвид големината на увреждането. В случая при ищеца имало данни за
когнитивен дефицит и въпреки настъпилото подобряване на общото му състояние,
продължават да са налице оплаквания от главоболие и световъртеж. Прогнозата е,
че най-вероятно няма да настъпи пълно възстановяване по отношение на
неврологичния статус, като е много вероятно да персистират
субективни оплаквания за цял живот.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство Д. Л. А. – син на ищеца,
се установява състоянието му след злополуката и по време на продължаващия все
още възстановителен период: болките, проблемите
с говора, ориентацията и общуването, необходимостта от грижи и помощ при
обслужването му, невъзможност да се храни с дясната ръка, промяна на походката,
влошеното психично състояние, невъзможност да работи. Правилно районният съд не
е отчел показанията на св. М., тъй като са базирани на инцидентна среща с ищеца
и са противоречие с останалите доказателства по делото, като е несъмнено и че свидетелката
няма наблюдения относно здравословното състояние и възстановителния процес на
ищеца.
Предвид всички категорично установени данни по
делото за характера и вида на причинените увреждания, физическите болки и
душевни страдания, продължителността на проведеното лечение и продължаващ все
още възстановителен процес, съпроводени с невъзможност и затруднено
самостоятелно обслужване, настъпилите допълнителни заболявания, нарушението в
движението на дясната ръка и крак на Л.Ю., невъзможността за пълно
възстановяване, отражението на злополуката върху психичното състояние на ищеца
и невъзможността му да работи, настоящата инстанция намира, че определеният от
районния съд размер за репариране на претърпените неимуществени вреди е
несправедлив и занижен, поради което приема, че справедливият размер е
предявеният в исковата молба - 55 000 лв.
Настоящият състав не приема за основателни доводите
в жалбата на ответника, че присъденото обезщетение от 1200 лв. за имуществени
вреди е недоказано по размер и необосновано. Определяйки този размер, първоинстанционният
съд правилно е съобразил представените по делото рецепти и фискални бонове,
медицинската документация и свидетелските показания на св. А..
Неоснователни са възраженията и на двете страни относно степента на съпричиняване от страна на пострадалия за трудовата злополука. Районният съд правилно е преценил, че размерът на дължимото обезщетение следва да се намали с 40 %, съобразявайки показанията на разпитаните по делото свидетели, предоставените от ответника документи и приетата по делото комплексна експертиза, считайки че при изпълнение на служебните си задължения ищецът е проявил небрежност. Настоящият състав изцяло споделя изводите на съда в първоинстанционното решение в тази насока. Районният съд обаче неправилно е присъдил обезщетението за имуществени вреди в целия доказан размер, без да го редуцира с процента на съпричиняване. Предвид горното, определеното обезщетение следва да се намали: за неимуществени вреди от 55 000 лв. на 33 000 лв., а за имуществени вреди от 1200 лв. на 720 лв.
Решението на районния съд в частта, с която искът
за неимуществени вреди е отхвърлен над 33 000 лева до 55 000 лева и в частта, с
която искът за имуществени вреди е уважен над 720 лв. до 1 200 лв., както и в
частта за разноските, е неправилно и следва да се отмени, а вместо него съдът
постановява друго в посочения по –горе смисъл. В частта, с която исковете са
отхвърлени над 33 000 лева до 55 000 лева и над 1200 лв. до 2000 лв., решението
е правилно и подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора и на основание чл. 81 от ГПК следва да бъде разпределена отговорността за направените от страните
разноски. В тази връзка и предвид направените от страните в първоинстанционното
производство искания за разноски и на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, на Л.А.Ю.
следва да се признаят разноски съразмерно с уважената част - в размер на 1308 лв.
от общо 2180 лв., а на „Р. С.“ ООД – 1012 лв. от общо 2530 лв. В производството
пред окръжния съд ищецът не е представил доказателства за направени разноски, а
съобразно отхвърлената част от исковете ответното дружество има право на
разноски в размер на 620 лв. от общо 1550 лв. По компенсация ищецът дължи на
дружеството разноски в размер на 324 лв.
Върху уважената част от иска работодателят дължи
държавна такса за първоинстанционното производство и разноски за експертиза в
размер на 1488лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 682 от 24.04.2019 г., постановено
по гр. д. № 5023/2018 г. на Русенски районен съд в частта, с която предявеният от Л.А.Ю., ЕГН **********, със
съдебен адрес,***, ст. 15 срещу „Р. С.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от П. Й.
И. и Т. Б. М., със седалище и адрес на управление: гр. Р.**** иск с правно
основание чл. 200 от КТ е отхвърлен над 18 000 лв. до 33 000 лв. за
неимуществени вреди; в частта, с
която е уважен искът за
имуществени вреди над 720 лв. до 1 200 лв., както и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Р. С.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от П. Й.
И. и Т. Б. М., със седалище и адрес на управление: гр. Р.*** да заплати на Л.А.Ю.,
ЕГН **********, със съдебен адрес,***, ст. 15 още 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от 08.02.2018
г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди
от трудова злополука, настъпила на 08.02.2018г. над 720 лв. до 1 200 лв.
ОСЪЖДА Л.А.Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес,***,
ст. 15 ДА ЗАПЛАТИ на „Р. С.“ ООД, ЕИК ***,
представлявано от П. Й. И. и Т. Б. М., със седалище и адрес на управление: гр.
Р.*** сума в размер на 324 лв. – разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „Р. С.“ ООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Русенския окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 1488
лв. – държавна такса върху уважената част от исковете за първоинстанционното
производство и разноски за експертиза.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в частта, с която предявените
искове са отхвърлени - за неимуществени вреди над сумата от 33 000 лева до 55 000
лева и за имуществени вреди- над сумата от 1 200 лв. до 2000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: