Р Е Ш Е Н И Е
град Д., 28.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети август две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при участието на секретаря ***.....................................................
сложи за разглеждане гр.дело № 01768 по описа за 2017г. на ДРС, докладвано от районния
съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от ***,
ЕГН *** с адрес ***, срещу *** със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ***, за постановяване на решение, по силата на което да се
признае ***то на *** за незаконно и се отмени Заповед *** като
незаконосъобразна; да се възстанови ищецът на заеманата от него длъжност преди ***то,
както и се осъди ответника да заплати сторените разноски.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че въз основа на заповед ***г. управителят на ответното дружество е
прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Счита
се, че ***то е незаконно, тъй като заповедта е немотивирана, липсват фактите,
които обосновават уволнителното основание; не е посочен нарушител, в какво се
състои нарушението и кога е извършено. При липсата на посочен период, в който е
извършено твърдяното нарушение, е невъзможно да се извърши проверка дали са
спазени сроковете по чл.194, ал.1 КТ. Не е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ – преди налагане на наказанието работодателят не е изискал обяснения относно
извършеното според него нарушение на трудовата дисциплина.
В отговора си ответникът сочи, че оспорва изцяло предявения ис*** Счита, че в
процедурата за налагане на дисциплинарно ***
не се прилагат правилата на чл.193-195 КТ. Твърди се, че е налице отказ
за даване на обяснения за неявяването си на работа на посочените в заповед № **
от ***г. дати 2 и 3 май 2017г. Ищецът е депозирал молба от 29.04.2017г., че
желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено, считано от 01.05.2017г.,
поради преминаване на друга работа. Заявил е изрично, че е започнал работа при
трето лице, където работи и в момента. Поради тази причина липсва възможност да
бъде възстановен на предишната си длъжност, след като сам е заявил желанието си
да напусне.
Д.кият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между
страните е било налице трудово правоотношение, видно от представения договор №
10 от 17.01.2017г., съгласно който ищецът е бил назначен на основание чл.67,
ал.1, т.1 вр. чл.70, ал.1 КТ да изпълнява длъжността „***” в ответното
дружество със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна
характеристика, представляваща неразделна част от договора.
С молба до
управителя на ответното дружество от 29.04.2017г. ищецът е поискал трудовият му
договор да бъде прекратен, считано от 01.05.2017г., поради преминаване на друга
работа. В тази връзка е представен трудов договор ***г., съгласно който ищецът
е назначен на длъжността „***” в *** на основание чл.67, ал.1, т.1 вр. чл.70,
ал.1 КТ.
Управителят
на ответното дружество е изискал обяснения от ищеца за неявяване на работа на 2
и 3 май 2017г., като според приложения документ е бил налице отказ да се дадат
такива обяснения, приподписан от двама свидетели. Със заповед № ** от ***г.
управителят на ответното дружество е наложил *** „***” на ищеца поради
неявяване на работа на 2 и 3 май 2017г., като заповедта е била връчена на
07.06.2017г. Със заповед ***г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТе било
прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни във вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ, като
заповедта е била връчена на 16.05.2017г.
В подкрепа
на изложеното е справка от ****, от която е видно, че на 29.04.2017г. е бил
сключен от ищеца трудов договор с ***, а на ***г. е прекратено трудовото
правоотношение с ***г. за удостоверяване представянето й пред нотариус ***,
управителят на ответното дружество кани ищеца до 09.06.2017г. да си получи
книжата, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение.
Според
представеното удостоверение № ***г. от управителя на *** ищецът е бил редовно на работа в периода *** –
***г. с работно време от *** часа в ***.
По
делото са допуснати гласни доказателства. Св. *** *** работи като *** в ответното дружество и
заявява, че се занимава с трудовите досието на работещите в дружествата на
работодателя. По случая с ищеца си спомня, че го е търсила, за да му връчи
заповедта за ***. Преди това е поискала да даде писмени обяснения. Според
свидетелката, е трябвало да му връчи заповед № ** от ***г. Потвърждава, че
подписът в документа, наречен „ ***” /л.15 от делото/, е неин. Изречението
„Отказва да даде обяснения” е написано от нея в присъствието на колежката й ****.
Това станало, тъй като *** не се явил на работа на 2 и 3 май 2017г.
Работодателят поискал да разбере каква е причината за неговото отсъствие.
Открили го с нотариална покана, не знае на коя дата е била връчена, а преди
това го издирвала по телефона. Не помни на кои дати е ставало това, но след
като го открила, го запитала защо не се явява на работа. Отговорът бил, че
работи и нямал възможност да се яви в офиса. Посочил дата, когато ще дойде, но
не се явил. По-късно, след като дошъл, тя го помолила да даде писмени
обяснения, но той отказал, след което тя му връчила заповедта. Не помни
последователността и датите, на които са извършени тези действия – дали в един
и същи ден или последователни дни. Заповед ***г. също била връчена от нея, но
също не помни на кои дати е станало това и в каква последователност.
Съдът
кредитира изцяло тези свидетелски показания, тъй като същите са дадени от лице, което е очевидец на
фактите и обстоятелствата, засегнати в тях, не си противоречат с другите
доказателства по делото, включително и на изявленията и становищата от
страните, при спазване нормата на чл.172 ГПК с оглед на данните по делото, като
се има предвид възможна заинтересованост /св.*** е *** в ответното дружество/.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Не се спори по
делото, че между страните е имало сключен трудов договор, който по своята същност е
такъв със срок за изпитване – чл.70, ал.1 КТ, въпреки че е посочено като
основание и чл.67, ал.1, т.1 КТ – трудов договор, сключен за неопределен сро***
Спорно е наличието на основание за налагане на дисциплинарно ***, а при
уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ - за възстановяване на предишната
длъжност на ищеца.
Трудовият договор със срок за
изпитване по чл.70, ал.1 КТ не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид
трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал.1 КТ,
когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор
със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор може да се сключи и когато
работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С
включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат
възможност да преценят в определен срок доколко е уместно окончателното им
обвързване от трудов договор за неопределено време. Срок за изпитване може да
се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при
всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение
за валидността на клаузата за изпитване.
Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната, в
чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на
срока на изпитване. Докато тече срокът за изпитване, съществуването на договора е несигурно, защото зависи
от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Само ако не бъде
прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за
окончателно сключен като срочен или за неопределено време, в зависимост от предварителната уговорка на страните /вж. Решение № 155 от 27.06.2016г. на ВКС по гр.д. №
418/2016г., III г.о., Решение № 160 от 08.05.2015г. на ВКС по гр.д. № 4811/2014г., IV г.о., Решение № 118 от 04.06.2015г.
на ВКС по гр.д. № 6968/2014г., III г.о., всичките по реда на чл.290 ГПК и др./. В случая трудовият договор между страните с клауза за изпитване е сключен в
полза на работодателя, поради което страната, в полза на която не е уговорен срокът за
изпитване, не може да прекрати трудовия договор на основание изпитателния сро***
За нея трудовият договор се прекратява по общите правила на Кодекса на труда.
Това ще рече, че ако работник или служител е сключил трудов договор със срок за
изпитване в полза на работодателя и преди да изтече срока за изпитване желае да
го прекрати, трябва да се съобразява с правилата за прекратяване на трудовия
договор, както
ако беше станал окончателен и за двете страни.
Елементите от фактическия състав на
прекратителното
основание на трудовото правоотношение по обжалваната заповед ***г. - чл.330,
ал.2, т.6 КТ, са следните: виновно неизпълнение на трудови
задължения на работника/служителя към работодателя; писмено волеизявление от
работодателя; получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.
Искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
е главен и конститутивен. Включва в себе си две искания, които са неразривно свързани – признаване ***то за
незаконно и искане на отмяна на незаконното ***. Ако бъде отхвърлен, решението има
установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в правната действителност
– от прекратено трудово правоотношение към отмяна на прекратяването). Тежестта на
доказване законосъобразността на ***то по този иск е изцяло на работодателя,
който следва да проведе пълно главно доказване на факта, че е упражнил правото
си в съответствие със закона.
Видно
от писмените доказателства по делото, ищецът на 29.04.2017г. е заявил пред
работодателя искане за прекратяване на трудовото правоотношение, което по
същество е с правно основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Прекратяването на трудово
правоотношение по взаимно съгласие предполага наличие на две насрещни
волеизявления, като в случая липсва волеизявление от страна на работодателя в
посочения в законовата норма седемдневен срок, поради което не може да се
приеме, че предложението на работника е прието. По делото не са представени
доказателства, а това не се и твърди от страните, работодателят да е изявил
приемане или отхвърляне на предложението, което да е достигнало до работника,
от което следва, че трудовият договор между страните по делото не е бил
прекратен по реда на чл.325, ал.1, т.1 КТ.
След
получаване на това уведомление, управителят на дружеството навежда твърдения,
че е поискал служителят *** да предостави обяснения на основание чл.193 КТ
относно неявяването на работа на 02.05. и 03.05.2017г. /л.15 от делото/.
Представеният писмен документ, условно наречен „*** от ***”, не съдържа подпис
на лицето – ищец в настоящото производство, не съдържа и дата, която не може да
се установи нито от писмените, нито от гласните доказателства вр. чл.181, ал.1
ГП*** Заповед ***г. /без дата/ е била връчена на работника на 16.05.2017г., а
заповед № ** от ***г. му е била връчена на 07.06.2017г., след подаване на
исковата молба, в срока за представяне на писмен отговор. Представеният
документ „Обяснения от ***” е частен свидетелстващ, който изхожда от ответната
страна, без да е подписан от другата, като за такъв документ е прието в
доктрината и съдебната практика, че важи максимата „писаното не доказва нищо в
полза на този, който го е писал”. От обясненията на св.*** не се установява
каква е била последователността при връчване на двете заповеди – за налагане на
дисциплинарното наказание „***” и прекратяване на трудовото правоотношение,
респективно дали преди това е било искано обяснение от работника по реда на
чл.193, ал.1 КТ. Самата нотариална покана, за която говори и свидетелката, с
която ищецът бил открит, за да даде обяснения, е представена пред нотариус на
02.06.2017г., но не е ясно кога и дали изобщо е била връчена. Същата свидетелка
заявява, че е издирвала по телефона ***, което е започнало след 4 май. Когато
най-после го е открила, той е заявил, че не може да се яви веднага и посочил
дата, на която ще се яви. При идването си тя го помолила да даде писмени
обясненияя, а след като той отказал, му връчила заповедта за ***. Съдът прави
извод, че това е заповед ***г. за прекратяване на трудовото правоотношение /без
дата/, тъй като тя е била връчена на ищеца на 16.05.2017г., поради което и тя е
предмет на спора /исковата молба е предявена на 30.05.2017г./, докато заповед №
** от ***г. е била връчена на 07.06.2017г., в срока за писмен отговор на
исковата молба. Изтъкнато е в заповед ***г. като причина за прекратяване на
трудовото правоотношение неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни във връзка с чл.190, ал.1, т.2 КТ.
Тежестта на доказване по иска по чл.344, ал.1,
т.1 КТ се носи от
работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който възниква
правото му да наложи *** „***”. Така нареченото дисциплинарно производство съдържа норми от процесуален
характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на
дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и за спазването им съдът
следи служебно при разглеждане законосъобразността на наложеното наказание в
неговата съдебна фаза. Това са нормите на: чл.195, ал.1 КТ, въвеждаща изискване
относно съдържанието на заповедта за наказание, чл.193, ал.1 КТ, съдържаща
задължение за работодателя да изслуша устните или приеме писмените обяснения на
работника преди налагане на дисциплинарното наказание, чл. 194, ал. 1 КТ,
съгласно която се извършва преценка относно това, наложено ли е наказанието в
преклузивните срокове, установени в закона, и чл.1**, ал.1 КТ – норма,
установяваща задължението за съответствие по степен на наложеното наказание с
извършеното нарушение.
В случая
се оспорва мотивираността на заповедта за наказание – фактите, които обосновават конкретното
правно основание, кога е извършено съответното нарушение; поради липса на дата,
не може да се извърши проверка за спазване на преклузивните срокове за налагане
на наказание по смисъла на чл.194, ал.1 КТ; не са поискани обяснения за
евентуално извършеното от работника нарушение на трудовата дисциплина.
Действително
в обжалваната заповед не е посочен период, в който е извършено нарушението.
Същевременно не се доказа по безспорен начин, че е спазена процедурата по
чл.193, ал.1 ГПК за изискване на обяснения от работника преди налагане на
дисциплинарното наказание. Дори
и да се приеме, че преклузивните срокове по чл.194, ал.1 КТ не са изтекли и е спазено изискването за
даване на обяснения от работника,
обжалваната заповед ***г. е немотивирана. Приема
се в задължителната съдебна практика, че разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към
съдържанието на заповедта за *** по отношение на задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно,
за да се приеме, че заповедта за налагане на *** е незаконосъобразна, тъй като
правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Липсата на изискуемите се от
закона реквизити в заповедта за налагане на *** е толкова съществено, че то не
може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до
задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на
мотиви в заповедта за *** прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на
наказанието /Решение № 201 от 17.03.2010г., ВКС, ІV г.о. по реда на чл.290 ГПК
и др./. В процесния случай липсват конкретни данни кога е
извършено твърдяното нарушение – неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. Същото следва да бъде описано подробно, точно и
ясно, за да се установи по безспорен начин дали наложеното наказание е за това,
за което работодателят е провел дисциплинарна процедура. Това се отнася и до
времето на извършване на нарушението – дата/и/ или период. В този смисъл липсва обективиране на
посоченото нарушение
чрез конкретизирането
му съгласно изискванията на
чл.195, ал.1 КТ, който предвижда
точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за ***.
В случая процесуалният представител
на ответното дружество навежда твърдения, че при налагане на *** „***” няма
пречка да се издадат две заповеди – с едната заповед да се наложи самото
наказание, а с другата да се прекрати трудовото правоотношение, като се
позовава на Решение № 43 от
10.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 4082/2013г., IV г.о. Според него обжалваната заповед
е издадена във връзка със заповед № ** от ***г., в която се съдържат
необходимите атрибути по закон.
По релевантния за спора въпрос дали в уволнителната
заповед липсва описание на фактическия състав на извършеното нарушение, ако в
нея има изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна, докладна
записка, рапорт и пр., при положение, че този документ е бил доведен до
знанието на работника или служителя, и в такъв случай изискването на закона е
изпълнено, т.е. ако заповедта за ***
препраща към друг документ, е налице задължителна съдебна практика. Върховните
съдии приемат, че дисциплинарните
нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в
заповедта за ***, съдържанието на който е станало достояние на наказания
работник, както и че макар в уволнителната заповед да липсва
описание на осъщественото дисциплинарно нарушение, ако в нея има изрично позоваване
на друг документ и при положение, че този документ е бил доведен до знанието на
работника, то изискването на закона за мотивиране на заповедта е било изпълнено /Решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
410/2009 г., IV г. о., Решение
№ 460 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 465/2009 г. по реда на чл.290 ГПК и др./. Задължението на работодателя да мотивира
заповедта за ***, както и в случаите, когато в мотивите си тя препраща към друг
документ, е въведено, за да може, от една страна, да се извърши преценката за
спазване на правилата на закона с оглед изискванията на чл.1**, ал.2 КТ и чл.194 КТ, а от друга - за да се гарантира
правото на наказания работник да осъществи защитата си срещу ***то. Ето защо,
ако заповедта за *** препраща към друг документ, той следва да бъде връчен на
уволнения работник най-късно заедно със самата заповед /Решение № 849 от 12.01.2011г. на ВКС по гр.д. №
40/2010г., IV г.о., по
реда на чл.290 ГПК/. В случая липсват каквито и да
било данни за спазване на едновременно връчване на ищеца на двете заповеди - ***г.
/без дата/ и № ** от ***г. Видно от тях самите, първата е била връчена на
16.05.2017г., а втората – на 07.06.2017г.
С оглед изложеното твърдението
на ответника, че възраженията в исковата молба за немотивираност на заповедта,
са неоснователни, а претенциите за нейната мотивираност се установявали с доказателствата по делото, следва да се
оставят без уважение. Изводът на съда би бил друг, ако действително имаше мотивиране на заповедта чрез
изрично препращане към друг акт на работодателя, който да е доведен до знанието
на работника или служителя към датата на връчване на обжалваната заповед, т.е. ако в случая в самата заповед ***г. е било направено препращане
към друг документ, изходящ от работодателя, където е налице конкретизиране на
период на
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина – заповед № ** от ***г., а същата
е била връчена на 16.05.2017г., то съдът щеше да приложи изричната практика на ВКС в такива
случаи – освен посочените по-горе решения и Решение № 3 от 02.02.2011г. по гр.д.№
1000/2010г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 171 от 23.02.2010г. по гр.д.№ 68/2009г.,
ІІІ г.о. на ВКС по реда на чл.290 ГПК и др. Но в процесната заповед няма
изрично препращане към какъвто и да било друг документ или акт на работодателя,
същата съдържа посочена само най-обща причина за налагане на ***, едновременно с нея
не е била връчена заповед № ** от ***г.
Липсата на мотиви в заповед ***г. /без дата/ води до извода
за основателност на предявения иск за признаване на ***то за незаконно и за
отмяна на съответната заповед за ***. Основателен е и искът за възстановяване
на ищеца на заеманата преди ***то длъжност. Това е така с оглед установенато наличие
на съществуващо между страните и непрекратено към ***г. трудово правоотношение.
Искът за
възстановяване на предишна работа – 344, ал.1, т.2 КТ, е конститутивен, като
предпоставките са две: уважаване на главния иск по т.1, както и наличие на
безсрочно трудово правоотношение или срочно такова, което да прави възможно
възобновяване на трудово-правната връзка към момента на постановяване на съдебното решение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца 552 лева адвокатско възнаграждение. За уважените искове работодателят
дължи държавна такса от 100 лева.
Водим от горното, Д.кият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ ***то на ***, ЕГН *** с адрес ***, сторено със заповед ***г. /без дата/ на *** със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА ***, ЕГН *** с адрес ***, на
заеманата преди ***то длъжност „***” в ***
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***.*** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, да заплати на ***, ЕГН ***
с адрес ***, сумата от 552 лева (петстотин петдесет и два), представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, да заплати, да заплати сумата
от 100,00 лева (сто), представляваща
държавна такса, по сметката на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата за обявяване на
решението, посочена на страните в открито съдебно заседание, а именно 28.08.2017г.
Районен съдия: