Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260096
гр.Д.
19.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На десети март 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №1017 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на
глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от В.А.Г. *** чрез
особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК адв.И.М. от ДАК срещу решение
№260170/21.10.2020 г. по гр.д.№4054/2019 г. на Д.кия районен съд в частта,с
която въззивницата е осъдена по иск по чл.59 от ЗЗД да заплати на С.Й.Т. с ЕГН **********
*** сумата от 7 100 лв,представляваща платена от ищеца издръжка в полза на сина
на страните Д.С.Т. с ЕГН **********,род. *** год.,за периода,считано от 06.11.2014
год. до 22.10.2017 год.,с която сума ищецът е обеднял,а ответницата се е обогатила,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 06.11.2019 г. до окончателното
й изплащане,респ. въззивницата е осъдена да заплати на С. Й.Т. сумата от 1 554,58
лв /изписана словом/ сторени по делото съдебни разноски.Изложени са доводи от
въззивницата за недопустимост на първоинстанционното решение в атакуваната част
поради постановяването му по недопустим иск.За процесния период ищецът
разполагал с други искове-тези по чл.127 от СК,но пропуснал да ги предяви.При
тази хипотеза същият не разполагал с иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД,който бил на
разположение на ищци,които нямали друг способ за защита.Исковата претенция била
недоказана-не били представени от ищеца по делото доказателства като банкови
бордера,касови бонове,квитанции и пр. за доказване сторените от него разноски
за издръжката на роденото от страните дете през процесния период.Не били
доказани средномесечните разходи за облекло,храна,учебни пособия и
др.Статистическите данни от заключението по допуснатата социално-битова
експертиза,възприети от съда,били относителни показатели и не можело да
послужат за обосновани изводи.Справедливо било съдът да се опре на
законоустановения размер на минималната издръжка за страната.Настоява се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване на иска
до размер,обоснован от минималната издръжка по закон.
В писмен отговор и в хода на
въззивното производство въззиваемият С.Й.Т. изразява становище за
неоснователност на жалбата.Искът бил допустим,което се обосновавало с
постановките на т.12 от Постановление №1/1979 г. на Пленума на ВС и на ТР
№12/22.03.1971 г. на ОСГК на ВС.Искът бил и доказан по основание и
размер.Настоява се за потвърждаване на решението в атакуваната част и за
присъждане на сторените от въззиваемия разноски във въззивната инстанция.
Като постави на разглеждане
въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в
рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила
препис от атакуваното решение на 28.10.2020 г.,а жалбата е подадена на
06.11.2020 г. при изтекъл срок за въззивно обжалване на 11.11.2020 г./.Същата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по
същество,същата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е
валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на
правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо
в обжалваната част като постановено по допустим иск и е частично правилно и
частично неправилно при следните съображения:
Гр.д.№4054/2019 г. на ДРС е
образувано по повод искова молба вх.№22429/06.11.2019 г.,с която е предявен от С.Й.Т.
*** срещу В.А.Г. *** иск на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 10 800 лв,с която
ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца вследствие
неплащане от същата издръжка на сина на страните Д.С.Т.,роден на *** г.,за
периода от 22.10.2014 г. до 22.10.2017 г.,ведно със законната лихва върху тази
сума,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.
С решение №260170/21.10.2020
г. по гр.д.№4054/2019 г. Д.кият районен съд е уважил иска до размер от 7 100
лв и за периода от 06.11.2014 г. до 22.10.2017 г.,като го е отхвърлил в частта
за горницата от 7 100 лв до 10 800 лв и за периода от 22.10.2014 г.
до 05.11.2014 г.Решението се атакува от ответницата В.А.Г. в частта,с която
частично е уважен предявеният иск.В отхвърлителната част същото не е обжалвано
и е влязло в сила.
Искът е допустим по смисъла на обвързващата съда
задължителна съдебна практика,обективирана в Тълкувателно решение
№12/22.03.1971 г. по гр.д.№112/1970 г. на ОСГК на ВС,което не е загубило сила.Според
цитираното ТР лицето,което е давало издръжка вместо задълженото да я дава,има
право да води иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД срещу последното
лице независимо от това,дали имащият право да търси издръжка е предявил или не
иск за такава.В тази насока са и цитираните от първоинстанционния съд решение №1101/06.06.1962
г. по гр.д.№632/1962 г. на IV г.о. на ВС и решение №1598/08.09.1959 г. по
гр.д.№4812/1959 г. на III г.о. на ВС.Постановеното по предявения допустим иск
по чл.59 ал.1 от ЗЗД първоинстанционно решение е допустимо в обжалваната му
част и не подлежи на обезсилване.
Първоинстанционното решение е частично правилно и
частично неправилно в обжалваната му част,който извод се основава на следните
съображения:
Изложено е в исковата молба,че с влязло в сила решение
№305/13.03.2019 г. по гр.д.№4192/2018 г. на ДРС упражняването на родителските
права спрямо роденото от връзката между ищеца С.Т. и ответницата В.Г. дете Д. е
предоставено на бащата и е определено местоживеене на детето при него,като
майката е осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 220
лв,считано от 22.10.2017 г.От раждането на детето до настоящия момент грижите
за отглеждането му и за осигуряване на издръжката му били поети изцяло от ищеца
Т..Ответницата се дезинтересирала от грижите за детето,вкл. за издръжката му.Ищецът
твърди,че месечно изразходвал не по-малко от 600 лв за издръжката на
детето.Ответницата следвало да поема по-голямата част от издръжката,тъй като
ищецът полагал и преките грижи за възпитанието и отглеждането на Д.,т.е. не
по-малко от 300 лв месечно.За периода 22.10.2014 г.-22.10.2017 г. ответницата
се обогатила неоснователно за сметка на ищеца със сума от 10 800 лв поради
неплащане на дължимата от нея издръжка и цялостно поемане на издръжката от
ищеца.
В писмен отговор ответницата В.А.Г. чрез особения си
представител по чл.47 ал.6 от ГПК адв.И.М. от ДАК оспорва иска по основание и
размер,като навежда и посочените вече по-горе доводи за недопустимост на иска.Навежда,че
вземането за неоснователно обогатяване е погасено по давност.Оспорва иска по
размер,като сочи,че базисната сума от 300 лв месечно като дължима от майката
издръжка не почивала на влязло в сила съдебно решение по иск срещу нея за
издръжка в полза на детето.При определянето й от ищеца същият не съобразявал,че
през процесния период детето било на различна възраст и имало различни
потребности,т.е. било неоправдано месечната сума да е еднаква за целия
период.Трябвало да се докажат конкретните разходи на ищеца по издръжката на
детето и въз основа на същите да се определи дължимата от ответницата сума.
Видно от удостоверение за раждане,издадено на
11.05.2010 г. от Община-гр.Д.,ищецът С.Й.Т. е баща,а ответницата В.А.Г. е майка
на роденото на *** г. от връзката между тях дете Д.С.Т..Не е спорно по
делото,че през заявения в исковата молба период 22.10.2014 г.-22.10.2017 г.,т.е.
включително през периода 06.11.2014 г.-22.10.2017 г.,който е предмет на
въззивното производство с оглед обжалваната част от първоинстанционното
решение,детето е живяло в едно домакинство единствено с ищеца С.Т.,който е
полагал ежедневните и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието му и
изцяло е осигурявал паричната издръжка за детето.Родителите са били във
фактическа раздяла,като майката В.Г. през визирания период не е участвала в
издръжката на детето.Тези факти се потвърждават от констатациите в представения
по делото социален доклад изх.№ПР/Д-ТХ/11-001/25.01.2019 г. /на лист 93 от
делото на ДРС/,изготвен от ДСП-гр.Д. за целите на друго гр.д.№4192/2018 г. на
ДРС.В доклада е отразено,че детето Д. живее с баща си осем години,т.е. от 2011
г.След раздялата на родителите майката заминала за чужбина,спряла да търси
контакт с детето и не давала парични средства за отглеждането му.Тези
констатации се потвърждават и от еднопосочните показания на разпитаните по
делото свидетели В.Д.К.и К.Е.К.,без родство със страните,близки познати на
ищеца,имащи преки възприятия за събитията от периода 2014-2017 г.
През процесния период не е бил предявен иск от бащата С.Т.
срещу майката на детето В.Г. за осъждането й да заплаща месечна издръжка на
детето.Такъв иск е предявен с искова молба вх.№19923/22.10.2018 г.,по повод на
която е образувано приложеното гр.д.№4192/2018 г. на ДРС.С нея са предявени
исковете по чл.127 от СК относно местоживеенето на детето,родителските права
спрямо същото,режима на лични контакти и издръжката.С влязлото в сила решение
№305/13.03.2019 г. по цитираното дело на ДРС упражняването на родителските
права спрямо детето Д. е предоставено на бащата С.Т.,като майката В.Г. е
осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 220 лв,считано от
22.10.2017 г.,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
Като лице /родител/,давало единствено и изцяло
издръжка на детето си през процесния период 06.11.2014 г.-22.10.2017 г.,ищецът
се е обеднил с парична сума,респ. ответницата се е обогатила с реципрочна
такава,съответстваща на дължимата от последната по силата на закона /чл.143 от СК/ като майка издръжка за детето.Задължението за издръжка е установено от
закона.Когато това задължение е било изпълнено изцяло от съзадълженото лице /в
случая от ищеца като баща на Д./,което е платило частта от издръжката,дължима
от майката по закон,са налице изискванията на чл.59 от ЗЗД.Възникването и
упражняването на правото на иск по чл.59 от ЗЗД се поражда независимо от това
дали имащият право на издръжка е предявил или не иск за такава,защото то
възниква с даването на дължимата по закон издръжка.Вследствие на това
задълженото по закон да дава издръжка лице неоснователно и несправедливо се е
обогатило за сметка на обедняването на лицето,платило издръжката,защото така се
е накърнило имуществото на последното,докато обогатилият се с неплащането на
издръжката е спестил разходи,които е бил длъжен да извърши.В този смисъл исковата
претенция е основателна.
Поставя се въпросът как да бъде определен размерът на
неоснователното обогатяване.През визирания период на исковата претенция няма
определена с влязло в сила съдебно решение месечна издръжка,дължима от майката В.Г.,поради
което съдът не разполага с такава определена по съдебен ред база /присъдена с
влязло в сила съдебно решение издръжка/,на която би могъл да обоснове точния
размер на неоснователното обогатяване на ответницата,респ. на обедняването на
ищеца.
По делото не са събрани и доказателства,удостоверяващи
конкретните разходи,извършени от ищеца за целия процесен период за издръжката
на детето.Напълно логично и житейски обосновано е бащата да не може да
представи писмени доказателства /разписки,фискални бонове,квитанции и други
платежни документи/,които да удостоверяват размера на конкретните
разходи.Неоправдано е да се иска от него да разполага с документи за всеки
разход,тъй като е обективно невъзможно да се иска издаване на такива документи
за всяка една дребна покупка или заплащане на услуга в ежедневния бит /за
храна,облекло,учебни пособия,обучение и пр./,а и съхранението на толкова
документи за ежедневни комунални разходи от такъв продължителен период е
житейски невъзможно.Така размерът на исковата претенция не може да бъде
обоснован и въз основа на доказателства за конкретно извършените от ищеца
разходи по издръжката на детето.
При тази хипотеза съществуват два варианта за
определяне размера на неоснователното обогатяване на ответницата:въз основа на
законово определения минимален размер на месечната издръжка в полза на
ненавършили пълнолетие деца по чл.142 ал.2 от СК /1/4 от размера на минималната
работна заплата за страната/ или въз основа на статистическите данни на НСИ за
средния потребителски разход на едно домакинство.
По делото е допусната от първоинстанционния съд
социално-битова експертиза със задача да се определи необходимата издръжка за
едно дете на възраст 4,5 и 6 години през периода 22.10.2014-22.10.2017 г. по
статистически данни на НСИ.Вещото лице е констатирало,че не се наблюдава и не
се публикува статистическа информация за общия и паричен разход по групи за
издръжка само за деца.Тъй като децата живеят с родителите си,отчитането на
разходите е общо за цялото домакинство,а не за отделните членове на
домакинството.В таблица №3 от заключението е посочен общият разход по групи
разходи за домакинство с едно дете за процесния период.Релевантен за предмета
на делото е потребителският общ разход /III.от 3.1 до 3.10/,като се изключат разходите по
т.4-9,които не касаят пряко издръжката на децата в едно домакинство
/данъци,социални осигуровки,регулярни трансфери към други
домакинства,влог,изплатен дълг и даден заем/,а именно същият е в размер на 1099
лв месечно за целия период,заявен в исковата молба.От последната сума следва да
се приспадне и разходът за алкохолни напитки и тютюневи изделия по III.3.2 в размер на 60 лв,който също не е присъщ за
издръжката на дете.Така окончателният размер,който би могъл да се ползва за
база,е 1 039 лв /1099-60=1 039 лв/ месечен потребителски общ разход
на домакинство с едно дете.Тези усреднени данни обаче не отчитат какъв е
конкретния брой на членовете в домакинството с едно дете /двама-един родител и
едно дете;трима-двама родители и едно дете или повече/,поради което не може да
се определи точен размер на разходите на един член от домакинството.Не е ясно
посочената обща сума дали следва да се раздели на 2,3 и пр.,доколкото в
статистиката не е посочено за домакинство от колко члена е определен разходът.Освен
това такова механично разделяне на общия разход поравно между членовете не е
обосновано,защото всеки от домакинството според възрастта и индивидуалните си
характеристики има различни потребности.Данните не отчитат в частност и
конкретната възраст на детето,а размерът на издръжката се определя от
потребностите на детето според възрастта му.Тези твърде обобщени данни не могат
да послужат като сигурен ориентир за определяне конкретния размер на разходите
на едно дете при съблюдаване промяната на възрастта му през годините,а това би
имало значение за определяне доказания размер на исковата претенция,доколкото
през процесния период възрастта на детето Д. е нараснала от 4 години в началото
на периода до 7 години в края на периода.
След като статистическите данни на НСИ не дават точен
размер на средната издръжка за едно дете на възрастта на сина на страните Д.
през процесния период,съдът може и следва да се опре на единствения законово
регламентиран ориентир за размера на месечната издръжка,която се дължи от един
родител,а именно минималната издръжка по чл.142 ал.2 от СК.
На горната нормативна база следва да се приеме за
доказано,че през процесния период неоснователното обогатяване на ответницата Г.
се равнява на сбора от минималните месечни издръжки,които тя със сигурност по
закон дължи на детето си Д..Към минималния размер издръжка следва да се добавят
и суми,които представляват добавка,съобразена с нарастващата възраст на детето
през отделните години,тъй като с възрастта нарастват и потребностите.Няма данни
по делото /нито твърдения на ищеца,нито показания на разпитаните
свидетели/,които да навеждат необходимост от добавка за изключителни нужди на
детето поради някакви негови дарби или значими здравословни проблеми.
През периода 06.11.2014 г.-31.12.2014 г. минималната
работна заплата в страната е била 340 лв,поради което по формулата по чл.142
ал.2 от СК минималната месечна издръжка за този период се равнява на 85 лв,като
към същата следва да се добави сума от 15 лв при възраст на детето Д. през
посочения период от 4 години /общо на месец 100 лв/.През периода 01.01.2015
г.-30.06.2015 г. МРЗ е 360 лв,а минималната месечна издръжка 90 лв,като към
същата следва да се добави сума от 20 лв поради навършване през периода от
детето на 5-годишна възраст /общо на месец 110 лв/.През периода 01.07.2015
г.-31.12.2015 г. МРЗ е 380 лв,а минималната месечна издръжка 95 лв,като към
същата следва да се добави сума от 20 лв при 5-годишна възраст на детето /общо
на месец 115 лв/.През периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. МРЗ е 420 лв,а
минималната месечна издръжка в размер на 105 лв,като към същата следва да се
добави сума от 25 лв за навършване през периода на 6-годишна възраст от детето
/общо на месец 130 лв/.През периода 01.01.2017 г.-21.10.2017 г. вкл. МРЗ е 460
лв,а минималната месечна издръжка в размер на 115 лв,като към същата следва да
се добави сума от 35 лв поради навършване на 7-годишна възраст от детето и
навлизането му в ученическа възраст през учебната 2016/2017 г. /общо на месец
150 лв/.На тази база размерът на сумата,с която ищецът се е обеднил,респ.
ответницата се е обогатила,през процесния период 06.11.2014 г.-21.10.2017 г.
вкл. възлиза на обща сума от 4 544,97 лв /183,33 лв за периода 06.11.2014
г.-31.12.2014 г.;660 лв за периода 01.01.2015 г.-30.06.2015 г.;690 лв за
периода 01.07.2015 г.-31.12.2015 г.;1 560 лв за периода 01.01.2016
г.-31.12.2016 г.;1 451,64 лв за периода 01.01.2017 г.-21.10.2017 г. вкл./.До
размер от 4 544,97 лв искът е доказан и следва да бъде уважен.В частта за
горницата до присъдената от районния съд сума от 7 100 лв подлежи на
отхвърляне.
Вземането на ищеца по исковата претенция за периода от
06.11.2014 г. до 22.10.2017 г. /до 21.10.2017 г. вкл.,доколкото считано от
22.10.2017 г. с решението по гр.д.№4192/2018 г. на ДРС е присъдена издръжка в
полза на детето,платима от майката/ не е погасено по давност,както навежда
ответницата по делото.За погасената по давност част за периода 22.10.2014
г.-05.11.2014 г. вкл. първоинстанционният съд е постановил отхвърляне на иска.Задължението
за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в случая е безсрочно
/не е на договорно основание и няма уговорен срок за изпълнение между
страните,нито има определен такъв срок в закона/ и се дължи веднага,т.е.
изискуемостта му настъпва веднага с неоснователното разместване на блага /в
тази насока мотивите към ТР №5/2017 от 21.11.2019 г. по тълк.д.№5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС/.В случая с всяко ежемесечно плащане от ищеца на издръжката,която
ответницата дължи за детето,настъпва изискуемост на вземането му по чл.59 от ЗЗД за всеки месец.Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня,в който вземането е станало
изискуемо.Вземанията,произтичащи от неоснователно обогатяване,се погасяват с
изтичане на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД /така т.7 от ППВС №1/28.05.1979
г./.Към датата на предявяване на иска-предмет на настоящото дело-06.11.2019 г.
са погасени по давност всички вземания на ищеца до 05.11.2014 г. вкл.,както е
приел и първоинстанционният съд.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта,с която искът е уважен в частта за горницата от 4 544,97 лв до 7 100 лв,респ. в
тази част искът следва да се отхвърли.В частта за уважаване на иска до размер
на 4 544,97 лв решението следва да бъде потвърдено.Решението на ДРС следва
да бъде отменено и в частта за разноските,като сторените такива в
първоинстанционното производство от ищеца по делото следва да се редуцират
съразмерно на уважената част от иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК.Ищецът С.Т.
е сторил разноски,както следва:432 лв държавна такса за водене на делото+2,50
лв банкова такса;854 лв възнаграждение за особен представител+2,50 лв банкова
такса;256 лв възнаграждение за вещо лице и 5 лв банкова такса;800 лв адвокатско
възнаграждение и 0,90 лв държавна такса за препис-общо 2 352,90
лв.Съразмерно на уважената част от иска му се следват за първата инстанция
разноски в размер на 990,17 лв.
Ищецът по делото и въззиваем С.Т. има право на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на разноски и за въззивната инстанция,каквито
изрично е претендирал.Същият е сторил разноски в размер на сума от 451 лв,включваща
450 лв възнаграждение за особен представител на ответницата и въззивник В.Г. и
банкова такса от 1 лв.На същия следва да се присъдят разноски в размер на 288,70
лв съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба,респ. на уважената
окончателно част от иска спрямо материалния интерес от 7 100 лв-предмет на
въззивната жалба.
По арг. от чл.78 ал.6 от ГПК предвид факта,че
въззивната жалба е подадена чрез особен представител,който е освободен от
заплащане на такси и разноски по смисъла на чл.83 ал.1 т.5 от ГПК,и
предварително не е внесена по сметка на ДОС дължимата държавна такса за
въззивното обжалване,поради частично уважаване на въззивната жалба и отхвърляне
на иска в частта за горницата от 4 544,97 лв до 7 100 лв ищецът по
делото С.Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДОС държавна такса за
обжалването в размер на 51,10 лв.За отхвърлената част от жалбата,респ. за
потвърдената уважена част от иска до размер от 4 544,97 лв,дължимата държавна такса за
обжалване в размер на 90,90 лв следва да се присъди в тежест на ответницата по
делото и въззивник В.Г..
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260170/21.10.2020 г. по
гр.д.№4054/2019 г. на Д.кия районен съд в частта,с която В.А.Г. с ЕГН **********
*** е осъдена по иск по чл.59 от ЗЗД да заплати на С.Й.Т. с ЕГН ********** ***
сумата от 4 544,97 лв /четири
хиляди петстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/,представляваща
платена от ищеца С.Т. издръжка в полза на сина на страните Д.С.Т. с ЕГН **********,род.
на *** год.,за периода,считано от 06.11.2014 год. до 22.10.2017 год.,с която
сума ищецът е обеднял,а ответницата В.Г. се е обогатила,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 06.11.2019 г.,до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №260170/21.10.2020 г. по
гр.д.№4054/2019 г. на Д.кия районен съд в частта,с която В.А.Г. с ЕГН **********
*** е осъдена по иск по чл.59 от ЗЗД да заплати на С.Й.Т. с ЕГН ********** ***
сума,равняваща се на горницата от 4 544,97 лв до 7 100 лв,представляваща
платена от ищеца С.Т. издръжка в полза на сина на страните Д.С.Т. с ЕГН **********,род.
на *** год.,за периода,считано от 06.11.2014 год. до 22.10.2017 год.,с която
сума ищецът е обеднял,а ответницата В.Г. се е обогатила,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 06.11.2019 г.,до окончателното й изплащане,както
и в частта,с която В.А.Г. е осъдена да заплати на С.Й.Т. сторени по делото
съдебни разноски,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД,предявен от С.Й.Т.
с ЕГН ********** *** срещу В.А.Г. с ЕГН ********** *** за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сума,с която ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца вследствие неплащане от същата издръжка на
сина на страните Д.С.Т. с ЕГН **********,роден на *** г.,за периода от 06.11.2014
г. до 22.10.2017 г.,в частта за горницата от 4 544,97 лв до 7 100 лв.
ОСЪЖДА В.А.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Й.Т.
с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 990,17 лв /деветстотин и деветдесет лева и седемнадесет стотинки/
съразмерно на уважената част от иска.
В останалата отхвърлителна част решението на ДРС не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В.А.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Й.Т.
с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски
в размер на 288,70 лв /двеста осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА В.А.Г. с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Д.кия окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 90,90
лв /деветдесет лева и деветдесет стотинки/.
ОСЪЖДА С.Й.Т. с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Д.кия окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на
51,10 лв /петдесет и един лева и десет стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.