РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Белоградчик, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200237 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В. Г. от с. М. Д., общ. Д., обл. В., с ЕГН
**********, срещу НП № 23—0242-000384/30.08.2023 г. на Началника на РУ-
Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което му е наложена глоба в размер на
100,00 лв., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.150 от
ЗДвП.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени същото.
Твърди се разминаване в елементи на нарушението в АУАН и НП, отрича се
въобще извършването на деянието. В с. з. жалбоподателят се представялата
от упълномощен защитник, който в първото заседание по делото, заявява, че
поддържа жалбата, в последващи заседания – не се явява, нито самия
жалбоподател.
Въззиваемата страна, редовно призована за с. з., не се явява, нито
1
изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до
съда, съпровождащо админ. нак. преписка, въззиваемата страна моли НП да
бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 08.08.2023 г., около обяд, по пътя III-102, в посока на пътя от гр. Д. и
към с. И., жалб. Ал. Г., малко преди да навлезе в самото с. И. управлявал
мотопед м.”Жон Генерик”, син на цвят с поставена на него рег. табела с рег.
№ 857ULG. По това време, на същият път, малко преди с. И. – на км.14+200,
полицейски служители – свид. Т. Т.в – мл. автоконтрольор и свид. Р. Я., и
двамата служители на “РУ-Белоградчик, извършвали проверка на спР. два
водача на МПС-та, предвид констатирани противоправни деяния от тях –
единият бил употребил алкохол, а другият шофирал след употреба на
наркотични вещества. Така, приближавайки с. И., жалбоподателят Г. също
бил забелязан и рутинно спрян за проверка от служителите на РУ-
Белоградчик. След като му поискали съответни документи, се оказало че Ал.
Г. не носи изискуемото свидетелство за управление на МПС, вкл. и мотопед.
Водачът заявил, че е притежавал свидетелство за управление на МПС, но му
било отнето. Подобно обстоятелство обаче, в системата на МВР – липсвало,
констатирано след извършена от Т. проверка по ел. път в системата на „ПП“
на МВР. Тогава св. Т. Т. съставил АУАН № GA 1055360 - по кочана, на жалб.
Г., в негово присъствие, и в присъствието на един свидетел очевидец на
нарушението и съставяне на акта – свид. Р. Я., за деяние по чл.150 от ЗДвП.
Нарушителят подписал АУАН и приел копие от него, не възразил. Въз основа
на акта е издадено обжалваното НП № 384/30.08.2023 г. на Началника на РУ-
Белоградчик при ОД-МВР-Видин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
При реализиране на административно-наказателната отговорност
/съставяне на АУАН и изготвянето на следващото го НП/, не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на
2
постановлението.
При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира, че в случая се доказа безспорно и категорично жалбоподателят Ал.
Г. да е извършил вмененото му административно нарушение - по чл.150 от
ЗДвП, а именно - на 08.08.2023 г., около 13.20 ч., по път III-102, в посока на
пътя от гр. Д. и към с. И., при км.14+200, жалб. Ал. Г., управлявал мотопед
м.”Жон Генерик”, син на цвят с поставена на него рег. табела с рег. №
857ULG, без да е правоспособен водач на МПС – не е притежавал СУМПС.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което
следва да се докаже по един безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН,
като актосъставителят Т. Т., като свидетел по делото и свидетелят – очевидец
на случая, а именно св. Р. Я., с показанията си подкрепиха категорично
всички обстоятелства, касаещи състава на извършеното административно
нарушение. Двамата посочени свидетели, са наблюдавали непосредствено, и
свидетелстващи под страх от наказателна отговорност за тези наблюдавани
факти, сочат, че са видели жалбоподателя да осъществява изпълнителното
деяние на нарушението – бил е водач на МПС – мотопед, и като такъв именно
/ иначе не би им било и в правомощията/ е спрян за проверка от тях, сочат
времето от деня, в който е станало това – на обед, около 13.20 ч., мястото на
което са били застанали и от където са наблюдавали движещият се към тях
мотопед. Техните показания с нещо не се опровергават и от думите на третия
свидетел по делото – Л. Еленков, разпитан по искане на жалбоподателя. Този
трети свидетел също разказва какво е възприел в същия ден, но според съда -
по-рано, преди извършената проверката от Т. и Я., тъй като указва, че е видял
Ал. Г. на кръстовище на път Д.-Ш. с пътя за с. И.. По негови думи /на Е./ Г.
действително се е движел към с. И., макар и да е бутал тогава мотопеда. Няма
причина да не се възприемат за верни и показанията на свид. Е., тъй като той
съобщава, че към онзи момент, в който той е видял Г. – последният е бутал
мотопеда. Това не дерогира обстоятелството, че в един по-късен момент,
минути дори може да са, след като се разминали с Е., Г. е седнал да управлява
МПС. Е. указва, че срещата им с Г. е била на кръстопът, който бил на ок. 1,5
км. от с. И.. Св. Т. пред съда конкретизира, че мястото на което са били
3
ситуирани с колегата си Я., е било малко преди табелата за начало на
населеното място с. “И.“, на ок. 50 м. от нея. При това положение, е напълно
възможно св. Еленков да е видял Г. да бута все още мотопеда, на ок.1,5 км.
преди с. И.. От предоставената на съда информация от РУ-Белоградчик се
потвърждава повода за местонахождението на свид. Т. и Я. на 08.08.23 г., и
служебните действия, които са извършвали там. Св. Т. обясни на съда
двойното посочване в АУАН и издаденото НП на часа и мястото на
извършване на нарушението – част от данните се генерират автоматично от
ел. система при достъпването й, и са отразени от нея самата по-късни данни
като час, тъй като житейски логично е, по-късно от самата проверка на
нарушителя да се оформят документите, които я удостоверяват. Респ. в
унисон със свидетелските показания е заявения час на извършване на
нарушението – 13.20 ч., а доста по-късно съставен АУАН / 14.55 ч./, с оглед и
другите служебни ангажименти на Т. към онзи момент /проверкато и на други
водачи на МПС, констатирани и спрямо тях провинение/. Съдържанието на
самия акт пък е автоматично пренесено и в НП.
Безспорно се доказа на следващо място, че като водач на мотопеда Ал.
Г. е осъществявал управлението му без да има надлежно позволение затова –
не притежавал надлежен документ – СУМПС, според регистъра на „ПП“-КАТ
– липсата на подобен документ /не издаван въобще/. Няма причина да не се
приемат за истинни показанията на свид. Т. и Я. и в тази насока.
Така по делото се установи безспорно и категорично, чрез допустимите
от закона доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушението по
чл.150 от ЗДвП, като няма допуснати съществени нарушения водещи до
нарушаване правото му на защита, правилна е квалификацията на деянието.
На следващо място, съдът счита, че наказанието освен това е правилно
наложено конкретно и е в съответствие със закона, и конкретния казус. Видът
и размерът на административното наказание са правилно определени. Чл. 177
ал. 1 т.2 ЗДвП предвижда санкция : "глоба" от 100,00 до 300,00 лв. за
нарушението по чл. 150 от ЗДвП. Санкцията в случая е определени от АНО в
минимален размер. Съдът намира това за справедливо, и няма основание да я
променя, съобразявайки поведението на Ал. Г. и като водач на МПС по
принцип – видно от справката на „ПП“-КАТ, удостоверяваща липсата на
каквито и да е други прояви по ЗДвП, а и конкретно – идентични с
настоящата, и от друга страна – поведението на жалбоподателя, при
4
извършената му проверка на 08.08.23 г. от органите на МВР –
актосъставителят заяви изрично, че Г. не е препятствал проверката на място,
не е оспорил констатациите им и не е възразил по съставения АУАН. Правото
на защита на лицето, обвинено в извършване на нарушение, включва и
възможността да не признава вината си и авторството на деянието, респ.
такава позиция на Г., като жалбоподател вече – не може да е укор към него, и
да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова -
следва да се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП № 23—0242-
000384/30.08.2023 г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с
което на А. В. Г. от с. М. Д., общ. Д., обл. Видин, с ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 100,00 лв., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП,
за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5