Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Румяна
Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова като
разгледа докладваното от Румяна
Найденова Въззивно гражданско дело № 3013 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от Л.И.Г. срещу
решение № 20205633/23.09.2020г.,
постановено по гр. д. № 14016/2019г.
на СРС, 169 с-в, в частта, в която съдът е
отхвърлил предявения иск за сумата от 5000 лв.,
представляваща разходи, необходими за поправка на собствения на ищеца автомобил.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, а
предявения иск да бъде уважен в обжалваната част.
В установения
от закона срок, въззиваемият „В.И.“
ЕООД, не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението
съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми.
Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съдът намира, че съществувалата между страните облигационна
връзка има характеристиката на договора за изработка, за който са приложими
разпоредбите на чл. 258 и
следв. ЗЗД. Съгласно
сочената разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо
съгласно поръчката на другата страна, а поръчващия да заплати възнаграждението.
Тук следва да намерят приложение и общите изисквания пред изпълнението съгл.
чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, а именно то да е точно, добросъвестно и съгласно
изискванията на закона. При неизпълнеие за поръчващия възнкиват съответните
възможности по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.
Недостатъците на престирания резултат– предмет на изработката не погасяват
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на
възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат
упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или
до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на
договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е
негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се
поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл.
265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на
разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението.
Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера
на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. В настоящия
случай въззивникът не твърди недостатъците да са толкова съществени, че да
правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение,
поради което да е налице пълно неизпълнение. Същият претендира заплащане на
разходите, необходими за отстраняване на недостатъците.
Неправилно
СРС е приел, че по делото не е било представено приложение към договора. Видно
от делото, такова е било представено /л. 8 до л. 10 от делото на ПРС/, в което
са били описани видовете работи, които страните са се договорили да бъдат
извършени.
Видно
от приложената кореспонденция от електронната поща, още на 02.01.2018г. ищецът
е бил уведомен, че договореното е завършено, поради което е поканен да вземе
автомобила си. От показанията на разпитания по делото св. В.Д.се установява, че
въззивникът е взел колата си м. 06.2018г.
Доказателства за твърдяната от ответника по – ранна дата не са
ангажирани.
Въпреки
това искът е неоснователен поради следното.
На
първо място, видно от приложението към договора страните са договорили описаните
в него тенекеджийски и бояджийски работи. Установява се от приетата по делото
имейл кореспонденция, че страните са се договорили и за извършването на други
допълнителни работи, които са извън договора и приложението към него и които не
са предмет на настоящето дело.
Следва
да се има предвид, че голяма част от описаните от вещото лице позиции не са
договорените с приложението към договора. Видно от общата сметка към договора
изпълнителят е следвало да извърши бояджийски и тенекеджийски работи купе,
както и тенекеджийска работа шаси и боя шаси. В този смисъл отразените от вещото
лице: калник преден ляв, преден капак, заден капак, лява врата, дясна врата и
др. не са сред уговорения обем по приложение към договора. Видно от СТЕ вещото
лице се е ръководело от позициите, описани в исковата молба, но голяма част от
тях не са сред изброените в приложението към договора. Вещото лице е описало
състоянието на колата, каквото е било към момента на огледа. Повечето констатирани
от вещото лице недостатъци се изразяват в загуба на гланца на боята, петно по
боята, напукване на боята /в резултат на напукване на кита, което може да се
дължи на отлепване на слоя/.
На
следващо място, дори да се приеме, че тези работи са били уговорени с договора,
всички описани от вещото лице недостатъци са били видими, поради което
въззивникът е следвало веднага да възрази. Приемането
на извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя, което
обхваща, както едно фактическо действие – реалното получаване на фактическата
власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното,
т. е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора. За целта същият е снабден с
възможността да я прегледа и да направи възражения за неправилно изпълнение,
ако има такива, като за явните недостатъци той трябва да уведоми изпълнителя
при предаване на работата, а за т. нар. скрити недостатъци /тези, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно/
веднага след откриването им - арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. За да запази правата си
по чл. 265 ЗЗД, възложителят следва да прояви активност и да прегледа
извършената работа при предаването, респ. приемането (чл. 264, ал. 2, изр.1 ЗЗД). При констатирани явни недостатъци или отклонения – такива, които са
видими при обикновен преглед на работата, възложителят е длъжен да направи
всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата.
Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи
възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
неблагоприятни последици за него – при липса на възражения за неточно
изпълнение работата се счита за приета от възложителя. В този смисъл са разясненията
обективирани в Решение №
231/13.07.2011 г., по ТД № 1056/2009 г., II т.о, ТК на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК.
В
случай, че не направи такива възражения, работата се счита за приета, съгласно
чл. 264 ЗЗД. От показанията на разпитания по делото свидетел не се установява да са направени
конкретни възражения към изпълнителя по договора. Не са събрани и писмени
доказателства в тази насока, като видно от разменяната между страните
кореспонденция същите са комуникирали основно по имейл, а след предаването на
колата, такава писмена комуникация не е осъществявана.
В Решение № 250 от 11.01.2011г. на ВКС по т.д.№ 535/2010г., II т.о., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК се сочи, че дори и да няма изрично изявление за приемане на
ремонтираната вещ, то при положение, че възложителя е във фактическа власт на
изработената от изпълнителя вещ и същата функционира по предназначение, то изпълнението
се счита за прието.
Отделно
от това, по делото не са ангажирани доказателства, които да установят какво е
било състоянието на автомобила към датата на предаването му на жалбоподателя,
за да се съпоставят забележките, констатирани от вещото лице към датата на
огледа.
Ето защо, искът
правилно е бил отхвърлен от СРС като неоснователен и недоказан.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции, решението
на СРС следва да се потвърди в обжалваната
част.
По разноските на въззивна инстанция:
Въззиваемият не претендира разноски и не представя доказателства за такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20205633/23.09.2020г.,
постановено по гр. д. № 14016/2019г.
на Софийски районен съд, 169
с-в в обжалваната част.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.