Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 642 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
430, ал.1 и 2 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД
твърди в исковата си молба, че отпуснала на „Р.Т.Т.“ ООД кредит по Договор за
кредит-овердрафт № 3501-349822.05.2017 г. за оборотни средства в максимално
договорен размер 250 000 лева и Анекс към него от 30.05.2017 г. Кредитът
бил усвоен изцяло. С него се рефинансирали три други кредита. Кредитът следвало
да бъде издължен в рамките на 12 месеца с крайна падежна дата 22.05.2018 г.
Ищецът изрично сочи, че претендира вземане по договора за кредит поради
настъпил краен падеж на цялото вземане по кредита.
Ищецът сочи още, че
като съдлъжници по Договора за кредит овърдрафт се задължили „А.Т.Т.“ ООД, Р.С.Й.
и Р.Ф.К..
Тъй като длъжниците
не плащали дължимите вноски и до крайния падеж не погасили кредита, той станал
изискуем ведно с дължимите лихви и такси.
Ищецът депозирал
заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № 1689/2019 г. на СРС, 163 състав. Била издадена Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист, с които ответниците били осъдени да заплатят на
банката сумите: 247 500 лева – главница по договора за кредит;
5 230.25 лева – договорна лихва за периода 23.06.2018 г. до 10.01.2019 г.;
10 096.64 лева – лихва за забава за периода 07.07.2018 г. до 10.01.2019
г., заедно със законната лихва за периода от 11.01.2019 г. до окончателното
плащане на задължението, както и сторените разноски – 5 256.54 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Било образувано
изпълнително дело срещу ответниците, които след връчване на заповедта за
изпълнение депозирали възражения.
Ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да установи, че ответниците – кредитополучателят и
солидарните длъжници, дължат на банката всички суми по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1689/2019 г. на СРС.
Ответниците „Р.Т.Т.“
ЕООД, „А.Т.Т.“ ООД, Р.С.Й. и Р.Ф.К. са депозирали напълно идентични отговори на
исковата молба, с които оспорват иска. Признават, че сключили с ищеца Договор
за кредит-овърдрафт на 22.05.2017 г. за 250 000 лева, които били усвоени.
Твърдят обаче, че не са уведомявани за предсрочна изискуемост на кредита,
каквото задължение имал кредиторът. Поддържат и че нямало основания за
обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Твърдят, че през цялото време на
действие на договора за кредит по сметката, по която се погасява същият, имало
достатъчно парични средства за погасяване на задълженията по договора за кредит.
Ответниците
поддържат, че при договаряне на кредита искали да обсъдят клаузите на чл. 11.1,
чл. 11.1.1 и чл. 11.2, касаещи формирането на лихвения процент, чл. 20 и чл. 21
от Общите условия към договора, касаещи начисляването на наказателна лихва при
просрочие и условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но от
банката им казали, че същите не подлежат на промяна и договаряне. В договора не
били изрично и изчерпателно определени разходите по договора за кредит.
Клаузите му не били индивидуално определени и били неравноправни. В договора
липсвала уговорка за размера на базовия лихвен процент, както и условията и
методиката за начина на формирането й. Банката обезпечила за себе си правото
произволно при упражняване на автономна преценка да установява лихва и да я
променя, като я увеличава със ставка, каквато счете за целесъобразна. Накърнен
бил принципът на добросъвестност при упражняване на породените от договора
права. В посочените по-горе клаузи от договора липсвала възможност при промени
ответниците да отхвърлят измененията при разумен срок за това.
Ответниците твърдят
още, че по време на договора банката едностранно увеличавала лихвения процент
без да уведоми ответниците. Касаело се за нищожни клаузи на договора за кредит
– чл. 11., чл. 11.1.1. и чл. 1.2. и за нищожни клаузи от ОУ – чл. 11.1, чл.
11.1.1 и чл. 11.2, чл. 20 и чл. 21, които позволявали на ищеца да накърнява
договорното равноправие. Същите попадали в приложното поле на чл. 143 ЗЗП, в
който се съдържал списък на неравноправните клаузи. Посочените клаузи били
неравноправни и по смисъла на чл. 146, ал.. 2 ЗЗП, тъй като същите не били
индивидуално уговорени. Клаузите в договора противоречали и на Директива
93/13/ЕИО на Съвета на Европа от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
договора за кредит.
На следващо място
ответниците поддържат, че вноската по кредита следвало да падне много под това,
което ответниците били принудени да заплащат. Всички външни индекси след
подписването на договора драстично спаднали, поради което лихвата следвало да
бъде намалена. Банката не само неправомерно повишавала вноската, но и не
спазвала собствената си методология за изчисляване на базовия лихвен процент.
Ответниците намират,
че поради наличието на неравноправни клаузи в договора претендираната главница
не е такъв размер, а следвало да е много по-малка.
Намират, че
претенцията за договорна лихва е изцяло неоснователна. Не ставало ясно дали
договорната лихва е възнаградителна или наказателна. Ако се касаело за
възнаградителна лихва, било недопустимо да се претендира такава след датата на
предсрочна изискуемост. Такава се дължала само докато е налице действащ
договор. Лихвата за забава не се дължала в претендирания размер, тъй като
зависела от договорната лихва, а последната не се дължала. Законната лихва за
забава не се дължала, тъй като не е трябвало да се обявява кредита за
предсрочно изискуем.
Ответниците молят
исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, в която отново сочи, че не претендира вземанията си
поради обявена предсрочна изискуемост, а поради настъпил краен падеж за
плащане. Възразява, че концепцията за неравноправните клаузи не е приложима при
договори за кредит с юридически лица и ЗЗП е неприложим в случая. Оспорва
верността на твърденията, че е завишавал месечните вноски. Сочи, че договорът
за кредит не е изменян. Поддържа, че страните са уговорили погасителен план, по
който следва да се издължава кредита, в случай, че същият не бъде издължен до
крайния падеж, като тези права са уредени в чл. 5.5 и чл. 5.6. от договора.
Сочи, че лихвата не е
уговорена да се формира чрез БЛП на банката, а чрез СОФИБОР, увеличен с изрично
посочена надбавка, като тази надбавка кредиторът периодично променял, но за
тази промяна ответниците били уведомени чрез предоставения им погасителен план.
Съобщение за промяната се правело и на интернет страницата на банката, както и
чрез поставени в банковите салони обявления. В договора не била уговорена
фиксирана лихва.
Поддържа, че при
подписване на договора за кредит на ответниците била предоставена цялата
необходима информация по чл. 58 ЗКР и по-точно в частта за олихвяването на получената по кредита сума.
Ищецът оспорва всички
останали възражения на ответниците.
Ответниците са
депозирали идентични отговори на допълнителната искова молба, в които поддържат
всички първоначални възражения и твърдения.
С молба от 21.08.2019
г. ищецът е допълнил фактическите си твърдения по следния начин: Тъй като се
касаело за кредит овърдрафт, през периода на договора длъжникът имал право да
ползва и да възстановява усвоените суми до определения лимит. Върху усвоената
част от кредита се начислявала и договорна лихва. При изтичане срока на
договора длъжникът следвало да върне цялата сума, която е усвоил. Задължението
било падежирало на 22.05.2018 г., но дължимите суми не били върнати на банката.
Имало възможност това задължение да се разсрочи с погасителен план, но
ответниците не били инициирали преговори по подписване на такъв, поради което и
цялото задължение следвало да се върне на крайния падеж. Представеният
погасителен план бил примерен и се изготвял към датата на подписване на
договора. Той бил примерен и под условие, че е усвоена цялата сума по договора.
След изтичане срока на договора се изготвял окончателен план събразно с
усвоената сума, с посочване вноските по главница и лихва. Такъв окончателен
погасителен план не бил подписан след изтичане срока на договора.
Ищецът е пояснил
какви са плащанията по кредита чрез представено извлечение от движение по сметка
за периода от разрешаване на кредита 22.05.2017 г. до 15.08.2019 г.
Уточнил е още, че
претендираната лихва е санкционираща, която възниква след крайния падеж и е
изчислена като сбор от едномесечния СОФИБОР плюс договорна надбавка в размер на
3.573 %, като крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от
3.6% според чл. 11 от договора. Лихвата се начислявала ежедневно върху
действително ползвания размер или платима текущо – преди всяко плащане по
главницата и периодично – на месечна падежна дата 10-то число на месеца според
чл. 12 от договора. Тази лихва била плащана и дължима до датата на заявлението
по чл. 417 ГПК, а след него била начислявана законната лихва.
Ищецът сочи, че след
образуване на изпълнително дело принудително били събрани 4 261.60 лева.
Ответниците са
депозирали становища по уточнителната молба, в които преповтарят изложеното в
отговорите на исковата молба.
С последваща молба и
предвид противоречие на уточнението от 21.08.2019 г. относно договорната лихва
с претенцията по заповедното производство, на 16.12.2019 г. ищецът е пояснил,
че претендираната договорна лихва в размер на 5 230.25 лева е
възнаградителна, като същата представлява годишна лихва, формирана от
едномесечния СОФИБОР плюс договорна надбавка в размер на3.573 процентни пункта,
като крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 3.6%,
съгласно чл. 1.1 от договора за кредит. Лихвата се начислявала ежедневно върху
действително ползвания размер и била платима текущо – преди всяко погашение по
главницата и периодично – на месечна падежна дата 10-то число на месеца. Според
ищеца дължима била възнаградителна лихва до датата на заявлението по чл. 417 ГПК, а след него се дължала законна лихва. Договорната лихва била изчислена за
периода 23.06.2018 г. до 21.10.2018 г. върху главница в размер на 250 000
лева.
Ищецът е уточнил още,
че претендираната лихва за забава в размер на 10 096.64 лева е формирана
на база чл. 21, б. „а“, „б“, „в“ от договора за кредит. Същата била изчислена
за периода 07.07.2018 г. до 21.10.2018 г. за главница в размер на 250 000
лева и за периода 22.10.2018 г. до 10.01.2019 г. за главница в размер на
247 500 лева.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Към доказателствата по делото е приобщено ч.гр.д. № 1689/2019 г.
на СРС, 163 състав. Същото е образувано по заявление по чл. 417 ГПК, депозирано
на 11.01.2019 г. от „Б.Д.“ ЕАД против „Р.Т.Т.“ ЕООД, „А.Т.Т.“ ООД, Р.С.Й. и Р.Ф.К.
с искане същите да бъдат осъдени солидарно да заплатят на заявителя парично вземане в общ размер на
252 730.25 лева, от които 247 500 лева – главница, 5 230.25 лева
договорна лихва за периода 23.06.2018 г. до 10.01.2019 г., 10 096.64 лева
– лихва за забава за периода 07.07.2018 г. до 10.01.2019 г., както и законната
лихва от 11.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. Посочено е,
че вземането произтича от Извлечение от счетоводна книга по Договор за
кредит-овърдрафт № 3501.349/22.05.2017 г. и Анекс № 1/30.05.2017 г. С посочения
договор за кредит банката отпуснала на „Р.Т.Т.“ ЕООД кредит овърдрафт за
оборотни средства в максимален размер 250 000 лева. Кредитът бил със срок
на издължаване 22.05.2018 г., поради което вземането се претендирало на база
настъпил краен падеж. По договора за кредит като солидарни длъжници се
задължили „А.Т.Т.“ ООД, Р.С.Й. и Р.Ф.К., поради което сумите се претендират и
от тях.
На 18.01.2019 г. е издадена Заповед за изпълнение, с която
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми изцяло.
Видно от представените покани за доброволно изпълнение по изп.д. №
20198610400395 на ЧСИ Д.В.ответниците Р.К. и „А.Т.Т.“ ООд са ги получили на 06.03.2019
г., а ответниците Р.С.Й. и „Р.т.Т.“ ЕООД – на 05.03.2019 г. Всички длъжници са
депозирали възражения по чл. 414 ГПК на 18.03.2019 г.
На 05.04.2019 г. на „Б.Д.“ ЕАД е връчено разпореждане да предяви
иск за вземанията си и такъв е предявен на 10.04.2019 г.
Представени са Условия при сключване на договори за кредит и
банкови гаранции с клиенти – малки и средни предприятия, които са приложение
към договора за кредит. Според определението по т. 3 от същите овърдрафтът е
кредит, предоставян по разплащателната сметка за покриване на временен недостиг
на средства при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес оборота на клиента.
По кредита се договарят: 3.1. Размера (лимита) и крайния срок, в рамките на
които кредитът се усвоява и погасява, като погасената част от кредита се счита
предоставена за повторно усвояване; 3.2. Продължаване чрез анекс на срока на
кредит овърдрафта, като общият срок на ползване не може да бъде по-дълъг от 10
години; 3.3. Срок за погасяване по погасителен план – до 5 години. Кредитът се
издължава по договорен погасителен план като стандартен кредит, с нов номер на
индивидуална заемна сметка, с равни месечни вноски по главница и без възможност
за усвояване на погасената част след изтичане срока п от. 3.2. и при
прекратяване на револвирането в срока п от. 3.2. по решение на банката или по
искане на клиента.
В Заповедното производство, както и по настоящото дело е
представен Договор за кредит-овърдрафт № 3501.349/22.05.2017 г. Същият е
сключен между „Б.Д.“ ЕАД – Кредитор и „Р.Т.Т.“ ООД – Кредитополучател, „А.Т.Т.“
ООД, Р.С.Й. и Р.Ф.К. – съдлъжници. С
него банката е предоставила на кредитополучателя кредит-овърдрафт с погасителен
план за рефинансиране на три броя кредити, ползвани от кредитополучателя и за
оборотни средства. Максималният договорен размер на кредита е 250 000
лева. В чл. 51.1 е уговорено, че кредитът се предоставя за срок от 12 месеца с
крайна падежна дата 22.05.2018 г. В т. 5.2. е уговорено, че срокът на договора
може да бъде продължаван с анекси, но за не повече от три години. В т. 6 е
договорено, че след изтичане срока на договора, уговорен с договора и анексите
към него, както и при прекратяване на револвирането по решене на банката или по
искане на клиента, кредитът се погасява за срок от 24 месеца, съгласно
договорен погасителен план, неразделна част от договора за кредит, без
възможност за усвояване на погасената част. Според т. 6.1. в случай, че
кредитът навлезе в режим на погасяване в намален размер спрямо договорения,
Кредитополучателят може да поиска остатъкът по кредита да се погасява по нов
погасителен план в срока по т. 6. Ако такова споразумение не бъде постигнато,
остатъкът по кредита се погасява по вече договорения погасителен план, като се
прилага т. 12.5 от договора. Според т. 7
от договора за кредит, в срока за погасяване на кредита по погасителен план
съгласно т. 6 и т. 6.1., кредитът ще се отчита като стандартен кредит по
индивидуална заемна сметка, който ще бъде определен от банката след изтичане на
срока по т. 5.2.
Според т. 10.1. от договора погашения по кредита в срока по т. 5.1
и 5.12 се извършват автоматично при всяко постъпление на средства по
разплащателната сметка на кредитополучателя. Според т. 10.2. първо се погасява
начислената към съответната дата лихва, а остатъкът се отнася за погасяване на
главница.
Според чл. 11.1 за предоставения кредит Кредитополучателят заплаща
на кредитора годишна лихва, формирана от едномесечния СОФИБОР плюс договорена
надбавка в размер на 3.573 процентни пункта. Промяната на едномесечния СОФИБОР
се отразява на договорената лихва по кредита, като крайният размер на годишната
лихва не може да бъде по-нисък от 3.6%. Договорената лихва е преференциална и
се предоставя за срок от 12 месеца, като след изтичане на този срок лихвата се
определя съгласно лихвения бюлетин на банката.
Според 11.2. от договора в срока за ползване п от. 5.1. и т. 5.2.
лихвата по кредита се начислява ежедневно върху действително ползвания размер и
е платима текущо – преди всяко погашение на главницата и периодично – на
месечна падежна дата 10-то число на месеца.
Според т. 12.3. от договора в срока за погасяване по погасителния
план по т. 6 главницата и лихвите се събират служебно от Кредитора на датите,
определени в погасителния план по т. 6 и т. 11.3 или на първия следващ работен
ден от средствата на Кредитополучателя, открита при Кредитора.
Според т. 13 от договора при неиздължаване на кредита в
уговорените срокове, при наличие на просрочени лихви и главници или при наличие
на предпоставки за превръщане на кредита в предсрочно изискуем съгл. т. 22 Кредиторът
прилага санкциите по т. 21. Според чл. 21 от договора Кредиторът прилага
задължително следните санкции: а) в срока за погасяване по погасителен план при
неплащане на част или на цяла погасителна вноска по главницата на кредита в
уговорените срокове, събира от Кредитополучателя лихва върху размера на просрочената
главница, включваща договорената п от. 11.1. лихва и наказателна надбавка от 7
процентни пункта. Наказателната надбавка се дължи за времето на забавата до
окончателното плащане на дължимите суми или до предявяване на молба от
кредитора за събиране на вземането по съдебен ред; б) при неплащане на част или
на цяла дължима лихва по кредита в уговорените срокове, събира от
Кредитополучателя лихва върху размера на просрочената главница, включваща
договорената п от. 11.1. лихва и наказателна надбавка от 7 процентни пункта. в)
при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно, събира от
Кредитополучателя лихва върху размера на неиздължената сума, включваща
договорената п от.- 11.1 лихва плюс наказателна надбавка от 7 процентни пункта
и г) от датата на предявяване на молба за събиране на вземането по съдебен ред,
Кредитополучателят дължи законна лихва върху неиздължената част от кредита до
окончателното му погасяване.
С Анекс 1/30.05.2017 г. страните по договора за кредит са
постигнали уговорки, свързани с обезпеченията по кредита.
С допълнителната искова молба ищецът е представил План за
погасяване на предоставен банков кредит № 3501.349/22.05.2017 г., подписан от
всички длъжници по договора за кредит, видно от който кредитополучателят и
солидарните длъжници са се задължили да върнат получения кредит в размер на
250 000 лева на 24 месечни погасителни вноски, включващи част от
главницата и лихва, считано от 10.06.2018 г. до 10.05.2020 г. включително.
С молба от 21.08.2019 г. ищецът е представил справка за движението
по процесния договор за кредит, която не е оспорена от ответниците.
По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.З.,
неоспорено от страните. В него вещото лице е посочила в отговора на задача
втора, че след изпълнение на условията
за усвояване на кредита „Б.Д.“ ЕАД е превела на 31.05.2017 г. 250 000 лева
по сметка на „Р.Т.Т.“ ООД с основание „усвояване“. По писмени нареждания на
последното дружество от тази сума са направени три превода: 49 532.90 лева
по сметка на „А.Т.Т.“ ООД в „П.Б.България“ АД с основание „пълно погасяване
кредит по дог. 011-803860; 86 429.60 лева по сметка на „Р.Т.Т.“ ООД в „П.Б.Б.“
ЕАД с основание „пълно погасяване на кредит по договор 904-1091249“ и
99 967.58 лева по сметка на „А.Т.Т.“ ООД в У.Б.“ АД с основание „пълно
погасяване на кредит по договор 144/30.11.2017 г.“
Посочено е още, че след извършеното рефинансиране е извършено
многократно усвояване на кредитните средства с общ размер на 186 615.27
лева, като по сметката е отразено текущо погасяване на главницата с общ размер
189 115.27 лева.
Вещото лице е установила, че в периода 22.05.2017 г. до 11.01.2019
г. стойността на първоначалния СОФИБОР 3.60% се е увеличавал, но надбавката в
размер на 3 573 % не е променяна. „Б.Д.“ ЕАД е начислила възнаградителни
лихви с общ размер 14 593.33 лева при лихвен процент 3.60%. от „Р.Т.Т.“
ООД е извършено плащане на начислените лихви в общ размер на 9 265.02
лева. От непогасения остатък на начислената лихва в размер на 5 328.31
лева 900 лева са за периода 17.05.2018 г. до 22.06.2018 г. и от тях непогасени
са останали 347.81 лева; 3 050 лева са за периода 22.06.2018 г. до
22.10.2018 г. и не са погасени в цялост; 1014.75 лева са за периода 15.10.2018
г. до 05.12.2018 г. и не е погасена изцяло и 915.75 лева са за периода
05.12.2018 г. до 10.01.2019 г. и не са погасени изцяло.
Начислени и неплатени наказателни лихви за периода 07.06.2017 г.
до 16.05.2018 г. са в размер на 854.16 лева.
Вещото лице З. е посочила, че към дата 22.05.2018 г., която според
нея е крайната падежна дата, не е бил погасен целия размер на главницата
250 000 лева, а в периода от 25.10.2018 г. до 11.01.2019 г. не е погасена
главница в размер на 247 500 лева.
Вещото лице е изчислила дължимата съобразно условията на договора
за кредит възнаградителна лихва за периода 31.05.2017 г. до 22.05.2018 г.,
която е в размер на 8837.83 лева и е посочила, че от нея са погасени
8 490.02 лева.
В Допълнение към основното заключение вещото лице е изчислила
размера на наказателната надбавка при забава за периода 22.05.2018 г. до 10.01.2019
г. на 11 142.64 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца „Б.Д.“
ЕАД, произтичащо от Договор за кредит-овърдрафт № 3501-349822.05.2017 г., за което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 1689/2019 г. на СРС, 163 състав.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането, същата да влезе в сила и
издадения в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да запази
действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1689/2019 г. на СРС, 163 състав изцяло съвпадат.
Искът за вземането е предявен при условията на чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК, поради което е допустим.
Разгледан по същество, установителният иск е частично основателен,
предвид следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена
с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Съгласно
разпоредбите на чл. 121-123 ЗЗД,
солидарност между двама или повече длъжници възниква, когато е уговорена, както
и в изрично посочени от закона случаи. Кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от който и да е от длъжниците. Изпълнението на един съдлъжник
освобождава всички съдлъжници.
При съобразяване на посочената правна уредба, за да бъде основателен искът,
ищецът следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит между
банката и кредитополучателя и солидарното задължаване по него на ответниците;
предоставянето на уговорения кредит; настъпването на крайния падеж на задължението
за връщане на кредита и размера на претенцията си.
В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответниците следва
да докажат правоизключващите и правопогасяващите си възражения, които в случая са,
че претендираното вземане не съществува
в претендирания размер, защото те е настъпила твърдяната от банката предсрочна
изискуемост на вземането; че ако е настъпила предсрочна изискуемост, то
възнаградителна лихва не се дължи след настъпването й; че индексите, които
формирали лихвата падали, а банката не намалявала лихвения процент; че са
нищожни клаузите в договора за кредит, които дават възможност на банката да
променя лихвения процент, тъй като противоречат на Закона за защита на
потребителите, както и че законна лихва не се дължи, тъй като нямало основания
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Установи се от събраните писмени доказателства, че между „Б.Д.“
ЕАД – Кредитор и „Р.Т.Т.“ ООД – Кредитополучател, „А.Т.Т.“ ООД, Р.С.Й. и Р.Ф.К.
– съдлъжници е сключен Договор за кредит-овърдрафт № 3501.349/22.05.2017 г., по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит-овърдрафт
с погасителен план за рефинансиране на три броя кредити, ползвани от
кредитополучателя и за оборотни средства, с максимален договорен размер на
кредита 250 000 лева. В
договора за кредит изрично е посочено, че солидарните длъжници отговарят за
всички задължения на кредитополучателя по кредита.
Горното обуславя извод за валидно сключени между страните по
делото договор за кредит, както и валидно учредена договорна солидарност между
съдлъжниците по договора за кредит. Сключването на Договора с изложеното от
ищеца съдържание не е и спорно между страните. Спорно е само дали част от
съдържащите се в тях клаузи относно начисляването на лихви и възможността за
едностранното тяхно изменение от банката са действителни клаузи. Ответниците са
възразили, че това са неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП.
Нищожността на клаузи от договора за кредит поради неравноправни клаузи,
съобразно Закона за защита на потребителите (ЗЗП), могат да бъдат приложими
само ако ответниците са потребители, а такива могат да бъдат само физически
лица – според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Кредитополучателят „Р.Т.Т.“ ЕООД и
единият солидарен длъжник „А.Т.Т.“ ООД не са потребители, а са търговци, които
се предполага, че разполагат с икономически възможности и компетентност много
по-големи от тези на едно физическо лице и съответно - които следва да
проявяват при сключване на договорите много по-голяма грижа от потребителите –
физически лица, поради което на тях, като търговци, предвид посоченото, законът
не предоставя закрила така, както на икономически по-слабия потребител.
В случая качеството „потребител“ нямат и солидарните длъжници Р.С.Й. и Р.Ф.К.,
макар те да са физически лица. В съдебната практика е прието, че понятието
"потребител" по смисъла на пар.2, б.."б" от Директива 93/13
има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който
се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се
вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия
/т.27/. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства и доказателства по
делото /т.28/. В случаите на физическо лице, което е поело да бъде гарант за
изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на националният съд е
да установи, дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него
дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество, която то има с
това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия
дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер /в конкретния
случай обезпечението е дадено за дълг на търговското дружество, само заради
това, че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-длъжник е
синът на лицата, учредили обезпечението/.(така Решение №
38/23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г. на ВКС, 2-ро т.о.) Р.С.Й. и Р.Ф.К. няма данни да са сключили договор с
банката като съдлъжници по друга причина освен поради тази, че двамата са
управители съответно на „Р.Т.Т.“ ЕООД и „А.Т.Т.“ ООД. Следователно, целта,
поради която те са сключили договора не е лична, а професионална, поради което
те също не се явяват потребители, сключили договор като съдлъжници на
кредотополучателя по договор за кредит. По отношение и на тях не се прилагат
разпоредбите на ЗЗП.
Горното прави безпредметно изследването на въпроса дали оспорените
от ответниците клаузи на договора за кредит противоречат на ЗЗП и са нищожни
като неравноправни клаузи.
По делото се установи посредством неоспореното заключение на ССЕ, че по договора за кредит са усвоени 250 000
лева на 31.05.2017 г., както и че в срока за ползване на договора – до 22.05.2018
г. кредитополучателят е върнал текущо 189 115.27 лева, като същевременно
отново е усвоил общо 186 615.27 лева. Или на крайната дата за ползване на
кредита задължението му за главница е било в размер на 247 500 лева.
От договора за кредит и Условията при сключване на договори за
кредит и банкови гаранции с клиенти – малки и средни предприятия, които според
чл. 34 от договора за кредит са неразделна част от него, се установиха уговорки
между страните, различни от твърдението на ищеца, че падежът на задължението за
връщане на кредита е настъпил на 22.05.2018 г. Според т. 5 от договора за
кредит и т. 3 и сл. от Условията, при тълкуването им поотделно и във връзка с
останалите клаузи на договора съобразно правилата на граматиката и логиката, се
налага изводът, че макар тази дата да е наречена в т. 5 от договора „крайна
падежна дата“, това всъщност е крайната дата на револвиране на кредита, до
която кредитополучателят може да връща и съответно усвоява суми по кредита до
максималния отпуснат размер от 250 000 лева, предвид револвиращия му
характер. Този извод следва и от това, че в други клаузи от договора срокът,
който завършва на 22.05.2018 г. е наречен срок „за ползване на кредита“ – напр.
т. 6. от договора за кредит във вр. с т. 3.1. от Условията при сключване на
договори за кредит и т. 12.3. от договора за кредит. Освен това, в т. 6 от
договора за кредит страните ясно и изрично са уговорили, че след настъпване
крайната дата на ползване по т. 5.1. (а именно 22.05.2018 г.) кредитът ще се
връща в срок от 24 месеца съобразно погасителен план и такъв план, подписан от
всички страни по договора, е представен по делото именно от ищеца. В чл. 1 от
договора за кредит е посочено, че отпуснатият кредит е овърдрафт с погасителен
план, което съответства и на съдържанието на уговорката по т. 6. Не съответства
на уговорките между страните твърдението на ищеца по допълнителната искова
молба, че при подписване на договора е съставен примерен погасителен план и че
следвало след падежната дата кредитополучателят да направи изрично искане за
преговори, за да бъде подписан окончателен погасителен план. Такъв смисъл на
уговорките не се открива в нито една от тях. В т. 7 от договора за кредит
изрично се говори за „срок на погасяване на кредита по погасителен план“ и това
е срокът по т. 6 – 24 месеца след прекратяване на револвирането. Следователно,
страните са уговорили в т. 5.1. срок на ползване при условия на револвиране до
22.05.2018 г. и срок на погасяване на кредита, който е усвоен при условия на
револвиране и не е погасен до 22.05.2018 г., който срок е 24 месеца след тази
дата, като видно от представения погасителен план крайният срок на погасяване
на кредита е 10.05.2020 г. и към настоящия момент не е настъпил. След като нито
банката, нито ответниците са инициирали промени в предварително подписания
погасителен план, нито под някаква форма са приели, че същият не е приложим, то
същият е приложим в отношенията им.
Щом крайният падеж за погасяване на кредита е 10.05.2020 г., то
същият не е бил настъпил към датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 11.01.2019
г., съответно, към този момент не съществува вземане за цялата дължима главница в полза на ищеца в
размер на 247 500 лева, доколкото ищецът нито твърди, нито доказва да е
обявил предсрочна изискуемост на кредита към 22.05.2018 г. По аргумент от т. 1
от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК, следва
да се приеме обаче, че когато не е било изискуемо цялото вземане при твърдение
за такава изискуемост, искът може да бъде уважен и само за вноските с настъпил
падеж, както и следва да се приеме, че искът може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо в исковото
производство, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК.
Към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото
производство съобразно погасителния план изискуеми са били вноските за главница
за периода от 10.06.2018 г. до 10.01.2020 г. включително, всяка от които с
размер 10 416.67 лева, дължима на съответното 10-то число на месеца). От
събраните писмени доказателства – Справка и заключение на ССЕ се установява, че
след 22.05.2018 г. има само едно плащане по главницата и то е на 25.10.2018 г.
в размер на 2 500 лева, с която сума следва да бъде намалена първата и
най-стара дължима вноска в размер на 10416.67 лева, или тя се намалява на
7916.67 лева. Т.е., до 10.01.2020 г. са дължими 19 вноски по 10.416.67 лева и
една в размер на 7 916.67 лева, или общо 205 833. 40 лева. Няма
доказателства цялата или някаква част от тази сума да е платен, съответно искът
за главница е основателен до този размер, а за разликата до пълния претендиран
размер от 247 500 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде уважено и акцесорното искане за признаване
задължение за законна лихва от датата на заявлението – 11.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, но само върху сбора от вноските за
главница, чийто падеж е настъпил към 11.01.2019 г., който в случая възлиза на 70 416.69
лева (дължим и непогасен размер на вноските, падежирали от 10.06.2018 г. до
10.01.2019 г.) Законна лихва върху останалата част от падежиралите до датата на
приключване на устните състезания вноски по главницата, всяка от които в размер
на 10 416.67 лева следва да се присъди от датата, следваща датата на съответния
падеж (11-то число на съответния месец) до окончателното изплащане на
задължението.
По отношение на претенцията за договорна (възнаградителна) лихва в
размер на 5 230.25 лева съдът намира следното:
На първо място не се доказа твърдението на ответниците, че СОФИБОР
е намалявал в исковия период. Напротив, вещото лице е установило леко
увеличение на същия в исковия период.
Вещото лице З. е установила, че ответниците са платили общо
9 265.02 лева възнаградителни лихви, а дължимите до 22.05.2018 г. са в
размер на 8837.83 лева. Следователно 427.19 лева от платените възнаградителни
лихви следва да се отнесат в погашение на първата погасителна вноска за лихва
по погасителния план, действащ след крайния срок на револвиране 22.05.2018 г.
Тя е в размер на 750 лева или непогасената част от нея следва да се приеме, че
е 322.81 лева. Съобразно посоченото по-горе относно основателността на иска по
отношение на падежиралите вноски по погасителния план, в случая изискуеми до
датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело са вноските за
възнаградителна лихва за периода 10.06.2018 г. – 10.01.2020 г. Съдът обаче е
ограничен от диспозитивното начало в процеса, поради което следва да съобрази
само тези от изискуемите вноски, които попадат в исковия период 23.06.2018 г. –
10.01.2019 г. или това са седем вноски за погасителна лихва. Съобразно
уговорения между страните погасителен план това са вноските от 10.07.2018 г. до
10.01.2019 г. в общ размер на 4 375 лева. Горното частично погасяване не
следва да се вземе предвид, тъй като то се отнася до вноската с падеж
10.06.2018 г. и е извън исковия период. Следователно, основателна е претенцията
до размер на 4 375 лева, а за
горницата до 5 230.25 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение претенцията за мораторна (наказателна) лихва в размер
на 10 096.64 лева, съдът намира, че същата е частично основателна, предвид
следното: Същата следва да бъде изчислена съобразно т. 21 от договора за кредит
върху съответните падежирали и непогасени вноски по погасителния план в исковия
период – 07.07.2018 г. – 10.01.2019 г. При извършване на собствени изчисления
съдът достига до общ размер на дължимата в процесния период наказателна лихва
3 315.36 лева, до който размер искът е основателен, а за горницата до
10 096.64 лева следва да бъде отхвърлен.
По
разноските: В настоящото производство и при този
изход от спора, ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е
направил разноски за държавна такса в настоящото производство в размер 5 256.54
лева и за вещо лице – 700 лева. Ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал юрисконсултско възнаграждение, каквото съдът определя по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК на 200 лева.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената
част от исковете в общ размер на 5001.57
лева.
Съгласно т. 12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. В заповедното
производство са поискани и доказани разноски в размер на 5 306.54 лева. Предвид
изложеното и съобразно уважената част от иска на ищеца се дължат за заповедното
производство разноски в общ размер на 4 311.03 лева.
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като такива е доказал само ответникът
Р.К. в размер на 700 лева, като той е искал присъждане на разноски с отговора
на исковата молба. Съобразно отхвърлената част от исковете му се дължат от
ищеца 131.32 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по субективно кумулативно съединени искове на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен
адрес ***, РЦ София изток, с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. с чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответниците „Р.Т.Т.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, „А.Т.Т.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, Р.С.Й., ЕГН **********,*** и Р.Ф.К., ЕГН **********,***, че ответниците – съдлъжници дължат
солидарно на „Б.Д.“ ЕАД следните
суми по Договор за кредит-овърдрафт
№ 3501-349822.05.2017 г.: 1. Сумата 205 833.40
лева (двеста и пет хиляди осемстотин
тридесет и три лева и четиридесет стотинки) – представляваща сбор от вноски
за главница по погасителен план за периода от 10.06.2018 г. до 10.01.2020 г.
включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер 247 500
лева като неоснователен; 2. Законната
лихва върху главница в размер на 70 416.69 лева за период от датата на
заявлението по чл. 417 ГПК – 11.01.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, а върху останалата част от вноските, включени в общата сума
205 833.40 лева както следва: върху вноска в размер на 10 416.67 лева
– считано от 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; върху вноска в размер на
10 416.67 лева – считано от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от
11.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху вноска в размер
на 10 416.67 лева – считано от 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от
11.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху вноска в размер
на 10 416.67 лева – считано от 11.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от
11.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху вноска в размер
на 10 416.67 лева – считано от 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от
11.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху вноска в размер
на 10 416.67 лева – считано от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението и върху вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от
11.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
искането за признаване на вземане за законна лихва върху изброените вноски за
периода от 11.01.2019 г. до съответната начална дата на периода, за който
законна лихва е призната за всяка вноска; 3.
Сумата 4 375 (четири хиляди триста
седемдесет и пет) лева – сбор от вноски по погасителен план за възнаградителна
лихва за периода от 23.06.2018 г. до 10.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над посочената сума до пълния претендиран размер 5 230.25 лева
като неоснователен и 4. Сумата 3 315.36
лева (три хиляди триста и петнадесет лева и тридесет и шест стотинки) – мораторна
(санкционна) лихва за периода 07.07.2018 г. до 10.01.2019 г., които суми и законна лихва са включени в
издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1689/2019 г. на СРС,
163 състав.
ОСЪЖДА ответниците
„Р.Т.Т.“ ЕООД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление ***, „А.Т.Т.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Р.С.Й.,
ЕГН **********,*** и Р.Ф.К., ЕГН
**********,*** да заплатят на Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес ***, РЦ София изток, сумата
5001.57 лева (пет хиляди и един лева и петдесет и седем стотинки) –
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 4 311.03 лева (четири
хиляди триста и единадесет лева и три стотинки) - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1689/2019 г.
на СРС, 163 състав., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес ***, РЦ София изток, да заплати на Р.Ф.К., ЕГН **********,***
сумата 131.32 (сто тридесет и един лева
и тридесет и две стотинки) лева – разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: