№ 2850
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110110425 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „П.и К. Б.“ ЕООД против
Д. С. Б..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основаниечл.140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
„П.и К. Б.“ ЕООД е предявил против Д. С. Б. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 240 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 3752,27лв. – неплатена главница по Договор за потребителски к. №
30043257733, ведно със законна лихва от 30.09.2021г.до окончателното изплащане на
сумата; 168,11 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.05.2020 г. до
03.07.2021 г.; 91,74 лв. – законна лихва върху главницата за периода 03.07.2021г. –
29.09.2021г.; 1468,82 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.07.2020г. до
03.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2021г. до окончателното
изплащане на сумата; 65,80 лева - лихва за забава върху договорното възнаграждение за
периода от 06.05.2020г. до 03.07.2021г.; 35,91 лв. – законна лихва, начислена върху
договорно възнаграждение за периода 03.07.2021г. – 29.09.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56566/2021 г. по описа на СРС, 61 с-в.
Предявени са и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1100,01 лева - възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
49,28 лева – мораторна лихва и 26,89 лева – лихва за забава; сумата от 2126,68 лв. –
1
възнаграждение за закупена услуга „Флекси”, ведно със законната лихва, считано от
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата 95,28 лева – мораторна лихва и 52,00 лева –
лихва за забава.
Ищецът твърди, че на 17.03.2020г. между него и ответника е сключен договор за
потребителски к. № 30043257733, по силата на който ищецът предоставил на отвентика
кредит от 4000 лева за срок от 36 месеца. Ответникът следвало да върне кредита на 36 броя
равни месечни вноски. Посочва, че съгласно подписаният между страните договор
кредитополучателят Д. Б. се е задължил да заплати на кредитодателя договорно
възнаграждение за целия срок на договора в общ размер на 2887,93 лв., начислено съобразно
с чл. 4 от Общите условия към договора за кредит и предварително определено в
погасителен план. Твърди, че ответникът в качеството си на кредитополучател се е
възползвал от предвидената в чл. 15 от Общите условия допълнителна възможност да
избере и закупи една или повече допълнителни услуги към договора, за които се дължи
допълнително възнаграждение. Посочва, че по процесния договор Д. Б. е закупил услугата
„Фаст“ – за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, на стойност 1200
лв. и услугата „Флекси“ – възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски или смяна на падежната дата на
вноските, на стойност 2320 лв. Д. Б. закупил и двете услуги, възползвал се от услугата
„Фаст“, но не е ползвал услугата „Флекси“.
Посочва, че съгласно Общите условия към подписания между страните договор за
кредит – при неплащане на двумесечни вноски и с писмено уведомление, вземането по
кредита става изискуемо в пълен размер. Длъжникът е заплатил по кредита само 3 пълни и
една непълна погасителна вноска. На 03.07.2021 г.длъжникът получил писмо с обратна
разписка /получено от майка му/, с което е бил уведомен за предсрочната изискуемост, и от
която дата ищецът твърди, че договор за потребителски кредит е обявен за предсрочно
изискуем.
Д. Б. заплатил сумата от 867,76лв., с които плащания е погасил вземания по договора в
размер на 867,42 лв. и сумата от 0,34 лв. – за погасяване на лихвите за забава по кредита.
Поради това, че съдът е отхвърлил заявлението в частта, в която се претендира
договорено възнаграждение, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, ищецът подава осъдителен иск за посочените суми.
Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която искът се
оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорва договора като изначално нищожен поради
недействителност на договорна лихва, която противоречи на добрите нрави. Твърди
неравноправност на договорната лихва по смисъла на чл. 143 ЗЗП, както и нищожността й
по чл. 21 ЗПК. Уговореният в договора лихвен процент в размер на 40 % не отговарял на
действително приложения такъв. Посочва, че договорът е нищожен, като сключен в
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В тази
2
връзка възразява, че възнаграждението за допълнителните пакети „Факс” и „Флекси” не са
включени в обхвата на ГПР, въпреки, че представляват общи разходи. Оспорва и
дължимостта на претендираната главница и мораторната лихва.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника е предявен и насрещен иск за сумата от 3683 лева – платена без
правно основание в периода от 25.02.2019г. – 10.12.2019г. по договора за потребителски
кредит, който с Определение № 29857 от 07.11.2022г. е отделен, като въз основа на него е
образувано гр.д. № 60564/2022г. на СРС, 61 състав.
В насрещния иск е обективирано възражение за прихващане на изплатените от
ответника по договора без правно основание суми в общ размер на 3683 лева с
претендираните от ищеца по настоящото дело суми в общ размер на 3752,27 лева – главница
по договора.
С оглед обстоятелството, че насрещният иск, предявен от ответника Д. Б. срещу ищеца
по настоящото дело, е бил отделен, като е образувано отделно производство, което е висящо
към момента, възражението за прихващане, не следва да бъде приемано за разглеждане в
настоящото производство, тъй като основанието, на което се претендира извършване на
прихващане, и основанието, на което се предявява насрещния иск е едно и също.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
страните, че носят следната доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационно
отношение с ответника, по силата на което му е отпуснат кредит; получаване на паричната
сума от ответника; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по заема
и на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че е упражнил
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил
ответника; размер на дълга за главница, договорна лихва.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга, както и възраженията си срещу исковете.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и по
осъдителния иск за мораторна лихва, в тежест на ищеца е да установи: парично
задължение на ответника; настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение и размер на вземането.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 9
ЗПК, в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационно отношение с
ответника по договор за кредит; съгласие между длъжника и кредитора за предоставяне на
допълнителни услуги по кредита „Фаст“ и „Флекси“; реално изпълнение на задължението
на кредитодателя за предоставяне на услугите и настъпване на изискуемост на
3
задължението за заплащане на допълнителните услуги.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга, както и всички възражения срещу исковете.
На осн.чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
Съдът констатира, че осъдителният иск за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД страда
от нередовност.
Ищецът следва да уточни периода от дата до дата, за който претендира лихви за забава
в размер на 49,28 лева и 26,89 лева върху главницата от 1100,01 лева - възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“, както и да уточни периода, за който претендира
лихви за забава в размер на 95,28 лева и 52,00 лева върху главницата от 2126,68 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси”.
С оглед съвпадащите заявления на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
съдът счита, че като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следва да
бъдат обявени следните обстоятелства: че между страните по делото на 17.03.2020 г. е бил
сключен договор за потребителски кредит№ 30043257733, че в изпълнение на договора
кредиторът е предоставил на длъжника уговорената в договора сума в размер на 4000 лв., че
в договора за кредит е уговорена възнаградителна лихва в размер на 41%, както и че
ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно сума в размер на 867,76 лв.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с исковата молба документи се явяват
относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по
предявените искове, поради което следва да бъде допуснато събирането им.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с молба с
препис за ответника да уточни периода от дата до дата, за който претендира лихви за
забава в размер на 49,28 лева и 26,89 лева върху главницата от 1100,01 лева -
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, както и да уточни периода, за
който претендира лихви за забава в размер на 95,28 лева и 52,00 лева върху главницата от
2126,68 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси”.
При неизпълнение указанията на съда в срок исковата молба в посочената част ще
бъде върната.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Д. С. Б. за приемане за
разглеждане на възражение за прихващане на изплатените от ответника по договора без
правно основание суми в общ размер на 3683 лева с претендираните от ищеца по
настоящото дело суми в общ размер на 3752,27 лева – главница по договора.
ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
4
обстоятелства: между страните по делото на 17.03.2020г. е бил сключен договор за
потребителски кредит № 30043257733, че в изпълнение на договора кредиторът е
предоставил на длъжника уговорената в договора сума в размер на 4000 лв., че в договора за
кредит е уговорена възнаградителна лихва в размер на 41%, както и че ответникът е
заплатил на ищеца извънсъдебно сума в размер на 867,76 лв.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2023г. от
15,10ч., за която дата и час да се призоват страните.
НА ИЩЕЦА да се връчи препис от отговора на ответника засведение и възможност
за становище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че припостигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5