Присъда по дело №1020/2016 на Окръжен съд - Бургас

 

П Р И С Ъ Д А

 

Номер …..                             01.06.2020 година,                град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                                Наказателен състав

 На първи юни                                                          две хиляди и двадесета година

 В публично заседание в следния състав

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБЧО СЪБЕВ

           ЧЛЕН: АНГЕЛ ГАГАШЕВ

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ПАВЛИНА БРАТАНОВА

                                                                           2. МАРИНА ФРАНЦ

                                                                           3. РОСИЦА ИВАНОВА                                    

Секретар: Румяна Анчева

Прокурор: Румяна Славова, Гергана Илиева

като разгледа докладваното от съдия Събев

наказателно общ характер дело № 1020 по описа за 2016 година,

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Н.Д., роден в *** на ***г, *******, ЕГН **********за НЕВИНЕН в това, че:

На 21.11.2002 год. около 16:45 часа в ***, пред офис на „М-Тел“ АД, в съучастие с Б.С.С. - извършител и Т.Г.Н. - помагач, действайки като подбудител и помагач, умишлено умъртвили Д.Г.С. ЕГН **********, като убийството е извършено предумишлено и подбудителството се изразява в умишленото склоняване и убеждаване на Б.С. да извърши престъплението, а помагачеството се изразява в набавяне на средства - суми в размер на около 3 000 лева, малокалибрена пушка марка „ERMA WERKE“, модел „ESC-22“, калибър 22 WMR „Магнум“, германско производство с фабричен № 007599 Е, 5 броя патрони, калибър 22 „Магнум“ за визираната малокалибрена пушка, даване на съвети и указания на Б.С.С. за начина на действие при извършване на престъплението и за заличаване на следите след извършването му – и ГО ОПРАВДАВА в обвинението в престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Г.Н., роден на ***г***, ******, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че:

На 21.11.2002 год. около 16:45 ч. в ***, пред офис на „М-Тел“ АД, действайки като помагач, в съучастие с Б.С.С. - извършител и П.Н.Д. - подбудител и помагач, умишлено умъртвили Д.Г.С. ***, като убийството е извършено предумишлено и помагачеството се изразява в умишлено улесняване извършването на престъплението чрез набавяне на средства - на неустановена дата съхранява, предава и пренася оръжието - малокалибрена пушка с оптически мерник, марка „ERMA WERKE“, модел „ESC-22“, калибър 22 WMR „Магнум“, немско производство с фабричен № 007599 Е, 5 броя патрони, калибър 22 „Магнум“ с два пълнителя за гореописаната пушка на Б.С.С., както и че на 25.11.2002г. предава на Б.С.С. сумата от 10 000 /десет хиляди/ щатски долара в левова равностойност - 19 745, 90 лева и ГО ОПРАВДАВА по обвинението в престъпление по чл.116, ал.1 т.9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал. 4 от НК.

Отхвърля предявените от Р.В.С.и Й.Д.С. граждански искове от по 100 000 лева против П.Н.Д.и Т.Г.Н. като недоказани.

Отхвърля предявения от Й.Н.М. граждански иск за сумата от 150 000 лева против подсъдимите П.Н.Д.и Т.Г.Н. като недоказан.

Веществените доказателства: Оптичен диск – 1 брой; Празна видеокасета; описана в приложение на обвинителния акт под т. 6, като кутия от видеокасета; Видеокасета VHS FUJI 1141G2DA E180 – 1 брой; Оптичен носител DVD 0309E3013-10904E15 – 3 броя да останат на съхранение по делото.

Веществените доказателства кожено яке, синя шушлякова торба, черно шушляково яке, бяла тениска и бял потник след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на Р.В.С..

Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Бургас.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

          ЧЛЕН:                                                                                       2.

 

                                                                                                            3.

                                                                              НОХД 1020/16 ГОД.

         Против Б.С. е приключило наказателно производство 171/2003 год., по което е признат за виновен и осъден с присъда 84/02.07.2004 год. за деяние по чл. 116 ал.1 т.9 и вр. чл. 54 НК на 20 години лишаване от свобода. По това обвинение е признат  за невиновен, че е извършил престъплението в съучастие с П.Н.Д.и Т.Г.Н.. Наложено му е наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 339 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 54 НК. За друго такова деяние – притежание на боеприпаси – 45 бр. патрони, е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК му е определено общо наказание до размера на най тежкото осъждане 20 години лишаване от свобода.

         С нея Т.Г.Н. е признат за невиновен в съучастничество – помагаческа дейност за извършителя С., изразяваща се в набавяне на средства – малокалибрена пушка „ЕRMA WERKE“, модел „ ESC- 22“, калибър 22 WMR “Магнум“, 5 броя патрони калибър 22“Магнум“ и сумата от 10 000 щатски долара, предадена на 25.11.2002 год. на извършителя и го оправдал по обвинението в престъпление по чл. 116 ал.1 т.9 вр. чл. 20 ал.4 НК.

         П.Н.Д. е признат за невиновен в съучастничество – подбудител, с което умишлено склонил и убедил Б.С.и помагач – набавил средства сумата от 3000 лева, малокалибрена пушка „ЕRMA WERKE“, модел „ ESC- 22“, калибър 22 WMR “Магнум“, 5 броя патрони калибър 22“Магнум“, даване на съвети и указания за извършване на престъпление и заличаване на следите на извършителя С.и го оправдал по обвинението в престъпление по чл. 116 ал.1 т.9 вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 НК.

         Б.С. е осъден и да заплати обезщетение на пострадалите Р.В.С. – съпруга,  Й.Д.С. – син, Й.Н.М. – майка на пострадалия Д.Г.С.. Претенцията за обезвреда против оправданите П.Н.Д.и Т.Г.Н. е отхвърлена като недоказана и неоснователна.

         В оправдателната част присъдата е протестирана от прокурор пред Апелативен съд Бургас. С решение 53 от 13.06.2005 год. по ВНОХД 41/05 по описа на съда, акта на първостепенния съд е  потвърден изцяло. 

         По касационен протест, ВКС с решение 62/17.03.2006 год. по кд 646/05 год. отменил решението на апелативната инстанция и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Потвърдил частично присъдата на Б.С. за деяние по чл. 339 ал.1 НК.

         При повторното въззивно производство по дело 66/06 год. по описа на БАС, съдът отменил първоинстанционната присъда по НОХД 171/03 год. в частта относно престъплението по чл. 116 ал.1 т.9 НК и в гражданската и част и вместо нея постановил присъда 46/09.03.2007 год., с която признал Б.С.  С., П.Н.Д.и Т.Г.Н. за виновни в това, че на 21 ноември 2002 год. в ***, в съучастие – С. като извършител, Д. като подбудител и помагач, а Н. като помагач, предумишлено лишили от живот Д.Г.С.и на основание чл. 116 ал.1 т.9 НК за тримата, във вр. чл. 20 ал.2 за С., във вр. чл. 20 ал.3 и ал. 4 за Д.и вр. чл. 20 ал.4 НК за Н., ги осъдил – С. 20 години лишаване от свобода, Д. – 20 години лишаване от свобода и Н. – 16 години лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23 ал.1 НК на С. е определено общо наказание с влязлата в законна сила присъда по НОХД 171 – 20 години лишаване от свобода.

         Осъдил тримата подсъдими солидарно да заплатят на Р.В.С.и Й.Д.С. неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв., само за Р. са присъдени имуществени вреди в размер на 3 000 лв., в едно с законната лихва от датата на събитието 21 ноември 2002 год. до окончателното им изплащане, както и деловодните разноски. Исковете за неимуществени вреди в останалата им част са отхвърлени.

         Осъдил тримата подсъдими солидарно да заплатят на Й.М. неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. в едно с законната лихва от датата на събитието – причинената смърт на сина и на 21 ноември 2002 год., до окончателното им изплащане, като в останалата си част претенцията е отхвърлена. Присъдени са и съдебните разноски.

         Присъдата е атакувана пред касационната инстанция от тримата подсъдими С., Д.и Н.. С решение 663 от 11 октомври 2007 год. по к.д. 383/07 год. на ВКС, присъдата на апелативната инстанция е оставена в сила.

         С решение 86 от 16.05.2012 год. по наказателно дело 3151 по описа за 2011 год., на основание чл. 425 НПК, ВКС отменил по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, присъда 46 от 09.03.2007 год. на БАС но внохд 66/06 год. в частта за подсъдимия П.Н.Д.и върнал делото в тази му част за досъдебно разследване. Влязлата в сила присъда против това лице е постановена задочно в наказателния процес и след многогодишно издирване бил заловен в Република Португалия. Българският съд приел, че няма сигурни данни осъденият да е знаел за влязлата в сила осъдителна присъда преди задържането си в тази държава. Съдът в Португалия постановил предаването на Д. на българските съдебни власти под две решаващи условия – да се осигури на задочно осъдения  да поиска нов процес, в който лично да участва в него, както и невъзможност да му бъде наложено по тежко наказание.    

         С решение 44 от 7 февруари 2014 год. по наказателно дело 2253/2013 год., на основание чл. 425 ал.1 т.1 НПК, ВКС отменил по реда на възобновяването решение 663/11.10.2007 год. по н.д. 383/07 год. на същия съд, нова въззивна присъда 46 от 09.03.2007 год. и присъда 84 от 02.07.2004 год. по НОХД 171 на БОС, само в частта им относно осъдения Т.Г.Н.. Отменителната инстанция приела, че решението на Апелативен съд в значителна стенен се основава на факти, съдържащи се в показанията на свид. К., дадени пред първоинстанционния съдебен състав, впоследствие установени като лъжливи с влязъл в сила съдебен акт. Без значение е момента на установяване на неистинските доказателства.

         След приключване предварителното разследване, настоящото производство е образувано на 10.10.2016 год. по обвинителен акт на прокурори от Окръжна прокуратура Бургас, против:

         П.Н.Д.в това, че на 21.11.2002 год. в ***, в съучастие с Б.С.С. – извършител и Т.Г.Н. - помагач, действайки като подбудител, изразяващо се в умишлено склоняване и убеждаване на С. да извърши престъпление и помагач – набавил средства сума в размер на около 3000 лева, малокалибрена пушка „ЕRMA WERKE“, модел „ ESC- 22“, калибър 22 WMR “Магнум“, германско производство с фабричен номер 007599Е, 5 броя патрони калибър 22“Магнум“ за визираната малокалибрена пушка, даване на съвети и указания на извършителя за начина на действие при извършване на престъплението и за заличаване на следите след извършването му, умишлено умъртвили Д.Г.С., като убийството е извършено предумишлено – престъпление по чл. 116 ал.1 т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 НК.

         Т.Г.Н.в това, че на 21 ноември 2002 год. в ***, като помагач, изразяващо се в умишлено улесняване извършването на престъплението чрез набавяне на средства – на неустановена дата съхранява, предава и пренася оръжието -  малокалибрена пушка с оптически мерник „ЕRMA WERKE“, модел „ ESC- 22“, калибър 22 WMR “Магнум“, германско производство с фабричен номер 007599Е, 5 броя патрони калибър 22“Магнум“ с два пълнителя, в съучастие с Б.С.С. – извършител и П.Н.Д. – подбудител и помагач, умишлено умъртвили Д.Г.С.и убийството е извършено предумишлено и че на 25 ноември 2002 год. предал на С. сумата от 10 000 щатски долара в равностойност 19,745,90 лв. – престъпление по чл. 116 ал.1 т.9 вр. чл. 115 и вр. чл. 20 ал.4 НК.

         По делото бяха конституирани Й. Н. М. – майка на пострадалия, Р.В.С. – съпруга на пострадалия, и Й.Д.С. – син на пострадалия, като частни обвинители и граждански ищци, представлявани от повереници в процеса. 

         Бе приет за съвместно разглеждане граждански иск от Й. М. за сумата от 150 000 лева ведно с законната лихва солидарно против подсъдимите Д.и Н., за причинените и болки и страдания от убийството на сина ѝ Д.С..

         Приета бе и гражданската претенция на Р.С.и Й.С., съответно съпруга и син на убития  Д.С., за сумата от по 100 000 лева солидарно против подсъдимите Д.и Н., за причинените им болки и страдания ведно с законната лихва- л. 189 гърба, т.1, ОХ.

         Частните обвинители и граждански ищци претендират и заплащане на направените от тях разноски по делото.

         Прокурорът поддържа обвинението. При това второ първоинстанционно разглеждане на делото, са събрани доказателства, които потвърждават изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка. От показанията на свидетелите М.Г., В.Х., Т.С., Д.Х., И.Ш., съпругата на пострадалия Р.С. еднозначно сочат, че у подсъдимия Д. се формирало трайно убеждение, че пострадалият е поръчал взрива пред бар „Ф.“ в началото на 2001 год., в който са загинали двама човека и той тежко пострадал. Свидетели Т.и И. – служители на Института по криминалистика, са провели полиграфско изследване на Н., който им споделил, че според Д., взрива пред бара бил поръчан от пострадалия С..

Д. се интерисувал от бизнеса на пострадалия, който бил много печеливш. Целта на срещата в хотел България, на която участвали П.И., П.Р.и служител на МВР, е да получи информация от тях и навреди на пострадалия. С. споделил пред М. Г. за проявен интерес от Д. към бизнеса му и условието да получава част от печалбата му. Свидетелите – съпругата и сестрата на пострадалия, Х., и С., заявяват, че Д. е отправял заплаха към С. – „ще го направи на салам“.

Доказан е и конфликта между Д.и С. по повод поставянето на билборд в ***. След разпита, бяха прочетени показанията на  свид. Й.в предходна съдебна инстанция, пред която е заявила, че не се е срещала с Д.. В разпита си пред настоящата инстанция заяви, че се е срещала с него в пицария и обсъждали ситуацията около билборда, който тя по договор следвало да изгради на определено място. Разпитан сина ѝ, дава пояснения за отношенията си със С. по този повод, заплахите и притесненията и на двамата. Съдържащите се в показцанията им директни заплахи за саморазправа на С. към тях, не следва да се кредитират от съда. В показанията си свидетелят възпроизвежда не собствени възцприятия за събития, когато е бил 12 годишен.

  

         В края на 2000 год. е имало сбиване в бар „Ж.“ между компаниите на пострадалия и Д., в което С. не взел участие. След това събитие последният още повече усилил охраната си. 

         Според обвинителя съществено място заемат показанията на Б.С. като обвиняем. След разпита си на 4.12.2002 год. в присъствието на съдия, прокурор и защитник, той е изменил позицията си май 2003 год. на ДП. През 2012 год., десет години след убийството, С. заявил, че убийството е извършено не от него, а от покойния М. Г.. Несъстоятелни са и обвиненията му към свид. Б. за намеса в процеса и влияние към него по същество на дадените тогава обяснения.

         Обясненията на С.в качеството му като обвиняем от 4.12.2002 год., прочетени и в настоящото производство, са част от доказателствения материал. Те са били предмет на оценка от пет различни състава на съда, между които и два на ВКС. Нито един от тях не ги е определил като компрометирани или неверни. Изводът им винаги е бил еднопосочен, че те са истинни и кореспондират напълно с гласните, веществените доказателства, с заключенията на експертите. Тази позиция от 4.12.2002 год. е намерила израз и в следствения експеримент на ДП през 2003 год. По делото няма доказателства, които да противопоставят на извода, че Б.С. е физическия убиец на С..

                   Предложи на съда да не се вземат под внимание показанията на Б.С. пред настоящия състав на съда като нелогични, противоречиви и не кореспондиращи с доказателствата по делото. Според тях няма никакво основание да не се  кредитират обясненията на Б.С. от 4.12.2002 год. на ДП.            

         В настоящия момент С. е изтърпял наказанието си и е освободен от затвора. Няма разумно обяснения според прокурора, да поеме чужда вина, вменена му от полицай Б., срещу обещанието му да се размине с наказание, а да е изтърпял 15 години в затвор. Той е запазил мълчание дори след убийството на М. Г. през 2005 год.

         Свид. Ш., 15 години след описаните събития, си спомня, че видял в лек автомобил лице на предна седалка. Но за това съществуват сериозни разминавания в показанията на С. пред настоящия състав и това твърдение. Ш. видял Б.С. да излиза сам от бл. ** и върви към автомобила и качва в него, докато последният заявява, че излезли заедно с М. Г.и качили в автомобила. За това ново обстоятелство Ш. сега се сетил, 15 години след събитието. Ако не е заявил това на следовател или полицаи, защо не го е споделил пред другия състав на съда. Необяснимо е как покойният М. Г. е имал среща с Ш.в кафето на ТОХ-а, но по същото време бил извикан от Б.С.и качили заедно на покрива, извършили убийството, докато той го чакал долу.

         Оспорват изцяло изнесеното от Б.С., че кражбата на ползвания от него автомобил, била инсценировка. Това е безмислена версия, споделена от него в делото. Това бил замисъл на М. Г. да провери дали Д. ще съдейства на Б.С.в намирането на колата, т.е. достатъчно близки, ползвайки неговия доверен човек Т.Н..  

         Кражбата на автомобила пряко сочи на ангажираност на Д.и ролята му като подбудител и помагач в това престъпление. В него се е намирал пистолет, предназначен за убийството на С.. Наличието на оръжие в колата мотивира С. да не съобщава на полицията за кражбата. Показанията на свидетелите К., С., В.и Х. И. напълно съвпадат и сочат, че Д. е бил заинтересован от откриването ѝ. Не собственика, а Д. бил сериозно ангажиран с намирането на колата и оръжието в нея. Подсъдимият отправял заплахи към К.. Според последния свидетел и В., Д. крещял и отправял заплахи по повод връщането на колата. Показанията на Д. В. съвпадат с тези на свид. К., че се отдръпнал настрани и провел разговор с Д.. Това се затвърждава и от свидетелите Д. Х.и Т. С..

         Б.С. подробно описал съдържащите се в колата вещи – пистолет, оптически мерник, фотоапарат. Съгласно обясненията на С. от 4.12.2002 год. тази оптика няма нищо общо с предадената му в с. Ветрен от подс. Н.и която последният видял при предаване на сака. Посочените от С. вещи били намерени и от пострадалия С., когато присъствал и свид. Т. С., а по къснно споделил и на свид. Д. Х.. След убийството, торбата с намерените от пострадалия вещи в багажника на тази кола, е предадено на следствените органи от свид. Р.С.. Прави извод, че са налице достатъчно доказателства, които свързват отнетия автомобил и вещите в него, с подсъдимия Д..

         В показанията на свид. М. – сестра на пострадалия, възпроизвежда отправяни от Д. заплахи, че „ще го направи на салам“.

         Обясненията на С. от 4.12.2002 год. за мястото и начина на получаване на оръжието на убийството, следва да се приемат като достоверни. Подс. Н. получил сак от неустановени лица на разклона на с. Миролюбово и оставил в дома на роднините си в с. Ветрен. Същият ден тримата – Д., С.и *** кола БМВ. В сака била пушката, според С., като Н. успял да види оптиката. Той не е имал непрекъснато наблюдение към сака и действията на Д.и С.. Последният сочи, че цевта на пушката била отделена от приклада, поради което и тя се вместила в сак. С. сочи, че получил пушката септември или октомври началото, затвърдено и от Н., че предаването станало през летния период. В това време Н. работил на заплата при Д.и изпълнявал неговите разпореждания.

         Неоснователно е изложеното от защитата в съдебното следствие относно съмнение за идентичността на оръжието на убийството с пушката в сегашното дело. Заключението на вещото лице категорично оборват тази защитна позиция. Частите и принадлежнотите са пушката са налични, липсват само заменяеми части, вероятно погубени при предаването и съхранението на оръжието в годините на различни места. Номера на оръжието е оригинален и върху него не е въздействано по какъвто и да е начин. При сравнителен анализ на настоящата пушка и оръжието в албуми, сочат на пълна идентичност. Пушката е описана с номерата и характеристиките си при огледа, непроменени и досега. Тази информация е налична и в проведените следдствени експерименти.

         Отдели внимание и на показанията на свид. Б., познавал Д. от дете. Негов втори братовчед и съдия Б. му споделил данни за делото на Д., макар сам да твърди, че никога не е коментирал служебна работа.

         Прокурорът анализира съдържателно обясненията от 4.12.2002 год. за действията на С. преди, по време и след деянието. След като ходил до Несебър и изхвърлил дрехите си в морето, телефонирал на Н.и питал дали е чул нещо за убийството. След това отново му се обадил и разбрал от Н., че го викат в полицията. На третото обаждане, Н. споделил, че пише в момента обяснения. В деня след убийството, по инициатива на С., двамата се срещнали в кафе пред хотел „П.“. Играли шах, когато Д. пристигнал и му казал – за парите, както сме се разбрали. В момента нямал пари, но да чака. Преди тази среща имал друга до хотел „Б.“ когато получил 300 долара. В следваща среща Н. предал на С. 10 000 долара.

         Н., като служител на Д., изпълнявал нарежданията му. От тези срещи не става ясно, че Н. е знаел какво предава – парите и пистолета. В разговорите за убийството с Д., С. бил винаги насаме, която конспиртивност била напълно обяснима и проличала в разменените думи на последната среща между С.и Д.в кафето пред хотел „П.“.           

         За кражбата на лекия автомобил, С. уведомил първо Н., а по късно и Д.. В първоначалните си показания на ДП свид. К. заявил, че Н. няма оттошение към автомобила. Пред съда при първоначалното гледане на делото заменя имената на Р.Ц. с това на Н. за факта, от кого научил за вещите в колата, от кого научил за кражбата ѝ, и кой му е дал сумата от 1000 лв.  и от кого научил за местонахождението на откраднатия автомобил. К. е осъден за лъжесвидетелстване затова, че уличил Н. по тези факти. Тази присъда по късно е основание на ВКС да отмени присъдата против Н.. Поради това, показанията на този свидетел пред настоящия състав не следва да бъдат кредитирани. Показанията на свид. С., В.и Х. Я. не споменават името на Н., който е имал някакво отношение към крадения автомобил.

         Показанията на С. от 4.12.2002 год. не са достатъчни за ангажиране отговорността на Н.. В тях няма нито един факт, който да свързва Н. с Д. по отношение субективния елемент на деянието. Такива не се събраха и в настоящото съдебно следствие. К. е осъден с влязла в сила присъда за лъжесвидетелстване като свидетел по разгледаното наказателно производство по НОХД171/03 год. Свидетели С., В., Х.Я. не споменават името на Н. да има нещо общо с кражбата на автомобила. Няма доказателства сочещи Н. да е знаел за какво предава на няколко пъти долари на С., целта на предаване на пистолета и сака с вещи в с. Ветрен от Д. на С.. Може да има догадки или съмнение, предположение че Н. знаел, че извършва действия с цел да подпомогне Б.С. като физически извършител на убийството на С., но конкретни, ясни и недвусмислени доказателства няма.

         Часове след деянието Д. ***02 год. са му снети писмени обяснения, налични по делото. Това се опровергава от личното му твърдение, че лично се явил в полицията, за да си гарантира напускане на страната в следващите дни. На 23 ноември с.г. напуснал страната посока Полша, а на 11 декември е обявен за издирване – държавно и международно, с цел арест. Издаден е червен бюлетин А 1192/12.12.2002 год. Представената от него в с.з. извлечение от дружество „Ф.“ АД за закупен самолетен билет и удостоверение от 2003 год. Той не е бил задържан в деня на убийството поради липса към него момент на доказателства, събрани по реда на закона. Представеното от него решение на СРС по НОХД 5398/2002 год. за разрешение да пътува се отнася за срок от 10.07.2002 г. до 25.10.2002 г., а не до времето на образуване на предвателното производство, разследващо убийството на С. през ноември същата година. Поради бягството му от страната два дни след убийството и неуспешните издирвателни действия, делото против него е в условията на задочност.

         Д. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, за което има доказателства. На 02.06.2005 год. бил задържан във Франкфурт, Германия, с документи с невярно съдържание – български документи за самоличност, задграничен паспорт, лична карта и свидетелство за управление на МПС. Освободен поради изтичане на крайния срок по чл. 16 от ЕКЕ. Наказан за това в Германия, довело до прекратяване делото в България.

         На 09.08.2005 год. в посолството на България в Германия Д. бил санкциониран по административен ред затова, че не представил валиден документ за самоличност.

         На 19.08.2005 год. в *** е регистрирано заявление за издаване на лична карта и паспорт, подадено от адв. Лазов с пълномощно от подсъдимия Д.. Получен е отказ, поради издирването му, връчен на адвоката.

         Всички тези обдстоятелства сочат на намерението на Д. да се укрие и осуети наказателно преследване. Обвинителят оспорва изцяло изложената от Д. версия, че пътуването му до Полша било със спортна делегация. В продължение на 9 години той не се е завърнал, бил е осъден задочно, активирало издаваненето на Европейска заповед за арест в сила след присъдата на АС Бургас. Установен и задържан в Португалия на 24.08.2011 год. и предаден на българските власти.

         Като подбудител Д. умишлено склонил и убедил С. да извърши убийството на С.. Първоначално обещал сумата от 50 000лв., увеличена на 100 000 лв. Между двамата се водили разговори в спокойна обстановка и при предварително начертан от Д. план. Последният включвал не само проследяване на пострадалия, изучаване на навиците му, маршрутите на движение, но и уточняване мястото от където да бъде извършено убийството, набавяне на оръжие.

         Помагаческата дейност на Д. се изразява в това, че първоначално снабдил С. с пистолет, който не е ползван при убийството. По съвет на подбудителя, убийството е следвало да се извърши с малокалибрена пушка. За нея Н. дал обяснения от къде е получена и как я съхранявал. Д. бил изключително предпазлив. Оръжието е съхранявано в къща в с. Ветрен, отказал превозването и с управлявания от него автомобил. Помагачеството се изразява и в снабдяване с учебника по криминалистика, съветите за заличаване на следите, обещанието и изпълнението на предадена чрез Н. сума от 10 000 долара на прекия извършител.

         Убийството е извършено предумишлено по смисъла на чл. 116 т.9 НК, а подбудителдството и помагачеството на Д. безспорно доказано. Той е неосъждан, но извършеното от него е с висока степен на обществена опасност – отнет е живот, в което има съществена роля. При индивидуализиране на наказанието следва да се отчете мотива – влошени лични и икономически отношения, начина на извършването му – дръзко и показно, в светлата част на деня и на оживено в града място.

         При наказването му следва да се отчетат и условията, при които е предаден от португалските власти – освен правото на процес с лично участие, както и че не може да му бъде наложено по тежко наказание в сравнение с наказанието при първото разглеждане на делото. Поискаха Д. да бъде осъден на 18 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, като следва да се приспадне времето от 24.08.2011 год. до 24.10.2013 год., през което е бил задържан.

         Според обвинителя, исковете са основателни и да се уважат по справедливост.

         За веществените доказателства, прокурорът поиска пушката – оръдието на убийството, да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 53 ал.1 б.“а“ НК. На същото основание следва да се отнемат 35 патрона кал. 9х19 „Люгер“, иззети от дома на С.и 8 бр. патрони, иззети от дсома на Н.. Сумата от 3900 щатски долара – 2900 долара да се отнемат в полза на държавата, а сумата от 1000 долара, повредени при изследване, след влизане на присъдата в сила, да се унищожат. Останалите веществени доказателства да останат на съхранение по делото.         

         Повереникът на Й.Н.М. – адв. К., в качеството си на граждански ищец и частен обвинител, поддържа обвинението и пледира за осъждане на подсъдимите. По делото има достатъчно доказателства за вината на подсъдимите и осъждането им по повдигнатите обвинения. Според него, единствените преки доказателства от значение за правилното решаване на делото, са показанията на свид. Б.С.и прочетените обяснения по предходен наказателен процес. По следствено дело 1148/02г. на следствена служба Бургас, на 4 декември е разпитан в качеството си на обвиняем и е дал обяснения по повдигнатото обвинение. Показанията на свид. Б.Б. пред настоящия съд, косвено затвърждават обясненията на С. от декември 2002 год. Обясненията на С. от декември 2002 г., са приети от предходните съдилища – от Апелативен съд Бургас, постановил осъдителна присъда 46/09.03.2007г. по ВНОХД 66/06г. по описа на съда, и двете решения на ВКС – Решение 62/17.03.2006г. по КНД 646/05г. и Решение 663/11.10.2007 год. по КНД 383/07 год., като годни за преценка и обсъждане и че имат изключително значение на основен източник на информация за убийството на Д.С.и поведението на всеки един от съучастниците, ролята и приноса му в постигането на общия престъпен резултат. На тази основа може да се направи вярна интерпретация и на останалите доказателствени източници – гласни, писмени и веществени. В годините позицията на Б.С. се е променила от първоначалния разпит и основен въпрос в настоящия процес е допустимостта на обясненията от 2002г. като годно гласно доказателствено средство според действащия НПК и съдебна практика и на тази основа следва да се ценят и кредитират и другите доказателства по делото. Същото следва да се отнася и за показанията на свид. Б.Б., за тяхната процесуална стойност – допустимост, законосъобразност и съдържание. Съдебната практика познава решения и в двете насоки – допускащи такива обяснения като годно доказателствено средство и такива, които отхвърлят тяхната процесуална значимост при решаване на делото.

         Решенията, които отхвърлят процесуалната годност на обясненията на обвиняем от досъдебно разследване и отхвърлящи ги като годно доказателствено средство, се позовават на решение 154/27.03.1992 год. по н.д. 917/91г. на 2 н.о. на ВС и Решение 203 от 17.04.1997 год. по н.д. 56/97г. 2 н.о. ВКС. Тези състави на съда са приели, че констатирането на противоречия между показанията на свидетел в съдебно производство с обясненията му като обвиняем на предварителното следствие, е недопустимо. То противоречи на генералната забрана по чл. 93 ал.1 НПК/отм./, според който лица, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, не могат да им се противопоставят предходните обяснения на показанията им впоследствие. Изключението от тазци забрана било въпрос на целесъобразност – за осигуряване на достатъчно доказателствени източници от значение за основния факт и за правилното решаване на делото. Посочва и редица решения на съдилища в страната по същия казус и резултат. Според тях едно лице е било в различни процесуални качества, определящи различен процесуален статут от развитието на наказателното производство и независимо от спазване процедурата по чл. 222 НПК, дадените обяснения не могат да се ценят наред с другите източници на доказателства. Според повереника, такъв подход е недопустим и незаконосъобразен и подобни решения обезмислят съществуването на такава процесуална възможност.

         Второто процесуално решение на този въпрос е възможност за приобщаване към доказателствения материал на обясненията на обвиняемия Б.С. от 4.12.2002 год. В този смисъл е Решение 3/17.02.2016 г. по н.д. 1486/2015г. на ВКС 1 н.о. според което, обясненията дадени в качеството на обвиняем пред съдия в ДП, при разпита впоследствие като свидетел на същото лице, при предпоставките на чл. 118 ал.1 т.1 НПК, следва да се ценят с останалия доказателствен материал. Независимо от изразеното становище на допустимост, това било спорно положение, с оглед решенията в обратен смисъл.

         Повереникът отстоява позиция, че разпита на С. от 4.12.2002 год. е проведен според изискванията на тогава действащия чл. 222 НПК. Той е бил пръв и единствен с повдигнато обвинение и при разпита му пред съдия е участвал договорен защитник. В момента на разпита никой не е могъл да предположи, че години по късно той може да бъде ползван в процес, в който С. е в друго процесуално качество. За другите двама подсъдими в процеса е дадена възможност да се защитят срещу тези обяснения на С.. С това е спазено изискването на чл. 6 пар. 1 б.“d“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи ЕКЗПЧОС, което се възприема и в съдебна практика в страната. Решенията на съда по приложението на Конвенцията съобразено с чл. 46, чрез тълкувателния си ефект стават част от нея, задължителна за спазване в правоприлагането. В Решение от 08.06.2006 год. по делото Бонев срещу България, разглеждащ идентичен случай – обяснения и показания на едно и също лице и процесуалната им стойност за решаване на делото. В него съдът е приел, че правата на подсъдимия са били зачетени в тази процедура обяснения/показания и не е в противоречие с чл. 6 т.1 и т.3 /д/ но само при условие – да му бъде осигурена адекватна и надеждна възможноснт да поиска разпит и да участва в разпит на свидетелите на обвинението, както и да е разполагал с възможност да участва в разпита, който не е в негов интерес. Тези свидетели са на обвинението и обвиняемия следва да научи за тях лично и защити със средствата на закона. Повереника заключава, че разпита на 4.12.2002 год. е проведен съобразно процесуалните изисквания на НПК, както и дадена възможност на Д. да защити правата и интересите си включително и участвал в разпита на С..

         Според този повереник, разпита на Б.Б. е допустим. Очертават се два проблема – за допустимостта на такъв разпит на полицейски служител за информация, станала му известна по повод на работата му. В практиката на ВКС е даден положителен отговор на това. Относно оценката на показанията на такова лице, присъдата не може да почива само на тях, а следва да са подкрепени и от други доказателства. Застъпена е и втората теза в учебник на акад. С.П. за недопустимост от заместването на преки с косвени доказателства. Показанията на полицай несъмнено имат вторичен, производен характер. В случая няма противоречие в показанията на свидетеля Б. с обясненията на С. от 4.12.2002год. Неговата предварителна полицейска дейност е била регламентирана с Инструкция №1 от 22.03.2004 год. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване, издадена от Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи и Директора на НСС. Според него тези показания следва да бъдат допуснати и ценени редом с другия доказателствен материал при решаване на делото.

         Поддържа и паричната претенция за неимуществени вреди, която моли, като основателна да бъде уважена в пълен размер. Досега няма възражение за изгекла погасителна давност – възражение по чл. 110 ЗЗД и според негщо такава не е настъпила. НПК препраща към ГПК в гражданската претенция по наказателни дела. Срокът за предявяване на гражданска претенция в наказателен процес многоркатно е прекъсван и възобновяван и преклузивния срок по чл. 131 ГПК не е изтекъл.   

         Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Й.С.и Р.С.  подкрепи прокщурора в обвинителната му теза и изложи своите съображения. Пострадалият преживе имал успешен бизнес. Двамата с подсъдимия Д. се познавали. Това проворикаро подсъдимия да иска от пострадалия пари, за да не бъде рекетиран и оставен да работи. В бар „Ж.“ е имало събиране на 25.12.2000 год. по повод рождението на дъщеря на свид. Т.С.. Възникнал конфликт, в който основно участие имал Д.. С. също е бил в заведението и по повод сбиване изразил пред приятели, че се чувства несигурен и заплашен. Месец по късно е имало друг инцидент – януари 2001 год., когато избухнала бомба пред заведение и загиват двама охранители на Д., а самият той ранен. В това време пострадалия бил извън страната и научил от съпругата си за станалото. Опирайки се на обясненията на Б.С. от 4.12.2002 год., Д. поръчал физическото му ликвидиране. Пострадалият и извършителя на убийството се познавали добре, живеели в ***. След като С. ***, С. започнал да посещава района и срещал с И.К.и А.А.. Имало е среща в ***, между С.и С., при която последният докоснал с ръка тялото на пострадалия, за да разбере дали носел по това време бронежилетка. Проследявайки хронологията, приета и от обвинителя – кражбата на лек автомобил, набавянето на оръжието от С., донесено от С. от неустановени лица, вземането му от къща  в кв. Ветрен, действията на извършителя преди, по време и след убийството. Изменената позиция на С.в това производство вече в качеството си на свидетел, не кореспондира с останалия доказателствен материал. То се базира на твърдения за отношения с лице, което вече не е между живите – М. Г.. Двамата били големи приятели и М. му споделил недоволството си от съвместната работа със С., че е съдружник в непечеливша фирма. Желанието му било да работи и печели, посочено като основата на мотив за организиране на убийството от Г.. С. имал успешен бизнес и натовареността му е в основата да покани М. за съвместна дейност. Последният не е вложил лични пари в общата им фирма, а поканен да помага. В деня на убиството 21 ноември 2002 год. от обяд до 17.00ч. бил ангажиран с детето на пострадалия, откарал го на преглед при лекар. След смъртта на С., съпругата му първа  напуснала участието във фирма, наследена от мъжа и. М. не ѝ е оказвал натиск или нещо подобно, свързано с нейното решение да се оттегли и предостави фирмата на трето лице, да извърши действия в негова полза.

         Заключавайки, че деянието е доказано от обективна и субективна страна, подкрепи прокурора за вида и размера на наказанието.

         Поиска от съда да признае в пълен размер предявения от ищците граждански иск, доказан по основание и размер. Според нея и към настоящия момент основанието за гражданската претенция не е погасено по давност. Те са конституирани в това качество на 6.12.2002 год. при режима на стария НПК, даващ такава възможност и досега винаги са следвали развитието на процеса и активно участвали в него. По установения от закона ред са предявявали претенции и участвали в разглеждане на делото. Те са получили присъденото с отменената присъда обезщетение, но имат интерес да сторят това и по настоящото дело, като искат затвърждаване на основанието, а не получаване на още пари.    

         Адв. Е. изрази задоволството си от позицията на прокуратурата пледирала, че не поддържа обвинението против Н.. В този процес личното му мнение от началото е, че е било по добре той да бъде свидетел, а не подсъдим. Б.С. като ключов свидетел по делото, не е уличавал Н. да има знание за участието му в подготовка на това престъпление. Сподели напълно позицията на държавното обвинение, че извода за връзка и участие на неговия подзащитен в престъплението на С. е повече субективна преценка, а не обективно доказан факт. В предходното разглеждане на делото, осъждането на Н. е резултат от лъжесвидетелстването на К., въз основа на което се прави заключение за връзката му с другия подсъдим и извършителя. Нито един от разпитаните по делото свидетели не посочват Н. като лице, което да има знание за подготвяното и извършено убийство. Той е служител на Д.в този период и изпълнявал неговите нареждания. Работодателят му нарежда извършването на определени действия, без да му дава разяснения за тях, и той го прави.

         Свидетелят С. за 20 години наказателен процес, на няколко пъти променя позицията си. Той не може да бъде надежден свидетел. Когато е бил обвиняем е говорил по начин, който да доведе до облекчаване на положението си, да получи по „малка присъда“. В момента е изтърпял наказанието си и нищо не го заплашва, той може да говори каквото си иска без угроза от наказание. Предложи на съда внимателно да бъдат ценени неговите показания като единствен източник на информация относно обвинителната теза против Н.. Изрази силно съмнение относно достоверността на показанията на С.и изхождайки от променящата се позиция в годините заключи, че не може да му се вярва, съответно приемат такива твърдения за истинни.

         Другите свидетели по делото не са споменавали името на Н. като фактор или участник в процесните събития. В кражбата на лек автомобил „Фолксваген“, в разтита на множеството свидетели по търсенето, намирането, връщането няма данни, въвличащи Н.в това.

         Обърна внимание и на свид. Б.. Пред него С. му споделил, че „съучастници му били Д.и Н.“. Това е единственото показание против подзащитния му. Но това е преразказ на наученото от друг човек, а не лично възприятие. С. е бил поставен в особена ситуация в беседата с този сведетел, за да се оценят неговите твърдения като достоверни.

         Оценяйки позицията на поверениците на частното обвинение, поддържайки обвинението, те не посочиха дали то е доказано и доказателствата затова. Н. не е извършил никакво престъпление и поиска предявените граждански искове против него да бъдат отхвърлени.

         Защитата на подс. Д. оспори достоверността на показанията на С.. На няколко пъти той променя позициите си в наказателния процес. В разпита на 3.12.2002 год. /това не е част от доказателствения материал, от значение за делото/, имал една позиция, следващия ден в разпита от 4 декември дал други обяснения, и оцени като нелогични, непоследователни. Нямало яснота за мотива на Д. да „поръча убийството на М.“. Конфликта в бар „Ж.“ не е между Д.и С., а между Д.и М. Г.. Веднага след покушението пред другото заведение, С. напуснал страната и се оказал в Будапеща и го било страх да се върне. Това са неизяснени обстоятелства и наличието на омраза не дава повод да се заключи наличие на мотив за убийство. Многобройните свидетели не са потвърдили наличието на основателен страх у С., провокиран от Д.. Защитникът спомена, опирайки се на обясненията на С., първо му били обещани 50 000 лв., после 100 000 лева, а получил 10 000 долара. Преразказвайки обясненията на С., чрез които констатира, че осъденият обикалял обекта на пострадалия, говорил с него, подготвял се, С. намерил безспорни доказателства за покушение против него, но продължавал работата си. Това било съшит с бели конци сценарий. Не можело да се приеме за достоверно твърдението на свид. С.и други, че преди убийството С. опипал С.и от това се прави извод за това дали носел предпазна жилетка. Снимките от лентата, приложени по делото, имало заснет мост извън Бургас, което нищо не доказвало. Оспори възможността показанията на свидетелите М. Г.и Д.В. да бъдат ползвани в това производство. Те не са живи и подсъдимите не могат да участват лично в разпита им. Оспори тезата на прокуратурата, че Д. е избягал след убийството на С., защото се боял да бъде арустуван. Твърдяното от С. обстоятелство, че получил пушката от къща в с. Ветрен е неправдоподобно. Само дни по късно не е могъл да посочи тази къща.

         Няма доказателства, които да уличават Д. като подбудител и помагач на убийството на С.. Имало сценарий за осъждането на Д. от полицията. По делото свид. Б. не е имал никакво качество, не е работел официално, но неофициално разпитал С..

         За гражданската претенция. Според защитникът, тя е неоснователна. Пострадалите вече са получили пълния размер на обезщетението от Д.и сега за втори път претендират същите пари.

         Втория защитник на Д. застъпи тезата за допуснати процесуални нарушения, свързани със съдържанието на обвинителния акт, прекратявоане делото от съда и отмяната на това определение от надзорна инстанция. Според него Б.С. променил позицията си в разпита от 4 декември 2002 год. през май следващата затова, че обещаното от свид. Б. не станало - да бъде защитен свидетел по делото, а не обвиняем. Свид. Б. е полицай, а не лице с разследващи функции по смисъла на закона. Според този защитник, посочения икономически мотив в подбудите на Д. от страна на прокурора, не са доказани по делото и то чрез свидетелите, посочени от него. Изхождайки от развитието на процедурата в съдебно следствие и искането в едно от заседанията на прокурора за заличаване на свидетели, защитникът заключава „сериозно говори за разколебано обвинение от страна на държавното обвинение“ л. 1370 ОХ. Лично той е поставял въпроса на Р. П. /?????/ в телевизионно предаване /???/ да покажела един документ, че П.Д. е член или ръководител на СИК. „И никой нищо не представя“- л. 1370 ОХ, последен ред. Доколкото настоящият състав изтълкува пледоарията, бе поставен и въпроса за допустимостта и достоверността на доказателствата, като посочи номера на други наказателни производства, които не са част от доказателствата по настоящото. М. Г. покровителствал проституцията в х-л „Б.“ и се оплакал на С. да въздейства на Д. да си отмени решението за ограничителните мерки, въведени от него.

         Заяви, че няма да отделя внимание на позицията на прокурорите, която определи като преразказ на свидетелски показания. А той направил „куп“ доказателствени искания, които не били допуснати, щото съдът приел, че не може да се получи повече информация от вече наличната по делото. Не бил допуснат до разпит собственик на автомобил БМВ **** Ж. главата, на когото „въпреки, че му е голяма главата, той все пак има малко разум в него“ – л. 1371, гърба, 8 ред отдолу нагоре, ОХ. Той е щял да установи, че посочения автомобил, ползван от подсъдимия Д., му е върнат една година преди процесните събития – ползването на тази кола за превоз до с. Ветрен. Н. пренесъл сак от с.Миролюбово до таван на къщата си в ***и не е знаел съдържанието му. Впоследствие С. не е могъл да посочи къщата, където това станало.

         Д. пребивавал в Германия, когато бил установен и задържан. Независимо от обстоятелството, че бил издирван,след като си платил глоба, бил освободен. Д. не се е укривал.

         По делото само показанията на свид. Б.и обясненията на С. от 4.12.2002 год. се отнасят до Д.и които се били събрани по реда на НПК. На 3 декември С. дава едни обяснения, следващия ден други, а на 28 май трети по съдържание. Анализира по свой начин събитията в двата бара, посочени в обвинителния акт. Те са година и десет месеца преди покушението и не може това да е мотив за отмъщение. Оспори изцяло част от обясненията на Н., свързани с предадена на С. сума от 10 000 долара.

         Н. се явил пред следовател с адв. Викьов на предявяването, когато и където бил и самият той. Не е възможно да има предявяване на това дело за няколко минути, както е вписано в протокола. Обърна и внимание, че прокуратурата не е обсъждала наличието на „оговор“. В делото няма доказателства, които да уличават Д.в извършване на деянието, в което е обвинен – подбудител и помагач. Лично той не може да си представи, че Д. купил и предоставил учебник по криминалистика на С.. Криминалистиката е „тухла дебела“ и не може да си представи един, който не е юрист, как ще подбере материал, който да е в услуга на извършителя на деянието.

         Според него няма доказателства, които да са в подкрепа на обвинението и поиска Д. да бъде признат за невинен.                   

         Н. пледира кратко и поиска справедлива присъда.

         Д. пледира, че неправилно е обвинен. По делото няма и доказателства против Н.и той е следвало да бъде свидетел, а не подсъдим. Оспори изцяло посоченото и прието от прокуратурата за икономически мотив – стремежа му да се включи в бизнеса на С. с кренвирши. В това време е имал бизнес с петрол и такива продукти с обороти от 40 млн. лв. на месец. Чрез кренвирши и преработка на месо не се печели толкова, че да има такъв мотив да иска убийството на С.. Оспори достоверността на показанията на свид. Б., тъй като още с тръгването си от С. *** е имал предварително изградена версия за убийството на С.. Преживе е имал близки отношения със свид. Б.. Оспорва изцяло изведените от прокуратурата мотиви, прикачени на него и стимулирали го да действа за убийството на С.. В бар „Ж.“ се сбил с М. Г., а не със С.и няма логика да се твърди наличие на личен мотив да действа. В случая с билборда, непозната за него жена го е потърсила и той посъветвал да се обърне към полицията. Оспори показанията на свидетелите Б.и С.. В срещата на ДП първият накарал извършителя да си признае за убийсвото. С. е лабилен и често променя позициите си по делото. Той се готвел една година за извършване на убийството, а получил само 2000 лева, които за нищо не стигат. Оспори изцяло ролята си в кражбата и връщането на лекия автомобил. Ако е бил такъв авторитет, за какъвто прокуратурата го приемала, то как ще дава пари, за да бъде върната колата. И как така ще дава 1000 откуп на шест човека, които не можели телефоните да си платят, а камо ли да остане за тях. В периода на краденето на колата, Н. бил в Испания. По повод заминаването в чужбина. Имал ангажимент шест месеца по рано и станалите събития не е могъл да ги предвиди. Напуснал като член на спортна делегация, а не по повод на убийството на С.. Оспори достоверността на показанията на Ш.. Обективно е невъзможно да изпиел на три глътки веднага сервирано му мляко с какао, след което тръгнал от ресторанта. Той добре се познавал с И.К. – охрана на пострадалия С.. В автомобила на С. са намерени следи по предна дясна стелка, а С. след убийството се качил на паркинга в колата си, която е с ляв волан. Друго неизяснено пронтиворечие според него било, че С. твърдял, че закупил червен пипер и къри от магазин, а по експертизата е установено само червен пипер. Анализирайки показанията на Ш., след като напуснал мястото, се връща обратно 30-40 мин. по скъсно, когато го спрял полицай. Извежда от неговите показания, че след 20 минути всичко се знаело. Недоумение у него будело, че се знаело за 20 минути всичко, а арестите започнали на 14 ден. На 27 ноември бил пуснат за издирване по повод на убийството, когато бил „ушит“, което предопределило разследването. На втори Б.С. е установен, но говори с Б. на трети, когато прави признания за убийството. Цялото дело и факти умишлено и целенасочено са скалъпени против него. Оспорва да е имал такива доверителни отношения с извършителя на убийството С., както са описани в обвинителния акт.   

         В съдебното следствие на страните бе предоставена възможност изцяло да развият своята процесуална дейност, уважени всички искания, свързани с предмета на делото.

         Съдът счете за необходимо да се посочи действителното съдържание на доказателствата и доказателствините средства и изведената въз основа на анализа им фактически обстоятелства и правни изводи.

         Във времето преди и по време на убийството, С. поддържал връзка с група лица, които имали доверителни отношения с него. Свид. И.Ш. – л. 309-317, т.1, ОХ, бил приятел на пострадалия. Показанията му в ДП т.2 л.19-20, дадени на 1.12.2002 год. пред съдия, бяха прочетени по делото, както и тези по ОХ 171/03г. л. 145, в с.з от 19.01.2004 год. По същество на съдържащата се информация, те не се отличават. В този период бил безработен. В деня на убийството, 21 ноември 2002 год., се обадил на М. – М. Г.и договорили да се видят в кафе на ресторант „Т.“-а. Около 16,30ч. се придвижил в *** с личния си автомобил „Фолксваген Голф“ двойка. Пред заведението не е имало свободно място за паркиране, затова продължил, заобиколил по странични улици и паркирал колата си на паркинг между стола на ресторанта и *** без изход, вляво от към блока, бил паркиран друг л.а. „Фолксваген Гоблф“ двойка и се загледал в него. Нямало е хора в колата. Наблизо видял друг автомобил „Пежо“ с младо момиче в него, което слушало музика на висок тон. По пътя за кафето позвънил на М., който му казал да изчака и ще се видят по късно. В заведението почърал кафе, но приятелката му се обадила. Всеки ден ходел да я взема от работа и очаквал този разговор. Преценил, че има време за приятелката си, затова набързо платил сметката и излязъл от заведението и насочил към автомобила си. Не бил изминал и пет- шест метра, когато отдясно на посоката на движение, видял И. /свид. И.К./, лична охрана на пострадалия. Познавал го отдавна, в този момент той бягал с изваден пистолет. Стигнал до края на уличката с паркираните коли. Ш. достигнал своята и се качил в нея. От първия вход на блока- Г, видял да излиза свид. Б.С.. Познавал Б. от три четири години. Знаел е за познанството му със С.К., която като него била от с. Ахелой. Поздравявали се като познати, но нямали почти никакви лични отношения. С. бил облечен с тъмносиньо яке, закопчано догоре, гледал и се насочил към другия паркиран „Фолксваген Голф“. Ш. потеглил назад с колата си, за да извърши маневра и обърне колата си в обратна посока. С извиването, някъде около вход „Б“ видял Б. по добре. Последният му бил известен с „мазното си държане“, не е изразявал никакво притеснение, а сега бил „много притеснен, нервен, прижълтял, с наведена глава и гледал през вежди“- л.20 т.2 ДП, втората половина на листа. Достигнал до кръстовище и докато изчаквал да завие надясно, видял Б. да влиза в другия „Фолксваген Голф“. Взел приятелката си от работа и по късно се опитал да се обади на М. по телефон, но не могъл да се свърже и разговаря с него. С приятелката си взели и майка ѝ от работа, когато минали по улицата покрай кафето на „Т.“-а, видял много полиции. Продължил пътя си и по късно разбрал за извършеното убийство на М. – Д.С.. Пред настоящия състав на съда направи изявление, че поддържа тези показания от преди години.

         Ш. добре познавал подс. Д.. Учили са в спортно училище в града. Бил съученик с М., а подсъдимият бил една година по малък от тях. Съученик и познат бил и „м.“ / свид. Т. Д.. С./. След инцидента Ш. работел като охрана на М. и получавал заплата. Целта била взаимно да се пазят след този инцидент. На отговори на подсъдимия Д., свидетелят разясни, че се бил загледал по паркираната кола, една и съща марка и модел като неговата. В колата видял „сив анурак, като човек, като форма на човек, за мен беше човек в колата“ – л. 310, гърба, пети абзац, т.1, ОХ. По принцип за него в този момент и място, в Голфа имало човек. М. и Б. се познавали по това време, но не знае за личните им отношения. При убийството, не е дочул шум от изстрел. Д.С. привлякал М. за управител на колбасарски цех. Като тръгнал с колата си от това място, по пътя разбрал за убийството, от В. Д.. В следващите дни заедно с М. отишли в полицията по повод убийството.

         Свид. Т.С., известен като „м.“ е от най близкото обкръжение на пострадалия С.. Разпитан в с.з. от 27 юни 2017 год., бяха прочетени показанията му от ДП – т.2 л.37-39, дадени пред съдия и прокурор, както и от ОХ 171/03г. л. 154 гърба-157. С пострадалия се познавали от 1994 година. В края на 2000 год., по повод раждане на детето му, събрал приятели в бар „Ж.“. Между гостите му бил Д.С., Д. Ж., приятели. По късно в заведението пристигнал подс. Д. с охраната си. Употребил алкохол, няма спомен за повода и началото на сбиване между двете компании, но участвал в мелето. С. останал на мястото си, бил укротен от Д. Ж. – „М. о.“, да не се намесва. В дните след инцидента, С. споделял на С., че „К.“ – под. Д., ще го убие. Така ставало с всички други, които са се били с него. Заръчал му ако чуе нещо, да му предаде. Често ходи по заведения, има контакт с „момчета от ъндърграунда“. Познавал хората на Д., Б.С. гравитирал по това време около този подсъдим и ползвал л.а. „Фолксваген Голф“ двойка. Тази кола я виждал зад магазин на С. ***. Юни-юли 2002 год. по телефон му се обадил познат, Р. /свид. Р.Ц. – „Р.“/. Познавал го 15-20 години и му съобщил, че се натъкнал на кола „Фолксваген Голф“ двойка, тъмен на цвят, с оръжие. Р. виждал тази кола зад магазина на С., казал му и къде се намирала тогава – на паркинг зад блока на „Мобифон“ ул. „Х. Б.“ Бургас. Номер не му съобщил, но С. знаел, че колата на Б. започвала с А 05, другата част от обозначението не помнел. С. отишъл в дома на С.и му споделил за колата. Двамата отишли на посоченото място и намерили автомобил „Фолксваген Голф“ двойка, А ****, не запомнил последните букви от номера. Той останал навън да пази, а С. с ръкавици на ръце влязъл вътре и тършувал с помощта на джобно фенерче. Под седалката на водача на автомобила намерил чантичка с пистолет „Макаров“ с патрон в цевта и свален предпазител, дръжката и гривна увити с медицинска лепенка, от грапавата, по която не оставали следи. На задната седалка имало шушлеково горнище с увит в него оптически мерник и фотоапарат с черен калъф. Оставили оръжието и оптиката, взели само фотоапарата. Проверили багажника, в който освен бутилката на газовото устройство за колата, имало и туба с бензин. В торба имало дрехи – черен шушлек, горница и долница, с запалка. Извън него имало работен гащеризон, гумени ръкавици като за миене на чинии. Поговорили и С. му споделил къде е виждал тази кола преди време. С. взел фотоапарата и с такси се прибрали. В следващите дни се видели отново и пострадалият му споделил, че това било за него. Казал му още, че извадили снимките от фотоапарата, поставили нова лента и направили толкова снимки, както в промита и върнали обратно в колата. Ден-два по- късно се видял с „Р.“ – Д.В.. Станал свидетел на прието от него обаждане по телефон, като разговарял с А.К.и Х. „Коня“ – свид. Х. Я. И.. Разбрал, че от този автомобил се интересувал П. К. – подс. Д., който настоявал колата да се върне, „там имало пистолет и други работи“. Решил да придружи Д. В.в срещата му с К.и Х.И.. Последните знаели, че С. е много близък със С.и не искал да се разбере, че знаят за тази кола. Колата на В. била със затъмнени стъкла и останал на задна седалка. Наблюдавал срещата на тримата, разговаряли, ръкомахали, К. се отделил и разговарял и върнал отново при  другите. След срещата В. му споделил, че П. К. търси колата и „бучал“, искал да се изкара колата са светло. „Р.“ не му казал за колко пари ще върнат колата. До задържането си на 3 септември 2002 год. от полицията, много пъти се е срещал с М., виждал Б. с колата около ТОХ-а. При една от срещите в близост до този ресторант, Б. се появил и здрависал С., дори му подхвърлил, че се отпуснал малко и докоснал с ръка по корема. След разминаването С. споделил на С., че е бил проверяван за бронежилетка и го помолил да си я слага. В този период Б. постоянно бил около кафе-ресторант ТОХ-а. С. виждал многократно Б.и Д. да разговарят, били много близки по това време. Към момента на разпита през 2002 год. бил задържан по друго производство.

         В разпита си по ОХ 171/03г. от 20.01.2004 год. л. 154 гърба, добавя, че в събирането в бар „Ж.“ от негова страна бил и М. Г. – М., а Д. хората с си, между които подс. Т.Н.. След това събитие започнал да чува от различни хора заплахи за убийство, Д.и С. не са се срещали.  М. му се оплаквал, че Д. го заплашва и ще го убие.

         В разпита пред настоящия състав внесе подробности за тези събития от преди години. Със С.и семейството били много близки, посещавал дома му по различни поводи. Служил е в армията като командир на танк, но няма афинитет към оръжия, дори ги мрази. Бил задържан по подозрение в съучастническа дейност в проституция. Набеден от други, че събирал пари от сводници на проститутки в Слънчев бряг. Докато бил задържан, в ареста са се озовали и Б.С.и Т.Н.. М. Г. таял силна омраза към Д., но не знаел по какъв повод. В полицейската оперативна работа по случая с убийството на М., разговарял с полк. С.М.и никой друг и от когото има отлични впечатления като човек и професионалист. Не е имал контакт със свид. Б.Б. по повод разследването. Преживе М. Г. парадирал с контакти с различни лица, между които и Б.. Споделял му, че се били срещали, но дали е истина не знае. Повече го отдава на неговата грандоманщина, отколкото възприема такава среща за  реална. По онова време Б.С.и С. са живеели в един блок, пред който пострадалият имал магазин.              

         Свид. Д.Х. работел при пострадалия като началник на охрана – л. 695 ОХ. По делото бяха прочетени показанията му от ДП, т.2 л. 15-17, дадени на 1.12.2002 год. пред съдия. По инициатива на работодателя си, била регистрирана фирма „К.“ ООД, с замисъл да охранява обектите на С.. Той не е имал участие в това дружество, нито бил под какъвто и да е начин търговски партньор на работодателя си. В началото на 2000 г., без видима за свидетеля причина, С. назначил лична охрана трима човека – В. /свид. В.Х./, Х.. В този период дочул, че С. имал някакви разправии с Д.,  „улични глупости“- л. 15, гърба, средата т.2 ДП. Април същата година напуснал, предложили му работа в С.. По време на коледните празници, на 2 януари 2001 год. се срещнал със С.. Последния му казал за инцидент в бар „Ж.“. „М.“ /свид. Т.С./ черпел за раждането на дете и били М. очите и Д. с охраните си. Станало сбиване, след което пострадалият дочул мълва из града, че П. – К. „щял да го убие и направи на салам“ – л. 16,т.2 ДП, горе. Направило му впечатление, че С. се предвижва с охрана. Споделил му, че заминава за Унгария. С. заминал дни по късно, някъде 12-13 януари. Десетина дни по късно пред блока, в който живеели С.и Х., било пълно с полиция, като Р.С. му се обадила, че търсели мъжа и по повод взривяване на Д.. Към 10 февруари с.г. отново му се обадила съпругата и заявила, че С. разговарял с нея по телефон и го молел да се върне на работа при него на старата длъжност. В този период личната охрана била ангажирана с Р.и сина и, С. се върнал от чужбина 5-6 месеца по късно, поради опасения от Д.и заплахи да го убие, С. организирал охраната си и се движел с един въоръжен охранител. Юни- юли на С. извършили операция и често вечер се събирали в дома му да играят карти, между които и Х.. В началото на юли, на неопределена дата, около 23,00ч. С. му се обадил по телефона и се върнал обратно, където бил преди това. Разказал му, че имало открадната някаква кола „Фолксваген Голф“ с пистолет, фотоапарат и оптика, а в багажника дрехи и бензин. Т. „малкотърновския“ имал връзка с автоджамбазите, които искали 1000 марки откуп. Х. се прибрал в дома си и час и половина по късно С. отново му се обадил да отиде в дома му. Видял мешка с дрехи и фотоапарат. Следващия ден сутринта като тръгнали за работа, по инициатива на М. от охраната /свид. Д.В./, отнесли апарата за проявяване на лентата в ателие при магазин „В.“ и оставили Х.в цех на С., някъде след час пострадалия се върнал. Тогава му показал снимки, както и листче с изписан номер А ***** АН на открадната кола, която била на Б.. По късно по снимки намерили местата, които били на кадрите - шосето за с. Банево, в което С. имал вила.

         С колебание същите факти бяха потвърдени от свидетеля пред съдебния състав, което и даде основание за прочитане показанията от ДП. Бяха му предявени снимки – т. 7 л. 43-44 ДП. Протоколът за предаването на двете снимки не е изписан от него, но подписа на отметка „предал“ е негов. Това е сторено и при разпита в ДП. За предявеното на л. 64 – плик, т.4 ДП, листче, заяви, че му е предадено от С., а той от своя страна предал на свид. Б.Б..   

         Свид. П.И. – л. 701 т.2 ОХ, не си спомня нищо за събития от преди толкова години. Познава свид. П.Р.. Бяха прочетени и приобщени показанията му по НОХД 171/03г. л. 164 от 19.04.2004 год. Един ден, когато излизал от дома си, пред входа на блока го пресрещнал свид. Р.и му споделил, че С. му запалил автомобил. Познавал от това време подсъдимите Д.и Н., както и свид. Б.С.. Организирал среща между Р.и Д.в ***, на която познатия му се оплаквал от отношението на М. към него. В срещата се присъединило и трето, непознато за него лице. Не е останал по време на целия разговор помежду им.            

         Свид. П.Р. работел при пострадалия до април 2002 година л. 700 ОХ. Бяха прочетени показанията му и по ОХ 171/03 г. л. 167 гърба и сл. от 20.01.2004 год. През май 2002 год. започнал работа в друга фирма, а следващия месец му бил запален личния автомобил. Съмненията за това паднали върху С.. Магазинер от новата работа му предал бележка и казал да се обади на номера в нея. Разговарял с П. – „Т.“, като се срещнали месец по късно пред хотел „Б.“ Бургас. В хотелска стая водил разговор с Д., питали го за старата му работа и фирмата на С.. По късно се присъединил и служител на икономическа полиция, пред когото повторил вече казаното. Септември с.г. се срещнал със С., на която присъствали охраната, М. Г. пристигнал по късно. Пострадалият му предложил да се върне на работа при него, както и интересувал за среща с Д.. Р. отрекъл да е имал такава среща.  

         М. Г., известен като „М.“, бил от най приближените на пострадалия и семейството му, починал на 5 април 2005 година – л. 84 т.15 ДП. Показанията на това лице от ДП т.2 л. 28-30 и ОХ 171/03г., л. 147 гърба, бяха прочетени – л. 875 ОХ, и приобщени към доказателствения материал по настоящото производство. В ДП е разпитан пред съдия с участието на прокурор на 2.12.2002 год. Били партньори от 1996 год. в магазин, а три години по късно започнали производство. С. му споделял, че получавал заплахи от Д. по повод продажбата на стоки чрез фирма „Д.**“. Няколко пъти се бил срещал с Д., на които му предложил да предава част от печалбата си срещу „разчистване територията“  за дистрибуция и щял да остане сам на пазара в ***. С. отказал и Д. много се ядосал, от когато и датират заплахите срещу М. от К., някъде от 1996 година. По това време дочувал от различни хора заплахи. Лятото на 2002 год. имало инцидент с рекламен билборд на С. *** от към Айтос. Пред неговата реклама се подготвяла друга такава на „Глобул“. Разговарял по телефон с жена от рекламна агенция по този повод, след който видимо се променил. Притеснено му споделил, че при тази жена явно е бил Д., който му викал и заплашвал по телефона. През ноември 2002 год. С. му разказал за срещата на Р.и Д. с полицай от икономическа полиция П.. От последния се искало да срине бизнеса му срещу заплащане. По този повод разговарял с Р., който му споделил подробности от срещата с К. и полицая.

         След като С. подновил строежа на хотел на бул. „С. С.“, се срещали в кафе-ресторант на ТОХ-а. Направило му впечатление, че често се навърта Б., живеещ в един блок със С., който имал л.а. „Фолксваген Голф“ двойка №  А ****, не запомнил буквите накрая. В негово присъствие Б. никога не е разговарял с М.. Дни преди убийството, двамата- Б.и М., разговаряли пред входа на „М-тел“ до строежа. В срещите си от преди това С. му споделил за краден автомобил, в който са намерени пистолет, оптика и фотоапарат. Връщането на автомобила станало на човек на К. – Р.„Р.“ / свид. Р.Ц./. Така научил и за лентата от фотоапарата и съдържанието и. С. изразил мнение, че му готвят нещо. Три дни преди убийството, от цех на фирма „Д.**“ в ***, бил откраднат микробус, намерен опожарен край с. Житосвят.

         На 21 ноември 2002 год. С. му се обадил и помолил след училище да заведе сина му на лекар. Някъде около 16,50ч. се насочил към строежа на С., за да го уведоми за резултата от прегледа. Приближавайки към офиса на „М-тел“, свид. Е.В. му махал с ръце и разбрал, че са застреляли С.. Видял пострадалия на тротоара пред офиса на „М-тел“ и заедно с друг го настанили в автомобил. През цялото време до болницата му говорил и успокоявал.

         Свид. Р. И. Й. – л. 929 и сл. ОХ,т. 3, е била изпълнител на поръчка на мобилен оператор „Глобул“ в строителството на два рекламни билборда на територията на гр. Бургас. Единият е на входа/изхода на града за/от С., а втория до летището. Първият е следвало да бъде изграден в разделителната ивица на платната за движение, някъде в близост на полицейско управление. Тя била представител на фирма изпълнител на тази поръчка, не е имала отношения с поръчителя. От администрацията на Община Бургас точно определили мястото и размерите на рекламното съоръжение. След като бил направен изкопа, С. многократно ѝ се обаждал в ***. Имала и лични срещи с него, като позицията на С. била, че новата реклама закривала и пречела на неговата на това място и тя е следвало да премести билборда. Искал от нея да отстъпи, за да не станело по-лошо. Бил известен с прозвището „м.“, която знаела какво означава. На среща в лоби бар  на хотел „Б.“ той и се представил като Д.С.и разговаряли по тази тема. Насочил я да помисли за детето си. Дни по късно електричеството на колата ѝ било повредено. С. ѝ се обаждал по телефона дни наред и искал да си помисли и да отмести новостроящия се билборд. Колеги от офиса ѝ са я посъветвали да намери начин да разреши проблема. Подала молба до полицията. В управлението се срещнали, като С. бил придружен от двама човека, единия от които въоръжен. Човек от екипа на С. с лек говорен дефект /свид. Д.Х./ ѝ заявил, че на това място няма да има билборд. Късно вечерта бил извикан и представител на общината. С негова намеса, мястото на изграждания от нея билборд бил преместен с 3-4м. Отново започнали изкопа, като хора на С.и полицаи били постоянно на място и мерели терена. Пострадалият обещал да поеме цената на разходите, но нищо не платил. Сина ѝ, малолетен в пети или шести клас, също бил въвлечен с присъствието си в полицията в тези събития. 

         По съвет на познати да потърси защита и съдействие, свидетелката се свързала с подс. Д.. Срещнали се в заведение по обед и разказала за проблемите с билборда. Д. дори не и обърнал внимание, но посъветвал да подаде молба в полицията, което и по късно сторила. С това отношенията им приключили.

         През цялото време на конфликта, С. ѝ се обаждал почти всеки ден по телефона. Заплашвал и сина ѝ. Тя се опитвала да свърши работата според изискванията и плановете за билборда. От създадената от С. ситуация се опитвала да излезе по всякакъв начин. Имала договорни отношения с възложителя при сериозни неустойки. Изгражданата от нея реклама е с размери 12/4 м., а тази на С. била много малка и по никакъв начин не са си пречели. Години след този конфликт призована за разпит в Апелативен съд, пред залата заекващия се опитал да ѝ окаже натиск за показанията.

         По делото бяха прочетени показанията и по ОХ 171/03 г. л. 246 гърба, които потвърждава. Показанията в тази процедура са по подробни, тъй като преди не са ѝ били задавани въпроси.

         Свид. И.П. – син на Р.Й., л. 936, т.3, ОХ. Живеели с майка си в *** и по време на конфликта за билборда бил в пети или шести клас. Конфликтът се породил между майка му и Д. мастара. Затвърждава телефонните обаждания и заплахи от негова страна.   

         Свид. А.П.К. – л. 960 гърба ОХ. Към процесния период свидетелят добре познавал подсъдимия Д., пострадалия, М. Г.. Бил разпитан в ***, ВНОХД 66/06 год., л. 296, в с.з. на 15.01.2007 год., прочетени пред настоящата инстанция. От началото на 1990 год. К. живеел в Будапеща и година преди убийството С. го посетил с жена си. В разговор пострадалият споделил, че имал проблеми с Д.. Свидетелят чрез познати успял да намери подсъдимия и разговарял с него на тази тема. Д. му споделил, че няма проблеми със С., не се е карал с никого, госта му много слушал хората какво говорят. Няколко пъти се срещали и разговаряли за това. Гостувал му е и М. Г.. Няколко месеца след убийството отново разговаряли, М. искал да си намери работа. Имал съдружие с М. във фирма „И.“, но съпругата на С. го изгонила и останал без работа. Знаел, че в нея били трима съдружници, освен те двамата дял имал и С. Т.. Как и по какъв повод и начин със съпругата се разделили, не знае. Във времето след деянието двамата се срещали и М.Г. му споделял, че знае за хода на делото, имал човек в полицията, който го уведомявал. Не е споделял кой е полицейския източник, не познава свид. Б.Б.. Друг полицай, който посещавал Будапеща по онова време, не му знае името. На среща в заведение с Е.В., следовател А. Г. бил на нея, както и М.. В разпита пред настоящия съд свидетелят си спомни и за отвличане на П.И. „Т.“ от Слънчев бряг. Това отвличане било извършено от С.и хората му. За проблемите на С. с Д., знаел и от М..

         Преди новата 2018 год. бил посетен от Б.Б., който се интересувал за Д.. Бил му казал каквото знае по делото да го сподели на съда.                    

         ЗА КОЛАТА

         Свид. Б.С. бил собственик на л.а. „Фолксваген“ А **** АН – л. 328 гърба ОХ. Със съгласието на страните, показанията от ДП т. 2 л. 69 и по НОХД 171/03г. л. 152, и приобщени към доказателствения материал. Разпитан на 12.02.2003 год., две години по рано придобил собствеността на лекия автомобил от приятел Л. М., неустановен по делото. Последният имал семеен проблем в този период и за да запази колата за себе си, помолил свидетелят да се съгласи да му я прехвърли на негово име. Познатият му дължал около 1000 лева и при една бъдеща продажба се надявал да получи парите си обратно. Уговорили се ако има такава сделка, М. ще му се обади и С. като собственик ще я продаде на купувач и получи пари, които му дължал. Двамата са ходили до КАТ и са извършили всички формалности по прехвърляне автомобила на негово име. Юридически е собственик, но никога не е ползвал автомобила, нямал е резервни ключове или досег до него. С пълномощно предоставил ползването на приятеля си. Имали си доверие. Не знае съдбата на автомобила по късно дали, как и по какъв начин М. ползвал този автомобил. По късно от полицията го уведомили, че колата била ползвана за извършване на престъпление. Не познава Б.С.и подсъдимите Д.и Н.. 

         Свид. Х. Я. И. –л. 326 ОХ, в процесното време, бил познат на свид. А.К.. Поради това, че не си спомня събитията от 2002 година и със съгласието на страните, бяха прочетени показанията му от ДП т.2 л. 35, дадени пред съдия и в присъствието на прокурор на 2.12.2002 год., и НОХД 171/03г. л. 245. Три месеца по рано /от датата на ДП/, К. го помолил да разпита познати за краден л.а. „Фолксваген Голф“, двойка. От Д.В. разбрал къде се намира колата. Свързал К. с това лице и повече няма информация за колата. 

         А.К. – л. 696 ОХ, в този период имал познанство с Х. Я. И.. Поради това, че не си спомня показанията, бяха прочетени тези от ДП л. 32-33 т.2, дадени пред съдия и присъствието на прокурор на 2.12.2002 год. От Р. „Р.“, тогава охрана на подс. Д., го помолил да разпита за краден автомобил „Фолксваген Голф“ двойка, който трябвало да се върне с вещите. Чрез Х.И. се свързал с Д.В. „Р.“ и научил, че знае нахождението на издирвания от тях автомобил и трябва да се дадат 1000 лв., за да го получат обратно. От своя страна К. се свързал с „Р.“ и му предал информацията и уговорили следващия ден да стане размяната пари срещу кола. Срещнал „Р.“, който пременил първоначално исканата сума с още 500 лв. Уведомил Р. за промяната. Малко по късно по телефона се обадил подс. Д.и резултат от това е валидност на старата уговорка за цената. Срещнали се с Р. „Р.“ във фитнес зала, когато получил обещаните 1000 лева и заръчал докато не се убеди, че заедно с колата се връща и торбата със съдържанието, да не дава парите. На уговореното с „Р.“ място се срещнали, като там бил и въпросният автомобил „Фолксваген Голф“ двойка. Проверил в багажника и там се намирала светла торба. Отворил я „леко“ и видял, че в нея има пистолет и оптика. Сигнализирал Радостин „Р.“ къде е колата. „Р.“ му дал 1000 лева,    които по късно предал на Х. Я. И.. Пред настоящия съд заяви, че познава подс. Д., но не си спомня дали е разговарял с него.

         Свид. Р. Д. Ц. – л. 826, гърба ОХ т.3, известен на свид. К. като Р. „Р.“. Познава подсъдимите Д.и Н.и към процесното време 2002 год. работел като охранител при първия. Познавал и Б.С., но не в близък план. Познава свид. К.. Поради липса на спомен за събития от 2002 година, по искане на страните и тяхно съгласие, бяха прочетени показанията му по НОХД 171/03г. л. 245, гърба и ДП л. 78, т. 2, дадени на 18.02.2003 год. в присъствието на защитници на обвинените тогава лица. Познава Б.С. от подс. Н., които били близки в това време. Не е виждал подс. Д. да се среща насаме с Б.С.в този период. Не е имал никакви отношения с К. по повод краден автомобил. За такъв научил през лятото на 2002 год. когато с други лица, между които и подс. Н., бил в компания в ***. Б.С. се оплакал, че му бил откраднат автомобил, но никой от тях не могъл да му помогне.

         Д.В.В. бил разпитван като свидетел по ДП и НОХД, починал – акт за смърт л. 78 т.15 ДП. Показанията му  в т.2 л. 22 ДП и л. 146 НОХД 171/03г. бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал. Той бил разпитан на 1.12.2002 год. в ДП пред съдия. В края на юни, началото на юли 2002 год. от младеж от Пловдив, на когото знае само малкото име Р., разбрал за л.а. „Фолксваген Голф“, който видял на паркинг зад билковата аптека Бургас. Ключалката била разбита и този човек влязъл в нея. В жабката намерил пистолет „Макаров“ без номера, както и брезентова торбичка с оптически мерник и фотоапарат в кожен калъф. Споделил тази информация на различни хора, в резултат на което свид. А.К.и Х. „коня“- свид. Х. Я. И. го потърсили. В разговор с двамата споделил, че знае за Голф с пистолет. Споделили му, че могат да вземат пари от „човека“, но трябва да са сигурни, че ще се върне с пистолета и оптиката. След разговор с Р. следващия ден споделил на К.и Х.И., че иска 1500 лева. Срещнал се с Т. – м. и заедно с него отишли на уговорената среща с К.и Х.И.. Т. останал в колата, а В. се срещнал с двамата свидетели в кафе. Споделил им, че работата – предаване на автомобила, може да стане срещу 1500 лв. К. заявил, че „човека“ давал само 1000 лв. и се отделил настрани и разговарял по мобилен телефон. След малко се върнал при В.и му споделил, че разговарял с „човека“ – К., който много се ядосал и му казал да взема 1000 лева и да извади колата на „светло“. Като посредник В. се срещнал с Р. и споделил тези събития и последния се съгласил срещу тази сума да предаде колата. Впоследствие се срещнал с К., получил парите и му посочил къде е автомобила. В с.з. по НОХД 171 от 19.01.2004 год. В. потвърждава показанията си.     

         Свид. Й.С. – л. 828, т.3 ОХ, познава добре подсъдимите Д.и Н., както и свид. Б.С. от спортно училище. Виждал С. да посещава хотел „П.“ и се събира с подсъдимите, но не знае повече за отношенията им. След атентат срещу Д., ползвали автомобил „БМВ“ №****. Бил им даден от С. С., но по късно си го прибрал обратно.

         Свид. И.Г. – л.  843,т.3 ОХ, в процесното време работел като сервитьор в „П.“ и в това си качество познавал подс. Д.и подс. Н.. Не е имал лични отношения с тях.

         Свид. С. П. е бивш служител на НСО /национална служба за охрана/ л. 457, гърба, т.2, ОХ. През деведесетте години на миналия век работил в тази служба, като от 2000 год. напуснал и се заел с частен бизнес. По повод извършвана от него работа на панаира в Пловдив, през 90-91 година била извършена кражба от служебен автомобил на лични документи, между които и задграничен паспорт. Било образувано разследване за кражбата, за която впоследствие уведомен, че извършителя не е установен. Пострадал и при втора кражба от служебен автомобил на 24.08.1992 год. в гр. Варна, когато са били отнети лични вещи, между които и задграничен паспорт. Извършителите на това деяние били разкрити и по техни данни, изгорили документите. На л. 112-113 т.6 ДП, предявени и в с.з. на свидетеля, са служебна бележка от Следствена служба Варна и саморъчни обяснения за инцидента.

         От писмените доказателства по делото е установимо, че пушка ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR, made in West Germani, № 007599 Е, е произведена през 1992 година и продадена от фирма ERMA на фирма „Wischo Jagd-und Sportwaffen“ със седалище Erlangen. От своя страна последната фирма „Wischo KG“ я продава на 18.03.1994 год. с фактура №089797 на австрийска фирма „Waffen-Dschulningg“ със седалище в Залцбург, Австрия. Последният приобретател на пушката продава оръжието на 13.05.1994 год. на лице, което търгува с оръжие – Carl Coluch A-4020 с адрес в гр. Линц, Австрия. Те от своя страна продават оръжието на 20.05.1994 год. на Soschka Blaer Pebow от гр. С.. От справка на МВР е установено, че това е лицето С.Б.П. с актуален адрес *** – горепосочения свидетел.        

         УБИЙСТВОТО

         Свид. Е.В. – л. 693 гърба т.2 ОХ, бил кум на сватбата на С.и се познавали добре. Към 2002 год. бил управител на цех на пострадалия. На 22 ноември 2002 год., около 16,30ч. тръгнал от строежа където оставил пострадалия и работници. При движение с кола, С. му се обадил и поискал да се върне обратно и ангажира с настаняването на работници от Враца. 

                Свид. В.Х. – т.1, стр.235 ОХ, свид. И.К. – т.1, л. 238, ОХ и свид. Д.В. –т.1, л. 317 ОХ, по време на убийството, били охрана на С.. Към момента на деянието Х. работел като шофьор на пострадалия. Показанията от ДП, т.2 л. 6 и сл. и 9-10, дадени съответно на 27.11. и 1.12.2002 год. пред следовател, на Х., както и тези на К. – ДП т.2 л.12-13, дадени пред съдия на 01.12.2002 год.,  бяха прочетени по искане на страните. Х. бил невъоръжена охрана, а К. въоръжена охрана на пострадалия. В деня на убийството придружавали С.. След обяд били на строежа и около 16,30ч на 21.11.2002 год. излезли от него. Заедно с други хора се събрали на улицата, когато и където станало прострелването на пострадалия. Там били и работници от Враца, свид. Е.В.. С. се приближил до колата на В.и чукнал по стъклото и се върнал обратно при събралите се. С В. разговаряли, като С. бил на тротоара и с лявото рамо към офиса на „Мобилтел“ и до саксия за цветя. Х. бил на метър лице в лице със С., К. зад „Мерцедес“-а. Около 16,45ч. свидетелите дочули нещо като „пляс“, подобно на пиратка, но по слабо и приглушено. Пострадалият приклекнал до някаква стара кола, спряна пред неговия „Мерцедес“, уплашили и разбягали, Е.В. приклекнал на място. С. се изправил, направил няколко крачки посока офиса на „Мобилтел“ и паднал на земята. Х. бил до него и повикал за помощ и съдействие. Като видял състоянието на С., свид. К. преценил, че се е случило нещо лошо и от телефон се обадил на Бърза помощ. Извадил пистолета си, заредил го и насочил към ресторант „Младост“. Обиколил района и ресторанта и се върнал обратно при пострадалия. През това време Х.и друг неустановен по делото човек, пренесли С. до задната врата на „Мерцедес“-а. Появил се и М. Г. М.. Х. му извикал и с негова помощ настанили С.в колата му. След първоначалната реакция и обиколка, К. се върнал на място, като С. бил в колата. Тръгнали за болницата, Х. управлявал, К. отпред на дясна седалка, а М. Г. отзад с пострадалия се опитвал по пътя да го успокоява. Откарали в болницата пред спешен център. След няколко минути им съобщили, че С. е починал. За свид. Д.В., деня на убийството е почивен.

         Преживе на С., К. познавал по физиономия Б.С., тренирали заедно колоездене. Знаел, че последният ползва автомобил „Фоалксваген“ А ****, не запомнил последните букви от номера. Запомнил среща между тях в близост до строежа, при което Б. много се зарадвал.

         В дните преди произшествието, С. показал на Х. л.а. „Фолксваген Голф“, тъмносин, пред кафето на „ТОХ“-а. При вида на колата С. казал, че Б. пак е тук. Като охрана поискал от работодателя си да му го посочи, но така и не запомнил лицето му.

Свид. М.М. – т.2 стр. 398 ОХ, и сл. и свид. И.И.- л. 443, гърба, ОХ,  са от Враца. На втория показанията от ДП т.2, л. 162-163, бяха прочетени след съгласието на страните. Били наети на работа и работели на строителен обект на пострадалия в ***, отседнали в гр. Поморие на квартира. В деня на убийството привършили работа и преобличали, когато човек от охраната на С. им предал, че трябва да се съберат. На стъмване, около 17,30-18ч. били на тротоара на улицата с други хора от охраната на пострадалия, които не познавали. М. по напред, И. зад него. Когато пострадалият бръкнал за телефон чул звук, нещо като пляскане с ръце и С. се хванал за гърдите и залитнал. Докато били на място пристигнали полицейска кола и бърза помощ. Прибрали се в Поморие, по късно им се обадили от полицията. Двамата свидетели са участвали в следствения експеримент от 6 март 2003 год. – л. 3-21 т.6 ДП.

Показанията на свид. Д.В.- т.1, л. 317 ОХ, от ДП – т.2 л. 25-26, дадени на 01.12.2002 год. пред съдия и пред друг състав на съда по НОХД 171 на л. 140 и л. 289, бяха прочетени. С. му показал сак-мешка бял/а на цвят с точки, в който имало дрехи и фотоапарат. Отишли при позната на В.и оставили апарата за промиаване на лентата и снимките и поставяне на нова лента. Половин час по късно свидетелят взел апарата и снимките- 3-4 пози и отнесъл на С.в цеха, където били свид. Д.Х.и други. По фотосите познали, че това е пътя Бургас- Банево, където пострадалият имал вила. Оставил снимките в цеха и излязъл. По късно разбрал, че апарата и сака били взети от л.а. „Фолксваген Голф“- двойка, тъмно син, на Б.С., по това време от обкръжението на П.-К. /подс. Д./. Колата виждал постоянно пред кафето на „Т.“-а с Б., който бил или в кафето  или в офис на „Мобилтел“. Виждал Б.и при И. ключаря / И.Й.К.- със съгласието на страните, заличен от списъка на свидетелите – л. 844 т.3 ОХ/. По това време първият гравитирал около Д.. На 20 и 21 ноември 2002 год. бил в почивка. Дни преди това, 18-19 ноември, по време на работа, около 10-11ч. видял Б.С. пред офиса на „Мобилтел“. Последният се насочил към пострадалия и го здрависал много сърдечно, а с другата ръка го потупва по рамото. Запомнил срещата, тъй като двамата не са добри познати и не се отнасят така един към друг. Разменили реплики за по малко от минута, след което Б.С. се отделил и тръгнал, без да се задържа. Заключава, че контакта на Б. със С. бил с цел да провери пострадалият за предпазна жилетка.  В разпита пред съда на 07.06.2017г. В. сочи, че С.и Д. не били в добри отношения, към 2002 год. не е бил свидетел на конфликт между тях, но чул за такъв от М. Г.. След проявяване на снимките, заедно с други ходил на местността от кадрите. В процеса му бяха предявени две снимки от ДП, т.7 л.44, които свидетелят не разпозна.

Свид. Б.С. – л. 285-308, т.1, ОХ, е осъден с присъда и наказанието лишаване от свобода изтърпял в затвор, освободен условно предсрочно. Бил признат за виновен като физически извършител на убийството на Д.С. на 21 ноември 2002 год. в ***. Пред настоящия състав изложи своята позиция за това престъпление. Шест седем месеца преди деянието възникнал плана за ликвидиране на С.. М. Г. му предложил да участва в убийството на М. и се съгласил. В това време М. бил съдружник с пострадалия, но общата им фирма не работела и нямал приходи. Основен мотив според него били неоправданите очаквания от съвместната им работа. Затова решил да го премахне. В този период Г. имал сериозен конфликт със С.и Д.. На същото положение бил и Д., който имал конфликт със С.и него. С извършване на покушението Г. целял да се стовари подозрението за деянието върху Д.. Така постигал своите цели както икономически, така и отстраняването на Д.. В този период М. имал влияние в Слънчев бряг и десетина години преди това му уреждал вземане на място за търговия, от която печелел добре. Двамата не са имали конкретни разговори за отношенията след деянието, но С. се надявал че след убийството ще може да се отнесе до М. и го урежда с място за търговия в този комплекс. За него М. по този начин бил „източник на доходи“. Били в доста близки отношения, щото М. споделял за отношенията си с М. и недоволството му, че личната фирма на пострадалия работи много добре и имал доходи, а общата им фирма не работела, съответно няма пари. На тази основа се градяло доверието между двамата. Било взето пред вид, че в този период С. бил в близки отношения с Т.Н.. Като поддържал връзка с него, той насочвал към Д., двамата подсъдими били доста близки. 

С Марата се познавали десетина години преди убийството, като в последните три приятелството се задълбочило, имали си доверие. М. имал планове да ликвидира Д., тъй като търпял големи загуби от конфликт с него. Познавал добре пострадалия, живеели в един блок от 7-8 годишни. В този период познавал и Д., с когото имал няколко срещи винаги в присъствието на Т.Н..

След като бил убеден от М. да извърши убийството, получил и учебник по криминалистика, за да може да се подготвя по него.

В реализиране плана за убийството и намесата на Д.в него, кражбата на колата от блока където живеел, било инсценирано. Целта била да се види дали при търсене на колата Д. няма да се намеси и така обвързан в този случай. Познавал и контактувал с Т.Г.Н., и чрез него ще се осведоми за интереса на Д.. След като уведомил Т., не е имало никаква реакция. Казал му че ще помогне, но не направил нищо, научил го лично от Т.. Неговата роля в тази инсценировка била да остави колата пред блока, където живее и след ден два му била върната. Не познавал човека, който му върнал колата, нито давал откуп за нея. Непознатия му се обадил по телефон и му върнал колата пред блока, където живеел и откраднат автомобила.  Всички вещи били на налични, нищо не липсвало. При кражбата в автомобила бил фотоапарат на приятелката му С.Н.. При закупуване на лентата, я поставили в апарата. Купил батерии и пригодил за снимки. Направил 2-3 снимки, просто така да се завърти лентата, нямал спомен какво снимал. Цялата инсценировка е направена от М., не знаел дали има участие и на други хора.

Организацията на убийството движел М., набавил и оръжието. По предварителни уговорки помежду им, следвало да произведе изстрела срещу С., но се получило друго. Не бил психически готов на такова действие, поради което изстрела произвел М.. Оръжието – пушка, било набавено от М. и получил около месец- месец и половина преди деянието. Пренесъл пушката до мястото за стрелба със сак и в разглобено състояние - цевта отделена от ложата на пушката. Оставил го в подблоковото пространство. Седмица – две преди деянието, обикалял мястото и наблюдавал. На 21 ноември 2002 год., 30 – 40 мин. преди убийството, се обадил на М. да дойде на място. Двамата се качили на покрива. Той отворил входната врата на блока, като я манипулирал с отвертка. С. подал сака с пушката на М., който с отвертка сглобил оръжието. По време на приготовлението и произвеждането на изстрела, ползвали гумени ръкавици. При изстрела С. останал на 7-8 метра от М., след който изтеглили от мястото и оставили пушката. Напомнил на М., който поръсил с червен пипер мястото, предварително подготвен, за заличаване на следите.  

Заедно напуснали покрива на сградата. Слезли по стълбите, няма спомен дали бил пръв или след М.. Двамата излезли от входа на блока и се качили в колата му, паркирана наблизо. Наоколо не видял познати. Тръгнали с нея, и ***, М.слязъл от колата, а той продължил. Няма спомен дали се отбил в дома си в ***, но посетил приятелката си в с. Ахелой. В дома ѝ имал дрехи, получения учебник по криминалистика, пари. Този ден пътували до Несебър. Не е изхвърлял вещи където и да било по пътя, свързани с убийството. След деянието се обаждал един-два пъти по телефон на Т., разменили си някоя дума, но не са се срещали.

Свидетелят споделя, че знаел за връзка на М. Г. с полицай, но не знаел кой. Едва когато бил задържан и отведен в полицията, в разговора с Б. разбрал, че този е близкия на М.. Преди това имал съмнения, но от беседата се убедил в неговата самоличност и отношения с М.. Със сигурност знаел за връзка между Д.С.и свид. Б. – л. 306, гърба т.1 ОХ. Преди години в някакъв инцидент в ***, бил убит човек – пребит и умрял. В побоя участвал С., но не бил обвинен. Освен това Б. бил свързан с голям заем на С. от друго лице „К.“. С. бил говорил с М. Г., и по този начин узнал за този факт.     

Седмица след 21 ноември 2002 год. бил откаран в управление на полицията, в което се срещнал и разговарял със свид. Б.. Разпитът започнал късно вечерта и приключил в малките часове от денонощието. Този разпит-разговор, не е оформен по друг начин, освен устно. Полицай Б. му обяснил, че ако поеме ангажимент с убийството, ще „минел метър“ - л. 295, гърба, ОХ. Подсказал му, че ако посочи Д. за поръчител на убийството, „ще го изкара от тази каша“- пак там. Научил още, че „делото ще бъде при много свестен наш следовател“, от което му станало много по спокойно. Познавал следователя в предходна битност като работник в ***. Б. му дал устни гаранции в разговора, „че няма да му се случи това, което му се случило“-. 296 ОХ. Това било единствената му среща с този полицай. Впоследствие, преди да чуе присъдата си по делото, разбрал, че са го излъгали по отношение на делото и изхода за него. Веднага след беседата с Б. бил откаран при следовател л. 306 т.1 ОХ. В контакта си със следователя не му е споменавал за разговора и договорката с Б..

По делото са измислени обстоятелствата, че имал уговорка Д. да му плати първо 50 хил. лв., а след това 100 хил. лв. По отношение на получения от М. учебник по криминалистика изразява съмнение, че Б. би могъл да има нещо общо с тази книга.

След задържането му по следственото дело, в ареста през една килия се оказал заедно със свид. Т. С.. Било извършено и психологическо изследване, като му поставили кабели по тялото. Задавали му странни въпроси и отговарял на интервюиращия с да или не. Има спомен за малкото име на психолога – Р..   

В разследването участвал в следствен експеримент. От предявената снимка от това действие №12, т.6 л.17 ДП, не може да разпознае лицето, което е заснето в кадър.           

На основание чл. 282 ал.2 вр. ал.1 НПК – л. 303, т.1 ОХ, бяха прочетени обясненията на Б.С., дадени в ДП в друго процесуално качество – обвиняем. Оценката му за тези обяснения е, че са свободни разкази, които нямат връзка с доказателствата по делото и изцяло отрича истинността им. Пред Б. не е признал нищо за убийството, това е единствено изявление от негова страна в този смисъл, което по късно отрекъл. Дори на защитника си по онова време адв. Е. Н., не бил споделил разговора с Б.. С полицая били постигнали уговорка, но по късно пред следователя и участието на защитника му, украсил разказа. По време на този разпит присъдствали и други лица, като сега за пръв път научавал, че това бил съдия и прокурор- л. 304, долу ОХ. Водещия полиграфа Р. също бил на този разпит, както и други хора, но не били отразени в протокола. Първите обяснения на С. като обвиняем по ДП са на 3.12.2002 год. след повдигане на обвинението същия ден. Те са дадени пред следовател и защитника му в онзи момент. Тези обяснения не са приобщени към доказателствения материал по това производство.  Следващия ден е разпитан пред съдия и с участието на защитника си адв. Н., участие взел и наблюдаващия делото прокурор. В деня на убийството с колата си се придвижил до блок ** к-с “Б. М.“ и я оставил в края на паркинга. Минал през входната врата на входа, която предварително била нагодена да я отвори с отвертка. Качил се на покрива на блока  през отключената метална врата след 8 етаж и капандурата. До капандурата взел сака с пушката, и в който имало още работна куртка и отвертка. Сглобил пушката с отвертката и облякъл куртката, в джоба на която имало пакет червен пипер. Приготвил си и картони, върху които легнал и предпазвал от вятъра. В процеса на чакането се разколебал, но останал, тъй като обещал да свърши работата, а освен това, ако не се справи, ставал заплаха за поръчителя. Около 15,30ч. С. се появил с охраната и влезли в кафе „М.“. След 30 -тина минути излезли и отишли към хотела и кооперацията. Случайно видял това, тъй като тялото му започнало да се схваща и той се обръщал на различни страни. На съседен блок видял хора, които се занимавали с проводник, затова се скрил, като притиснал плътно за парапета. След като се махнали от съседния блок, се върнал на позиция. Продължил да гледа през процепа между парапета и пода на покрива, когато С. се появил и застанал пред колата си. Около него имало други хора. В момент, когато С. бил с гръб към него, сложил пушката в процепа и погледнал през оптическия мерник. Инстинктивно положението на пострадалия с гръб го „предразположило“, прицелил се и стрелял един път. Шума от изстрела бил силен. Изсуркал се назад и се изправил, приведен в кръста. Тръгнал към капандурата,   но се сетил, че пушката е прекалено напред, хванал я за приклада и издърпал назад. Разпръснал сместа от червен пипер и къри обилно върху и около пушката.  През капандурата, съблякъл куртката, оставил я в сака, който захвърлил в шахтата. Излязъл от входа и движел с приведена глава, запалил автомобила и се придвижил до дома си. От паркинга свил наляво към „М.“, а след това надясно по бул. „Д.“. В дома си се преоблякъл, като се съблякъл чисто гол, а дрехите поставил в торба и тръгнал за Ахелой. В колата в жабката имал лакочистител, с който следвало да се почисти, по съвет на Д. трябвало да изхвърли всичко. В дома на приятелката си свид. С.Н., влязъл в банята, измил си ръцете и лицето с лакочистителя, а след това изкъпал. След това отишли в Несебър, като спрял в близост до мелницата. С. останала в колата, извадил от багажника шомпол и втория пълнител на пушката – голям десетзаряден пълнител с 2-3 патрона. На 20-30м. от колата, от камъни и до понтон, изхвърлил в морето. Предварително спрял така колата, че С. да няма възможност да го гледа. След това пристигнали в ***. В контейнер за смет в близост до дискотека „Е.“ изхвърлил дрехите и обувките си в кофа за смет. По пътя се обадил на Н. – подс. Т.Н., дали не е чул за убийството на М.. Първо се насочили в заведение, а след това в китайски ресторант „О.“. Отново се обадил на Н. за повече информация който му казал, че го викали полицаи. Обадил се от своя телефон с номер *******. Към 21,30ч. отново потърсил Н. и му отговорил, че пишел обяснения пред полицаите. Към 22,30ч. Недьо му се обадил, но след като разбрал, че С. се прибрал, казал че ще се видят другия ден. Следващия ден С. си отишла, а той вечерта към 17,00ч. се срещнал с Т.Н.в хотел „П.“, имали уговорка да играят шах. Преди това разговарял с него по телефона и разбрали да се видят пред хотел „Б.“, когато Н. му предал 300 долара. След това срещнали в „П.“. По късно дошъл и Д., който тръгвал за Варшава. Казал му, че в момента няма пари, да изчака. В следващите дни разговарял с Н. по телефон, срещнали се и уговорили да отидат на стрелбище „К.“ да стрелят. По пътя Н. му дал пачка с банкноти от по 100 долара, увити с ластик, общо 10 000 долара. Следващите дни обърнал част от доларите в български лева и открил дебитна сметка в ***. А по късно и със С.в ПИБ открил две сметки, на нейно и негово име, със сума от 2 520 лв. всяка. Остатъка от 5000 долара предал на С. с заръка да ги скрие. Повече пари от Т.Н. не е получавал. Имал първоначална уговорка с Д. за 50 000 лв. , а след това и за 100 000 лв.

В началото имал срещи само с Д.. Пред него последният никога не е казал причината да убие М.. Споменавал няколко пъти в разговори за смъртта на Д. Ч. и Д. кафето. Т.Н. разбрал за готвеното срещу М. много по късно. Д. му споделил да вземе пистолет „Макаров“ от Н.. В колата си имал и оптически мерник, корейско производство, което ползвал за наблюдение на вилата на М. в Банево. Ходил само веднъж непосредствено преди да откраднат колата. В нея имал фотоапарат за снимки на това село, като доказателство пред Д., че работи по изпълнението на задачата. В този период получавал от Д. пари от порядъка на 200-300 лева, само един път 1000 лева. Котато откраднали автомобила, се обадил на Н.. В деня на връщането, разговарял с Д.в офис във водна палата. Изчакал пред офиса, когато дошъл Р.- Р.. Д. му дал 1000 лева за колата. По късно с Р. се видели пред блока, в който живеел и получил торбичка с пистолет, оптика и фотоапарат и посочил мястото, където се намирала колата – зад блок на „Мобиком“ до билковата аптека. В следенето на пострадалия установил, че С. често ходи в кафе „М.“, дори Д. му предложил да го убие от покрива на това заведение. По късно Д. му предложил да убие С. с малокалибрена пушка със снайпер – по далеч и по безопасно. Предал му и учебник по криминалистика да чете и учи, който оставил в дома на приятелката си в Ахелой. С. започнал строителство на хотел и ***. Края на септември, началото на октомври, споделил на Д., че намерил място, от където да стреля. Двамата заедно отишли с кола до офиса на „Мобилтел“ на бул. „С. С.“. На място останали 15-20 сек., Д. се съгласил за мястото и тръгнали от опасения за видеокамери. В следващите дни от разговори с Н. разбрал, че той от по рано знае за замисляното. С кола на Д. БМВ С ****, не запомнил буквите накрая,  тримата посетили къща в с.Ветрен, в която живеели близки на Н.. Показали му пушка, която била разглобена, но не я взели. След това с Н. се върнали обратно с неговата кола и взели пушката с два пълнителя с патрони в кутия, шомпола бил негов. Поставил пет патрона в единия пълнител, и три в другия. Купил голям сак за пушката и другите вещи. Отвертката и куртката взел от дома си.

След избора на място, няколко пъти ходил на оглед. Запознал се с входната врата и късно вечерта с нож издълбал от външната страна при езика на бравата, за да може с отвертка да бръкне и отвори. Три дни преди деянието от 21 ноември 2002 год. след полунощ, с отвертка отворил входната врата на входа и качил сака с пушката на покрива и оставил в нишата до шахтата.

На 19 или 20 ноември 2002 год. преди деянието, С. се срещнал с Д. пред хотел „П.“, когато му казал, че нищо не правел. Тонът му бил такъв, че С. определил на заплаха. И на предишни срещи му казвал, че ако няма да свърши работа, ще намери друг. Последните думи го накарали да се замисли, че може да бъде убит. Нямало директна заплаха, но по жестове и думи подразбирал, знаел на какво бил способен Д..             

Свид. С.Н. – към 2002 год. приятелка на Б.С.. Поради обстоятелството, че не си спомня нищо, бяха прочетени показанията от ДП, т.2 л. 57 и сл., дадени пред съдия и по ОХ 171/03г. л. 158, гърба. Разпитът пред съдия е проведен на 16.12.2002 год. в присъствието на защитник на Б.С. адв. Е. Н.и адв. Р. Кожухаров – защитник на Т.Н., и адв. Г. Бончовски – назначен за служебен защитник на подс. Д. – л. 115 т.1 ДП, както и упълномощен лично от бащата на този подсъдим л. 116 т.1 ДП. Последният защитник е отстранен от следователя на 6.3.2003 год. по искане на бащата. Към датата на разпита, са приятели с Б.С. от две години и половина. Знаела за ползваната от него кола „Фолксваген“ А ****, не запомнила буквите накрая на номера. Някъде края на юни, началото на юли 2002 год. Б. донесъл в дома ѝ книга – учебник по криминалистика, която поставила в библиотеката. На 21 ноември 2002 год. била в дома си и подготвяла за студентски изпит. Разговаряли по телефона с Б. преди обяд между 10-12ч. и след това отново се чули, някъде към 16-17ч. Изчакала го в дома си в Ахелой. Б. ползвал банята, но не е сигурна дали се е къпал, а след това с колата му отишли до Несебър. Имали традиция да се разхождат в ***и Слънчев бряг. Спрели за покупки в града, а след това отишли до провлака. Б. напуснал колата и отдалечил, не видяла къде и какво прави, но се върнал бързо. Качил се в колата и ***. Разхождали се по улиците, вечеряли в китайски ресторант. Изчаквали да дойде Т.Г. – Н., с когото разговаряли по пътя за ресторанта. След вечерята се прибрали в дома на Б.в ***. На другия ден се прибрала в Ахелой. Преди да тръгне Б.и дал сума пари – долари и казал да ги прибере. Помислила, че в дома му могат да ги откраднат, тъй като през деня няма никой, не ги е броила. В дома си в Ахелой увила парите в лист хартия и оставила в картонена кутия при нейните неща. Не е вземала пари, както и Б., който не знаел къде съхранява. По късно предала доброволно тези пари.

За вечерята с Т.Н., и друг път са сядали тримата, и с други хора. От няколко месеца ѝ направило впечатление, че Б. бил по затворен, по различен от преди. Дори си помислила, че връзката им е причина за това.

По ОХ 171 е разпитана на 20 януари 2004 год. Помолила Б. да и донесе книги и между тях бил учебник по криминалистика, който тя не е поръчала. В деня на убийството Б. се обадил по телефона и дошъл в дома след обяд. Ползвал банята, но не се е къпал. Ходили до Несебър на разходка, а после в *** на вечеря в китайски ресторант. По пътя към него Б. разговарял с Т.Н.. На вечеря били само двамата. Потвърждава изцяло хронологията на събитията от ДП. След 21 ноември 2002 год. са се срещали с Б.. Не си спомня кой точно ден, но Б.и дал пачка с долари, за които казал да ги прибере. Най горната банкнота била 100 долара и вързани с ластиче. Прибрала ги в шкаф. Друг път Б. не ѝ е давал да съхранява пари. През лятото работели в Слънчев бряг. Продавали цигари, доходите от което били сериозни. Имала фотоапарат, който дала на Б. да му постави лента.

Пред настоящия състав на съда, разпитана за фотоапарат, не успя да си спомни обстоятелства, свързани с него. Бяха прочетени и други  показания от ОХ 171/03г. л. 289, гърба. В с.з. е бил предявен фотоапарат „Кодак бандикс С400“ №0005850. Заявила е, че този апарат е неин и предала на Б. да смени лентата. Върнал го обратно дни преди да бъде задържан. Пред този състав, потвърди тези показания.

Няма спомен за промени във външния вид на Б. през 2002 год., да е бил с дълга коса, а след това с къса. В Слънчев бряг работила в магазин, а Б. наблизо на сергия за детски играчки. В дните след вечерята до задържането на Б. няма спомен да са се срещали. Повече от 15 години е работила в Сленчев бряг в магазин, получавала заплата под 1000 лв.

На свидетелката бе предявен протокол за изземване от 5.12.2002 год. с фотоалбум.        

Показанията на свид. А.А. - л. 875, т.3 ОХ, дадени в ДП т.2 л. 137 и ОХ 171/03г. л. 162, гърба, бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал. А. познавал свид. Б.С. покрай свид. И.К.. Последният имал ателие за ключове, а той работел в съседен магазин на същата улица. Създали близки отношения в последните пет-шест месеца преди инцидента с М.. Бившата жена на Б. живеела наблизо и често идвал за детето, когато имали възможност играли табла. В деня на убийството видял Б.С.в ателието на ключаря и го извикал и играли табла около час. Б. му казал че има работа, както и той самият в гр. Грудово /Средец/. Някъде към 12,30 – 12,45ч. привършили играта и всеки се отправил в работата си. След няколко дни видял отново. Б. бил с колата си „Фолксваген Голф“ двойка, син на цвят, не помни номера. Не разговаряли, само си махнали с ръка, повече не го видял.   

Свид. Б.К. – л. 240, гърба ОХ, т.1, в процесното време, работел в обменно бюро. Колега в *** бил свид. Я.Б. – л. 331, гърба, т.1 ОХ, както и приобщени показанията му от ОХ/171, л. 151. Двамата нямат отношение по фактите на делото.

Свид. Й.Д. – л. 330,т.1 ОХ, и свид. Р.Т., в процесното време, работели като охрана в офиса на мобилния оператор, намиращ се срещу „Т.“-а. Д. по повод на работата си познавал Б.С., а с Д. имал познанство от години. Бяха прочетени показанията на Д. по ОХ/171,л. 150 гърба. Б.С. често минавал покрай офиса и ***, тъй като изчаквал сина си от училище. Свидетелите не познавали пострадалия дори визуално. Т. има познанство с Б.С., датиращо преди работата му на това място. В деня на убийството бил на работа при оператора, но в друг офис. Когато разбрал за убийството, се обадил по мобилен телефон на Б.С.и получил отговор, че не знаел нищо.

Разпитани са и служители на МВР, имащи отношение към разследването и установяването на факти, свързани с убийството на Д.С..

Свид. П.Я., към датата на убийството, работел като началник на оперативно управление в ***. От дежурната част на управлението научил за извършеното престъпление. Била сформирана следствено-оперативна група начело със следовател А. Г., която извършила оглед на местопроизшествието в близост да техникума по обществено хранене в *** – ТОХ. В координация със съдебен лекар установили вида оръжие, с което била причинено огнестрелната рана - малокалибрена пушка. Следващия ден установили пушка на покрив на блок в близост, където е намерено тялото на пострадалия С.. Бил извършен оглед и описано оръжието, като му направило впечатление разпръснатата на това място червено вещество. Уведомили и централните служби на МВР за произшествието и *** пристигнали Б.Б.и С. М.. Те като представители на централно управление и хора с по голям опит, имали ръководна роля в действията на полицията по разкриване автора/те на това убийство. Екипите работили успоредно, като обменяли информация. Като ръководител на службите и ***, след първоначалните следствени действия, още следващия ден получил оперативна информация, че най вероятно извършителя на това престъпление  е от кръга на П.Д., както и първото име на Б. като извършитеил. Всяка информация в този период била проверявана. Успоредно с тях, Б.и колегата му, два три дни след пристигането си в ***, също получили информация, че извършител е лице на име Б.. Тяхната информация била по подробна, Б. ползвал автомобил „Фолксваген“. При наличието на това съвпадение, усилията били насочени към това лице. Открили Б.С.и го задържали в ***. Пръв с него провел разговор Б.. Късно вечерта или на следващия ден, Б. им съобщил, че Б.С. признал за извършеното убийство. Веднага са уведомили прокурор и лицето предадено за работа на следствените служби. Б. споделил, че това деяние било поръчано от П.Д., който осигурил оръжие и дал учебник по криминалистика, за да се обучава как да действа. С. бил задържан от следовател, разпитан, както и взели решение по късно да бъде разпитан и пред съдия. От момента на предаването на следователя, полицията изпълнявала всички действия, искани от разследващите. Има спомен, че от приятелка на Б.в Ахелой е извършен оглед и иззет учебник по криминалистика. Иззети били и пари. По самопризнания на Б.С., оръжието му е предадено от Т.Н. от Ветрен. На втория или третия ден след убийството, Д. напуснал страната, като заминал за Варшава през летище С.. След задържането на Б.С. бил уведомен прокурор Емил Х..

В периода 2000-2002 год. свид. Б.Б. работил като ръководител на отдел „Убийства“ в Дирекцията на полицията – л. 464-488, т.2, ОХ. Създадена е организация за цялата страна, при която регионалните дирекции уведомяват центъра за убийства в страната. След убийството на С. бил уведомен и взел решение да се включи лично и подпомогне разкриването на това престъпление. В *** пристигнал с колегата С.М. на следващия ден. Посетили местопроизшествието и покрива, където било открито оръжие- пушка, други вещи и му направило впечатление наличието на посипан червен пипер. Работили съвместно с колегата Я., създали комплексна организация, насочена към установяването на факти от значение разкриването на дееца. Част от мероприятия били насочени към изучаване на жертвата, друга към обхождане адреси в съседство на местопроизшествието и други оперативни действия. В *** вече имали данни за наличие на конфликтни отношения между пострадалия и Д., като съсредоточили събирането на такава информация. От началото на работата им е известен М. Г.и проверявали отношенията с пострадалия, алибито му и други данни. Установили свидетел, който разказал за кола с оръжие и фотоапарат, предаден за разпит на следовател. На 4-5 ден от работата стигнали до Б.и взели решение да се установи оперативен контрол над него. В този период бил установен и Ш., чрез когото се насочили към Б.. Стигнали до решение впоследствие с това лице да бъде извършена оперативна беседа, във връзка с която бил докаран в сградата на дирекцията на полицията Бургас. Първоначално Б. бил настанен в кабинет на З. /тогава зам. Директор/, не си спомня дали сам или със С. М. провел беседа с него. Час след началото ѝ Б. разказал за извършеното убийство. Разказът съвпадал с установените от огледите обстоятелства. Обяснил, че убийството е извършено с пушка, посочил мястото, както и посипването с червен пипер. Споделил, че убийството му било поръчано от П.Д., който му предоставил пушката. Последната взел от Ветрен или друго село. Споменал и за учебник по криминалистика, намерен в дома на приятелката му. В беседата Б. разказал за срещите с Д. от преди 3-5 месеца от убийството, когато е правена договорката за деянието. Н. /подс. Т.Н./ бил във връзка с него и комуникирал с Д.и Б.. Б. разказал, че са ходили тримата в ***и показали пушка, която била разглобена. Втори път ходил там с Н., когато взел пушката. Б. сам избрал мястото, от където да извърши убийството. Врата на кооперацията не се отваряла и ползвал отвертка. Разказът на Б. бил насочен към главното, да се установи извършителя, свързани с него лица и оръжието, продължил около час и половина. В полицейската си практика установил, че подобни разкази на извършители на тежки престъпления ползва СРС, чрез които се документира изявлението на такива лица. Но този път това не е било сторено, а провел само личен разговор, който не е документиран за полицията и по техния ред. Решението за беседата било взето екстрено и не е имало време за ползването на технически средства в беседата с Б.. Повече не е виждал и разговарял с това лице. По късно повикан Окръжния прокурор Е. Х.. Б. повторил разказа си от беседата с Б.и прокурорът се разпоредил следовател да започне действия с Б.. Денят на беседата бил неработен и е 5-6-10 дни след убийството. Всички тези факти му станали известни от беседата с Б., по късно са процесуално закрепени чрез разпити по делото от следовател по съответния от закона ред.

До него момент свидетелят не е познавал лично Д., но е имал много информация за него. Разбрал от колеги, че след извършване на убийството хора от криминалния контингент били привиквани в полицията, между които Д., преди да пристигне в ***. Много бързо след тази информация за причастността му към убийството установили, че на 2-3 най късно на 4 ден след убийството, Д. напуснал страната посока Варшава. Веднага е била изготвена заповед за издирване чрез Интерпол.

Имал възможност да прочете резултата от полиграфското изследване на Б.. В своята практика е ограничавал психолозите от предварителен контакт с лицето за изследване, както и предоставяне материали по делото. По лична преценка, това им пречи на работата.

В оперативната работа, свързана с проведената беседа с Б., не е необходимо предварително разрешение от прокурор. Това е полицейска работа. Оперативната разработка е отделна от следственото дело.

До идването си в *** по този конкретен случай, Б. имал информация за бар „Ж.“ и сериозен конфликт между М. и К., за ситуацията в бар „Ф.“.

Свидетел Б. останал в *** няколко дни и след приключване на работата си повече не се е интересувал от процесуалното разследване по делото.

Бе проведена очна ставка между свидетелите  Б.Б.и Б.С. за изясняване противоречията в показанията им пред съда – л. 488, гърба ОХ. С. декларира, че го познава. Б. си спомня визуално, че го е виждал само веднъж, макар и доста променен сега. С. потвърди позицията си, че Б. му обещавал по лека присъда. Били само двамата в стаята на дирекцията на полицията. Полицаят му подавал информацията и това, което следва да каже пред следовател. Бил му подсказал да спомене, че П.Д. е поръчител. Собствените му самопризнания били плод на лична интерпретация и онова, което му било внушено от полицая. Впоследствие на С. много рано му станало ясно, че търсил човек, не когото трябва. Този разказ категорично отхвърлен от Б. като инсинуация.           

Свид. И.П. към 2002 год. е работел във Второ РПУ МВР Бургас. В деня на убийството, началникът се обадил по телефон и съобщил за инцидент с прострелян човек. С автомобил посетил болница в ***, където разбрал, че пострадалия Д.С. е починал. Имало и други хора, между които М. Г.. Полицаят се върнал в управлението, а Г.и други хора с отделен автомобил се придвижили. В управлението, при извършване на първоначалните полицейски действия, М. Г. с други от обкръжението на С., били настанени в работния му кабинет. Не е извършвал никакви действия с тях и останали до идването на Д., когато първите били преместени на друго място. Доколкото си спомня, Б.Б., който лично познава, не е идвал в управлението този ден.

На 6 март 2003 год. взел участие в следствен експеримент – л. 3-21 т.6 ДП. Не е участник, както други лица, посочени в протокола за това действие, а осигурявал условия за провеждането му, охрана на покрива на бл. 33. Не е бил обвързан с други задължения, освен на това място. Имал телефон и през цялото време връзка с други служители на МВР, призвани този ден и място, да създадат безопасни условия на това действие. Предварително създали организация района около мястото на провеждане на експеримента да бъде отцепен за други лица. Други колеги са поставили ограничителни полицейски ленти, но няма спомен лично да е поставял такива. Имало както униформени, така и цивилни полицаи. Предварително бил изготвен план за полицията относно задълженията и действията, които следва да извършат по време на това действие. Той лично не е произнасял репликата „Кой, М. ли, а, М., добре“ и няма спомен въобще да е чул такава по време на експеримента, от когото и да било.

Съдът му предяви фотоалбума към протокола на това процесуално действие – снимка 12, л.17 т.6 ДП. Не може да разпознае и не знае кое е онова лице, което в него момент се намирало на покрива на новострояща се сграда срещу местоположението му на покрива на бл. 33. Фигурата на силуета е изключително малка.

През ноември 2002 год. свид. М.Д. работел в Криминална полиция ОД МВР Бургас. Към датата на убийството бил в отпуск. По късно се включил с други колеги в следствен експеримент в хода на разследването – л.3-21 т.6 ДП. Бил на покрива на бл. 33, действието се ръководело от следовател А. Г.. Докато бил на това място, няма спомен да се е обаждал или на него, за подозрителен човек в периметъра на охраняемата зона във връзка с експеримента. След като слезли долу пред блока, настрани и извън охраняваната зона, видял М. Г.. При разпита му от следовател е предявявана снимка, има спомен за това. Не може да познае лицето, нито има спомен за това.    

Свид. А.И. – т.3 л. 758, с.з. 30.05.2018г. ОХ, работил като психолог в институт към МВР към 2001 год., извършил психологическо изследване в рамките на разследване на РДВР Бургас, заедно с колеги А.Т.и К. Б.. Бяха прочетени показанията му, дадени пред друг състав на съда по ОХ 171/03г. л. 165 гърба в заседание от 21.01.2004 год. Изследването става с полиграф – въпроси и отговори. Извън тази дейност, по повод случая в бар „Ф.“, разговарял с Т.Н.. Последният бил близък с Д.и го посетил в болница. Д. съобщил на Т., че М. поръчал това, а изпълнител бил М. О.. Тримата психолози в ДП са извършили психологическо изследване на В.И.А., А. Х.Х., Т.Г.Н., Г. В.П., М. М. М. и С.Г.П. л. 84-92 т.6 ДП. Извършил изследване на Т.Н..

Свид. А.Т. – л. 823 т.3 ОХ. Към 2001 год. и сега продължава да работи като психолог в институт на МВР. Работят по заявка на структурите на това министерство и целта на тези изследвания е да се подпомогне разследването по даден случай. Така и през 2001 год., заявка дошла от МВР Бургас- случаят в бар „Ф. “. Извън полиграфско изследване, била разпитана като свидетел по ОХ 171/03г. л. 165, прочетени в настоящия процес. Заедно с колегите си коментирали работата си, когато и направило впечатление споделеното от тях, че П. К. им споделил, че знае кой е поръчителят на покушението срещу него – М., а изпълнител бил М. о.. Изследванията по този начин се извършват, от нея и колегите ѝ, с доброволното съгласие на изследваните лица.    

Роднини на пострадалия С. също дават показания за процесното събитие.

Свид. Р.С. – съпруга на пострадалия, разпитана като свидетел – л. 867, гърба, т.3, ОХ. От мъжа си знаела за възникнал скандал между М. и Д.в бар „Ф.“. След този случай С. отишъл в Будапеща по бизнес работа. В медиите се тиражирали мнения, че мъжа и стои зад това деяние. След като се върнал от чужбина и споделял, че Д. му се заканвал да го „направи на салам“. Няколко месеца преди убийството, С. донесъл в дома им торба с чужди дрехи и споделил, че има информация че е следен и му готвят нещо. В деня на убийството била в дома си, М.ѝ се обадил и споделил за злополука. Посетила болницата, където разбрала за случилото се. Вечерта в дома се събрали много хора, близки и приятели. Някъде около 22ч. и М. пристигнал и настоявал да ѝ обясни, че водил сина ѝ на лекар. Учудила се, детето имало дискретен проблем, поради което бащата го помолил затова. След лекаря минали покрай обекта на мъжа им, но не спрели при него, тъй като сина ѝ имал среща с приятели. Оставил го пред училище „Д. Чинтулов“ и върнал обратно на строежа. Когато пристигнал, мъжа ѝ бил прострелян. Повече не са говорили на тази тема. В следващи дни официално ѝ били върнати вещи на С.. Преживе мъжът поддържал много близки отношения с Т.С.и М. Г.. Първият често посещавал дома и, докато втория го виждала един-два пъти. След убийството са станали съдружници с М. Г.в една от фирмите на мъжа ѝ. При решаването на общи въпроси се съветвала с всички съдружници. На по късен етап прехвърлила своите дялове на С. Т.. След убийството получила пълния размер на обезщетението, присъдено от съда и заплатено от подс. Д., както за нея, така и сина ѝ.           

1994-95 год. съпругът ѝ бил в добри отношения с Д.. След случая в бар „Ф.“ 2001 год. С. заминал за Унгария. Не знае да се е срещал с К. или други хора в тази държава. Заминал по свои бизнес дела. Съпругата на свид. К. работила като касиер в една от фирмите на съпруга ѝ от самото начало и двамата били в много добри отношения през този период.   

Според нея, случая в бар „Ф.“ положил началото на вражда между мъжа ѝ и Д.. Дотогава С. не и е споделял за проблеми с фирма „Д.“. Месеци преди убийството съпругът ѝ изразил опасения, че го следят и готвят нещо, затова заминал за Будапеща. 

Свид. Й.С. – син на пострадалия, л. 763, т.3 ОХ. В деня на убийството след училище и по уговорка, М. Г. го откарал на преглед при лекар, който имал кабинет в ***. Прегледът продължил 15-20 мин. По обратния път минали покрай строежа на баща си на бул. „С. С.“, но не го видели и продължили, имал уговорка с приятели. Г., който през цялото време бил неотлъчно до него, го оставил до училище „Д. Чинтулов“. Останал с впечатлението, че М. се върнал при баща му. Вечерта в дома на кръстниците на родителите си – свид. Е.В., научил за станалото с баща му. 

Свид. М.М. –сестра на пострадалия, била в много близки отношения с него–л. 447, гърба, т.2 ОХ. Като завършила образованието си, постъпила на работа като счетоводител в „Д.“ до закриването ѝ. Работела с жена със значително по голям стаж и опит от нея. Брат ѝ е споделил, че имало някакво сбиване в бар “Ж.“ и породен конфликт с Д., без да знае подробности. Имали спор за билборд в началото на града и по този повод разговаряли. Лично не си спомня като счетоводител да е извършвала плащания от името на фирмата по повод на този билборд. Брат ѝ споделил, че в разговор по телефон с Д. около билборда, последният му се заканил, че „ще го направи на салам“. За случилото се с брат си научила в дома на С. Томов, където вече била и свид. Р.С.. С. имал други фирми и съдружие само в „И.“ ООД. Покрай строеж на сграда на бул. С.С. гр. Бургас, било учредено ЕООД „Д.“. С.и М. Г. преживе били в много добри отношения, освен съдружници във фирма. Вторият бил пострадал от ПТП, като брат ѝ му помогнал, спасил живота. Постоянно се чували, излизали заедно, перфектни отношения между хора. В общата фирма М. Г.и С. Т. са имали по 25% дялово участие, останалите брат ѝ. Това дружество стартирало по късно от утвърдената „Д.“ с по малки обороти и дейност. Имуществените отношения между брат ѝ и М.Г. не са ѝ известни, но никога не са имали взаимни претенции на тази основа. За новата фирма С. имал нужда от съдружници, тъй като „Д.“ имала голяма дейност и не е имал възможност да се занимава достатъчно с другата фирма „И.“. 

Първоначално С. имал бизнес с коли, а след това открива фирма „Д.“, стартирала с малък капитал и постепенно се разраствала. Не знае С. да е вземал пари в заем от други лица. Кредити са теглени и влагани в дружеството. Не познава Б.Б.и никога брат и не е споделял за отношения с този човек.

М. Г.и брат ѝ били в много близки отношения. По онова време тя имала близки отношения със своя племеник свид. Й.С.. В деня на убийството и е известно, че М. Г. е водил племенника на лекар.

Свид. В.П. имала осем годишна връзка със С., от която има две деца – л. 843 гърба, т.3, ОХ. Бащата полагал грижи за тях. Бегло познава двамата подсъдими.

По инициатива на защитата, в заседание от 26 март 2019 год. бе разпитан свид. Г.Б. – л. 1039, т.3, ОХ, роднина с Я. Б. – председател на съдебен състав по ВНОХД 66/06 год. на Апелативен съд Бургас. Преди „шест, седем, осем години“ се срещнал с братовчед си по бащина линия, на пазар в града. По повод на работата си му споделил, че „искал да си даде отвод, но не ми разрешиха да си дам отвод, казаха че на всяка цена трябва да гледам делото“ л. 1039 ОХ, първи абзац от показанията му. Отнасяло се до делото срещу П.Д.. Споделил в разговора, че като заместник в съда имал указания от началника си Ч., по това дело да има осъдителна присъда. Това било и основанието му за отвод.  

Подсъдимият Д. на няколко пъти дава обяснения в производството. При първоначалните си т.1, л. 192, ОХ, не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. В заседание от 7 юни 2017 год. л. 308, т.1 ОХ, след разпит на свид. Б.С., се ползва от правото и даде частични обяснения по свое желание. Познавал пострадалият Д.С. от баща си. Познава и други свидетели по делото – Т.С., М. Г., които познавали пострадалия чрез него. Заедно със С. посещавал дома на свид. Б.Б.в С.. Връзката между тях била много стара и са относими към убийството на „Г.“. Посъветва да се види фоторобота от убийството на  Г. „М.“ и да се сравни дали няма/има прилика с М. Г..

След разпикт на свид. Т.С., в заседание от 27.06.2017 год. л.393, гърба, ОХ, по свое желание Д. дава обяснения за случая с бар „Ж.“. Бил на вечеря с приятели, в която изпил само една малка бира, след която с тях посетил заведението. Нямал охрана в този период, изчаквал шофьора с колата си – Т.Н.. Пред заведението се срещнал с други хора. В заведението се здрависал с „м.“ – свид. Т.С., и с гостите седнал на бар-столове. Поздравил се с Д. Ж.. Имало е конфликт между последния и Р. П., собственик на кръчмата. Ж. се заканвал да набие П. и той се намесил да ги успокои. Докато Ж. бил в тоалетна, Д. агитирал П. да си тръгва, но отказал. Докато разговарял с него,    отзад се появил М. Г.и опитал да го удари с бутилка. В този момент внушителна тълпа станала да го бие. Сграбчил М. и паднали на пода, като с неговото тяло се опитвал да се прикрие. Желязков излязъл от тоалетната, развикал се и буквално всичко свършило. Н. бил вече вътре в заведението, когато боят започнал. Станал и казал на М., ако има нещо да се оправят по друг ред. Почувствал, че се поти, било доста топло, но не било така. Бил надупчен с нож, в болницата установили осем рани. Ж. го откарал в болницата. Това е случая в този бар. Нито С., нито С. или Ж. са участвали в боя. В заведението видял С., който бил дълбоко в ъгъла. Чрез ди джея поздравил „м.“ за детето му. Не е имал словесен контакт с никой от тях. В разговора с Ж. си викали, музиката била висока. Години преди това започнал бизнес в „Интергруп“ – търговия с петрол и петролни продукти на „Нефтохим“ Бургас, разполагал с огромни финанси, което породило и злобата към него.

В с.з. от 27.03.2018 год., след разпит на свид. П.И., Д. дава по свое усмотрение и инициатива, частични обяснения. Той е познавал този свидетел и чрез него са искали други хора да се свържат, в случая свид. П.Р.. Имал данни, че икономическа полиция се интересуват от фирмата на пострадалия, затова извикал офицер да си проведе мероприятието. Затова, срещата описана от тези двама свидетели, се е провела в хотела и с негово участие.

В с.з. на 30.05.2018 год. л. 760, т.3, ОХ, Д.  заявява, че случая в бар „Ф.“ е бил приятелски огън. С. не е поръчител на взрива срещу него, той не е имал този авторитет да разпорежда на М. О.. Взрива през януари 2001 год. няма нищо общо с приватизацията на „Лукойл“, а е свързан с някои държавни функционери. Никога не бил разпитван за този случай, в който са били убити двама човека. Дори след завръщането му през 2012 год., не е търсен по този случай, макар да е бил пострадал от него.

В с.з. от 23.10.2018 год. подс. Д. дава частични обяснения л. 880, т.3, ОХ. За да бъде осъден първия път, е имало административно нареждане за това от ръководителя на съда. Има свидетел с такова твърдение /свид. Г. Б., разпитан по късно/. Основна причина да има разпореждане от Ч. като административен ръководител на съда за делото, били огромните печалби от кражбите в „Нефтохим“. След смяната на следователите по ДП, се появява гилза от „Магнум“, приложена по делото. А пушката не може да стреля с такъв боеприпас. Проектила на патрона е пронизал тялото на пострадалия и остава във вътрешния джоб на якето на С.и изведнъж изчезва по делото, независимо, че по пътя за болницата С. не бил ограбен.

Твърденията на М. Г., че е рекетирал С., са неверни. Той не се интересувал от това. Имал фирми и обороти в тях за около 40 милиона лева на месец,  видно от сметките му. Жената с билборда не познава, само и дал телефон на офицер от Второ РПУ Бургас да се свърже с него.

Преди приватизиране на „Нефтохим“ Бургас, имало кражби на горива 4-500 милиона лева, държавни пари. За 40 дни се организирали, Н. също участвал в това, и спрели кражбите. Докато полицията била в завода, имало кражби и то с нейно съдействие и участие. Станало дипломатически скандал и те били изведени от там.

Всички беди за него идват от Б.Б.. Всички материали потвърждават показанията на Б. като свидетел по делото и нищо не потвърждава обясненията му по делото, когато са го накарали да говори определени неща. Той е работел и по него. 

В последните си обяснения по делото – т.4 ОХ, отново излага позицията си, че няма доказателства срещу него в извършването на престъпление. Прави свой анализ на доказателствата. От самото начало на лично участие в процеса имал съмнение - убийството не е извършено от Б.. От доказателствата по делото е видно, че имало втори човек. От следствения експеримент е установимо, че Ш. е бил в колата си и под ъгъл, че не може да види Б.. Бил в заведение, от което имал видимост към жертвата. Поръчал кафе, отпил две глътки и напуснал заведението. Отвън видял И.К. да отива нанякъде, а след това и Б.. 40 мин. след убийството научил за него от баща си и отишъл във Второ ПУ и дал показания.

Не е бягал от страната и не се е укривал. Посещавал е посолства на България в Берлин и Милано без последици. От баща си се познавал със С.. Конфликта не е с него, а с Мариян, който изгонил от хотел „Б.“ с проститутките. Така спрял да си говори със С., който бил много близък с М.. Охлаждане на отношенията му с М. не може да бъде причина да се избият.       

По делото Н. на няколко пъти дава обяснения по обвинението. Първоначалната си позиция – л. 192, гърба, ОХ, декларира, че не се признава за виновен в синхрон със съпроцесника Д.. Потвърди своята позиция и в с.з. от 17.06.2019 год. т.4 ОХ.Никога не е коментирал с никого каквото и да е убийство. Работил при Д. обща работа, с която би се справил всеки, но е бил той. Б.С. познава отдавна, винаги се нуждаел от пари и му е давал заеми, които трудно връщал. По хронологията на обвинителния акт, април 2002 год. не е разговарял с Д.и Б.С.в хотел „П.“, когато Д. предложил на Б. да извършат убийството на Д.С.. Не е предавал на Б. пушка с неустановен калибър и марка, и оптичен мерник. Никога не е виждал малокалибрена пушка. За случката в с.Ветрен, оставил багаж, като по късно Д. си го видял и Б. взел. Не е видял какво има в багажа. Той не е бил нещо впечатляващо, нито много тежък , нито много лек. Хора, които пътували за Слънчев бряг, минали през Миролюбово. Д. го помолил да се срещне с тях на този разклон и да вземе багаж, което и направил. С мотор отишъл на мястото, взел чантата и занесъл в къщата си. С Д.и Б. се срещнали в неговата къща във Ветрен. Те двамата погледнали какво има в чантата и Б. я взел. Докато те двамата отворили чантата-сак и разглеждали съдържанието ѝ, бил в същото помещение. Не видял кой знае какво, но може да е носил измервателни уреди, фотоапарат, нещо стъклено, но не съвсем. За срещата на тримата няма спомен как са се събрали. Във фирмата на Д. не знаел каква длъжност точно заемал, подсказано му от съпроцесника – шофьор. Д. живеел в апартамент в хотела, а той в стая срещу него, бил винаги на разположение. За покушението срещу С. разбрал от група полицаи, дошли пред хотела да го задържа и откарали във Второ полицейско управление. Няма спомен Д.в разговор с Б. да му е споменавал, че ще му даде пари, и въобще да е участвал в такава среща помежду им. Предавал е на Б. пари повече от един път по различно време. Парите вземал от офиса на фирмата и раздавал на различни лица, за които имал поръчение, включително и на Б.. Носил и долари на Б., но не ги е броил, не знаел основанието за това. За работата си получавал 1000 лв. заплата. Познавал С., М.. За кражбата на автомобила на Б. разбрал във фитнес, от К. или Р., не си спомня точно от кого.

Не знаел на кого са били собственост автомобилите, които управлявал Д., управлявал много и различни МПС. Помни номер ***  БМВ, ползван от Д., и на когото и той се возил. Не е предавал боеприпаси или оръжие на Б.. Не е посещавал с Б. стрелбище в *** да стрелят. Обкръжението на Б. при работата му в Слънчев бряг било от такива като него. По принцип С. не е имал лоши отношения с никого. С М. Г. не си говорели. В групата около С. влизали Т.С., Ш., М. Г., други. След задържането си и в разследването се срещал с М.и други, не с Б..      

Свид. М. Т. В. е леля на подс. Т.Н.. Живее в къща и в настоящия момент в ***18 заедно с племенника си, който обитава втори етаж. Към 2000-2002 год. Н. е идвал в къщата, но не живеел там. Няма спомен през лятото на 2002 год. племенникът да е идвал в къщата с други хора. Има спомен за извършено претърсване в края на същата година, когато не е намерено нищо. Мъжът ѝ бил ловец и имал въздушна пушка, но не знае дали не я е дал на внуците.

Показанията на свид. А. Ил. В. от ДП, т.2, л. 147 от 13.05.2003 год. и НОХД 171/03г. л. 163 гърба, бяха прочетени в процеса л. 457, гърба, т.2 ОХ. Втория етаж на къщата, в която живеел, е наследен от Т., майка му и сестра му. Това е семейството на брат му, който починал. Не е ходил в тази част на къщата. През миналата година /2002 год./ май месец, Т. посетил къщата с негова приятелка за няколко часа. На никулден 2002 год. / шести декември/, в къщата било извършено претърсване и намерена въздушна пушка. Тя е негово притежание и я закупил, за което представил документи.     

                ЕКСПЕРТИЗИ    

                По делото бе прието заключението на вещо лице И.В. – л. 63-73 т.30 ДП. Той потвърди изводите си от изследванията л. 839 гърба ОХ. Изследвани са три мобилни апарата и СИМ карта. Те нямат отношение към предмета на делото.

         По делото бе прието заключението и на вещо лице П.К. – л. 213-215 т.30 ДП. Потвърди изводите си от изследването – л. 840 ОХ. Обект на изследване през 2012 година е бил таблет. Резултатите от това изследване нямат връзка с предмета на делото и се отнася за периода на задържането на подс. Д..

         По делото бяха приети заключенията на вещо лице И.В.. Тя подложила на експертно изследване обтривки от ръцете на различни лица, иззети в първите дни от разследването. По искане на страните бяха изслушани в с.з. л. 840 гърба ОХ само някои от заключенията на ДП – л. 56/59 т.3 ДП, отнасящ се за подсъдимия Д.. С протокол от 21 ноември 2002 год. са му били взети обтривки от ръцете – л. 60 т.3 ДП, при изследването на които не са открити следи от нитроцелулоза, която е основен компонент при бездимните барути. Вещото лице потвърди констатациите си и за подсъдимия Н. – л. 62 т. 3 ДП и л. 85 т.3 ДП, отнасящ се за свидетеля Б.С.. Резултата е идентичен с този на Д.. Обтривките на Н. са взети на 21 ноември 2002 год.- л. 63 т. 30 ДП, а на С. на 3.12.2002 год.

         Заключението от ДП л.29 т.3, бе защитено от вещо  лице М. пред съда – л. 547 ОХ. При изследването на червено вещество, намерено на пушката- веществено доказателство по делото, полиетиленова торбичка и тъмносин сак е установил, че на база морфологични белези и химичен състав, червеното прахообразно вещество, намерено по представените за изследване предмети, са частици изсушен червен пипер. Той се използва като готварска подправка и средство за заблуда на следови кучета.

         Към доказателствата по делото бе приобщено и заключението на вещо лице М. от ДП, л.31,т.3. Обект на изследване били пушка 22 калибър №007599Е с оптика, картони велпапе, синя дочена куртка, тъмно син сак, комбинирана отвертка, парчета бял памучен плат и полиетиленов прозрачен плик. От представените за изследване предмети – сак и дочена куртка, са открити и иззе проба червен пипер и косми, предоставени на следователя за идентификационно изследване.

         Вещо лице Р.Р., на ДП е извършил изследване на учебник по криминалистика – л. 7-11, т.4. След обработка на стр.5 от него,  установил дактилоскопна следа, идентифицирана с дактилоскопна следа от левия показалец на Б.С.. В съд. следствие потвърди резултата от изследването – л. 549 ОХ.

         В съдебното следствие по НОХД 171/2003 год. по описа на БОС, л. 237-241, е представено заключение на вещо лице В. В.. Той е изследвал същата страница от посочения по горе учебник и заключил, че на стр. 5 има дактилоскопна следа от пръст, проявена с нинхидрин и съответстваща на левия показалец на Б.С.. Учебникът е издаден 2001 год., а трайността на такава следа върху лист е до 20 години. Вещото лице потвърди изводите си л. 550 ОХ.

         Извършената на ДП трасологическа експертиза – л. 48-55 т.4, е имала обект на изследване дървена врата, иззета при оглед от 5.12.2002 год. на вх. В бл. ** к-с „Б. М.“ Бургас. Установено е, че тя била повредена и има следи от взломяване, разположени от външната страна. Механичната повреда е причинена вследствие рязане и изцепване с остър режещ предмет на дървения материал, а повредите по бравата са следствие натиск и постъпателно хоризонтално движение на остър твърд предмет. Вещото лице допуснало, че уврежданията по вратата на причинени по начин и със средства, описани в обясненията на Б.С.. Вещото лице потвърди заключението и резултатите от изследванията – л. 550 ОХ.

         Бе приета и графичната експертиза, изготвена на ДП л. 59-62, т. 4. Обект на изследване бил ръкописен текст „А **** АН“ върху лист хартия, текст „Н. 66-30-74“ върху лист от азбучник, ръкописен текст „М.,3-22-03,М., суха река, С. ** вх * ап.*, 45-88-23“ върху лист от азбучник, и ръкописен текст „А.,кс З., 24852, А., С., бл.*, 68-31-30,Артур“ върху лист от азбучник. Вещото лице е допуснало, че текст  „А **** АН“ е изпълнено от едно лице. Не може да бъде определена неговата давност, липсва методика за това. Допуснал е, че текст „А **** АН“ е изпълнен от лицето, което е изпълнило и другите текстове, обект на изследването. В съдебно заседание вещото лице защити резултата от изследването си – л. 550 гърба ОХ. Поради малкото количество на изписания текст, обект на изследването, не може с категоричност да се индивидуализира автора му.

         Съдебен лекар е извършил аутопсия на трупа на пострадалия С.- л. 93/96-96/99 т.3 ДП. Установил е единично пронизващо огнестрелно нараняване с вход по гърба вляво и изход по предната повърхност на гръден кош вляво, пронизване на ляв бял дроб, пронизване на сърцето, като раните са с разкъсен характер, голямо количество кръв в лява гръдна кухина, анемия на вътрешните органи, охлузване на лицето, кръв в носните отвори. Непосредствена причина за смъртта на С. е огнестрелното нараняване на сърцето, довело до остра анемия на вътрешните органи, съответно тампонада на околосърдечната торбичка. Денивелацията на входната и изходни рани е около 9 см., което определя ъгъл 42 градуса при изправено положение на тялото. Около входната рана липсват елементи на близък изстрел. Вещото лице защити своите констатации – л. 551 ОХ. Ъгълът, определен от него, от който е причинено нараняването, не следва да се използва като безспорно доказана величина. Това е така, тъй като с точност не се знае какво е било положението на тялото в момента на проникване на куршума. Поради това, тези данни от заключението му – за ъгъла на влизане и излизане на куршума, нямат особено значение в отношението към петорната експертиза.

         Приобщено бе и заключението по съдебно психиатричната експертиза на Т.Г.Н. от ДП, т.3, л. 110-112. Към момента на изследването 11.12.2002 год., не е бил лекуван или регистриран в ***. Не е имал дефицит в интелектуално-мнестичната сфера, не е страдал от остро или хронично психическо заболяване, бил е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Към 22.11.2002 год. Н. не се е намирал в болезнено състояние. Към момента на изследването бил апсихотичен и без отклонения в интелектуално-мнестичната сфера – могъл е да запаметява и възпроизвежда факти. Вещото лице защити резултата от изследването си – л. 551, гърба ОХ. Системата за регистрация на болните и прегледаните и в настоящия момент е същата, както към момента на експертизата от 2002 година. Има разлика в това дали някой е посетил лечебното заведение на преглед и това да е бил лекуван. Когато дадено лице е прегледано от лекар специалист, то ще бъде регистрирано в системата на психиатъра, но не и в системата на Центъра. Даде разяснения за разликата между неврологични заболявания и психиатрично заболяване. Затова неврологичните проблеми, които е имал Н. 6-7 години преди прегледа през 2002 год. не се отразяват на психичното му здраве и са от друго естество. Затова те не са взети под внимание при изследването, а само е посочено този вид заболяване, последиците от него и лечението му от доц. М. от С..            

         Със съгласието на страните – л. 841 ОХ, и на основание чл. 282 ал.3 НПК бе прочетено заключение л. 93-94 т.3, ДП, изготвено от вещи лица И.В.и С.С.. Обект на изследване е пушка ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър 5,6 мм /.22 WMR/, с № 007599 Е и бяла пластмасова туба със зелена капачка, съдържаща смазочно вещество. По пушката е установена смазка, вида на която не може да бъде установен поради замърсеността ѝ. Веществото в тубата е смазка, но сравнение с тази на пушката не е могъл да бъде направен.

         По същия ред – л. 841 гърба, ОХ, бе прочетено и заключението на вещи лица С.С.и С.С. – т.3 л. 7-9 ДП. Обект на изследване били частици, иззети от постелките под предни дясна и лява седалки на л.а. Фолксваген Голф А **** АН, от подпокривното пространство между вход * и * бл. ** к-с Б. М.“ гр. Бургас. В пробата, иззета от стелката на предна дясна седалка, са открити скални образувания /камъчета/, които по конфигурация и размери 3-5 мм, по цвят, форма, твърдост, кристална структура, елементен химически състав и минерален тип, съответстват на камъчетата – проба, иззети от блока.    

         На основание чл. 282 ал.3 НПК – л. 842, ОХ, бе прочетено и заключението на вещи лица С.С.и С.С. – т.3 л. 14-16 ДП. Обект на изследване били частици, иззети от постелките под предна дясна седалка на л.а. Фолксваген Голф А **** АН, от подпокривното пространство между вход * и * бл. ** к-с Б. М.“ гр. Бургас по горното изследване и частици от пода на покривното пространство на вход * бл. ** в ***. Частиците от колата и бл. ** к-с „Б. М.“, чието сходство е установено от предходно изследване, се различават по химически състав и морфологични показатели от сравнителния материал на бл. ** к-с“И.“.  

         Л. 842, ОХ, бе прочетено и заключението на вещи лица С.С.и Й.Й. – т.3 л. 19-22 ДП. Обект на изследване били червено прахообразно вещество, намерено върху пушка ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър 5,6 мм /.22 WMR/, с № 007599 Е, и кора от дъното на багажника на л.а. Фолксваген Голф А **** АН. При изследването е установено, че червеното вещество върху пушката е червен пипер от плод. По кората на багажника също е открито червен пипер. В сравнителния анализ на двете вещества – червен пипер, установен на посочените места, са сходни по цвят, както и по вид, и вероятно са с общ произход.

         Със съгласието на страните – л. 842, ОХ, бе прочетено и заключението на вещи лица Ц.Н.и Д.Д.  – т.4,  л. 57-58 ДП. Обект на изследване били дрехи – черно кожено яке с надпис „Вoss“ и черно текстилено яке с надпис „Adidas“ на пострадалия С., синя дочена куртка, намерена при оглед и една гилза калибър .22 с надпис на дъното „С“. По текстиленото яке има разкъсвания в областта на гърдите и гърба, а по коженото яке само по гърба. Установени са слабо изразени следи от мед и цинк и много слаби следи от олово около повредата на коженото яке, които дали основание на вещите лица да заключат, че тя е първа входна огнестрелна пробойна. Следите сочат на изстрел с боеприпас, чийто проектил е облечен, най вероятно с медно-жълта ризница. От проведено хроматографско изследване на дрехите не е установено наличие на вещества, влизащи в състава на бездимните барути. Липсата и се дължи на дистанцията на проведения изстрел. Гилзата е била снарядена с двукомпонентен /нитроглецеринов/ барут – нитроцелулоза и нитроглицерин.

         По същия ред – л. 842, ОХ, бе прочетено и заключението на вещо лице М.И.Л.  – т.3,  л. 26-27 ДП. Обект на експертизата е сравнително изследване на червен пипер от пушка ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър 5,6 мм /.22 WMR/, с № 007599 Е, същото вещество от кората на багажника на л.а. Фолксваген Голф А **** АН и червено прахообразно вещество, открито в сак с надпис „FILA – CLASIK“, намерен при оглед на местопроизшествието от 22.11.2002 год. в шахта на подпокривното пространство на бл. **, ж.к. „Б. М.“ Бургас. Установено е, че веществата от трите места е прах от плод червен пипер и са сходни по елементен химически състав.

         Вещи лица В.М.и К.К. потвърдиха заключенията си по извършените съвместни изследвания – л. 762 гърба ОХ. В протокол 127 – т.3 л. 47-48 ДП, са извършили изследване на дрехи – потник, тениска, черно яке с надпис „Аdidas“ и черно кожено яке с надпис „Boss“. По потника, тениската и черно яке с надпис „Аdidas“ се съдържа човешка кръв с кръвногрупова принадлежност „О“ /алфа бета/, от която е и убитият Д.Г.С.. Черното кожено яке не съдържа кръв.

         Тези вещи лица имат и друго съвместно изследване – л. 50-51 т.3 ДП, протокол 130, РДВР Бургас, потвърдено и пред съда. Обект на изсделване бил марлен тампон с червено кафява материя, иззета при огледа на местопроизшествие и кръвна проба от трупа на Д.С.. В тампона се съдържа човешка кръв с кръвногрупова принадлежност „О“ /алфа бета/, от която е и Д.Г.С..    

                     

ВИДЕОКАСЕТАТА

         В проведените на ДП следствени експерименти от 6 март 2003 година- л.3-21, от 7 март 2003 год. – л. 22-31, втори от същата дата л. 34-43, трети от същата дата л. 44- 52, т.6 ДП, видеооператор заснел проведените действия с камера на касета „Soni“ № Е240 ВGR3924С, неразделна част към протокола. Присъствал е специалист – технически помощник, изготвил фотоалбуми към всеки експеримент, а при следственото действие от 6 март са изготвени две скици. В ДП т.30 л. 49 и сл., е проведено експертно изследване на видеокасетата. Изпратена е на вещото лице от следовател, запечатана в плик и в състояние, в присъствието на защитници на Д.в лицето на адв. Досев, удостоверено с негов подпис – л.45 т.30 ДП. Касетата е получена в НИКК МВР С. с механична повреда, изразяваща се в счупване на корпуса, съпроводено с повреда на механичната част за навиване на лентата и разкъсване етикета на челната страна на касетата. Характерът на разкъсването на етикета по продължение на цялата дължина на челото на касетата е признак, че двете половини на корпуса са разделяни след залепване на етикета. Касетата е предадена със счупено езиче за защита срещу презапис. В това състояние касетата е била негодна за възпроизвеждане и анализ. Тя била разглобена и лентата, ведно с носещите ролки, прехвърлени в нов корпус на касета от същия тип  VHS 180 мин. и направена в състояние за възпроизвеждане и презапис. По литературни данни, срока на годност на магнитни носители /видеолента/ от този тип, е минимум 12 години при спазване на определени условия. В процеса на изследването не са установени следи от стареене на лентата. Механичното състояние на лентата в касетата била в много добро състояние без следи от разтягане, нагъване, износване на магнитния слой. Осцилоскопският анализ на записания сигнал показва, че лентата е записвана еднократно. Съдържанието на лентата е възпроизведено на професионален тайм-лапс видеомагнетофон „Mitsubishi HS-1024“. Записът е цветен със звук, без вкопирани данни за дата и час. Записът е в три части, извършен с подвижна камера от оператор. Установено е прекъсване естествения ход на записа – изображение и звук, между първа и втора част на записа, заснет на покрива на сграда с продължителност 16 мин. 31 сек. В 02:13:06 мин. и следващия кадър 02:13:07 мин., преходът между двата кадъра е рязък и съпроводен с промяната и на звука. Осцилоскопският анализ на записания сигнал показва рязка смяна в характера на сигнала, което означава прекъсване на записа и продължаването му от друг момент. В участъка на прекъсване видеозаписа, видеолентата е механически цяла и непрекъсната, без следи от срязване, прегъване, протриване, слепване и пр. В записа не е установен интервал от време, върху който няма изображение или звук, което изключва изтриване на част от записа върху лентата. Като най вероятна причина за прекъсване на записа може да се определи извършването на монтаж и последваща замяна на оригиналната лента със записа с друга лента, съдържаща редактирана версия на записа. Повредата на корпуса на касетата е факт за увреждането и. Разкъсаният етикет на челото на касетата може да се приеме като признак, че касетата е отваряна и нейната лента е възможно да е заменена с друга. От звуковия запис не се установи наличие на репликата „Кой М. ли? А М. добре.“ И съпровождащо репликата изображение.

         Вещото лице бе разпитан в с.з. л. 838 гърба ОХ, и потвърди заключението от ДП. За прекъсване на записа най вероятно лентата е била изведена от касетата и презаписана върху друг носител и пропуснат участък, т.е. монтаж. Върху лентата няма механично въздействие и за пръв път записвана. Вещото лице не успя да отговори дали лентата, предоставена му за изследване каква марка е и дали съответства на посочения за производител произход. Върху самата лента няма надписи, сочещи производителя, такива има върху черупката- пластмасовата касета.

         Възражения на страните и анализа им за касетата.                      

         Следва да се направи разлика между записите на следствените експерименти и процесуалните изисквания за провеждането им. В чл. 166-168 НПК са очертани изискванията при провеждането на това действие. Записът по смисъла на закона е веществено доказателствено средство – чл. 125 НПК. Наличието на видеозапис не е условие за валидност на процесуалното действие. В случая следователят като орган на досъдебното производство преценил необходимостта от такъв запис, за изготвянето на който ползвал услугите на специалист технически помощник – И.Г. Ч., посочен в протоколите. От формална страна, всички следствени експерименти отговарят на изискванията на закона. Протоколите за тези действия отговарят на изискванията на чл. 128-131 НПК. Спазено е и изискването на чл. 132 НПК, при изготвянето на веществени доказателствени средства при провеждането на процесуално действие, се отразява в протокола за него или в отделен протокол, който се подписва от органа, извършил действието и специалиста-технически помощник. В един от експериментите, разследващият е ползвал такива лица – водолази от Гражданска защита Бургас, назначени като притежаващи специални познания и възможности. За тяхното участие следователят е съставил отделен протокол, различен от следствения експеримент, в който те участват- л. 32 т.6 ДП.

         Настоящата инстанция не споделя изцяло и безкритично изводите на вещото лице, свързани с прекъсването естествения ход на записа. Няма спор за този факт, както и увреждането на пластмасовата опаковка на лентата. Не могат да бъдат споделени изводите му само от това, че е направен монтаж, при който е извадено/премахнато част от съдържанието на първичния запис. Това е предположение, а не доказан на познанията на вещото лице и изведен научен извод. Няма технология, която да посочи точно дали това е първичната лента, която производителят е поставил в тази касета. Дори и да има такова заключение, то не изключва замяната им с друга от същия тип/вид лента. Записът възпроизвежда следствения експеримент. В първата част е заснето лобното място на С.и обстоятелства преди, по време и след изстрела, с който е поразен. В тази част, освен ситуирането на различните лица и предмети, операторът е заснел и покрива на блока непосредствено преди прекъсването, където продължава втората част от записа. Тези две части са непрекъснати, без интервал помежду си, както сочи в.л. Върху лентата по никакъв начин не е въздействано. По съдържание следствения експеримент възпроизвежда, веднъж резултата от огледа и показанията на свидетелите в близост до пострадалия в тези последни мигове на живота му, така и обясненията тогава на обвиняемия Б.С.. Той преразказва пред камера тези предходни обяснения, дадени на 4.12.2002 год. пред съдия и в присъствието на защитник – адв. Н., прокурор- л. 73-82 т.1 ДП. По съдържание това гласно доказателствено средство напълно съответства на визуализацията. Във втората част на записа на това действие, той дава обяснения за личното си поведение на това място и по време на извършване изстрела срещу пострадалия. Първата част на записа е на бул. „С.. С.“, а втората на покрива на блок, посочен от дееца С.. Физически преместването на хората долу на улицата не може да стане без прекъсване на записа. Няма спор, че няма изявление на следователя за прекъсването на записа и причината за това. Но липсата и не води автоматично до елиминиране записа като част от това действие. В НПК няма изискване за непрекъснатост на записа, но той следва да е такъв, щото да не дава никакво съмнение за неговата достоверност и обективност. Още повече, че по съдържание възпроизведен в с.з. запис, в края на следствения експеримент е изявлението на водещия действието, което дословно съвпада със съдържанието на протокола за този експеримент. Прекъсване на записа съответства и на задачите на това действие, очертаващо честа на провеждането му – л. 3, абзац 1 т.6 ДП.

         Записа обхваща четири експеримента, извършени в рамките на два дни. Този експеримент е от 6 март, а другите следващия ден постъпателно един след друг. Те са извършени през март 2003 година. Няма данни видеокасетата как е била опакована след записа – с подписи на следовател, оператор, поемни лица и другите, присъствали на това действие. Тя е изминала физически голямо разстояние при разглеждане делото от различните инстанции, пренасяна от различни лица. Съхранявана е била в архива на настоящия съд. Когато делото е било възобновено и започнало разследването от следовател, тя  не е приета от него и описано състоянието и. От момента на записа до изпращането и за изследване на това в.л., няма други данни за състоянието и освен протокол, подписан от подсъдимия Д.и защитник.

         Възпроизведени записите на експериментите, визуализират процесуалното действие. Всеки един експеримент започва с изявление на следователя за целта и участващите в него лица, запис на самото действие, заключителна част, в която дословно е възпроизведено съдържанието на всеки един протокол от следствените експерименти, позицията на участвалите в него и подписването на протокола от тях. Тези протоколи, като отговарящи на изискванията на закона, са доказателствени средства за извършените действия, реда по който са извършени и резултата от действието – чл. 131 НПК. Направени са снимки от специалист, които са неделима част от протоколите. По съдържание снимките съответстват на записа. Има и две скици към експеримента на 6 март – л. 20 и 21 т.6 ДП. Те са съставени от следователя и не са подписани от вещи лица. Те не отговарят на изискванията на НПК и не следва да бъдат третирани като част от това действие и доказателство за съдържащата се в тях информация. 

         В ДП след датата на експериментите, няма данни за видеокасетата, на която е бил извършен записа. Тя съпровожда обвинителния акт от 2003 год. и е предадена на съда – л. 29 ОХ 171/2003 год. и описана като „Soni“ № Е240 ВСИ3924С. Тя е съпровождала делото при разглеждането му в различните съдебни инстанции до постановяване на окончателен съдебен акт през 2007 година. След възобновяване на делото, водещия разследването следовател е изпратил касетата за изследване с постановление от 1.10.2012 година- л. 46 т.30 ДП. Доколкото в заключението на вещото лице се съдържа предположение за срива в запис на следствен експеримент от 6 март 2003 год. л. 3-21 т.6 ДП в интервала от време 02:13:06 мин. и следващия кадър 02:13:07 мин., се дължи на монтаж, настоящата инстанция приема, че видеозаписът на този експеримент не следва да се приема като част от доказателствената съвкупност от значение за решаване на делото. Това не се отнася до записите на другите експерименти от 7 март.

Изводите на това в.л. не могат да бъдат възприети като безспорни и почиващи на установените от него обстоятелства. Факт е, че има прекъсване последователността на записа от експеримента от 6 март 2003 год., факт е че опаковката на касета е увредена и не може да се установи кога, кой и как е извършил това. Това създава съмнение относно записа на това действие от 6 март 2003 год., поради което и не следва да остане в доказателствената маса от значение за решаване на делото. Но остава протокола и фотоалбума за това действие. Както и другите протоколи от експериментите и фотоалбумите към тях, като отговарящи на закона, са част от доказателствата по делото.

На 31 март 2003 год. е проведен следствен експеримент с участието на Б.С.и задача да посочи къщата, която посетил и получил пушката, с коаято извършил убийството – л. 68-73 т.6 ДП. Не е успял да отведе и посочи къщата, за която твърди в показанията си, че му е предадена пушката на престъплението. Не е посочил нито къщата или помещение, в която е станало това предаване.    

         По делото бе назначена експертиза, изследваща пушката веществено доказателство по делото и дрехи, с които е бил облечен пострадалия към момента на деянието – л. 996 – 1002 ОХ. Дрехи бяха представени от повереника на частните обвинители л. 938 ОХ- кожено яке – сн. 5 от заключението, яке „Adidas“- сн. 6, и тези по делото - бяла тениска – сн.7, бял потник – сн.10. Оръжието подробно е описано с надписите и индивидуалните характеристики. Проведена е експериментална стрелба с него с два различни боеприпаса, като патроните са вкарвани ръчно в патронника на оръжието, поради липса на пълнител. Заключават, че оръжието е годно да произведе изстрели. Оръжието е полуавтоматична пушка -  ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър 5,6 мм /.22 WMR/, с № 007599 Е, предназначена за стрелба с патрони с периферно възпламеняване кал. 5,6 мм. /.22 WMR/. С пушката могат да се изстрелят и по късите патрони с периферийно възпламеняване кал. 5,6 мм /.22 LR и .22 Short, но при тях след изстрел, гилзата не се изхвърля автоматично като при първия модел. Мерникът на пушката е отстранен, а върху горната страна на цевната кутия допълнително е монтиран оптичен прицел марка „ПО 3-9“ с №9203920, позволяващ прицелна стрелба. Пушката е годна да произведе изстрели.

         От представените за изследване дрехи се установяват нарушения в целостта на материята, кореспондиращи по местоположение с описаните в СМЕ 403/2002 год. входна и изходна огнестрелни рани на пострадалия Д.С.. Възможно е тези пробойни върху дрехите да са получени от куршум от същия калибър 5,6мм, каквито са за това оръжие.

         Вещите лица изслушани в с.з. л. 1016-1019 ОХ. В.л. изследвало пушката А., уточни, че изстрелите, които експериментално са проведени с оръжието е в стрелбище на НИКК и на разстояние 3-4м. от мишената. Вещите лица не са имали задача да извършат опити и произведат изстрели на разстояние 80м., на каквото е отстоял пострадалият от оръжието. Но с оглед на техническите характеристики на оръжието, изстреляният от това оръжие куршум притежава необходимата достатъчна енергия да нанесе поражения. Дали ще порази мишена на такова разстояние зависи от лицето, което борави с оръжието. Оптическия прицел на оръжието има възможности за калиброване, регулиране и настройки и боравещият с пушката би могъл да го регулира на необходимата дължина, за да се постигне по висока точност. От момента на произвеждане процесния изстрел, при съхранението на оръжието е възможно да бъдат нарушени зададените от дееца настройки и те да се променят и в момента е възможно оптическия мерник да не е настроен за прицелна стрелба. По технически характеристики на оръжието и оптическия мерник е възможно да се извърши прицелна точна стрелба на разстояние 80 м., но всичко зависи от опита и възможностите на стрелеца. По описаните в заключението номера и обозначения на пушката, вещите лица не са установили следи от заличаване.

         Възражението на защитата при изслушването на вещите лица, че не доказано възпроизвеждането на изстрел по време на деянието с това оръжие, тъй като не е възпроизведен експериментален изстрел на такова разстояние, е неоснователно. Това че липсва проведен такъв опит не компрометира заключението на вещите лица. От техническа гледна точка, това оръжие има всички части и елементи и е годно за стрелба, каквато е и извършена в лабораторни условия. По техническа характеристика на производителя, това оръжие е годно да порази мишена на разстояние 80 м. Това е относимо и до оптическия мерник. Всичко това се отнася до възможностите, опита и уменията на лицето, произвело изстрела. Настройката, в която се намира оптическия прибор в момента, не може да бъде изследвана дали е настроен за стрелба на 80 м., поради липса на технически възможности в страната. Но настройката от деня на деянието е могла да бъде променена при съхранението на оръжието. При това съдът прави единствен извод, съобразено и с другите доказателства по делото- протокол за оглед и други, че представената по делото пушка ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR № 007599 Е, е извършено настоящото деяние.            

         По инициатива на защитата на подс. Д., бе допусната и назначена балистична експертиза, която да извърши изследване на оръжието – веществено доказателство по делото. На вещото лице бяха поставени въпроси, така както са формулирани от защитата, и присъединен въпрос на повереник на частен обвинител          адв. К. – л. 1043, гърба и сл. Изразиха съмнение за идентичност на оръжието в настоящия момент с онова при предходно разглеждане на делото или най малкото върху него са извършени различни интервенции - изменения.

         Заключението на вещо лице балистик и трасолог  Ст. С. – л. 1063-1066 ОХ, бе изслушано и прието от съда – л.1074-1078 ОХ. В изследване на оръжието пушка ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR № 007599 не е установено промяна – преработка или доработка на цифри от идентификационния номер на оръжието, с цел промяна на заводските данни. Механични увреждания – изпиляване на ложата, са направени с цел поставяне на оптичния прицел. Те са налице и по предходна експертиза по НОХД 1148/2002 год. От комплектовката на оръжието липсват пълнител, капаче и гумен маншон за окуляра на оптичния прицел. Това са части, по които нямат фабрични номера. Другите изменения – липса на боя като индикация или върху цифрите, са резултат от изминалото време. Освен описаните изменения, върху оръжието, включително номера, не е въздействано по никакъв начин и това е номер на производител.

         Пушката е намерена при оглед на местопроизшествието от 22.11.2002 год. – л. 47-54, т.1 ДП и приобщена към веществените доказателства по делото. В протокола е описано мястото и състоянието на намиране на оръжието –л. 48 т.1 ДП, първи абзац. Пушката е описана като ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR, made in West Germani, № 007599 Е, с пълнител за пет броя патрони, и съдържащ три патрона с надпис cal.22. Оптическия мерник е с надпис ПО 3-9, 9103920 с гумен накрайник откъм приклада. В ДП са извършени няколко изследвания на оръжието от в.л. С.Ж. – т.4 л. 4 ДП – няма открити дактилоскопни следи, л. 15-22 т.4 ДП- описва състоянието и индивидуалните характеристики на оръжието, годна за стрелба, и с нея е стреляно след последното почистване без да може да се определи давността на произведената стрелба и други подробно описани в заключението. Към нея са приобщени 4 снимки, част от заключението – л. 21 т. 4 ДП. Последната е на фабричния номер, повдигнат с бяла боя и е разчитаем, ползван и от вещо лице С.. Другите заключения на Ж. са за изследване на гилза, иззета при огледа и изстреляна от тази пушка – л. 31-35 т.4 ДП. Обект на изучаване били и 45 бр. патрони – л. 24-28 т.4 ДП и заключено, че са годни за стрелба. Вещото лице е починал, страните настояваха за нови изследвания, и назначена нова експертиза, извършена от вещи лица А.А.и П.П. – л. 996-1002 ОХ. Пушката им бе предоставена за изследване и в нея оръжието е индивидуализирано -  ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR, made in West Germani, № 007599 Е – л. 996 ОХ.

         В проведен следствен експеримент и протокол за това действие – л. 7-13 т.6 ДП, на л. 9, ред 9 отгоре надолу, в началото е посочен номер на пушка. В преписа на този протокол – л. 3-6 т.6 ДП, на л.5 абзац втори, ред 3 от него, е изписан номер на оръжието – „№807599 Е“. Това е основанието на защитата на подсъдимия Д. да твърди, че това са различни оръжия.

         Няма спор, че номера на оръжието - пушката, е индивидуален и неповторим, както заявява в.л. С., е паспорта на оръжието. Настоящата инстанция приема, че е допусната грешка в преписа на протокола за това следствено действие, като неправилно е изписан действителния номер на оръжието, ползвано в опита. И той е 007599 Е ръкописно изписан в  протокол за това действие. И това е така, а не следва да се приема, че първата цифра е „8“, посочено в преписа. Първата цифра от вписания номер на оръжието е „0“, а не друга цифра. На горния ред и място, е изписана думата „вход“, като последната буква „д“ е с камшиче, което е вместено между двете нули и извивката му е върху първата нула. Линията на камшичето е непрекъсната и се вижда с обикновено око, за да е нужно експертно заключение. От там е направен грешен препис на протокола и вписан номер, който не съответства на действителния на оръжието, ползвано в това следствено действие.

         В съдебно заседание от 21 май 2019 год., при предявяване на доказателствата по делото на страните, е възпроизведен видеозапис на проведения следствен експеримент от 6 март 2003 год., втори файл на ДВД от протокола. Водещият следственото действие следовател, прочита съдържанието на протокола за това действие и посочва номера на пушката, ползвана в опита – „№007599 Е“, съответно изцяло на съдържанието на протокола л. 7-13 т.6 ДП.

         В експертното заключение на в.л. С. е изписан номер на оръжието само като цифри. В заключението на вещите лица по другата експертиза А.и П., е посочен номер - цифри и буква „Е“ накрая. Това е пълния номер на оръжието- цифрите с буквата, изписан на оръжието. Липсата и в заключението по единичната експертиза не дава основание за съмнение за различно оръжие. За изготвянето на двете експертизи, оръжието им е предоставено от съда и е едно и също. В с.з. – л. 1075 абзац втори, ОХ, съдът е изписал пълния индивидуален номер на оръжието, който е наличен и в момента на пушката.     

           Техническото несъответствие при преписа, на който се позовава защитата и прави своите заключения, че са налице две различни пушки, а не едно оръжие, е неправилен и следва да се отклони като непочиващ на доказателствата. Това е относимо и за начина на изписване на оръжието от вещите лица в писмените заключения по делото. Това е едно оръжие, а не различни пушки.

         По делото бе назначена и приета към доказателствата петорна съдебно балистична експертиза – л.1031-1033 ОХ и скицата към нея л. 1013 ОХ. Вещите лица, с изключение на Ст. С. – експерт криминалист, са участвали в проведения следствен експеримент на ДП л.3-21 т.6, на 6 март 2003 година. В момента на изстрела пострадалият С. се намирал на десния тротоар и на един метър от десния бордюр на бул. „С. С.“ гр. Бургас. Разстоянието от мястото, от където е възпроизведен изстрел, посочено от осъдения Б.С. – покрива на Бл. ** между вх. * и *, на 1,40м. от северозападната част на покрива, по наклона на блока е 81,98м. и хоризонтално 79,01м. Траекторията на изстрела е 15 21 43 градуса. По кожата на гърба на С., на около 145 см. над петата вляво има входна рана, а по предната повърхност на лява гръдна половина изходна рана  с продълговата форма на около  134 см. над петата с продълговата форма. В момента на изстрела пострадалият е бил с гръб към посоката на изстрела. Иззетата като веществено доказателство пушка -  ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR, made in West Germani, № 007599 Е с монтиран оптически мерник- черен на цвят, с гумен накрайник към приклада, със символ в средата на мерника „О“ и надпис ПО 3-9“ №9203920“ може да се води точна прицелна стрелба. Приложена е и скица на произшествието, изготвена от в.л. Т.И., присъствал по време на експеримента.

         На основание чл. 283 НПК бяха прочетени протоколите от различни следствени действия и другите документи. В деня на убийството 21 ноември 2002 год., от 18.00 ч. до 18.55ч. е извършен оглед на местопроизшествието на бул. С. С.“ – лобното място на пострадалия С.и изготвен фотоалбум – л. 38-42 т.1 ДП. По късно същия ден, пред полицейско управление, е извършен оглед и на автомобил „Мерцедес“, с който пострадалият е откаран от мястото на прострелването до болницата от свид. В.Х.- л. 43-46 т.1 ДП. Описани са намерените в него вещи – оръжие пушка тип помпа, патрони, мобилен апарат. Описано е и черно кожено яке, с което пострадалият  бил облечен в момента на поразяването му, по късно подложено на изследване. На 22 ноември 2002 год. е проведен оглед на покрива на бл. **к-с „Б. М.“ гр. Бургас, между вход „*“ и „*“- л. 47 – 54 т.1 ДП. В него е описано точно състояние на заварените вещи и иззети в резултат на огледа предмети от това място -  ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR, made in West Germani, № 007599 Е с монтиран оптически мерник, пълнител с три патрона, един патрон, изведен от цевта, картони, тъмно син сак, работна куртка, отвертка, полиетиленов плик, памучни платове 2 бр. На 28 ноември 2002 год. е извършен допълнителен оглед на покрива – л. 55-59 т.1 ДП. Тогава е намерена гилза във водостока на блока. На 7 март 2003 год. – л. 13 т.3 ДП, е извършено изземване на частици от покрива на блока, представени за изследване на вещи лица. Извършени са претърсвания и изземвания в административна сграда на фирма на пострадалия в ***, - л.4-7 т.5 ДП, във вила на пострадалия – л.13-17 т.5 ДП, извършени следващия ден след убийството. Извършено е претърсване и изземване в дома на Б.С. ***, к-с“И.“ за времето 14,30-16.10ч., след предварително съдийско разрешение от 2.12.2002 год. – л.18-21 т.5 ДП.  На Б.С. е извършен личен обиск на 3.12.2002 год. с предварително съдийско решение от 2.12.2002 год. – л. 23 и 24 т.5 ДП за времето 17.00 - 18.00ч.  С разрешение от 2.12.2002 год., на 3.12.2002 год е извършено претърсване и изземване от автомобила на Б.С., намиращ се в *** – л. 29-34 т.5 ДП. На 5.12.2002 год. е проведено претърсване и изземване в дома на С.Н. *** – л. 39-43 т.5 за времето 17,40-18.55 ч. и описани иззетите вещи, с последващо съдийско одобрение на 6.12.2002 год. в 13,40ч. На 5.12.2002 год. е извършен оглед на бензиностанция „Лукойл“ на изхода от Бургас за Слънчев бряг л. 46-51 т.5 ДП. На 5.12.2002 год. е извършен и оглед на входната врата на вход * на бл. ** к-с“Б. М.“, когато е иззета цялата врата. Т.Н. е с повдигнато обвинение от 6.12.2002 год. л. 90 т.1 ДП, и на 7.12.2002 год. е извършено претърсване и изземване на къща в с. Ветрен, с последващо съдийско одобрение –л. 67-75 т.5 ДП. Всички тези процесуални действия са извършени при спазване изискванията на НПК с участието на поемни лица и технически помощници, където било необходимо, а протоколите са оформени съобразно изискванията на закона чл. 128-130 НПК и са доказателствено средство – чл. 131 НПК за извършените действия и събраните доказателства. В т.6 ДП са протоколите от проведените следствени експерименти, отговарящи на изискванията на НПК и са доказателство за тези действия и резултата от тях. По искане на водещия разследването, в делото са приложени множество документи от банки за сметките на тримата обвинени към него момент лица Д., Н.и С.. В т. 9 ДП,  л.6-42 справка за разговорите по мобилен телефон от Б.С., ползващ по това време №087 513021, както и справки от разговори на други  мобилни телефони, находящи се и в т.10 ДП. В т.11 ДП са заключителните документи от разследването през 2002 год. и предаване делото на прокурор и съда за разглеждане. В него се съдържат множество писмени документи, приобщени към доказателствата по делото, по инициатива на страните и от значение за делото. В т.12 ДП се съдържат различни процесуални документи и това е обема от доказателства на делото, събран в досъдебното разследване и проверен пот съда. Следващите материали от ДП, са събрани в разследването след възобновяване на производството през 2012 година. Том 13 ДП са копия от различни актове на съдилищата. Т.14 ДП са документи за издирването на Т.Н.и П.Д., съдебни документи. Т. 15 ДП са разпитани свидетели, процесуални документи, други такива от общината, свидетелство за съдимост на Д.и други. Т.16 ДП, действия по разследването, л. 40 – копие от изпълнителен лист по влязлата в сила присъда, която е осъдила С., Д.и Н. да заплатят на пострадалия Й.Д.С. сумата от 40 000 лв.,копие от изпълнително дело,  л. 53 изп. Лист от присъдата в полза на Р.С.и присъдените и 40 000 лв. неимуществени вреди и 3000 лв. имуществени вреди и копие от изпълнителното дело, с което сумата погасена. Други съдебни документи. В т.17 съдържа процесуални документи, а следващия са копия от ОХ 171/03г. и документи по издирването на Д.и други. Т. 19 е копие от ВНОХД 66/06 год. на Апелативен съд Бургас.  Том  20 е копие от касационни дела по това производство. Том 21 е копие от ВНОХД 41/05 год. на Апелативен съд Бургас. Том 22 е копие на КНД 383/07 год. на ВКС. Том. 23 – копие на ВНОХД 66/06г. на БАС. Том 24 – копие па НД 3151/11 год. на ВКС. Том 25 различни документи от регистри, служби по земеделие от региони в страната, процесуални документи. Том 26 ДП съдържа документи от различни банки в страната, свързани с Д.. Том 27 съдържа протоколи за предявяване на разследването на Д., процесуални документи. Том 28 ДП – процесуални документи, копия от материали по предходни наказателни производства, справки, процесуални документи. Том 29 съдържа копия от документи по издирването на Д., решение на съд от предаващата държава Португалия, други съдебни документи. Том 30 съдържа протоколи от процесуално- следствени действия, процесуални документи. Том 31 – процесуални документи. Том 32 – процесуални документи, протоколи за предявяване разследването на Д.. Том 33 – процесуални документи. Том 34 – процесуални документи, протоколи за предявяване разследването на пострадали. Том 35 – писма, процесуални документи с Н., протоколи за предявяване на производството на обвиняемите и пострадалите. Том 36- процесуални документи, писма.      

         При внасяне делото за разглеждане от съда с обвинителен акт, са приложени веществени доказателства, изброени в 72 пункта. След влизане на присъдата в сила, съобразно постановеното от съда, повечето доказателства са унищожени, други върнати на наследниците на пострадалия. С настоящия обвинителен акт са посочени 9 пункта веществени доказателства – пушката с оптичен мерник, 35+8 патрона, различен калибър и марка, сумата от 3900 долара. Всички останали по списъка на обвинителния акт от ОХ 171/03г. са били унищожени. С влизане на присъдата в сила, с писмо от 7.11.2007 год. – л. 364 ОХ 171/03г. съдът уведомява Агенцията за държавни вземания за постановеното отнемане на вещи. Адресатът отговаря, че част от веществените доказателства, следва да бъдат унищожени л. 383 ОХ 171. Има съответна резолюция на съдия-докладчикът по делото от 14.01.2008 год. да бъдат унищожени част от веществените доказателства. Пушката с оптическия мерник, боеприпасите, са били на съхранение в МВР, а парите в банков сейф. Другите предмети – оптичен диск, кутия за видеокасета, видеокасета ВХС, оптимчен носител ДВД и плик, чрез който е предоставена за изследване на вещото лице видеокасетата.

         Защитата на подс. Д. представи писмени доказателства, приети по делото. Повечето са процесуални документи на съда и прокуратурата, по които има произнасяне. Молба на Д. до Главния прокурор №11080/2014 год.; Отговор на зам. Главния прокурор №11000/2012 г. от 3.11.2014г.; Молба на Д. до зам Главния прокурор от 1.12.2014г. и отговор от завеждащ отдел „Специализиран“ от 15.12.2014г.; Разпореждане 165 от 17.10.2014г. на БОС; частен протест на БОП от 12.11.2014г.;Определение 47 от 13.01.2015г. на БАС,;Разпореждане от 20.01.2015 г. на БОС,; писмо на БОП до БОС от 9.12.2015г.,; писмо на БОП до БАС чрез БОС от 9.2.2015г.,; Разпореждане 25 от 10.02.2015г. на БОС,; Писмено становище на АП Бургас до БАС от 18.02.2015г.,; Разпореждане 8 от 18.02.2015г. на БАС,; Частен протест на БОП от 19.02.2015г.,; Обявление на БАС от 30.03.2015г.,; Разпореждане от 20.04.2015г. на БОС,; Протокол по НОХД 915/2014г. на БОС,; Молба на Д. до ИВСС от 29.01.2015г.,; Становище по сигнал на ИВСС от 13.03.2015г. – л. 1125-1191 ОХ.

         Това са процесуални документи на различни съдебни инстанции и прокуратурата, по които има произнасяния и допринесли за движението на процеса в съдебната му фаза. Имало е произнасяне по различни конкретни процесуални проблеми, намерили решение по установения от закона ред. Другите приложени документи – молби до Главния прокурор и ИВСС, също, по съответния ред, са получили отговор на поставените в тях въпроси. 

         Защитата на Н. също представи писмени доказателства – трудов договор на подсъдимия, удостоверение за назначаването му на безсрочен трудов договор- л. 1115-1117 ОХ. Това са документи, свързани с личността на подсъдимия Н., за трудовата му ангажираност към настоящия момент.

         Прокуратурата също представи писмени доказателства по делото – л. 1091-1104 ОХ – Писмо на главна дирекция „ИН“ за Д.и Н. за срока на пребиваването им в затворите,; Писмо на СГП за незабавно освобождаване на Н. от затвора,; Писмо от 19.02.2012г. на ГД „ИН“ относно Н.,;Препис от постановление на СГП от 18.02.2014г. относно Н.,; Писмо на ГД „ИН“ от 4.4.2019г. за Б.С.,; Писмо от ОС Стара Загора ведно с препис от протокол по НОХД 215/2015г. относно Б.С.,; Копие на споразумение по НОХД 809/13г. по описа на БРС, с обвиняем А.К..

           Предоставените от държавното обвинение писмени доказателства съдържат данни за престоя на подсъдимите в местата за лишаване от свобода, постановление на СГП свързано с решение на ВКС, с което е отменена присъдата на Н.и разпореждане за освобождаването му от затвора. Има и копие от протокола на съдебно заседание, на което е постановено УПО на Б.С.. Мотив за това е доброто му поведение при изпълнението на наказанието лишаване от свобода, както и отношението му към извършеното престъпление. Споразумението между прокурор и А.К., одобрено от съда, дава основание на касационната инстанция, да отмени присъдата на Н..

         Всички писмени доказателства, представени от страните, съдържат данни за подсъдимите и техните действия по делото, изразило се в подаване на молби по лична инициатива или постановяване на решения по различни проблеми, постановени от прокуратурата и съда. Имат значение за допълване общата картина на личното им поведение, но сами по себе си тези документи нямат връзка с предмета на доказване по това производство. Никоя от страните не оспори тяхната истинност. Съдържащите се в тях данни намират потвърждение в показания на свидетели, обяснения на подсъдимите, другите доказагелствени средства по делото. 

         С оглед на горното съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:

         Към процесния период подсъдимите Д., Н.и свид. С. поддържали връзка помежду си. Познавали и пострадалият С., около когото също се оформил приятелски кръг. Някои от най близките приятели на последния били съученици на Д. от спортно училище. По това време С. развивал успешен частен бизнес чрез фирма за преработка на месо „Д.“, еднолична собственост. В други икономически проекти, посочено по горе, имал съдружие с други лица – М.Г.и С. Т., но без да развиват почти никаква дейност.

         Между Д.и С. се породили и с времето развили недобри отношения, изразили се в размяна на словесни оценки, закани и обиди от подсъдимия към пострадалия.

         В края на 2000 год. свид. Т.С. имал повод – раждане на дете, и организирал събиране с приятели в ***. Присъствали хора от близкото му обкръжение – С., М. Г.и други. През цялото време пострадалият бил в сепаре заедно с М. очите. Д., придружаван от Н., посетили това заведение след началото на празненството, останал на стол на бара, спътника му бил наблизо. Всички се познавали. Възникнало сбиване между М. Г.и Д.. Първият му скочил в гръб, докато стоял на барплота, паднали на пода. Намесили се и други хора. В това време С. останал на място. Подсъдимият Д. обяснява, че имало конфликт между собственика на заведението и М. очите. Бил изненадан от атаката в гръб от М.Г.. Конфликта бил бързо потушен.

         През януари 2001 год. избухнал взрив пред бар „Ф.“ гр. Бургас, при който били убити двама човека- Д.К. и Д. К., близки на Д., а самият той пострадал. С тях бил и подс. Н., който не пострадал от взрива и откарал до болница Д., направил всичко да помогне на приятеля си.

         След случая в бар „Ж.“, пострадалият С. заминал за Будапеща при познат свид. А.К., както заявява свид. Р.С., по бизнес дела. Останал дълго, през което била случката в бар „Ф.“. Появили се статии и съобщения по вестници, уличаващи пострадалия като организатор на  покушението срещу Д.и хората му. След тези събития заплахите на Д. против С. зачестили, негови близки го уведомявали за това агресивно отношение, породило страх, споделен с най близките.

         В разпита от 4.12.2002 год. като обвиняем С. дава обяснения за отношенията си с Д.. В разговор помежду им от април 2002 год. подсъдимият поискал от него да извърши убийство на С.и причина за това бил взрива пред бар „Ф.“. Срещите и разговорите помежду им продължили в дълъг период от време, в които, както твърдял обвиняемия С., за да го мотивира, му предложил 50 000 лева, а по късно увеличил на 100 000 лева. Водили и разговори, свързани с подготовката и начина на извършване на убийството. Извършителят получил от Д. пари, за да покрие разходите си в това време, учебник по криминалистика, за да научи начините, по които би могъл да заличи следите при извършване на убийството.

         В този период С. ползвал лек автомобил „Фолксваген Голф“ А **** АН. Юни-юли 2002 год., колата била открадната от паркинг пред блока, в който живеел. За кражбата не е подавал заявление в полицията, а споделил с подс. Д.. Последният използвал познанствата си в криминалните среди и разпространил информация, че искал автомобила с вещите в него да бъдат върнати обратно - неустановен по делото пистолет, оптически мерник и други. Р.Ц. уведомил А.К. за автомобил. Д.В. установил, че колата се намира у Р. от Пловдив  и оставена на паркинг зад билкова аптека в ***. По този повод с него се свързали свид. К.и Х.И., че ако искат колата обратно, трябва да платят 1000 лева. Последните настояли редом с колата да бъдат върнати и вещите в нея.

         Междувременно свид. С.в разговор със свид. Р.Ц. разбрал за кражбата на този автомобил. Отишъл специално в дома на С.и му споделил наученото за колата и къде се намира. Под прикритието на нощта, двамата открили автомобила. С. останал навън, за да осигури периметъра, а пострадвалият влязъл и с ръкавици претършувал. Под седалката на водача намерил чантичка с пистолет „Макаров“ с патрон в цевта и свален предпазител, дръжката на който била увита с грапава лента, да не оставя следи. На задната седалка намерил шушлеково яке и увит в нея оптически мерник и фотоапарат с калъф. Оставили всички вещи в колата, взел само фотоапарата. Върнали се обратно в дома на С.и обадил на свид. Д. Х. – по това време началник на охрана, живущи в един вход и блок. Пострадалият разказал за установеното. Следващия ден на път за работа Х. се отбил във фотоателие и лентата от апарата била проявена, след което върнат обратно в „Голфа“ с нова лента. Снимките след убийството Х. предал на свид. Б. заедно с лист хартия и изписан номер на автомобил, приложени по делото. На фотосите били фиксирани места, които идентифицирали като участъци на пътя за с. Банево, в което С. имал вила.

         Свидетелите К.и Х.И. уговорили среща за даване на откуп 1000 лева и получаване на колата. Свид. С. бил с Д.В. „Р.“ и отишли на уговорената среща. С. останал в колата и се прикрил да не го видят, познавал К.и И.. В. споделил, че откупа се увеличил на 1500 лева. Те се обадили на Д., който разговарял и с В.. Разбрали се колата да излезе на „светло“ с вещите в нея. След срещата В. споделил за случилото се на С., наблюдавал срещата и видял ръкомахания, разговори по телефон. Мястото на срещата била в близост до въпросния автомобил и след получаване на парите, К. проверил съдържанието на колата и вещите. По късно колата върната на Б.С..

         Разпитан в настоящото производство като свидетел Б.С. обяснява сагата с ползваната кола по друг начин. Потвърждава отнемането ѝ, но това било замислено и инсценирано от М. Г., целта на което била проверка реакциите на други хора и по специално Д.. Като реагирал последният, хората ще останели с впечатление за обвързаността му с колата и насочени усилията към него, а не към Г.. Извън твърденията с показанията си за събитията около ползвания автомобил „WV“, в процеса няма доказателства в подкрепа на такава версия. За обратното, кражбата на ползвания автомобил и вещите в него, както и свързаните с това събитие лица и действия, безспорно са установени.   

         В съдебното следствие се потвърдиха и събитията около рекламен билборд в този период. Свид. Р.Й. имала сключен договор за изграждането в ***  на изхода за С.. В процеса на реализиране на строежа възникнал конфликт между нея и С., който имал рекламно съоръжение на това място. Според преценката му, новия ще ограничава и пречи на неговия. Предприел действия, на място препятствал работата. Това мотивирало Й. да се отнесе до полицията. В този период получила множество заплахи от С. по телефон, който посетил офиса ѝ в стремеж да я разубеди. Свидетел на заплахи станал малолетния тогава син свид. И.П.. По съвет на различни хора, Й. потърсила съдейдствие от подс. Д.. Двамата се срещнали в заведение, споделила неволите си, а подсъдимият посъветвал да се отнесе към полицията и с което отношенията им приключили.

         Свид. П.Р. до април 2002 год. работел при С.. Следващия месец започнал работа в друга фирма, а по късно личния му автомобил бил опожарен и съмненията се насочили към бившия работодател. Разговарял с „Т.“ и  чрез него се срещнал с подс. Д.в стая на хотел „Б.“ гр. Бургас. В разговора се включил и служител на икономическа полиция, на които споделил мнението си за предходната работа. Септември 2002 год. Р. се срещнал със С.и предложил да се върне на старата работа, но отказал. Отрекъл за среща с Д..     

         През септември 2002 год. С. започнал строителство на сграда на бул. „С.. С.“, срещу ТОХ в ***. Ангажираността му изисквала да бъде на строежа. В този период забелязал честото присъствие на Б.С.. Двамата живеели в един блок и се познавали добре, но не са имали лични отношения. С. добре знаел, че колата и намереното в нея оръжие и фотоапарат, се ползвала от С.. Това още повече засилило подозрителността, че очаква да му се случи нещо. Хората около пострадалия знаели, че С. гравитира около Д., често виждали лекия автомобил „WV“ в района. С. наел лична охрана - свид. И.К.и Д.В.и инструктирал, като насочил вниманието им към извършителя. В. често забелязвал С.и колата му в района, отбивал се при ключаря К.. Дни преди убийството, 18-19 ноември, С.и С. се срещнали случайно в близост до офис на мобилен оператор. С. бил сърдечен, здрависал и потупал по рамото С. без да се задържа. След убийстовото предполага, че потупването по тялото било с цел да установи дали С. не носи предпазна жилетка.

         В предходното разглеждане на делото и в разпита си като обвиняем от 4.12.2002 год. Б.С. дава подробни обяснения за снабдяването с пушката и принадлежностите към нея, с която е извършено убийството, за предхождащи това събитие отношения с подс. Д., разговорите и обсъжданията, свързани с избор на място за стрелба. Тримата посетили наследствен имот в *** с лек автомобил С ****. В помещение видял оръжието и принадлежностите, върнали се обратно в ***, а по късно придружаван от Н. се върнали в имота и взел пушката и принадлежностите ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR, made in West Germani, № 007599 Е, с пълнител за пет броя патрони, и съдържащ три патрона с надпис cal.22, оптически мерник с надпис ПО 3-9, 9103920 с гумен накрайник откъм приклада, намерени при огледа на местопроизшествието.

         В настоящото производство се установи, че по молба на Д., Н. се срещнал с непознати за него хора, пътуващи с лек автомобил, на кръстовището за с. Миролюбово, област Бургас, които му предали чанта с вещи, без да го уведомяват за съдържанието или други подробности. Пренесъл я в наследствения имот в с. Ветрен и по късно заедно с Д.и С. се върнали за нея. В стая останал настрани. Не е могъл да възприезме съдържанието на чантата, видял нещо като стъклено, нищо повече. Чантата взел С.и повече не я видял. Никога не е предавал на Б.С. оръжие, пушка или друго. За предаването на чантата вършел услуга на Д., нищо повече.

         Разпитан като свидетел по настоящото дело Б.С. дава друга версия, различна от приетата за доказана в предходното наказателно производство, М. Г. го снабдил с оръжие и замислили убийството.

         Около полунощ на 20/21 ноември 2002 год. С. оставил сак с вещи – оръжието с пълнител и боеприпаси, отвертка, куртка, памучни парцали, картон и прозрачен плик с червен пипер. С помощта на отвертка отворил входната врата на вход * бл. ** к-с „Б. М.“ гр. Бургас. Не бил забелязан от никого и оставил вещите в подпокривно пространство. Следващия ден около 11-11,30ч. пристигнал с автомобил „WV“ А **** АН и паркирал пред блока. Посетил кафе „М.“, изключил мобилния телефон и качил на покрива. Взел от оставения предната нощ сак работна куртка и облякъл, с отвертка сглобил пушката. Взел плик с червен пипер и излязъл на покривното пространство, застлал картон, легнал върху него. Между парапета на покрива и пода се образувал процеп, позволил в легнало положение да наблюдава и намести пушката за стрелба. Няколко часа изчакал на това място.

         Придружаван от свид. Х.и свид. И.К., през по голямата част от деня били на строежа на бул. „С. С.“. На него работели хора от Враца, пристигнтали същия ден - свид. М. М.и И.И.. Работодателят по уговорка приел задължение да ги устрои с квартира. Около 16,30ч. С., шофьора и охраната, излезли пред строежа на булеварда. Пострадалият и свид. Е.В. – негов кум, разговаряли и се разделили, като свидетелят влязъл в колата си. С. се доближил и почукал на прозорец и помолил да се върне и поеме задължение да устрои работниците с квартира. Събрали се всичките – шофьора, охраната, В., новите работници, в близост до офис на мобилен оператор. С. разговарял с В., Х. на метър и с лице към тях, а К. бил зад кола.

         Б.С. наблюдавал ситуацията от блока, свечерявало се. Прокарал пушката между процепа подготвил се за стрелба, прицелил в С.и възпроизвел изстрел в момент, когато бъркал в джоб за телефон. Хората до пострадалия дочули звук, подобен при употреба на пиратка, но по слабо и приглушено. Изстрелът попаднал в тялото на пострадалия, който приклекнал до паркирана кола. В. също приклекнал, другите се изплашили. С. се изправил, направил няколко крачки към офиса на мобилния оператор и паднал на земята. Х. бил до него и извикал за помощ. К. преценил, че се случило нещо лошо и  сигнализирал Бърза помощ. Извадил пистолет, заредил го и се насочил към ресторант „М.“ на отсрещната страна. Обиколил наоколо и върнал обратно. Х. с неустановен по делото човек, пренесли С. към задната врата на колата. На място се появил М. Г.и като го видял, Х. извикал за помощ. Заедно настанили пострадалия на задната седалка. К. се върнал, когато С. бил настанен в автомобила. Качили се и тръгнали за болницата. В спешен център е приет от лекарски екип. Няколко минути по късно съобщили, че С. починал. Той е получил единично пронизващо огнестрелно нараняване с вход на гърба вляво на около 145 см. височина от петата и изход на 134 см. от петата по предна повърхност на гръдния кош вляво, като проектила е преминал през белия дроб и сърцето, което е и непосредствена причина за смъртта, установено от съдебно-медицинската експертиза. От изследването на комплексната експертиза е установено и разстоянието между пострадалия и оръжието – 81,98 м. с траектория на изстрела 15,21,43 градуса, резултатите от експертните заключения посочени по горе.   

         След изстрела С. изтеглил пушката назад и оставил, приклекнал, посипал мястото с червен пипер и изтеглил през капандурата. В подпокривното пространство се преоблякъл и поставил кутрката в сак и поръсил с червен пипер за заличаване на следите, която спуснал в шахта. При излизането от входа на блока, бил забелязан от свид. Ш.. Качил се на ползвания лек автомобил „WV“ и потеглил. С. бил сам. Прибрал се в дома си и преоблякъл, дрехите и обувките поставил в торби и заминал за гр. Ахелой, по пътя се отбил на бензиностанция в ***, където изхвърлил ръкавици. Отбил се в дома на свид. С.Н., почистил и изкъпал. По късно с колата отишли в гр. Несебър. Спрели на паркинг до  провлака, където С. взел от багажника шомпол за оръжие и пълнител и изхвърлил в морето. В новата част на Несебър, на ул.“Д.“ в близост до дом №**, в контейнер за смет, изхвърлил торбите с обувките и дрехите. С.и приятелката му върнали в *** и посетили заведение, на няколско пъти се обаждали по телефон на подс. Н., който в това време се намирал в полицията. Следващия ден Д. напуснал страната и от образуване на досъдебното производство до постановяването на осъдителна присъда, делото е разгледано задочно за него.

         В деня на убийството е извършен оглед, където се намирал пострадалия в момента на прострелването му, автомобила му пред полицейско управление. На 22 ноември 2002 г. било установено мястото на произвеждане на изстрела и открито оръжие и принадлежности към него, картона и други обстоятелства, подробно описани в протокол.

         С. попаднал в полезрението на полицаята, като резултат от целенасочена работа и задържан на 3 декември 2002 год. Проведена среща/беседа между него и свид. Б.. Следващия ден затвърдил обясненията си в разпит пред съдия за личното участие и действия в извършеното убийство, връзката с други лица.

         На 6 и 7 март 2003 год. са проведени няколко следствени експеримента с участието на Б.С. - л.3-52 т.6 ДП. Първият е на мястото на убийството, като в това действие взели участие свидетели, присъствали на място по време на убийството, посочени в протокола. Установено е мястото и позицията на тялото на пострадалия С.в момента на прострелването му и мястото на стрелеца и възможността за възпроизвеждане на изстрел. С. експериментално посочил мястото, където се установил на покрива и действията преди, по време и след изстрела. От различни замервания, вещите лица по комплексната експертиза установяват разстоянието от пушката до жертвата, наклона на изстрела. Деецът посочил и мястото на което паркирал ползваната лека кола. В следствените експерименти следващия ден, е проследен маршрута на движение на Б.С. след напускането на местопроизшествието до дома в *** и след това мястото до бензиностанция, където изхвърлил ръкавици. На втори експеримент е посочено мястото, на което изхвърлил шомпол и пълнител в гр. Несебър, а следващия – мястото на контейнера, където изхвърлил торбите с дрехи, ползвани по време на убийството.      

         На 31 март 2003 год. е проведен следствен експеримент с участието на Б.С., целта на която била да посочи къщата, от която получил оръжието на убийството. Деецът не е могъл да посочи къщата.

         С присъда 46 от 9 март 2007 год. на Апелативен съд Бургас, в съучастие Б.С.С.- извършител, П.Н.Д. подбудител и помагач, и Т.Г.Н.- помагач, са признати за виновни в това, че на 21 ноември 2002 год. предумишлено лишили от живот Д.Г.С. - престъпление по чл. 116 ал.1 т.9 и вр. чл. 54 НК осъдил – вр. чл. 20 ал.2 НК Б.С.С. на двадесет години лишаване от свобода; във вр. чл. 20 ал.3 и 4 НК П.Н.Д. на двадесет години лишаване от свобода и вр. чл. 20 ал.4 НК Т.Г.Н. – 16 години лишаве от свобода.

         На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК на Б.С. е наложено общо наказание с присъдата против него по НОХД 171/03 г. на БОС – двадесет години лишаване от свобода.

         Определен режима на изпълнение на наказанията.

         Съдът, постановил присъдата е квалифицирал деянието на С. като предумишлено убийство. В дълъг период от време извършителят и Д. водили разговори, които в крайна сметка довели до убеждаване и склоняване на извършителя да извърши намисленото убийство. Това не е станало в една среща между двамата, а постепенно във времето, като за убеждаването на дееца са били обещани и пари при изпълнение на убийството. Подбудителят използвал затрудненото парично положение на С.и успял да го убеди с обещано парично възнаграждение. Впоследствие отношенията между двамата преминали в обсъждане на начините за извършване на намисленото престъпление. Изследвайки гласните доказателствени средства – обясненията на подс. С. от 4.12.2002 год., съдът достигнал до извод, че кражбата на ползвания от С. автомобил и вещите в него, са част от подготовката на намисленото от двамата убийство. Намерения в автомобила фотоапарат и снимките в него, както и идентифициране на сниманите участъци, сочели на наблюдение над пострадалия в този период. Включването на Д.и Н.в откриването и връщането на автомобила сочат на директна връзка с извършителя и отношение към намисленото престъпление. В заключенията си съдът ползвал позицията на свид. К., за която впоследствие е осъден с влязла в сила присъда за лъжесвидетелстване. Прието е, че предаването на оръжието от подбудителя на извършителя е станало в къщата на Н.в с. Ветрен.  Срещите ставали само между двамата без присъствието на трети лица. С напредване на разговорите Д. предал на С. учебник по криминалистика да се подготвя и убедоми за начините на заличаване на следи от местопрестъплението. Последният не е имал личен мотив да извърши убийството, това се отнася до Д..

         Настоящата инстанция не намира за необтходимо пълно повтаряне мотивите и изводите на предходния съд и сега.       

         Преди да се пристъпи към оценка на доказателствата и доказателствените средства по настоящото наказателно производство, е необходимо да се съобрази следното:

I.1.Посочено по горе, против Б.С. има влязла в сила присъда, с която е признат за виновен като физически убиец на Д.С.. Това е от съществено значение за оценката на доказателствата и доказателствените средства и по настоящото дело. Във връзка с предходното разглеждане на делото, това вече е сторено и по силата на закона осъждането и мотивите към него имат задължителна сила за изпълнение и спазване. Според настоящата инстанция, това се отнася както за правото, така и за фактите. В противен случай би се допуснало нарушение на принцина non bis in idem. Това би поставило под съмнение последиците от осъждането. А присъдата е в неделимо единство с мотивите към нея. При предходното разглеждане на делото са приети за доказани фактически обстоятелства и призната вината на С., както и индивидуализирано наказанието. Обвинителния акт, с който е образувано настоящото съдебно производство, почти не се различава от същия, когато делото е разгледано от съда и постановена осъдителната присъда за Б.С.. В чл. 413 ал.2 НПК е посочено, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите – извършено ли е деянието,; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Обвинителния акт е процесуалният инструмент, който определя рамките на процеса. С този обвинителен акт се предлага на съда да извърши цялостно разследване деянието – убийството на Д.С.и свързаните с това събитие лица. С него не се отчита обстоятелството, че има влязла в сила присъда, а към настоящия момент и изтърпяно наказание от С., за да се определи точно предмета на това дело. Настоящата инстанция е на мнение, че изхождайки именно от този принцип, е недопустимо да се поставят под съмнение приетите за доказани фактически положения, отнасящи се до дейността на С.. Отменени са присъдите за неговите съучастници – подбудител и помагач, и предмета на настоящото наказателно производство не би следвало да излиза от тази казуистика – правна и фактическа. Според настоящата инстанция е недопустимо, редом с процесуалната дейност, свързана с Д.и Н., да се прави ревизия и на действията и поведението на С. изцяло. Дейността и приноса на тримата е преплетена, но има и факти, които се отнасят и свързани само със С.. Обратното би означавало настоящата инстанция да има правна възможност да провери присъдата с мотивите към нея на апелативна инстанция, така и да подложи на анализ и проверка решението на касационната инстанция. Това само по себе си е недопустимо. Доказателствата и  приетата за установена фактическа обстановка, отнесени към престъпната дейност на С., са от съществено значение и по настоящото дело. Фактическите констатации на личната дейност на осъдения С. не могат и не трябва да бъдат предмет на настоящото производство, респективно да бъдат подлагани на нов независим анализ и оценка. Като инстанция по фактите и правото, следва да се направи това разграничение. Обратното е нарушаване принципа не два пъти за едно и също нещо, с оглед единството между присъда и мотиви. С оглед на горното при настоящото разглеждане на делото констациите, свързани с престъпнранта дейност на С. само са акцентирани доколкото то е основното събитие, е подбудитеската и помогаческа дейност мотивират и улесняват извършването му.

Формата на съучастничеството на Д.в общата задружна дейност с Б.С.и Т.Н., е: а/ подбудителство, изразило се в умишлено склоняване и убеждаване на Б.С. умишлено да умъртви Д.С., като убийството е извършено предумишлено, и б/ помагаческа дейност за извършителя, изразяваща се в набавяне на средства – сумата от около 3000 лева, малокалибрена пушка ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR, made in West Germani, № 007599 Е, 5 бр. патрони, калибър 22 „Магнум“ за пушката, даване на съвети и указания на Б.С. за начина на действие при извършване на престъплението и за заличаване на следите след извършването му.

Н. е с обвинение затова, че като помагач в съучастническата дейност с Б.С. – извършител и П.Д. – подбудител и помагач, умишлено улеснил предумишленото убийство на Д.С. чрез набавяне на средства – на неустановена дата съхранявал, предал и пренасъл оръжието – малокалибрена пушка ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR, made in West Germani, № 007599 Е с монтиран оптически мерник, пет бр. патрони, калибър 22 „Магнум“, с два пълнителя за пушката, ползвана от С. при убийството, както и че на 25.11.2002 год. предал на Б.С. сумата от 10 000 щатски долара в левова равностойност 19 745,90лв.

В подкрепа на този подход е и присъда 18 на САС по ВНОХД 394/2016 год. Съучастничеството на тези двама подсъдими с извършителя С. следва да бъде доказано по несъмнен начин съобразно изискванията на чл. 303 НПК, наличие на задружна дейност под съответната форма и съдържание и конкретен принос в постигане на общата цел – убийството на Д.С..             

         2. Според настоящия съдебен състав, обясненията на Б.С. от 4.12.2002 год. в ДП е от изключително значение при решаване въпросите от фактическа и правна страна. Няма спор за наличието на две различни процесуални качества на С. – обвиняем и свидетел, разпитан по съответния ред, които са източник на информация за извършеното престъпление и приобщаването им или не към обема доказателства, са от съществено значение за решаване на делото. Законът – чл. 281 ал.2 НПК дава възможност за прочитане обяснения по дело, когато свидетел се разпитва на основание чл. 118 ал.1 т.1 НПК. Приложното поле на тази възможност е силно ограничена от позитивната правна уредба, съдържаща се в три хипотези. Условието на приложението е физическо лице в по едно дело да има две различни процесуални качества, да има противоречиви сведения от съдържателна страна в обясненията и показанията, да е спазена процедурата при провеждане на тези разпити.

         Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила - чл. 14 ал.2 НПК. Елиминирането само на това основание – различно процесуално качество на едно лице, на вече събрана по реда на закона информация от значение за правилното решение на делото, е в противоречие с това позитивно правно положение. Ако това е така, то такава норма- съответно правна възможност, не би съществувала в закона, за да няма различни тълкувания и приложение на едно и също правило. А с едно такова решение се постига именно този ефект – предварителна обреченост на обясненията на едно лице в едно производство и невъзможността и недопустимостта от ползването им от съда.

         Процесуалния закон е система от норми, чрез спазването и приложението на които съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки за осигуряване разкриване на обективната истина – чл. 13 ал.1 НПК, извършвано по реда и със средствата, предвидени в този кодекс- чл. 13 ал.2. В изпълнение на това изискване, съдът допусна приложението на чл. 281 ал.2 вр. ал.1 т.1 НПК и бяха прочетени обясненията на С. от ДП, дадени на 4.12.2002 год. обратното, отказът има само едно обяснение- отказ от приложение на процесуални норми, насочени към обективноскт, всестранност и пълнота на разследването.

         В отрицателното си мнение и съдебна практика, по силата на която, след като са прочетени в съдебно следствие обясненията от предварителното разследване, но не се ценят като част от доказателствената съвкупност от значение за правилното решаване на делото, според настоящата инстанция се получава смесване на допустимостта с оценката на доказателствените източници. Това са две различни, взаимосвързани дейности на съда в отнощението му към доказателствата и средствата за тяхното възпроизвеждане. От законова гледна точка, това са два напълно независими източника на информация от правно значение. Връзката между тях е безспорна – едно лице в различно процесуално качество дава противоположни сведения. Законът е предвидил такава възможност и автоматичното изключване на обясненията е против установените с него правила.

         Регламентът чл. 281 ал.2 НПК не е редовен способ за събиране и проверка на доказателства, а изключение от общото правило за недопустимост от две различни процесуални качества на едно физ. лице по едно дело източниците на информация да се съобразяват от съда. Затова и чл. 118 ал.1 НПК сочи групи лица, които не могат да бъдат свидетели, освен обвиняемия и други. Отрицателното решение на обясненията от ДП и тяхната допустимост водят до нарушаване на процедурите по разследване.

         Обясненията на обвиняем и показанията на свидетел на едно и също лице, по своята същност е разказ на правно релевантни факти, което то е възприело и възпроизвежда. НПК е предвидил способи за събиране на доказателства, които дават възможност за приобщаването им към делото и правилното му решаване. Съдът не споделя част от установената съдебна практика, намерила израз в решения 111 по в.н.о.х.д. 156/13г. и 117 по в.н.о.х.д. 8/16г. на САС. Има и други решения на този съд в същия смисъл и е ненужно тяхното пълно посочване. „Щом в хода на досъдебното производство същият е бил обвиняем, по отношение на дадените от него обяснения е неприложима нормата на чл. 282 ал.2 вр. ал.1 т.1 НПК. По реда на чл. 281 ал.2 вр. чл. 118 ал.1 т.1 НПК могат да бъдат прочетени обясненията на обвиняем, но при наличието на визираните основания, извън хипотезата на чл. 281 ал.1 т.1 НПК. Макар в разпоредбата на чл. 281 ал.2 НПК да не е изрично уточнено“. При съставяне на НПК законодателят е имал пред вид това правно положение, отнесено към едно лице. Според състава на съда е недопустимо от условията, които следва да са налице, за да намери приложение тази норма, да се прави извод противоположен на целта от прилагането ѝ.

         Много по различно е при Н.. След възобновяване на делото на основание отменената против Д. присъда, е разпитан като свидетел на 19.10.2012 год. – л. 176, т.27 ДП. Но след отмяна присъдата по късно и срещу него, тези показания не могат да бъдат ползвани в процеса. В едно неприключило дело, той е в две различни процесуални качества и е пречка те да бъдат съпоставяни и оценявани помежду им. Поради тази законова забрана, тези показания не са част от доказателствената съвкупност. Последващ разпит като обвиняем и декларативността му, че поддържа показанията си като свидетел, няма процесуална стойност поради липса на каквато и да е съдържателност – л. 28 т. 34 ДП.

         Следва да се направи оценка за спазване процесуалните правила в провеждането на тези две процесуални дейдствия- разпити на Б.С. като обвиняем и свидетел, с изискванията на Конвенцията и доколко обясненията от 4.12.2002 год. имат значение в това производство. При положителен отговор, те са неделима част от доказателствената съвкупност от значение за правилното решаване на делото.

         В първото наказателно производство, Б.С. бил задържан на основание чл. 152а ал.3 НПК /отм./ на 3 декември 2002 год. в 20,30ч. за срок от 72 часа- л. 65, т.1 – ДП 14-2014 год. С постановление от същата дата и час – л. 63, т.1 ДП, против него е повдигнато обвинение затова, че предумишлено на 21 ноември 2002 год. умъртвил Д.С. – престъпление по чл. 116 ал.1 т.9 НК, както и държал от 31 октомври до задържането в дома си боеприпаси – 45 бр. патрони, калибър 9х19 „Люгер“, без надлежно разрешение – престъпление по чл. 339 ал.1 НК. При повдигане на обвинението – л. 60, т.1 ДП, както и на проведения веднага след това разпит в качеството на обвиняем – л. 69-71, т.1 ДП, присъствал договорен защитник Е. Н.. Разпита започнал в 20,35ч. и приключил в 23,30ч. Следващия ден, на 4.12.2002 год. е проведен нов разпит в качеството му на обвиняем в присъствието на съдия от БОС, защитник Н.и прокурор – л. 73-82 вкл. т.1 ДП. В тези разпити подробно обяснява за личното си поведение и отношения с Д.и Н., подготовката и начина на извършване на деянието. Към този момент не е имал обвинение за съучастническа дейност с другиго при извършване да деянието. На 28 май 2003 год. – л. 64, т.1 ДП, има ново повдигане на обвинение против С. затова, че притежавал различни боеприпаси – патрони и огнестрелно оръжие – престъпления по чл. 339 ал.1 НК, както и че в съучастие с Д. – подбудител и помагач, и Н.- помагач, умишлено умъртвили Д.С.и деянието извършено предумишлено – престъпление по чл. 116 ал.1 т. 9 вр. чл. 20 ал.2 НК. Веднага е проведен разпит на С. – л. 83-84 т.1 ДП. На тези две процесуални действия са присъствали защитника му адв. Е. Н., както и  адвокати Яни Н., Р. Кожухаров – защитници на Т.Н., адвокат Викьов – защитник както на Д., така и на Н. към този момент, адв. Хр. Г. – повереник на Й.М.и Бл. Потеров – повереник на Р.С.и малолетния Й.С.. Тези обяснения се различават от предходните като заявява, че поддържа само обясненията си от 3 декември 2002 год. пред следовател и защитник. Сочи за технологията на проведените с него полицейски беседи. Заявява, че за извършване на деянието не са му давани пари от Д.и Н., не са му дали пушката, с която извършил деянието, както и че не е бил подбуден от тях. Позовава се на това, че полицай Б. има големи възможности и ще му помогне по това дело да остане само свидетел. Знаел за роднински връзки на този полицай с пострадалия С., почувствал заплаха над живота си и съгласието му било насочено да го „защити от по нататъшно разследване и да бъда защитен свидетел.“ – л. 84, гърба, първи абзац, т.1 ДП.

         В съдебното следствие по НОХД 171/03 год. С. е разпитан като подсъдим. По собствено желание в първото заседание от 19.01.2003 год. поискал да даде по късно обяснения – л. 140, гърба, долу НОХД 171. Същата била и позицията на подс. Н.. В следващо съдебно заседание от 14.04.2003 год. л. 250 НОХД 171, С. дал обяснения по обвинението пред съда. Преди него такива е депозирал и подс. Н. – л. 249 НОХД 171. Както на предварителното разследване, така и в съдебна фаза, делото е разгледано неприсъствено за подс. Д.и той е представляван от адв. И. Лазов, упълномощен от бащата на подсъдимия, с  пълномощно л.102 НОХД 171. Съдът провел съдебно следствие и постановил присъдата. В мотивите е дадена оценка на доказателствената стойност на позициите на подсъдимите, съдържаща се в техните обяснения на ДП и в съдебна фаза.

         След възобновяване на наказателното преследване против Д.и Н., С. отново е разпитан на ДП, сега в качеството на свидетел – л. 18-21 т.15 ДП. Разпитът е проведен на 18.06.2012 год. в присъствието на двама от упълномощените защитници на подс. Д. – адв. Досев и адв. Б.. Посочил, че преди десет години умишлено дал погрешна информация, за да запази живота си и поискал да се консултира с адвокат. На 21.06.2012 год. е проведен последващ разпит в присъствието на защитници на подсъдимия Д. – Досев и Б. – л. 25-31 т.15 ДП. С. заявява, че не той е физическия убиец на С., а М. Г. „М.“. Последният бил в дълбок конфликт с Д.и като убие С., ще може да завземе бизнеса му, а вината за деянието щяла да бъде прехвърлена на Д., който по това време бил и в непреодолими противоречия със С.. Набавил пушката и вечерта преди деянието отнесъл на покрива. В деня на убийството бил наблизо до местопроизшествието, където С. имал строителен обект. Когато пострадалият пристигнал на място, той се обадил по телефон, даден му от Г., който пристигнал малко по късно. Двамата се качили на покрива, престояли около 40-50 мин. Г. опрял пушката на парапета и произвел изстрел, на който С. не видял резултата. Г. тръгнал да излиза от покрива през отвора, когато го подсетил за червения пипер, М. се върнал и посипал пипер и напуснали покрива. Слезли долу, качили се в колата и потеглили. По пътя М. излязъл, а С. му предал телефона за връзка. Преди години бил подложен на натиск от полицаи, поради което дал неверни сведения по делото. Тези показания не са прочетени по реда на НПК, тъй като не е правено такова искане от страните.

         По настоящото дело Б.С. бе разпитан като свидетел – л. 283, гърба - 308, с.з. 7.6.17г., т.1 НОХД 1020. Той потвърди позицията си от досъдебното разследване. На основание чл. 281 ал.2 вр. ал.1 т.1 НПК, по искане на прокурора, обясненията на С. от ДП – разпита пред съдия от 4 декември 2002 год. бе прочетен.     

         Д. има снети писмени обяснения на 21.11.2002 год. – л. 18, т.1 ДП. Те не са от значение за делото и са част от предварителната полицейска работа, в този смисъл Р-518/2009 год. 2 н.о. ВКС. На 9.12.2002 год. следовател с постановление назначил за служебен защитник на Д. адв. Бончовски. Повдигнал обвинение задочно затова, че в съучастие с Б.С.и Т.Н., действайки като подбудител, умишлено умъртвили С..  С последваща молба от 11.12.2002 год. л. 117 т.1 ДП, адвокатът изразил желание да присъства на всички процесуални действия и представил пълномощно, подписано от бащата на обвиняемия – л. 116 т.1 ДП. Следователят го допуснал до участие в процеса като договорен защитник – л. 118 т.1 ДП. С молба от бащата на подсъдимия Д., пълномощията за този адвокат били оттеглени от 27.02.2003 год. л. 119 т.1 ДП. В последствие адв. Гр. Викьов от САК встъпил в процеса като защитник на Д. с пълномощия от Р. Д. – л. 127 т.1 ДП. С постановление от 28.05.2003 год. има ново привличане на Д. като обвиняем – л. 129,т.1 ДП, като неговата съучастническа дейност е определена на подбудителство – умишлено убедил и склонил С. да извърши убийството на С.и помагачество – набавяне на средства – сума около 3000 лв., пушка и боеприпасите за нея, даване на съвети и указания за начина на действие и заличаване следите от престъплението. В производството по това ДП и НОХД 171/03 год. по описа на Окръжен съд Бургас, делото е разгледано задочно за Д..

         Т.Н. е привлечен като обвиняем по ДП на 6.12.2002 год. – л. 90 т.1 ДП затова, че в съучастие със С., като помагач, а последния като извършител, умишлено умъртвили С. на 21.11.2002 год. и деянието извършено предумишлено – престъпление по чл. 116 ал.1 т.9 вр. чл. 20 ал.4 НК. Помагаческата му дейност се изразява в набавяне на оръжието на деянието – малокалибрена пушка и сумата от 10 000 долара. Разпитан в това качество – л. 107 т.1 ДП в присъствието на защитниците си Я. Н.и Р. Кожухаров. Ползвал се е от правото да не дава обяснения. Взета му е мярка за неотклонение „задържане под стража“ от съда – л. 97 и сл. т.1 ДП. На 18.02.2003 год. – л.92 т.1 ДП, има ново привличане, което не се отличава от първоначалното, както и проведен разпит – л. 107-108, т.1 ДП, в присъствието на защитници Н.и Кожухаров, както и адв. Бончовски – защитник на Д., адв. Е.Н. – защитник на Б.С.. На 28.05.2003 год. има повдигане на обвинение – л. 93, т.1, ДП, с което делото е внесено за разглеждане от съда затова, че С. бил подбуден и подпомогнат от Д., а той помагач- набавил пушка и боеприпаси за нея, както и че предал сумата от 10 000 долара на 25.11.2002 год. и разпитан – л. 109-110 т.1 ДП.

При провеждане разпита на Б.С.в качеството му на обвиняем в сила са били правилата на отменения НПК - чл. 210. Той е първият, против когото е повдигнато обвинение на ДП от 2002 год. Към него момент другите двама не са били с обвинение, затова и на първите разпити е присъствал само защитник, пряко свързан с това лице. В това производство е прочетен и приобщен само разпита пред съдия от 4 декември 2002 год. по искане на прокурора. Основание – съществените противоречия между показанията на С. като свидетел и тези негови обяснения като обвиняем. Основен въпрос по настоящото производство е следва ли тези обяснения да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност от значение за решаване на делото.

Съобразно чл. 46 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, окончателните решения на съда имат задължителна сила за държавите, които са я ратифицирали. България е ратифицирала Конвенцията със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 год. Решенията на съда, относно тълкуването и прилагането на Конвенцията, са част от съдържанието и е неделима част от нея и стават задължителни за прилагането и – чл. 32. В чл. 6 от нея, са визирани изискванията за справедлив процес - „ т.3 Всяко обвинено в престъпление лице, има следните минимални права:  б.“d“ да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелстващи против него, и да изисква и призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия.“. За С. това са две различни процесуални качества, различен правен статут и последици на участието му в наказателен процес. Като обвиняем, обясненията имат двояко значение, както източник на информация, така и средство за защита. Докато като свидетел дава показания под угрозата от наказателна отговорност и задължението му да изложи само верни факти от значение за правилното решаване на делото освен хипотезата на чл. 121 ал.1 НПК. Информацията, съдържаща се в разпита от 4 декември повече не се повтаря от последващи гласни доказателствени средства. Посочено по горе, май 2003 год. депозира пред разследващия нова версия на извършеното престъпление, връзка с други лица и тяхната роля в постигането на общия резултат.

Необходимо е към процедурата, очертана в националния НПК, да се отчете и изискването на Конвенцията за задължително запознаване на Д.и Н. с обясненията на С., възможността им лично да участват в този разпит и задават въпроси, за да се защитят от такива твърдения. В него момент С. е имал обвинение за извършено престъпление, а не в съучастие. Получената чрез разпита информация е била проверена и потвърдена в резултатите на проведените процесуални действия – претърсвания на различни места, както и дома на приятелката му С.Н., изземвания на различни предмети, съдържащи се в обясненията му и приложени като веществени доказателства по делото, разпити на свидетели, други процесуални действия. Издведено от процесуалните документи по делото, Д.и Н. са се запознали с разпита на С. от 4.12.2002 год. едва на предявяването на производството. До него момент няма процесуални документи или произнасяния на водещия разследването по силата на което те изрично да са се запознали с тези изявления, респективно дадена възможност да реагират на тях по избран и позволен от закона начин.  С Н. има проведена очна ставка- л. 95-97 т.2 ДП. по повод пушката и на която позицията на С. е променена, не сочи Н. като човек, предал му оръдието на престъплението. При предявяване на разследването, Н. лично и чрез защитниците си, а Д. чрез защитниците си, лично упълномощени, научили  в пълен обем позицията на С.и разпита от тази дата. Съдебната фаза като основна, в която се проявяват в пълен обем всички начала и принципи на процеса, Н.и Д. са имали възможност да защитят правата си и отстояват позициите си. Следва да се направи извод, че в предварителното разследване през 2002-2003 год. Н.и Д. не са имали възможност да се запознаят лично с изявленията на С. от 4.12.02г.

Конвенцията изисква запознаване на подсъдимите с такава информация, не е превдиден срок за това, дали да стане веднага, след формализирането в процеса или по късно.

Първото повдигане на обвинение против Н. е на 6.12.2002 год. – дни след повдигнатото против С. обвинение от 3.12.2002 год. и дадените на 4.12.2002 год. обяснения, за съучастие – помагач на С., изразяващо се в набавяне на пушката и 10 000 долара. Това обвинение е повторено и на 18.02.2003 год., отново в съучастие- помагач на С. л. 92, т.1 ДП. Едва с повдигане на поредно обвинение против Н. на 28.05.2003 год. като помагач и в съучастие с Д. – подбудител и помагач, а С. като извършител, умишлено умъртвили С. – обвинение, което е актуално и към настоящия момент. НПК – чл. 210 /отм./ изисква наличието на достатъчно доказателства, за да се повдигне обвинение против някого. Към момента на повдигане на обвинението против Д.и Н., са били налични обясненията на С.и резултата от другите процесуални действия в интервала от образуване на делото до повдигане обвинянията против тези лица.

Против Д. – л. 128 т.1, ДП, от 9.12.2002 год. задочно е повдигнато обвинение за убийството на С., като умишлено склонил С. да извърши деянието, действал в дсъучастие и с Н.. На 28.05.2003 год. има повдигнато друго обвинение като подбудител и помагач на С., а Н. като помагач в общата съучастническа дейност, актуално и в настоящия момент.

Обясненията, с които С. уличава Д.и Н. като съучастници в убийството на С. от 4 декември 2002 год., са ограничени във времето, породено от променената му позиция месеци по късно. В настоящото производство прокурорът в голяма степен извежда аргументи за съучастие между тези лица, опирайки се на съдържанието на тези обяснения. В този времеви период декември 2002г. – май 2003 год. Д.и Н. не са имали възможност да се запознаят с тези обяснения, извлечено от процесуалните действия по разследването в този период, респективно да се защитят. Чл. 210 ал.2 НПК /отм/, „Когато са привлечени няколко обвиняеми, следователят взема мерки разпитаните обвиняеми да не влизат във връзка с неразпитаните. Следователят разпитва обвиняемите в присъствие на други обвиняеми само ако намери, че това е необходимо за разкриването на обективната истина“. Нормата на чл. 210 ал.3 НПК/отм./ – разпит на обвиняемия пред съдия, с последиците от това – чл. 277 ал.1 т.3 НПК /отм./, са възпроизведени изцяло и в сега действащия процесуален закон – съответно 222 НПК и чл. 279 ал.1 т.3 НПК. Възможностите за прочитане обясненията от досъдебно разследване сега са разширени, за разлика от предходния процесуален ред.  Съобразено и с чл. 3 НПК, новия процес не създава нови правила, неустановени към момента на разпита, буквално правилата за тези действия смислово напълно се покриват в двата кодекса.

Съдът по приложението на Конвенцията не се занимава с допустимостта на доказателствата и доказателствените средства, това е предмет на регулиране на съответното национално законодателство, в случая българския НПК /Решение Шенк срещу Швейцария 1988 год./. Възпроизведено и в НПК, не съществува задължение на разследващия орган да даде възможност на обвиняемия и неговия защитник, да се запознаят  със събраните до момента доказателства /Решение Лами срещу Белгия 1989 год., Фокс, Камбъл и Харток срещу Великобритания 1990 год./. Но Съдът в приложението на Конвенцията е постановил, че производството, основаващо се на принципа на състезателност, изисква страните да са информирани с всички доказателства, които имат значение за формиране мнението на решаващия съд /Решение Вермален срещу Белгия 1996 год./. Настоящият съд прие за установено, че при даване обясненията от С. на 4.12.2002 год., не е ползвано насилие или друго въздействие, опорочило волята му като личност свободно, по лична преценка и съзнание да даде обяснения. В Решение Алън срещу Великобритания 2002 год. е прието, че даденото пред полицейски служител  самопризнание, настанен в килията му, е самопризнание против волята му и което е нарушение на Конвенцията. В настоящия случай липсва такава хипотеза. С.в свободен разказ е изложил своето знание и участие в процесните събития пред свид. Б.в момент, когато не е имал никакво процесуално качество и пред лице, което не е разследващ орган.

Правната уредба на НПК дава възможност в момента на повдигане на обвинението против Д.и Н. да не бъдат запознавани с всички доказателства, вкл. обясненията от 4.12.2002 г. Равенството на страните в наказателен процес  по чл. 6 т.3 б“d“ от Конвенцията се заключава да имат възможност и решат дали желаят да вземат становище по представените доказателства. Възможно е да реагират по различен начин на този разпит. Следва да им бъде дадена процесуална възможност да изберат и моделират процесуалното си поведение съобразно своите интереси и цели в делото, да искат разпит на свидетели или очни ставки със С.. С информиран избор на процесуална дейност, Д.и Н. са могли да защитят правата си на основата на знание за позицията на С.. Те са могли да искат повторен разпит, в който лично да участват или техните защитници. Преди да е възможно осъждането им, всички доказателства е трябвало да се предоставят в публичен процес с цел представяне на противоположни аргументи. В практиката на Съда по приложението на Конвенцията има и изключения от това правило, които се съдържат и в нашия НПК- разпит на свидетел с тайна самоличност и др. В делото Doorson/Нидерландия 1996г. допускането на единствени/решаващи доказателства, автоматично и без изключение е нарушение на чл. 6 т.3 б.“д“ от Конв. Подсъдимият е следвало да има ефективна възможност да оспори доказателствата срещу него.          

 НПК е въвел редица ограничения, които следва да бъдат изпълнени, при оценката доказателствената сила на обясненията на С.. Присъдата не може да се основава само на тези обяснения – чл. 116 ал.1. Такова ограничение е въведено и в чл. 281 ал. 8 НПК. Това гласно доказателствено средство по съдържание не може да бъде изолирано, а задължително следва да се съберат и други доказателства, които го потвърждават или отхвърлят.

За отрицателен отговор относно възможността за включване обясненията на Б.С. като част от доказателсктвената съвкупност, има редица решения на българския съд, основаващи се на различния процесуален статут  на лицето.  В Р187/ 2009 г. по в.н.о.х.д. 844/08г., 2 н.о. ВКС е посочено: „Именно поради това различие в процесуалния статут, не е възможно при констатиране на противоречия между обясненията на лицето в качеството му на обвиняем на досъдебното производство и показанията му в съдебното следствие като свидетел да се включват в доказателствения материал чрез прочитане обясненията от досъдебното производство, независимо че разпитът е извършен при спазване на процесуалните правила“. По различен начин е намерил решение на този проблем, посочен в Р 368/1.10.2008 год. на ВКС по к.н.д. 337/08г., 3 н.о. Този състав на съда е приел, че „ такива изявления биха могли да бъдат противопоставени на подсъдимия в по реда на чл. 281 ал.1 НПК, само ако на последния е била осигурена възможността в качеството на обвинено лице на досъдебното производство да участва в провеждането на разпита, т.е. при изпълнение на съответното предписание по действащия към момента на извършване на процесуалното действие чл. 210 ал.2 НПК/отм./, съвпадащо с предписанието по сега действащия чл. 223 ал.2 НПК“. И още от него, „самопризнанията на обвиняемия са единствените съществуващи по делото източници на информация за участието на последния в кражбата, инкриминирана в обвинителния акт. След като използваемостта на посочените досъдебни обяснения се изключва, В. не би могъл да бъде осъден на кражба с оглед ограничението на чл. 116 ал.1 НПК.“. В същия смисъл е и Решение от 08.06.2006 год. на ЕСПЧ по делото Бонев/България по жалба №60018/2000 год., Пето отделение на Съда; т. 43 от него е отбелязано, че „ приемането на такива показания, дадени на предварителното производство като доказателства по делото,, само по себе си не е в противоречие с разпоредбата на чл. 6 т., и 3/д/, при положение, че правата на подсъдимия са били зачетени. Като правило тези права са свързани с осигуряването на адекватна и надлежна възможност на подсъдимия да поиска разпит и да участва в разпита на свидетелите на обвинението или при даване на техните показания, или на по късен етап от наказателното производство…….. Накрая, осъдетелната присъда не трябва да почива изцяло или в решителна степен, на показанията на свидетел, който подсъдимият не е имал възможност да поиска за разпит или да участва в разпита му или на предварителното производство, или в съдебния процес“.

Посочено по горе, обясненията на С. като обвиняем от 4.12.2002г. на досъдебното производство, имат уникален характер, тъй като съществуват в ограничен интервал от време. В разпит от края на май 2003 год. променя позицията си и първоначално дадените обяснения повече не се затвърждават от него в процеса, напротив, отрича тяхната истинност. При съдебното разглеждане на делото, когато е постановена осъдителна присъда за всички, процесуална стойност на обясненията е различна от настоящата. Обясненията от 4.12.2002 год., дадени пред разследващия орган при спазване процесуалните изисквания на НПК /отм./, с които уличава Д.и Н. като съучастници и описва тяхната роля, действия и място в постигане на общия престъпен резултат – убийството на Д.С., последните не са имали процесуална възможност лично да ги възприемат и подложат С. на разпит тогава, когато изявленията му не са били в тяхна полза. А това обективно е било възможно. В този смисъл Р 304 от 2.12.2016г. на ПАС. При настоящото разглеждане на делото С. като свидетел не уличава Д.и Н. като лица, подбудили го или подпомогнали в реализиране убийството на С.. В този процес те няма на кого да задават такива въпроси и въз основа на това реализират други процесуални възможности – очни ставки, разпити на свидетели и т.н., в противовес на такива твърдения. Разследващият е спазил закона при разпита от 4.12.2002 г. и не е предвидил възможността от промяна на позицията му. Но това е залегнало в процесуалната природа на обясненията на обвиняем – източник на информация и средство за защита. Той не е свидетел, за да е поставен под угрозата на закона, че ако дава неверни показания, извършва престъпление и ще понесе наказателна отговорност. Обясненията са средство за лична защита, в онзи момент С. е реализирал това свое право по този начин.

С оглед на изложеното настоящия съдебен състав достига до извод, че обясненията на Б.С. от 4.12.2002 год. в качеството му на обвиняем по досъдебно производство, не следва да бъдат ценени и приобщени като част от доказателствената съвкупност от значение за решаване на делото. В този смисъл Р 239 от 31.01.2019 год. по н.д. 922/18 год. 2 н.о. ВКС. Неспазването на процесуалните правила са онова обстоятелство, което блокира възможността за ползването на обясненията от 4.12.2002 год. в настоящия процес.  

Между Н.и Б.С. е проведена очна ставка л. 95-97 т.2 ДП. Не следва да се приеме, че въпрос зададен от следователя към С. дали Н. му е предал пушка, следва да се приеме че той се е запознал изцяло с изложените от С. факти в разпита от 4 декември и е реализирал в пълен обем процесуалните възможности за защита. Съгласно чл. 207 ал.2 НПК /отм/, когато на предварителното производство се повдига обвинение,  постановлението от съдържателна страна, следва да отговаря на определени изисквания. В него следва да бъдат посочени „доказателствата, на които се основава обвинението, ако това няма да затрудни следствието“. От цитираните по горе постановления за повдигане на обвинения против Д.и Н., не са посочени доказателствата, въз основа на които се извършва това следствено действие, не е посочен протокол за разпит на С. от 4 декември 2002 год., с който те да са били известени за тази доказателствена информация. Това още повече затвърждава горния извод, че двамата не са могли да се запознаят с тези обяснения, пряко уличаващи ги в престъпление, а от тук и да им бъде дадена възможност да реализират правото си на защита по начин, който те биха желали да сторят и в рамките на закона. В никакъв случай това не следва да е при предявяване на резултатите от разследването, с което се слага край на разследването от следовател. Като предположение само, ако при първото съдебно разглеждане на делото позицията от 4.12.2002 г. би била потвърдена и Н. лично, а Д. чрез защитата си, са имали възможност да се защитят, процесуалната значимост на тези обяснения би била различна. Очната ставка между С.и Н., с оглед съдържанието им, не може да се приеме, че е налице запознаване с позицията на първия. На няколко пъти против Д.и Н. е повдигано обвинение и всеки път следователят е бил длъжен да ги запознае, съответно гарантира възможността на упражнят правото си на защита с оглед на тези обяснения и не го е сторил.

     

3. Показанията на свид. Б.и оценката им за делото.

Няма процесуална пречка служители на МВР да бъдат разпитвани като свидетели в процеса. При изпълнение на работата си като полицаи, могат да са възприели факти от съществено значение за делото. Р 12/2015 год. по н.д. 1898/2014 год., 3 н.о. ВКС, оперативни работници, провели събеседване с обвиняемия – Р 566/2011 год., 1 н.о. ВКС, Р 696/2014 год. 1 н.о. ВКС. Съдебната практика е еднопосочна, че извършваната от тях работа не е процесуална дейност, подчинена на правилата и изискванията на НПК, свързана с разследването на престъпление по установения ред. Затова те могат да бъдат разпитвани като свидетели за фактите, станали им известни при и по повод на работата. Свид. Б. е от оперативните служби на МВР и включил в работата по разкриване на престъплението, предмет на настоящото производство. Съдебната практика приема, че той не извършва процесуална дейност, и не попада под ограничението на забраната по чл. 118 ал.2 НПК – Р 198/2013 год. по н.д. 248/2013 год. 1 н.о. ВКС. В този смисъл е и решение 76/2013 г. по н.д. 2310/2012г. 1 н.о. ВКС. Извършваната от тях дейност е нормативно регламентирана чрез Закона за МВР и други подзаконови актове. По време на беседата между Б.и С. на 3.12.2002 год. в *** е имало данни, насочили оперативните служби към това лице, но не и доказателства с процесуална значимост, за да се започнат директно такива действия според изискванията на закона. След този разговор и резултата от него – информацията получена от С., веднага е предаден на следствените органи, които са започнали процесуални действия по реда и правилата на НПК. Повече той не е имал никога досег с това лице, съответстващо на изискванията на НПК. Б. не е имал досег с други лица – обвиняеми или свидетели, както и извършвал действия по разследване на това деяние. Целта му като служител на МВР била установяване съпричастност и отношение на С.и други лица към това престъпление. Възпроизведените от него факти относно съдържанието на разказа на С., са че той е физическия извършител на убийството на С.и бил подтикнат към това от Д.. Последващите разпити на С. от следовател, от съдържателна страна се отличават по подробната си фактическа описателност. С оглед на това, разпита на свид. Б. е процесуално допустим и съобразен с правилата на НПК и е част от доказателствената съвкупност по делото от значение за решаването му. За пръв път Б. е разпитан като свидетел в това производство и подсъдимите са имали възможност чрез лична процесуална дейност да зададат въпросите си, по тяхна инициатива бе проведена и очна ставка между С.и Б.. В анализа на допустимостта на показанията на свид. Б. съдът се съобрази и с практиката на Съда в Страсбург – Решение от 8.3.2018 год. по делото Д. Митев/България. Няма спор, че С. прави самопризнание за извършено престъпление извън рамките на наказателния процес и пред полицай, който не е посочен от закона като лице, което може да извършва правно значими действия. Това е предварителна полицейска беседа, насочена към събиране на информация, имаща за цел улесняване разследващата работа на полицейските органи. Както и самият свидетел заявява, след като научил за извършителя и свързаните с него хора, го предал на следовател. Тези сведения намират потвърждение в разпита от 4.12.2002 год., но в много по подробен план относно начина на извършане и свързаните с извършителя лица, извършен в съответствие с изискванията на закона. Затова съдът приема, че с разпита на Б.и оценката на неговите показания, не се заобикаля законът. Затова като редовен способ за събиране на доказателства, те следва да бъде ценени редом с другите доказателствени източници.

В настоящия процес особено актуален е въпроса за отношението между обясненията на С. от 4.12.2002 год. с показанията на този свидетел. По своята същност, показанията на свид. Б. са производни доказателства – възпроизвежда информация, научена от беседата му с Б.С.в момент, когато последният не е имал процесуален статут. Не е възможно тези показания да заместят обясненията на Б.С.в последващия от 4.12.2002 год. разпит. Осъденият С.в качеството си на свидетел отрича личното си участието в това престъпление, както и това на Д.и Н.. Недопустимо е замяната на първичните доказателства- обясненията от 4.12.2002 год., които с оглед променената позиция на С. са недостъпни и не могат да бъдат възпроизведени в настоящия процес, с производни – показанията на свид. Б. – Р 24 от 9.03.2015 год. на ВКС по н.д. 1774/2014 год., 3 н.о. Те могат и следва да имат значение по делото дотолкова, доколкото има и други доказателства, сочещи на авторството на убийството на С.и ролята и мястото на всеки един подсъдим Д.и Н.. Сами по себе си не могат и е недопустимо да заместят липсващото звено, въз основа на които да се достигат до изводи, отнасящи се до съставомерни елементи по обвинението против двамата подсъдими, ако не са подкрепени от други източници.        

4. Всички други доказателствени средства – гласни, писмени и веществени, са извършени при спазване процесуалните изискквания на закона и са от значение за правилното решаване на делото.

Възраженията на защитата – л.1365, гърба ОХ, пледирала против възможността за включване показанията на свидетеалите М. Г.и Д.В., е неоснователна. Те са приобщени като част от доказателствентата съвкупност от значение за решаване на делото, на основание чл. 281 ал.1 т. 4 НПК, 875 ОХ. Съдът толерантно е дал възможност страните да изложат своите позиции, които нямат значение за приложението на закона. НПК дава тази възможност и прокурорът е направил това искане, уважено от съда. Тази позиция, повторена и от подсъдимия Д., не почива на закона. Приравняването на показанията на тези двама свидетели с обясненията от 4.12.2002 год. според защитник, без да изложи каквито и да е основания или анализ на тези източници, е неоснователно. Тези показания не съдържат факти, които пряко уличават Д.и Н.в извършване на престъпление, поради което и режима на оценката за тяхната допустимост е много различна.

5. Свид. Ш. внесе нов момент в показанията си пред настоящия съд в отлика от показанията дни след деянието на 1.12.2002 год. След като отишъл в кафе „Т.“-а, за да се срещне с М. Г.и изчакал в заведението, последният му се обадил, че ще закъснее. С излизането от заведението видял И.К. да бяга, а той се запътил към колата си „Фолксваген Голф“, паркирана наблизо до колата на Б.С.. Новото сега е, че видял в автомобила на С. „сив анурак, нещо като човек, като форма на човек, за него бил човек“. Настоящия съд не приема това ново твърдение, 15 години по късно от убийството, за достоверно. Ш. видял анурак, нещо като силует на човек, човек да седи в колата- ползвани от него определения за една ситуация. Това твърдение противоречи на показанията на свид. С., който заявява, че след излизането си от входа, вървели заедно с М. близо един до друг. Ш. твърди, че е видял Б.и може би човек в колата, но не го е е видял да върви заедно с другиго. Предпоследен абзац на тази страница показания на С. – след въпрос заедно ли са излезли от сградата, отговора, „заедно да по стълбите, даже не мога да бъда сигурен, аз ли вървях напред, той ли, не мога да бъда точен, не си спомням“. А Ш.в сегашните си показания сочи друго – Б. върви сам и в колата друго лице. И още. Ш. сочи, че се обадил на М. – М.Г. по телефона. С. - Марата отишъл при него- половин час ли, 40 минути преди изстрела – л. 286, 8 абзац, т.1 ОХ. Двете твърдения не могат да бъдат верни. Би следвало С.и М. да са били заедно, когато разговарял с Ш. изведено от показания на първия за времето този следобед. С. е много обстоятелствен, но не сочи на такъв разговор. Поради изложеното, твърдението на Ш. за наличие на друго лице в колата на С., е невярно и не се подкрепя с никакви доказателства. Не издържа и твърдението, че тогава не бил питан за този факт. Показанията му в ДП, прочетени и сега, са последователни, логични и изчерпателни.

6. Настоящата инстанция разпита като свидетел Г. Б. по искане на защитата на Д.. Изнесеното от него, че председателя на съдебния състав, постановил осъдителна присъда, бил подложен на натиск, е несъстоятелно. Не е работа на настоящия съд, но само ще бъде посочено, че производството пред ВКС е протекло на основанията, изложени от защитата на подсъдимите и такова не е било сред тях. Той е приел, че установените факти и способите им за възпроизвеждане са правилни и релевантни и потвърдил присъдата. 12 години след това решение някой да се сети, че на пазара видял братовчед си, който му споделил за своите „съдийски неволи“, е меко казано странно. Това твърдение, освен разказа на този свидетел, няма никаква подкрепа или индиция към него за обективността му.

7. В разпитите на свидетелите, гравитиращи в определени групи по онова време – около Д.и пострадалия С., и противостоящи си по собствени твърдения, се съдържа и множество информация за техни близки отношения и преживени случки, които нямат нищо общо с главния факт за доказване по делото. Свидетелство са за такива отношения, връзки за средата, в която са работели и отнасяли един към друг. Но директно значение от съдържателна страна по делото нямат. Затова и при представянето позициите на всеки един от тях, не са излагани и обсъждани факти, които са несъотносими по това дело. 

Показанията на повечето свидетелите са логически, свързани и последователно пресъздават определени действия и събития. Те взаимно се допълват, отнесени към едно и също събитие. Така посочени по горе, група свидетели пресъздават еднопосочно връзките помежду си и отношенията между подсъдимите, на тях към пострадалия и други лица. Фактът на кражбата на автомобила, пресъздадено от множество свидетели, последователно описват отнемането ѝ и мястото, където е сторено, намиращите се в нея вещи, създали се отношения по повод връщането и. Свидетели пресъздават точно и времето преди, по време и след убийството на С.. Това е валидно и за събитията в двата бара, предшестващи убийството на С., спора и отношенията, свързани с билборд в ***.

Проведените по делото експертни изследвания, са обосновани и пълни. По някои от тях изследванията са извършени с веществени доказателства по делото или изследват установени при оглед факти – иззети вещества или предмети.

Следствените експерименти последователно пресъздават обективната възможност на физическия извършител на убийството да влезе във входа на блока и достигне покривното пространство, местата на предварително укриване на оръдието – пушката, на убийството и други вещи, ползвани по време и след произвеждане на изстрела. Последващото поведение на С., намерило потвърждение не само в обясненията му от 4.12.2002 год., но и показанията на С.Н.. По делото са събрани и множество писмени доказателства, относими към факта на доказването в процеса.

Писмените доказателства, представени от защитата на подс. Д., част от които са процесуални документи, свързани с развитието на производството по това дело. По тях има произнасяния на съда, както и надзорна инстанция, и не се нуждаят от коментар повече от съдържанието им. Други материали се отнасят до дела, които нямат връзка с настоящото. Дори и да е налице обратното, то доказателствата на всеки наказателен процес имат значение само за него, а не универсално приложение и ползване.  Има и копие на отправяни молби до прокуратурата – различни нива и отговорите на тях. Те нямат отношение по делото.

Представените от защитата на Н. писмени доказателдства са свързани с личната характеристика на дееца към настоящия момент – трудова ангажираност.

Представените от прокуратурата документи са на съдебни произнасяния или прокурорски актове, свързани с освобождаването на Н. от затвора. Налице е и копие от осъдителното решение на К., послужило на ВКС за отмяна присъдата и против Н., както и други документи.             

II. Оценка на обясненията на двамата подсъдими.

В настоящия процес двамата подсъдими дават обяснения по повдигнатото обвинение. Те като средство за лична защита и източник на доказателства, „като всяко друго гласно доказателствено средство, подлежат на внимателна проверка чрез всички допустими способи. Достоверността им зависи от тяхната убедителност, последователност, непротиворечивост, обективност и съвместимост с останалите доказателства“ – Р 430 по н.д. 1289/14 год. 1 н.о. ВКС. Тяхното съдържание бе посочено по горе и анализирани към повдигнатите обвинения, настоящата инстанция достигна до следните заключения относно доказателствената им значимост.

Обвинението против Д. е за подбудителство на С. – умишлено убеждаване и склоняване, както и помагач – набавяне на средства, пушка с патрони, и съвети и указания за начина на действие на извършителя и заличаване на следите. Настоящата инстанция не прие, че има достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи положителен извод за извършена престъпна дейност и осъди за подбудителство и помагачество.

Подбудителство. Според обвинението, Д., Н.и С. се познавали в процесния период. Това е безспорен и доказан факт по делото. В разговор от аплрил 2002 год. Д. предложил на С. да убие С.. За да мотивира извършителят да приеме, в следващите срещи подбудителят предложил първо 50 000 лв., а по късно увеличил на 100 000 лева. Обсъждали поведението на пострадалия – навици, движение и охрана. Д. закупил и предал на С. учебник по криминалистика, за да се подготви по него в заличаване на следите при извършване на убийството, както и му предал сумата от около 3000 лева за разходи.

В разпита на всички свидетели, посочено по горе, както и на другите доказателствени източници, липсва информация за подбуждането на С. от Д.. Това се извлича единствено от обясненията на извършителя от 4.12.2002 год. и друга такава информация по делото няма никъде за такива лични доверени отношения между извършител- подбудител. В обвинителния акт е посочено, че в процеса на убеждаването на С., Д. не му е посочил причина, поради която последният иска смъртта на пострадалия, а само че при взрив на на „Ф. Л.к.“ били убити двама, а той бил ранен. Установено в съдебното следствие, подс. Н. не е бил в курса на отношенията между Д.и С., независимо че ги е познавал и поддържал отношения в този период и с двамата.

Б. като полицай в проведена беседа с Б.С. от 3.12.2002 год.,  имал за цел да получи информация за извършеното убийство – автор и свързани лица. Не е оправомощено от закона лице, което по правилата и изискванията на НПК да получи информация в пълен обем, характеризираща изпълнителното деяние в подробности, така и отношенията му с другите лица – Д.и Н.. Показанията на този свидетел в съдържателната си страна относно отношенията на С. като извършител и Д. като подбудител, освен че убийството е поръчано от Д., няма информация за вътрешнеите им отношения и връзки, зависимости и други. Отношението на показанията на Б. към обясненията на С. от тази дата, са като първични към производни доказателствени източници. Осъденият извършител променя позицията си месеци по късно. При това остават само показанията на Б. за тези вътрешни отношения между извършител-подбудител, от които не може да се направи еднозначен и категоричен извод за подбудителска дейност.

В показанията на близките на С. – Ш., Д.Х.Х., Т.С.и други, се съдържат данни за недобрите отношения между Д.и пострадалия, но липсват доказателства за отношенията на С.и Д. – извършител/подбудител. Същото се отнася и до показанията на роднините на пострадалия.

Разпитан подс. Н., работил в този период за Д.и в близки отношения със С., няма информация за извършена подбудителска дейност от Д. към С..

Посочените в обвинителния акт обстоятелства, че Д.и С. провели разговор през април 2002 год. в ***, не намира потвърждение в нито един доказателствен източник по делото, още по малко за съдържанието на такъв разговор. Обвинителят е приел и изложил от фактическа страна, че след този диалог е имало поредица от разговори, в които Д. успял да убеди С. да приеме и извърши убийството. В достигането на тази цел е посочено, че подбудителят обещал първо 50 000 лв., които увеличил на 100 000 лв. В настоящия наказателен процес, няма нито един доказателствен източник, който да съдържа подобни доказателства за отношенията между Д.и С.в достигането на общо решение за убийството на С..

Показанията на разпитаните полицаи, доколкото в тях се съдържа информация за престъплението и участвалите в него лица, липсват данни за знание у когото и да било за такива отношения. Техните знания са отражение до голяма степен на разказаното от Б. по повод съвместната работа по разкриване на това престъпление или информираност от хода на делото, както и участие в проведени следствени действия с тяхно участие, а не пряко възприятие на обстоятелства от значение за изясняване на делото. Затова в тази насока, техните показания нямат стойност в разкриване на отношенията между Д.и С.в извършването на това престъпление. Няма доказателства за подбудителство от страна на Д. към С., няма доказателства за подобни срещи, разговори, уговорки и пазарлъци, насочени към извършване убиството на С..          

Прокуратурата е посочила две събития в обвинителния акт, които според тях са изиграли в голяма степен оформяне решението на Д. да иска С. да бъде убит. Определят мотива му като влошени отношения между двамата в резултат от събития в барове, както и икономически да извлича печалба от работата на С..

В края на 2000 год. свид. Т.С. събрал приятели в бар „Ж.“ между които пострадалият, М. о., М. Г. М. и други приятели, за да отпразнуват раждането на дете. Д. пристигнал по късно и седнал на бара, когато отзад му скочил Г.и двамата паднали на земята и сбили. Наскочили и други хора и се сбили. Когато Д. Ж. – М.о. излязъл от тоалетна, прекратил боя. С. не се е намесвал и останал пасивен през цялото време. Месеци по късно случая в бар „Ф.“, била взривена бомба, от която Д. пострадал, а двама негови близки убити. В това време С. бил в чужбина. Тази фактология на двете събития е установена в настоящото производство чрез разпит на свидетели, присъствали на тях. Няма доказателства за субективните представи на Д.и оценката му за тях в насока формиране желание да отмъсти на С.. Същото се отнася и *** и конфликта между С.и изпълнителя на проекта по строежа свид. Й.. В срещата си с Д. по този повод – отправени заплахи от С. към нея, подсъдимият я посъветвал да се обърне към полицията и с това отношенията им се прекратили. Доколкото и това събитие фигурира в съдържанието на обвинителния акт като обстоятелство, катализиращо във времето недобрите отношения между Д.и пострадалия С.и чрез които се формирала вътрешната мотивация за действие – да иска убийството на пострадалия, няма конкретни доказателства по делото с такава насоченост и съдържание. Възпроизведени са споделените от пострадалия заплахи против личността му преживе от съпругата му С., притесненията споделени от него с близки хора. В някаква степен по този начин се прави опит такива недобри отношения да създадат усещането, че това е нормалното развитие на отношенията между тези двама мъже. Мотивите в извършване на престъпление са извън субективната страна на деянието. Те имат значение за разкриване обективната истина по всяко престъпление, но не са елемент от състава на деянието. Те не могат да заменят подбудителството според изискванията на закона, отношенията извършител подбудител.

С оглед на изложеното, отнесено към тази форма на съучастие и отношения между Д.и С., съдът прави извод, че не са налице доказателства, въз основа на които може да се достигне до категоричен извод за наличие на подбудитеска дейност.      

2. Помагачеството на Д. е материално и интелектуално. Според обвинителя: набавяне на средства- сумата от около 3000 лв., оръдието на убийството- малокалибрена пушка, индивидуализирана по горе, 5 бр. патрони, давал съвети и указания на осъдения за убийството С. за начина на действие при извършване на престъплението и за заличаване на следите след извършването му.

За интелектуалното помагачество – съдът не може да посочи нищо повече или различно от по горе за подбудителството. Помагаческата дейност според обвинителя е извършена в лични срещи, диалог и разговори между С.и Д.. В настоящото производство няма доказателства за такива лични срещи и предмет на разговори.

Материалното помагачество - Предаването на сумата от 3000 лв. от Д. на С., за да се покрият разходи на извършителя, в делото няма доказателства. От фактологическа страна в обвинителния акт, стр. 3, абзац 2, последно изречение, е посочено:“Обв. Д. предал на С. сумата от 3000 лева за разходи по подготовката“. Извън съдържанието на обясненията на С. от 4.12.2002 год. в делото няма доказателства за такива отношения помежду им.

Помагаческата дейност на Д. се изразява в набавяне на пушката – оръдието на убийството, и боеприпаси за нея, а помагаческата дейност в която е обвинен Н. – на неустановена дата съхранява, пренася и предава оръжието с боеприпасите на извършителя С.. Прокурорът е приел за установено на предварителното разследване, че подсъдимите Д.и Н., придружавани от С., отишли в кв. Ветрен в наследствен имот на Н., когато показали пушката. Върнали се обратно с кола С **** до Бургас, а Н.и осъдения извършител върнали обратно. Н. предал оръжието с боеприпасите и *** с ползвания от С. автомобил А 0564 АН. Пушката- „ЕRMA WERKE“, модел „ ESC- 22“, калибър 22 WMR “Магнум“, била в разглобено състояние и заедно с принадлежностите – патрони, пълнители, оптически мерник, подробно описани и анализирани по горе в мотивите.

В съдебното следствие бе установен произхода на оръжието. Произведена през 1992 год. и впоследствие продадена на няколко пъти, като последният приобритател свид. С.П. закупил през 1994 год. Посочено от обясненията на Н., от непознати хора на разклона за с. Миролюбово, Бургаска област, взел чанта с багаж, за което го помолил Д.. В наследствен имот в кв. Ветрен тримата се срещнали, когато С. взел чантата. Той не е видял какво има в нея, нито знае за съдържанието ѝ, бил настрани от тях двамата, когато отворили чантата. От разстояние видял нещо като стъкло, но не може да определи какво е. Еднопосочно заяви, че никога не е виждал, още по малко предавал оръжие на С.. Д. от своя страна в обяснения затвърди, че тримата са ходили в имот на Н. на това място, но оспори това да е станало с посочения в ОА лек автомобил. Той го е ползвал, предаден му от познати, но върнат месеци, почти година по рано от описаното събитие. Не е предавал оръжие на С., не дава обяснение за съдържанието на сака. Само в обясненията от 4.12.2002год. С. дава обяснения по случая с получаване на пушка, напълно съвпадащи с изложената в ОА фактология. От май 2003 год. заявява друг произход на оръжието, а като свидетел по настоящото дело посочва, че оръжието му било предадено от съучастника му в това престъпление М. Г..

При тези доказателства настоящата инстанция не прие за доказано тезата на обвинението. По делото не бяха събрани доказателства, които безспорно да сочат, че непознати са предали на Н. чанта с пушка и принадлежности към нея – патрони, оптика и др. Извод за придобиването на пушката и източника ѝ в лицето на Д., решително намират потвърждение само в посочените обяснения на С.. Разпитаните свидетели, роднини на Н., нямат знание в обитаваната от тях къща, племенника им Н. да е носил и съхранявал оръжие.

В анализа на доказателствата съдът прие, че фактът на предаване оръжието от Д. на С. по описания начин и време, не е доказан. Ползваната от С. пушка, с която убил С., може да има и друг произход и обяснение. Той дава различна от приетата от прокурора въз основа на обясненията му от 4.12.2002г. трактовка през май 2003г., както и в настоящото производство като свидетел, но тази версия не е проверена, а и в съдебно следствие не се събраха доказателства за това, потвъждаващи или отхвърлящи тази възможност. Прокурорът е формулирал и извел обвинението против Д. само на обясненията, но не е отхвърлил изцяло показанията на С.. Последният е в две различни процесуални качества и дава различно обяснение за едно и също събитие – набавянето на оръжието на престъплението. Тези версии са до степен взаимоизключващи се. Извлечено от обясненията на подсъдимите Д.и Н., показанията на С., не може да се достигне до единствен и категоричен извод в това, че ползваното от него оръжие за убийството на С. е получено по начина, обяснен от него на 4.12.2002 год. и приет от прокурора чрез описаната в обвинителния акт фактология.       

   

III. Обвинението против Н.. Прокуратурата поиска оправдаването му на основание осъдителната присъда против К. за лъжесвидетелстване, свързано с краден автомобил. Освен посоченото по горе отношение с пушката, помагаческата дейност срещу Н. е определена и затова, че на 25.11.2002 год. предал на Б.С. сумата от 10 000 щатски долара. В обясненията на Д. няма информация за такива пари. Н. сочи на паричните навици на С., както и че много пъти му е давал пари, които трудно му връщал. Многократно е вземал пари от каса и по нареждане на Д. предавал на различни лица, включително С.. Не се съдържа информация за предаване на точно определена сума като процесната.

Получаването на такива пари се съдържат само в обясненията от 4.12.2002год. л. 78, т.1 ДП. С. твърди, че се срещнал с Д.в ***, когато последния му съобщил, че заминава за Варшава, в момента няма пари, но очаквал човек да му донесе. В следващите дни разговарял /С./ по телефон с Н., който му соъбщил че очаква пари. В този период се срещнали с Н.в колата си, с която пътували за „К.“ и му предал пачка от по 100 долара с ластик, 10 000 долара. По надолу обяснява разходването на парите. В предходното разглеждане на делото е прието за доказано разходването на парите, откритите на С.и приятелката му свид. С.Н. сметки в банки. Част от парите 3900 долара са намерени и иззети при обиск в дома на Н.. Последната по настоящото дело дава показания, че това са резултат от работата ѝ през летния сезон в Слънчев бряг.

По настоящото производство, извън обясненията от 4.12.2002 год. няма други доказателства, които от съдържателна страна да имат информация за предадени от Д. чрез Н. пари и получени от С.. Дори и в тези обяснения не може да се извлече пряко знание за това, че парите дава Д.в резултат от по рано постигната договорка за възнаграждение на С. за извършената работа – убийството на С.. В обвинителния акт – л.8, абзац 3, първо изречение, прокурорът приел за установено от ДП, че Д. се обадил на Н. да вземе от офиса 10 000 щатски долара и да ги предаде на С.. По описания начин Н. направил. Настоящата инстанция не събра такива доказателства, сочещи на разпореждания от Д.и действия на Н. – вземане на пари от офис на фирма.

От друга страна, дори и да се допусне и приеме за доказано предаването от Н. на С. на такава сума, това действие не може да бъде квалифицирано като помагаческа дейност. Законът определя в чл. 20 ал.4 НК престъпното поведение, в което се изразява помагачеството. Вземането на пари от един и предаването им на друг по никакъв начин не може да се определи чрез закона като помагачество. Това е материално действие, което по никакъв начин не подпомага, улеснява, отстранява спънки или определи на помощ след изпълнителното деяние, или по друг начин да подпомага изпълнителното деяние на С.. Само и единствено такова действие не може да бъде определено като помагачество.      

Според обвинителния акт, Д. е подбудител и помагач, С. извършител, а Н. като помагач е свързващото звено между първите двама. Прокурорът приел, че той не е извършил никаква дейност, произлизаща от лично решение и независимо от волята на Д., действията му са производни. При това следва да има корелация между диспозитивите на обвинението против двамата подсъдими. Това се отнася само до пушката, но не и до 10 000 долара. Д. няма обвинение за тази сума или друга различна от нея, която да е по голяма, а предадената да е част от нея. От фактическа страна прокурорът е приел, че за да подбуди и склони С., Д. му обещал 50 000 лева, които увеличил на 100 000 лв. В диспозитива прокурорът е приел подхода да формулира точно в какво се изразява помагаческата дейност, така и подбудителството. То е „умишлено склоняване и убеждаване“. Няма пари. На стр. 3 от ОА прокурорът е посочил, че Д. предложил на С. да извърши убийството срещу посочените суми. Прието е, че двамата разговаряли за различни неща и т.н. Дали парите са склонили С. да извърши престъплението или нещо друго, не става много ясно. Това е логично, но следва да се прави разлика между логика и закон, който изисква безспорна установеност на престъпно поведение, за да бъде наказан който и да е. По тълкувателен път следва да се изведе от съдържанието на ОА и диспозитива на формулираното обвинение, че С. бил убеден от Д. да извърши престъплението заради парите и нищо друго.

Прокурорът поиска Н. да бъде признат за невинен, поради липса на доказателства. В показанията на свидетеля Б.С. няма нито един факт, който да свързва двамата подсъдими по отношение субективния елемент на престъплението.

Настоящата инстанция не споделя безкритично такава позиция. Когато следва да се обоснове обвинение против Д., се изхожда от обясненията от 4.12.2002 год., а когато се иска оправдаване на Н., се анализират показанията на С.и игнорират изцяло неговите обяснения.

Настоящата инстанция прие, че от обективна страна, извън обясненията от 4.12.2002 год. няма доказателства, които от съдържателна страна сочат на отношения между Д.и С. относно пари, доколкото предаването им от Н. е производно на такава уговорка. След като не е доказано главното, не следва да се приеме за налично производното.

Установено по делото, Н. е имал знание за откраднатия автомобил, ползван от С.в процесния период 2002 год. А **** АН, но никакви допирни точки с неговото установяване и връщане. Има осъдителната присъда против К., послужила за отмяна на присъдата срещу Н.. При първото разглеждане на делото от съда, той е посочил Н. за съпричастен с това събитие. Вместо свид. Ц., той обвързал Н. с неверни обстоятелства. Следва само да се отбележи, че това е автомобилът, с който С. пренесъл оръжието и придвижил до блока, от където произвел изстрел с пушката и убил С.. С нея се отдалечил от това място и успял на различни места да изхвърли част от вещите, които ползвал и го уличавали. Всичко това е установено и прието за доказано в процеса по НОХД 171 на БОС. Фактът на ползването на автомобила от С., кражбата на колата от блока, в който живеел, както и намиращите се в него вещи, връзките и отношения на различни лица по повод установянатето му и връщането на ползвателя, са безспорно установени. Намерените вещи не са били ползвани от извършителя за убийството, те нямат отношение към изпълнителното деяние.

И в настоящото производство бяха разпитани различни свидетели, които затвърдиха тези обстоятелства. Свид. К. по поръка на Д. се интересувал за този автомобил и връщането му на С., като се наблягало особено много на намиращите се в автомобила вещи – пистолет, оптика и други. С. научил за тази кола и чрез него С.. Двамата лично отишли на паркинг вечерта, където открили посочените вещи и взели фотоапарат, като по този начин снимките в него попаднали в настоящото производство. Съдът не оценя показанията на свид. С. като истинни относно твърдението, че това било намислено от М. Г., с което се преследвали определени резултати, които не могли да постигнат – да проверят дали С. бил достатъчно близък с Д.- л. 292 гърба, ОХ. От обективна страна липсват доказателства, извън показанията на този свидетел, които да потвърждават неговите думи. Безспорно е доказана връзката и отношенията между Д.и С. по повод на автомобила и намиращите се в него вещи. Но повече по делото няма и липсват доказателства за обвързването на този факт – кражбата на колата и породилите и развили отношения между тези лица, с главния факт на доказване по настоящото дело – подбудителската и помагаческа дейност на Д..    

В чл. 281 ал.8 НПК е въведено ограничение - осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал.4, която е в съответствие с цитираната практика на Съда в Страсбург. Тази ограничителна възможност се отнася и до обясненията от 4.12.2002 год.  Те имат изключително значение за настоящия наказантелен процес не само по съдържание. Тази позиция повече никога не е повторена от С. или по какъвто и да е друг начин да затвърждава изложеното в разпита му като обвиняем от тази дата. Като резултат от разпита, е повдигане на обвинение против Н.и Д.. Това са твърдения, които са били изследвани на досъдебното производство. Позицията му е променена в края на май 2003 год., без тя да се свързва с други хора. В настоящото производство като свидетел излага показания, чрез които се опитва да посочи М. Г. М. като негов подбудител за убийството на С. поради чисто икономически причини – като съдружник с пострадалия общата им фирма не печелела за разлика от едноличните, което искал да промени. М. произвел изстрел от мястото с пушката, тъй като С. не бил в психическа кондиция за това действие. С оглед на това показанията на М. Г. имат особено значение. Той е разпитан на ДП на 2.12.2002 год. пред съдия и по НОХД 171 на 19.01.2004 год., починал на 5 април 2005 год. Преживе не е имал възможност да се запознае с показанията на С.и въвличането му от него в това престъпление.

Описаните в обвинителния акт отношения между С.и Д. по повод убийството на С.и действията на всеки един от тях в постигане на престъпния резултат, са изцяло изградени на обясненията от 4.12.2002 год. Обвинителната теза на прокурора в решителна степен се основава на тях. Няма други доказателства, които да разкриват отношенията по това време между С.и Д.. С оглед на посочената норма в НПК, присъдата не може да се основава само на тези обяснения.

След беседата между свид. Б.и свид. С. от 3.12.2002 год. и разпита от 4.12.2002 год., разследващите са извършили редица процесуални действия, пряко свързани с придобитата по този начин информация. Протоколите от тези действия и резултатите са част от доказателствената маса от значение за правилното решаване на делото.

В претърсвнето и изземването от дома на С.Н. ***, извършен на 5.12.2002 год. – л. 39-43, т.5 ДП, са намерени и иззети - сумата от 3900 щатски долара – 39 банкнота с номинал 100 долара  и описана всяка една банкнота с номинал и иззет учебник по криминалистика. Тези вещи са пряко свързани с предмета на настоящото дело, отношенията, връзките зависимостите между С.и подсъдимите Д.и Н.. В протокола на действието са вписани изявленията на Н., че тези пари ги е оставил в дома им Б.С.и между тях нама свои пари. Така и за книгата „криминалистика“ с автор И.Б.. Тази позиция затвърждава и в разпит на досъдебното производство, а по късно и в съдебното следствие, прочетени по настоящото дело. Това потвърждава и в разпита си пред настоящия съд. Това е единствен път, когато С.и е оставил пари на съхранение в дома ѝ. Пред настоящия състав заяви, че парите били лични на приятеля ѝ С.. Той работел лятно време в кк Слънчев бряг и вероятно това са спестявания. Свид. С. – л. 301 гърба, ОХ, заявява пред съда, че намерената в дома на Н. *** сума е негова лична и е резултат от продажбата на цигари през лятото в кк Слънчев бряг.

В настоящото производство, посочено по горе, няма категорични доказателства тези пари да са част от предадени от Н. пачка долари на С. по нареждане на Д.. Банкнотите са роводо определени вещи и всеки може да ги притежава и това не е свързано с определен режим или условия. Преценени двете противоположни твърдения на С. – в разпита от 4.12.2002 год. и показанията по това дело, няма други доказателства, въз основа на които да се приеме за безспорно доказано което и да е от тях.

Същото е валидно и за книгата с заглавие „Криминалистика“ с автор И.Б.. В обясненията от 4.12.2002 год. С. сочи, че му е предадена от Д., за да се запознае и подготви за убийството. По настоящото дело свидетел С.- л. 287, последен ред, ОХ, тази книга/учебник, му била дадена от М. Г., за да се подготви в извършване на престъплението. Отново две противоположни съждения за един и същи факт от едно лице, разпитано в различно процесуално качество по това производство, и по важното е, че извън тази словестност няма други доказателства, които да потвърдят или отхвърлят едно от тези твърдения. Това е книга, която интересуващия се може да намери по различни начини- книжарници, елтърговия, библиотеки и други. Тя е родова определена вещ и няма индивидуални белези, които да я свържат само и единствено с едно лице, за да се подкрепи една версия и отхвърли другата.

Поради това настоящия съдебен състав прие, че парите и книгата не следва да се обвържат  с безспорно установено на подсъдимия Д. поведение, че предал на свид. С.и открити в дома на приятелката му свид. Н..

С оглед показанията на свид. С. по настоящото дело и обвързването на извършеното убийство с личността на М. Г. М., последните показанията имат особено значение за изследване истинноста на такова изявление. Такива твърдения се появяват за пръв път в разпита му като свидетел по това дело, до този момент няма такава версия за отношения и общи действия с това лице. Не може да се проведат и процесуални действия, като двамата бъдат поставени в очна ставка. Разпитан преживе на ДП и предходно съдебно следствие, Г. изяснява отношенията си с убития С.и семейството му, деня на убийството и ангажираността със сина на С.. Това ново твърдение на С., извън словесното съдържание, няма други доказателства, които да го подкрепят. В предходното разглеждане на делото показанията на Г.и обстоятелства в тях са подробно обсъдени, анализирани във връзката си с другите доказателства. И в настоящия процес е установено поведението на Г.в деня на убийството, от което следва да се изведе категоричен извод, че той няма нищо общо и никакви допирни точки с извършителя С. на 21 ноември 2002 год.      

Защитата на подс. Д. спомена само като реплика наличието на оговор, без да е обвързано с факти или право. Обсъждане наличието на оговор по делото на С. е недопустимо, каквато по съдържание бе насочеността. Има произнасяне за извършеното от него престъпление и затова каква е била целта му, както спомена защитата, дали по този начин е „разнесъл“ отговорността на различни лица и облекчил пложението си. В настоящото производство предмет на оговора може да бъде само през призмата на обвинението против подсъдимите Д.и Н.. Съдебната практика е категорична и еднопосочна за отношенията на съучастници в едно престъпление. Когато с обясненията на един от съучастниците уличава други в престъпление, мястото и ролята им в постигане на общ престъпен резултат, могат да бъдат поставени в основана на осъдителна присъда само когато бъдат проверени и анализирани във връзка с другите доказателствени материали – Р 829 от 25.12.1973 год. по н.д. 809/73 г. 1 н.о. ВС. Изследвани подробно за процесуална допустимост и фактическо съдържание, в и чрез обясненията си Д. или Н. не уличават другия в извършване на престъпление или съучастническа дейност, за да бъдат анализирани през призмата на оговор.   

Обсъждайки събрания доказателствен материал, настоящата инстанция прие, че обвинението против Д.и Н. не е доказано по несъмнен и безспорен начин от обективна и субективна страна. При оценката убедителността на доказателствата, съдът се придържа към принципа, че когато доказателството е много силно и не възникват съмнения в неговата достоверност, необходимостта от потвърждаващи доказателства съответно е по малка - /Виков срещу Русия и други на ЕСПЧ/. В дейността си прокурорът и частното обвинение, опирайки се изцяло на обясненията на досъдебното разследване от 4.12.2002 год. на Б.С. като обвиняем, са достигнали до изводи относно съставомерността в поведението на двамата подсъдими и оценили като много силно и достоверно. Но извън тяхното съдържание, няма други доказателствени източници за престъпно поведение на двамата подсъдими. Още повече, че съдът достигна до заключение, обясненията като източник на доказателствена информация, за процесуално недопустими в настоящото наказателно производство.

 

За гражданския иск

 

По делото в качеството на граждански ищци и частни обвинители бяха конституирани Р.В. – съпруга, Й.С.- син и Й.М. - майка на пострадалия Д.С.. Бе приет за съвместно разглеждане и предявените от тях граждански искове за сумата, съответно съпруга и син по 100 000 лева и майката – 150 000 лева, претендиращи обезщетение на претърпените неимуществени вреди от убийството на техния близък – л.189 гърба, ОХ, против двамата подсъдими на солидарна основа. За да бъде уважена претенцията за обезвреда, е необходима връзка между настъпилия вредоносен резултат – смъртта на С., и виновно поведение у другиго. Последното не винаги е свързано с престъпление и при оправдателна присъда, съдът дължи произнасяне по гражданската претенция – чл. 45 и сл. ЗЗД. Доколкото в настоящото наказателно производство съдът прие, че събраните в съдебно следствие доказателсва не са достатъчни, за да се приеме вината на подсъдимите Д.и Н. за безспорно доказана, претенцията на престъпно основание е неоснвателна. Настоящата инстанция не установи и друго деликтно поведение у двамата, свързано с причиняване смъртта на пострадалия, поради което прие, че исковата претенция е недоказана по основание.

Доколкото от страните бе повдигнат и въпросът за изтекла погасителна давност, пряко свързано с произнася по същество, с оглед на липсата на деликтно основание, съдът не прие, че този въпрос следва да бъде изследван и се произнася по него.

По влязлата в сила присъда от 2007 год. и осъдителен диспозитив, на Р.С.и сина ѝ Й.С. е призната гражданска претенция и определен размер на обезщетението от по 40 000 лв. на всекиго, майката Й.М. е обезщетена със сумата от 35 000 лв., ведно с лихвите до окончателното изплащане на сумите. На Р.С. е присъдено и обезщетение от 3000 лева имуществени вреди. Заплащането на солидарна основа е присъдено в тежест на Б.С., П.Д.и Т.Н.. На Й.С.и майка му са издадени изпълнителни листи – л. 53 и 54 т.16, въз основа на който е било образувано изпълнително дело. По него майка му като законен представител, действаща от свое име и като родител на Й., постигнала споразумение за размер от 151,329,06 лв. на обезщетението и начина и сроковете на заплащането му, с адв. Б., действащ като упълномощено от Д. лице. На това място по делото има платежни документи в уверение на това, че тази сума била заплатена от Д. на С..

На основание присъдата на Й.С. бил издаден изпълнителен лист- л. 365 ОХ, получен на 9.11.2007 г. Чрез изпълнително дело, Д. ѝ е заплатил пълния размер на присъденото обезщетение.  

 

За доказателствата

 

С обвинителния акт прокурорът предаде на съда и веществени доказателства- пушка ERMA WERKE, мод. ESG 22, калибър WMR, made in West Germani, № 007599 Е с монтиран оптически мерник- черен на цвят, с гумен накрайник към приклада, със символ в средата на мерника „О“ и надпис ПО 3-9“ №9203920“; 35 бр. патрони калибър 9х19 „Люгер“7; 8 бр. патрони калибър 9х19; сумата от 3900 щатски долара. С присъдата по НОХД 171/2003 год. на Окръжен съд Бургас, съдът се произнесъл и разпоредил с веществените доказателства. Присъдата на Апелативен съд Бургас потвърждава първостепенния съд в тази част. В изпълнение на влязлата в сила присъда – л.364, ОХ 171, е уведомена Агенцията за държавни вземания от 7.11.2007 год. Агенцията е оттговорила на съда – л. 383 ОХ 171, част от веществените доказателства да бъдат унищожени. По делото има отговор на водещия разследването – т. 28,л.30 ДП, че  веществените доказателства са унищожени. Част от вещите са върнати на Р.С. – л. 373 ОХ 171.

Искането на прокурора за произнасяне по тях и отнемането им в полза на държавата на основание чл. 53 НК, е неоснователно. Това е вече решен с влязла в сила присъда проблем и пререшаването му е недопустимо. Поради това настоящата инстанция се произнесе само по веществените доказателства, които са резултат на повторно проведеното досъдебно разследване. По силата на този акт, съдът разпореди кожено яке и яке „Адидас“, предадени от частното обвинение по това дело л. 938 ОХ, да бъдат върнати на роднините на пострадалия С.. Потник и тениска, разпоредено с предходната присъда да бъдат  предоставени във връзка с водени граждански дела и необходимостта за ДНК изследвания, и получени от съдебна медицина при Александровска болница С.в този процес, следва да бъдат върнати на наследниците на пострадалия С., независимо от направеното изявление на повереника да бъдат унищожени.

Другите веществени доказателства – оптичен диск, празна видеокасета, видеокасета модел VHS и 3 бр. оптични носители, съдът постанови да останат на съхранение към делото.

Мотивиран от горното, съдът поставови присъдата.  

 

 

 

Председател:                                            Член: