Р Е Ш Е Н И Е

5143/22.11.2019 г.

                          В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

        ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2019 година в  състав:                                         

                                       Районен съдия: Даниела Павлова

 

        при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9088 по опис на ВРС за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         

        Предявен е иск с пр. осн. чл.422, вр.чл.79 ЗЗД,  чл.86 за установяване на вземането на кредитора  „В.и к.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Валентин Вълканов срещу длъжника В.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес *** по издадена заповед за изпълнение  по чл.410 ГПК от 17.04.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 5791/19 г. на РС Варна за заплащане на сумата от 730,56 /седемстотин и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща главница за дължима цена на консумирана вода по партида с абонатен № 1127464 за периода от 20.03.2012 г. до 26.03.2019 г.; сумата от 32,24 /тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ лева,  представляваща законна лихва върху главница за периода от 30.07.2016 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

         Твърденията са, че вземането на ищеца произтича от  задължения за консумирана вода по партида с абонатен № 1127464, за които има издадени фактури за периода от 30.06.2016 г. до 28.03.2019 г. за обект - имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Севкоя“ бл.11, вх. А ап.79, че услугата е доставена и не е заплатена от ответника. 

          Предвид обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от  длъжника по реда на чл.414 ГПК  заповедният съд е указал на кредитора, че може да подаде иск за установяване на вземането му, поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба и водене на иск по чл.422 ГПК.

          Ищецът моли за уважаване на иска и за заплащане на разноски за производството в това число и за заповедното такова като посочва банкова сметка ***о сметка   IBAN ***,  BIC: ***, открита сметка в „ЦКБ“ АД.

          Исковата молба и доказателствата към нея са връчени  на ответника по реда на чл.45 ГПК.  В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил отговор.

          В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа становището си.

          Ответникът е редовно призован за съдебно заседание,   не се явява  и не се представлява.  Същият не изразява становище по иска.

                  Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

         Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.  В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува  субективно относително право на кредитора към длъжника,  признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение и  наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството  дали между страните е налице  писмен договор или не е налице  такъв.   

        От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 5791/19 г. на РС Варна  се установява, че със заповед № 3018 от 17.4.2019 г.  е разпоредено длъжникът  В.Г.Д. да заплати на  кредитора „В.и к.“ ООД, ЕИК ********* сумата 730,56 /седемстотин и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща главница за дължима цена на консумирана вода по партида с абонатен № 1127464 за периода от 20.03.2012 г. до 26.03.2019 г.; сумата  32,24 /тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ лева,  представляваща законна лихва върху главница за периода от 30.07.2016 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

      Всички представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, които са  допуснати до събиране с определението на съда по  реда на чл. 140 ГПК и надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК, а именно  Общи условия,  Решение №Ц-23/30.06.2016 год.,  Решение №БП-Ц-3/ 28.04.2017 год., Решение №Ц-34/15.12.2017 год.,  Решение №Ц-20/ 28.12.2018 год., справка по партида НЕ се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива. 

        Ответникът не е оспорил начисленото количество вода и ВиК услуги за целия процесен период, както и не оспорва, че е ползвател  на същите услуги в обекта на потребление и с посочени абонатни и клиентски номера. Същият  не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице  доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са регистрирани в партидата на ответника така, както е посочено в разпоредбата на чл.59 от Общите условия според която, при промяна на обстоятелствата,  собственикът следва да ги уведоми за промяна на титуляра на партидата.  С оглед факта, че ответникът не е оспорил факта,  че е собственик, наемател или ползвател  на имота за който са доставени услугите,  съдът намира за доказан факта, че същият  има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция в Параграф №1 от ДР  на Закон за регулиране на В и К услугите. Не се оспорват твърденията, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане показанията на водомера, обслужващ абоната. 

       Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.

       Съдът намира, че от събраните в производството доказателства са установени по безспорен и категоричен начин  твърденията в молбата, че през процесния период ищецът е доставял, а ответникът е ползвал  вода и ВиК услуги  в  обекта,  по партида чийто титуляр е ответника.  С оглед горното, съдът  намира, че  кредиторът е установил по пътя на главно и пълно доказване,   че съществува вземането  му по  издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника в посочените размери,  поради което предявеният иск е изцяло основателен  и следва да се уважи.

      Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и  че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни  в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.

 

 

       По въпроса за разноските:

       При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 200.00 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 75.00 лева, съгласно задължителната практика  по  въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

        Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника  В.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, че съществува вземането на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Валентин Вълканов  по  заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.04.2019 г. , издадена  по ч.гр.д.№ 5791/19 г. на РС Варна за заплащане на сумата от 730,56 /седемстотин и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща главница за дължима цена на консумирана вода по партида с абонатен № 1127464 за периода от 20.03.2012 г. до 26.03.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от  подаване на заявлението – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 32,24 /тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ лева,  представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.07.2016 г. до 10.04.2019 г., на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД. 

 

       ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***  да плати на  „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** разноски за исковото производство в размер на 200.00 /двеста/ лева и за заповедното производство в размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

      Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

 

      Да се връчи препис от решението на страните.

 

 

                                              Районен съдия: