№ 120
гр. Ловеч, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200854 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р – 0049131 от 01.09.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите е
наложено на ЕТ ***************, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.***************, ЕИК ********, представлявано от Ц. В. Г., административно наказание
на основание чл.206 от Закона за туризма – имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за
нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма.
Недоволен от постановлението останал едноличният търговец, който чрез управителя
Ц. Г. и процесуалния му представител адвокат Г.Г. от АК Ловеч са го обжалвали, като
незаконосъобразно издадено. В жалбата се изтъква, че постановлението е издадено при
непълно изяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуалния и материален
закон. Като такива сочи, че АУАН не е бил съставен в присъствието на свидетелите
присъствали при извършването или установяване на нарушението. Твърди, че наказващият
орган не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е проверил
обосноваността и законосъобразността на АУАН. Счита, че не е доказано извършването на
нарушение, както и че в действителност в обекта са били предоставяни ресторантьорски
туристически услуги. Сочи, че не е бил изследван въпроса защо в действителност се е
забавило издаването на разрешителното от Община Ловеч, както и че не е било отчетено, че
пандемичната обстановка е довела до удължаване на всички срокове. Развити са и доводи за
наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание, редовно призован, търговецът се представлява от адвокат Г.Г.
от ЛАК, който поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Счита, че от установената
по делото фактическа обстановка се доказало, че на посочената в НП дата – 15.06.2021 г. в
обекта не са били предоставяни туристически услуги. Развива подробни доводи в този
смисъл, обсъждайки свидетелските показания. Акцентира на обстоятелството, че дори и да е
доказано, че са били извършвани туристически услуги, то към този момент е действал
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 година. Позовава се на разпоредбата на чл.3, т.2 от
закона, като изтъква, че от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение са спрели да
текат давностните и други срокове, предвидени в нормативните актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права. В тази връзка счита, че разрешението за
категоризация на обекта е продължило своето действие до 27.06.2021 г., а проверката е била
на 15.06.2021 година. Процесуалният представител изтъква подробни доводи и относно
наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая
като маловажен. Оспорва представеното писмено становище от юрисконсулт на
въззиваемата страна, като сочи, че юрисконсулти не могат да участват като процесуални
представители в производства по ЗАНН, тъй като последният препраща към НПК, а в него
не е позната фигурата на юрисконсулт. В този смисъл счита, че незаконосъобразно се иска
присъждането на юрисконсултско възнаграждание. Претендира да му бъде заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, тъй като това е минималният размер и тъй
като е предоставил безплатна помощ на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са
писмено становище на представляващия ги по пълномощие юрисконсулт Борисова, в което
се навеждат подробни доводи по законосъобразността и обосноваността на издаденото НП.
Пледират жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди постановлението. Оспорват
доводите на жалбоподателя, като изтъкват аргументи за доказаност и обоснованост на
изложените в НП обстоятелства. Направено е възражение за прекомерност на
претендираният адвокатски хонорар, като се сочи, че делото не е с фактическа и правна
сложност. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, по реда на Закона за правната помощ.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Г.
Ч. и Гр. П. Б., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
ЕТ *************** бил със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.*************** и се представлявал от Ц. В. Г.. Търговецът стопанисвал обект –
заведение за хранене и развлечение /кафе – сладкарница „***************“/, намиращо се в
гр.Ловеч, на *************** Обектът бил категоризиран съгласно удостоверение за
категоризация № 00090, издадено от кмета на Община Ловеч /л.17,/ с категория „една
звезда” и срок на валидност на удостоверението до 27.04.2021 година. Разполагал с 16 места
2
за сядане.
На 15.06.2021 г. в обекта на дружеството била извършена проверка от служители на
Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе – свидетелките В.Ч. и
Г.Б.. По време на проверката присъствала Д. П. П., в качеството на барман в кафе-
сладкарницата. Преди началото на проверката свидетелките Ч. и Б. извършили контролна
покупка на стойност 0,60 лева, за която им бил издаден касов бон /л.16/. По време на
проверката свидетелките констатирали, че в обекта е поставено Удостоверение за
категоризация № 00090 от 27.04.2016 г. /л.17/, за утвърдена категория „една звезда",
издадено от зам. кмет на Община Ловеч, което обаче било валидно до 27.04.2021 година, т.е.
към момента на проверката срокът му на валидност е бил изтекъл. На проверяващите не е
било представено валидно удостоверение за категоризация на обекта или пък временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране.
За резултатите от проверката свидетелката В.Ч. съставила констативен протокол 2021
№ К – 2713784 от 15.06.2021 г. /л.15-16/, в присъствието на свидетелката Г.Б. и бармана в
заведението – Д. П., които също подписали протокола.
В съставения констативен протокол бил поканен управителя или упълномощено от
него лице да предоставят в офиса на комисията валидно удостоверение за регистрация или
временно удостоверение за открита процедура по категоризация.
На 02.07.2021 г. в комисията се явил Ц. Г., в качеството му на управител на ЕТ
***************, който представил на свидетелката В.Ч. временно удостоверение за
открита процедура по категоризация на туристически обект № 222/23.06.2021 г. /л.14/, със
срок на валидност до 23.09.2021 година. Съставен бил протокол за проверка на документи №
К-0124390/02.07.2021 г. /л.13/, като приложение към по-горе цитирания протокол и който
бил подписан от управителя Г..
В резултат на двете проверки (фактическата и документална), свидетелката В.Ч.
приела, че на 15.06.2021 г. ЕТ *************** е предоставял ресторантьорски
туристически услуги в некатегоризиран туристически обект или в обект, на който не е било
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Квалифицирала
това като нарушение на разпоредбата на чл.144, т.1 от Закона за туризма, поради което
съставила на търговеца АУАН № К-0049131/02.07.2021 г. /л.11-12/, в присъствието на
управителя Ц. Г.. Като свидетел при установяване на нарушението и по съставянето на акта
се подписала Г.Б.. Актът бил подписан от управителя Г., като в графата „възражения по
акта” не е вписал такива.
Няма данни, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е било подавано писмено възражение
от ЕТ *************** срещу така съставения АУАН.
Въз основа на акта за нарушение, на 01.09.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като приетата в АУАН фактическата обстановка изцяло била
възприета и от наказващия орган, който също квалифицирал установеното като нарушение
на разпоредбата на чл.144, т.1 от ЗТ и наложил на дружеството предвидената за това
3
нарушение имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.206 от ЗТ.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган видно от
заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите
/л.19/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед №
357 ЛС/22.04.2015 година /л.18/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално
основание.
Следва да се посочи, че правилно, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз
основа на него НП, като дата на извършване на нарушението е посочена 15.06.2021 г., т.е.
датата на проверката, когато същото е било установено. В случая се касае за осъществено
т.нар. „продължено административно нарушение”. При него нарушителят непрекъснато
осъществява състава на административното нарушение, докато не предприеме дължимото
действие, предписано от закона.
Не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение, че наказващият орган
не е проверил законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН. От формална
страна актът съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН задължителни реквизити, а фактът, че е
възприел изцяло описаните в него обстоятелства при извършване на нарушението,
издавайки процесното НП, сочи, че не е открил обстоятелства, които да са навеждали на
необходимост от допълнителното им изясняване. Още повече, че както в АУАН, така и в
последствие, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е направил възражения,
които да са налагали допълнително разследване.
От събраните по делото доказателства и от анализа им, се установява по безспорен и
категоричен начин, че от жалбоподателят, стопанисвайки обекта – кафе-сладкарница в
гр.Ловеч, е осъществил състава на вмененото му в АУАН и обжалваното НП нарушение.
Разпоредбата на чл.144, т.1 от ЗТ задължава лицата извършващи ресторантьорство в
туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 от закона, да ги извършват в категоризиран или
регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение
за открита процедура по категоризиране. Безспорно е установено по делото, че ЕТ
*************** е лице, което предоставя туристически услуги в туристически обект –
кафе-сладкарница „***************“ в гр.Ловеч. Този обект попада в обхвата на чл.3, ал.2,
т.2 от ЗТ, като заведение за хранене и развлечение и подлежи на категоризация. В
разглеждания казус актосъставителят и наказващия орган са приели, че в момента на
проверката в обекта – 15.06.2021 г., търговецът не е имал валидно удостоверение за
4
категоризация, тъй като срокът на валидност на издаденото му (№ 00090 от 27.04.2016 г.) е
бил изтекъл на 27.04.2021 година. Този факт се потвърждава, както от ангажираните по
делото писмени доказателства, така и от показанията на свидетелките Ч. и Б., а и
жалбоподателят не го оспорва. В даденият му от проверяващите срок той е представил
временно удостоверение /л.14/, но същото е било издадено след проверката, на 23.06.2021 г.,
т.е. в периода от изтичане срока на валидност на удостоверение № 00090/27.04.2016 г. до
15.06.2021 г. /датата на проверката/ обекта е работел без такова. В тази връзка категорично
не може да се кредитира твърдението му, че в деня на проверката обекта не е работел с
клиенти. Обекта е бил отворен, в него се е намирал служител – бармана Д. П., като преди
началото на проверката и преди да се легитимират свидетелките Б. и Ч. са извършили
контролна покупка, в качеството им на клиенти, купувайки едно кафе на стойност 0,60 лева,
за което им бил издаден и фискален бон, приложен като доказателство на л.16 от делото.
Изложеното по-горе обосновава извод за осъществено от обективна страна на
признаците на състава на нарушението по чл.144, т.1 от ЗТ и правилно, както
актосъставителят, така и наказващият орган са го квалифицирали по този текст от закона.
ЕТ ***************, извършвайки търговска дейност в стопанисвания от него обект в
гр.Ловеч, е следвал да действа с необходимата грижа и да поднови удостоверението за
категоризация, след като е продължил да извършва ресторантьорска дейност и след
27.04.2021 г. или поне да се е снабдил с временно удостоверение за открита процедура по
категоризация. Вмененото му с разпоредбата на чл.144, т.1 от ЗТ задължение не е било
изпълнено относно удостоверението за категоризация. Ето защо, обосновано, в съответствие
с материалния закон е била ангажирана отговорността на търговеца по чл.206 от ЗТ.
Неоснователни са в тази връзка доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя относно срока, през който е било валидно удостоверението за категоризация
№ 00090 /л.17/ и позоваването на разпоредбите от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците. Разпоредбата на чл.3, т.2 от същия действително
предвижда, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправни субекти. Следва да се отбележи обаче, че срокът на валидност на
удостоверението за категоризация, съгласно разпоредбата на чл.133, ал.2 от ЗТ е 5 години.
Той не е давностен, а фиксиран в закона и с изтичането му, ако съответното лице не е
предприело действия за подновяването му, категорията на обекта се прекратява – чл.133,
ал.4, изр.1-во от ЗТ. Действия по подновяването на категоризацията следва да се
предприемат в срок до 3 месеца преди изтичането на 5-годишния срок – чл.133, ал.3 от ЗТ и
този срок именно попада в обхвата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците. Същественото в случая е, че въведеното на 13.03.2020 г.
извънредно положение е било отменено, считано от 13.05.2020 година. В Държавен вестник
бр.44 от 13.05.2020 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за
5
здравето. Законът урежда мерките за ограничаване на разпространението на епидемията от
Ковид 19 и преодоляване на последиците от нея, които следва да се прилагат на територията
на страната след отмяната на извънредното положение. С оглед прилагането им, считано от
14.05.2020 г. бяха издадени множество заповеди на Министъра на здравеопазването, с които
се въвеждаха или отменяха конкретни мерки, в зависимост от интензитета и
разпространението на заразата. Конкретно за настоящия казус, 3-месечният срок за
подновяване на категоризацията на обекта стопанисван от жалбоподателя е започнал да
тече, считано от 27.01.2021 година. Тъй като удостоверението за категоризация за обекта на
жалбоподателя се издава от кмета на общината (в случая кмета на Община Ловеч), който в
тази си дейност разбираемо е подпомаган от съответната администрация, то от внимателния
преглед на заповедите на МЗ за периода от 27.01.2021 г. до 27.04.2021 г. се установява, че е
липсвала забрана за посещаване на различните административни сгради, респективно и тези,
в които са се помещавали общинските администрации. Съществували са редица ограничения
и изисквания при достъпа до сградите, с цел избягване струпването на голям човекопоток,
но администрациите са функционирали. Ето защо, не е имало пречка, в срока по чл.133, ал.3
от ЗТ, жалбоподателят да е могъл да подаде заявление за подновяване на категоризацията на
обекта. Към този момент извънредното положение е било отменено (считано от 13.05.2020
г.), тримесечният срок актуален за жалбоподателя не е попадал в него, за да е могъл да се
ползва от разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците.
Що се отнася до размера на имуществената санкция, то тя е индивидуализирана в
минималния предвиден от закона размер, като явно е отчетен фактът, че нарушението е било
извършено за първи път.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата и в хода на съдебните
прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице
административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН
въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично
противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин
от събраните и анализирани доказателства по делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административнонаказващия
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административно-наказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се
налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-
наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на
целесъобразност. Ето защо, в административнонаказателното производство преценката
относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от наказващия
орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването
му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността
6
обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя
подлежи и на съдебен контрол.
С измененията и допълненията на ЗАНН с ДВ, бр.109 от 22.12.2020 г., в сила от
23.12.2021 г. беше създадена нова т.4 на § 1, ал.1 от ДР на ЗАНН, в която се дефинира
понятието „маловажен случай“ за целите на административнонаказателното производство.
Независимо, че тази разпоредба е влязла в сила след извършване на нарушението и
издаването на процесното НП, то същата е приложима към случая, тъй като е аналогична с
дефиницията за „маловажен случай“, дадена в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. А
последната беше приложима в административнонаказателното производство по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, „Маловажен случай“ е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В настоящият случай, въпреки, че няма данни в тази насока (освен посочването на
това обстоятелство в съставения АУАН), съдът прие, че нарушението е извършено за първи
път, тъй като и наказващия орган е наложил минималния размер на предвидената в закона
санкция. Но не е съобразил обстоятелството, че все пак търговецът е имал валидно
удостоверение за категоризация на обекта и че на практика от момента на изтичане срока на
удостоверението (27.04.2021 г.) обекта, предвид въведените противоепидемични мерки е
работел много малко време. Например, със заповед № РД-01-194/30.03.2021 г. на МЗ,
считано от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. се е допускало посещение на заведения за хранене и
развлечения по смисъла на чл.124 от ЗТ само в откритите им площи (тераси, градини и др.) –
т.14 от заповедта, каквито обекта на жалбоподателя не притежава. В последствие, със
заповед № РД-01-220/08.04.2021 г. на МЗ, считано от 12.04.2021 г. посещения в подобни
обекти се е допускало при използване на не повече от 50 % от капацитета им, което за
обекта на жалбоподателя означава не повече от 10 заети места. Всъщност, по делото не са
налице данни доколко от момента на изтичане на удостоверението за категоризация
(27.04.2021 г.) до деня на проверката – 15.06.2021 г. обекта реално е функционирал. Но
предвид постоянно променялата се в този период епидемична обстановка и съответните на
нея мерки, може да се подведе извод, че обекта не е работел постоянно и с пълен капацитет.
Това обстоятелство, съобразено и с големината на търговския обект, местонахождението му
и характера на предлаганите стоки, може да се направи до голяма степен обосновано
предположение, че оборотите в обекта на търговеца не са били големи, респективно и
печалбите. Последните също са от значение, макар и вмененото на търговеца нарушение да
е формално и в състава му да не е предвиден вредоносен резултат, тъй като касае въпросът
доколко размерът на наложената имуществена санкция, дори и в минималния такъв
предвиден от закона, би бил справедлив в конкретния случай. В този смисъл, степента, с
7
която формалното нарушение е застрашило обществените отношения, регулирани от
нормата на чл.114, т.1 от ЗТ не е била голяма, предвид периода от време, в който е
функционирал обекта след изтичането на срока му за категоризация.
Освен това, следва да се има предвид, че проверката в обекта на търговеца е била
комплексна и други нарушения по ЗТ и Закона за защита на потребителя не са били
констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро проявена
недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено поведение от негова
страна, целящо да увреди интересите на потребителите.
На този фон, не без значение е и обстоятелството, че веднага след проверката
жалбоподателят е предприел необходимите действия и се е снабдил с временно
удостоверение за категоризация – л.14. Затова и една такава санкция, макар и в минимален
размер, би била необосновано тежка и несъразмерна на извършеното.
Ето защо, обсъждайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав стигна до
извода, че констатираното нарушение е по-скоро в резултат на инцидентен пропуск на
търговеца, а не на целенасочено поведение, стремящо се да заобиколи по някакъв начин
установения от ЗТ ред и с това да увреди правата на потребителите. Не бяха констатирани
отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението както се посочи по-горе е извършено
за първи път.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради
своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена
опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при
предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на
чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно
незаконосъобразно постановление. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на
обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона
санкция, която макар и в минимален размер е достатъчно висока за търговец като
жалбоподателя, който явно в експлоатирания от него обект не реализира големи обороти.
Ето защо, изложеното е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. В този смисъл, налице са предпоставките за
приложението на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, като се предупреди жалбоподателя, че при
извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящето решение, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, то на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да бъде осъдена Комисията за защита на потребителите
гр.София, представлявана от председателя, да заплати на адвокат Г.В. Г. от АК Ловеч,
сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна
защита и съдействие № 45792 от 20.09.2021 г. /л.30/, сключен между жалбоподателя ЕТ
8
*************** и адвокат Г., не е било договорено възнаграждение на последния, поради
това, че е договорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.1-во от Закона за
адвокатурата. Съгласно тази разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, като при уважаване на
претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен
от съда размер, който обаче не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,
ал.2 от ЗА. Според чл.18, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер възнаграждението е 300 лева. Необходимо е
обаче да се отбележи, че изявленията на страните по сключения договор за правна защита и
съдействие относно наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна
помощ по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването
на конкретната хипотеза. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика по
приложението на този текст от ЗА, напр. Определение № 7159 от 10.06.2020 г. на ВАС по
адм.дело № 11735/2019 г., I отделение. Пак в този смисъл, следва да бъде отбелязано и че
адвокатът, а не представляваната от него страна, има право да получи определеното му
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във връзка с
чл.38, ал.2 от ЗА, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р - 0049131 от 01.09.2021 г.
на Директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията за защита на потребителите –
София, с което е наложено на ЕТ ***************, със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, ул.***************, ЕИК ********, представлявано от Ц. В. Г., административно
наказание на основание чл.206 от Закона за туризма – имуществена санкция в размер на 1
000 лева, за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ЕТ ***************, със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, ул.***************, ЕИК ********, представлявано от Ц. В. Г., че при
извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящето решение, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр.София, представлявана от
председателя, да заплати на адвокат Г.В. Г. от АК Ловеч, гр.Ловеч, ул.**********, ЕГН :
**********, сумата 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10