Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велико Търново, 24.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на
двадесет
и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Ваня
Иванова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 700
по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
право основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
притежава имот в с. ***, представляващ дворно място с къща /недовършен строеж/,
за който по действащия регулационен план на селото е отреден парцел ***. Твърди,
че ответникът след 2006г. незаконно пребивава в имота му и че от този момент му
е причинил вреди, изразяващи се в разбиване на малка оградна входна врата
заключена с брава, срязани заварки на голяма оградна врата, разбиване на
катинар на ел. табло и преоформяне на желязната каса, в която е поставено,
разбита входна врата в къщата между първи и втори етаж, разбити гаражни врати
на разположените на приземния етаж четири гаража, разбита вътрешна врата в
гаража водеща към кухнята на призмения етаж и увреждане на всички заключващи
механизни на всички врати в имота. Ищецът изтъква, че вредите по описаните вещи
не могат да се поправят, а те следва да се занемят с нови и смята, че за тяхното
възстановяване с включени материали и труд е необходима сумата от 3170 лв. По
тези съображения отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 3170 лв., като обезщетение за нанесени имуществени вреди, както и сумата от
1102, 20 лв. – лихва за забава върху нея за времето от 01.01.2006г. до
01.01.2017г.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че от края на
2014г. е собственик на процесната двуетажна къща, която е придобил на публична
продан. В съдебно заседание ответникът отрича да е разбивал врати в имота и
допълва, че е ползвал гаражите с разрешение на собственика им – брат му М. М. К..
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че с решение № 570 от
08.01.2013г. по в.гр.д. № 1170/2012г. по описа на ВТОС е обявен за нищожен
договора за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 91, том I, рег. ***43, дело № 45/2006г. на нотариус Д. Денчев,
по силата на който ищецът е продал на трето за делото лице /сина си М. М. К./
собствената си масивна жилищна сграда на два етажа, с площ от 83, 80 кв.м.,
построена в ***по плана на с. ***. Решението е влязло в сила, поради
недопускането му до касационно обжалване с определение № 373/20.03.2013г. по
гр.д. № 1902/2013г. на IV г.о. на ВКС. Липсва
спор между страните, че въпросната сграда, предишна собственост на ищеца, е
възложена на ответника като наддавач в проведената по изп. дело публична продан
с постановление за възлагане на недвижим имот от 05.09.2014г. на ЧСИ Р.
Касабова.
С решение № 173/19.06.2014г. по в.гр.д. № 400/2014г.
на ВТОС за нищожен е обявен и обективирания в нотариален акт № 79, том I, рег. № 1221, дело № 33/2006г. на нотариус Д. Денчев
/лист 165 от гр.д. № 727/2016г. на ВТОС/ договор за покупко – продажба между
същите лица, имащ за предмет самия ***по плана на с. ***, с площ от 500 кв.м.,
ведно с построените в него масивен плевник с навес, подобрения и трайни
насаждения. Не е спорен по делото, че с решение № 92/14.06.2017г. по гр.д. №
6274/2014г. на III г.о., на ВКС горепосоченото
решение на ВТОС е отменено и е отхвърлен предявения от ищеца иск за липсата на
договорно правоотношение между страните по сделката, поради нейната нищожност
/листи 154-157 от гр.д. № 727/2016г. на ВТОС/.
От заключението на изслушаната по делото съдебно –
техническа експертиза се установява, че е налице идентичност между УПИ III-391 в стр. кв. 47 по плана на с. ***, действащ до 1981г. и
*** по плана на същото село, одобрен със Заповед № 586 от 1981г. Установява се
още, че в имота е построена пристройка – работилница до сутерена на жилищната
сграда, което на практика е приобщило гаражите в сутерена към нея, поради затваряне
на входовете им и изграждане на вход към работилницата от западната улица. Според
вещото лице извършената от ЧСИ Р. Касабов публична продан има за предмет само
двата жилищни етажа от къщата, но не включва дворното място, плевника с навес,
сутерена и таванския етаж от жилищната сграда и пристройката с работилницата. При
огледа си в имота вещото лице е констатирало, че сутерена се състои от гаражи и
избени помещения и че на неговото ниво е изградена работилница с гаражи, с
достъп до тях от двойни гаражни врати. На практика сутерена и работилницата са
станали един обект. Първия жилищен етаж е с направени довършителни работи –
прозорци, врати, настилки и т.н., а втория и таванския етажи са незавършени и
са без монтирани прозорци и врати.
От показанията на свидетелите Ш. и С.,
служители на „Електроразпределение Север” АД и КП № 1501157, се установява, че
на 27.07.2016г. са посетили процесния имот по сигнал за неправомерно
присъединяване към ел. мрежа. В имота влезли през отворена малка пътна врата. Ел.
табло било монтирано на фасадата на къщата от към улицата. Същото имало метален
капак и не било заключено. След проверката го пломбирали, а впоследствие съгласно
нормативните изисквания ел. таблото е изнесено извън къщата.
По делото са представени и други
доказателства, които не са необходими за разрешаване на висящия спор, тъй като
касаят претенции по които производството по делото е прекратено с влезли в сила
съдебни актове – Определение № 993 от 04.06.2018г. за връщане като нередовна на
исковата молба, в частта й относно предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС
и протоколно определение от 26.06.2019г. за прекратяване на производството по
делото на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска, с който се
претендира присъждане на обезщетение за вреди от незаконно ползване на ел.
енергия в периода 29.04.2016г. – 27.06.2016г., включително лихва за забава
върху него.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото е предявен главен иск, имащ за предмет присъждането
на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 3170 лв.,
причинени му ответника чрез разбиване на оградни, вътрешни и гаражни врати в
процесния имот и увреждане на заключващите им механизми, както и в разбиване на
катинар на ел. табло и преоформяне на желязната каса, в която е поставено. За
да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, в тежест на ищеца е да
установи пълно и главно осъществено от дееца противоправно поведение, което е
довело до увреждане на негови имуществени права, конкретно настъпилите вреди и
техния размер, причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Само при
кумулативното установява на горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане в полза на ищеца ще възникне вземане за репариране на
претърпени от него имуществени вреди. Липсата на коя да е от визираните
предпоставки има за последица отхвърляне на предявения иск за обезвреда.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че в процесното дворно място има построена масивна двуетажна жилищна
къща, към която функционално са присъединени сутерен и работилница, състоящи се
от гаражи. От показанията на разпитаните свидетели, обясненията на вещото лице
и фотоалбума към заключението на СТЕ се установява, че от към улицата имота е
ограден и има монтирани две врати – малка и голяма двукрила. Към датата на
проверката на ел. инсталация в имота - 27.07.2016г. на фасадата на къщата е
било монтирано ел. табло, което е имало метален капак и не е било заключено. Не
е била заключена и малката входна врата.
По делото обаче не се събраха доказателства които по категоричен
и несъмнен начин да установяват, че ответникът е имал поведение, с което е
осъществил процесния деликт. В хода на производството ищецът не ангажира годни
доказателства, с които да докаже твърдението си, че ответникът е разбил
описаните в исковата молба оградни, вътрешни и гаражни врати и че е увредил
заключващите им механизми, включително на ел. таблото. Не се доказва въпросните
вещи да са били снабдени със заключващи механизми и катинари и те да са увредени
от ответника. Обстоятелството, че последният се намирал в имота не е достатъчно
да се направи фактическия извод, че е осъществил твърдените действия. След
2014г. същият е обитавал жилищната сграда, тъй като му е възложена с
постановление на съдебен изпълнител, след като е обявен за купувач на публична
продан. Последното изключва противоправния и виновния характер на действията му,
дори да е извършил твърдяното от ищеца. След като акта на съдебния изпълнител
го легитимира като собственик, ответникът има правомощието да си осигури достъп
до имота, за да го ползва, включително и чрез отстраняване на монтираните до
него момент заключващите механизми на вратите. По делото не се доказа ищецът да
е извършил действия, с които да е преправил монтираното в имота ел. табло.
Преместването на същото от фасадата на къщата извън имота е действие
осъществено от трети лица – служители на електроразпределителното дружество и е
в съответствие със съществуващите нормативни изисквания /показания на
свидетелите Ш. и С./. Не се доказа по делото твърдението на ищеца, че
въпросните врати са увредени до степен, че не са годни за използване по
предназначение. Напротив от събраните по делото доказателства, вкл. фотоалбума
към експертизата се установява, че те се намират на местата си и изпълняват
функцията, за която са поставени.
На следващо място ищецът не доказа по делото
настъпването на вреди в патримониума му вследствие на увреждане на негово
имущество. Процесните вещи са собственост на притежателя на имота, в който са
монтирани. Не се установи ищецът да е собственик на изградените в имота гаражи,
които са част от работилницата и сутерена. От събраните по делото доказателства
се установи, че същият се легитимира единствено като собственик на двуетажната
масивна жилищна сграда, която е била предмет на договора за продажба, обективиран
в нотариален акт № 91, том I, рег. ***43,
дело № 45/2006г. на нотариус Д. Денчев. Ищецът е запазил собствеността си върху
имота, тъй като сделката е обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт. Останалата
част от имота принадлежи на трето за спора лице /родния му син М. М. К./,
доколкото предявения от ищеца иск за прогласяне на нищожността на договора за
продажба, с който тя му е прехвърлена е отхвърлен като неоснователен.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС
намира, че ищецът не доказа осъществяването на онези правопораждащи факти,
които обосновават правото му да получи обезщетение за претърпените вреди, по начин
изключващ каквото и да е съмнение т.е. при условията на пълно и главно
доказване. Доколкото подобно доказване не е проведено по делото, съдът е длъжен
да приложи неблагоприятните последици на чл. 154 ГПК относно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, изразяващи се в задължението за съда
да счита недоказаните факти за неосъществили се. От своя страна това има за
последица отхвърляне на предявения иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
3170 лв., като неоснователен и недоказан.
Изхода на спора по главния иск предпоставя
отхвърлянето като неоснователен на иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане на
лихва за забава за времето от 01.01.2006г. до 01.01.2017г. в размер на 1102, 20
лв., предвид на акцесорния му характер.
При този изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 300 лв., представляваща платено възнаграждение за един адвокат /лист 138 от
гр.д. № 727/2016г. на ВТОС/.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***. Търново, дом ***, понастоящем в ***против И.П.И., ЕГН: **********
с адрес ***, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3170 лв. причинени му
от ответника в резултат на увреджане на вещи в имот, находящ се в с. ***, общ.
В. Търново, дом ***, изразяващо се в разбиване на малка оградна входна врата
заключена с брава, срязани заварки на голяма оградна врата, разбиване на
катинар на ел. табло и преоформяне на желязната каса, в която е поставено,
разбита входна врата в къщата между първи и втори етаж, разбити гаражни врати
на разположените на приземния етаж четири гаража, разбита вътрешна врата в
гаража, водеща към кухнята на приземния етаж и увреждане на всички заключващи механизми
на всички врати в имота, както и за заплащане на сумата от 1102, 20 лв. – лихва
за забава върху главницата за времето от 01.01.2006г. до 01.01.2017г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***. Търново, дом ***, понастоящем в ***ДА ЗАПЛАТИ на И.П.И., ЕГН: ********** с адрес *** СУМАТА от 300 лв. /триста лева/ - разноски за възнаграждение за един адвоката.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: